№ 17
гр. Кюстендил, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Симона Р. Цикова
като разгледа докладваното от Надя Сп. Г. Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20221500600419 по описа за 2022 година
Производството е въззивно (вторинстанционно) и е по реда на гл.21 от НПК.
Първоинстанционното производство по НЧХД № 830/20 г. по описа на Районен съд-
Дупница е приключило с присъда № 19/06.04.2022г., с която подсъдимите Д. А. Д. и В. А.
Д.-двамата със посочена самоличност, са признати за ВИНОВНИ в това, че на 17.04.2020,
около 19.50 часа, в гр.К., в съучастие, като извършители, умишлено са причинили
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК на Т. Д. К. от
**********, представляващо лека телесна повреда, изразяваща се в *********, ********,
*********** (замайване, зашеметяване, последващо главоболие, повръщане и гадене, шум
в ушите), болки във врата, кръста коляното и подбедрицата в ляво; кръвотечение от носа със
счупване на ностната кост, без разместване и оток на леви носни конхи; оток по гърба на
носа; контузия на очната ябълка и около очната област, ************** във вътрешните
части на клепачите-двустранно; охлузване по лявата вежда; дълбоки охлузвания по и под
лявото коляно и по десния лакът с околно зачервяване на кожата; ************** с оток в
горната част на лявата подбедрица ивицести охлузвания по лява мишница; повърхностно
охлузване по ляво коляно, малки охлузвания по дясната ръка-престъпление по чл.130, ал.1
вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което на осн.чл.78а от НК наложил на всеки от двамата
административно наказание ГЛОБА 1 000 лв.
С присъдата подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят солидарно на Т. К. сумата от 8
000 лева, представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението, изразяващи се в претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на увреждането - 17.04.2020 г. до окончателното й
изплащане, а искът за разликата до 20 000 е отхвърлен, като неоснователно завишен.
С присъдата подсъдимите са ОСЪДЕНИ да заплатят сумата от 320 лева-
държавна такса върху уважен размери на гражданския иск, а на К.- разноски 712 лв.
Недоволни от присъдата останали подсъдимите, поради което чрез жалба, подадена
от адв. Г., я обжалвали. Наведени са доводи за нейната процесуална и материална
1
незаконосъобразност. Направено е искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК за отмяната й и
постановяване на оправдателна присъда или алтернативно за намаляване размера на
гражданския иск или отхвърлянето му, като недоказан, доколкото не били представени
доказателства за нанесени неимуществени вреди .
По време на въззивните съдебни прения адв.Р., като повереник на тъжителя е
пледирал за потвърждаване на присъдата, поради нейната правилност и неоснователност на
жалбата.
Адв.Г., като защитник на подсъдимите, е поддържала съображенията си за
неправилност на присъдата, развити в жалба и допълнението към нея. Молила е за
оправдаване на подсъдимите или за намаляване на уважения размер на гражданския иск
Подсъдимите са искали да бъдат оправдани. Дали са обяснения, в които, както и по
време на последната им дума, не са отричали, че е станал бой и че са удряли пострадалия. Д.
Д. е заявил по време на последната си, че се чувства невинен, сбили са се, но е започнал
пръв пострадалия, станало е скандал, но не е започнал първо той. Подс.В. Д. е заявил, че
казва същото.
КнОС, след преценка на жалбата, доводите на страните и доказателствата по делото,
и след служебна проверка на присъдата в пределите на правомощията си по чл.313 и чл.314
от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:
Районният съд е разгледал делото при спазване на съдопроизводствените правила,
регламентирани в НПК. По надлежния ред е събрал относимите към предмет на делото
доказателства и е изяснил обстоятелствата по същото. Оценката на доказателствата е
правилна. Почти всички изложени в тъжбата и приети за установени фактически
обстоятелства от районния съд се потвърждават от събраните доказателства по време на
първоинстанционното съдебно следствие.
Преценявайки събраните доказателства от районния съд и допълнителните обяснения
на подсъдимите по време на въззивното съдебно следствие, КнОС приема за установена
следната фактическа обстановка.
Безспорно и установено по категоричен начин от доказателствата е, че на
17.04.2020 г.,около 19.00 часа, в гр.К., кв.”*********” , на улицата подсъдимите пиели
ракия. По сигнал за силна музика при тях пристигнали свидетелите С. и С.-********
служители Установили, че подсъдимите пият и слушат музика, малко по-силно. При
появата им подсъдимите спрели музиката, а свидетелите си тръгнали и продължили обхода
из града.
Малко след това покрай подсъдимите минал с колелото си ******* пострадал К..
Подс.Д. Д. го видял и го повикал. Смятал, че пострадалият е причина за посещенията на
полицейските служители при тях. Пострадалият спрял и подсъдимият Д. Д. го попитал,
защо им праща полиция. Преди пострадалият да отговори подсъдимият Д. Д. му нанесъл
силен юмручен удар в главата, с който го съборил на земята. Приближил и подсъдимия В.
Д.. Двамата започнали да удрят и ритат падналия на земята пострадал. Пристигнал бащата
на подсъдимите и започнал да дърпа сина си Д., за да преустанови нападението над
пострадалия. Последен удар нанесъл на пострадалия подс.В. Д.. Намесата на бащата на
подсъдимия прекратила побоя на пострадалия от синовете му.
Пострадалият се измъкнал от подсъдимите и сигнализирал за случилото се на
тел.112. Междувременно свидетелите С. и С. решили отново да направят обход на района.
Видели пострадалия, който бил окървавен и с разкъсани дрехи. Съобщил им, че
подсъдимите са му нанесли побой. Свидетелите намерили подсъдимите в дома им и ги
завели в РУ на МВР-Рила.
Пострадалият бил прегледан незабавно от екип на Спешна помощ. На следващият
ден бил прегледан от хирург, а на 22.04.2020 г. и от очен лекар и УНГ. Състоянието му било
описано в издадени от всеки от тях медицински документи.
2
На 23.04.2020 г. на пострадалия било издадено медицинско свидетелство от д-р З., в
заключителна част на което посочил за установено следното: данни за *********** до
замайване, зашеметяване, последващо главоболие, повръщане и гадене, шум в ушите,
болки във врата, кръста коляното и подбедрицата в ляво; кръвотечение от носа със счупване
на ностната кост, без разместване и оток на леви носни конхи; оток по гърба на носа;
контузия на очната ябълка и около очната област, ************** във вътрешните части на
клепачите-двустранно; охлузване по лявата вежда; дълбоки охлузвания по и под лявото
коляно и по десния лакът с околно зачервяване на кожата; ************** с оток в горната
част на лявата подбедрица ивицести охлузвания по лява мишница; повърхностно охлузване
по ляво коляно, малки заздравяващи охлузвания по дясната ръка
Според назначената от районния съд съдебномедицинска експертиза, изготвена на
08.03.2021 г. от д-р Н., от материалите по делото е видно, че при инцидента на 17.04.2020 г.
тъжителят К. е получил следните травматични увреждания:
1/Контузия на главата, изразяваща се във: фрактура на носни кости, без данни
за съществено разместване на фрагменти, налагащо репозиция; масивни кръвонасядания и
оток на меките тъкани на лицето в областта на носа и около очите; охлузване на кожата в
областта над лява вежда; субконюктивални кръвоизливи по двете очи
2/*********** със степенно разстройство на съзнанието –краткотрайно
зашеметяване, замайване след удари по главата и последваща лекостепенна комоционна
симптоматика, без данни за изпадане в пълно безсъзнателно състояние
3/ ************** по лява подбедрица и множество охлузвания по кожата на горни
и долни крайници; мекотъканни контузии (натъртване на меки тъкани и в областта на задна
част на шията и гърба.
Според в.л., описаните травматични увреждания са причинени от действие на твърди
тъпи предмети (по механизма на удари с или върху такива) и е възможно да са получени по
време и начин, за които се съобщава от тъжителя в тъжбата и в анамнестичните данни при
медицинските прегледи-нанесен му побой с удари с юмруци и ритници и двукратно
събаряне на земята. Уврежданията , описани в пункт 1 и 2, са причинили, според в.л.,
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, които са възстановими за период
от 30-40 дни, както и болка и страдание, а всички останали увреждания причиняват болка
и страдание
Изложената фактическа обстановка не се различава съществено от приетата от
районният съд. Установена е въз основа на показанията на разпитаните по делото от
районния съд свидетели К. С., В. С., Е.А., обясненията на подсъдимите, дадени пред
районен и окръжен съдилища, медицински писмени документи Амбулаторен лист, Мед.с-
во, Фиш за спешна медицинска помощ, Медицинско направление, Допълнителен лист към
лист за преглед, справки за съдимост, както и съдебномедицинска експертиза.
По делото не е спорно, че подсъдимите са набили пострадалия. Те самите са го
признали по време на обясненията им, които се потвърждават относно вида и механизма на
уврежданията от СМЕ, а относно времето и мястото-от показанията на свидетелите, които
не са очевидци на побоя, но в тяхната последователност и взаимовръзка сочат на този извод.
Доказателствата не установяват някои посочени в тъжбата и възприети от районния
съд в посочените фактически обстоятелства. Това е наложило корекция на приетите за
установени от районния съд фактически обстоятелства, съобразно събраните от него
доказателства. Тя (корекцията) не се отразява на правната квалификация на деянието на
подсъдимите, тъй като не касае времето, мястото и престъпния резултат, причинен от
двамата, а факти и обстоятелства преди и след деянието, както и някои детайли относно
хронологията на нанасяне на ударите на пострадалия от подсъдимите.
КнОС дава вяра на обясненията на подсъдимите, като приема, че почти изцяло вярно
отразяват обстоятелствата, при които са нанесли побой на пострадалия. Счита, че
единствено броя на нанесените, според обясненията им, удари на пострадалия не
отговаря на действителния, като посочения от тях е занижен. Този извод следва от вида и
3
броя на уврежданията на пострадалия, които сочат на причиняване на уврежданията с
няколко удара и ритници, а не 1-2, както са посочили те.
КнОС дава вяра на свидетелските показания, тъй като в отделни моменти
потвърждават обясненията на подсъдимите и не изключват нанесения побой от
подсъдимите на пострадалия. Показанията са ясни и категорични относно състоянието на
пострадалия, отговарящо на такова след нанесен побой. То е в потвърждение и на
оплакването на пострадалия пред св. Вл.С. и поведението на подсъдимите, задържани
непосредствено след случая, както и обясненията им, в които не са отричали осъщественото
физическо насилие по отношение на пострадалия.
КнОС приема за обективно и компетентно изготвена СМЕ на д-р Н., тъй като е
мотивирана и обоснована, поради което не възниква съмнение във верността на изводите,
направени със същата относно вида на причинените на пострадалия травматични
увреждания и начина на причиняването им, медикобиологичния им характер и
продължителността на възстановяване.
КнОС изцяло споделя правните съображения на районния съд за квалифициране на
деянието на подсъдимите като престъпление по чл.130, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Изпълнителното деяние на престъплението е извършено чрез действия, изразили се в
нанасяне на удари с ръце и ритници по главата и тялото на пострадалия. Престъплението е
резултатно и е довършено с причиняването му на посочените и описани по-горе
травматични увреждания в СМЕ на д-р Н. и в мед.с-во. Налице е връзка между действията
на подсъдимите и уврежданията на пострадалия, засягащи анатомическата цялост на тъкани
и фрактура на носна кост.
Правилно е приел ДнРС и че, от субективна страна, деянието е извършено от
подсъдимите виновно, при формата на вината-пряк умисъл по см.на чл.11, ал.2 от НК. Това
е така, защото подсъдимите са съзнавали общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждали са разстройството на здравето на пострадалия като са целял именно да
предизвикат причиняването му чрез увреждане на здравето му. Те са съзнавали, че
нанасяйки удари на пострадалия по тялото и главата му могат да му причинят
уврежданията, които са констатирани, че са налице след побоя.
Въззивната инстанция не споделя съображенията на районния съд за наличие на
условията за освобождаване на подсъдимите от наказателна отговорност по реда на чл. 78а
от НК с налагане на административно наказание "глоба". Неприложима е цитираната
разпоредба, тъй като е била налице една от отрицателните предпоставки по чл.78а, ал.7 от
НК, каквато е „множество престъпления“.
Видно е от справката за съдимост на подсъдимите от 15.10.2021 г., че освен
престъплението –предмет на настоящето дело, те са осъществили по същото време и на
същото място (17.04.2020 г. в гр.К.) и др.престъпление-такова по чл.144, ал.3 от НК, за
което са осъдени по НОХД № 685/2020 г. с присъда от 11.11.2020 г., влязла в сила на
29.09.2021 г., на ПРОБАЦИЯ.
Горепосочените две престъпления ( това по чл.130, ал.1 от НК по настоящето НЧХД
и това по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК по НОХД № 685/20г.) са извършени при усл.на
реална съвкупност по см.на чл.23, ал.1 от НК и представляват множество престъпления.
Последното, съгл.чл.78а, ал.7 от НК изключва приложението на чл.78а, ал.1 от НК, в
какъвто смисъл е и ТР № 2/2010 г. на ВКС.
Като е приложил чл.78а, ал.1 от НК ДнРС е нарушил материалния закон при
определяне на наказанието. Това нарушение е неотстранимо от КнОС, поради липса на
жалба от тъжителя.
4
Не са налице основания за изменение на присъдата в гражданско-осъдителната й част
по отношение на извършеното от подсъдимите противоправно и виновно деяние спрямо
тъжителя и граждански ищец К., което е в пряка и непосредствена причинна връзка с
причинените му травматични увреждания, и претърпените в резултат на това болки,
страдания, неудобства до пълното му оздравяване.
Определеното обезщетение за неимуществени вреди, дължимо от подсъдимите
солидарно, в размер на 8 000 лв. не е завишено. То е съответно на уврежданията, като
намаляването му би довело до нарушаване на принципа по чл.52 от ЗЗД за справедливо
обезщетяване на вредите. Така приема КнОС предвид броят и вида на уврежданията,
последиците от същите, продължителността на лечението, съпроводено с болки и страдания,
с по-силен и намаляващ интензитет, възрастта на пострадалия и придружаващите му
заболявания към този момент ( глаукома и хипертонично сърце). Претърпените от
пострадалия болки и страдания са доказани, както от показанията на св. Е.А., така и от
СМЕ.
По гореизложените съображения доводите в жалбата и допълнението й за
неправилност на присъдата КнОС намира за неоснователни. И доколкото не са намира
основание за отмяна или изменение на присъдата, КнОС счита, че следва да я потвърди.
Ето защо и на осн.чл.338 вр. с чл.334, т.6 от НПК, Кюстендилски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 19/06.04.2022г., постановена по НЧХД № 830/20 г. по
описа на Районен съд-Дупница
Решението не може да се обжалва.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5