№  19                                                        12.03.2020г.                            Град Разград

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградският административен съд, в закритото съдебно заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесетата година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ДАМЯНОВА

 

При секретаря

И в присъствието на прокурора

Като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно дело № 42 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е жалба от  С. Ц. К. от град Р. против  отказ на кмета на Община Лозница да предприеме действия за премахване на незаконен строеж.

 След преценка на изложеното в жалбата и материалите по административната преписка, съдът  констатира следното:

 Жалбоподателката С. К.  твърди, че е собственик на  апартамент № 25 в жилищен блок „Л.“, находящ се в град Л., общ.Л., обл.Р., ул.“*******“. Тя сочи, че К. А. В. и С. В., собственици на апартамент на първия етаж в жилищния блок, са направили преустройство, засягащо общите части на сградата и прилежащите площи към блока в нарушение на правилата на ЗУТ.

Жалбоподателката  твърди, че от месец юни 2016 г. многократно е сезирала различни органи- Община Лозница, ДНСК-гр.София за съществуващия незаконен строеж с искания за премахването му, но това до момента не е сторено.

На 07.01.2020г.  жалбоподателката е подала ново искане до кмета на Община Лозница за предприемане на действия по констатиране на законосъобразността на  извършените строителни дейности  и  за издаване на заповед за премахване на незаконните строежи.  Копие от искането е изпратено и  до ДНСК-София и  ДНСК-Разград.

С писмо изх.№ РЗ-2728-00-207/15.01.2020г. ДНСК е изпратила искането на  С. К.  на кмета на Община Лозница за произнасяне в срок от 10 работни дни.

 С  писмо изх.№ 94-С-4/29.01.2020г. кметът на Община Лозница е уведомил С. К., че  не е необходимо да се предприемат действия по чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ, тъй като не са отнети  общи  помещения и площи или части от тях и не е променено предназначението им, както и  не се изменят съществено общите части на сградата. По преписката не се съдържат данни кога е връчено това писмо на жалбоподателката К..

При извършената проверка на жалбата по реда на чл. 159 от АПК, съдът установи, че същата е  процесуално недопустима.

Съгласно чл. 225а от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях, която заповед подлежи на оспорване по съдебен ред по реда на АПК.

В случая липсва предмет на оспорване, тъй като отказът за издаване на заповед за премахване на незаконен строеж не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 214 ЗУТ. Отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице тогава, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, за администрацията се поражда задължение да издаде акт с определено от нормата съдържание. Не съществува норма нито в ЗУТ, нито в друг закон, която да задължава кмета на общината да се произнася по искания на граждани или юридически лица за премахване на незаконни строежи. Кметът е административен орган, който упражнява определените в чл. 222 и чл. 225а ЗУТ правомощия служебно. Поради това кметът на общината не е задължен да издава по депозирани искания или сигнали актове за премахване на строежи. При липсата на такава възможност не е налице и подлежащ на обжалване отказ. Такъв няма нито по критериите на общата клауза на чл. 21 АПК, нито по тези на специалната клауза на чл. 214 ЗУТ, който в т. 3 сочи като индивидуални административни актове актовете за спиране, за забрана на ползването или премахване на незаконни строежи, а не отказите за издаване на такива заповеди.

Предвид посоченото, оспореният от жалбоподателката отказ на кмета на Община Лозница не представлява индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване по реда на АПК.

В случая не намира приложение и чл. 197 от АПК, доколкото ЗУТ е специален закон и в нормата на чл. 214 от същия са посочени изрично кои актове (съответно откази) по смисъла на ЗУТ са индивидуални административни актове.

Ето защо отказът на кмета на Община Лозница да издаде заповед за премахване на строителство, не подлежи на оспорване по смисъла на чл. 159, т. 1 АПК. Поради това жалбата следва да се остави без разглеждане, а образуваното производство- да се прекрати.

Мотивиран така, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С. Ц. К. от град Р., бул.“********“ № **, вх.**, ет.** против  отказа на кмета на Община Лозница да предприеме действия за премахване на незаконен строеж, обективиран в писмо изх.№ 94-С-4/29.01.2020г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 42/2020 по описа на Административен съд- Разград.

Определението може да се обжалва  пред Върховния административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 СЪДИЯ: