РЕШЕНИЕ
№ 4111
гр. София, 01.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ М. МИЛАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ АНГ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110205205 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от ДП „Управление и стопанисване на язовири“,
срещу наказателно постановление № НЯСС-254/24.11.21 г., издадено от
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
/ДАМТН/, с което на ДП „Управление и стопанисване на язовири“ /ДПУСЯ/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1
000 лв. за нарушение на чл. 190а, ал.2 ЗВ.
В подадената жалба се оспорват фактическите констатации в акта.
Твърди се, че неправилно е била ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя. Иска се от съда да отмени издаденото
наказателно постановление. Алтернативно се прави искане за приложение на
чл. 28 ЗАНН.В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се
представлява.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 08.10.2020 г. в рамките на извършена проверка от ДАМТН на
язовир „***“, на територията на общ. Д****, стопанисван от жалбоподателя, е
1
съставен протокол от извършена проверка № 05-02-23/08.10.2020 г., с който е
дадено задължително предписание на ДП „Управление и стопанисване на
язовири“ - да се представи в ДАМТН геодезическо заснемане на язовира
височината на стената, откоси, характерни коти, съоръжения. Същият бил
получен от жалбоподателя на 09.11.2020 г. Даден бил срок за изпълнение на
предписанието - 30.11.2020 г.
При контролна проверка на 30.03.2021 г., било установено, че
жалбоподателят не е изпълнил задължителното предписание, дадено при
предходната проверка като не е представило документи, доказващи
извършване на геодезическо заснемане на язовира. Нарушението било
квалифицирано като такова по чл. 190 ал.2 ЗВ.
Актът бил връчен.
Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което при същото словесно описание и правна
квалификация на нарушението на ДП „Управление и стопанисване на
язовири“ е наложено административно наказание - имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. като било прието, че нарушението е извършено на
01.12.2020 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приетите на основание чл 283 НПК писмени доказателства-заповед,
протоколи за извършени проверки, договор за дарение, възражение,
констативен протокол, както и въз основа на гласните доказателства,
съдържащи се в показанията на св. Н. Иванова. Гореизброените доказателства
не съдържат противоречия и несъответствия помежду си, с оглед на което и
съдът ги кредитира в цялост. Изложеното от св. И**** е хронологично,
последователно и в пълнота възпроизвеждащо пред съда начина на
осъществяване на проверката, наличието на предходно дадено предписание и
изтеклия срок на същото.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано
лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт,
подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда в тази насока са следните:
Съдът намира, че както АУАН, така и НП са издадени от териториално
и материално компетентни органи. Компетентността на актосъставителя Надя
Иванова произтича от заеманата длъжност: „главен инспектор“ в РО НЯСС
„Североизточна България“ при ДАМНТ, и изричното оправомощаване на
конкретното длъжностно лице на основание чл.201, ал.11 от ЗВ, със Заповед
2
на председателя на ДАМНТ. С оглед на горното, релевираното в жалбата
възражение за незаконосъобразност на процесното НП, поради липса на
данни за изрично оправамощаване на свидетеля Иванова да състави
констативния протокол, с който са дадени предписания на жалбоподателя,
поради което не е длъжен да изпълни процесното предписание, се явява
неоснователно. Компетентността на АНО да издаде процесното НП
произтича пряко от закона, съгласно разпоредбата на чл.201, ал.12 от ЗВ.
АУАН и НП са издадени по предвидения в закона ред и форма. Съдът
не констатира допуснати в хода на административнонаказателното
производство съществени по тежест процесуални нарушения, които да са
довели до нарушаване правото на защита на жалбоподателя до степен да не
може да разбере за какво точно нарушение е ангажирана административно-
наказателната му отговорност.
Съдът не констатира нарушаване на давностните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл.34 от ЗАНН - за съставяне на АУАН и издаване на НП.
Неоснователни се явяват релевираните възражения от жалбоподателя, че
давностният срок за съставяне на АУАН е пропуснат, поради бездействието
на административния орган да осъществи контрол по изпълнение на даденото
предписание, непосредствено в деня, следващ изтичане на срока за неговото
изпълнение. Тук следва да се посочи само, че нито материалния, нито
процесуалния закон, определят някакъв срок за осъществяване на контролни
функции от административните органи, т.е. последните нямат задължение да
извършат проверката, непосредствено след изтичане срока на дадените
предписания. Същите са длъжни да съблюдават давностните срокове за
съставяне на АУАН, които в случая са спазени.
Процесното НП е издадено преди изтичане на предвидения
шестмесечен давностен срок в разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН.
Релевираните възражения от жалбоподателя и в тази насока, са изцяло
неоснователни.
Процесните АУАН и НП съдържат всички изискуеми реквизити,
предвидени в разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително дата
и място на извършване на вмененото нарушение. Посочената дата в двата
акта - 01.12.2020 г., правилно е определена като дата на извършване на
нарушението, тъй като тази дата се явява деня, следващ този, в който срокът
за изпълнение на даденото процесно предписание е изтекъл на 30.11.2020 г.
Релевираното възражение от жалбоподателя за допуснато съществено
по тежест нарушение при съставяне на АУАН, и в часност на разпоредбата на
чл.40, ал.1 от ЗАНН, също се явява неоснователно. В АУАН е вписан един
свидетел, присъставал при установяване на нарушението - длъжностно лице
3
при ДАМНТ. Фактът, че същата е присъствала в хода на извършената
контролна проверка на жалбоподателя и е подписала съставения констативен
протокол, в който е констатирано неизпълненото в срок дадено задължително
предписание с преходния протокол, изцяло потвърждава отразеното в акта
качество на свидетел, а именно, че същата действително е присъставала при
установяване на нарушението. Това не води до опорочаване на процедурата
по съставяне на АУАН, защото ЗАНН не предвижда други условия по
отношение на вписаните свидетели в него, още по-малко има забрана такива
да са длъжностни лица към АНО. Поради това, че има свидетел-очевидец на
деянието, не е било наложително процесния АУАН да бъде съставен при
условията на чл.40, ал.3 от ЗАНН.
В процесните АУАН и НП, макар и не изрично, е посоченото мястото,
където е следвало да се изпълни процесното предписание в дадения срок,
свързано с представяне на документи, а именно: в ДАМНТ, със седалище
гр.София, което се явява и мястото на извършване на нарушението.
Правилно е приложен и материалния закон. Вмененото нарушение е
квалифицирано в АУАН и НП, като такова по чл.190а, ал.2, във вр. с ал.1, т.3
от ЗВ. Разпоредбата на чл.190а, ал.2 от ЗВ императивно задължава
собствениците на язовирни стени и съоръженията към тях да изпълняват
предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ. Съгласно разпоредбата на чл.190а,
ал.1, т.3 от ЗВ, председателят на ДАМНТ или оправомощени от него
длъжностни лица по чл.190, ал.4 от същия закон имат право да дават
задължителни предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях, съобразно правомощията си по ЗВ, включително за
извършване на мурки и действия за изясняване на техническото състояние и
на условията на експлоатацията на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Настоящият случай касае именно
дадени предписания от оправомощени от председателя на ДАМНТ
длъжностни лица по чл.190, ал.4 от ЗВ, които са извършили проверка на
техническото и експлоатационното състояние на процесния язовир, а за
направените констатации в хода на проверката е съставен нарочен протокол,
видно от който в същия, е дадено предписание на жалбоподателя, както
следва: „Да се представи в ДАМНТ геодезическо заснемане на язовира
/височина на стената, откоси, характерни коти, съоръжения/“, със срок за
изпълнение до 30.11.2020 г. В цитирания протокол е отразено, че проверката е
извършена в присъствието на представител на собственика, последният
положил подпис, че е запознат с неговото съдържание. Протоколът от
проверката е надлежно връчен на жалбоподателя, съгласно приложените
писма и разписки, и е влязъл в сила, поради което законосъобразността на
направените в него констатации и дадените задължителни предписания, не са
4
предмет на проверка в настоящото производство.
Правилно е определен субекта на нарушението, а именно: ДПУСЯ, с
предоставени права за стопанисване и управление на язовира, по силата на
Акт за публична държавна собственост. Безспорно, като разполагащ с права
на собственик на процесния язовир, жалбоподателят е длъжен да изпълнява в
срок дадените предписания от контролните органи. Жалбоподателят не е
изпълнил в указания срок до 30.11.2020 г. процесното предписание, което му
е било връчено, като по делото няма данни то да е било обжалвано.
С поведение си, изразяващо се в бездействие, при вменено от закона
задължение за извършване на определено действие, жалбоподателят е
осъществил от обективна страна състава на описаното в АУАН и НП
административно нарушение. Предвид гореизложеното, съдът намира, че
правилно жалбоподателят, с предоставени права на собственик на процесния
язовир, е санкциониран за неизпълнение на задължението си по чл.190а, ал.2
ЗВ.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че правилно АНО е ангажирал
отговорността на жалбоподателя, като му е наложил имуществена санкция,
тъй като последният попада в кръга на субектите по чл.190а, ал.2 от ЗВ -
собственик на язовир, които могат да носят обективна, безвиновна
отговорност, без да се изследва въпросът за вината.
За така извършеното административно нарушение от жалбоподателя,
разпоредбата на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ предвижда налагане на имуществена
санкция на юридическо лице в размер от 1000 до 20000 лева, което не
изпълни предписание по чл.190а, ал.1, т.3 или задължение по чл.190а, ал.2. С
процесното НП на жалбоподателя е наложено административно наказание в
минималния, предвиден в закона размер, при съобразяване тежестта на
нарушението и постигане на целите по чл.12 от ЗАНН, поради което не
подлежи на обсъждане въпроса за неговото намаляване по размер.
Не са налице предпоставките за квалифициране на нарушението като
маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед значимостта на
защитените обществени отношения. По делото не са налице данни за
смекчаващи обстоятелства, които да характеризират извършеното нарушение,
като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други
нарушения от същия вид. Нещо повече, жалбоподателят не ангажира никакви
доказателства за предприети мерки и действия от негова страна за изясняване
на техническото състояние на язовира и на условията за неговата
експлоатация, т.е. действия и мерки по изпълнение на даденото предписание.
Прекомерно продължаващото му бездействие, включително и към настоящия
момент, несъмнено завишава риска от настъпване на неблагоприятни
5
последици за обществото, околната среда и инфраструктурата, настъпването
на които е свързано именно с техническата неизправност на язовирната стена
и съоръженията към нея.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че обжалваното НП следва
да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено, с
произтичащите от това законни последици.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, право на
разноски има ответната страна по жалбата в лицето на АНО. Правоимащата
страна претендира присъждане на направените такива в настоящото
производство в представеното писмено становище от надлежно упълномощен
процесуален представител на АНО, която претенция се явява основателна.
Съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът му
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.37 от ЗПП, което от своя страна препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ. Съгласно чл.27е от Наредбата,
възнаграждението за защита в производството по ЗАНН е от 80 до 150 лева. В
настоящото /въззивно/ производство, наказващият орган е защитаван от
юрисконсулт. Делото е разгледано в едно съдебно заседание, разпитан е един
свидетел, същото не представлява фактическа и правна сложност. При това
положение, справедливият размер на възнаграждението за защита от
юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния предвиден размер в
Наредбата, като разноските следва да се присъдят в полза на ДАМНТ.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН, Софийски
районен съд:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НЯСС-254/24.11.21 г.,
издадено от председател на ДАМТН, с което на ДП „Управление и
стопанисване на язовири“ е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл. 190а, ал.2
ЗВ.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, ДП „Управление и
стопанисване на язовири“, ЕИК: ***** да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор сумата от 80 лева /осемдесет лева/,
6
представляваща направени разноски за процесуално представителство в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - гр.
София в 14-дневен срок от датата на получаване от страните на съобщението,
че решението е изготвено, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7