РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Варна, 07.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20213000500469 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл.
от ГПК. Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както
следва.
Въззивна жалба, подадена от: 1/ ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., малолетна, действаща
чрез настойника си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 2/ АЙЛ. СЮЛ. АЛ., непълнолетна,
действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.; 3/ С. СЮЛ. АЛ.,
непълнолетна, действаща със съгласието на попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ.,
трите чрез процесуалния им представител адв.М.Я., против решение
№260044/29.03.2021г., постановено по т.д.№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в
частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от ГЮЗ. СЮЛ.
АЛ. против ЗАД „Армеец“ АД иск в частта му за разликата над 150 000лв. до
400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н. А. С. при
ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А. при
управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД; 2/ е отхвърлен
предявеният от АЙЛ. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“ АД иск в частта му за
разликата над 150 000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на родителите й С.
А.С. и Н.А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А.
1
Г. А. при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР,
застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“ АД; 3/ е
отхвърлен предявеният от С. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“ АД иск в
частта му за разликата над 150 000лв. до 400 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
родителите й С. А.С. и Н.А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно
причинено от А. Г. А. при управление на л.а. “Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ
4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“
АД. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно,
като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени
нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по
изложените в жалбата подробни съображения. Претендира се да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове да
бъдат уважени и в частите им за разликите над 150 000лв. до 400 000лв. за
всяка от ищците, ведно със законна лихва върху всяка главница, считано от
03.05.2018г./дата на предявяване на застрахователните претенции/ до
окончателното изплащане. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“ АД в депозирания отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния
представител ю.к. Б.Д. поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на ДОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.
Претендира разноски.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263,
ал.1 от ГПК. В о.с.з. чрез представителя си поддържа становище за нейната
основателност.
Във въззивната жалба се сочи, че решението се обжалва и в частта му, с
която на ищците е присъдена законна лихва върху главниците от по
150 000лв., считано от датата на исковата молба-10.05.2019г. до
окончателното изплащане, като се претендира да бъде отменено в тази му
част и вместо него постановено друго, с което законна лихва върху
главниците от по 150 000лв. се присъди от 03.05.2018г./дата на предявяване
на застрахователните претенции/ до окончателното изплащане.
Съдът констатира, че с молба вх.№262204/16.04.2021г., депозирана по т.д.
№ 88/19г. по описа на ДОС, ищците са посочили, че в мотивната част на
решение №260044/29.03.2021г. съдът е приел за неоснователна и недоказана
претенцията им за заплащане на законна лихва върху присъдените
обезщетения за периода от предявяване на застрахователната претенция до
датата на подаване на исковата молба, но липсва отхвърлителен диспозитив
за така претендираната законна лихва за периода от предявяване на
застрахователната претенция до датата на подаване на исковата молба и
отхвърлителен диспозитив относно акцесорните искове за законна лихва,
съразмерно на отхвърлените главни претенции, предвид което се претендира
2
да се допълни решението с горепосочените отхвърлителни диспозитиви.
По същество така депозираната молба не е с пр.осн. чл.250 от ГПК за
допълване на решението, защото ДОС в мотивната му част е приел, че е
сезиран и е разгледал претенциите на ищците за присъждане на законна лихва
от датата на предявяване на застрахователите претенции пред ответника до
датата на исковата молба и ги е намерил за неоснователни като недоказани,
защото не е доказана датата на предявяване на застрахователите претенции,
но е пропуснал да обективира волята си, видна от мотивите, за тяхното
отхвърляне, така и по отношение на претенциите за лихва, касателно главните
искове в неоснователните им части, т.е. по съществото си молбата е с пр.осн.
чл.247 от ГПК.
С определение №260259/09.06.2021г., постановено по т.д. №88/19г., по
описа на ДОС, първоинстанционният съд е приел/без да излага мотиви/, че
исканията на ищците в така депозираната от тях молба са основателни и
същите следва да бъдат уважени, поради което с диспозитива на
определението е допълнил решението си като е отхвърлил исканията на
ищците за присъждане на законна лихва за периода от предявяване на
застрахователната претенция до датата на депозиране на исковата молба-
10.05.2019г. и е отхвърлил акцесорните искове на ищците за законна лихва,
съразмерни на отхвърлените претенции.
Така постановеното определение не е било обжалвано от никоя от
страните в дадения двуседмичен срок от връчването му, и е влязло в сила. По
същество, независимо от посоченото от ДОС правно основание, то не е такова
за допълване по см. на чл.250 от ГПК, а за уважаване на молбата на ищците с
пр.осн. чл.247 от ГПК за допускане поправка на допуснатата в постановеното
решение от 29.03.2021г. очевидна фактическа грешка чрез обективиране в
диспозитива на решението на волята на съда, видна от мотивите, за
отхвърляне като недоказана на претенцията на ищците за присъждане на
законна лихва върху присъдените главници от по 150 000лв., считано от
датата на предявяване на застрахователната претенция до датата на исковата
молба-10.05.2019г. и за отхвърляне на акцесорните искове на ищците за
законна лихва за период от датата на застрахователната претенция до
окончателното изплащане върху отхвърлените части от главните претенции.
Погрешно и съдът е наименувал акта си определение вместо решение, защото
актът, в който е допуснал по същество поправка, е решение, а не определение,
но, както се изложи, определение №260259/09.06.2021г./по същество с
характер на решение/ понастоящем е влязло в законна сила, поради което и е
насложило правните си последици към решение №260044/29.03.2021г.
Същевременно въззивната жалба има за предмет и липсващия към датата на
подаването й отхвърлителен диспозитив в първоинстанционното решение по
приетите за неоснователни в мотивите претенции с пр.осн. чл.86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва от датата на предявяване на застрахователните
претенция до датата на подаване на исковата молба върху главниците от по
150 000лв. и за законна лихва за период от датата на предявяване на
3
застрахователните претенции до окончателното изплащане върху
отхвърлените части от главните искове /разликите над 150 000лв. до 400
000лв./, който диспозитив понастоящем е наличен.
След оставяне на производството по първоинстанционното дело и по
настоящото без движение за отстраняване нередовностите на исковата молба
от настоящата инстанция с определение №413/30.09.2021г. ищците,
въззивници пред ВАпС, с молба вх.№3617/15.10.2021г., депозирана в срок, са
уточнили претенцията си за началната дата, от която се претендира
присъждане на законна лихва върху посочените главници, която е датата, на
която е предявена застрахователната претенция по реда на чл.380, ал.1 от КЗ
пред ответника, а именно датата 03.05.2018г. Представили са и доказателства
в подкрепа на твърденията им за датата на предявяване на претенциите им
пред ответното дружество. Във връзка с издаденото съдебно удостоверение
последното също е представило по делото копия от заведените пред него
претенции. В рамките на дадения срок дружеството не е депозирало
становище по направените от ищците уточнения на исковата молба.
Частна жалба/погрешно наименована „въззивна“/, подадена от адв.М.Я.
като процесуален представител на ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., АЙЛ. СЮЛ. АЛ. и С.
СЮЛ. АЛ., против определение №260318/02.08.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., с което е отхвърлено искането,
инкорпорирано във въззивна жалба вх.№262205/16.04.2021г., с пр.осн. чл.248
от ГПК за изменение на решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в частта за разноските. В жалбата се твърди,
че определението е неправилно по подробно изложените в същата
съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се уважи молбата с пр.осн. чл.248 от ГПК, инкорпорирана във
въззивната жалба, като се измени първоинстанционното решение в частта за
разноските, с която по реда на чл.38, ал.2 от ЗА е присъдена общо сумата от 5
000лв. на процесуалния представител на ищците, и се присъди действително
дължимото се възнаграждение, определено по реда на чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/04г. на ВАдвС, съразмерно така уважената част от исковете, а
именно сумата от по 5 436 лв. за всяка от ищците или общо сумата от 16
308лв. с включен ДДС.
Въззиваемата страна ЗАД „Армеец“АД, редовно уведомена, не е
депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК.
Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Генерал Тошево, редовно
уведомена, не е депозирала отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1
от ГПК.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното.
По въззивната жалба.
В исковата си молба, уточняващата такава към нея от 15.10.2021г.,
депозирана пред настоящата инстанция, и допълнителната си искова молба
ищците ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., малолетна, действаща чрез настойника си АЛ.
4
СЮЛ. АЛ., АЙЛ. СЮЛ. АЛ., към датата на предявяване на иска малолетна,
впоследствие непълнолетна, действаща със съгласието на попечителя си АЛ.
СЮЛ. АЛ., и С. СЮЛ. АЛ., непълнолетна, действаща със съгласието на
попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ., излагат, че са наследници по закон,
низходящи/деца/ на С. А.С. и Н.А. С., двамата починала на 24.10.2017г. в
резултат от получени увреждания при ПТП на 24.10.2017г., причинено
виновно от А. Г. А. С присъда №1/04.02.2019г., постановена по НОХД
№414/18г. по описа на ДОС /влязла в сила в тази си част на 26.02.2020г./,
последният е признат за виновен в това, че на 24.10.2017г. по главен път
гр.Добрич - гр.Ген.Тошево, при управление на МПС - л.а. „Mercedes ML 350“,
с рег. №ТХ 4334 ХР, нарушил правилата за движение по пътищата по
смисъла на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта
на две лица - С. А.С. и Н. А. С., както и средна телесна повреда на Г. С. А.,
изразяваща се в проникване в черепната кухина, трайно затруднение на
дъвченето и говоренето за период от 2-3 месеца, трайно затруднение
движението на долен десен крайник за период около 5-6 месеца, трайно
затруднение движението на горен ляв крайник за период от около 2-3 месеца,
поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, пр.5, б."б", пр.1, вр. чл.342,
ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК му е наложил наказание „лишаване
от свобода“ за срок от четири години при първоначален „общ“ режим, както и
осн.чл.343г от НК наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от
пет години.
Към момента на настъпване на ПТП за л.а. “Мерцедес ML 350“, с рег.
№ТХ 4334 ХР е имало сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите с полица №BG/11/117001695688 със срок
от 24.06.2017г. до 23.06.2018г. с ответника ЗАД „Армеец”АД.
Приживе между ищците и техните родители е имало дълбока
привързаност. Родителите са живеели при условията на фактическо
съжителство в продължение на 15 години, по време на което са се родили
трите им деца, всяко от тях посрещано с изключителна радост, като са
узаконили своята дългогодишна връзка чрез граждански брак в годината, през
която е настъпило процесното произшествие. Отглеждали децата си в
семейство, в което на първо място стояли взаимната любов, уважение и
подкрепа. Двамата родители се стараели да дават пример на децата си, като
възпитавали в тях всички морални ценности. Били изключително всеотдайни,
отдавали своята обич и внимание на всяко дете, стараели са да не са лишени
от нищо, да израснат в семеен уют, любов и разбирателство. Децата били
много привързани към родителите си, поради което и въпреки младата си
възраст, след тяхната смърт изпитали голямо емоционално страдание поради
липсата им в живота си и мъката от тяхната загуба. Ищците разбират
значението на случилото се и съзнават тежките последици и необратимостта
на преживяната загуба. След внезапната и трагична смърт на техните
родители са в тежко емоционално състояние, постоянно плачат и питат за
родителите си, загубили са своята детска жизнерадост. След инцидента са
5
настанени при своите баба и дядо по бащина линия, но въпреки грижите и
любовта, които те им отдават, ролята и мястото на родителите в живота са
незаменими и тяхната липса винаги ще се усеща и ще създава трудности в
живота им.
За изплащане на обезщетение за така търпените неимуществени вреди
ищците подали писмена застрахователна претенция по чл.380 от КЗ до
ответника ЗАД „Армеец“АД, получена от последния на 03.05.2018г.
Понастоящем не са получили застрахователно обезщетение.
Предвид гореизложеното претендират ответникът ЗАД „Армеец“ АД да
бъде осъден да заплати на всяка от трите ищци сумата от по 400 000лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от всяка от тях неимуществени
вреди-морални болки и страдания от загубата на родителите им С. А.С. и
Н.А. С., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
03.05.2018г. до окончателното изплащане.
Ответникът ЗАД „Армеец” АД, гр.София в депозираните писмени
отговори в срока по чл.367 и чл.373 от ГПК оспорва предявените искове.Не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение, възникнало от
договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за л.а.“Мерцедес ML 350“, с рег. №ТХ 4334 ХР.След
влизане в сила в хода на производството пред първоинстанционния съд на
горепосочената част от присъдата, постановена по НОХД №414/18г. по описа
на ДОС, не оспорва съответните предпоставки, установявани по
задължителен начин с влязлата в сила присъда на осн. чл.300 от ГПК.
Оспорва наличието на причинна връзка между смъртта на С. и Н. С. и
сочените в исковата молба, че са претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в негативни психически и психо-емоционални преживявания
на ищците, като твърди, че само фактът на родство не установява
горепосочената връзка. Оспорва твърдението, че ищците са били в добри
отношения с техните родители. Отделно счита, че така претендираните
размери са изключително завишени и несъответстващи на обичайно
присъжданите суми за събития, настъпили през 2017г. Твърди, че починалите
са допринесли за настъпване на вредоносния резултат, т.к. са били
непосредствено преди удара без поставени обезопасителни колани в
нарушение изискванията на ЗДвП.НА.це е съпричиняване от С.С. и защото е
управлявал технически неизправен л.а. „Фолксваген Поло“, рег.№ 7684 НХ,
т.к. поставените гуми са били със значителна степен на износване и различни
по вид и модел. Задната гума е била и с размер, неподходящ за конкретния
л.а. Всичко изложено, предвид атмосферната обстановка по време на ПТП и
съответно мокрия асфалт, е повлияло директно върху устойчивостта на л.а. и
възможността за предприемане на спиране при възникналата опасност,
съответно върху предотвратяване на удара. Налице е съпричиняване от С.С. и
защото той е употребил упойващи вещества - амфетамини и метамфетамини,
установени при анализ на кръвта му в досъдебното производство, което е
повлияло на реакциите му и възможността да предотврати
6
автопроизшествието. Оспорва претенцията за лихви върху претендираните
главници, считано от датата на предявяване на претенцията пред
застрахователя, като поддържа, че като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не дължи законна
лихва от посочената дата.
С влязлото в сила в тези му части първоинстанционно решение главните
искове са уважени до размерите от по 150 000лв. за всяка от ищците, ведно
със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-
10.05.2019г. до окончателното изплащане
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното.
Предявени са искове с пр.осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.
Между страните не е спорно, а и от представените по делото присъда
№1/04.02.2019г. по НОХД №414/18г. по описа на ДОС, решение
№120/19.08.2019г. по ВНОХД №185/19г. по описа на ВАпС и решение
№246/26.02.2020г. по КД №1019/19г. по описа на ВКС, се установява, че с
влязла в сила в тази й част на 26.02.2020г. присъда А. Г. А. е признат за
виновен в това, че на 24.10.2017г. по главен път гр.Добрич - гр.Ген.Тошево,
при управление на МПС - л.а. „Mercedes ML 350“, с рег. №ТХ 4334 ХР,
нарушил правилата за движение по пътищата по смисъла на чл.20, ал.1 от
ЗДвП, като по непредпазливост причинил смъртта на две лица - С. А.С. и Н.
А. С., както и средна телесна повреда на Г. С. А., изразяваща се в проникване
в черепната кухина, трайно затруднение на дъвченето и говоренето за период
от 2-3 месеца, трайно затруднение движението на долен десен крайник за
период около 5-6 месеца, трайно затруднение движението на горен ляв
крайник за период от около 2-3 месеца, поради което и на основание чл.343,
ал.4, вр. ал.3, пр.5, б."б" пр.1, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от
НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години
при първоначален „общ“ режим, както и осн.чл.343г от НК наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет години.
Не е спорно и, а и се установява от представените писмени доказателства,
че към 24.10.2017г. за л.а.“Мерцедес ML 350“, с рег. №ТХ 4334 ХР е имало
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица №BG/11/117001695688 със срок от 24.06.2017г. до
23.06.2018г. с ответника ЗАД „Армеец”АД, както и родствената връзка между
ищците и починалите.
На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца. С оглед това и тези горепосочени факти се приемат
за установени от съда така, както са посочени във влязлата в сила част от
присъдата по НОХД №414/18г. по описа на ДОС.
7
На осн. чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахователят
е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” при спазване изискванията на чл.380
от КЗ. От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ищците са отправили писмено чрез надлежно упълномощен представител към
ответното дружество своите застрахователни претенции, получени на
03.05.2018г.
Съгласно разпоредбите на чл.429 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, като застрахователят заплаща обезщетение,
включително за пропуснати ползи, които представляват пряк и непосредствен
резултат от непозволено увреждане, и за лихви за забава/при определени
условия/, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице.Обект на застраховане по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно чл.493 от КЗ е
гражданската отговорност на застрахованите лица за причинените от тях на
трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или
използването на моторно превозно средство по време на движение или
престой, вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
Съгласно показанията на св.А.С., ищците са негови
племенници.Родителите им загинали през м.октомври 2017г.След смъртта им
децата живеят при своите баба и дядо по бащина линия и те се грижат за тях.
Ходят на училище в с.Преселенци/както ходили и преди това/.Преди да
починат родителите им, децата живеели с тях в отделна къща, бащата
работел, майката се грижила за домакинството, били семейство за пример,
децата не били лишени от нищо. След смъртта им децата били в стрес,
осъзнавали загубата си, не могат да забравят. Сега се чувстват много тъжни,
особено когато виждат другите деца с майките и бащите си.
Съгласно показанията на св.Р.Е. същият е племенник на дядото на ищците
А.А., живее в гр.Добрич, поддържа връзка със семейството му, виждат се
около 2 пъти месечно. Децата до смъртта на родителите си живеели с тях в
къщата им в с.Горица. Чичо му А.А. живеел в същото село, но на друг адрес.
Докато били живи родителите се грижили много добре за децата си,
обръщали им много внимание, правили всичко възможно за тях, не ги
лишавали от нещо, децата ходили на училище в с.Преселенци. С. работил, а
Н. се грижила за домакинството. Сега за децата се грижат баба им и дядо им
по бащина линия. Правят всичко възможно за тях, но им липсват много майка
им и баща им, не могат да ги забравят
Съгласно заключението на комплексната СППЕ от 08.02.2021г. и
8
обясненията на двете в.л. в о.с.з. на 23.03.2021г., кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, психичното
състояние на С.А. понастоящем е добро, същата функционира добре в
рамките на дома си, училището, взаимоотношенията със сестрите и
приятелския си кръг. Отчита се обаче наличието на вътрешна тревожност и
тъга, свързани тематично със загубата на родителите й. Смъртта на родител в
детско-юношеската възраст е психотравматично събитие. Тя е била на 11
годишна възраст по време на събитието и е изживяла при настъпването му
остра стресова реакция, вкл. и защото децата имат по-голяма лична уязвимост
и по-малко стратегии за справяне. Загубата, виждането на телата на
починалите са оставили траен отпечатък в съзнанието й. Макар и, че с
времето са се включили съпротивителните сили и защитни механизми за
справяне с болката и намаляване на тревожността до степен да не й пречи на
функционирането, все още персистират тревожност и тъга при напомняне на
събитието. Психотравмените изживявания, свързани със смъртта на
родителите не могат да бъдат „излекувани“, загубата на родители е за цял
живот. При С. моделът на преживяване на травмата свидетелства за по-силна
идентификация с майчиния образ. Психичното състояние на А.А.
понастоящем е добро, същата функционира добре в рамките на дома си,
училището, взаимоотношенията със сестрите и приятелския си кръг.Отчита се
обаче наличието на вътрешна тревожност и тъга, свързани тематично със
загубата на родителите й. Смъртта на родител в детско-юношеската възраст е
психотравматично събитие. Тя е била на 10 годишна възраст по време на
събитието и е изживяла остра стресова реакция, вкл. и защото децата имат по-
голяма лична уязвимост и по-малко стратегии за справяне. Загубата,
виждането на телата на починалите са оставили траен отпечатък в съзнанието
й. Макар и, че с времето са се включили съпротивителните сили и защитни
механизми за справяне с болката и намаляване на тревожността/при А. те са
по-добре развити/ до степен да не й пречи на функционирането, все още
персистират тревожност и тъга при напомняне на събитието.
Психотравмените изживявания, свързани със смъртта на родителите не могат
да бъдат „излекувани“, загубата на родители е за цял живот. При А. моделът
на преживяване на травмата свидетелства за по-силна идентификация с
бащиния образ, поради което тя се е насочила към активност, дейност,
обучение. Ролята на майчиния образ е добре интегрирана, като А. заема
позиция на грижа и отдаденост и към двете си сестри. Психичното състояние
на Г.А. понастоящем е добро, същата функционира добре в рамките на дома
си, училището, взаимоотношенията със сестрите и приятелския си кръг.
Отчита се обаче наличието на вътрешна тревожност и тъга, свързани
тематично със загубата на родителите й. Смъртта на родител в дестко-
юношеската възраст е психотравматично събитие. Тя е била на 5 годишна
възраст по време на събитието, но няма данни да е изживяла остра стресова
реакция, вероятно поради ниската й възраст към този момент и
невъзможността да разбере в цялост смисълът и значението на случващото се,
9
т.е. възрастта й е била протективен фактор. Преживяната психотравма се
характеризира с вътрешна тревожност и актуални страхове/свързани най-вече
със страх от раздяла/. При никоя от ищците няма данни за клинично
разстройство, вкл. посттравматично стресово разстройство. Има нормална
реакция на скърбене, но не й болестно състояние. Има динамика, като във
времето са се включили съпротивителните сили, адаптивните възможности и
защитни механизми за справяне с болката и намаляване на тревожността, така
щото скърбенето да не пречи на адаптирането към изискванията на
реалността и нормалното функциониране.
Ищците са деца за починалите, предвид което и съгласно разрешенията,
дадени в ППВС №4/25.05.1961г., са легитимирани да претендират
обезщетение за търпените от смъртта им неимуществени вреди, които вреди
са в пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото по
см. на чл.477, ал.2 от КЗ лице виновно противоправно деяние, установено с
влязла в сила присъда.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла
на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид при определяне на размера на обезщетението - такива при
причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му
положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията
между починалия и близкия, който търси обезщетение и др. - ППВС
№4/23.12.1968г.При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен
случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с
характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и
икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на
което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и
имуществени вреди в следствие увреждане или смърт. Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения
за неимуществени вреди изискват съобразяване на конкретните икономически
условия, чийто обективен белег са и посочените лимити, макар да нямат
самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост. От своя
страна икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на деликта 460лв./, инфлационни процеси/2, 8%
за 2017г./, нарастване на цените и др.
Починалите са били възраст, съответно на 36 и 33 години, в
работоспособна и млада възраст. От цитираните свидетелски
показания/ценени при условията на чл.172 от ГПК, но и като
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/,
10
кредитирани от съда като базирани на лични и непосредствени възприятия,
безпротиворечиво се установява, че в сплотеното семейството на С. и Н. С./с
фактическо съжителство, започнало 15 години преди смъртта им, през което
време са родени децата им, и с брак, сключен в годината на произшествието/ е
имало трайна и дълбока емоционална връзка, силна привързаност и
съпричастност с нуждите и проблемите на другия, а между починалите и
техните малолетни към момента на смъртта деца, съответно на възраст от 11,
10 и 5 години, е имало обичайната дълбока емоционална връзка родител -
дете, отличаваща се с обич, доверие, грижа, привързаност. Внезапната им
трагична смърт съставлява загуба на двете най-главни житейски фигури в
живота на всяка от ищците, загуба на тяхната основна жизнена опора. Децата
са отглеждани от раждането си в семейството и са били силно привързани
към родители си.С.С. и А.С. ясно са осъзнавали безвъзвратността на загубата.
Травмата от едновременната загуба и на двамата родители, настъпила на
такава детска възраст, в която основно се разчита при израстването именно на
грижите, обичта и морална подкрепа на родителите, остава доживотен
отпечатък в съзнанието и е катастрофално събитие за всяко дете или юноша,
правещо го по-уязвимо за всички стресове, пред които ще се изправи. От
внезапната смърт ищците са претърпели силни емоционални страдания - С.С.
и А.С. остра стресова реакция/като преходно разстройство, което се развива
без проява на други психични разстройства като реакция на изключително
силен психичен стрес/, вкл. и предвид виждането на телата на починалите.
Впоследствие след включване на съпротивителните сили и защитни
механизми за справяне с болката и намаляване на тревожността, всяка от
ищците е започнала да изживява процеса на скърбене, който е динамичен и
зависи от конкретните адаптивни способности на личността, но при всяка от
тях и понастоящем, съгласно цитираното заключение, четири години след
произшествието, се наблюдават персистираща тревожност и тъга.
Съобразявайки продължителността и интензитета на претърпените
неимуществени вреди по повод непрежалимата загуба на родителите на
ищците, възрастта и общественото положение на починалите,
обстоятелствата, при които е настъпила внезапната им смърт, степента на
родствена близост, действителното естество и съдържание на отношенията в
семейството на починалите, силната емоционална привързаност между
членовете на семейството, мястото, което родителите до смъртта си са
заемали в живота на всяка една от ищците, необратимия характер на
понесените морални болки и страдания, обществено-икономическите условия
в страната към момента на проявление на вредите и към настоящия момент,
нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент, съдът приема, че обезщетението за всяка от ищците
за следва да се определи общо на сумата от по 290 000лв./по 145 000лв. за
загубата на всеки родител/, явяващ се съобразен с така установените в
производството, че са търпени от ищците емоционални болки и страдания от
загубата на родителите им С. С. и Н. С. и психичната травма, която ще остане
11
до живот за всяка от тях, като се отчита и обстоятелството, че макар и бавно
след първоначалния шок емоционалното им състояние е започнало да се
подобрява, че във времето са се включили съпротивителните сили,
адаптивните възможности и защитни механизми за справяне с болката и
намаляване на тревожността, така щото скърбенето да не пречи на
адаптирането към изискванията на реалността и нормалното функциониране.
По възражението за съпричиняване.
По въпроса за предпоставките за намаляване на обезщетението за вреди
при принос на пострадалия, съществува задължителна практика - ППВС
№17/1963г. Последователно e застъпваното от ВКС /напр. решение
№97/29.06.2019г. по т.д. №1084/15г. II т.о., решение №60097/13.09.2021г. на
ВКС по т. д.№1600/20г., II т.о. и множество други/ принципното становище,
че при въведено от ответника в срок възражение за наличие на съпричиняване
той следва да докаже, при условие на пълно главно доказване, конкретния
обективен принос. Приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от
наличието на категорично доказани в процеса действия или бездействия на
пострадалия, с които той обективно е създал предпоставки и/или възможност
за настъпване на увреждането. В случаите, при които пострадалият е пътувал
в лек автомобил, без да ползва предпазен колан, това обстоятелство не
обуславя само по себе си приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Намаляването
на обезщетението за вреди ще е допустимо само при наличие на категорични
доказателства, че вредите не биха били настъпили, ако по време на
произшествието пострадалият е ползвал предпазен колан.
Съгласно заключението на комплексната СМАвТЕ от 27.09.2019г. и
обясненията на двете в.л. в о.с.з. на 18.08.2020г. скоростта на движение на л.а.
„Мерцедес ML 350“ към момента на настъпване на удара е била около 117, 98
км/ч., а на управлявания С.С. л.а.“Фолксваген поло“ около 42, 04 км/ч. След
кръстовището със с.Царевец водачът на л.а. „Мерцедес ML 350“ е изгубил
контрол над автомобила, същият се е отклонил наляво и е навлязъл в
насрещната лента за движение, където се е движил л.а.“Фолксваген
поло“.Водачът на последния е успял частично да намали скоростта си от
около 65 км/ч. до 42, 04 км/ч., след което е настъпил удар между двата л.а.
изцяло в лентата за движение на л.а.“Фолксваген поло“, който л.а. от удара е
изцяло деформиран в предната си част назад към торпедото на купето. С
оглед относителната скорост на движение между двата автомобила, която е
била голяма - около 160 км/ч./117, 98+42, 04/ и предвид получените
травматични увреждания от двамата пострадали/описани подробно в
заключението/, и при поставени обезопасителни колани вредоносният
резултат - смъртен изход би бил неизбежен. Съгласно същото заключение
гумите, монтирани на л.а.“Фолксваген поло“, са били годни за експлоатация и
съответстващи на изискванията на ЗДвП, състоянието им не е оказало
влияние върху максималното закъснение при спиране на автомобила, при
отчитане състоянието на платното за движение, скоростта на л.а. и дължината
на опасната му зона за спиране. Размерът на задната лява гума не е оказал
12
влияние върху механизма на настъпване на ПТП и техническата възможност
за неговото предотвратяване. В момента, когато л.а. „Мерцедес ML 350“ е
пресякъл осевата линия с предната дясна част на купето и е навлязъл в
лентата за насрещно движение, л.а.“Фолксваген поло“ се е намирал на
разстояние от около 9, 01 м. преди мястото на удара. Водачът на
л.а.“Фолксваген поло“ не е имал техническа възможност да предотврати
удара чрез спиране или извършване на друга маневра, ако е реагирал
своевременно в момента, в който л.а. „Мерцедес ML 350“ е пресякъл осевата
линия, защото ударът е настъпил за време по-малко от 1 секунда. Дори и
водачът на л.а.“Фолксваген поло“ да не е бил повлиян в каквато и да било
степен от упойващи вещества, ударът пак би бил неизбежен, защото е
настъпил за време по-малко от времето за реакция в нормално
психологическо състояние.
Предвид така установеното от заключението на комплексната СМАвТЕ,
кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от
страните, съдът приема, че направените от ответника възражения за
съпричиняване от пострадалите, са недоказани, поради което и
неоснователни.
По отношение лихвата за забава върху претендирани суми.
Претендира се присъждане на законна лихва върху обезщетенията,
считано от 03.05.2018г. - датата на подаване на писмената застрахователна
претенция по чл.380 от КЗ. Съгласно формираната съдебна практика -
решение №167/30.01.2020г. по т.д.№ 2273/18г. по описа на ВКС, ІІ т.о. и
решение №128/04.02.2020г. по т.д.№2466/18г., ВКС, І т.о. по отношение на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в
чл.493, ал.1, т.5 от КЗ е предвидено, че застрахователят покрива
отговорността на застрахования за лихвите по чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, т.е. при
ограниченията на чл.429, ал.3 от КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване
на застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото
лице. След предявяване на претенцията по чл.498 от КЗ за застрахователя е
налице нормативно предвиден срок за произнасяне по чл.496 от КЗ, като
непроизнасянето и неизплащането в срок на застрахователно обезщетение е
свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.497, ал.1, т.1 и т.2 от
КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с
възможност увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в
съда на осн.чл.498, ал.3, вр. чл.432, ал.1 от КЗ.В настоящия случай
уведомяването на застрахователя е на 03.05.2018г.По отношение забавата на
застрахователя е приложим тримесечният срок по чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, т.к.
по реда на чл.106, ал.3 от КЗ няма данни да са искани доказателства.
Независимо от обстоятелството, че за периода от датата на уведомяване до
изтичане на този срок застрахователят не е в забава на осн. чл.497, ал.1 от КЗ,
за този период той дължи законна лихва за забава върху присъдените
13
обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, но на основание
чл.429, ал.3 от КЗ, вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, доколкото
лихвите, прибавени към обезщетението за неимуществени вреди, не
надхвърлят застрахователната сума.Тези лихви застрахователят дължи не за
собствената си забава, а за забавата на застрахования делинквент, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Предвид изложеното и съдът приема, че лихва
за забава върху обезщетенията се дължи от датата на уведомяване на
застрахователя, а и именно от 03.05.2018г. до окончателното им изплащане.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението на ДОС в частите му, с които
исковете за присъждане на обезщетение за неимуществените вреди,
претърпени от смъртта на родителите на ищците, са отхвърлени за разликата
над 150 000лв. до 290 000лв. за всяка от тях, следва да бъде отменено и вместо
него постановено друго за уважаването им в тези част, ведно със законна
лихва от 03.05.2018г. до окончателното изплащане. Решението следва да бъде
отменено и в частта му, с която е отхвърлена претенцията за присъждане на
законна лихва върху присъдените от ДОС главници от по 150 000лв. за
периода от 03.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба-10.05.2019г.
За присъдените от настоящата инстанция разлики над 150 000лв. до 290
000лв., т.е. сумите от по 140 000лв. се следват още от разноските за първа
инстанция. Претендирало се е адв.възнаграждение при условията на чл.38,
ал.2 от ЗА съгласно договори за правна защита и съдействие от 14.02.2019г.
Цената на всеки от предявените искове е в размер на 400 000лв.Минималното
адвокатско възнаграждение, определено в размера по чл.7, ал.2, т.5 от
Наредба №1/04г. на ВАдвС при този материален интерес възлиза на 9 530лв. и
с включен ДДС на 11 436лв.Сумите, следващи се за присъдените по 150
000лв., са предмет на подадената частна жалба против определението на ДОС
по чл.248 от ГПК. От настоящата инстанция следва да се присъдят сумите за
уважаване на претенциите над 150 000лв. до 290 000лв.Съразмерно на
основателната част от всяка претенция, съответно неоснователната до 400
000лв. се следва за всеки иск още сумата от 4002, 60лв. или за трите сумата
от 12 007, 80лв. с включен ДДС.
Решението следва да бъде потвърдено в частта му за отхвърляне на
исковете за горницата над 290 000лв. до 400 000лв. за всяка от ищците.На
осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата д.т. за първа и въззивна инстанция/общо 6%/ върху присъдените
от настоящата инстанции суми/общо 420 000лв./, или това е сумата от 25 200
лв.
Всяка от страните претендира присъждане на разноски за пред настоящата
инстанция. Въззивниците претендират всяка адв.възнаграждение в размер от
по 2 436 лв. с включен ДДС, съгласно представените фактури от 15.03.2022г.,
заплатено в брой, съгласно представените фискални бонове от
15.03.2022г.Възнагражденията са под минималния предвиден в чл.7, ал.2, т.5
14
от Наредба №1/04г. на ВАдвС размер съобразно материалния интерес за
всяка от ищците пред настоящата инстанция/250 000лв./, а именно сумата от 7
836лв. с включен ДДС, предвид което и направеното от въззиваемата страна
възражение за прекомерност е неоснователно. Съразмерно на основателната
част от всяка претенция пред настоящата инстанция-140 000лв., съответно
целия размер на всяка претенция пред настоящата инстанция-250 000лв., се
следва сумата от 1 364, 16лв. на всяка от ищците. В отговора си на въззивната
жалба въззиваемото дружеството е посочило, че претендира разноски, но не е
посочило какви и не е представило доказателства за сторени пред въззивната
инстанция разноски, предвид което и разноски не му се присъждат съобразно
неоснователната част от въззивната жалба.
По частната жалба.
Пред първоинстанционния съд ищците са претендирали присъждане на
разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА за оказана безплатно адвокатска защита
на лица по чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съгласно представените договори за правна
защита и съдействие от 14.02.2019г., сключени с Адвокатско дружество „Я. и
съдружници“, гр.Добрич. Възнаграждението се претендира с включен ДДС,
предвид регистрацията по ЗДДС на Адвокатско дружество „Я. и
съдружници“, което дружество ищците са упълномощили, а то съответно по
реда на чл.71 от ЗА е преупълномощило представляващи в производството
ищците адвокати съдружници. В последното по делото о.с.з. ищците, чрез
процесуалния си представител, са представили списък по чл.80 от ГПК, по
който са претендирали присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.2
от ЗА общо в размер на 34 500лв. с включен ДДС/по 11 500лв. за всеки иск/.С
решението си първоинстанционният съд, след като е уважил претенцията на
всяка от ищците до размера от 150 000лв., съответно е отхвърлил за разликата
до 400 000лв., е присъдил общо възнаграждение в размер на 5 000лв.Във
въззивната жалба на ищците против първоинстанционното решение е била
инкорпорирана молба с пр.осн. чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на
решението в частта за разноските. Твърди се, че неправилно е присъдена само
сумата от 5 000лв.Посочено е, че при цена на всеки иск от 400 000лв.
минималното възнаграждение по всеки от тях, определено в размерите по
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възлиза на 9 530лв., а с включен
ДДС на 11 436лв. Според уважения за всяка от ищците размер от 150 000лв.
се дължи сумата от 5 436лв. с включен ДДС или общо 16 308лв. Претендира
се решението да бъде изменено в частта за разноските като се присъди
разликата над 5 000лв. до 16 308лв.
След връщане на делото от ВАпС на ДОС за произнасяне по
инкорпорираната във въззивната жалба молба с пр.осн. чл.248 от ГПК, с
обжалваното определение същата е оставена без уважение.
Частната жалба е частично основателна по следните съображения.
Цената на всеки от предявените искове е в размер на
400 000лв.Минималното адвокатско възнаграждение, определено в размера
15
по чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, при този материален интерес
възлиза на 9 530лв. и с включен ДДС на 11 436лв.При уважена претенция до
размера от 150 000лв., съответно отхвърлена за разликата над 150 000лв. до
400 000лв., съразмерно на уважената част е сумата от 4 288, 50лв. с включен
ДДС или общо за трите иска сумата от 12 865, 50лв.Молбата на страната по
чл.248 от ГПК е основателна до този размер, предвид което обжалваното
определение следва да бъде отменено в частта му, с която е отказано
уважаване на искането за изменение на решението в частта за разноските чрез
присъждане и на сумата, представляваща разликата над 5 000лв. до 12 865,
50лв./т.е. сумата от 7 865, 50лв./ и вместо него постановено друго, с което
искането се уважи до този размер.В останалата му част определението на
ДОС следва да бъде потвърдено - разликата над 12 865, 50лв. до
претендираните 16 308лв. произтича от погрешните изчисления на ищците,
които не определят търсената сума съразмерно на уважената част от всеки
иск, а въз основа само на сумата от 150 000лв. като цена на иска, който да е
бил изцяло уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.№88/19г. по
описа на ДОС, т.о., допълнено/по същество с допусната поправка на очевидна
фактическа грешка/ с влязло в сила определение №260259/09.06.2021г./по
същество с характер на решение/, постановено по т.д.№88/19г., по описа на
ДОС, в частите му, с които съответно: 1/ е отхвърлен предявеният от ГЮЗ.
СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата над 150
000лв. до 290 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н. А. С. при
ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А. при
управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законна
лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция-03.05.2018г. до окончателното изплащане; 2/ е
отхвърлен предявеният от АЙЛ. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в
частта му за разликата над 150 000лв. до 290 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
родителите й С. А.С. и Н.А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно
причинено от А. Г. А. при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ
4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД
„Армеец“АД, ведно със законна лихва върху тази главница, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция-03.05.2018г. до
окончателното изплащане; 3/ е отхвърлен предявеният от С. СЮЛ. АЛ.
против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата над 150 000лв. до 290
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
16
резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н.А. С. при ПТП, настъпило на
24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А. при управление на л.а.“Мерцедес
ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност“
при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законна лихва върху тази главница, считано
от датата на предявяване на застрахователната претенция-03.05.2018г. до
окончателното изплащане; 4/ са отхвърлени претенциите на ГЮЗ. СЮЛ. АЛ.,
АЙЛ. СЮЛ. АЛ. и С. СЮЛ. АЛ. за присъждане на закона лихва върху
присъдените от първоинстанционния съд главници от по 150 000лв. за
периода от датата на предявяване на застрахователната претенция-
03.05.2018г. до датата на депозиране на исковата молба-10.05.2019г., и вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати на ГЮЗ. СЮЛ.
АЛ., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез настойника си АЛ. СЮЛ.
АЛ., сумата, представляваща разликата над 150 000лв. до 290 000лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки
и страдания, вследствие смъртта на родители й С. А.С. и Н.А. С. при ПТП,
настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А. при управление на
л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законна лихва върху тази
главница, считано от 03.05.2018г. до окончателното изплащане, както и да й
заплати законна лихва върху главницата от 150 000лв. за периода от
03.05.2018г. до датата на подаване на исковата молба-10.05.2019г., осн.
чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати на АЙЛ. СЮЛ.
АЛ., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на
попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ., сумата, представляваща разликата над 150
000лв. до 290 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на родители й С. А.С.
и Н.А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А.
при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законна
лихва върху тази главница, считано от 03.05.2018г. до окончателното
изплащане, както и да й заплати законна лихва върху главницата от
150 000лв. за периода от 03.05.2018г. до датата на подаване на исковата
молба-10.05.2019г., осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати на С. СЮЛ.
АЛ., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на
попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ., сумата, представляваща разликата над 150
000лв. до 290 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие смъртта на родители й С. А.С.
и Н. А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А.
при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законна
лихва върху тази главница, считано от 03.05.2018г. до окончателното
17
изплащане, както и да й заплати законна лихва върху главницата от
150 000лв. за периода от 03.05.2018г. до датата на подаване на исковата
молба-10.05.2019г., осн. чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., допълнено/по същество с допусната поправка
на очевидна фактическа грешка с влязло в сила определение
№260259/09.06.2021г. /по същество с характер на решение/, постановено по
т.д.№88/19г., по описа на ДОС, в частите му, с които съответно: 1/ е
отхвърлен предявеният от ГЮЗ. СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в
частта му за разликата над 290 000лв. до 400 000лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на
родителите й С. А.С. и Н. А. С. при ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно
причинено от А. Г. А. при управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ
4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД
„Армеец“АД, ведно със законна лихва върху тази главница, считано от датата
на предявяване на застрахователната претенция-03.05.2018г. до
окончателното изплащане; 2/ е отхвърлен предявеният от АЙЛ. СЮЛ. АЛ.
против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата над 290 000лв. до 400
000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н. А. С. при ПТП, настъпило
на 24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А. при управление на
л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по риска „Гражданска
отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законна лихва върху тази
главница, считано от датата на предявяване на застрахователната претенция-
03.05.2018г. до окончателното изплащане; 3/ е отхвърлен предявеният от С.
СЮЛ. АЛ. против ЗАД „Армеец“АД иск в частта му за разликата над 290
000лв. до 400 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат от смъртта на родителите й С. А.С. и Н. А. С. при
ПТП, настъпило на 24.10.2017г., виновно причинено от А. Г. А. при
управление на л.а.“Мерцедес ML 350“, рег.№ТХ 4334 ХР, застрахован по
риска „Гражданска отговорност“ при ЗАД „Армеец“АД, ведно със законна
лихва върху тази главница, считано от датата на предявяване на
застрахователната претенция-03.05.2018г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати на Адвокатско
дружество „Я. и съдружници“, Булстат *********, сумата от 12 007, 80лв. с
включен ДДС, представляваща адв.възнаграждение за оказана на ищците
ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., АЙЛ. СЮЛ. АЛ. и С. СЮЛ. АЛ. безплатно адвокатска
помощ пред първа инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати в полза на
държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-
Варна сумата от 25 200 лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78,
ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати на ГЮЗ. СЮЛ.
18
АЛ., ЕГН **********, малолетна, действаща чрез настойника си АЛ. СЮЛ.
АЛ., сумата от 1 364, 16лв., представляваща съдебно-деловодни разноски,
сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати на АЙЛ. СЮЛ.
АЛ., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на
попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ. от 1 364, 16лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“АД, ЕИК *********, да заплати на С. СЮЛ.
АЛ., ЕГН **********, непълнолетна, действаща със съгласието на
попечителя си АЛ. СЮЛ. АЛ., сумата от 1 364, 16лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК.
ОТМЕНЯ определение №260318/02.08.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в частта му, с която е отхвърлено искането,
инкорпорирано във въззивна жалба вх.№262205/16.04.2021г., с пр.осн. чл.248
от ГПК за изменение на решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в частта за разноските, чрез присъждане и на
сумата, представляваща разликата над 5 000лв. до 12 865, 50лв./т.е. сумата от
7 865, 50лв./, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.№88/19г. по
описа на ДОС, т.о., в частта за разноските, с която ЗАД „Армеец“ е осъдено
да заплати на адв.С. Р. сумата от 5 000лв., представляваща
адв.възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, като
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, да заплати на Адвокатско
дружество „Я. и съдружници“, Булстат *********, още сумата,
представляваща разликата над присъдените 5 000лв. до 12 865, 50лв./т.е. още
сумата от 7 865, 50лв./, с включен ДДС, представляваща адв.възнаграждение
за оказана на ищците ГЮЗ. СЮЛ. АЛ., АЙЛ. СЮЛ. АЛ. и С. СЮЛ. АЛ.
безплатно адвокатска помощ пред първа инстанция, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ПОТВЪРЖДАВА определение №260318/02.08.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в частта му, с която е отхвърлено искането,
инкорпорирано във въззивна жалба вх.№262205/16.04.2021г., с пр.осн. чл.248
от ГПК за изменение на решение №260044/29.03.2021г., постановено по т.д.
№88/19г. по описа на ДОС, т.о., в частта за разноските, в останалата му част.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
19
1._______________________
2._______________________
20