Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260000
гр. Кюстендил,19.02.2024 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският
районен съд, гражданска колегия, в ОТКРИТО
заседание на седми февруари две хиляди и двадесет и четвърта година, в
състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНДРЕЙ РАДЕВ
При
участието на съдебният секретар ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от
съдия РАДЕВ гр.д.№ 677/2021 год., за да
се произнесе, взе в предвид следното:
К.Д.С.,ЕГН
**********, М.В.В. , ЕГН ********** , В.Д.В., ЕГН ********** и И.Д.З., ЕГН **********,
всички от с.******“ ,съдебен адрес-***№ 22,чрез адв.А. П. –САК,са предявили
против В.М.Б.,ЕГН ********** ***,искове /срвн.протоколно определение от
07.02.2024 год./ да бъде осъдена да им предаде владението на 230/двеста и
тридесет/кв.м.,находящи се в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор
293386.26.94 по КККР на ******,които образуват фигура с трапец с размери: 19,60/деветнадесет и
шестдесет/линейни метра по границата между имоти с идентификатори 293386.26.92
и 293386.26.94 по КККР на ****.област,дълбочина 12,50/дванадесет
и петдесет/линейни метра,считано от границата между двата имота навътре в имот
с идентификатор 293386.26.94 ,при
граници на посочените 230.00 кв.м.:от три страни-север,запад и юг-имот с
идентификатор 293386.26.94 ,а от изток
имот с идентификатор 293386.26.92 и да
бъде осъдена ответницата да премахне за нейна сметка масивната ограда и портата
с керемиди,която не е поставена по действителните граници между двата имота
.Претендират се разноските по делото.
Ответникът
оспорва иска и обстоятелствата,на които се основава.
КРС,след
като обсъди събраните по делото доказателства при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за устанвено следното:
Ищците,видно
от Удостоверение за наследници изх.№ 79/10.12.2023 год./л.58,изд.от Кмета на
с.жилинци,Кюст.област,са наследници-М.В. преживяла съпруга, а останалите
низходящи от първи ред на Д. В. В.,поч.на 08.12.2013 год.,б.ж.на
с.Жилинци,Кюст.област.Видно от договора за покупко-продажба /л.221/,оформен в
нот.акт № 77,том I,нот.дело № 124/1959 год. на Нотариуса при КНС е това,че С.Х.
И. е придобил собствеността на дворно място от 900 кв.м.,находящо се в
м.“Страната“ в м.“Сиракова“ на
с.Жилинци,Кюст.област,пир съседи: дол,Р. Б. и път,а от договора за
покупко-продажба на недвижим имот,оформен в нот.акт № 117,том II,нот.дело №
795/1970 г. на КНС /л.4/ се установява,че купувачът е прехвърлил на
праводателят на ищците дворно място в м.“Страната“ в махала „Сиракова“ на
с.Жилинци,Кюст.област, извън регулационната част на населеното място, състоящо
се от 900,00-деветстотин квадратни метра,ведно с построената в имота паянтова
къща и кухня,при съседи дол,Б. А.Т.и път.Няма спор между страните,че купувача
по договора и праводателят на ищците са едно и също лице,като от Удостоверение
за граждански брак № 201/27.06.1956 г./л.50/,изд.от КНС се установява,че ищцата
М.В.В. и Д. В. В. са сключили граждански брак на датата на издаване на
удостоверението.Видно от нотариален акт за собственост по давностно владение №
2,том I,рег.№ 0067,дело № 2/2021 год./л.110/ на Нотариус Евгени Павлов с рег.№
188 на Нотариална камара София, е че ищците са признати за собственици на
основание давностно владание и наследство на ПИ с идентификаткор 29386.26.92 по
КККР на с.Жилинци,Кюст.област,находящ се в махала „Сиракова,целият на площ от
1827 кв.м.,ведно с построените в имота еднофамилни жилищни сгради.Съгласно
скица № 15-863848/24.09.2019 год.,/л.6/,изд.от СГКК-Кюстендил за поземлен имот
с идентификатор 29386.26.92 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,имота е на площ от
1827 кв. м.,няма номер по предходен план и данни за собствеността му.За махала
„Сиракова“ е бил изготвен околовръсен полигон,видно от протокола от 12.01.1981
год./л.318/ на комисия,действаща по силата на Заповед № 1892/09.12.1980 г.на
Председателя на ИК на ОбНС-Кюстендил,придружен от констативен акт/л.319/,списък
на лицата,живущи в махала „Сиракова“/л.20/,измежду които под № 21 Д. В. В.,както
и скица в мащаб 1:500/л.321/,от която се установява,че няма обособени
самастоятелни имоти,както и граници и съседи между къщите.
Видно
от договора за прехвърляне на недвижим имот срвещу, задължение за издръжка и
гледане /л.166-167/,оформен в нот.акт № 21,том III,нот.дело № 831/1979 хгод. на
нотариуса при КРС е това,че В. Б. Л.,срещу задължението да гледа и издържа
майка си,придобила собствеността на ½-една втора ид.част от правото на
собственост на имот,находящ се в махала „Сиракова“,представляващ празно и
застроено място от 600 кв.м.,при съседи: път,дере,М.Д. и имот на ДЗС.От
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот чрез общинския народен
Съвет по искане за продажба от съдия изпълнител № 58,том I,дело № 130/1985
год./л.41/ на КРС се установява,че ответницата е придобила собствеността на
място извън регулационният план на с.Жилинци,махала „Сиракова“,целото състоящо
се от 1200,00 кв.м.застроено с едноетажна паянтово жилище,изнесено на публична
продан за задълженията на В. Л.,а в скица № 15-667877/23.07.2019
год./л.45/,изд.от СГКК –Кюстендил за ПИ с идентификатор 29386.26.94 като
собственик на същият,възлизащ на площ от 1482 кв.м. е посочена ответницата.
От
материалите по административната преписка/л.120-163/ по издаването на Заповед №
18-6791/28.06.2019 год./л.143/ на Началника на СГКК-Кюстендил и от последната
се установява,че заповедта е издадена по молбата на ответницата и Община
Кюстендил за одобряване изменение на КККР на с.Жилинци,Кюст.област,изразяващо
се в промяна на границите на съществуващи обекти в КККР,като ПИ с идентификатор
29386.26.94,посочен за собственост на ответницата е с увеличена площ от 1477 кв.м. на 1482 кв.м.Част от съдържанието
на преписката е протокол /л.217-218/ за определяне гранични точки на имот и
видно от експертното заключение по протокол № 43/19.11.2023
год./л.323-325/,изп.от в.л.В.Д.С. е това,че ищецът К.С. е подписал същият.
От
показанията на свидетелите С. А.,О. Х.,Н. А.и С.С.,се установява това,че между имотите
на страните е съществувала ограда от мрежа,която е премахната и ответницата е
изградила ограда чрез изливане на бетонов фундамент и дъски,че между страните е
имало спор за входовете към двата имота,по повод на които е била сезирана и
Община Кюстендил.От изисканата от Община Кюстендил преписка вх.№
94-00-3063/2018/2019 г./л.199-218/ се установява,че същата е образувана по
жалба на ответницата с твърдение,че ищецът К.Д. е преградил незаконно пътя,с
което я е лишил от достъп до имота й.
От
експ.з-ние вх.№ 261538/28.06.2023 год.,изп.от в.л. инж.С.С.,вкл. в устно
допълнената му в о.с.з.на 27.09.2023 год. част се установява това,че: 1.Преди
изготвянето на КВС и КККР за землището на с.Жилинци,Кюст.област,където се
намират процесните имоти, не е имало изготвен кадастрален или друг план;2.Преди
изготвянето през 2016 год. на КККР,в обхвата на който са включени имотите на
страните,същите,т.е имотите са били включени като част от имот с по-голяма площ
по КВС;3.При изготвянето на КККР имотите са заснети на място в съществуващите
им граници,като площа на имота на ищците
е съответен на титула им за собственост;4.Изменението на КККР през 2019
год.със Заповед № 18-6791/28.06.2019
год.на Началника на СГКК-Кюстендил не засяга имота на ищците,а изградената
между тях ограда е по имотната граница по кадастралната карта от 2018-2019 год.
Съгласно
експ.з-ние вх.№ 261932/28.11.2023 год./л.340-349/,изп.от в.л. инж.Р.И.С. :
1.При изготвянето на КККР на с.Жилинци поземлен имот с идентификатор
29386.26.94 на ответницата е заснет с площ от 1477 кв.м.,а ПИ с идентификатор
29386.26.92 на ищците с площ от 1827 кв.м.;2.Налице е несъответствие между
площта на имотите по титули за собственост и тази,определена при заснемането
им.;3.Не са установени данни,„е част от имота на ищците неправилно езаснет като
такъв на ответницата;4.На място между имота на ищците и ответницата има
материализирана ограда ,изградена от непрекъснатабетонова основас дебелина 0,25
м.,плътна част над прилежащия терен с височина 0,40 м. и прозирна част от
бетонови колонки и дървени пана между
тях с височина 1,25 м.с поставена в средата на оградата двукрила дървена
врата с широчина 3,25 м.,покрита с навес
от керемиди с широчина 0,60 м.,която ограда се определя като „масивна“.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от цитираните доказателстав,а
неописаните,като непоменящи крайните изводи пна съда не се обсъждат.
Съдът,като
съобрази горното счита,че исковете са допустими.По същество исковете са
неоснователни и ще се отхвърлят,като мотивите на съда са следните.
За
уважаването на иска с правно осн.чл.108 ЗС,какъвто е единият с оглед на
фактите,на които се основава-твърдението на ищците,че ответницата е завладяла
част от техният имот,бе необходимо те да докажат кумулативното наличие на трите
елемнта от състав му,а именно: 1.Че са собственици на процесната
част;2.Ответницата владее спорната част и 3.Владее спорната част без основание.
В
казуса анализа на събраните доказателства дава основание на съда да приеме,че
нито един от трите елемента не е доказан в процеса.
На
първо място ищците се легитимират като собственици на имот,попадащ в обхвата на
КККР на с.Жилинци,на основание на наследствено правоприемство от техен възходящ
и съпруг,като за ищцата М.В. ½ ид.част от същият е придобита с
прекратяването на брака ,поради смъртта на покойният и съпруг,с което е
прекратена съществуващата СИО,а за друга ид.част и за остатъка ид.части от
всички ищци по реда на наследяването.Безспорно се установи от експ.з-ние на
вещото лице инж.С.,че към момента на придобиването на собствеността на имотите
от двете страни в процеса /безспорно
е,че имотите са съседни/,те не са попадали в обхвата на план по действащите
закони.С оглед обаче това експ.з-ние,това на в.л.инж.С.,също прието като
обективно и безпристрастно,както и протокола за одобряване на околовръстен
полигон за м.“Сиракова“ на с.Жилинци,Кюст.област,на ,респ. твърдението на ищците за последното е
основателно,но не промена извода на съда.Околовръстият полигон не регулира
дворните места като отделни имоти с определени площи,граници и съседи и
сигнатура. Действително в титула за собственост на ответницата не са посочени
границите и съседите на имота й,но между страните няма спор че двата имота са
съседни.Такъв извод може да се направи и при съвкупна преценка на посочените
по-горе писмени доказателства и експ.заключцения,както и от показанията на
свидетелите, даващи данни за предходни собственици на двата имота, от кога
същите се владеят и как се е осъществявал подхода към тях.
Индивидуализацията
на недвижимите имоти става по тяхното местонахождение, граници, регулационен
статут, площ, както и всички други данни и доказателствата за тях, които могат
да послужат за установяване на това обстоятелство. За да се установи
идентичност между два имота, съществували към различни периоди от време с
различна индивидуализация е достатъчно те да съвпадат по местонахождение и
граници, като последната характеристика се свързва с пространствените предели
на правото на собственост върху определена част от земната повърхност,
достигащи до там, откъдето започват имотите на неговите съседи и на тяхното
право на собственост. Ако в различни периоди от време съседите /или техните
наследници/ съвпадат, може да се направи извод, че и заключеният между тях имот
не е променен. Площта на имота и сигнатурата по плана, ако има такава, не са
присъщи белези, тъй като зависят от начина на измерване или могат да се променят
при изменение на плана.В казуса експертното заключение на вещото лице инж.С.
установи,че границите на двата имота,при липса на предходен план са установени
с изготвянето на КККР,при заснемането им на място.При това заснемане имота на
ищците е отразен в границите и площта,както се владее,а те са съответни на
правата им по титул за собственост.При изготвянето на КККР е заснет и имота на
ответницата,което заснемане също е отразило фактическото положение в момента и
което понастоящем не е променено,изключая една малка част,свързана с
изменението на КККР през 2019 год.,което не засяга имота на ищците.В същност
това изменение на КККР е обусловено от поведението на ищците,които са
възпрепятствали достъпа на ответницата до имота й през съществуващият път,поради
поведението на ищеца К.Д..Изменението на КККР не е засегнало нито площта,нито
границите на имота на ищците.
Изводимо
от горното искът с пр.осн.чл.108 ЗС е неоснователен и ще се отхвърли.
Неоснователен
е и искът да бъде осъдена ответницата да премахне изградената от нея
ограда,чиято квалификация от съда е по чл.109 ЗС.В правната доктрина,буквално и
в ТР № 4/2017 г. по т.д.№ 4/2015 г. на ОСГК на ВС е възприето,че съгласно чл.
109 ЗС собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право,поради което е видно че е необходимо
едновременното изпълнение на две условия за уважаването на иска:
неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на
пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен
обем. За уважаването на този иск във всички случаи бе необходимо ищците да докажат не само че са собственици на имота
и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие
/действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищците пречки за използването на собствения им имот по-големи от
обикновените /чл. 50 ЗС/.
Показанията
на свидетелите,обсъдени в съвкупност с титулите за собственост на страните за
индивидуално притежаваните от тях имоти,както и експертното заключение на в.л.
инж.С. и инж.С. дават основание на съда да приеме,че действително ответницата е
изградила по границата между двата имота ограда,но с това не се засяга правото
на собственост на ищците.Няма доказателства,вкл.и свидетелските показания не
установиха това,щото изградената ограда да пречи по някакъв начин на ищците да
реализират в пълен обем правото им на собственост на имота.Доказателства в
обратна насока не са събрани.Тук следва да се отбележи,че
доказателствата,конкретно свидетелските показания на св.Х.,С. и А. сочат на
това,че когато страните в процеса са придобили собствеността на двата съседни
имота между тях е съществувала огтрада,изпълнена от колове и метална мрежа.
В
тази насока безпротиворечиви са
показанията на свидетелите на ответницата-А. и С.,сочещи на това,
че към 1988 год.между двата имота вече е
имало ограда,изпълнена от мрежа,т.е прозирна ограда.Няма доказателства за това кой
е поставил тази прозирна ограда,конкретно такива това да е сторено от някой от
ищците по делото.Съдът не намира основание да игнорира свидетелските показания
на свидетелите на ответницата,поради наличието на различна степен на родство по
роднинство и сватовство с нея,тъй като те се подкрепят от показанията на
свидетелят Х.,както и от експертното заключение на вещото лице инж.С. в устно
допълнената му част,частично и от експ.з-ние на в.л.С. в частта му,установяваща
материализирането на граница между имотите с ограда.Общо свидетелите са
безпротиворечиви във възприятията си, а тези на ответницата и поради личното им
участие,че оградата между двата имота в сегашният й вид е осъществена от ответницата с нейни средства
и помощта на част от роднини преди около 7-8 години,което означава най-рано
2015 год.и най-късно 2016 год./при съобразяване с това,че показанията са дадени
2023 год./,когато същите все още не са имали статута на регулационни,т.е не са
били обхванати от КККР,за да се приеме че по отношение на тях е бил приложим
ЗУТ. Налага се извода,че към момента на изграждане на оградата двата имота са
попадали в неурегулирана територия по смисъла на § 5, т. 3 от ДР на ЗУТ,при
което за правилата за ограждане на процесните имоти приложими се явяват нормите
на чл. 58, изр. 3 от ЗУТ/предвижда възможността да се изграждат огради по
съществуващите имотни граници в неурегулираните територии, без обаче да се
въвежда конкретни изисквания към вида, височината и материалите на оградите/ и
нормата на чл. 48, ал. 8 от ЗУТ, предвиждаща в неурегулираните части на
населените места да се допуска поземлени имоти да се ограждат само с леки
огради, съобразно изискванията по ал. 2. По делото не се установи,няма и такива
твърдения, че от Общински съвет –
Кюстендил са били определени конкретни изисквания към оградите /вид, форма,
височина, материали и други/ в съответствие с чл. 48, ал. 2 от ЗУТ. Поради това
за собствените на страните имоти е било допустимо ограждането с лека ограда.Действително осъществената от
ответницата ограда по границата между нейният и този на ищците имот е
масивна,съгласно експ.з-ние на в.л. инж.С.,но
това не променя крайният извод на съда за неоснователност и на този
иск,защото няма доказателства,че това по какъвто и да е било начин пречи на
ищците да упражняват в пълен обем правото им на собственост на техния имот,при
положение че е изградена по имотната граница между двата имота.
Ето
защо и вторият предявен иск ще се отхвърли като неоснователен.
По
разноските
С
оглед отхвърлянето на предявените искове разноски се слевдват на
ответницата,като доказателствата по делото сочат на това,че размерът им възлиза
общо на сумата от 600,00-шестотин лева,представляваща възнаграждението платено
от ответницата на процесуалният й представител.
Водим
от горното и на осн.чл.108 и чл.109 ЗС,съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от К.Д.С.,ЕГН **********, М.В.В. , ЕГН **********
, В.Д.В., ЕГН ********** и И.Д.З., ЕГН **********, всички от с.******“ , против
В.М.Б., ЕГН ********** ***,искове да
бъде признато за установено по отношение на последната,че 230/двеста и
тридесет/кв.м.,находящи се в югоизточната част на поземлен имот с идентификатор
293386.26.94 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,които образуват фигура с
трапец с размери: 19,60/деветнадесет и
шестдесет/линейни метра по границата между имоти с идентификатори 293386.26.92
и 293386.26.94 по КККР на с.Жилинци,Кюст.област,дълбочина
12,50/дванадесет и петдесет/линейни метра,считано от границата между двата
имота навътре в имот с идентификатор 293386.26.94 ,при граници на посочените 230.00 кв.м.:от
три страни-север,запад и юг-имот с идентификатор 293386.26.94 ,а от изток имот с идентификатор 293386.26.92
СА СОБСТВЕНОСТ на ищците и ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА ДА ИМ ПРЕДАДЕ ВЛАДЕНИЕТО НА
ОПИСАНАТА ЧАСТ КАКТО И ДА ПРЕУСТАНОВИ НЕОСНОВАТЕЛНИТЕ СИ ДЕЙСТВИЯ,с които им
пречи да упражняват в пълен обем правото си на собственост по отношение на ПИ с
идентификатор 293386.26.92,като премахне за нейна сметка масивната ограда и
портата с керемиди,която не е поставена по действителните граници между двата
имота.
ОСЪЖДА
К.Д.С.,ЕГН **********, М.В.В. , ЕГН ********** , В.Д.В., ЕГН ********** и И.Д.З.,
ЕГН **********, всички от с.******“ , ДА ЗАПЛАТЯТ на В.М.Б.,ЕГН ********** ***,сумата
от 600.00 /шестотин/лева,представляваща сторените от последната разноски по
воденето на делото.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Кюстендил в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: