Р
Е Ш Е Н И Е
Номер Година
02.03.2021 Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На трети
февруари две
хиляди двадесет и първа година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 220 по описа за 2020 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.
Ищцовото дружество – „А.З.С.Н.В.“
ЕАД *** твърди, че на 10.09.2018г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.01.2015г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК
*****, и „М.К.“ АД, ЕИК ******, по силата на който вземането на „М.К.“ АД срещу
Д.Е.П., произтичащо от Договор за паричен заем ******/24.04.2018г. било
прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ООД. Договора за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ АД
(сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК ******е правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *****.
А.з.с.н.в. АД (понастоящем А.з.с.н.в. ЕАД), в качеството си на цесионер била
упълномощена от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия, за което има изрично пълномощно от законният представител на
„М.К.“ АД. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответницата било изпратено писмо,
съдържащо Уведомително писмо от „М.К.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ АД с Изх №: УПЦ-П-МКР/****** от 13.09.2018г. за извършената
продажба на вземания, изпратено чрез Български пощи с известие за доставяне на
посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото се е върнало в цялост с
отбелязване „Непотърсена пратка“. На 21.01.2020г. ищцовото дружество изпратило
повторно писмо до длъжника, съдържащо Уведомително писмо от „М.К.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“
АД с изх. № УПЦ-С-МКР/5332- 00014682/24.04.2018г. чрез куриер. Видно от
обратната разписка към товарителница № 68739055, писмото отново се върна в
цялост. Моли съда да приеме, като доказателство към настоящата искова молба -
Уведомително писмо от „М.К.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ изх. №: УПЦ-С-МКР/******/24.04.2018г.
за извършената цесия, като връчи на ответника същото, ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290
и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013 г. на I т.о. и
Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г. на II т.о.,съгласно които ако
към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение
за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по
делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК и
в настоящето производство безспорно се установи, че задължението на ответника,
произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да
приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове.
Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника,
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено уведомлението
за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като
по делото безспорно се установи, че претендираното с
исковата молба задължение не е погасено. В тази насока Определение №
987/18.07.2011г. на ВКС по гр.д. № 867/2011г., IV г.о. и Решение №
173/15.04.2004г. на ВКС по гр.д. № 788/2013г., ТК.
Твърди, че на
24.04.2018г. „М.К.“ АД е сключило с Д.Е.П., договор за заем CrediGo
№ ******, с който договор дружеството му е предоставило кредит в размер на
1100.00 лева. Условията на „Договора за кредит” се съдържали в отделните полета
или клетки, отпечатани на лицевата страна на формуляра – „Искане за кредит“ и
„договор за заем“, като „Общите условия“, при които се отпуска кредитът били
неразделна част, както от „Искане за кредит“, така и от „Договор за заем“. С подписването
на искането за кредит, Заемополучателят е декларирал,
че подробно се е запознал, както и че приема Общите условия към договора.
Подписвайки Договора за кредит, Заемополучателят се е
задължил да върне получената в кредит сума по начина и в срока, описани в
Договора за кредит. Заемополучателят е посочил
банкова сметка, ***а сума, предмет на договора за кредит.
Съгласно
разпоредбите на Общите условия, в съответствие, с които е сключен договора за
кредит, с подписването му Заемополучателят
удостоверява, че е надлежно уведомен за всички клаузи на договора,
предварително му е била предоставена необходимата информация относно договора,
разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде
обвързан с техните разпоредби и желае договорът да бъде сключен.
Съгласно
Общите условията, при които е подписан договора за кредит CrediGo
№ ******, Заемополучателят се е задължил да върне
кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 87.44 лева. Така
страните са договорили общ размер на плащанията по кредита 1187.44 лева, която
сума Заемополучателят се е задължил да върне на 8
равни месечни погасителни вноски, в размер на 148.43 лева всяка, считано от
датата на първата погасителна вноска 24.05.2018г. С подписване на искането за
заем, Заемополучателят е предоставил съгласието си да
бъде сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК УНИКА Живот АД, като
е определил за неотменимо ползващо лице „М.К.“ АД за обезщетение равно на остатъчния
размер на кредита към датата на настъпване на застрахователно събитие. На
основание т. 3 от договора за кредит, Заемополучателят
с полагане на подписа си е удостоверил, че желае да ползва допълнителна услуга,
представляваща финансиране и разсрочване на застрахователна премия по сключен
договор за застраховка. Така, застрахователната премия по договора е определена
в размер на 440.00 лева, която Заемополучателят се е
задължил да заплати на 8 броя равни части, всяка в размер на 55.00 лева, като с
подписването на договора и искането за заем Заемополучателят
е приел условията на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си
на застраховано лице по полицата. На длъжника била начислена лихва за забава за
периода от 24.05.2018г. (датата на която е станала изискуема първата неплатена
от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е 87.31 лева, която е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска. Заемополучателят не е
заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена
до момента била в размер на 100.00 лева, с която били погасени договорна лихва
и главница.
Обосновава
наличие на правен интерес да предяви вземането си по съдебен ред срещу Д.Е.П.
за процесните суми, с оглед на което било входирано Заявление по чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Съдът
е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 979/2019г. по описа на КрлРС
била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на
чл. 47, ал. 5 от ГПК, последният не се е явил да получи книжата, което от своя
страна обуславя правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
МОЛИ съда, да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника,
че същият дължи на ищеца следните суми: 1074.04 лева, представляваща
неизплатена главница по Договор за заем CrediGo № ******/24.04.2018г.;
68.40 лева, представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от
24.05.2018г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.12.2018г.
(дата на последна вноска по погасителен план); 385.00 лева, представляваща
застрахователна премия по договор за допълнителни услуги за периода от за
периода от 24.05.2018г. (падеж на първа погасителна вноска) до 24.12.2018г.
(падеж на последна погасителна вноска); 87.31 лева, представляваща лихва за
забава по договор за заем за периода от 24.05.2018г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в
съда, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендира за направените по делото разноски, както и тези
направени в хода на заповедното производство, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350.00 лева, на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
Ответникът – Д.Е.П.,
представляван в условията на чл. 47 от ГПК от назначения й особен представител
– адвокат Б.Б., намира, че с оглед твърденията в
исковата молба и представените писмени доказателства, към настоящия момент
длъжника (ответник в настоящото производство) не е уведомен нито за извършената
цесия, нито за образуваното срещу него заповедно производство. В този смисъл
намира, че извършеното прехвърляне на вземането не е породило никакво действие
по отношения на длъжника, тъй като той до настоящия момент не е уведомен,
каквото е изискването на закона в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, следователно това
вземане - не е изискуемо по отношение на новия кредитор - ищец в настоящото
производство, какъвто е смисъла на ал.4 на същия член. Следва да се има
предвид, че книжата по делото са получени от адвокат, в качеството му на особен
представител. Като такъв не притежава нужната легитимация да извършва каквито й
да е процесуални действия, касаещи материално-правната сфера на лицето, което
представлява по силата на акт на съда и с което няма никакъв контакт. Намира,
че длъжникът, видно от представените доказателства по делото, не е бил уведомен
за извършеното прехвърляне на вземането му, съгласно чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и
заведения срещу него иск се явява неоснователен и недоказан, поради което моли
съда да постановите решение, с което го отхвърли.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото е
прието ч.гр.д. № 979/2019г. по описа на КрлРС, от което се
установява, че на 01.07.2019г. ищецът е депозирал заявление за издаване на
заповед за изпълнение против ответника за процесните суми. Заявлението е
уважено, като е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 533/05.07.2019г. за следните суми: 1074.04 лева, представляваща главница;
сумата 68.40 лева, представляваща договорна лихва за периода от 24.05.2018 г.
до 24.12.2018 г.; сумата от 385.00 лева, представляваща застрахователна премия
за периода от 24.05.2018 г. до 24.12.2018 г.; сумата 87.31 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 24.05.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда 01.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 01.07.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и разноските по делото в размер
на 32.30 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско
възнаграждение. Заповедта е връчевна в
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради и което е указано на ищеца – заявител
да предяви иск по чл. 422 от ГПК в едномесечен срок. Предвид констатираното,
съдът намира, че в законовия срок са предявени исковете, въз основа на които е
образувано настоящото исково производство за установяване на дължимост на процесните суми.
Видно от
представените с исковата молба писмени документи се установява следното: На
24.04.2018г. „М.К.“ АД е сключило с ответницата - Д.Е.П., договор за заем CrediGo № ******, с който договор дружеството й е
предоставило кредит в размер на 1100.00 лева. Условията на „Договора за кредит”
се съдържат в подписания документ - „Искане за кредит“ и „Договор за заем“,
като „Общите условия“, при които се отпуска кредитът са неразделна част, както
от „Искане за кредит“, така и от „Договор за заем“. С подписването на искането
за кредит, Заемополучателят е декларирал, че подробно
се е запознал, както и че приема Общите условия към договора. Съгласно
представените документи по сключване на договора за кредит, Заемополучателят
се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на
87.44 лева или договореният общ размер на плащанията по кредита е в размер
на1187.44 лева, при 8 равни месечни погасителни вноски, всяка размер на 148.43
лева, считано от датата на първата погасителна вноска 24.05.2018г. С подписване
на искането за заем, Заемополучателят е предоставил
съгласието си да бъде сключена застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК
УНИКА Живот АД, като е определил за неотменимо ползващо лице „М.К.“ АД за
обезщетение равно на остатъчния размер на кредита към датата на настъпване на
застрахователно събитие. На основание т. 3 от договора за кредит, Заемополучателят с полагане на подписа си е удостоверил, че
желае да ползва допълнителна услуга, представляваща финансиране и разсрочване
на застрахователна премия по сключен договор за застраховка. Така,
застрахователната премия по договора е определена в размер на 440.00 лева,
която Заемополучателят се е задължил да заплати на 8
броя равни части, всяка в размер на 55.00 лева, като с подписването на договора
и искането за заем Заемополучателят е приел условията
на застраховката и е потвърдил, че ще спазва задълженията си на застраховано
лице по полицата.
Видно от
представения Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015г., ведно с приложенията и анексите към него сключен на основание чл.
99 от ЗЗД между „А.з.с.н.в.” ООД, ЕИК *****, и „М.К.“ АД, ЕИК ******, вземането
на „М.К.“ АД срещу Д.Е.П., произтичащи от Договор за паричен заем ******/24.04.2018г.
е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор, в собственост н. „А.з.с.н.в.”
ООД. По делото е безспорно, че „А.з.с.н.в.“ АД (сега „А.з.с.н.в.“ ЕАД), ЕИК ******е
правоприемник н. „А.з.с.н.в.“ ООД, ЕИК *****.
С Уведомително
писмо от „М.К.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД с Изх №:
УПЦ-П-МКР/****** от 13.09.2018г. е изпратено до Д.Е.П., с което същата се
уведомява за извършената продажба на вземания, като писмото е изпратено чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. Видно от представеното известие за доставяне, писмото е
върнато с цялост с отметка – непотърсена пратка. С второ уведомително писмо с №
УПЦ-С-МКР/****** от 21.01.2020г., „М.К.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД изпратило
повторно писмо до длъжника, чрез куриер – ЛЕО ЕКСПРЕС. Видно от обратната
разписка към товарителница № 68739055, писмото отново се върна в цялост.
По делото е
прието заключение по допусната ССчЕ, извършена от
вещото лице Р.М., съгласно което, на 24.04.2018г. е предадена заемната сума на
кредитополучателя в размер на 1100.00 лева. Дължимите суми по Договор за
паричен заем ******/24.04.2018г. са в общ размер на 1527.44 лева, по пера,
както следва: 1074.04 лева – главница за периода от 24.05.2018г. до 24.12.2018г.;
68.40 лева – договорна лихва за периода от 24.06.2018г. до 24.12.2018г. и
385.00 лева – застраховки за периода от 24.06.2018г. до 24.12.2018г. лихвата за
забава по договора за заем за периода от 24.05.2018г. (датата, на която е
станала изискуема първата неплатена вноска) до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в съда –
01.07.2019г. е в общ размер на 86.20 лева.
Други
доказателства от значение по делото не са представени.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Поради
връчването на длъжника на заповедта за изпълнение по чл. 47 от ГПК и
настъпилата цесия на вземането, съдът приема, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия положителен установителен иск чл. 422, ал. 1 ГПК от
страна на заявителя – ищец „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Договорът за цесия е
неформален, консенсуален и каузален и
с него едно лице (цедент) прехвърля на друго (цесионер)
свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна престация.
За да е налице валидно сключен договор е достатъчно постигане на съгласие
между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда
форма за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия
състав. Съобразно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор
е задължен да съобщи на длъжника за прехвърлянето. Макар
съобщаването да не е елемент от фактическия състав, който поражда
действие на договора за цесия между страните, същото има
значение за третите за договора лица, какъвто е и длъжникът. По тази
причина и по аргумент на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането има
действие спрямо длъжника от деня на уведомяването му за това. Следователно, за всички
трети лица до момента на съобщаването носител на вземането спрямо длъжника
е цедента. Поради това и съобщаването се явява юридическият факт, от който
възниква качеството на кредитор на цесионера
спрямо всички трети лица за договора. Тъй като в закона няма изрична
регламентация за начина, по който следва да бъде уведомен длъжника, като се
сочи единствено, че това следва да се извърши от цедента,
в практиката на ВКС се приема, че е допустимо цедента да упълномощи цесионера да извърши съобщението до длъжника като негов
пълномощник.
По делото са
ангажирани доказателства и се установяват обстоятелства от страна на цесионера „АСВ” ЕАД да са изготвени
уведомления до ответника за извършеното прехвърляне на задължението му по
сключения между него и „М.К.“ АД договор за цесия, за което е упълномощен
от цедента, но същите не са му връчени, поради неоткриването на ответника на
адрес.
Съобразно
въведената практика от ВКС уведомлението за цесията може да се връчи на
длъжника заедно с исковата молба и това уведомление следва да се зачете,
съгласно чл. 235, ал.3 от ГПК като нов факт, настъпил в хода на
делото. Специфичното в случая е, че съобщението за цесията следва да
се извърши на длъжника. В настоящия случай длъжникът – ответник по делото
не е открит и му е назначен особен представител по реда на чл. 47 от ГПК.
Особения представител обаче има ограничен кръг права за целите на процеса и той
не може да приема материалноправни изявления, каквото
е съобщаването на цесията, доколкото чл. 34, ал.3 от ГПК, изисква за
действие представляващи разпореждане с предмета на делото представителят да
разполага с изрично пълномощно, а договорът за цесия представлява
разпореждане с едно право и получаването на съобщение за цесията е част от
възникването на това право, което налага изрично
упълномощаване за получаване на съобщението. Независимо, че чл. 29,
ал.5 от ГПК дава възможност особеният представител да извършва действия,
за които се изисква изрично пълномощно, с одобрението на съда, пред който се
води делото, за да е налице надлежно уведомяване при тези условия е
необходимо изрично съгласие на особения представител да приеме това
съобщаване, обусловено от възможността му да доведе реално до знанието на
длъжника извършената цесия, и предварително одобрение на съда. В
настоящия случай такива не са налице, което води до извод, че съобщението
за цесията връчено на особен представител не поражда действие.
Следва да се отбележи и следното: Процесуалното
представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено
законно представителство) или от договор, а представителството чрез особен представител,
макар и регламентирано от специална правна норма (чл.47, ал.6 от ГПК), не е
законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените
за това предпоставки – в т.см. т.6 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК. Назначеният от съда
особен представител не упражнява свои процесуални права, а тези на страната,
която представлява (така т.7 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК), от което следва, че
особеният представител не е нито законов, нито договорен представител и не може
да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответника)
материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на
длъжника от стария кредитор по чл.99, ал.3 от ЗЗД за сключения договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015г. Също така, особеният
представител не е осъществил контакти с ответника и поради това последният като
длъжник не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител.
Следователно до фактическо връчване на книжата, сред които и уведомлението за
прехвърлянето на вземането, с материалноправен ефект
по чл.99, ал.4 от ЗЗД, не се е стигнало и предаването на уведомлението на
процесуалния представител на ответника не може да се приравни на
надлежно уведомяване на длъжника, поради особения характер на
представителството, осъществявано от назначен от съда, по чл.47, ал.6 ГПК,
представител. В този смисъл е и постановеното Решение от 22.01.2019 г. по в.т.д.
№ 1342/2018 г. по описа на ОС Стара Загора и Решение № 74 от 27.07.2017 г. по
в.т.д. № 154/2017 г.на Апелативен съд Бургас, което не е допуснато до касация с
Определение № 567/18.09.2018 г. по т.д. 3153/2017 г. на II ТО на ВКС.
Тъй като
предмет на разглеждане по настоящето дело е предявен иск по чл. 422 от ГПК
с предхождащото заповедно производство образувано по заявление на цесионера – „А.к.п.з.“ ЕАД от 01.07.2019г.,
то в случая тази дата се явява релевантният момент, към
който цесията е следвало да бъде надлежно съобщена на длъжника. При
положение, че това изискване не е било изпълнено към датата на подаване на
заявлението, то и прехвърлянето с оглед разпоредбата на 99, ал. 4 от ЗЗД
не е породило действие спрямо длъжника към този момент.
Следователно цесионерът не е имал валидно придобито и
изискуемо вземане към момента на подаване на заявлението, или не е
бил легитимиран да иска издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника. С
оглед на това съобщаването на цесията в по-късен момент
с връчване на препис от исковата молба и приложенията
към нея, в конкретната хипотеза не може да се отчете като новонастъпил факт по смисъла на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Предвид задължителните разяснения в т. 10б от ТР 4/18.06.2014г. по тълк.д. № 4/2013г. на ОСГТК, определение № 492/30.07.2014
г. на ВКС, II т.о., постановено по т.д. № 3933/2013г. следва да се приеме,
че при настъпило частно правоприемство, преди
надлежното уведомяване на длъжника за прехвърлянето на вземането, легитимиран
да подаде заявлението в заповедното производство е цедента,
който се явява, спрямо трети лица за договора за цесия, носител на
спорното право към този момент.
Поради
изложеното следва да се приеме, че ищецът не е установил надлежното
уведомяване на длъжника за извършената цесия към релевантния за
производството момент – подаването на заявление, поради което иска се явява
недоказан и подлежи на отхвърляне без да се обсъждат останалите относими
към спора факти, свързани с основанието за пораждане на задължението и неговия
размер, за които по аргумент на разпоредбите на ГПК съдът следи служебно.
Предвид изхода
на делото на ищеца разноски не се дължат, а на ответника не следва да се
присъждат такива, поради липса на отправено искане и представени доказателства
за сторени такива.
По отношение
на назначения особен представител, следва да се разпореди да се издаде РКО за
определеното му възнаграждение за представителство на ответника в
производството, по реда на член 47 от ГПК, в размер на 343.00 лева.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л.,
ет. 2, офис 4, представлявано от Д. Б.Б.против Д.Е.П.
*** ЕГН ********** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца
следните суми: 1074.04 лева, представляваща неизплатена главница по Договор за
заем CrediGo № ******/24.04.2018г.; 68.40 лева,
представляваща договорна лихва по договор за заем за периода от 24.05.2018г.
(падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 24.12.2018г. (дата на последна
вноска по погасителен план); 385.00 лева, представляваща застрахователна премия
по договор за допълнителни услуги за периода от за периода от 24.05.2018г.
(падеж на първа погасителна вноска) до 24.12.2018г. (падеж на последна
погасителна вноска); 87.31 лева, представляваща лихва за забава по договор за
заем за периода от 24.05.2018г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 01.07.2019г., по образуваното ч.гр.д.
№ 979/2019г. по описа на КрлРС до окончателното изплащане на задължението.
РАЗПОРЕЖДА, на
адвокат Б.Б. да се издаде РКО за сумата от 343.00
лева, внесена от ищеца по делото, представляваща възнаграждение за
представителство на ответника в производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.