О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер
1418 20.11.2019 година Град Бургас
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесети ноември
две хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
Председател: Десислава
Динкова
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 190 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано
по повод исковата претенция на А.Р.М., гражданин на Руска Федерация, роден на ***
г., притежаващ паспорт № 73 1534204, издаден на 06.11.2013 г. от ФМС 50001,
валиден до 06.11.2023г., с адрес: Руска Федерация, Московска обл., гр. Мъйтищи,
ул. „Комарова“ 2,2-21, чрез адв. И.Б.,***, със съдебен адрес:***, против „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.
Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4, представлявано от управителя Андрей
Ромилов Ангелов, за
осъждане на ответника да заплати следните суми: 90 000 лв., представляващи
главница по договор за заем от 13.04.2011 г., респективно допълнителна парична
вноска по чл. 134 от ТЗ, съгласно протоколно решение на ОС от 08.04.2011 г.; 27 000
лв., представляващи договорна (възнаградителна) лихва, дължима съгласно решение
на ОС на „Цам Балкан инвест“ ООД от 08.04.2011г., вр. с чл. 4 от договор за
заем от 13.04.2011 г. за периода от 27.04.2011 г. до 27.04.2014 г.; 27 452,15
лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 90 000 лв. за периода от 06.04.2016г. до 08.04.2019г; 8
235,65 лв., представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва
договорната лихва от 27 000 лв. за периода от 06.04.2016 г. до 08.04.2019 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от 90 000 лв., считано от
подаване на исковата молба (08.04.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане.
Преди да пристъпи към разглеждане на делото, съдът
следва да извърши предвидената в чл.374 от ГПК подготовка на делото в
настоящото закрито заседание, включваща процесуалните действия, посочени в този
законов текст:
Исковата молба е предявена съобразно правилата за
родова и местна подсъдност (арг. от чл. 104, т.4 и чл. 105 от ГПК), а именно пред Бургаски
окръжен съд като първа инстанция с оглед цената на исковата претенция и
седалището на ответника.
Последвала е по делото редовна размяна на книжа между
страните, съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски
спорове.
Съдът намира, че в настоящото определение следва да
включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането
на доказателствата, заявени от страните.
Проект за доклад:
Ищецът твърди, че е съдружник,
притежаващ 90% от капитала на ответното дружество. В това си качество на
няколко пъти е предоставял на дружеството парични суми въз основа на решение на
общото събрание. Главницата на процесния заем била в размер на 90 000 лева,
преведена по банков път въз основа на протокол от 08.04.2011 г. от общо
събрание на съдружниците, по силата на което ищецът бил задължен да внесе
допълнителна парична вноска поради временна необходимост от парични средства.
Ответното дружество се задължило да върне сумата в тригодишен срок и да заплати
договорна (възнаградителна) лихва в размер на 10 % годишно върху дължимата
сума, наведнъж в края на тригодишния период. За горното, на 13.04.2011 г., бил
подписан договор за заем на основание и във връзка с чл. 134 от ТЗ, в който
били инкорпорирани решенията на общото събрание. Твърди се още, че в изпълнение
на решенията на общото събрание и въз основа на договора ищецът превел сумата
по банков път на 27.04.2011 г. Общата сума на главница и лихвите, дължима на
падежа 27.04.2014 г. възлизала на 117 000 лв., от които 90 000 лв. -
главница и 27 000 лв. - договорна (възнаградителна) лихва. Предвид липсата
на плащане за ищеца се пораждал правен интерес от водене на иск за горните суми,
ведно с мораторната лихва.
В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответното дружество, с който оспорва исковата претенция като
недопустима и неоснователна. Счита, че в обстоятелствената част на исковата
молба се съдържат фактически твърдения за съществуването на две правоотношения
– договор за заем и допълнителна парична вноска, които взаимно се изключват, а
при така заявеният петитум е неясно дали претенциите са заявени алтернативно
или кумулативно. Съществува и неяснота относно претенциите за лихви, като не били посочени конкретните периоди от
време, през които са били начислявани договорната и законната лихва, което лишава ответника от възможността да проведе
ефективно защитата си.
По основателността на претенциите на първо място,
излага твърдения, че задължение за връщане на допълнителна парична вноска не
съществува, тъй като същото било погасено чрез новиране, постигане на друго
съглашение между страните, а именно да бъде сключен договор за заем,
доказателство за което се съдържа в самия договор за заем, в който бил цитиран протоколът
от общото събрание.
На
следващо място, оспорва договора за заем като нищожен, сключен в противоречие
със закона, евентуално поради заобикаляне на закона, както и поради липса на
основание и поради противоречие с добрите нрави, включително и клаузите за
лихви и неустойки, уговорени в същия, и поради привидност. Сочи разпоредбата на
чл. 134 от ТЗ, като твърди, че поради невъзможност да бъде спазено законовото
изискване допълнителните вноски да бъдат внесени от всички съдружници
съразмерно на дяловете им в капитала,
страните взели решение да го заобиколят, като постигнат привидно
съгласие, че желаят сключване на договор за заем, по силата на който в дружеството
да постъпи претендираната сума. Предвид което счита, че не съществува валидно
правно основание за връщане на претендираните от ищеца суми.
Оспорва уговорката за договорна лихва като нищожна
поради липса на предмет и липса на съгласие (валидно изразена воля). Твърди, че
в чл. 4 от договора за заем е уговорено процентът на лихвата да се изменя
съобразно изменението на банковия пазар. Сочи, че изменението на лихвения
процент не е поставено в зависимост от настъпването на някакви конкретни
условия, а изначално е уговорено процентът на лихвата да бъде изменян съобразно
банковия пазар. Наред с това обаче липсват конкретни показатели, от които би
могло да бъде определено съдържанието на понятието изменение на банковия пазар.
Ответникът твърди, че уговорения лихвен процент не е константна величина от 10
%, а напротив подлежи на изменение и то задължително, а не факултативно. Поради
това в чл. 6 е предвидено, договорната лихва да се начислява към края на всяка
календарна година, с което на практика е направено признание на факта, че действително
дължимата лихва подлежи на установяване и съответно начисляване. Липсата на
възможност да бъде разтълкувана действителната воля на страните относно размера
на договорната лихва влече нищожност на посочената договорна клауза, предвид
което ответникът моли съда да признае за нищожна клаузата на чл. 4 от договора
за заем и да отхвърли иска за присъждане на възнаградителна лихва. По
аналогични съображения се оспорва като нищожно и решението на Общото събрание,
обективирано в протокол от 08.04.2011 г., в частта относно възнаградителната
лихва от 10%, който процент ще се изменя
съобразно измененията на банковия пазар.
Счита
исковете за неоснователни поради погасяването им по давност. По отношение на
вземанията за възнаградителна лихва, намира за приложима кратката 3-годишна
давност по чл.111, ал.1, буква „в“ от ЗЗД. Оспорва и претенциите за мораторна
лихва по основание и по размер. Счита, че предвид нищожността на главните
вземания, нищожни, несъществуващи и невъзникнали представляват и вторичните
вземания за обезщетение за забава. В условията на евентуалност твърди, че след
като са погасени по давност главниците на претендираните мораторни лихви,
погасени се явяват и вторичните вземания по повод тях, тъй като те следват съдбата
на главното задължение. Сочи, че е недопустимо да се начислява лихва върху
лихва, каквато представлява претенцията за законна лихва за забава върху
договорната лихва. Счита за погасена по давност и главницата от 90 000 лв.
Под
условие, че исковите претенции бъдат уважени, ответникът прави материално и
процесуално възражение за прихващане с дължимата от ищеца сума в размер на 119
966,44 лв., представляваща общо парично задължение на ищеца за връщане -
отчитане и предаване на получени от него от името и за сметка на дружеството
парични средства. С допълнителна молба уточнява, че не заявява насрещен иск.
Обосновава възражението си за прихващане с обстоятелството, че ищецът получил
лично и чрез третото лице Евгений Матусевич, като пълномощници на ответното дружество,
парични средства, които не отчел и не предал и задържа без основание, съответно
на отпаднало основание, и с които суми неоснователно се обогатил, без правно
основание за това, след като на 07.06.2018 г. пълномощните били оттеглени.
Като
пълномощник на дружеството ищецът получил вноски от продажни цени на имоти,
собственост на дружеството на обща стойност надвишаваща сумата от 400 000 лв.
по подписани предварителни договори за покупко-продажба на недвижими имоти, споразумения
за резервации, както и издадени разписки за получени суми. Получените суми не били
отчетени реално в касата на дружеството и считано от датата на оттегляне на
пълномощията били задържани от ищеца без основание, както следва:
-
сумата от 8 804,65 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 08.02.2012
г. за 2 000 евро и разписка от 14.12.2012 г. за 2 501,75 евро по предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 08.02.2012 г., с предмет апартамент 216
в ап. комплекс Мохито Клуб;
-
сумата от 9 279,43 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за резервация
на апартамент Паола от 03.04.2013 г. за сумата от 2 000 евро и разписка от
05.04.2013 г. за 2 744,50 евро по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 03.04.2013 г., с
предмет апартамент Паола във вила Стефания;
-
сумата от 7 957,49 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за
резервация на апартаменти 343 и 344 от 14.11.2012 г. за 4 068,60 евро по предварителен
договор за покупко-продажба на същите недвижими имоти от 03.12.2012 г., в ап. комплекс
Мохито;
-
сумата от 3 911,66 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за
резервация на апартамент 321 от 07.02.2013 г. за 2 000 евро;
-
сумата от 3 911,66 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за
резервация на апартамент 144 от 07.03.2013 г. за 2 000 евро към предварителен договор
за покупко-продажба на същия недвижим имот в ап. Комплекс Мохито от 07.03.2013
г.;
-
сумата от 33 597,29 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 02.02.2015
г. за 1 536,29 евро; разписка от 12.02.2015 г. за 1 603,02 евро; разписка от
27.02.2015 г. за 1 014,79 евро; разписка от 13.03.2015 г. за 725,78 евро; разписка
от 17.03.2015 г. за 1 528,14 евро; разписка от 02.09.2013 г. за 3500 евро; разписка
от 25.11.2015 г. за 7 270,00 евро по предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 24.07.2014 г., с предмет апартамент 346 в ап. комплекс
Мохито;
-
сумата от 15 793,33 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 05.10.2013
г. за 8 075 евро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 02.08.2013 г., с предмет апартамент 322 в ап. комплекс Мохито;
-
сумата от 5 358,97 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 31.08.2016
г. за 1 890 евро и разписка от 02.09.2016 г. за 850 евро по предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 30.05.2015 г., с предмет апартамент 324
в ап. комплекс Мохито;
-
сумата от 19 225,81 лв., получени от ищеца съгласно споразумение за
резервация за апартамент Франческа от 13.05.2013 г. за 2 000 евро и разписка от
23.05.2013 г. за 7 830 евро по предварителен договор за покупко-продажба на същия
недвижим имот във Вила Стефания от 13.05.2013 г.;
-
сумата от 12 126,15 лв., получени от ищеца съгласно разписка от 11.08.2016
г. за 2 500 евро; разписка от 15.09.2016 г. за 600 евро и разписка от
28.12.2016 г. за 3 100 евро по предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 17.08.2013 г., с предмет апартамент 243 в ап. комплекс Мохито.
Ответникът
твърди, че така получените от ищеца парични средства по описаните предварителни
договори за покупко-продажба, споразумения и разписки, са собственост на
ответното дружество, като получени от пълномощник от името и за сметка на
дружеството-упълномощител и че ищецът до този момент не ги е предал на
дружеството.
Предвид
некоректното поведение на ищеца, както и действията му против интересите на
дружеството пълномощните на ищеца и на Матусевич били оттеглени с нотариално
заверени декларации от 07.06.2018 г. При възражение от страна на ищеца за
неполучаване на оттеглянето, респективно на поканата за връщане на средствата,
с отговора се прави изявление за оттеглянето на пълномощията, дадени на ищеца, и
за покана за връщането на посочените суми.
Ответникът
счита, че с оттеглянето на пълномощията е отпаднало правното основание за
задържане на посочените суми. Представя доказателства. Претендира разноски.
Постъпила
е допълнителна искова молба от ищеца, с която поддържа исковата молба,
доказателствата и доказателствените искания. Взима становище по направените с
отговора оспорвания. Счита, че ищецът не е длъжен да посочва правно основание
на своите претенции, а само да изложи фактическите обстоятелства, на които
основава иска си, като правната квалификация е задължение на съда. Уточнява, че
при подписан договор за заем за предоставяне под формата на допълнителни
парични вноски на парична сума, ще следва съобразно критериите на чл.20 ЗЗД да
бъде изведена действителната обща воля на страните. Ако тя е за направата на
допълнителни парични вноски, то договорът е с невъзможен предмет, но ако
въпреки използваната терминология се цели предаване на парична сума в
собственост със задължение за връщането ѝ, налице е обещание за заем по
см. на чл.241 ЗЗД, който се сключва с предоставянето на сумата. Счита за несъмнена
волята на страните да се предостави и след това да се върне със съответната
лихва реално определена парична сума на дружеството-ответник, като между
страните няма спор, че сумата реално е предоставена на дружеството, т.е. налице
е валиден договор за заем. Счита, че не е налице новация, нито заобикаляне на
закона. Сочи се, че уговорката на чл.4 от договора за кредит не е нищожна,
респективно приложение следва да намери разпоредбата на чл.26 ал.4 от ЗЗД.
Сочи, че възнаградителната лихва не е периодично дължима, а еднократно в края
на периода, предвид което тя не се явява периодично плащане по см.чл.113 б. „в“
от ЗЗД и счита приложим давностния срок за главницата. Счита, че като не е
заплатена в срок възнаградителната лихва, тази сума е станала част от
главницата.
По
материално и процесуалноправните възражения за прихващане, счита че наведените
фактически и правни твърдения не кореспондират с представените предварителни
договори, разписки и други доказателства, от които е видно, че в тях участва
управителят Ангелов и твърдените суми са получени именно от управителя на дружеството.
Сочи, че лицето Матусевич, за което се твърди, че било получило средства, не е
страна по делото, нито фигурира като страна в представените преписи от
документи. Заявява се, че в пълномощните липсва правомощие за получаване на
суми.
На
основание чл. 193 от ГПК оспорва истинността на следните представени от
ответника документи: извлечение от имейл кореспонденция, за която се твърди, че
изхожда от ищеца и третото лице Матусевич. Оспорва твърдението на ответника, че
тези документи изхождат от лицата и от страните, за които ответника твърди и
счита, че са неотносими към делото. Сочи, че те не са писмени доказателства, не
са документи на хартиен или електронен носител по смисъла на ГПК.
Оспорва
всички представени към писмения отговор на ответника доказателства, като
неистински, неверни и неотносими към предмета на делото.
Прави
материално и процесуално възражение за прихващане с вземанията, заявени с
възражението за прихващане на ответника.
Представя доказателства. Прави доказателствени
искания.
В срока по чл.373 от ГПК, ответното дружество е
депозирало допълнителен писмен отговор на исковата молба, с който поддържа оспорването
на исковата претенция.
Прави възражение за нищожност на така формулираното с
допълнителната искова молба основание на исковата претенция „договор за заем за
предоставяне под формата на допълнителни парични вноски на парична сума“, което
съдържа в себе си непредвиден в закона общ фактически състав на заем и
допълнителна парична вноска по чл.134 от ТЗ.
Прави възражение за нищожност на всички решения на
общото събрание на съдружниците от 08.04.2011 г., обективирани в протокола от
същата дата, поради противоречие със закона на основание чл. 26 от ЗЗД вр. с
чл. 134 от ТЗ и чл. 10 от дружествения договор на „Цам Балкан Инвест“ ООД, за нищожност на
допълнителната парична вноска, на решението за задължаване само на единия
съдружник да внесе допълнителна парична вноска, както и възражение за
погасяване на задължението за възстановяване - връщане на допълнителната
парична вноска чрез новиране със заемно задължение.
В условията на евентуалност заявява
възражения за нищожност на договора за заем, като сключен в противоречие със закона, поради
заобикаляне на закона, както и поради липса на основание и противоречие с
добрите нрави, вкл. и на клаузите за лихви и неустойки, и поради привидност.
Счита, че не съществува валидно правно основание за
връщане на претендираните суми. Оспорва становището на ищеца за характера на
вземането за възнаградителна лихва и счита за приложим 3-годишният давностен срок,
който счита за изтекъл на 27.04.2017 г.
Заявява, че ще се ползва от оспорените от ищцовата
страна документи – предварителни договори, разписки и споразумения за
резервации, както и че същите не носят подписа на управителя на ответното
дружество Ангелов, а са подписвани от ищеца М. и лицето Матусевич.
Заявява, че ще се ползва и от представената
разпечатана на хартия електронна кореспонденция, като моли съда да открие
производство по оспорването, да разпредели доказателствената тежест и да
задължи ищеца да конкретизира оспорването си.
Оспорва възражението за прихващане на ищеца като
недопустимо и неоснователно.
Правна квалификация: Предявени са
обективно кумулативно съединени искове по чл. 240, ал. 1 и 2, и чл. 86 от ЗЗД
за връщане на предадена в заем сума, за заплащане на договорна лихва и за обезщетение
за забава в размер на законната лихва.
Доколкото с исковата молба
главницата от 90 000 лв. се претендира и като „допълнителна парична вноска
по чл. 134 от ТЗ, съгласно протоколно решение на ОС от 08.04.2011 г.“ ,
необходимо е ищецът да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК дали поддържа
така формулираната претенция, както и в случай че я поддържа, да заяви дали я
заявява кумулативно, евентуално или алтернативно на претенцията за присъждане
на дължимата главница по договор за заем.
Възраженията на ответника имат
своето правно основание в чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2 и 3, и ал. 2, предл. 4 и 5
от ЗЗД; чл. 110 и сл. от ЗЗД.
По отправеното възражение за
прихващане на основание чл.103 от ЗЗД, съдът намира следното: в случая горното
е едновременно и материалноправно и процесуално действие, като от гледна точка
на първото е способ за изпълнение на две насрещни задължения до размера на по-
малкото от тях чрез едностранно волеизявление. От гледна точка на второто-
несамостоятелно средство за защита срещу предявен иск. По вземанията, заявени с
възражение за прихващане, се формира сила на пресъдено нещо – чл.298 ал.4 от ГПК, следователно, за да се осъществи валидно произнасяне на съда е необходимо
ответникът да изложи фактическите си твърдения и да отправи до съда петитум,
съответстващ на тези фактически твърдения, както ако би предявил искова молба.
При липса на яснота какво вземане се предявява с възражението за прихващане и
от осъществяването на какви факти е породено, съдът не е в състояние да го
разгледа.
За да бъде дадена от съда
квалификация и да бъде прието за разглеждане
предявеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за
прихващане, необходимо е ответникът да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК
от кое от описаните обстоятелства извлича правата си. От една страна са
наведени твърдения за наличието на едностранна сделка - упълномощаване, а същевременно се твърди
задължение за отчет на получени от ищеца суми, като не се посочват фактите, от
които произтича това задължение за даване на отчет. Направено е и общо
изявление, че сумите се задържат без основание / на отпаднало основание, което
не кореспондира с изложените по-горе факти. Необходимо е ответникът да посочи: обстоятелствата,
от които произтича задължението за даване на отчет от М.; за кои суми твърди,
че са получени лично от ищеца и за кои - от третото лице Матусевич; да изложи
твърдения на какво основание счита получените от трето лице суми за дължими от
ищеца и какви са били вътрешните отношения между тях.
С допълнителната искова молба
ищецът е направил изявление за възражение за прихващане на вземанията на
ответното дружество, произтичащи от възражението за прихващане в отговора на
исковата молба с вземания на ищеца, които не са предмет на исковата молба.
Съдът намира за необходимо да отбележи, че възражението за прихващане е
средство за защита на ответника срещу исковата претенция на ищеца. Претенциите
си ищецът може да заяви чрез иск в отделно производство или чрез възражение в
инициирано срещу него исково производство, но не и по пътя на възражението за
прихващане в производство, по което е конституиран като ищец. Предвид това,
съдът не приема за разглеждане възражението на ищеца за прихващане, заявено с
допълнителната искова молба. Не следва да се приемат и представените в негова
подкрепа с допълнителната искова молба писмени доказателства.
Представените от ищеца с исковата
молба писмени доказателства са относими и допустими и следва да се приемат.
Искането за назначаване на експертиза е относимо и допустимо и следва да се
уважи.
По допустимостта на представените
от ответника с отговора на исковата молба и допълнителния отговор на искова
молба писмени доказателства съдът ще се произнесе в открито заседание след уточняване
на фактите, на които се основава възражението за прихващане и след изслушването
на насрещната страна.
Тук следва да се отбележи и, че на
основание чл. 185 от ГПК документ, представен на чужд език, се придружава с
точен превод на български, заверен от страната. С отговора на исковата молба е
представен документ без превод. С допълнителния отговор е представен единствено
превод без документа на чужд език. Отделно от това, съдът констатира
несъответствие в изявленията на преводача на първа и последна страница досежно
езика, от който е преведен документа. На страната следва да бъдат дадени
указания за едновременно представяне на документа с превод на български език, в
който превод изявленията на преводача за езика на първообраза да не си
противоречат.
В допълнителната искова молба се
съдържа оспорване на документи по реда на чл.193 от ГПК, като се сочи
единствено, че извлечението от имейл кореспонденцията не изхожда от ищеца и
третото лице Матусевич. Общото оспорване на
представените с отговора документи като неистински и неверни следва да
се конкретизира от ищеца, като се посочи изрично кои са оспорените документи и от какъв порок
страдат.
С оглед твърдението на ответника,
че оригиналите на представените с допълнителния отговор документи не се намират
у него, необходимо е да поясни на какво основание е представил заверени преписи
по делото.
На основание чл. 183 от ГПК на ответника
следва да се укаже да завери всички представени от него с допълнителния отговор
на искова молба писмени доказателства.
Едва след изпълнение на горните
указания, ще бъде преценена квалификацията на исковете, на възражението за
прихващане на ответника, ще бъде разпределена доказателствената тежест между
страните и ще бъде осъществено произнасяне по допускането на представените от
ответника доказателства, по исканията за назначаване съдебно
компютърно-техническа експертиза, по искането на основание чл. 176 от ГПК да
бъде задължена ищцовата страна да отговори на поставените от ответника с
отговора на исковата молба въпроси, по оспорването на основание на чл. 193 от ГПК на документи, по исканията за разпит на свидетели, както и по исканията за
представяне на документи по реда на чл. 192 и чл. 190 от ГПК.
По изложените съображения
и на основание чл.374 от ГПК съдът
О П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените от А.Р.М., гражданин на Руска
Федерация, роден на *** г., притежаващ паспорт № 73 1534204, издаден на
06.11.2013 г. от ФМС 50001, валиден до 06.11.2023г., с адрес: Руска Федерация,
Московска обл., гр. Мъйтищи, ул. „Комарова“ 2,2-21, чрез адв. И.Б.,***, със
съдебен адрес:***, против „Цам Балкан инвест“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. Лазур, бл. 65, вх. А, ет. 2, ап. 4,
представлявано от управителя Андрей Ромилов Ангелов, искове за осъждане на ответника
да заплати сумата 90 000 лв., представляваща дължима главница по договор за
заем от 13.04.2011 год.; сумата от 27 000 лв., представляваща договорна
(възнаградителна) лихва, дължима по чл. 4 от договор за заем от 13.04.2011 г.
за периода от 27.04.2011 г. до 27.04.2014 г.; сумата от 27 452,15 лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 90 000 лв.
за периода от 06.04.2016г. до 08.04.2019г; сумата от 8 235,65 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху договорната
лихва от 27 000 лв. за периода от 06.04.2016 г. до 08.04.2019 г., ведно със
законна лихва върху главницата от 90 000 лв., считано от подаване на исковата
молба (08.04.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане.
ДОКЛАДВА на страните т.дело № 190/2019год. съобразно проекта за
доклад в мотивната част на настоящото определение.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от връчване на съобщението да
заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК с препис за ответника, дали поддържа
претенция за присъждане на главницата от
90 000 лв. като допълнителна парична вноска по чл. 134 от ТЗ, съгласно
протоколно решение на ОС от 08.04.2011 г., както и в случай че я поддържа -
дали я заявява кумулативно, евентуално или алтернативно на претенцията за
главница по договор за заем.
ПРИЕМА представените от ищеца с исковата молба писмени
доказателства.
НЕ ПРИЕМА писмените доказателства,
представени от ищеца с допълнителната искова молба.
НАЗНАЧАВА съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
въпросите на ищеца, поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Радослава Димова.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 350 лв., вносим от ищеца в седмичен
срок от съобщението.
ДАВА възможност на ответника да постави въпроси към експертизата в седмичен срок
от съобщението, с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на ищеца, че ако постави въпроси, заедно с тях следва да
представи документ за внесен депозит в размер на 150 лв. по сметката на съда за
депозити и гаранции.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от връчване на съобщението
да заяви по реда на чл.145 ал.1 и 2 от ГПК с препис за ищеца, обстоятелствата,
от които произтича задължението за даване на отчет от М.; за кои суми твърди,
че са получени лично от ищеца и за кои - от третото лице Матусевич; да изложи
твърдения на какво основание счита получените от трето лице суми за дължими от
ищеца и какви са били вътрешните отношения между тях.
УКАЗВА на ответника
в седмичен срок от връчване на съобщението да заяви на какво основание е
заверил преписите на документи, представени с отговора и допълнителния отговор.
УКАЗВА на ответника в седмичен срок от връчване на съобщението на
основание чл. 183 от ГПК да завери всички представени от него с допълнителния
отговор на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ответника, че в седмичен срок от съобщението следва да
представи едновременно документа на руски език с превод на български език, в
който превод изявленията на преводача за езика на първообраза да не си
противоречат.
УКАЗВА на ищеца в седмичен срок от съобщението, с препис за
ответника, да заяви изрично кои документи оспорва и от какъв порок страдат.
ОБЯВЯВА на страните, че след изпълнение на горните указания, ще преценена
отново квалификация на исковете, ще бъде дадена квалификация на възражението за
прихващане на ответника, ще бъде разпределена доказателствената тежест между
страните и ще се осъществи произнасяне по останалите доказателствени искания.
НЕ ПРИЕМА за разглеждане предявеното от ищеца с допълнителната
искова молба възражение за прихващане.
НАСРОЧВА делото за 21.01.2020 год. от 13.30 часа, за която дата и
час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение,
а на ищеца да се връчи и препис от допълнителния отговор.
Определението не подлежи
на обжалване.
Съдия: