Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. ***, 21.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***при участието на секретаря ***,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 14710/2019 г. по описа на Районен съд
- ***, 10 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, и „Д.В.К.Б.” ООД,
ЕИК ***, двете като участници в ***,
БУЛСТАТ ***, срещу ***, БУЛСТАТ ***, иск с правно
основание чл. 258 ЗЗД да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде
осъдена да заплати в полза на ищците сумата от 5 880 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за
изработка на инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на задължението. В условията на
евентуалност се иска от съда да бъде определен подходящ срок на ответника, чрез главния архитект на *** в качеството му на нейн служител, да приеме окончателно инвестиционния проект по процесния Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., на основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 16.04.2018 г. между ***, като възложител, и ищците по делото,
в качеството им на изпълнител, е сключен процесният Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г. с предмет „изготвяне на инвестиционен проект на обект „Светофарна уредба на кръстовището на ***, *** и ***по
плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***. Сочи се, че на основание чл. 1, ал. 2 от договора, предметът на възложената поръчка е свързан с
изработването на проект за реконструкция на светофарната уредба, като уговореното
между страните възнаграждение за изготвяне на проекта е в размер на 5 880 лева с ДДС, а срокът за изпълнение - 10 календарни дни, считано от сключване на договора. Ищците заявяват, че възнаграждението се заплащало от възложителя на изпълнителя след представяне
на приемо-предавателен протокол, констативен протокол за съгласуван и/или
одобрен проект от главния архитект на *** и надлежно издадена от изпълнителя фактура, като възложителят
бил длъжен да приеме изпълнението на проектите лично или чрез упълномощено от него длъжностно лице. Твърди се, че след сключване на договора
изпълнителят предприел своевременно действия по изготвяне на възложения му проект, като на 01.08.2018 г. изпратил
на възложителя изготвения проект в електронен вариант. Сочи се, че на 14.09.2018 г. била проведена среща между страните, на която
изпълнителят бил запознат с допълнителни изисквания към изготвения проект, като в предоставения срок изпълнителят представил коригиран инвестиционен проект. Впоследствие
възложителят предоставил нови изисквания и дал нов срок на ищците за изпълнението им, като на 20.12.2018 г. страните подписали приемо-предавателен протокол за приемане на проекта. Ищците заявяват, че на 13.02.2019 г. са започнали кореспонденция с възложителя по повод издаване на фактура и
заплащане от последния на дължимото договорно възнаграждение, като на 18.07.2019 г. изпълнителят получил обратно издадената фактура
и отговор, че възнаграждението ще стане изискуемо едва след издаване на
констативен протокол за съгласуване и/или одобрен инвестиционен проект от главния архитект на ***. На
06.08.2019 г. изпълнителят отправил покана до възложителя за заплащане на дължимата
сума, като до момента на подаване на исковата молба възложителят не е изпълнил
задължението си, нито главният архитект се е произнесъл по него.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран
писмен отговор на исковата молба от ***, като предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че след проведена обществена поръчка и съгласно Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., изпълнителят се е задължил да изработи и предаде срещу
възнаграждение работен инвестиционен проект за обект „Светофарна уредба на
кръстовището на ***, *** и ***по плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***. Ответникът сочи, че срокът за предаване на проекта бил нарушен, като въпреки това, възложителят не е прекратил едностранно договора. Заявява се, че допълнителните указания по изпълнението били дадени поради грешки и
неточности в хода на изпълнението на проекта, като до 19.12.2018 г. обектите не били предадени
изцяло завършени и без грешки. Твърди се,
че проектът бил приет с няколко компромиси в техническо
отношение.
В срока за подаване на отговор на исковата молба *** е предявила насрещен
иск срещу „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, и „Д.В.К.Б.” ООД, ЕИК ***, двете като
участници в ***, БУЛСТАТ ***, с правно основание чл. 92 ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да
заплатят в полза на *** сумата от 1 764 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение
по процесния Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от
договора за периода от 27.04.2018 г. до 19.12.2018 г. и равняваща се на 30% от стойността на проектните работи. Излага се, че изпълнението на проекта окончателно е предадено от
изпълнителя на възложителя на 20.12.2018 г., тоест осем месеца
след уговорената крайна дата за изпълнение. Сочи се, че възложителят не е създал пречки за изпълнението.
Подаден е отговор на насрещния иск, в който се излага, че същият е
неоснователен. Оспорва
се изпълнителят да е имал вина за забавеното изпълнение, като се сочи, че възложителят е имал
допълнителни искания за промени в изготвения проект, както и е забавил
предоставянето на изходни данни, каквото задължение има, съгласно процесния
договор. Оспорва се претенцията за заплащане
на сумата от 1 764 лева да бъде в условията на солидарност от ищците. В условията на евентуалност се претендира съдебно
прихващане със сумата от 260 лева, представляваща преведена от
изпълнителя гаранция в полза на *** във връзка с изпълнението по процесния договор.
В открито съдебно заседание ищците,
чрез процесуалния си представител,
поддържат исковата молба и направеното възражение за прихващане, като оспорват
предявения насрещен иск. Претендират
направените в производството разноски. По делото е представена писмена защита с
изложени съображения по същество на спора.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва
предявения иск, поддържа депозирания
отговор и предявения
насрещен иск.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
По делото е представен Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г. със страни *** – възложител и „П.П.Е.М.” ООД и „Д.В.К.Б.” ООД,
участници в обединение *** –
изпълнител. Видно от договора, същият е с
предмет „изготвяне на проект за реконструкция на обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището на ***, *** и ***по плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***. Съгласно чл. 2 от
договора, общата цена за изпълнение е в размер на 5 200 лева без включен
ДДС, а съгласно чл. 3, ал. 2, срокът за изпълнение на дейностите по проектиране
е до десет календарни дни от сключване на договора. Чл. 4, ал. 1 от договора
предвижда заплащането за изработване на проекта
да се извършва след представяне на приемо-предавателен протокол, констативен протокол за съгласуван и/или одобрен проект от главния архитект на *** и
надлежно издадена от изпълнителя фактура. Видно от чл. 5, ал. 1 от договора, отчитането/приемането на дейностите по
проектиране ще се извършва чрез приемо-предавателен протокол, отговарящ на
определени изисквания, а окончателното приемане на проекта – след одобряване от
главния архитект на ***. В същата разпоредба е посочено, че до окончателното
приемане на проекта възложителят има право да върне същия за корекции с писмо,
в което се указва и срок за тяхното отстраняване.
Раздел IV от договора
съдържа уредба на правата и задълженията на възложителя, като съгласно чл. 6,
възложителят се задължава да създаде на изпълнителя необходимите условия за
изпълнение на възложената работа, а чл. 7 предвижда задължение на възложителя
да приеме изпълнението на проектите лично или чрез упълномощено от него
длъжностно лице, с оглед изискванията на договора. От друга страна,
разпоредбата на чл. 8 от договора предвижда право на възложителя да иска
корекции по своя преценка, а тази на чл. 10 – да откаже приемане на проекта,
ако открие съществени недостатъци, които го правят негоден за изпълнение.
Съгласно чл. 11 от договора, указанията на възложителя са задължителни за изпълнителя,
освен ако са в нарушение на правила и/или нормативи или водят до съществено
отклонение от заданието за проектиране.
Раздел V от договора съдържа уредба на
правата и задълженията на изпълнителя, като съгласно чл. 13, ал. 1, същият се
задължава да извърши в срок и в съответствие с изискванията на възложителя и
нормативните такива възложената му работа, предмет на договора. Съгласно чл.
14, изпълнителят отговаря за законосъобразността, качеството, пълнотата и приложимостта
на изработения от него проект. Чл. 15, ал. 1 предвижда задължение на
изпълнителя, когато в заданието за проектиране се внасят изменения от
възложителя, които са неподходящи или не отговарят на нормативните изисквания,
последният да се уведоми писмено, като в противен случай възложителят може да
откаже изпълнението на договора. Чл. 16 от договора урежда правата на
изпълнителя да иска от възложителя необходимото съдействие за изпълнение на
работата, да получи договореното възнаграждение и да иска от възложителя
приемане на работата в срок.
Чл. 22, ал. 1 от договора
предвижда при просрочие на обявения срок за завършване на проектирането по вина
на изпълнителя, както и при просрочие на срока, даден от възложителя за
нанасяне на корекции, изпълнителят да заплаща неустойка в размер на 0,5% на
ден, но не повече от 30% от стойността на извършените проектни работи. Съгласно
чл. 23, за изпълнение на договора се внася гаранция в размер на 5% от
стойността му.
Приобщено по делото е Задание за
проектиране, съдържащо описание на строежа, необходимите изходни данни и
документи, обхват, съдържание и технически изисквания към проекта.
Приложено е Становище за
условията за присъединяване на обект на клиент към
електроразпределителнатамрежа изх. № ПУПРОК-3015/01.06.2018 г. от *** и
Становище рег. № ИИБ18002765ВН/11.09.2018 г., изпратено на ищците на 19.09.2018
г. с указания за отстраняване на пропуски, видно от приложеното електронно
съобщение.
Представена е по делото
кореспонденция между страните, видно от която ответникът е давал указания за
отстраняване на пропуски и непълноти в проекта на ищците.
Приобщен към доказателствата по
делото е Инвестиционен проект за обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището на ***, *** и ***по плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***.
Видно от Приемо-предавателен
протокол от 20.12.2018 г., ищците са предали на ответника три екземпляра на
хартиен носител, 1 екземпляр на дигитален носител и 1 екземпляр от
проектно-сметна документация на инвестиционен проект за обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището на ***, *** и ***по плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***. Посоченият протокол е подписан
от представители на двете страни.
Приложена по делото е
кореспонденция между страните повод на фактурирането и заплащането на договорно
възнаграждение за предадения проект, както и Фактура № 17/23.05.2019 г.,
издадена от Обединение ***, на стойност 5 880 лева с
включен ДДС.
Представени са също така писма
от Дирекция „Инженерна инфрасктруктура и благоустрояване“ и ОП „Инвестиционна
политика“ при ***, съдържащи кореспонденция относно налагането на санкция на
ищците по повод на забавено изпълнение на работата по процесния договор.
От платежно нареждане /лист 133/
е видно, че ищците са заплатили на *** сумата от 260 лева, представляваща
гаранция по процесния договор.
С изискано служебно от съда становище
от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – *** относно процесния обект се дават
препоръки относно проектирането на постоянната организация на движение, при
изпълнение на които ще бъдат създадени необходимите условия за безопасно
движение.
По делото са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел – ***, заемащ длъжността
„Главен инспектор контрол, прокопаване и експлоатация и зимно поддържане на
уличната мрежа“ при ***. Свидетелят сочи, че по отношение на процесния проект
за светофарна уредба са налице множество проблеми, тъй като проектантите не
били запознати с необходимите наредби и нямали достатъчно познания за изготвяне
на проекта. Твърди, че от страна на възложителя е оказвано необходимото
съдействие и е предоставяна нужната информация на ищците, като процесният
проект би могло да бъде изготвен за 7-8 или максимум 14 дни. Свидетелят
заявява, че забавата в изпълнението на проекта се дължи единствено на уменията
на проектантския екип, като липсата на част от изходните данни, а именно на
становище от ***, не влияе на работата по целия проект. Показанията на
свидетеля съдът цени при условията на чл. 172 ГПК, като кредитира същите изцяло
като обективно дадени и съответстващи на събрания по делото доказателствен
материал.
По делото е изслушано заключение
на Съдебно-техническа експертиза, което съдът, на основание чл. 202 ГПК,
кредитира като обосновано и правилно.
Съгласно заключението, към дата 26.04.2018 г. не са налице доказателства за
изработен от ищеца и годен за предаване на *** инвестиционен проект за обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището на ***, *** и ***по плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***. Вещото лице е изразило становище, че причината за
подписване на приемо-предавателен протокол за проекта едва на 20.12.2018 г. са
допуснати грешки, неточности и пропуски от страна на ищците при изпълнение на
работата, подробно описани в констативната част на заключението. Посочени от
вещото лице са също така необходимите за изработване на проекта изходни данни,
като за становище от *** е посочено, че е получено от ищците на 12.06.2018 г. и
след тази дата няма доказателства за извършени промени в проекта. По отношение
на становище от Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – *** се твръди, че същото е
получено на ръка на 29.10.2019 г., като последното не влияе на работата по
проекта, доколкото не вменява допълнителни изисквания за изпълнителя. Заключението
на вещото лице е, че пропуските и грешките в изготвяне на проекта се дължат на
липса на постоянна комуникация на ищците с Общинското предприятие „Тасруд“,
експлоатиращо съществуващата автоматизирана система за управление на
движението, неспазване на добрите строителни практики във *** и изискванията на
заданието за проектиране. Експертът е посочил, че всички неточности са
коригирани, с изключение на някои компромиси, което доказва тяхната
необходимост относно годността на инвестиционния проект за предаването му на ***.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 258 ЗЗД:
Искът на изпълнителя за заплащане на възнаграждение е
оценяем осъдителен иск, като в тежест на изпълнителя по същия е да докаже
наличието на сключен договор, изпълнение на възложената му работа съобразно
поръчката на възложителя, както и приемане на работата от последния.
Не е спорно между страните по делото сключването на процесния
Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г. със страни ***
– възложител и „П.П.Е.М.” ООД и „Д.В.К.Б.” ООД, участници в Обединение
*** – изпълнител, имащ характер на
договор за изработка, уреден от разпоредбите на чл. 258 – чл. 269 ЗЗД.
Предмет на договора за изработка е конкретен трудов
резултат, като в случая, същият е свързан с осъществяване на умствен
/интелектуален/ труд, а именно: „изготвяне на проект за реконструкция на обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището на ***, *** и ***по плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***.
Въз основа на сключения договор за изработка за
страните възникват насрещни права и задължения, като основните задължения на
изпълнителя са да извърши възложената му работа точно /съгласно дадената
поръчка, качествено, в уговореното количество и срок/ и да предаде изработеното
на възложителя. На посочените задължения на изпълнителя кореспондират
задължения на възложителя да приеме извършената работа и да заплати уговореното
възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че недоказани от
страна на ищците останаха втората и третата предпоставки за уважаване на
предявения иск с правно основание чл. 258 ЗЗД, а именно: точното изпълнение на
възложената работа и приемането на същата от ответника.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от процесния договор, срокът
за изпълнение на дейностите по проектиране е до десет календарни дни от
сключване на договора., тоест уговорен между страните е краен срок с фиксиран
падеж, до който изпълнителят следва да извърши възложената работа. Не се
установи по делото в уговорения срок ищците да са изпълнили задължението си за
изготвяне на проект за реконструкция на процесния обект. Липсват също така
доказателства в десетдневния срок изпълнителите да са предупредили възложителя,
че заданието или изходните данни, необходими за изработване на проекта, са
неподходящи, нуждаещи се от промени или са налице други пречки за изпълнение на
работата, каквото е задължението им съгласно чл. 260, ал. 1 ЗЗД. От
представените и от двете страни по делото и приети като писмени доказателства
писма се установява, че цялата кореспонденция във връзка с изпълнението на
работата по договора е водена след изтичане на уговорения в същия десетдневен
срок.
Освен липсата на изпълнение в срок на задълженията
на ищците, от посочената кореспонденция, както и от Становище рег. №
ИИБ18002765ВН/11.09.2018 г. на ***, Писмо рег. № Д18000590ВН _001ВН/18.09.2018 г. и Писмо рег.
№ ИИБ18003554ВН/19.11.2018 г. от Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ при *** /представени от ищците/ е видно също така, че
предадените след срока за изпълнение варианти на проекти са били с пропуски и
недостатъци, като същите многократно са указвани на изпълнителите и им е бил
даван допълнителен срок за тяхното отстраняване. Не се доказа от страна на
ищците дори и в последващ след изтичане на уговорения десетдневен срок момент
същите да са уведомили възложителя за наличието на пречки за изпълнението на
възложената им работа, отстраняването на които да зависи от действия на
ответника.
Приемането на работата включва фактическо действие
по реално получаване на фактическата власт върху изработеното, така и правно
действие – по одобрение на изработеното, тоест признание, че то действително
съответства на възложеното с договора. Приемането може да бъде направено както
изрично, така и с конклудентни действия.
В случая, в чл. 5, ал. 1 от процесния договор е уговорено
отчитането/приемането на дейностите по проектиране да се извършва с
приемо-предавателен протокол, отговарящ на определени изисквания, а окончателното
приемане на проекта – след одобряване от главния архитект на ***. В същата
разпоредба е посочено, че до окончателното приемане на проекта възложителят има
право да върне същия за корекции с писмо, в което се указва и срок за тяхното
отстраняване.
По делото е представен подписан от страните
Приемо-предавателен протокол от 20.12.2018 г. за предаване от ищците на
ответника на три екземпляра на хартиен носител, 1 екземпляр на дигитален
носител и 1 екземпляр от проектно-сметна документация на инвестиционен проект
за обект „Светофарна уредба на стандартно триклонно кръстовището на ***, ***
и ***по плана на 27-ми 29-ти м.р., ***, гр. ***. Не е налице обаче одобряване на предадения проект от
главния архитект на ***.
Настоящият съдебен състав намира, че изрично
уговорената между страните форма за приемане на възложената работа представлява
по естеството си и форма за доказване на приемането, която в случая не е
спазена. В този смисъл, липсва както изрично приемане на работата от
възложителя, така и приемане с конклудентни действия.
В случаите, когато възложителят откаже да подпише
съответния писмен акт за приемане на работата и да удостовери предаването на
същата, без да изложи изрични възражения за неправилност на изпълнението,
отказът му не поражда в негова полза изгодни правни последици. В настоящия
случай обаче, не се касае до необосновано неприемане на работата. Напротив, видно
от приетите по делото писмени доказателства, от страна на възложителя
многократно, и преди, и след подписване на Приемо-предавателен протокол от
20.12.2018 г., изрично са изразявани възражения относно качеството и
съответствието на предлагания проект с първоначалното задание и с нормативно
установените изисквания за същия.
Посочените обстоятелства се установяват и от
събраните по делото гласни доказателствени средства, а именно - свидетелските
показания на ***, заемащ длъжността „Главен инспектор контрол, прокопаване и
експлоатация и зимно поддържане на уличната мрежа“ при ***, както и от
експертното заключение на вещото лице по назначената Съдебно-техническа
експертиза.
Свидетелят *** заяви в проведеното по делото
открито съдебно заседание, че проектантският екип в лицето на ищците не е
разполагал с необходимите практически познания и не е бил запознат с
приложимите нормативни изисквания за извършване на проектните работи.
Свидетелят счита, че процесният проект би могъл да бъде изготвен в завършен вид
за около 8-9 дни или максимум 14 дни, като евентуалното забавяне в получаването
на определени изходни данни, необходими за работата, не влияе върху целия
проект.
Съгласно приетото по делото експертно заключение,
към датата на изтичане на уговорения срок за изпълнение – 26.04.2018 г. липсват
данни и доказателства за изработен от ищците и годен за приемане проект,
отговарящ на условията на сключения между страните договор и на изискванията на
заданието за проектиране, неразделна част от същия. В
констативно-съобразителната част на заключението вещото лице е посочило
подробно както изискванията, на които процесния проект следва да отговаря, и
изходните данни, необходими за неговото изготвяне, така и конкретните непълноти
и грешки в проекта, които не са били отстранени от проектантския екип.
Възложителят по договор за изработка дължи да
заплати възнаграждение за приетата работа, като плащане се дължи в момента на
предаване и приемане на готовия трудов резултат, освен ако страните не са
уговорили друг срок за плащане на възнаграждението.
В случая, не е спазена уговорената между страните
форма за доказване на приемането на възложената работа, доколкото липсва
одобряване на проекта от главния архитект на ***, като липсата на последния
елемент от посочената форма се дължи на липсата на точно изпълнение на работата
по време и качество от страна на ищците. Настоящият съдебен състав намира, че съставянето
на фактура от изпълнителя за стойността на дължимото възнаграждение по договора
е без значение за изискуемостта на вземането му. Нещо повече, видно от Писмо
рег. № Д18000592ВН_007ВН/25.02.2019 г. от Дирекция „Инженерна инфраструктура и
благоустрояване“ при ***, Писмо рег. № РД19013320ИП/18.07.2019 г. и Писмо рег.
№ РД19013320ИП/18.07.2019 г. от ОП „Инвестиционна политика“ при ***, издадената
фактура е върната от ***.
Неоснователно е възражението на ищците за
непредоставяне на изходни данни за изработване на проекта от ответника,
доколкото съгласно чл. 16 от договора, изпълнителят има право да иска от възложителя
необходимото съдействие, но не се установи по делото да е поискано такова,
както и същите да са уведомили възложителя за наличието на пречки за
изълнението на възложената им работа, отстраняването на които да зависи от
действия на ответника.
Предвид изложените съображения, не се доказа по
делото да е налице изпълнение на възложената на ищците работа точно /съгласно
дадената поръчка, качествено и в уговорения срок/, както и наличие на приемане
на същата от страна на ответника. С оглед на това, настоящият съдебен състав
намира, че предявеният от ищците иск с правно основание чл. 258 ЗЗД за
заплащане от страна на ответника на сумата от 5 880 лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за
изработка на инвестиционен проект с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, е неоснователен и недоказан, поради което и
същият следва да бъде отхвърлен изцяло.
С оглед направените изводи по отношение на предявения
главен иск, съдът дължи произнасяне по евентуално направеното искане с правно
основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД, като по отношение на същото намира следното:
Производството по чл. 69, ал. 2
ЗЗД не е исково, а спорно производство за съдебна администрация на гражданските правоотношения между съконтрагенти по повод изпълнение на договор. То започва по молба на кредитор за определяне на достатъчен срок за изпълнение на задължение на длъжник, което е предоставено на неговата воля и възможности и не е уговорен срок за изпълнението му. Съдебното решение не формира сила на пресъдено нещо, но има изпълнителна сила.Производствата за спорна съдебна администрация на
граждански правоотношения не са регламентирани в ГПК. Поради това, доколкото в други закони няма особени процесуални норми за
тях и доколкото самата специфика на съответното производство не налага друго,
по отношение на тези производства се прилагат процесуалните правила на общия
исков процес /Тълкувателно решение № 13/10.04.2013 г. по т.д. № 13/2012 г., ОСГК на ВКС/.
За да се произнесе по основателността на молбата съдът следва да разгледа всички доводи и възражения на страните, относими към предмета на делото, по същество на спора относно изпълнението на съответния договор.
В случая, изложените от страните твърдения и
направените от тях възражения по повод наличието на изпълнение по процесния
договор бяха коментирани с оглед основателността на предявения иск с правно
основание чл. 258 ЗЗД. В този смисъл, и доколкото настоящият съдебен състав
достигна до извод за неоснователност и недоказаност на същия, то следва да бъде
отхвърлена и молбата за определяне на достатъчен срок на ответника за приемане
на изпълнението на възложената работа.
По насрещния иск с правно основание чл. 92 ЗЗД:
Неустойката е съглашение за обезпечение на вредите
от неизпълнение на договора, без да е нужно същите да се доказват.
Съгласно чл. 22, ал. 1 от процесния договор, при
просрочие на обявения срок за завършване на проектирането по вина на
изпълнителя, както и при просрочие на срока, даден от възложителя за нанасяне
на корекции, изпълнителят заплаща неустойка в размер на 0,5% на ден, но не
повече от 30% от стойността на извършените проектни работи.
Предвид изложените по-горе съображения за липсата
на точно изпълнение на възложената на ищците работа /съгласно дадената поръчка,
качествено и в уговорения срок/, съдът намира, че ищците дължат в полза на
ответника неустойка, която в случая е претендирана в размер на 30 % от стойността
на извършените проектни работи, а именно: сумата от 1 764 лева,
претендирана за периода от 27.04.2018 г. – изпадане в забава на изпълнителя до
19.12.2018 г. Доколкото неустойката е изчислена и претендирата като глобална
сума в размер на 30 % от стойността на извършените проектни работи, като
неоснователно се явява възражението на ищците, че неустойка не се дължи за
периода от 27.04.2018 г. до 26.06.2018 г., доколкото изпълнение на задълженията
на ищците по договора липсва и към настоящия момент.
Що се касае до искането на *** за солидарно осъждане на ответниците по насрещния иск, съдът намира, че същото е недоказано.
По делото не бяха
ангажирани доказателства, от които да се установява наличие на договорно задължение за солидарна отговорност на ответниците в
качеството им на съдружници в гражданското дружество за поетите общи права и
задължения в търговската му дейност. При липса на установена в договор или в закона
солидарна отговорност следва да се приеме, че отговорността на съдружниците в
гражданското дружество - ответници е разделна. По делото липсват данни за размера на дяловете на
всеки от съдружниците, поради което по презумцията на чл. 359, ал. 2 ЗЗД следва
да се приеме, че същите са равни. С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният насрещен иск следва да бъде
уважен в претендирания размер
при разделна отговорност на ответниците – съдружници в ДЗЗД,
като искането за солидарното им осъждане следва
да бъде отхвърлено като недоказано.
По възражението за прихващане:
С оглед основателността на предявения насрещен иск
за заплащане на неустойка, съдът дължи произнасяне и по направеното от ищците в
условията на евентуалност възражение за прихващане.
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗЗД,
предпоставките за настъпване на компенсацията са наличието на две насрещни
изискуеми и ликвидни вземания за пари или еднородни и заместими вещи.
Неустойката,
както и задатъкът /гаранция/ са договорни клаузи с акцесорен характер,
чрез които се обезпечава изпълнението на задължението и се обезщетяват вредите
от неизпълнението. Тяхното включване в
съдържанието на договора е предоставено на волята на страните, съответно
законодателят е предоставил на страните и правото да определят размера на
уговорените неустойка или задатък
/гаранция/.
Функциите
на задатъка /гаранция/ по дефиниция са потвърдителна и обезпечителна
– служи като доказателство за сключването на договора и гарантира изпълнението
на задълженията на страните посредством предвидената възможност неизправната
страна да изгуби задатъка, съответно да дължи връщането му в двоен размер. От предвидените в чл. 93 ал. 2 ЗЗД последици на неизпълнението при
уговорен задатък се извлича и обeзщетителната му функция, тъй като той служи и
като предварително и общо определяне на обезщетението, на което кредиторът ще
има право в случай на неизпълнение. С
оглед свободата на договаряне,
страните могат да договорят и заплащане на обезщетение по общия ред наред със
задатъка /гаранцията/, с
което на задатъка може да бъде придадена наказателна функция.
Установи се по делото, че ищците са заплатили в
полза на ответника сумата от 260 лева, представляваща задатък /гаранция/,
съгласно чл. 23, ал. 1 от процесния договор. Ал. 2 от същия предвижда, че
възложителят има право да усвои изцяло или част от гаранцията при неточно
изпълнение на задължения по договора от изпълнителя, а текста на ал. 4 – че
гаранцията се освобождава поетапно при точно и пълно изпълнение на задълженията
на изпълнителя.
С оглед направените изводи за липсата на точно
изпълнение на възложената на ищците работа /съгласно дадената поръчка, качествено
и в уговорения срок/ и като съобрази обстоятелството, че страни по същия не са
физически лица, както и начина на договаряне на обезщетение в случай на
неизпълнение на задълженията по договора, настоящият съдебен състав намира, че
така направеното възражение за прихващане е неоснователно, като същото следва
да бъде отхвърлено.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
в полза на ищеца
по насрещния иск - *** следва
да бъде присъдена сумата от общо 735,60 лева за сторени съдебно-деловодни разноски в настоящото
производство, от които: 585,60 лева - за депозит за вещо лице и 150 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител
на насрещната страна за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Същото
е определено в пределите по чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, като съдът намира, че възнаграждението съответства и на
фактическата и правна сложност на делото и на предприетите от процесуалния
представител на ищеца по насрещния иск действия по защита интересите на последния.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, и „Д.В.К.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, двете като
участници в ***, БУЛСТАТ ***, срещу ***, БУЛСТАТ ***,
иск с правно основание чл. 258 ЗЗД, за
осъждане на ответната страна да заплати в полза на ищците сумата
от 5 880 (пет хиляди осемстотин и осемдесет) лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за
изработка на инвестиционен проект с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ молба от „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, и „Д.В.К.Б.” ООД, ЕИК
***, със седалище и адрес на
управление:***, двете като участници в ***, БУЛСТАТ ***,
за
произнасяне по спорна съдебна администрация, с която на
основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД е поискано на ***, БУЛСТАТ ***, бъде определен
срок за окончателно приемане на инвестиционен проект по Договор за изработка на
инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.
ОСЪЖДА от „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, и „Д.В.К.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, двете като
участници в ***, БУЛСТАТ ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на *** сумата от по 882 (осемстотин
осемдесет и два) лева за всяко от двете дружества, представляваща неустойка за забавено изпълнение
по Договор с рег. номер
Д18000590ВН/16.04.2018 г.,
претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от договора за периода от 27.04.2018 г.
до 19.12.2018 г. и равняваща се на 30% от
стойността на проектните работи, като ОТХВЪРЛЯ искането за солидарно осъждане на „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, и „Д.В.К.Б.” ООД, ЕИК ***, двете като участници в *** ***, ЕИК ***.
ОТХВЪРЛЯ
направеното от „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, и „Д.В.К.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, двете като
участници в ***, БУЛСТАТ ***, възражение за прихващане за сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева, представляваща преведена от изпълнителя на
възложителя гаранция, съгласно чл. 23, ал. 1 от Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.
ОСЪЖДА „П.П.Е.М.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, и „Д.В.К.Б.” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, двете като
участници в ***, БУЛСТАТ *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Общинта ***, БУЛСТАТ ***, сумата от по 367,80 (триста шестдесет и седем лева и осемдесет стотинки) лева - сторени
съдебно-деловодни разноски, от които: 585,60 лева - депозит за вещо лице и 150 лева - юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: