№ 979
гр. Варна, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Борис Вл. Чеботарьов
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20253110201776 по описа за 2025 година
Производството е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по
жалба на П. Ц. К. ЕГН ********** от гр. Варна, против НП № 25-0819-001197
от 03.04.2025 г. на Началник група в ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна
полиция“, с което за нарушение на нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП е незаконосъобразно и
неправилно. Оспорва извършването на нарушението, за което е санкциониран,
както и отразената в АУАН и НП фактическа обстановка и моли НП да бъде
отменено.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично.
Заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във
фазата по същество моли НП да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно призована за дата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени бележки
от ю. к. Катя Люкова – Атанасова, в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли НП да бъде потвърдено като отправя
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП, редовно уведомена за с. з., не изпраща представител и не
изразява становище по жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
1
На 17.03.2025 г., в 15.30 часа, въззивникът П. К., управлявайки л. а.
„Сааб“ с рег. № В 23 58 НН се движел по Аспарухов мост в гр.Варна, посока
бул.“Христо Ботев“. Пътната настилка била мокра, поради което и
въззивникът се движел внимателно.Към края на моста видял, че автомобилите
започнали да спират и се образувала колона.Въззивникът се движел в лявата
лента, когато един от вече почти спрели автомобили от дясно, а именно лек
автомобил „Ланчия“ с рег. № В 85 59 ВС, излязъл и се пристроил в лявата
лента на не по вече от двадесет метра от управлявания от въззивникът
автомобил. Последвал удар между двете МПС-та, тъй като въззивникът не
успял да спре движението на автомобила си, въпреки че веднага задействал
спирачната система.
На място пристигнал екип на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР Варна, в който участвал св. М. М. П. – мл. автоконтрольор.
След преценка на установените обстоятелства, полицейските
служители стигнали до извод, че причина за настъпване на произшествието е
несъобразена скорост при мокра настилка на пътното платно и загуба на
контрол от водача на автомобила „Сааб“ с рег. № В 23 58 НН, управляван от
въззивника. При така възприетите обстоятелства св. М. П. съставил Протокол
за ПТП № 1928646 от 17.03.2025 г., в който отразил времето и мястото на
настъпване на произшествието, както и наличието на видими щети по
предната част на л. а. „Сааб“ с рег. № В 23 58 НН, а също и материални щети
по задна част на лек автомобил „Ланчия“ с рег. № В 85 59 ВС, управляван от
водача К.Г.Р. и като причина за настъпване на произшествието посочил, че
поради движение с несъобразена скорост с пътните условия с мокър асфалт л.
а. „Сааб“ с рег. № В 23 58 НН, застига и блъска лек автомобил „Ланчия“ с рег.
№ В 85 59 ВС. Също така, св. М. П. съставил спрямо въззивника и процесния
АУАН Серия GA № 3681713 от 17.03.2025 г. за нарушение по чл. 20, ал. 2
ЗДвП, в който отразил, че при управление на съответния автомобил, поради
несъобразена скорост с характера, релефа и състоянието на пътя /мокър
асфалт/, въззивникът застига и блъска движещият се пред него лек автомобил
„Ланчия“ с рег. № В 85 59 ВС, при което настъпва ПТП с материални щети и
по двете МПС-та. АУАН бил надлежно предявен и връчен срещу подпис на
въззивника, който не отразил възражения и не отправил такава в
законоустановения срок.
Въз основа на съставения АУАН, наказващият орган издал срещу
въззивника оспореното НП, с което приел изцяло описаните в АУАН
фактически констатации и правната квалификация на твърдените нарушения
2
и наложил наказания: „глоба“ в размер 200лв. на основание чл. 179, ал. 2 пр. 1
от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал. 2 от същия закон.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя М. М. П..
В показанията си пред съда св. П. сочи, че е посетил
местопроизшествието по сигнал. Сочи, че пътната настилка е била мокра, че
ПТП-то било възникнало по вина на въззивника. Заявява, че е съставил АУАН
на виновния водач и бил съставен протокол за ПТП.
Като писмени доказателства към АНП освен АУАН са приложени
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи;
справка за нарушител; протокол за ПТП № 1928646 от 17.03.2025 г., докладна
записка от М. П..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така
и гласни, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда изцяло с доверие.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, с оглед посочената в акта дата на нарушението.
В същото време обаче съдът констатира, че в хода на адм. наказателното
производство са били допуснати нарушения на процесуалните правила, а
именно: както в АУАН така и в НП липсва описание на извършеното
нарушение и обстоятелствата при които е извършено – нарушени са
разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно константната съдебна практика за да е описано нарушението
следва в обстоятелствената част на АУАН и НП да се съдържат обстоятелства
и факти, които описват нарушението с неговите обективни и субективни
признаци, както и участието на привлеченото към адм. наказателна
отговорност лице в неговото извършване.
В случая на въззивникът е наложено наказание за нарушение
наказуемо по чл. 179, ал. 2, пр.1 от ЗДвП вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
От обективна страна състава на това нарушение изисква деецът да
управлява МПС с несъобразена с определени фактори скорост, в следствие на
което да причини ПТП.
В обстоятелствената част както на АУАН така и на НП издателите са
3
се задоволили да посочат само, че въззивникът П. К. се е движел с
несъобразена скорост при мокра пътна настилка, застигнал и се е блъснал в
движещ се л. а. в същата посока, а в следствие на са били причинени
материални щети и по двете МПС-та.
Каква е била обаче скоростта, с която се е движел въззивникът, не е
ясно. Факти в горната насока липсват, като издателите на посочените по-горе
актове на практика са преписали дословно част от нормата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП без да изложат конкретните факти и обстоятелства, при които е било
извършено нарушението вменено на въззивникът. От фактите изложени в
АУАН и НП се установява единствено, че въззивникът е бил участник в ПТП с
два автомобила (неговият и още един) станало на Аспарухов мост в гр.Варна,
посока бул.“Христо Ботев“ на около 1 км преди СПВ до стълб № 8167. Самите
обстоятелства, при които е възникнало произшествието не са посочени. В
случая следва да се отбележи, че посочването на точното място на което е
възникнал удара, в коя лента, имало ли е спирачен път и какъв е бил той, е от
съществено значение, с оглед преценката за това чие е виновното поведение за
ПТП, нарушена ли е и коя норма на ЗДвП.
Съдът намира за нужно да отбележи, че несъобразената скорост, както
е посочено в АУАН и НП, не е факт, а правен извод, до който се достига след
преценка на установените факти и събраните по делото доказателства. В
случая минимални предпоставки за това липсват. Липсва яснота по отношение
на обстоятелствата при които е възникнало ПТП-то, няма факти свързани с
това къде точно на платното за движение е възникнало първоначалното ПТП,
за да може оттам да се прецени на какво се дължи ПТП-то - на движение с
несъобразена със макрата пътна настилка скорост или поради неправомерно
навлизане в лявата лентата за изпреварване на другият автомобил, участник в
ПТП-то, и въобще налице ли е виновно поведение или не у въззивника.
Съдът намира, че посочените по-горе нарушения на процесуалните
правила са съществени такива и са достатъчно основание за отмяна на
атакуваното НП само на това основание, тъй като водят до грубо нарушаване
правото на защита на наказаното лице. Същото е лишено от възможността да
разбере в извършване на какво точно нарушение е обвинено, при какви приети
за установени факти, за да организира адекватно защитата си срещу
повдигнатото обвинение.
Основен принцип в наказателното право, част от която е и адм.
наказателното право, е че защитата се осъществява в рамките на фактическите
положения изложени в обстоятелствената част. Лицето се защитава срещу
фактите, а не срещу правната квалификация на нарушението. В случая както
бе посочено по-горе минимални предпоставки за това липсват. В тази връзка
следва да се посочи, че не всяко ПТП се дължи на несъобразена скорост
какъвто няма спор, че е бил подхода на контролните органи в случая. ПТП-то
може да бъде резултат и от ред други нарушения на ЗДвП, а може да е
резултат и от действия предприети в хипотезата на чл. 13 от НК (крайна
4
необходимост), а и в резултат на случайно деяние (чл. 15 от НК). Точно затова
и в обст. части следва да се съдържат факти свързани с обстоятелствата, при
които е било извършено нарушението каквито в случая няма изложени. В
същност защо изобщо е прието, че въззивника е извършил нарушение на ЗДвП
свързано с режима скоростта остава пълна загадка. Очевидно липсата на
яснота досежно основните обстоятелства и факти е довели и до липсата на
дефицит в обстоятелствените части на АУАН и НП и изписване в същите на
дословен препис на част от нормата на чл. 20, ал. 2 от ЗДП без каквато и да
било конкретика. Както бе посочено по-горе за да става изобщо въпрос за
нарушение свързано с режима на скоростта следва в обстоятелствените части
да се съдържат факти свързани, както с параметрите на установената скорост
на движение, така и такива свързани с факторите, които налагат скоростта да
бъде съобразена с тях.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процесуално недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна, но при
този изход на делото такива не й се дължат.
Водим от горното Варненският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 25-0819-001197 от 03.04.2025 г. на Началник група в
ОД на МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което за нарушение на нормата
на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП на П. Ц. К. ЕГН ********** от гр. Варна е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв., на основание чл. 179,
ал. 2, пр. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5