Решение по дело №1877/2019 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№………./………..11.2019 г.

гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                         СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1877 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството подлежи на разглеждане по реда на по реда на  чл.530 вр. гл. 21 ГПК(2007г) и чл. 25 ал.4 ЗТР.

Постъпила е жалба рег. № 20191108161400  от "КЕРЕМЕДЧИЕВИ" ООД, ЕИК103260762, представлявано от управителя М.К., чрез адв. Христова (ВАК) действала и като заявител, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията от 06.11.19г, постановен по заявление за вписване на промени вх.№ 20191105134344.  В жалбата се твърди, че  длъжностното лице неправилно е приложило закона, като е основало отказ на диспозитивна норма, от чието съдържание законът допуска изключение като израз на свобода на договарянето. Отделно счита за незаконосъобразна преценката на длъжностното лице за застрашаване на обществения интерес, като сочи, че оповестеното съдържание на уговорката за частично съвместно представителство по някои въпроси позволява балансирана защита както на интересите на дружеството, така и на трети лица –съконтрахенти и кредитори. Моли незаконосъобразният отказ да бъде отменен и постановено вписване на промените, заявени от надлежно оправомощено лице.

Жалбата е представена в заверено копие, придружено с копие от депозираното заявление обр. А4, както и приложени към него книжа и постановения отказ, съобразно изискванията на чл. 25 ал.3 ЗТР. Регистрираната на 08.11.19г. жалба е  депозирана в срока по чл.25 ал.1 от ЗТР, считано от датата на самия акт. Жалбата е подадена от лицето – заявител по отказаното вписване. Държавна такса е авансово внесена. Производството по обжалване е допустимо.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените при регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп до данните на електронния сайт на Търговския регистър, воден от Агенцията по вписванията,       приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Адвокатът, подал заявление за вписване по партидата на дружеството  е упълномощен от законен представител на търговеца – вписан управител. Жалбоподателят е подал заявление за вписване на обстоятелства относно промяна в основни обстоятелства за начина на представителство с надлежния образец № А4, придружено с документи за установяване на законосъобразното настъпване на заявените обстоятелства, внесена е държавната такса.  Приложена е изискуема по чл. 13 ал. 4 ЗТР декларация.

 Съответно на заявлението, изискуемите приложенията, за чието наличие длъжностното лице следи служебно в изпълнение на чл. 22 ал.5 ЗТР се определят според изискванията на чл. 21 ал.3 т. 1, 2 от НАРЕДБА № 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър( Наредбата). Преценката за външна редовност, за която могат да се дават указания без да се нарушава диспозитивното начало (като общ принцип на съдопроизводство при защита на права, приложим и в охранителни производства) налага съпоставка на посочените приложения( чието прилагане дори не е било посочено в образеца на заявлението) с изискваните по Наредбата. В случая приложенията са налице по заявените обстоятелства в цялост(протокол от общо събрание и дружествен договор) и не се е налагало даване на указания за непълнота на доказателствата.

Преценката на съдържанието на така представените документи обаче, е в компетенцията на длъжностното лице при произнасяне по съществото на заявлението по чл. 21 т. 5 ЗТР. Въззивният съд осъществява същото правомощие( чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал.4 вр. чл. чл. 271 ал.1 ГПК), в рамките на оплакванията по жалбата.

Варненският окръжен съд, съобрази следното: Макар заявителят да е поискал регистрация на промяна, според представените доказателства искането се основава на пропуснато отразяване на решение за начина на представителството, взето още при назначаването на вписаните вече двама управители на дружеството. Правомощията по представителство на капиталово дружество, каквото е ООД са уредени с правилото на чл. 141 ал.2 ТЗ, което не допуска ограничаване на представителната власт на законоустановения управителен орган. Това е така, защото като юридическо лице, дружеството не би могло да изявява волята си по друг начин, освен чрез специално назначения си управител и ако се допусне правото му на активно или пасивно представителство да бъде непълно по-обем („ограничено“) по решения на други субекти или техни формации (съдружници или колективния орган общо събрание), то самата дееспособност на търговеца би се оказала „ограничена“ в този обем. В случая обаче дружеството не заявява такъв вид ограничение, тъй като по всички въпроси е оповестена неограничена компетентност именно на управителите.

Законът допуска множественост на назначените представителни органи, като предоставя в този случай възможност на дружеството да се отклони от общото диспозитивно правило за самостоятелност на действията на всеки от едноличните представители. Именно в този смисъл следва да се разбира и правилото, според което в дружествения договор може да се уговори изрично в кои случаи неколцината управители ще трябва да упражняват функциите си заедно. Съдът не споделя твърде тясното тълкуване на длъжностното лице, според което уговорения „друг“ начин на функциониране на управителите  се изчерпва безусловно само с цялостно съвместно представителство. Насоки за тълкуване съдът извлича и от  ПЪРВА ДИРЕКТИВА 68/151/ЕИО, кодифицирана с ДИРЕКТИВА 2009/101/ЕО от 16.09.2009г  за защита на интересите на съдружниците и на трети лица(имплементирана според пар. 5а от ДР ТЗ). Минималните европейски стандарти изискват от държавите да съобразят вътрешното си законодателство с гаранции в публичен интерес като не допускат само ограниченията в представителната власт на управителя на ООД и по този начин не позволяват да се застрашават сделките, сключени от добросъвестните лица с оповестените като управители лица, независимо дали във вътрешните отношения със съдружниците тези управители следва да спазват някакви ограничения. Директивите също обаче допускат в случаите на представителство, осъществявано от повече от едно лице уставът може да предоставя правомощия тези лица да действат заедно според конкретна разпоредба на този устав, която да е надлежно оповестена, за да е противопоставима на трети лица. Именно такава уговорка е била включена в дружествения договор, представен с процесното заявление. Съдружниците са решили единодушно в три конкретни случая  на активни действия на управителите, функциите им да се извършват  заедно. Същите случаи са възпроизведени и в редакцията на дружествения договор от 22.10.2019г. Съдът приема, че дружеството се е отклонило допустимо от диспозитивното правило за независима самостоятелност на овластените управители само за тези изчерпателно изброени хипотези и съответно е имало право да ги заяви като обстоятелство, подлежащо на вписване с цел противопоставяне на третите лица по чл. 119 ал.2 вр. чл. 115 т. 6 ТЗ.

Наличието на този начин на представителство обаче не се установява от приложените към заявлението писмени доказателства. Представеният дружествен договор е със съдържание, което не позволява еднозначно да бъдат установени кои точно са действията, изискващи общо изявление на управителите. Заявителят е посочил, че те са оповестени в чл. 17 от договора, но в обявения вече по партидата на търговеца текст на този документ, идентичен по съдържание с приложеното доказателство, се  намират две клаузи, номерирани като чл.17. Подобно оповестяване не може да се приеме за ясно указание кога третите лица ще могат да се доверят на изявление на който и да е от управителите и кога ще се налага да изискват общото им съгласие.

В заключение, макар и по принципно съвсем различни съображения, съдът споделя констатацията на длъжностното лице за липса на надлежно заявено, подлежащо на вписване обстоятелство относно начин на представителство на капиталовото дружество и съответно намира за законосъобразен крайния извод за неоснователност на искането за регистриране на заявената промяна. Отказът следва да бъде потвърден в цялост.

По тези съображения и на осн . и чл. 25 ал.4 ЗТР вр. чл. 278 ал. 4, вр. чл. 272 ГПК  съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА отказ на длъжностното лице по регистрацията от 06.11.19г, постановен по заявление за вписване на промени вх.№ 20191105134344 по партида на "КЕРЕМЕДЧИЕВИ" ООД, ЕИК103260762, заявено от управителя М.К., чрез адв. Христова (ВАК). 

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в седмодневен срок от връчването на препис на заявителя- жалбоподател, с указанията в образец № 11 от НАРЕДБА№7/ 22.02.2008г. на адреса на пълномощника адв. Христова, посочен в жалбата. 

ПРЕПИС от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: