РЕШЕНИЕ №
гр.Плевен,
16.04.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, първи граждански състав, в публично заседание на единадесети април , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
КРАСИМИР
ПЕТРАКИЕВ
при секретаря ЖЕНИ СТОЙЧЕВА . и в присъствието на прокурора ……………………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр.
дело № 157 по описа за 2019 год. и на основание данните по делото и Закона, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно обжалване.
С решение №
56/11.01.2019г. ,постановено по гр.д.№ 6070/2018г. Плевенски районен съд ОСЪЖДА на основание чл.220, ал.1 от КТ
ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***” гр. София, бул. ***,
ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Г., ЕГН**********, сумата 110,33лв./бруто/, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска –
22.08.2018г. до окончателното й изплащане, като за разликата до претендираните
232,67лв., ОТХВЪРЛЯ иска, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл.222, ал.1 от КТ вр с чл.22, ал.3 от КТД, ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***” гр. София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на З.Г.Г.,
ЕГН**********, сумата
758,37лв./бруто/-неизплатено обезщетение
за оставане без работа за периода, ведно със законната лихва, считано
от датата на ИМ-22.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата, като за
разликата до претендираните 1003,05лв., ОТХВЪРЛЯ иска ,като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З.Г.Г., ЕГН**********
против ГД*** СОФИЯ, иск с правно основание чл.259, ал.1 изр.2 от КТ за сумата
887,16лв. – ДТВ за периода 01.08.2016г. до 04.11.2016г., ведно със законната
лихва, считано от датата на ИМ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 1 от ГПК ГЛАВНА
ДИРЕКЦИЯ “***” гр. София, бул. ***, ДА
ЗАПЛАТИ на З.Г.Г., ЕГН**********, сумата от 191,05лв.,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, по компенсация.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.6 от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ
“***” гр. София, бул. ***, ДА ЗАПЛАТИ
по сметка на Плевенски районен съд държавна такса в размер на 100лв.
върху уважените искове и разноски за ВЛ в размер на 220лв.
Това решение е било
съобщено на ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***” гр.
София,чрез пълномощника и на
16.01.2019г.
На 21.01.2019г. е подадена въззивна жалба от ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ “***” гр. София,чрез юрк.П.П. срещу решение №
56/11.01.2019г. ,постановено по гр.д.№ 6070/2018г. на Плевенски районен
съд. Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал.1 от ГПК и отговоря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Внесена е дължимата държавна такса.Решението се обжалва в осъдителните части по
исковете по чл. 220, ал.1 от КТ и по чл. 222, ал.1 от КТ.
Не е постъпил писмен отговор от противната страна по делото
- З.Г.Г..
Във въззивната
жалба не са заявени искания за събиране
на нови доказателства пред въззивната инстанция.
При това положение, въззивната инстанция следва да постанови своето решение при обсъждане на
същия кръг доказателства,които са били приети в производството пред РС-Плевен .
Плевенски окръжен
съд ,като разгледа въззивната жалба при условията на чл. 268 от ГПК и като
извърши проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбата оплаквания
,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и допустимо ,а по съществото на
спора и правилно решение ,което не страда от посочените във въззивната жалба
пороци,поради което същото следва да бъде потвърдено,като според въззивната
инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното
решение чрез препращане към мотивите на РС-Плевен.
Според жалбоподателя
, РС-Плевен не е преценил правилно характера на писмото с рег.№
464/16.01.2018г. от ВПД Главен Директор С.Ц.до
З.Г. , а освен това не е го е обсъдил в неговата връзка с протокола от
21.03.2018г. ,удостоверяващ направеното предложение на З.Г. да заеме същата
длъжност ,но в ***– гр.Ловеч ,което е
довело до неправилен извод ,че не е налице надлежно отправено предизвестие до З.Г.
за прекратяване на трудовото и правоотношение .Плевенски окръжен съд споделя
напълно приетото от РС-Плевен по отношение на задължителното съдържание на
предизвестието и по –конкретно ,че негов задължителен реквизит е посочването на
срок ,което означава както да има яснота относно датата от която започва да тече
предизвестието ,така и относно срокът
след чието изтичане трудовият договор ще
се счита за прекратен.В конкретния случай нито посоченото писмо с рег.№ 464/16.01.2018г. до З.Г. , нито протокола от 21.03.2018г.
съдържат такива реквизити посредством които работникът да може да се ориентира
откога започва да тече евентуално срокът на предизвестието за прекратяване на
трудовия му договор,респ. кога изтича този срок .Съвсем правилно РС-Плевен е
обвързал приложението на чл. 328,ал. 1т. 2 във вр. с чл. 326, ал. 2 от КТ с
нормата на чл. 335,ал.2 от КТ ,която урежда три хипотези на прекратяване на
трудовия договор,като е възприел ,че в конкретния случай не е налице нито хипотезата
на прекратяване на трудовия договор с предизвестие в какъвто случай трудовият
договор се прекратява с изтичането на срока на предизвестието ,нито пък
хипотезата на прекратяване при неспазване на срока на предизвестието в какъвто случай трудовият договор се
прекратява с изтичането на съответната част от срока на предизвестието .
Неслучайно в самата заповед № 1-1508/26.03.2018г. е посочено ,че трудовото
правоотношение със З.Г. се прекратява ,считано от 27.03.2018г. ,на която дата е
получено от работника писменото изявление на работодателя за прекратяване на
трудовия договор , а не е посочена друга дата ,която да кореспондира с
изтичането на какъвто и да било срок на предизвестие .В т.см. ,ако самият
работодател считаше ,че датата на протокола ,удостоверяващ връчване на
писменото предложение от работодателя до работника за заемане на друга длъжност
в ***гр.Ловеч / 21.03.2018г. / представлява дата на получаване на предизвестие
от работника за прекратяване на трудовото му правоотношение, то тогава като
дата на прекратяване на трудовото правоотношение съобразно чл. 335 ,ал. 2 от КТ в самата Заповед би следвало да е
посочена съвсем различна от 27.03.2018г. дата, напр. 20.04.2018г., когато би
изтекъл 30 дневния срок на предизвестието по чл. 326, ал.2 от КТ във вр.с чл.
328, ал. 1 ,т. 2 от КТ. Датата на прекратяване на трудовия договор , обаче
,видно от самата Заповед №
1-1508/26.03.2018г. е 27.03.2018г.
,което прекратяване е станало без изобщо да е спазен целия срок на дължимото
предизвестие/ до 27.04.2018г./ ,поради
което правилно Плевенски районен съд е присъдил разликата до пълния размер на
дължимото обезщетение по чл. 220, ал.1
от КТ ,която разлика съобразно експертното
заключение се определя в размер на 110,33лв.
По отношение на иска
по чл. 222,ал.1 във вр. с чл. 22,ал. 3 от КТД . Няма какви допълнителни
съображения да бъдат изложени в подкрепа на приетото от ПлРС в мотивите му по
отношение иска по чл. 222,ал. 1 от КТ.Събраните по делото доказателства
еднозначно обосновават извода ,че на работника, чието трудово правоотношение е
прекратено поради съкращение в щата се дължи обезщетение в размер на 2 брутни
трудови възнаграждения ,съгласно нормата на чл. 22, ал. 3 от КТД ,който е бил в
сила от 01.05.2016г. и е действал към момента на прекратяване на трудовото
правоотношение със З.Г. -27.03.2018г. , а работодателят и е изплатил
обезщетение само в размер на едно брутно трудово възнаграждение .Пред ПлРС е
удостоверена чрез представяне на оригинала на трудовата книжка в с.з. на 19.11.2018г.
идентичност на оригинала с представеното с исковата молба заверено копие от нея
и от този удостоверителен документ се вижда ,че З.Г. не е работила по друго
трудово правоотношение след прекратяване на трудовия и договор с конкретния
работодател. Неслучайно и самият работодател в Заповедта № 1-1508/26.03.2018г. за
прекратяване на трудовото правоотношение е посочил ,че на работника следва да
се изплати обезщетение по чл. 22, ал.3 от КТД в размер на 2 брутни трудови
възнаграждения , а именно- 1608,72лв., т.е. изразената от работодателя воля в
това отношение е била правилна, но в действителност е заплатил само едно
брутно трудово възнаграждение .
Поради изложеното ,
Плевенски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на РС-Плевен не страда от
посочените във въззивната жалба пороци и следва да бъде потвърдено в
обжалваните му части. Водим от горното , Плевенски окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 56/11.01.2019г. ,постановено по гр.д.№ 6070/2018г. на Плевенски районен съд , в обжалваните му
части.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3 т.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :