Р Е Ш Е Н И Е
Номер – 260033 08.04.2022 год. Гр.Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският окръжен съд , първо
гражданско и търговско отделение
На
девети март, две хиляди двадесет и втора година
В
публично заседание в следния
състав
Председател: Кирил Градев
Секретар: Жанета Граматикова
Прокурор: _________________
Като разгледа докладваното от съдията
Кирил Градев
Търговско дело №
177 по описа за 2020 година
И за да се произнесе взе в предвид
следното:
Делото е образувано по исковата молба на
„Орлоевбилд“ООД, ЕИК ********* със седалище – гр.Бургас и представлявано от Р.
Орлоев против Л.К.Е., ЕГН ********** от гр.Б.. Ищецът твърди , че с ответника в
средата на 2013 г. са сключили устен договор за извършване на довършителни СМР
по собствената му сграда в гр.Царево като
за извършената работа ответникът
се задължил да му прехвърли два
апартамента на втори етаж от сградата и два апартамента от третия етаж след
съответното преустройство на същата.
Изброяват се подробно извършените СМР- та по сградата – стр.3 и 4 от ИМ
в двадесет и осем пункта. Твърди се , че СМР-та са били завършени към м.
септември 2015 г. и са на обща стойност 126 802.58 лв. без ДДС като вида ,
единичните и общите стойности са били отразени в акт обр.19 , приложен към исковата молба. През
есента на 2015 г. е започнало изграждането на
масивна ограда, но работите са били преустановени поради неизпълнение
обещанието на ответника отношенията да бъдат оформени в писмен договор. Ищецът твърди , че е заплащал
всички разходи по строителството , консумативи за ток и вода. Договореността с
ответника е била всички разходи да бъдат поети от ищеца. Ищецът е преустановил дейността си
действително при незавършена на цяло
работа – това не се отрича като повод за това е бил отказа на
ответника да подпише писмен договор
и да прехвърли на ищеца договорените
апартаменти. Съобщено му било през м. октомври 2015 г. , че работата се
прекратява. От страна на ищеца е бил изготвен акт обр.19 за всички изпълнени
СМР , но ответникът не го подписал. Излага се
подробно ситуация по провалена
сделка за продажба на един от апартаментите след като е бил подписан
предварителен договор поради отказ от страна на ответника при среща в заведение
от местоработата на ответника – Пето РПУ в гр.Бургас.Поради неуредените отношения ищецът бил принуден да подаде жалби до прокуратурата и полицията – през м. юни 2016
г. Поради отказа на ответника да
съдейства за уреждане на отношенията им е потърсил правата си по съдебен път. Съдът е сезиран от страна на
„Орлоевбилд“ООД с три обективно съединени при условията на евентуалност – на първо място – иск по чл.258 и сл. От ЗЗД
- за осъждането на ответника да
заплати сумата от 172 422.06 лв. – обезщетение за неизпълнено задължение за прехвърляне на
собствеността върху три самостоятелни
имота по договор за изработка от м. август 2013 г., представляваща
сумата от стойността на трите
самостоятелни обекта към момента на завършването им ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до
изплащането; при условията на евентуалност – иск по чл.61 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 131 902.58 лв. ,
с която ответникът се е обогатил в резултат на водене на чужда работа без пълномощие , предприета от ищеца в интерес на
ответника, представляваща сбора от стойностите на извършената работа по акт
обр.19 – 126 802.58 лв. , както и сумите предадени от името на ищцовото
дружество на ответника – 3600 лв. за свързване с електроразпределителната
мрежа, 900 лв. - - за издаване на строително разрешение и 600 лв. – за
сключване на договор за строителен
надзор ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до изплащането , и на трето място – също при условията на евентуалност – иск по
чл.59 от ЗЗД – за осъждането на
ответника да заплати сумата от 126 802.58 лв., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща обща стойност на
направени разходи по извършване на преустройството, включващи заплатени суми за
техника , материали и труд – 91672.76 лв. общо по фактури за доставки на
материали и техника за договорените СМР плюс 7750 по РКО – за труд ,
заплатените от ищеца за услугите ,
възложени на подизпълнители – 11 700 лв. на „Арт метал“ЕООД , на „Европласт“ООД
– 11 340 лв. както и сумите предадени от името на ищцовото дружество на
ответника – 3600 лв. за свързване с електроразпределителната мрежа, 900 лв. -
за издаване на строително разрешение и 600 лв. – за сключване на договор за строителен надзор ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до изплащането
- като исковете се квалифицират по чл.258 и сл. от ЗЗД , по чл.61 от ЗЗД и по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
С вх.№12293 от 20.07.2020 г. от страна
на ответника Л.Е. е постъпил отговор на исковата молба / ОИМ/ като
претенцията изцяло се оспорва.
Ответникът сочи , че е договарял с физическото лице Р. О., а не с търговско
дружество и няма отношения с търговското дружество. Оспорват се твърденията на
ищеца за уговорки за прехвърляне на имот. Според ответника само той е искал
сключването на договор, не било ясно за какви видове работи ищецът претендира прехвърляне в собственост
на апартаменти от сградата. Твърди , че не са били изготвяни актове за
извършените СМР-та и не било ясно какво е извършено. Оспорва влагането на
материалите , за които ищецът представя фактури в сградата. Оспорва се и
степента на завършеност на сградата –
99% както се твърди в ИМ. Ответникът представя становище от К.Т. – упражняващ
технически контрол върху обекта на основание сключен договор от 05.10.2011 г.
от м .едекмври 2014 г. за състоянието на
СМР , за неизвършените СМР и некачествени
СМР. Повод за съставянето на този
документ е преустановяване работата от страна на О. и необходимостта да бъде
констатирано състоянието на строежа. Твърденията че работата е продължила и
през 2015 г. се опровергава от представени от ответника доказателства , че за това време по партидите за ток и вода на
обекта няма консумация. Страната претендира да се приеме , че между страните по
делото никога не е бил сключван устен договор по чл.258 и сл. от ЗЗД и
ответникът не е договарял и възлагал извършване на СМР на ищеца по собствената си сграда , съответно –
претенцията за заплащане на сумата от 172 422.06 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Съответно – към м. декември 2014 г. СМР-та по обекта са били преустановени –
видно от установеното от техническия
контрол на обекта. С оглед установения момент на извършване на работите се
прави и възражение за изтекла погасителна давност.
Оспорва се и евентуално предявения иск по чл.61 от ЗЗД.
Според страната водене на чужда работа
без пълномощие в процесния случай няма. Такава хипотеза е възможна само по
отношение наа извършване на необходими и полезни разноски по управление и стопанисване на вещта. В някои слечаи това
може да се изразява и в „текущ ремонт“, „основен ремонт“, „реконструкция“. А да
намери приложение този институт е необходимо наличието на вече започната работа
и предприемане на действия по нейното управление. Предприемането на нови СМР по една сграда не може да се окачестви като
действие на управление. Иска се оспорва изцало като неоснователен. Прави се и
възражение за изтекла погасителна давност
с оглед приключване на СМР-та към м.
декември 2014 г. и предявяване на иска
през м. май 2020 г.
Оспорва се и иска по чл.59 от ЗЗД.
Страната е оспорила фактурите за вложени материали и др. Според тях е
закупувана и техника , която принципно
не може да бъде вложена в обекта и не
води до обогатяване на ответника. Тази техника като стойност не може да бъде
вложена в сградата. Оспорва се и формирането на сумата доколкото в нея следва
да бъде включен само реално направени разходи за материали и труд , без да се
включва ДДС. Тази надбавена стойност е за доставени стоки и услуги, а в случая
няма данъчно събитие. Моли се за отхвърляне на иска С оглед установяване приключването на СМР през м. декември 2014 г.
също се прави и възражение за изтекла погасителна давност до момента на
предявяване на иска през м. май 2020 г.
С вх.№260 456 от 17.08.2020 г.
по делото е входирана Допълнителна искова молба /ДИМ/ от страна на
„Орлоевбилд“ООД.Изложени са аргументи против възраженията на ответника в ОИМ – по отношение качеството на ищеца – физическо лице или
търговец в договарянето с ответника. Страната
излага доводите си за наличие на
договор за изработка: съгл. Чл.162 ал.2 от ЗУТ писмената форма на
договора за строителство не е условие за неговата действителност. Съществените
параметри при него са предмета и
цената. Ищецът твърди , че видовете СМР са описани в ИМ – стр.3-4 , а
впоследствие количествено и стойностно са посочени и в Акт Обр.19, приложен към
ИМ. Липсвала е и заповедна книга , но е липсвал и строителен контрол , за
какъвто се представя „Контролстрой“ЕООД , представлявано от Константин Т..
Сключеният с това дружество договор от 2011 г. е бил по повод изпълнено преустройство на съществуваща
жилищна сграда от друг строител , за което
е представено удостоверение от община Царево. Преградните зидове обаче
са били изпълнени с дебелина 12.5 см, а впоследствие ищецът ги е доизградил на
25 см дебелина – за да се получи преградна стена съгласно строителните норми.Изпълнени са били и отвори
за входни врати на обособените при преграждането обекти. По повод възражението че след м. декември 2014 г. не
са били извършвани СМР страната категорично заявява , че през 2015 г. за периода м. януари – май са
били изпълнени: окачени тавани на първи
и втори етажи, хидроизолации на тераси, полагане на настилка – гранитогрес,
външно стълбище и площадка, полагане на основи за ограда. Ответникът представя
протокол от м. декември 2014 г. от Константин Т. , който ищецът оспорва като
съставен за целите на процеса. Такъв акт не е бил представян на ищеца О.. Също така лицето Константин Т. не
се е появявал на обекта от 30.09.2013 г. Освен това – контролните функции на
„Контролстрой“ЕООД касаят дейността на предходния строител. Относно
съдържанието на т.нар. „протокол“ страната заявява , че посочени като неизпълнени дейности изобщо не
са били възлагани от страна на
ответника. Оспорват се и като неверни отразени констатации за неизпълнени дейности или
некачествено изпълнени. Ищецът не оспорва че част от дейностите са останали
неизпълнени , но по причини които не
могат да бъдат вменени във вина на
изпълнителя. Излагат се и доводи относно твърденията че на
обекта не е била използвана вода и ел. енергия като се сочи , че консумация е
имало, ток е ползван от съседен имот с кабел. На следващо място се оспорват
като несъстоятелни и възраженията по
предявените евентуални искове – за водене на чужда работа без пълномощие
по чл.60-62 от ЗЗД като се сочи , че при
отсъствие на договор за изработка отношенията между страните се уреждат по правилата на този договор и за
неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД.
Оспорват се като неоснователни и
възраженията за изтекла погасителна
давност като се сочи , че
съображенията ще бъдат изложени по съществото на спора.
С вх.№262314 от 30.09.2020 г. от
страна на ответника Е. е постъпил отговор на допълнителната искова молба /
ОДИМ/.Излагат се аргументи в подкрепа на тезата , че ищецът няма отношения с ответника по повод
извършваните СМР, оспорва се че О. е действал като управител на
търговското дружество.сочи се , че през 2013 г. дружеството е било ЕООД и не е
бил вписан в съответния професионален регистър, установява се че е бил заличен
с протокол от 14.10.2010 г. Продажба на дялове е осъществена през м. октомври
2013 г. , повторно вписване в Централния
професионален регистър на строителя е с
решение от 18.12.2014 г.. Договорът с
„Контролстрой“ЕООД не е относим към
предмета на спора и не касае извършените СМР.. Ответникът твърди , че е комуникирал единствено с физическото лице Р.
О. като едва с исковата молба му е
станало известно , че има и търговско дружество. Оспорва обстоятелството ,
че на обекта са работили работници на
„Орлоевбилд“. Твърди , че дружеството е имало други обекти в Царево , на които
е имало работници на „Орлоевбилд“. Оспорва се и че между О. и
търговското дружество не е имало отчетна сделка на получената от Орлоев сума по предварителния договор от
м. август 2015 г. По твърдението за договорни отношения между страните се
оспорват твърдените от ищеца параметри.
Тези параметри не са заложени в
счетоводни документи. Не става ясно как апартаментите от четири са намалени на три. По повдигнатия спор за консумацията на ток и вода на обекта –
страната оспорва наличието на няколко партиди както твърди ищеца. Твърди се че
ищецът като изпълнител няма договор за
строителен надзор както го задължава закона.Твърди се ,че ответникът имал такъв договор за обекта от
2011 г. Твърди се , че ответникът е
поканил ищеца за сключване на договора , но
Орлоев му отказал.
Впоследствие - от страна на ищеца – „Орлоевбилд“ООД е
постъпила молба – становище чрез процесуалния представител. На първо място се
заявява , че се поддържат в ИМ и ДИМ както и в с.з. на 24.03.2021 г. твърдения
и възражения. Ищецът твърди , че е сключил устен договор за изработка с
ответника, който в качеството си на собственик на сграда в гр.Царево възложил
на ищеца като изпълнител преустройство и
довършителни работи в сградата до степен на завършеност – на тапа като
от своя страна възложителят – ответник поел задължението да прехвърли на ищеца два апартамента на
втори етаж и два апартамента на трети етеж от същата сграда , които да бъдат
обособени след преустройството. Ищецът твърди , че е извършил строително
монтажни работи по сградата подробно упоменати в ИМ п 28 пункта. Работите били
извършени към м. септември 2015 г. – на обща стойност 126 802.58 лв. както е по
акт обр.19 – за труд, материали , техника, заплащане на дейности , извършени от
подизпълнители.За изработка и монтаж на
дограмата на подизпълнител „Европласт инженеринг груп“ООД са заплатени
11 340 лв. без ДДС. За ел.инсталация на подизпълнител „Ел Инс груп“ЕООД като материалите били заплатени от
ищеца , а вместо заплащане на труд – било предоставено под наем скеле. За изработка, монтаж и боядисване
на парапети на подизпълнителя „Арт метал
71“ ЕООД са били платени 11700 лв. Страната
сочи , че след изпълнението ответникът отказал да изпълни задължението
си по първоначалната уговорка. По-късно било установено , че всъщност
ответникът е предприел действия по разпродажба на апартаментите в сградата.
Претендира се осъждането на ответника да
заплати сумата от 172 422.06 лв. – обезщетение за неизпълнено задължение за прехвърляне на
собственоста върху три самостоятелни
имота по договор за изработка от м. август 2013 г., представляваща
сумата от стойността на трите
самостоятелни обекта към момента на завършването им ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до
изплащането; евентуално – за заплащане на сумата от 131 902.58 лв. , с която
ответникът се е обогатил в резултат на водене на чужда работа без пълномощие , предприета от ищеца в интерес на
ответника, представляваща сбора от стойностите на извършената работа по акт
обр.19 – 126 802.58 лв. , както и сумите предадени от името на ищцовото
дружество на ответника – 3600 лв. за свързване с електроразпределителната
мрежа, 900 лв. - - за издаване на строително разрешение и 600 лв. – за
сключване на договор за строителен
надзор ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до изплащането , евентуално – за осъждането на ответника да заплати сумата от
126 802.58 лв., с която сума ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на ищеца, представляваща обща стойност на направени разходи по извършване на
преустройството, включващи заплатени суми за техника , материали и труд –
91672.76 лв. общо по фактури за доставки на материали и техника за договорените
СМР плюс 7750 по РКО – за труд , заплатените от ищеца за услугите , възложени на подизпълнители –
11 700 лв. на „Арт метал“ЕООД , на „Европласт“ООД – 11 340 лв. както и сумите
предадени от името на ищцовото дружество на ответника – 3600 лв. за свързване с
електроразпределителната мрежа, 900 лв. - - за издаване на строително
разрешение и 600 лв. – за сключване на
договор за строителен надзор ведно със законната лихва върху главницата
от датата на исковата молба до изплащането -
като исковете се квалифицират по
чл.258 и сл. от ЗЗД , по чл.61 от ЗЗД и
по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. В
допълнителната искова молба страната оспорва , че е договаряно с физическо лице
и в тази връзка сочи , че извършваните СМР са специфична дейност , която се
извършва от квалифицирани строители – регистрирани търговци и ответникът е
знаел това изпращайки нотариалната покана на регистрирания адрес на ищцовото дружество , а не на адресите на физическото лице , които са в гр.Карнобат.
Ищцовото дружество е сключвало договори
с подизпълнители , за което е заплащало, ангажирало е работници по
трудов договор, на които е заплащано в брой по ведомост , или с РКО, при
извършена ревизия през 2017 г., контролен орган е установил извършените СМР. В комуникациите с
прокуратурата ищцовата страна е уточнила
, че преговорите се водят с дружеството
, както е известно на ответника , както и че О. е действал в качеството на
управител на същото.По повод оспорването че липсва писмен договор с ясни
параметри страната сочи , че договорът
за изработка , сключен между страните бил ясен – задълженията на ищеца по работите по сградата и на ответника по
прехвърляне собственост върху апартаменти. По възраженията за липса на писмен
договор се оспорва изискуемостта на форма по чл.162 от ЗУТ за
действителност на договора. На практика
ответникът се е възползвал от договора. Първоначално строителните дейности са били извършвани от
друг строител, за което е бил сключен и строителния надзор през 2011 г. На
следващо място – спорът е за извършване на СМР , а не за други действия – дали са били издавани пътни
листи, експедиционни бележки, непосочване на разход за процесния обект и пр.
Оспорва се възражението , че след м.
декември 2014 г. не са били извършвани работи по обекта. От януари до м. май
2015 г. на обекта са били
направени: окачени тавани на І и
ІІ етажи, хидроизолация на тераси, полагане на
гранитогрес, външно стълбище и площадка , основи на ограда, преустановено от органи поради липса
на проект. Не се признава изявлението на строителния надзор - протокол от декември 2014 г. – такъв
документ не е представян на ищеца. Строителния надзор – К.Т. не се е появявал на обекта от 2013 г. до преустановяване на работата от страна на
ищеца през м. декември 2015 г. Необходимо е било при съставяне на документ от
надзора да присъства ищеца , а в случая той не е уведомен. Дори и да е съставен
през м.ХІІ.2014 г. то този документ се
отнася за работата на предходния
изпълнител. Съдържанието на протокола се
оспорва като невярно и неотговарящо на действителното положение. Сочи се , че и през 2015 г. ищецът се е намирал в обекта и е ползвал вода и ел.
енергия. Ползван е трифазен ток, с който се е захранвал от съседен хотел ,
който не е функционирал като ищецът заплащал
тока на човек от хотела по показания съобщавани от него. Оспорват се
като неоснователни възраженията по евентуалните искове. Страната се позовава на
съдебна практика , че при отсъствие на писмен договор за изработка отношенията
се уреждат по правилата на гестия.
Правилата на чл.59 от ЗЗД се прилагат при извършени СМР в имот на възложител по
нищожен договор или извън неговия предмет и изобщо – в случаи на разместване на блага. Правилата за подобрения в чужд имот по чл.74 от ЗС се
прилагат при извършени СМР от владелец ,
какъвто ищецът не е , също се посочва практика за определяне начина и размера на
обогатяването.
Поддържат се направените искания за
допускане на гласни доказателства –
четирима свидетели , които ще изясняват различни факти и обстоятелства.Изрично се посочва ,
че забраните на чл.164 от ГПК не са
относими към това доказателствено искане. Не се поддържа искането за
счетоводна експертиза като се изразява становището , че това се
установява от представените на
24.03.2021 г. Ревизионни акт и доклад.
Поддържа се искането тези документи да
бъдат приети като доказателства по делото. Поддържа се искането за
назначаване на СТЕ, която следва да бъде извършена след запознаване на вещото лице с доказателствата
по делото и след оглед на място – задачите
към експертизата са формулирани в три пункта.
Депозирано е и становище от страна на ответника Л.К.Е. чрез процесуалния
представител на страната. Страната
оспорва иска по чл.258 от ЗЗД. Признава за водене на преговори с ищеца – физическо лице за довършване на
собствената му сграда в гр.Царево без да се ангажира дружеството на ищеца. За съществуването на дружеството
ответникът разбрал едва с исковата молба. Всички взаимоотношения на страната са
били с физическото лице Р. О. , който подчертавал , че не желае да заплаща
данъци и затова приел да работи като
физическо лице. Тъй като ответникът е договарял с физическото лице О. той му е
изпратил нотариална покана за подписване на договор за изработка с приложен към
поканата проект, но нотариусът само е удостоверил отказа на О. да получи
поканата. Към момента на сключване
на твърдения устен договор в сила е бил
чл.160 от ЗУТ , който задължава сключването на
писмени договори за такива дейности. За начало на СМР чл.157 от ЗУТ
счита датата на заверката на заповедната книга за конкретния обект. Такава
книга липсва и никога не е била представяна и на строителния надзор в лицето на
Константин Т.. , с когото ответникът е сключил такъв договор.Липсват и междинни
актове по чл.170 от ЗУТ отнасящи се до
СМР, изпълнението и приемането им. Посоченият в исковата молба акт обр.19
никога не е бил представян на ответника. Не са били представяни и фактури и други счетоводни документи. Твърди
се , че представените не са били
относими към претендираните СМР. Ответникът оспорва , че към датата на
преустановяване на работата обектът е бил завършен на 99% , оспорва и всички
представени фактури и договори. Твърди , че устен договор за изработка не е бил
сключван, евентуално вземанията са погасени с петгодишна давност , тъй като
работите са били извършвани до м. декември 2014 г., от когато е изискуемо
вземането. По иска с основание чл.61 от ЗЗД – ответникът оспорва приложимостта
на тази законова хипотеза , тъй като водене на чужда работа се изразява в извършване на необходими и полезни разноски. В случая
процесните СМР не могат да бъдат включени в такава хипотеза. Ответникът не
признава твърденията че са му
предоставени в брой 3600 лв. за сключване на договор с ЕВН, 600 лв. – за
сключване на договор за строителен
надзор и 900 лв. – за строително разрешение. Твърди че никога не е получавал
суми от ищеца. Посочените плащания са ставали
изключително със средства на ответника. При евентуалност твърди , че вземанията са погасени по давност.
Вземанията на посоченото извъндоговорно
основание са възникнали от момента на
съответния разход , а давността по чл.114 от ЗЗД тече от извършване на
работата през 2013 – 2014 г. като до момента е изтекъл петгодишния срок.
На следващо място – не се признава основателността на иска по чл.59 от ЗЗД И по
този иск се оспорват всички представени
фактури и и договори като
неотносими. Няма данни посочените материали да са вложени в работата. Част от
фактурите се отнасят до собствена на ищеца техника и не
установяват обогатяване на
ответника.Договорите с посочен адрес на ответника са антидатирани. Сочи
се , че исковата сума по иска на това
основание е неправилно определена , тъй като
следва да се отчитат само разходи за материали и труд , но не и включен
ДДС. И по този договор се прави възражения за
изтекла погасителна давност към настоящия момент. В отговора на
допълнителната искова молба / ОДИМ/
отново оспорва, че в преговорите си
Р. О. е действал като управител на дружеството. Към твърдения
период дружеството все още е било ЕООД с управител и собственик О.. Продажба на дялове е осъществена на 16.10.2013 г. Няма представени
доказателства че ищецът е вписан в
съответния професионален регистър на строителите. Нарочно удостоверение сочи
, че ищецът е бил заличен от регистъра на 14.10.2010 г. като
повторното му вписване е било на 18.12.2014 г. По отношение договора
за надзор с „Контролстрой“ЕООД се сочи
че спора по този въпрос не касае СМР в имота на ответника. По отношение на адресната регистрация на О. ответникът сочи , че на този адрес е изпращана нотариалната покана
, на този адрес живее О. със семейството си.
По отношение наличието на работници
в дружеството– това обстоятелство не се оспорва. Оспорва се че търговското дружество е извършвало дейност по имота на основание договор. Сочи се
, че дружеството има и други обекти на
територията на Община Царево , за които е осигурявало работници.Оспорват се
твърденията за извършена ревизия през 2017 г. и се твърди от ответника че
такава няма.По отношение на получени средства от продажба на имот страната
твърди , че О. като физическо лице е получил продажна цена по негова сметка като
няма отчетническа сделка към дружеството. По преписките с прокуратурата и образуваното следствено дело О. е фигурирал
само като физическо лице и никъде не е било документирано , че търговско
дружество извършва СМР по имота на ответника. Ответникът поддържа становището си , че липсват
параметри , поддържа оспорванията си по устния договор. Сочи че няма начин как
да се определи договорената цена – четири броя апартаменти. Липсват и
счетоводни документи за търговската сделка. Лицето , осъществявало техническия надзор – Конст. Т. се е отзовал по молба на ответника след преустановяване дейността на Орлоев през м. декември 2014 г. да състави
съответния протокол. От своя страна ищецът като изпълнител няма такъв договор
за надзор както го задължава закона. Поради това ответникът е изпратил
нотариална покана с приложен проект за
договор като Орлоев е отказал подписване. Оспорва се наличието на повече от
една партида за ток и вода на обекта.
Ответникът твърди , че около неговия имот няма хотелска сграда както твърди
ищцовата страна. По представените от ищцовата страна в оригинал фактури и
договори страната прави искане за изключване от доказателствата по делото на
документ , приложен на стр.38 – копие и на стр.329 – в оригинал, тъй като документът е нечетлив и негоден. Също
документ на стр.40 – копие и стр.335 – в оригинал е неотносим и също се иска да
бъде изключен.
Страната сочи , че не й са връчени като приложения към документите –
приложение №1 към договор за
строителство от 10.03.2014, приложение №2 към договор за строителство от
10.03.2014 , акт обр.19 от 21.12.2016 г. за извършени СМР. Поддържа се оспорването на тези документи като
антидатирани , създадени за нуждите на процеса.
Страната поддържа направени искания по чл.190 от ГПК - ищцовата страна да бъде задължена да
представи: 1. Приложение №2 към договор за строителство от 24.01.2014 – описано
като неразделна част, а така също и приемо-предавателен протокол по т.5.1 , от
който момент започва да тече
договорената 5 г. гаранция по т.6.1 от договора;
2.Удостоверение от Централния професионален регистър на строителя – посочено
като №1.1 в размер Х на допълнителната искова молба , тъй като то липсва
въпреки че е описано; 3. Сключения договор с „Контролстрой“ЕООД – в тази насока
се възразява по допускането на гласни доказателства за опровергаване на собствени счетоводни записвания; 4. Пълния
ревизионен доклад на НАП от ревизията на „Орлоевбилд“ООД , извършена през 2017
г.като алтернативно се иска издаването на удостоверение за пред НАП за
снабдяване с този доклад.
На основание чл.193 от ГПК се
правят изявления за оспорване
истинноста на 1. Договор за строителство от 24.01.2014 сключен с „Арт метал 71“ЕООД; приложения към
него акт обр.19 от 14.12.2016 г, приложение 1
към договор за строителство от 10.03.2014 г., приложение №2 към договор
за строителство от 10.03.2014 г. , акт обр.19 от 21.12.2016 г. за извършени СМР
по договор за строителство от 10.03.2014 г., фактура №44 от 15.12.2016 г. и
протокол за прихващане на вземания и задължения към нея от 20.12.2016 г.,
договор за строителство от 20.120.2013 г. , сключен със Станимир Василев – като
се твърди от страната , че същите са с
невярно съдържание и дата и са съставени единствено за целите на настоящото производство. Оспорва
се истинността на акт обр.19 от 31.10.2015 г. неподписан от ответника като се
твърди , че същият е с невярно съдържание и дата и е съставен за целите на настоящото производство.
