Определение по дело №76/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производството е образувано по въззивна жалба на „А. С.”О., ЕИК , със седалище и адрес на управление Г.Б., У.”П.” № 6, представлявано от А, чрез адв.К от АК Б. насочена против Решение № 7598/11.10.2013 г. на РС Б., постановено по Г.д. № 3816/2012 г. по описа на същия съд.

В нея се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в посочената му част в нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявената искова претенция.

В отговора по въззивната жалба въззиваемото дружество, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи и поддържа правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанци не са събрани нови доказателства.

Благоевградският окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по първоинстанционното дело доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от приложеното ч.Г.д. № 2177/2012 г. на РС Б., че по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК „А.”О. е поискало издаването на заповед за изпълнение „А. С.”О. за сумата от 8 538.19 лв., представляваща главница на дължима сума по договор от 28.05.2007 г. за изпълнение на СМР на обект Планински рай край лифта Банско и фактура № */05.11.2009 г., за мораторна лихва в размер на 1 139.47 лв. за периода 04.05.2011 г. - 16.08.2012 г. и за законна лихва върху главницата, считано от постъпването на заявлението в съда - 17.08.2012 г., вкл. за разноските по заповедното производство - внесената държавна такса в размер на 193.60 лв. и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

След издаване на заповедта в установения от ГПК двуседмичен срок длъжникът по заповедното производство е депозирал възражение, че не дължи сумите.

По повод на последното е инициирано и исковото производство пред РС Б..

Страните по делото не са спорили в неговия ход по факта, установен и от приобщените писмени доказателства, че помежду им на 28.05.2007 г. е бил сключен договор за изпълнение на СМР на обект – „П” край лифта, Банско, при правата и задълженията, уговорени в него.

Към договора има три приложения, споменати в него и скрепени с подписите на страните, уговорящи твърдите единични цени на отделните СМР, сроковете за изпълнение на същите – съгласно приложения генерален линеен график на обекта /приложение № 2/ и посочени цени за общо четири вида СМР /приложение № 3/.

Няма спор и по факта, че на 19.08.2009 г. между страните по делото е бил подписан протокол № 4 за установяване завършването и за заплащането на натурални видове СМР на обект „П”, секция А, Б и С, в който отделните СМР са описани по вид, количество и цена. Последната е общо в размер на 22 948,48 лв.

За същата е издадени и фактура № 229/05.11.2009 г., в която е включен и ДДС и общата й стойност е 27 538,19 лв.

Във фактурана изрично е посочено, че се отнася до изпълнено СМР по договор и протокол от 05.11.2009 г.

Страните не спорят и по факта, че дружеството въззивник е заплатило по посочената фактура частично само 19 000 лв., като остатъкът от 8 538,19 лв. не е платен.

Спорът се свежда до това, дали последният е дължим от „А. С.”О., което е противопоставило по делото възражение за прихващане за тази сума с аргумента, че същата представлява неустойка, съгласно чл.26, ал.1 от сключения между страните договор, поради забавеното изпълнение от страна на „А.”О. за периода от 28.10.2007 г. /последния ден за изпълнение по договора, според възражението/ до 10.06.2008 г. – първия ден за приемането на работата, пак според поддържаното в отговора по исковата молба.

В хода на производството пред районния съд е била допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза, изпънима от вещото лица Х. Г..

Същата, след запознаване с писмените доказателства по делото /представените актове за етапите в строителството/ е докладвала, че в качеството си на главен изпълнител на обекта дружеството въззивник е закъсняло със сроковете за изпълнение на тухлените зидарии и завършване на конструкциите, като по този начин сам е нарушило линейния график на обекта и не е осигурило на въззимаемото дружество възможност да изпълни своевременно /според линейния график/ своите задължения по договора.

Докладвало е, че всички тухлени зидарии е следвало да бъдат завършени от "А. С." О. най-късно до 04.02.2007 г., съгласно линейния график, но дружеството не е успяло да изпълни СМР в предвидения срок, а е сторило това със значително закъснение и в нарушение на графика на обекта.

Вещото лице се е позовало изключително на приобщаните по делото писмени доказателства - актове и протоколи по време на строителството, съгласно изискванията на Наредба № 3/2003 г.

Анализът на същите /акт обр.12/16.09.2007 г. за леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани на кота +-0.00 м., акт обр.12/25.09.2007 г. за зидария на кота +3.20 м., акт обр.12/08.10.2007 г. за зидария на кота +6.10 м., акт обр.12/20.10.2007 г. за зидария на кота +9.00 м., акт обр.12/30.10.2007 г. за зидария на кота +11.85 м., акт обр.12/16.09.2007 г. за леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани на кота +3.20 м., акт обр.12/02.11.2007 г. за тухлена зидария на кота - 3.10 м., акт обр.12/10.11.2007 г. за леки преградни стени, предстенна обшивка и окачени тавани на кота +6.10 м., акт обр.12/15.11.2007 г. за зидария на кота +14.45 м., акт обр.12/26.11.2007 г. за леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани на кота +9.00 м., акт обр.12/06.12.2007 г. за леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани на кота +11.90 м., акт обр.12/03.08.2007 г. за леки преградни стени от гипсокартон, предстенна обшивка и окачени тавани на кота +14.75 м., акт обр.12/18.12.2007 г. за леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани на кота +14.80 м./ сочи, че зидариите и другите скрити работи в блок А са завършени от ответника със закъснение в сроковете, предвидени в линейния график на обекта. Първият подписан за приключени зидарии акт обр.12/25.09.2007 г. - за зидария на кота +3.20 м. - сочи закъснение спрямо линейния график на обекта с 3 месеца и 23 дни, а последният подписан за приключени зидарии акт обр.12/15.11.2007 г. за зидария на кота +14.45 м. сочи закъснение спрямо линейния график на обекта с 9 месеца и 13 дни.

Аналогичан е и ситуацията с извършените скрити СМР в блок С.

Според писмените доказателства /акт обр.12/11.01.2007 г. за тухлена зидария на коти -3.00 м. и -0.05 м., акт обр.12/21.04.2007 г. за тухлена зидария на кота +-0.00 м., акт обр.12/19.03.2007 г. за тухлена зидария I-ви етаж на коти +3.65 м. и +6.25 м., акт обр.12/20.03.2007 г. за тухлена зидария ІІ-ри етаж на коти +6.25 м. и +9.05 м., акт обр.12/30.03.2007 г. - за тухлена зидария на кота +9.20 м., акт обр.12/17.04.2007 г. за тухлена зидария на кота +12.10 м., акт обр.12/03.07.2007 г. за гипсокартон на кота +-0.00 м., леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани, акт обр.12/05.07.2007 г. за гипсокартон на кота +3.20 м., леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани, акт обр.12/11.07.2007 г. за гипсокартон на кота +6.25 м., леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани, акт обр.12/19.07.2007 г. за гипсокартон на кота +9.05 м., леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани, акт обр.12/27.07.2007 г. за гипсокартон на кота +12.05 м., леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани, акт обр.12/03.08.2007 г. за гипсокартон на кота +14.95 м., леки преградни стени, предстенна обшивка, окачени тавани, акт обр.12/15.10.2008 г. за зидарии с коминни тела и мазилки, предстенна обшивка от гипсокартон и топлоизолация с минерална вата/ се установява, че зидариите и другите скрити работи в блок С са завършени от А. С. О. със закъснение в сроковете, предвидени в линейния график на обекта.

Първият подписан акт за приключени зидарии, при който има закъснение, е акт обр.12/19.03.2007 г. - за тухлена зидария I-ви етаж +3.65 м. - + 6.25 м. - който сочи закъснение спрямо линейния график на обекта с 1 месец и 17 дни, а последният подписан за приключени зидарии акт обр.12/15.10.2008 г. - за зидарии с коминни тела и мазилки, предстенна обшивка от гипсокартон и топлоизолация с минерална вата - сочи закъснение спрямо линейния график на обекта с 1 година и 9 месеца.

Следва да се акцентира, че вещото лице по техническата експертиза е посочило и сроковете, в които е следвало да се завършат сградите до покрив (фаза груб строеж) съгласно линейния график за блок А, блок В и блок С, които се изпълняват от главния изпълнител на обекта - А. С. О.. Крайната дата е била 29.04.2007 г.

Въпреки това блок А е завършен на фаза груб строеж с акт обр.14 на 17.09.2007 г., т.е. с около 5 месеца закъснение.

Блок Б е завършен с акт обр.14 на 01.08.2007 г., т.е. с около 3 месеца закъснение.

Блок С е бил завършен с акт обр.14 също на 01.08.2007 г., т.е. с около 3 месеца закъснение от срока, предвиден в линейния график на обекта.

Пак съгласно линейния график, от 16.10.2006 г. до 10.02.2007 г. е трябвало да се направят тухлените зидарии на трите блока, а на практика изпълнението на тухлените зидарии в блок А, например, е приключило едва на 10.12.2007 г.

Досежно спазването на т.нар. линеен график в хода на производството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства.

Така в показанията си свидетелят А е заявил, че е работил за А. О..

Заявил е, че през юни 2007 г. е трябвало да извършат СМР по боядисване и шпакловка на обект „П” Г.Б.

Главният изпълнител А. С. О. обаче не им осигурил възможност да шпакловат и да боядисват по това време, тъй като не били поставени гипсокартоните и преградните стени на обекта. Нямало т.нар."фронт" за шпакловането и боядисването.

Твърди още, че главният изпълнител периодично нареждал да се спира работата на обекта „Планински рай край лифта” Г.Б, като през тези периоди работниците на „А.” О. са били прехвърляни на други два обекта на „А. С.”О., единият от които бил в Г.Б., а другият - в Г.Б.

Твърди и че доколкото той е разбрал, причината за периодичното спиране на строително-монтажните работи от главния изпълнител „А. С.” О. била, че е имало неизплатени пари към него от страна на инвеститора на обекта.

Периодичните спирания на строително-монтажните работи на обекта от страна на „А. С.” О. дори наложили да се преработват (пребоядисват) стени със сили и средства на „А.”О..

От своя страна свидетелят Андрей Найденов, също работник при дружеството въззиваем е посочил, че през юни 2007 г. започнали работа на обект „Планински рай край лифта” Г.Банско.

Правили шпакловка и боядисване. Нямали постоянен "фронт" за работа, защото преди това не бил изцяло сложен гипсокартонът. Местели ги на други обекти, например на строежа на частната болница в Г.Б..

Въззивната инстанция преценява показанията на горните свидетели в светлината на чл.172 ГПК, съобразявайки фактът, че същите са работили за дружеството въззиваем.

При тази преценка кредитира показанията на споменатите свидетели в частта им, подкрепена и от останалите приобщени по делото доказателства – писмени и съдебно-техническа експартиза, които безсъмнено установяват, че от страна на въззивното дружество е имало категорично нарушение /забавяне/ на сроковете на изпълнение на СМР, според линейния график, което е от своя страна е рефлектирало и върху сроковете, в които въззиваемото дружество е извършило уговорените в догоовра между страните по делото СМР.

В хода на производството пред районния съд е била допусната и изслушана и съдебно-икономическа експартиза.

Същата, след запознаване със счетоводните записвания и при двете дружества, страни по спора, е дала заключение, че процесната сума не е разплатена от ответника „А. С.” О., което дружество е платило по фактура № 229/05.11.2009 г. на стойност 27538.19 лв. само 19 000 лв., като неразплатения остатък е в размер на 8538.19 лв.

Вещото лице е докладвало, че всички плащания между страните са извършвани по банков път, като фактура № 229/05.11.2009 г. е описана в счетоводствата и на двете дружества, а дружеството въззивник е ползвало данъчен кредит по нея в пълен размер от 4 589,70 лв.

Експертизата /допълнителната/ е установила още размерът на законната лихва върху главницата от 8 538,19 лв. за периода, посочен от дружеството въззиваем, а именно 1 137,38 лв.

Въззивната инстанция намира, че следва да кредитира установеното и от двете експеритизи, доколкото същите не са били оспорени от страните по делото, заключенията се подкерпят изцяло от съвкупния анализ и на приобщените писмени доказателства по делото, представени и намиращи се и при двете страни, а освен това са пълни и компетентно изготвени.

При приетото за установено пред него от фактическа страна районният съд е приел от правна, че претенцията, с която е сезиран е процесуално допустима /положителния установителен иск след инициираното заповедно производство е предявен в сроковете по чл.415, ал.1 ГПК/, а разгледана по същество и основателна.

За да мотивира този си краен извод посочил, че доказателствата по делото безсъмнено установяват фактът на неплащане от страна на въззивното дружество на остатъкът по фактура № 229/05.11.2009 г. в размер на претендираната сума от 8 538,19 лв. /а и дружеството въззивник не е твърдяло в хода на процеса, че е платило тази сума на соченото основание/.

Установявали също и фактът, че именно въззивното дружество е нарушило линейния график за изпълнеанието на СМР, които от своя страна са били предпоставка за започване изпълнението на уговорените между страните по делото СМР. Това негово закъснение съответно се е отразило и като закъснение при изпълнението от страна на „А.”О..

За пълнота на изложението си добавил, че е констатирал разликата от около два лева в претенцията за лихвата за забава върху главницата, но е уважил същата изцяло.

По тези съображения е постановил атакувания съдебен акт.

При гореустановеното въззивната инстанция в настоящия състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е останал недоволен от атакуваното решение в частта му, с която са уважени предявените против него искове по реда на чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.286 и сл. ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Същото е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност всички приобщени пред него доказателства, като след обстойния им анализ правилно е приел за установени релевантните за предмета на спора факти.

Въз основа на същите точно е приложил и материалния закон, като е стигнал до по същество правилни правни изводи, които като цяло се споделят от въззивната инстанция и следва да се препрати към тях по реда на чл.272 ГПК.

С оглед наведеното във въззивната жалба въззивната инстанция се счита да добави и следното:

След като по делоот не е спорно, че страните – търговци, са обвързани от облигационно правоотношение, основано на договора от 28.05.2007 г., горният факт следва да се приеме за безсъмнено устоновен.

Той от своя страна води на извод, че при установената облигационна обвързаност страните е следвало да изпълнят своите задължеиня по договора.

В случая не е спорно и че след съставянето на Протокол № 4/19.08.2009 г. между двете страни за установяване завършването и заплащането на натурални видове СМР и издадената въз основа на него фактура № 229/05.11.2009 г., въззивното дружество не е заплатило изцяло посочените в протокола СМР, като е останал неразплатен остатък от 8 5 38,19 лв., каквато е и претенцията за главницата.

Наличието на посочените документи и фактът, че въззивното дружество е приело без възражения за качество и срок работата на въззиваемото такова, който се установява както от наличието на подписи и на двете страни върху протокола, така и от фактът, че фактура № 229/05.11.2009 г. е надлежно осчетоводена при въззивника и той е полозвал целия следващ се данъчен кретит по нея, водят на безсъмнен извод за неизпълнение на задължението за плащане от страна на възложителя по договора на следващите се за извършените СМР от изпълнителя.

Възраженията за несвоевременно изпълнение на задълженията за извършване на договорените СМР от страна на въззиваемото дружество са несъстоятелни именно поради посочените по-горе и установени от писмените доказателства и съдебно-счетоводната експертиза факти на приемане без каквито и да е възражения от страна на „А. С.”О. на работата, извършена от страна на „А.”О. към м.08.2009 г.

След като въззивното дружество е приело работата без възражение досежно качествено или времево изпълнение, то позоваването му на такъв факт едва в хода на производството, е неоснователно.

Неоснователни са възраженията на въззивника и поради другия безсъмнено установен от техническата експертиза факт, че именно въззивното дружество е допуснало закъснение в линейния график на изпълнение на своите задължения, като главен изпълнител, за извършване на определени СМР /изграждане на тухлени стени и поставяне на гипсокартон/, което от своя страна е довело и до забавяне в изпълнението по линеен график от страна и на въззиваемото дружество.

Следователно в случая кредиторът е изпаднал в забата, т.к. не е дал необходимото съдействия, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си /чл.95 ЗЗД/.

Затова и при безспорната установеност на забавата у кредитора, макар и длъжникът да е в забава, той се освобождава от нейните последици /чл.96, ал.1 ЗЗД/.

А след като той е освободен от императивната норма на закона от последиците от забава в случаи като настоящия, то и възражението за прихващане на въззивното дружество, основано на чл.26, ал.1 от договора, сключен между страните, се явява несъстоятелно.

Този извод следва от фактът, че чл.26, ал.1 от договора е предвидил отговорност от изпълнителя при несвоемвременно изпълнение на задълженията по договора, което в случая се явява последица от забавата на кредитора.

Неоснователността на направеното възражение произтича освен от горното и от недоказването му по размер, предвид че по делото липсват каквито и да е данни каква е стойността на договора на даден етап /етаж/ така, както са уговорили страните в чл.26, ал.1 от договора.

Доказателства в горната насока не са ангажирани и пред двете инстанции от страна на въззивника-ответник, чиято е тежестта да докаже основателността на възражението си за прихващане по основание и размер.

Несъстоятелни се явяват възраженията, наведени във въззивната жалба от страна на процесуалния представител на въззивното дружество, че закъснението в случая от страна на „А. С.” било само три месеца за някой от блоковете, а закъснението на „А.”О. е с повече от година.

По отношение на същото на първо място следва да се посочи, че нормата на чл.96, ал.1 ЗЗД е уредила последиците от забавата на кредитора, независимо от времевото й изражение и това на длъжника.

На самостоятелно основание следва да се посочи, че ангажираните именно от страна на въззивното дружество писмени доказателства към отговора по исковата молба и формулираното в същата възражение сочат, че първия ден на приемането на работата на „А.”О. от страна на „А. С.”О. е 10.06.2008 г. /затова и въззивникът е претендирал забава од тази дата/.

Горната обаче в никакъв случай не води на извод за забава от страна на въззиваемото дружество в изпълнение на неговите задължения по договора повече от тази, допусната от самия възложител, още повече, че според приложените протоколи работата е приета изцяло за всички обекти, а не за всеки един от тях по отделно.

По изложените съображения и поради пълното съвпадение на изводите на настоящата инстанция и на първата такава, атакуваното решение следва да се потвърди.

Съобразно изхода от спора в полза на въззиваемото дружество следва да се присъдят сторените от него по делото разноски пред настоящата инстанция за възнаграждение на процесуалния му представител в размер на 400 лв., съобразно представения списък с разноски по реда чл.80 ГПК.

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.272 ГПК , Окръжен съд Г.Б.

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7598/11.10.2013 г. на РС Б., постановено по Г.д. № 3816/2012 г. по описа на същия съд.

ОСЪЖДА „А. С.” О., ЕИК , седалище и адрес на управление Г.Б., У.П. № 6, представлявано от А И. Б да заплати на А. О., ЕИК , седалище и адрес на управление Г.С., район О, У.К. № 3, представлявано от Р направени разноски пред въззивната инстанция в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончатело.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: