Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 14.05.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
РАДОСТ БОШНАКОВА
като
разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.ч.гр.д. № 2436 по описа на съда за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника М.Б.за продължително
лечение и рехабилитация – С.а ЕООД срещу разпореждане за начислени разноски по
изпълнението за пропорционални такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2928.68
лева, определени от ЧСИ С.Х.с рег. № 836 и с район на действие СГС в съобщение
изх. № 4774 от 29.01.2020 г. по изп. дело № 2190/2019 г. върху присъединени за
събиране публични вземания.
В жалбата се твърди, че така определената пропорционална
такса, която представлява резултативно възнаграждение на съдебния изпълнител за
събраната от него сума по принудителното изпълнение, не му се дължи, тъй като
сумата е заплатена от него въз основа на сключено с публичен изпълнител споразумение
от 14.11.2019 г. по воденото от него изпълнение, а не е събрана от частния съдебен
изпълнител въз основа на извършените от него действия по изпълнението. Навеждат
се оплаквания, че не се дължи и поради липса на възлагане по смисъла на чл. 2,
ал. 2 от ЗЧСИ, а на присъединяване на държавата като взискател по чл. 458 от ГПК с удостоверение по чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Иска отмяна на така начислените
му разноски по изпълнението от съдебния изпълнител, а и при евентуалност – намаляване
на размера им съобразно извършените от съдебния изпълнител действия по изпълнението.
Взискателят не е подал възражения по жалбата, а в
мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК - съдебният изпълнител заявява становище
за неоснователност на жалбата, въпреки че публичните вземания на присъединения
взискател са погасени изцяло с извършеното от длъжника плащане по сметка на НАП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените в жалбата
пороци на обжалваното действие, възраженията на насрещната страна и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
Производството по изп. дело № 2190/2019 г. по описа на ЧСИ
С.Х.и с район на действие СГС е образувано по молба от 25.09.2019 г. на
взискателя С.В.М., подадена чрез процесуалния й представител, въз основа на изпълнителен
лист от 13.09.2019 г., издаден по гр. дело № 17964/2019 г. на СРС за заплащане от
длъжника МБПЛР –С.ЕООД на взискателя на сумата 325 лева – разноски по производството
за държавна такса и възнаграждение за адвокат.
На 22.10.2019 г. съдебният изпълнител е изпратил покана
за доброволно изпълнение (съобщение за образувано изпълнително дело) до
длъжника, връчена на последния на 24.10.2019 г., за заплащане от него на сумата
от 804 лева, представляваща сбора на сумата от 325 лева по изпълнителния лист,
сумата от 350 лева разноски по изпълнителното производство за адвокатско
възнаграждение и сумата от 129 лева – такси по ТТРЗЧСИ. На датата на изпращане
на поканата за доброволно изпълнение съдебният изпълнител е изпратил и
уведомление по ДОПК до НАП.
Сумата от 804 лева по поканата за доброволно изпълнение,
видно от преводното нареждане, е наредена за заплащане от длъжника на 14.11.2019
г. Същият ден длъжникът е подписал с публичния изпълнител на НАП и разсрочване
на изпълнението на публичните му задължения общо в размер 37040.06 лева към
14.11.2019 г. в срок до 31.12.2019 г., за което е съставен протокол.
На 15.11.2019 г. съдебният изпълнител е получил
удостоверение за наличие или липса на задължения и наложени обезпечителни мерки
от 11.11.2019 г. В същото са удостоверени публични задължения на МБПЛР -С.ЕООД към
НАП общо в размер на 37009.57 лева, за част от които в размер на 25906.15 лева
е образувано изпълнително дело по реда на ДОПК № *********/2019 г. Въз основа
на така представеното удостоверение от НАП съдебният изпълнител е присъединил
държавата като взискател по процесното индивидуално принудително изпълнение за удостоверените
й публични вземания срещу длъжника, за което последният е уведомен със съобщение,
връчено му на 22.11.2019 г.
С електронно писмо от 06.12.2019 г., приложено по изпълнителното
производство на 09.12.2019 г., длъжникът е уведомил съдебния изпълнител за
разсрочването на изпълнението на публичните задължения, като е приложил и съставения
с публичния изпълнител на НАП протокол от 14.11.2019 г.
На 28.01.2019 г. МБПЛР -С.ЕООД е заплатил по сметка на
НАП сумата 37720.37 лева, дължима по изпълнително дело № *********/2019 г. Така
извършеното плащане от длъжника и погасяването на всички негови публични задължения
е потвърдено на 07.02.2020 г. и от субституента на държавата, присъединена като
взискател и по процесното принудително изпълнение. На същата дата е наредено от
съдебния изпълнител и заверяването на сметката на представителя за
първоначалния взискател за дължимите му по принудителното изпълнение суми.
Със съобщение от 29.01.2020 г., връчено по електронна
поща на същата дата, съдебният изпълнител е уведомил длъжника за размера на
публичните вземания, за които държавата е присъединен взискател по изпълнението,
и за начислените върху тях такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2928.68 лева.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата от 11.02.2020 г. е подадена в срока по чл. 436,
ал. 1 от ГПК, видно от съобщението за връчване на обжалваното разпореждане,
обективирано в съобщението от 29.01.2020 г. Същата е допустима – насочена е
срещу подлежащ на обжалване съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК акт на съдебния
изпълнител, а именно – разноски по изпълнението.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
За дължимите от длъжника публични задължения държавата се
счита за присъединен кредитор по индивидуалното принудително изпълнение по реда
на ГПК ex lege (по силата на закона) съгласно чл. 458 от ГПК и чл. 191, ал. 3
от ДОПК, без значение дали за тях или за част от тях е образувано изпълнително
дело по реда на ДОПК и без да е необходимо някакво изрично възлагане на
вземането за събиране, противно на наведените в жалбата оплаквания в обратния
смисъл. Разноските по изпълнителното производство по реда на ГПК за тези
вземания обаче, включително и пропорционалните такси, ще се дължат от длъжника само
при извършени от съдебния изпълнител изпълнителни действия за тяхното принудително
изпълнение, като размерът на пропорционалните такси се събират в процент според
материалния интерес и въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума по
арг. от чл. 79, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗЧСИ и т. 26, забележка 3 от ТТРЗЧСИ.
В разглеждания случай публичните вземания на държавата са
събрани по изпълнителното дело, образувано срещу длъжника по реда на ДОПК и по
което изпълнението на същите е разсрочено въз основа на разрешение от публичния
изпълнител , а не са събрани от съдебния изпълнител по процесното принудително
изпълнение. Липсват и извършени от последния изпълнителни действия за събиране
на публичните вземания на държавата към лечебното заведение. Изложеното води до
несъмнения извод, че сумата за тяхното погасяване, макар и направено след
образуваното на настоящото изпълнителното производство по реда на ГПК, не
представлява събрана от съдебния изпълнител сума за тяхното погасяване, а
събрана от публичния изпълнител, поради което и начисляването на пропорционални
такси по т. 26 от ТТЗЧСИ върху удостоверения от НАП размер на същите се явява
незаконосъобразно. Посочените от съдебния изпълнител решения на ВКС и дадените
с тях разрешения са неприложими за разглеждания случай, тъй като те не
разглеждат дължимостта на пропорционалните такси върху вземания на присъединен по
право взискател, за които е образувано и изпълнително дело по реда на ДОПК, по
което е и извършеното плащане за тяхното погасяване. Нещо повече, дължимостта
на пропорционалните такси при извършено плащане по сметка на взискателя след предявяване
на изпълнителния му лист пред съдебния изпълнител е обоснована с извършени от
последния изпълнителни действия по запориране или възбраняване на имуществото
на длъжника на съответната стойност, което в случай също не е осъществено от
него.
Следователно разпореждането на съдебния изпълнител за
начисляването на таксите по т. 26 от ТТРЗЧСИ, обективирано в съобщението, е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По изложените съображения Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба на М.Б.за продължително лечение и рехабилитация –С.ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, бул. ****************,
разпореждане за начислени разноски по изпълнението за пропорционални такси по
т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 2928.68 лева, определени от ЧСИ С.Х.с рег. № 836 и
с район на действие СГС в съобщение изх. № 4774 от 29.01.2020 г. по изп. дело №
2190/2019 г. върху присъединени за събиране публични вземания.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.