Оспорват се като неотносими към извършените в обекта на ответника всички
фактури , описани в исковата молба от т.1 до т.145 като се твърди , че
материалите не са вложени в обекта , съответно – закупената техника не е
станала собствена на ответника и същият не дължи заплащане. На осн. чл.193 от ГПК се оспорва истинността на приложените РКО , издадени от „Орлоевбилд“ ,
описани в исковата молба по т.147 – 155
като ответникът твърди че същите са с
невярно съдържание и дата и са съставени
за целите на производството.
Прави се искане да бъде издадено съдебно удостоверение за
пред Община Бургас за снабдяване с удостоверение за родствени връзки на Р. О.
както и за у-ние за адресна регистрация на лицата, посочени в
удостоверението за родствени връзки.
Също се иска издаване на съд. У-ние, въз основа на което страната да се снабди с документи от
сл.д.№143/2016 г. по описа на ОСлС – Бургас – копие от подадена жалба с вх.№843
от 07.06.2016 г. , протоколи за разпит
на физическите лица С. Д. и Г. П., които са страни по предварителен договор от
17.08.2015 г. – с оглед установяване в какво качество се е договарял Р. О..
Прави се искане за снабдяване със
съдебно удостоверение за пред „ЕВН“ и „В и К“ ЕАД , с които страната да се снабди с удостоверения от тях , от които да е видно – за имота с адрес
– гр.Царево ул.Александър Стамболийски №16 с титуляр – Л.Е. колко абонатни
номера са открити и с какви номера за
периода 01.01.2013 – 31.12.2015 г..
Прави се искане за допускане до разпит на двама свидетели – за
установяване на различни обстоятелства – за установяване на това , че всички
СМР са били извършвани от физическото лице О. и претенциите на физическото лице
О. за заплащане на СМР , а втория – за състоянието на имота към м. март 2013 г. , когато О. е започнал довършителните работи и
съответно – крайната дата , на която работите са преустановени.
Прави се искане за призоваване на
свидетел – К. К.Т. от гр. Ц. , ел.В.Л. №* – технически ръководител на строежа
във връзка с оспорването на представеното становище от 2014 г. изготвено
от техническия ръководител – с цел установяване съставянето на оспорения
документ и състоянието на строежа към 2014 г. , съответно – извършеното в
по-късен момент строителство – довършителни дейности и поправка на некачествено
изпълнение – от кого е изпълнено и с чии средства , както и обстоятелството ,
че О. е търсен за да присъства и да се коментира некачественото изпълнение , но
не е бил на територията на страната.
Страната поддържа искането си и за приемане
на всички писмени доказателства , които
са оспорени от ищеца като заявява , че ще се ползва от тях. Поддържа се становището
СТЕ да бъде назначена след установяване състоянието на имота преди
твърдените СМР , които ищцовото дружество претендира да са били извършени.
Съобразно гореизложеното съдът е
сезиран с три обективно съединени при условията на евентуалност – на първо място – иск по чл.258 и сл. От ЗЗД
- за осъждането на ответника да заплати сумата от
172 422.06 лв. – обезщетение за
неизпълнено задължение за прехвърляне на собственоста върху три
самостоятелни имота по договор за
изработка от м. август 2013 г., представляваща сумата от стойността на трите
самостоятелни обекта към момента на завършването им ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до
изплащането; при усовията на евентуалност – иск по чл.61 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 131 902.58 лв. , с
която ответникът се е обогатил в резултат на водене на чужда работа без пълномощие , предприета от ищеца в интерес на
ответника, представляваща сбора от стойностите на извършената работа по акт
обр.19 – 126 802.58 лв. , както и сумите предадени от името на ищцовото
дружество на ответника – 3600 лв. за свързване с електроразпределителната
мрежа, 900 лв. - - за издаване на строително разрешение и 600 лв. – за
сключване на договор за строителен
надзор ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба
до изплащането , и на трето място – също при условията на евентуалност – иск по
чл.59 от ЗЗД – за осъждането на
ответника да заплати сумата от 126 802.58 лв., с която сума ответникът
неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца, представляваща обща стойност на
направени разходи по извършване на преустройството, включващи заплатени суми за
техника , материали и труд – 91672.76 лв. общо по фактури за доставки на
материали и техника за договорените СМР плюс 7750 по РКО – за труд ,
заплатените от ищеца за услугите ,
възложени на подизпълнители – 11 700 лв. на „Арт метал“ЕООД , на „Европласт“ООД
– 11 340 лв. както и сумите предадени от името на ищцовото дружество на
ответника – 3600 лв. за свързване с електроразпределителната мрежа, 900 лв. -
за издаване на строително разрешение и 600 лв. – за сключване на договор за строителен надзор ведно със законната
лихва върху главницата от датата на исковата молба до изплащането - като исковете се квалифицират по чл.258 и сл. от ЗЗД , по чл.61 от ЗЗД и по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
На първо място – по предявения иск по
чл.258 и сл. от ЗЗД - за осъждането на
ответника да заплати сумата от 172 422.06 лв. – обезщетение за неизпълнено задължение за прехвърляне на
собственоста върху три самостоятелни
имота по договор за изработка от м. август 2013 г., представляваща
сумата от стойността на трите
самостоятелни обекта към момента на завършването им ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до
изплащането : действително се установява
, че през 2013г. страните / по-нататък
ще бъде разгледан въпроса относно
възраженията на ответната стана във връзка с ищцовата страна/ са постигнали
устна договорка за сключване на догово
за строителство за извършване на СМР на
обект - собственост на ответника находящ
се в гр.Царево. Касае се за договор за
изработка по чл.258 и сл. От ЗЗД. Съгласно чл.160 ал.2 от ЗУТ и
чл.163 ал.1 от ЗУТ този договор за
излработка / на СМР/ за извършване на
строителни дейности следва да бъде в писмена форма. Не се спори обачече такъв
между страните няма. По неясни причини на различни фази в отношенията между ищеца
и ответника всяка една от страните е предлагала готов договор за подписване на
другата , но до сключване на такъв не се
е стигнало. И към настоящия момент такъв
писмен договор няма , съответно – няма записани параметри на
постигнатата договорка : - обем от СМР , които ищцовата страна е следвало да извърши ,
съответно – срокове , начини на отчитане
на дейността , както и насрещната
престация от ответника – сума за заплащане , срокове , неустойки. Липсват и
съвпадащи изявления от страните в хода на производството относно елементите на
договора най – вече касаеща престацията от страна на ответника. Докато с ИМ ищецът сочи , че договореността му е била вместо плащане да получи от ответника 50%
от застроената площ на сградата, състояща
се в два апартамента на втори и два
апартамента на трети етаж , то ответникът
твърди , че това не отговаря на действителността , че ищецът си харесал двата мансардни етажа , от
където се откривала гледка към морето.От изявленията на страните в хода на
производството се установява , е
всъщност всички апартаменти в сградата
са продадени от страна на ответника и са налични само двата на мансардния етаж. Първата претенция касае
осъждането на ответника за заплащане на сумата в размер на 172 422.06
лв. – обезщетение за неизпълнено
задължение за прехвърляне на собственоста върху три самостоятелни имота по договор за изработка от м. август
2013 г., представляваща сумата от
стойността на трите самостоятелни обекта към момента на завършването им
ведно със законната лихва от датата на
исковата молба до изплащането. В изпълнение на доказване на тази
претенция по селото страната е ангажирала СТЕ , която остойностява трите въпросни апартамента и дава заключение
за справедливата пазарна оценка на
апартаменти 4 , 5 и 7 в сградата -
съответно – 45 795 лв. , 57 803 лв. и 49 196 лв. – или – общо 152 794 лв. , която е по-малка
от претендираната стойност. Съдът намира тази претенция обаче за недоказана с
оглед липсата на съвпадение на волеизявленията на страните в тази насока,
констатира се обратното – наличие на
спор между страните относно насрещната престация по договора и
твърдението , че насрещната престация на ответника Е. са въпросните три апартамента се явява
недоказано. Докато в ИМ се претендира стойността на четири апартамента , в хода
на производството се поддържа претенция за стойността на три апартамента. От
страна на ответника Е. се твърди, че престацията от негова страна са двата
мансардни етажа. Във връзка със спора по делото
същият отказва и тази престация
до заплащането от страна на ищеца
на сумата от 50 000 лв. – довършителни
работи по сградата / л.750 по делото – изявление на ответника по чл.176 от ГПК/.Липсата на писмен договор , в която ясно са записани параметрите по договора – в т.ч. –
насрещната престация , липсата на съвпадение във волеизявленията на страните
относно тази насещна престация правят въпроса с
престацията от страна на
ответника Е. спорна. Претенцията за насрещната престация по договора не се
доказва по никакъв начин по делото и поради това така предявения
иск за
осъждането на ответника да заплати сумата от 172 422.06 лв. – обезщетение за неизпълнено задължение за прехвърляне на
собственоста върху три самостоятелни
имота по договор за изработка от м. август 2013 г., представляваща
сумата от стойността на трите
самостоятелни обекта към момента на завършването им ведно със законната лихва
от датата на исковата молба до изплащането
се явява недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради отхвърляне на предявения иск по чл.258 от ЗЗД следва да
бъде разгледан евентуално предявения иск по чл.61 от ЗЗД:
По
иска по чл.61 от ЗЗД – за
заплащане на сумата от 131 902.58 лв. , с която ответникът се е обогатил в
резултат на водене на чужда работа без
пълномощие , предприета от ищеца в интерес на ответника, представляваща
сбора от стойностите на извършената работа по акт обр.19 – 126 802.58 лв. ,
както и сумите предадени от името на ищцовото дружество на ответника – 3600 лв.
за свързване с електроразпределителната мрежа, 900 лв. - за издаване на
строително разрешение и 600 лв. – за сключване на договор за строителен надзор ведно със
законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до изплащането
съдът съобрази следното: Налице е договор за изработка на СМР между страните ,
сключен в устна форма като с оглед липсата на
писмена форма и спора между
страните параметрите по договора не могат да бъдат установени. Съгласно
утвърдената съдебна практика - ТР
№ 85/68 г. е прието, че отношенията между собственика и подобрителя се уреждат
съобразно договора, ако няма договор - по правилата на водене на чужда работа
без пълномощие, съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и 59 от ЗЗД. Ето защо при така изложеното от самия ищец фактическо положение, при което
той е извършил строителните дейности, следва да се определи правното основание
на предявената претенция. Касае до договорни отношения между страните, но
липсва писмен договор съгласно изискването на разпоредбите на чл.160 ал.2 от
ЗУТ и чл.163 ал.1 от ЗУТ. Правилата на водене на чужда работа без
пълномощие (негоциорум гестор) чл. 60 и сл. ЗЗД биха били приложими при претенция от страна на ищеца
на стойността на подобренията, извършени от него в качеството му евентуално на
държател на имота със съгласието и без противопоставянето на собственика.
Настоящия слуая не е такъв – извършени са СМР в собствения на ответника недвижим имот
по устна договорка на страните.
Ищецът е посочил в
обстоятелствената част на исковата си молба точно описание на процесните СМР, така и
времето на извършването им - 2013 - 2015 г.. Посочил е също така основанието,
на което е бил в имота към момента на извършване на процесните СМР – устен
договор със собственика на имота за довършване на сградата , която е била на
груб строеж / с акт обр.14/. С оглед така релевираните от ищеца факти, на които
се основава исковата претенция, настоящият съдебен състав намира,
че въпреки установените отношения
между страните по договор за строителство / изработка – чл.258 и сл. От ЗЗД ,
то съгласно ТР № 85/68 г., че
отношенията между собственика- ответник и подобрителя - ищец по настоящия спор следва
да се уреждат поради липса на договор / в надежната писмена форма съгласно чл.160 ал.2 от ЗУТ и
чл.163 ал.1 от ЗУТ/ - по правилата на водене на чужда работа без пълномощие,
съответно на неоснователно обогатяване - чл. 60 - 62 и 59 от ЗЗД. Доколкото се
претендира стойността на подобрения, извършени от ищеца в качеството му на изпълнител
на СМР по договор за изработка , при това със съгласието и без противопоставянето на
собственика , съдът следва да се
произнесе по иск, предявен по правилата на водене на чужда работа без
пълномощие (негоциорум гестор) чл. 60 и сл. ЗЗД. При хипотезата по правилата на
водене на чужда работа без пълномощие - чл. 60 и сл. ЗЗД ищецът
теоретично ако е имал качеството на държател и ако
подобрението е извършено със съгласието на собственика би имал правото собстеникът да му върне
необходимите и полезни разноски заедно с лихвите от деня на изразходването им,
а ако собственикът се е противопоставил - по правилата на чл. 59 от ЗЗД, с
което той се е обогатил до размера на обедняването. Това води
съда с оглед конкретните доказатества по делото / липса на основания за произнасяне
по чл.59 от ЗЗД с оглед извършване на
подобренията – СМР без противопоставяне от страна на ответника – собственик/ първо до извода , че третия евентуално съединен иск следва да бъде елиминиран и на
второ място - съдът като следва да
приеме правната квалификация по делото
по иск по чл.61 от ЗЗД следва да
се произнесе по втория
евентуално предявен от ищеца иск.
В насока доказване на претенцията по
исковата молба по делото е
ангажирана експертиза , която е дала
заключение за ощия размер на СМР на оекта на ответника , извършени от
ищеца към 30.09.2015 г. – 112 646 лв. Стойността е дадена в основното
заключение, депозирано по делото. Същото е изготвено след извършване замервания
на място в присъствието на двете страни по делото. Вещото лице е дало
заключение за стойността на
извършените СМР въз основа на
замерванията и при определяне на
цените се е ръководела от „справочник за цените в строителството“ – бр.3/2015
г. и „Строителен обзор“ бр.7-8 /2015 г. По повод представените към ИМ фактури
за закупени материали от ищеца, за които
се твърди че са вложени в обекта ,
то вещото лице заключава че посочените в
тези фактури закупени материали
кореспондират с тези материали , които
са били влагани в обекта , но не може да се нарави категоричен извод за тяхното количество.
Въпреки , че в количествено стойностната сметка на л.710-712 по делото вещото лице никъде не е споменало в калкулирането на стойността
на извършените СМР да са
включени приложените фактури , то по
оспорване от страна на ответника по делото е била изготвена и допълнителна
експертиза за да се установи дали
матеиалите по фактурите са били вклюени в обекта , въпреки че подоен извод в основното заключение не е
направен. Допълнитеното заключение
потвърждава основатеността на възраженията на ответната страна , че фактурите
са за количества материали ,
които надхвърлят вложените в обекта,
както и че са закупувани
инструменти от ищеца , които няма как да бъдат вложени в строежа и
поради това се налага извода , че към ИМ са приложени фактури , които не се
отнасят за процесния обект, не следва да се калкулират в стойността на СМР-тата.
Калкулацията на стойността на СМР-тата в основното заключение обаче не е
направена въз основа на приложените
фактури , а по замерени параметри на сградата и въз основа на
цени на строителството , посочени от вещото лице за 2015 г. по обективни данни
за строителството за 2015 г., което
прави този проблем ирелевантен.
Никъде не са сумирани стойности
по фактури и възражението на
ответната страна макар и да е обективно
, не е относимо към процеса на доказване
и към основното заключение на вещото лице . Ето защо
съдът възприема за обективно
експертното заключение относно стойността на
реално извършените СМР в обекта на
ответника на 112 646 лв.
По отношение на възражението за
изтекла погасителна давност направено и
поддържано от ответника съдът съобрази следното: Ищцовата страна твърди , че дейността
по извършване на СМР-тата е продължила
до м. 09.2015 г. котато е и съставен акт обр.19. Ответната стана противопоставя
протокола от м. Декември 2014 г. на строителния надзор , осъществен от свид.К.Т.. Показанията на
свидетелите Г. С. и К.Т. според съда следва да бъдат кредитирани под условие,
тъй като първият е съсед на ответника Е. *** – познават се отдавна с ответника Е.
и според съда показанията им следва да се кредитират съобразно останалите
доказателства по делото. От показанията на свид.Д. Г. и свид.Д. Г. обаче се установява , че през 2015 г. по сградата все още са били
извършвани СМР-та : монтиране ажурните парапети по терасите – л.671 – 672 по
делото. Свид.Г. посочва че О. е работел на обекта някъде до м. Септември
2015 г. , след което преустановил работата. Дори и свид. К.Т. сочи , че през
2015 г. в обекта също е имало работници
– имало бригади , които завършвали сградата / л.674 по делото/. Същият обаче
сочи , че ответникът Е. наемал тези
работници. В тази част оаче съдът намира , че показанията на свид.Т. не следва
да бъдат кредитирани – касаещи обстоятелството , че работниците били наемани от
ответника Е.. Самият ответник Е. в изявленията си по чл.176 от ГПК та л.750 по
делото посочва , че О. след като
приключил през 2014 г. /според твърденията за край на СМР от страна на
ответната страна/ повече не дошъл.През 2017 г. успял да продаде един
апартамент. Състоянието на имота не било
добро – запонала да тече вода , появил се мухъл, да се разпада. С парите ,
които получил от продажбата на този
апартамент завършил сградата и някои от апартаментите вече са продадени. Следователно
– ответникът Е. е преприел действия по завършване на сградата едва през 2017 г. след като е ималсредства ,
получени от продажбата на един апартамент , не и през 2015 г. , за което време сочи свид.Т.. Свид.И. В. – колега на ответника Е. също сочи
, че отношенията между О. и Е. до м. Август 2015 г. са били добри , строежа
вървял добре – виждал снимки на сградата в завършен вид, скелето
все още било там – това е било
през 2015 г. През 2015 г. намерили и купувач на един от апартаментите за сума
от 40 000 евро, стигнало се до подписване на предварителен договор. Парите били
преведени по сметка на О.. По този начин
показанията на свидетелите и съобразно изявленията на ответника Е. може
да се направи извод , че действително работата
по обекта е продължила действително до м. Септември 2015 г. Свид. Т. сочи че е
виждал бригади работници на обекта и през 2015 г. , но по изявленията на ответника Е. той е довършвал сградата едва след като е получил
пари от сделка през 2017 г. като дотогава
след преустановяване дейността на ищеца
същата е била в недобро състояние. Тези работници , които
свид. Т. е виждал на обекта през 2015 г. очевидно не са били наемани от ответника Е. , а са били работници на „Орлоевбилд“. Налице са
и показания на свидетели , които
сочат, че работата е продължавала до към
м. септември 2015 г. Документът от м. Декември 2014 г. , на който отетната
стана се позовава съдът намира , че с оглед на така събраните доказателства , най
вече – изявлението на ответника Е. и
свид. Т. / свидетел на ответната страна/ не може да обоснове извод за преустановяване работата по обекта от страна на ищеца О.. В тази връзка съдът намира , че другата група доказателства , ангажирани от
ответната страна за липса на консумация на ел.енергия и вода по партидите на
процесния имот и оттам – да се прави извод , че в имота не е осъществявана строителна дейност не следва да бъдат
обсъждани. Доказателствата изхождат от ответната страна и са в противоречие с
изложеното в показанията на свид.Т. /
свидетел на ответника/ - че през 2015 г е виждал бригади от работници в обекта
, за които твърди че са били наемани от
ответника Е.. Ето защо
възражението за изтекла
погасителна давност по иска по чл.61 от ЗЗД според съда е неоснователно – не е
изтекла погасителната 5 – г. давност до завеждането на иска през м. Май 2020 г. , тъй като работата по обекта от страна на ищеца О. е
продължила до м. Септември 2015 г.
Възражението на ответника Е. за обстоятелството , че едва с исковата молба
узнал , че Р. О. извършвал дейността по
довършване на собствената му сграда в качеството му на търговец , а не на
физическо лице съдът намира за несъстоятелно и неоснователно. Физическото
лице О.
безспорно е договарял с ответника Е. – относно това не се спори.
Ответникът Е. спори , че не разбрал , че
Р. О. договаря с него и извършва СМР-тата в качеството си на търговец , а не на
физическо лице.Органното представителство на търговското дружество се
осъществява от управлявителя и представляващия и няма друг начин „Орлоевбилд“ЕООД да съдоговаря освен чрез управителя си Р. О.. Възражението на
ответника по този начин да обоснове неоснователност на претенцията на
„Орлоевбилд“ООД е неоснователна. В тази насока са и възраженията по повод регистрацията на търговското
дружество – от ЕООД на ООД , на липсата на вписване на търговеца в Камарата на
строителите към момента на постигане на
устната договореност през 2013 г. Формално между страните към този момент няма сключен писмен договор
по чл.160 ал.2 от ЗУТ поради и което това обстоятелство е ирелевантно. Към
момента на формиране на претенцията през м. Септември 2015 г. и към момента на предявяване на иска – м. Май 2020
г. изискванията за активна процесуална легитимация на ищеца са налице и възраженията на ответника са несъстоятелни и неоснователни.
Позоваването на депозирани жалби от
страна на физическото лице Р. О. до
полицията и прокуратурата във връзка с неуредените между страните отношения са
ирелевантни също по повдигнатия спор.
Съдът намира , е е установено по делото
, че Р. О. е управител на
търговското дружество и че дейността е извършвана именно от търговското
дружество – фактури , договори т.н. са
съставяне с адресат именно това търговско дружество , търговското
дружество е наемало работници за обектите си и т.н.
Основателни и доказани съдът намира и
претенциите на ищцовото търговско
дружество против ответника Е. за
заплащане на сумите от 3600 лв. за
свързване с електроразпределителната мрежа, 900 лв. - за издаване на строително
разрешение и 600 лв. – за сключване на
договор за строителен надзор. Същите според съда са доказани по
основание и размер и следва да бъдат присъдени
към сумата от 112 646 лв. – или – общо 117 746 лв.
При това положение с оглед на
гореизложеното съдът намира , че следва
да бъде уважен евентуално предявения иск по чл.61 от ЗЗД – ответника Е. следва да бъде осъден да заплати сумата от 117 746 лв. , с която ответникът се е обогатил в резултат на водене на
чужда работа без пълномощие , предприета
от ищеца в интерес на ответника на основание устно сключен договор за изработка
/СМР по собствена на ответника жилищна сграда, находяща се в гр.Царево/,
представляваща сбора от стойностите на извършената работа по акт обр.19 – 112 646
лв. , както и сумите предадени от името
на ищцовото дружество на ответника – 3600 лв. за свързване с
електроразпределителната мрежа, 900 лв. - за издаване на строително разрешение
и 600 лв. – за сключване на договор за
строителен надзор ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до изплащането. Над
уважения размер до
предявения от 131 902.58 лв. претенцията следва да бъде отхвърлена.
В полза на ищеца на осн.чл.78 ал.1 от ГПК следва да бъде
присъдена съответната част от
направените по делото разноски съобразно уважената част на исковата претенция. От направени общо
разноски в размер на 14 213.12 лв. според
списъка на страната по чл.80 от ГПК –
л.819 по делото съобразно уважената част от иска от
131 902.58 лв. – 117 746 лв. следва да бъдат присъдени 12
649.68 лв.Възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение от страна на процесуалния представите на
отетника в последното по делото съдебно заседание е неоснователно. Делото е със значителна правна
и фактическа сложност – предявени са три иска със значителни размери, събрани
са значителен по обем доказателства поради което съдът намира, че възнаграждение за адвокат в
размер на 6000 лв. по делото е адекватно. Липсат основание според съда за
намаляване на този размер. Поради това
оспорването на размера на платеното адвокатско възнаграждение от страна
на ищцовата страна следва да бъде оставено без уважение и последици.
Съобразно отхвърлената част на
иска в полза на ответника следва да бъде
присъдена съответната част от направените от тази страна разноски - съобразно
списъка за разноските по чл.80 от ГПК – л.825 по делото от общо направени
разноски от 2535 лв. – следва да бъде присъдена сумата от 278.85лв.
По гореизложеното и на осн. Чл.61 от ЗЗД , Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Орлоевбилд“ООД , ЕИК ********* , със
седалище и адрес на управление – гр.Бургас , ж.к. Изгрев бл.18 вх.2 ет.5
ап.15 , представлявано от Р. Маринов
Орлоев с правно основание чл.258 и сл. от ЗЗД против ответника
Л.К.Е. , ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. С. бл.** вх.* ет.* за осъждането на ответника за
заплащане на сумата в размер на 172 422.06 лв. – обезщетение за неизпълнено задължение за прехвърляне на
собственоста върху три самостоятелни
имота по договор за изработка от м. август 2013 г., представляваща сумата
от стойността на трите самостоятелни
обекта към момента на завършването им ведно със законната лихва от датата
на исковата молба до изплащането като
недоказан.
ОСЪЖДА
на основание чл.61 от ЗЗД ответника Л.К.Е. , ЕГН ********** от
гр.Б., ж.к. С. бл.** вх.* ет.* да заплати на „Орлоевбилд“ООД ,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление – гр.Бургас , ж.к. Изгрев
бл.18 вх.2 ет.5 ап.15 , представлявано
от Р. Маринов Орлоев сумата от 117 746
лв. / сто и седемнадесет хиляди седемстотин четиридесет и
шест / лева, представляваща сбора от стойностите на извършени строително монтажни
работи в собствения на ответника Е. ********* от гр.Б.,
ж.к. С. бл.** вх.* ет.* в размер
на 112 646 лв. , както и сумите предадени от името на
ищцовото дружество на ответника – 3600 лв. за свързване с
електроразпределителната мрежа, 900 лв. - за издаване на строително разрешение
и 600 лв. – за сключване на договор за
строителен надзор ведно със законната лихва върху главницата от датата на
исковата молба до изплащането като
претенцията над уважения размер до предявения от 131 902.58 лв. – ОТХВЪРЛЯ като недоказана.
ОСЪЖДА
ответника Л.К.Е. , ЕГН **********
от гр.Б., ж.к. С. бл.** вх.* ет.*
да заплати на „Орлоевбилд“ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление – гр.Бургас , ж.к. Изгрев бл.18 вх.2 ет.5 ап.15 , представлявано от Р. Маринов Орлоев сумата
12 649.68 /дванадесет хиляди шестстотин четиридесет и девет лева и 68
ст./ лв. – направени по делото разноски съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА
„Орлоевбилд“ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление –
гр.Бургас , ж.к. Изгрев бл.18 вх.2 ет.5 ап.15 , представлявано от Р. Маринов
Орлоев да заплати на ответника
Л.К.Е. , ЕГН ********** от гр.Б., ж.к. С. бл.** вх.* ет.*
сумата в размер на 278.85 / двеста седемдесет и осем лева и 85 ст./ лева
– направени по делото разноски съобразно отхвърлената част от исковата
претенция.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Апелативен съд – Бургас в
двуседмичен срок от уведомяването му на страните.
Окр. съдия: