СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ
„Б“ въззивен състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през
двехиляди и деветнадесета година, в състав:
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 16172 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.П. П. срещу
решение от 20.07.2018г., постановено по гр. дело № 38907/2017г. на Софийски
районен съд, 120 състав, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя срещу
„Ч.Е.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество „Ч.Е.Б.“
АД сумата 177. 46 лв., представляваща част от сума в общ размер от 709. 84 лв.,
начислена с фактура № **********/26.05.2017г, като неоснователен. С решението са присъдени разноски съобразно
изхода на спора.
Въззивникът - ищец поддържа доводи за необоснованост и
неправилност на атакуваното решение, поради нарушения на материалния закон,
както и на съдопроизводствените правила. Поддържа, че не са налице
предпоставките за начисляване на процесната сума при действието на сега действащия
чл. 98а ЗЕ и чл. 43 – 47 ПИКЕЕ, тъй като ответното дружество няма право да
извършва едностранно корекции, както и поради липса на предвиден ред в Общите
условия за уведомяване на потребителя за извършената корекция. Сочи, че по
делото не е установена нито една от двете хипотези на чл. 48 ПИКЕЕ, тъй като не
е налице установена липса на средство за търговско измерване или установена
грешка при измерване на СТИ. Моли съда да отмени решението като неправилно и да
уважи иска, с присъждане на разноски.
Въззиваемият -
ответник е депозирал писмен
отговор, с който оспорва жалбата, по подробно изложени съображения.
Поддържа, че решението е правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди,
с присъждане на разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
При извършената служебна
проверка по чл. 269, изреч. 1 от ГПК, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо.
При преценка на обжалваното
решение по същество по реда на чл. 269 ГПК, въззивният съд намира, че същото е
правилно.
Предявен е иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК – отрицателен установителен за установяване
недължимост на корекционна сума в размер
на 177. 46 лв., представляваща част от сумата 709. 84 лв., начислена съгласно
констативен протокол № 1015150/28.11.2016г. по партида с клиентски № 300125032796,
с административен адрес гр. Етрополе, ул. „********
По делото е безспорно
установено, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение,
породено от договор за продажба на ел. енергия, сключен при Общи условия /ОУ/,
като ищецът има правата и задълженията на потребител на електрическа енергия, в
качеството на наследник по закон на П. П. В., починал на 14.10.2009г., като
негов син, а ответникът - на продавач на топлинна енергия. Представените по
делото ОУ на договора за продажба на ел. енергия са одобрени от ДКЕВР през
2007г. и са изменени през 2010г. Ответникът изрично признава, с оглед и цената
на предявения иск, наследствената си квота от ¼ ид. част, респ. от начислената
корекционна сума.
По делото е
установено, че на 28.11.2016г. е извършена проверка от отдел „НТЗ“ към ЧЕЗ
„Разпределение България“ АД на електромер с фабричен №*******в процесния имот,
за което е съставен констативен протокол № 1015150. От съдържанието на приложения по делото констативен
протокол се установява, че проверката е извършена от двама служители на
ответника, като са присъствали и двама свидетели- представители на Федерацията
на потребителите. От съдържанието на протокола се установява, че проверяващите
са констатирали, че липсва пломба на щита на ел. таблото, както и пломбата на
капачката на клемния блок на електромера, нарушен е стикера на големия капак на
електромера. Електромерът е демонтиран и
изпратен в плик с пломби на БИМ. При извършената метрологична експертиза на СТИ
в БИМ е констатирано с протокол № 596/15.05.2017г., че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера; при четене на енергонезависимата памет е
констатирано, че форматът на записа е променен, т.е. налице е промяна в
софтуера на електромера, която не е от производителя.
Въз основа на съставения
констативен протокол е извършена корекция на сметката на ищеца, за която е
издадена фактура № **********/26.05.2017г. за сумата общо
709. 84 лв. с включен ДДС за периода 02.11.2016г. – 28.11.2016г. За извършената
проверка е изпратено писмо до наследодателя на ищеца, на чието име е открита
процесната партида – П. П. В., връчено на 30.11.2016г. на В. С. /майка на ищеца
и наследник по закон, като съпруга на починалия наследодател – титуляр на
партидата/, а на 25.05.2017г. е изпратено писмо за извършената метрологична
експертиза, което е връчено на адреса на ищеца на 26.05.2017г. на Р.В.а П.–
снаха. На 29.05.2017г. е изпратено писмо също до наследодателя П. В. за
извършената корекция, като видно от подаденото от ищеца П.П. възражение вх. № 10000099694/14.06.2017г., ищецът е бил
уведомен за процедурата по извършената корекция. Съгласно доказателствата по
делото, до този момент не е бил променен титуляра на партидата чрез вписване на
наследниците по закон на наследодателя П. В..
Съгласно заключението на
приетата СТЕ, стойността на преизчислената електроенергия съгласно методиката
по чл. 48, ал.1, т. 1, б. „б“ ПИКЕЕ за процесния период от 27 дни, е математически
вярно изчислена на база 1/3 максимален базов ток. Общото количество
електроенергия, неотчетено от СТИ, възлиза на 4988 KWh, определена при
спазване на методиката на ПИКЕЕ.
По въпроса за
правото на въззиваемото дружество да извършва едностранна корекция при сега
действащата редакция на ЗЕ, е налице
съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав и приема,
че след приемането на чл. 83, ал1, т. 6
и чл. 98а, ал.2, т. 5 ЗЕ, е налице законово основание за едностранна
корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа
енергия – така и решение № 118/18.09.2017г. по т.д. № 961/2016г. на ВКС, ІІ ТО.
Настоящият състав споделя тази практика и
приема, че по силата на горецитираните норми след влизане в сила на новите ПИКЕЕ е предвидено законово основание за доставчика на електрическа
енергия едностранно да коригира сметките на потребителите, само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия. Ето защо всички доводи в тази връзка на въззиваемаета – ищца са
неоснователни.
В случая е налице корекционна процедура по чл. 48, ал.
1, т. 1 б. „б“ ПИКЕЕ, която е приложима именно когато при метрологичната проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата. С
изм. на ЗЕ /обн. ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. / и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ
/обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от
16.11.2013 г. / е предвидена възможност за доставчика на електрическа енергия
да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на
неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед
конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на
корекцията. Съгласно мотивите на цитираното решение на ВКС, тази процедура въвежда обективни правила за
измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа
енергия, като освобождава доставчика от задължението да докаже периода на
неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия, а в тежест
на потребителя е при оспорване на установените по този ред данни да ангажира
доказателства за установяване на потребеното количество електроенергия с оглед
намиращите се в обекта електроуреди и режима на използването им. Във всички
случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия обаче
правото на доставчика на електрическа енергия да извърши едностранно корекция
не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело
до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй
като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно
поведение. В същия смисъл е и решение № 124/18.06.2019г. по гр.д. №
2991/2018г. на ВКС, ІІІ ГО/. Ето защо всички възражения в тази връзка на
въззиваемия –ищец са неоснователни.
В случая констативният протокол е издаден при спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5
ПИКЕЕ /действащ към момента на извършване на проверката/, тъй като осъщественият нерегламентиран достъп до СТИ е
установен при извършената метрологична проверка от БМИ.
Констатациите в протокола относно
извършената проверка се установяват и от показанията на разпитаните по делото
свидетели Трифонов и Николова, присъствали при извършване на проверката.
Неоснователен е довода в жалбата, че в случая проверката е следвало
задължително да бъде извършена в присъствие на орган на МВР, с оглед
установеното по делото неправомерно въздействие до защитената вътрешност на
електромера. В случая не е налице хипотезата на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, а
констативният протокол е издаден при
спазване предпоставките на чл. 47, ал. 5 ПИКЕЕ /действащ към момента на
извършване на проверката/. В случая осъщественият нерагламентиран достъп до СТЕ
е установен едва при извършената метрологична проверка от БИМ, когато е
констатирано, че е налице промяна в софтуера на
електромера, която не е от производителя, а при извършената проверка на 28.11.2016г. само
е било установено съмнение за манипулация вътре в самия електромер, поради
което и проверяващите са демонтирали електромера и изпратили същия за проверка на
компетентния орган за метрологичен надзор. Ето защо в случая не са били налице
предпоставките на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за подписване на протокола от орган на
МВР, тъй като при проверката не е била установена промяна на схемата на
свързване.
Неоснователен е и
довода за липса на основание за корекция, с оглед неизпълнено от ответника задължение по чл.
98а, ал.2, т. 6 ЗЕ за приемане на Общи условия, в които да е установен редът за уведомяване на
потребителя за извършената корекция /в тази връзка мнозинството
от съдебния състав по делото отстъпва от своя предишна практика/. В приложимите към исковия период ОУ,
/представени по делото/ е предвидено изрично връчване на констативния протокол
за корекцията на потребителя с клаузите на чл. 17 вр.
чл. 49, ал. 2 от същите. Цитираната норма от ЗЕ в конкретния случай реално е обезпечена от ответника, тъй
като ищецът е надлежно уведомен
за корекцията по реда, установен с горепосочените клаузи на ОУ с представените
по делото писма, адресирани до
наследодателя му и редовно връчени на адреса. Обстоятелството, че ищецът не е
изпълнил задължението си да заяви промяна на титуляра на партидата след смъртта
на наследодателя си, не може да рефлектира в правната сфера на ответното
дружество. Нещо повече, дори и при липсата на
уведомяване, за ищеца съществува гарантираната правна възможност
да заяви и докаже своите оспорвания на констатациите в КП в рамките на исковия
процес. Поради това са неоснователни възраженията относно липсата на
предвиден ред за уведомяване на клиента.
Неоснователен е довода и за
необоснованост на решението досежно извода за наличие на предпоставките на чл.
48, ал. ал.1 ПИКЕЕ, поради липса на доказване при метрологичната проверка, че
СТИ не измерва или измерва с грешка извън допустимата. Корекцията е извършена
съобразно разпоредбата на чл. 48, ал.1, б.“б“ ПИКЕЕ, като количеството
електрическа енергия е начислено в хипотезата на липса на точен измерител,
поради установената манипулация на средството за търговско измерване, поради
което доводите, че електромерът измерва в класа си на точност, са
неоснователни.
Неоснователно е и оплакването за
нарушение на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ГПК, тъй като първоинстанционният
съд не е осъществил косвен съдебен контрол върху оспорените разпоредби от
ПИКЕЕ. В тази връзка СРС е изложил подробни съображения, които настоящият
състав споделя, а именно, че не е налице индивидуален административен акт,
предмет на допустим контрол по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК. Към момента на
проверката са действали разпоредбите на чл. 47 - 51 ПИКЕЕ, като нормите на чл.
48-51 ПИКЕЕ са отменени с решение № 2315/21.02.2018г. на ВАС, ДВ, бр.
97/2018г., в сила от 23.11.2018г., а на чл. 47 – с решение на ВАС, обн. ДВ,бр.
15/2017г. Отмяната няма обратно действие и е без значение за изхода на спора –
арг. чл. 195, ал. 1 АПК.
Други релевантни оспорвания не са направени в
жалбата.
Предвид
съвпадението на изводите на двете инстанции, жалбата е неоснователна и
недоказана и решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на спора, на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени претендираните и
доказани разноски в размер на сумата 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение
за СГС, определено на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 20.07.2018г., постановено по гр. дело № 38907/2017г. на Софийски районен
съд, 120 състав.
ОСЪЖДА
П.П.П., ЕГН ********** да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, на основание чл.
78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. – разноски за СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.
280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.