№ 316
гр. Благоевград, 20.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Емилия Дончева
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело №
20241200500413 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 587/23.01.2024г., подадена от
Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез Областно пътно управление
Благоевград - специализирано звено на АПИ, с адрес за призоваване:
гр.Благоевград, ул.“Тодор Александров“ № 21, чрез пълномощник против
Решение № 417/21.12.2023г., постановено по гр.д.№ 555/2023г. по описа на
РС-Петрич.
С въззивната жалба решението на първата инстанция се оспорва изцяло.
Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, постановено при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необосновано, постановено в противоречие
с действителното правно положение.
Сочи се, че съдът неправилно е възприел, че в исковата молба твърдението
е за реализирано ПТП поради блъснато на пътя животно /куче/, като се
твърди, че в исковата молба ищецът твърди вреди от дупка на пътя и в тази
1
връзка се изтъкват подробни аргументи за липса на доказателства за
причинна връзка на причинените вреди с твърдяното в исковата молба
неизпълнение от АПИ по запълване на дупки на пътното платно. Изтъква се,
че в тежест на ищеца е да установи липсата на предпазна телена ограда на
пътя.
Оспорва се и фактическия извод за наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и собственика на увредения автомобил към
датата на настъпване на ПТП при подробно обосноваване на тази теза при
анализиране клаузите на застрахователния договор и ОУ към него и с
твърдението за незаплатени премии и неизвършен оглед н автомобила към
датата на сключване на договора.
Оспорва се установения механизъм на настъпване на ПТП, причинените
вреди по вид и стойност, като се твърди, че същите н са пряка последица от
соченото ПТП. Възразява се по изводите на съда за неправилно определен
процент съпричиняване.
При поддържане на оспорвания в горната насока се иска отмяна изцяло на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да се отхвърли,
като неоснователен и да се присъдят направените разноски. Не се правят
доказателствени искания.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемата страна е постъпил писмен
отговор.
Жалбата се определя като неоснователна. По всяко от възраженията на
въззивната страна се изтъкват конкретни аргументи. Аргументира се тезата,
че съдът е направил изводите си въз основа на събраните по делото
доказателства, като се възразява по оспорването на жалбоподателя
валидността на сключения между въззиваемия и собственика на увредения
автомобил валиден застрахователен договор, като се сочи, че за това са
представени съответни и относими доказателства. В тази връзка се
представят квитанции за платени вноски по застрахователния договор, както
и справка от счетоводната електронната система на застрахователя - 2 бр.
отчети, с които се твърди установяване на факта на получаване от
застрахователя на платените вноски по застраховката.
При горните възражения се иска отхвърляне на жалбата като
неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и предвид
изложените в жалбата оспорвания, намира за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен контрол
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в
жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните /т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да
бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя, изложени във въззивната жалба
относно правилността му в оспорваната част и само по конкретните
оспорвания в жалбата.
Съдът приема за установено от фактическа страна следното:
От приетата като писмено доказателство застрахователна полица №
0306Х0331946/07.10.2017г. се установява, че ищецът е имал качеството на
застраховател по имуществена застраховка „Каско”, с предмет на
застраховката - лек автомобил „БМВ“, модел „750“, с рег. № СВ 25 90 ВН,
собственост на „Густоза“ ООД и с период на застрахователно покритие от
00:00 ч. на 10.10.2017 г. до 23:59 ч. на 09.10.2018 г. Споруд уговорената
засраховка и общите условия към нея, съгласно Раздел III, т. 12 във вр. с т.
8.3 от ОУ, се установява, че е уговорено и покриване на вреди от
повреждането на застрахованото МПС, произтекло от удар в животни.
От представените от ищеца квитанции с № **********/07.10.2017г. и с №
**********/01.11.2017 г. се установява фактът, че първата погасителна
вноска по застрахователната премия е била изцяло платена от застрахования
още на падежа й - 07.10.2017г., а следващите три вноски, с падежи на
08.01.2018г., на 10.04.2018г. и на 10.07.2018 г., са били изплатени предсрочно
- на 01.11.2017г.
С уведомление-декларация за щета от 01.11.2017 г., свидетелят Г.Д., в
3
качеството му на управител на търговското дружеството - собственик на
застрахования лек автомобил, е уведомил ищеца, че: на 30.10.2017г. е
управлявал процесното превозното средство по автомагистрала „Струма“ от
ГКПП „Кулата - Промахон“ към гр. София, като по време на движение, в
района на километър 161 от магистралата, е настъпил удар между автомобила
и куче, което се е появило на пътното платно и в следствие на удара е
засегната предната дясна част на автомобила.
От представените три броя банкови преводни нареждания се удостоверява
фактът, че ищцовото дружество е заплатило отремонтирането на лекия
автомобил „БМВ“, с рег. № СВ 25 90 ВН общо 7 171,81 лв., както следва: на
12.12.2017 г. са заплатени 430,49 лв. на „Бека Роуд Асистанс“ ЕООД, за
репатрирането на автомобила (по фактура с № **********/04.11.2017 г.,
ведно със списък към нея за ликвидационни преписки), на 13.02.2018г. са
заплатени 5 045,50 лв. на „Тандер Корпорация“ ЕАД, за авточасти (по
фактура с № **********/16.12.2017 г.) и на 14.03.2018г. са заплатени 1 695,82
лв. на „Лазурит Сервиз“ ЕООД, за авточасти и за авторемонтни работи (по
фактура с № **********/30.11.2017г.
Пред РС София по делегация е разпитан като свидетел водача на
автомобила св.Г.Дзордзос, който потвърждава в показанията си изцяло
отразените от него обстоятелства, които е декларирал пред ищеца във връзка
с настъпилото ПТП. Сочи, че движението на застрахования автомобил при
произшествието е било в средната пътна лента, с около 120 км/ч., чрез
използване на електронната система „автопилот“, в тъмната част на
денонощието (около 24:00 ч.) и в пътен участък без изкуствено осветление.
Свидетелят твърди, че не е видял предмета, с който се е сблъскал превозното
средство, а само е усетил настъпването на самия удар, при което е отбил в
аварийната лента на магистралата. Тогава е забелязал повреди в предната
дясна част на лекия автомобил, както и следи, които е възприел като такива от
кръв. Сочи, че се свързал с контактния център на застрахователя и е подал
сигнал до органите на МВР и местопроизшествието е било посетено от
полицейски автопатрул, служителите от които са направили обход и са
установили, че на около 300 метра по- назад има ударено куче. Сочи, че
служителите на полицията са съставили служебна документация за
инцидента.
4
Като свидетел по делото е разпитан и Н.С., който уточнява, че работи при
ответника на длъжността „главен специалист“, с месторабота Районна пътна
служба - гр. Петрич към Областно пътно управление - гр. Благоевград.
Свидетелят уточнява, че „Лот 4“ на автомагистрала „Струма“, който се
простира от километър 152+200 до километър 166+500, в посока гр. София -
ГКПП Кулата, се включва в зоната на отговорност на ответника и той се
грижи за неговата поддръжка. Твърди, че километър 161 - ляво от
автомагистрала „Струма“ е част от посочения пътен участък, осигурява
движение от ГКПП Кулата към гр. София, намира се срещу с.
Марикостиново, общ. Петрич и представлява прав участък с лек вираж.
Свидетелят твърди, че от въвеждането в експлоатация на „Лот 4“ от
автомагистрала „Струма“ през 2016 г. до края на месец октомври на 2017 г.,
за района на километър 161 (включително на по два километра по дължината
му от двете страни), не са установявани компрометирани участъци в
предпазните телени огради, които са част от магистралната инфраструктура и
служат за ограничаване на достъпа на хора и на животни.
От приетите като писмени доказателства писмо от 15.05.2023 г. на
началника на сектор „КАТ - ПП“ при ОД на МВР - гр. Благоевград и
приложенията към него (писмо от 11.05.2023 г. на началника на РУ на МВР -
гр. Петрич и преписи от констативен протокол с № 1580782/31.10.2017 г.,
00:03 ч.), акт за установяване на административно нарушение серия Д и №
002935/31.10.2017 г. на ОД на МВР - гр. Благоевград се установява, че за
инцидента спрямо водача на автомобила е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП, който той е подписал
без никакви възражения, но Наказателно постановление въз основа на този
акт не е било издаден.
В приетата от първоинстанционния съд съдебно – автотехническа
експертиза се сочи следният механизъм на настъпване на процесното ПТП ,
за което вещото лице сочи, че е ползвало писмените документи, събрани по
делото, а именно, че на посочените дата и час – около 23:30 – 24:00 ч. лек
автомобил марка и модел БМВ 750 с per. № СВ2590ВН се е движил в посока
от ГКПП „Кулата“ към гр. София по автомагистрала „Струма“. Автомобилът
бил управляван от Д.Г.Й.. Водачът пътувал сам в автомобила. Пътна
обстановка била нормална. Платното за движение, по което се е движил
5
процесния автомобил е с две активни ленти и една лента за аварийно спиране.
Настилката е била суха (Протокол за ПТП). Няма данни за валеж и
неравности и дефекти по платното за движение. При км. 161 на АМ „Струма“
л. а. БМВ се е движил във външната активна лента за .движение (дясната) и
водачът усетил удар в дясната страна на управлявания от него автомобил.
Спрял след удара, уведомил за инцидента на тел. 112. При пристигане на екип
на Сектор „Пътна полиция“, се установило, че л. а. БМВ е блъснал куче, с
което причини материални щети на автомобила. Произшествието е
настъпило в резултат на сблъсък между превозното средство и куче, което
към този момент се е намирало на платното за движение. Вследствие на удара
са били засегнати възли и детайли по предната дясна част на лекия автомобил
(подробно описани по вид и единична стойност в заключението на вещото
лице), чиято обща средна пазарна стойност е 7 450,40 лв. и обхваща ремонта
(с нови части и труд), репатрирането и обичайните ликвидационни разходи на
застрахователя. Вещото лице уточнява при разпита си в съдебно заседание
допуснатата техническа грешка при изписване в заключението на
действителната дата на настъпване на процесното ПТП.
С писмена покана, изпратена от ищеца до ответника и получена от последния
на 17.04.2018г., е поискано възстановяването на част от застрахователното
обезщетение, което първият е изплатил за вредите по лекия автомобил „БМВ
750“, с рег. № СВ 25 90 ВН, свързани с процесното ПТП, като изрично е
признато, че водачът му е допуснал съпричиняване от 50 % на вредните
последици.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
При правилно установената фактическа обстановка и доколкото пред
въззивната инстанция не са събрани нови доказателства следва да се споделят
изцяло правните доводи на първоинстанционния съд и на основание чл. 272
от ГПК да се препрати към мотивите на решението му.
Уважаването на осъдителния суброгационен иск по чл.410, ал.1, т.2 КЗ на
платилия застрахователно обезщетение застраховател срещу прекия
причинител на вредата, срещу възложителя за възложената от него на трето
лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД,
е обусловено от кумулативното наличие следните предпоставки: валидно
6
застрахователно правоотношение, сбъдване на застрахователен риск,
заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на собственика
на увредената и застрахована вещ, като суброгирането настъпва до размера на
платеното обезщетение и обичаните разноски за определянето му, плащането
да е по покрит застрахователен риск, вредата да е причинена,т.е. да е пряко
следствие от действие или бездействие на друго лице, от възложител на
работа при и по повод на изпълнението.
По делото следва да се счете за установен пълно и главно фактът, че между
въззиваемото дружество и собственика на увредения автомобил марка „БМВ
750“, с рег. № СВ 25 90 ВН е била сключена имуществена застраховка и
действаща към датата на увреждане на имуществото /30.10.2017г./, съгласно
което собственикът на МПС е имал валидна застраховка по Застрахователна
полица № 0306Х0331946/07.10.2017г., с предмет - процесния автомобил.
От съдържанието на застрахователната полица и действащите към нея
общи условия се установява, че същата е сключена за покрит застрахователен
риск – повреди на МПС в резултата от удар с животно , съгласно Раздел III, т.
12 във вр. с т. 8.3 от общите условия. Оттук следва изводът, че сблъсъкът на
движещия се застрахован автомобил с куче, появило се на платното за
движение, представлява покрит от застрахователното правоотношение
застрахователен риск. Ето защо е неоснователно оспорването, че в случая
плащането от застрахователя на собственика на увредения автомобил е по
непокрит от застраховката риск .
Неоснователно е оспорването от въззивника, че сочения застрахователен
договор не е произвел действие, а е бил прекратен, поради неплащане на
вноската, чийто падеж е бил настъпил към деня на застрахователното
събитие. От представените от въззиваемата страна квитанции с №
**********/07.10.2017 г. и с № **********/01.11.2017 г. се установява, че
първата погасителна вноска по застрахователната премия е била изцяло
платена от застрахования още на падежа й - 07.10.2017 г., а следващите три
вноски, с падежи на 08.01.2018г., на 10.04.2018 г. и на 10.07.2018 г., са били
изплатени предсрочно - на 01.11.2017 г. На самостоятелно основание – това
оспорване на въззивника е неоснователно,по изложените от първата
инстанция доводи, които изцяло следва да се споделят, а именно, че
прекратяването на договора за застраховка заради неплатени в срок вноски от
7
застрахователната премия е потестативно право на застрахователя (чл. 368,
ал. 2, т. 3 КЗ), чието упражняване зависи от преценката на страната по това
правоотношение,а не от волята на трети лица. Затова и лице, срещу което
насочена суброгаторната претенция по чл. 410, ал. 1 КЗ поначало не би могло
да противопоставя подобни възражения, освен ако са налице категорични
доказателства, че застрахователят вече е упражнил това право, за което данни
по делото няма събрани.
Твърденията на въззивника, че претендираните вреди не е установено, че са
настъпили с конкретното застрахователно събитие, а по други неотстранени
такива, са твърдения за положителни факти, за които доказателствената
тежестта за установяването им, пълно и главно, е на страната, която прави
тези твърдения. Касае се до факти, от установяването на който, страната,
която ги сочи, ще черпи благоприятни правни последици, поради което и по
арг. на чл.154 ГПК е следвало да ги установи. Доказателствени искания и
доказателства за това от въззивника не са направени и респ.събрани. Тази
страна не е обосновала процесуално нарушение от първоинстанционният съд
по отношение събиране на доказателствата за този факт. При липса на
обосноваване на твърдения за допуснато от първоинстанционният съд
процесуално нарушение по събиране на доказателства, въззивният няма
задължение служебно да следи за такова и да указва необходимостта от
събиране на доказателства. Ищецът е твърдял, че претендираните вреди са от
процесното ПТП и за това е допусната експертиза, която ги установява по
вид, естество и причинна връзка. Твърденията на ответната страна за
противното е следвало да се установят с посочени и поискани от тази страна
доказателства, за което липсват данни по делото да са направени.
В хода на производството се установи и настъпилото пътно - транспортно
произшествие. Доказателства за установяване на този факт са приетият като
писмено доказателство протокол за ПТП, съставен от органите на пътна
полиция в кръга на компетентността им, както и приетата по делото съдебно –
автотехническа експертиза.
Фактът на настъпване на ПТП може да се установи с всички допустими по
ГПК доказателства. Според съдебната практика протокола за ПТП има
различно доказателствено значение с оглед на това дали е оспорен и в
зависимост от това, какво е отразено в съдържанието му от полицейските
8
орган, а и от самите участници в ПТП. Ето защо в едни части документът
може да има само формално, а в друга част и материално значение относно
удостоверените в него факти.
Няма спор, че местопроизшествието е посетено от полицейските органи и
за него са съставили нарочен документ –протокол за ПТП, в който са
отразили определени факти и обстоятелства. Според съдебната практика
протокола за ПТП , в частта, с която се отразяват факти и обстоятелства,
непосредствено възприети от контролните органи и в кръга на тяхната
компетентност – като например за видимите щети по автомобила и за
установено от тях ударено на пътното платно животно - куче, този документ
има характер на официален удостоверителен такъв по смисъла на чл. 179 ГПК
(вж. Решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/13 г., I т. о. на ВКС), т.е. има
и материална доказателствена сила относно верността на отразеният в
протокола факт, който на това основание следва да се счете за установен .
Установи се също така, че застрахованият водач добросъвестно е изпълнил
задълженията си по сключения застрахователен договор, като непосредствено
след настъпване на застрахователното събитие е направил необходимото и е
уведомил застраховател с уведомление за щета и е предоставил автомобила за
оглед от застрахователя.
В случая пътният инцидент, неговото място и механизма на причиняване на
имуществените вреди се установява и с показанията на свидетеля Дзордзос,
както и от заключението на вещото лице Стоянова. Тези доказателствени
средства по безпротиворечив и категоричен начин установяват, че
застрахованото лице е претърпяло имуществени вреди, изразяващи се в
повреждане на изрично описаните по вид и естество части на автомобила.,
като вещото лице установява и пряката връзка на причинени вреди в резултат
именно настъпване на ПТП и в съответствие с механизма на настъпването му.
В заключението си вещото лице изрично описва, че установените вреди
съответстват на отчасти описаните като увредени и установени като такива от
полицейските органи от една страна, а с оглед на конкретно установения
механизъм на настъпване на ПТП са в следствие на пътния инцидент /в.т.2 от
заключението/.
Ето защо са неоснователни оспорванията от въззивника, както на
протокола за ПТП, така и за недоказаност на причинно – следствена връзка на
9
вредите с конкретния пътен инцидент, както и за недоказаност на механизма
на ПТП.
Щетите са в пряка причинно - следствена връзка със сблъсък на
автомобила с внезапно изкочило на пътя куче. Неоснователно е оспорването в
жалбата, че ищецът не се е позовал на това обстоятелство в исковата молба.
Изрично на страница първа от исковата молба ищецът е описал механизма на
ПТП, като посочил, че в предната дясна част на автомобила внезапно на
пътното платно е изкочило диво животно.
Няма спор между страните относно фактът, че именно въззивникът е
задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя в изправно
състояние, както и няма спор, че именно на скоростен път - магистрала е
станал процесния инцидент. Републиканските пътища, сред които са и
автомагистралите, са публична държавна собственост (чл. 3, ал. 2 във вр. с чл.
8, ал. 2 ЗП) и тяхното изграждане, ремонт и поддържане трябва да се
осъществява от Агенция „Пътна инфраструктура“ (чл. 30, ал. 1 ЗП). Лицата,
които стопанисват даден път, са длъжни да го поддържат в изправно
състояние, да сигнализират незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок (чл. 167, ал. 1, изр. 1 ЗДвП), а
„поддържането на пътищата“ е дейност по осигуряване на необходимите
условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година,
предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на
пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата (§ 1, т. 14 от ДР на
ЗП). Ето защо и Агенция „Пътна инфраструктура“ отговаря по чл. 49 ЗЗД за
вредите, които са причинени от неправилното стопанисване на
републиканските пътища (вж. Решение № 110/16.10.2023 г. по гр. д. № 148/23
г., I г. о. на ВКС), включително при ПТП, настъпило от появата на животно на
пътното платно на автомагистрала (вж. Решение № 223/27.12.2016 г. по гр. д.
№ 1839/16 г., IIIг. о. на ВКС).
Изцяло обоснован с доказателствата по делото е и фактическият извод
относно обективният факт, че дадено животно се е намирало на платното за
движение на автомагистрала и между него и МПС е настъпил сблъсък, дори и
да не е установен точният участък от компрометираната предпазна мрежа,
създава достатъчно основание, за да се приеме, че Агенция „Пътна
инфраструктура“ не е организирала правилно вменените й законови
10
задължения за осигуряване на непрекъснато безопасно движение (вж.
Решение № 122/16.11.2017 г. по гр. д. № 5185/16 г., III г. о. на ВКС).
Сбъдването на застрахователно събитие поражда задължението на
ищцовото дружество - застраховател да заплати обезщетение на пострадалото
лице - собственик на увредения автомобил, ведно с обичайните
ликвидационни разходи по определянето му, ведно със законната лихва от
подаване на иска до изплащането. За изпълнението на това задължение няма
спор между страните и е удостоверено с доказателства, за извършеното
застрахователя прихващане на тази сума с дължима от застрахования вноска
по застрахователния договор, поради което по този начин следва се приеме за
установен фактът на изплащане на дължимото от застрахователя обезщетение
по настъпили застрахователен риск на собственика на увредената и
застрахована вещ. Искът е уважен до поискания размер, установен и от
вещото лице. Именно при отчитане от застрахователя на конкретните условия
и особености при настъпване на инцидента искането за заплащане на
обезщетение като суброгационна претенция е намалена на половина. Самият
застраховател е отчел действие по съпричиняване от действията на водача,
поради което правилно е определено и присъдено и обезщетение в половин
размер.
Главното вземане, като парично е лихвоносно. Правилно и в съответствие с
разпоредбата на чл.162 ГПК е определен размера на поисканата лихва за
забава, считано от поисканата дата /която е след датата на изпадане на
длъжника в забава, а това в случая не е от получаване на поканата за плащане,
а от изтичане на дадения в нея срок за доброволно изпълнение/ до подаване на
иска, а след тази дата , ведно със законната лихва от подаване на иска до
изплащането.
По изложеното, обжалваното решение следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода от спора въззивника дължи на въззиваемата страна
направените в настоящото производство разноски в размер на 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение – чл.78, ал.8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 417/21.12.2023г., постановено по гр.д.№
555/2023г. по описа на РС Петрич.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна Инфраструктура”, Булстат: *********, с адрес:
гр. София, бул. „Македония” № 3 да заплати на „Застрахователно
акционерно дружество „Армеец““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, сумата от 100 /сто/ лв.
разноски във въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12