Решение по дело №1068/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по подадена касационна жалба на „МЕРАКИ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, представлявано от управителя Г. С., чрез адв. Л. М. К. против Решение № 38/06.04.2025г. постановено по АНД № 753/2024г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено Наказателно постановление № 02-2400595/05.11.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], с което за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано, което води до основание за неговата отмяна. По същество касаторът отрича извършването на вмененото му нарушение, като възразява, че документите, въз основа на които са формирани констатациите на контролните орган и в частност графика за работа на работниците за месец юли 2024г. не отразяват действителното фактическо и правно положение относно работното време и осигуряването на междудневната почивка на работниците в дружеството. Иска се отмяна на съдебния акт и на потвърденото наказателно постановление. Претендират се разноски.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява.

Ответникът по касация, редовно призован, се представлява от юрисконсулт И.-Н., която оспорва жалбата и моли за потвърждаване на първоинстанционното съдебно решение. Счита, че установената фактическа обстановка е безспорна и безпротиворечива и издаденото наказателното постановление е правилно и законосъобразно. Моли за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Несебър е потвърдил наказателно постановление № 02-2400595/05.11.2024г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – [населено място], с което за нарушение на чл.152 от Кодекса на труда и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда, на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева.

За да постанови оспореното съдебно решение, съдът е намерил от фактическа страна, че при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 23.08.2024г. и на 28.08.2024г., по представени документи в ДИТ-Бургас, инспекторите в ДИТ-Бургас установили, че „Мераки“ ЕООД, в качеството му на работодател, не е осигурил най-малко 12 часова непрекъсната междудневна почивка на работника М. К. К. с [ЕГН], назначена с трудов договор № 071 от 15.07.2024г. на длъжност „сервитьор“. Нарушението е установено от представените - график за работа за месец юли 2024г. на работещите в обект: бар енд динър „Мераки“, находящ се в КК Слънчев бряг, общ.Несебър, хотел „Кубан“, както и присъствена форма за отчитане явяването/ неявяването на работа за месец юли 2024г. и Заповед № 1/2024г. за установяване на сумарно изчисляване на работното време, видно от които лицето е полагало труд в обекта на 16.07.2024г. втора смяна, отбелязана с „2“ от 16.00 часа до 24.00 часа, и на 17.07.2024г. е започнала работа първа смяна, отбелязана с „1“ от 09.00 часа до 17.00 часа. Констатирано е, че времето от 24.00 часа на 16.07.2024г. до 09.00 часа на 17.07.2024г. е по-малко от 12 часа, а именно - 9 часа. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, въз основа на който е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление. От правна страна, съдът е приел, че АУАН и издаденото, въз основа на него наказателно постановление са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, като не е установил наличието на съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съответно при издаване на атакуваното НП. По същество съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираното деяние и правилно ангажиране отговорността на работодателя, поради което НП е потвърдено. Съдът е обсъдил и размера на наложеното наказание, което съвпада с предвидения от закона минимален размер.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, съобразено с материалния закон, процесуалните правила и е обосновано.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Настоящият съдебен състав намира, че приетата от РС-Несебър фактическа обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства, събрани в съответствие с разпоредбите на НПК. При постановяването на съдебното решение, съдът е изследвал всички обстоятелства по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание. Съдът в съответствие с изискванията на чл.84 от ЗАНН, във връзка с чл.14 от НПК, е постановил своето решение по вътрешно убеждение, формирано от непосредствения му контакт с разпитания свидетел, както и представените писмени доказателства. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са налице допуснати в първоинстанционното производство процесуални нарушения, като при правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

Касационната инстанция изцяло споделя мотивите на районния съд довели до потвърждаване на издаденото наказателно постановление и препраща към тях, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК.

Съдът намира за неоснователно възражението на санкционираното дружеството, че графика за работа на работниците за месец юли 2024г. не следва да се кредитира, тъй като не отразява действителната организация на работния процес, респ. официалното присъствие/отсъствие на конкретния работник. Подобни твърдения санкционираният търговец излага едва при оспорване на издаденото спрямо него НП, като не е навел такива пред административнонаказващия орган и е подписал съставения АУАН без възражения. Ето защо, напълно обосновано и в съответствие с представените от самия касатор писмени доказателства, районният съд е обосновал извод за съставомерност на констатираното нарушение, като се е позовал на представените на контролните органи график за работа в стопанисвания търговски обект за м.юли 2024г., който е бил представен от самия търговец в хода на административнонаказателното производство, както и присъствена форма за явяване/неявяване на лицата. РС напълно основателно е кредитирал графика за работа на работниците за месец юли 2024г. и присъствената форма за м.юли, както е взел предвид и заповед за установено от работодателя сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане 1 месец, при липсата на данни за направени и представени корекции досежно този график в счетоводството на дружеството на действително отработените часове за м.юли, в 7-дневен срок от изтичането му, т.е. не се касае за прогнозен график. От данните по делото се установява, че в два последователни работни дни, при организирано работно време на смени – I смяна – дневна, 8 часа, от 09.00 ч. до 17.00 ч. и II смяна, дневна, 8 часа, от 16.00 ч. до 24.00 ч., М. К. К. е работила втора смяна на 16.07.2024г. и първа смяна на 17.07.2024г., т.е. на лицето не е осигурена законоустановената непрекъсната междудневна почивка, в нарушение на изискванията на чл.152 от КТ.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, се налага извод, че атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Несебър е валидно, правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде оставено в сила.

При този изход от спора и предвид навременно отправената претенция, в полза на ответника по касация следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на основание чл. 63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Поради изложеното, на основание чл.221, ал.2, предл. 1 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В С. Решение № 38/06.04.2025г. постановено по АНД № 753/2024г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА „МЕРАКИ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, представлявано от управителя Г. П. С. да заплати на Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда” сумата в размер на 100 (сто) лева, представляваща юристконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.