ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 1079 15.04.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен гражданска състав
На: петнадесети април две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
разгледа възз.гр.дело № 449 по описа за
2020 година и на основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична
полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, представлявана от
директора, подадена чрез ю.к.Красимира Иванова, с адрес за призоваване
гр.Бургас, ул.“Цар Асен“ № 4, против
решение № 3533/12.12.2019 г., постановено по гр.д.№ /2019 г. по описа на
Районен съд – Бургас, с което Главна дирекция „Гранична полиция“ МВР е осъдена
да заплати на П.А.С. ***, сумата от 1302.74 лв. – главница, представляваща
нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд от 192.19 часа в периода от 05.06.2016 г. до 05.06.2019
г., получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него нощен труд от 1 344 часа в дневен, сумата
от 141.55 лв. – мораторна лихва за периода от падежа – последния ден
на месеца, следващ съответното изтекло тримесечие, до 05.06.2019 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 05.06.2019 г.,
до окончателното й изплащане, както и сумата от 380 лв. за направените по
делото разноски. С решението ГД „Гранична полиция“ – МВР е осъдена да заплати
по сметка на БРС сумите от 102.10 лв. за държавна такса и 180 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода
на съда, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща
служителите на МВР, която следвало да се попълни от нормативната база на КТ. В
тази връзка се сочи, че за процесния период са действали Наредба№ 8121з-407/
11.08.2014 г.,
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/ 02.08.2018 г., издадени от
министъра на МВР и уреждащи по специален начин заплащането на нощния труд в системата на МВР.
Поради това се счита, че с оглед посочената нормативна база, която изчерпателно
урежда реда и основанието за изплащане на възнагражденията за нощен труд на
държавните служители в МВР, приложното поле на НСОРЗ, издадена по КТ се прилага
единствено и само за работници и служители по трудово правоотношение, какъвто
ищецът не е бил през процесния период, а по отношение на него се прилага
специалната уредба. Развиват се подробни съображения относно нощния труд и
извънредния труд. Счита се, че извънреден труд би бил налице само, ако
служителят действително работи извън установеното работно време, като дори и да
се приеме, че НСОРЗ е приложима, то преизчисляването с коефициент 1.143 е с цел
увеличено заплащане на нощния труд, а не с цел натрупване на часове, чието
надвишаване да кумулира извънреден труд. Моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да постанови ново, с което предявения иск да бъде
отхвърлен като неоснователен. Не се правят доказателствени искания. Претендира се присъждане на разноските пред двете
съдебни инстанции.
При
проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в
двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването,
поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец П.А.С., подаден чрез пълномощник
адв.И.И., в който са изложени съображения за неоснователност на въззивната
жалба. Изразява се съгласие с изводите на БРС за приложение на НСОРЗ, като се
счита, че липсата на изрични норми в действалите за процесния период наредби на
МВР не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положения от служителите на МВР нощен труд в дневен, а същата е празнота в
нормативната уредба, поради което следва субсидиарно да се приложи общата
НСОРЗ, а именно чл.9, ал.2 от същата. В тази връзка се сочи, че съгласно
заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, въззиваемият имал право да получи завишено заплащане
на положения нощен труд, като нощните часове се преизчислявали в дневни и след
това се установявала продължителността на работния ден, поради което
предявената искова претенция за процесния период се явява доказана по основание
и размер. Излага доводи за основателност и на предявената акцесорна претенция с
правно основание чл.86 ЗЗД. Излага и становище във връзка с посочената във
въззивната жалба съдебна практика, която въззиваемият счита за изключение, а не
за константна такава. Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционното
решение като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени
искания. Претендира се присъждане на разноските пред въззивната инстанция.
Предвид горното и след проверка допустимостта на
подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 449/2020
г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Главна
дирекция „Гранична полиция“ – МВР, както и постъпилия писмен отговор от
въззиваемия ищец П.А.С..
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис
от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители
по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.