№ 288
гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Веселин Д. Хаджиев
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Анна Д. С.а
и прокурора Б. Т. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Веселин Д. Хаджиев Въззивно частно
наказателно дело № 20245000600310 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият И. Т. Г. се явява лично и със защитника си – адв. Д. И..
Обвиняемият П. К. П. се явява лично и със защитника си – адв. И. Д.
И..
Обвиняемият Б. В. П. се явява лично и със защитника си – адв. К. Б..
За Апелативна прокуратура – Пловдив се явява прокурор П..
Адв. И.: Моля да се даде ход на делото.
Обв. Г.: Да се гледа делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обв. П.: Да се гледа делото.
Адв. Б.: Моля да се даде ход на делото.
Обв. П.: Да се гледа делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът след съвещание намира, че не са налице процесуални пречки за
даване ход на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВАХА се частните въззивни жалби от съдията докладчик.
Адв. И.: Поддържам частната жалба.
Обв. Г.: Поддържам частната жалба.
Адв. Д.: Поддържам частната жалба.
Обв. П.: Поддържам частната жалба.
Адв. Б.: Поддържам частната жалба.
Обв. П.: Поддържам частната жалба.
НА СТРАНИТЕ се разясниха правата им по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Адв. И.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обв. Г.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Д.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Обв. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Адв. Б.: Нямам искания за отводи.
Представям и моля да приемете следните документи: медицинско
направление, заверено от 20.02.2024 г. касателно обв. П., от което е видно, че
същият е с диагноза паническо разстройство; 3 бр. епикризи във връзка с
различни заболявания на лицето, всичките са от 2023 г.; две оферти във
връзка с артикули, които се продават от Г.К. и ... Интересува ни цената на
въпросните артикули и печалбата, която реализираме, продавайки тези
артикули, тъй като тези артикули са били предоставени на П..
Обв. П.: Нямам искания за отводи и доказателства.
Прокурорът: Нямам искания за отводи и доказателства. Не възразявам
да се приемат представените доказателства.
Адв. И.: Да се приемат доказателствата.
Адв. Д.: Не възразявам да се приемат доказателствата.
2
Съдът след съвещание счита, че с оглед изявленията на страните, че
няма да сочат други доказателства и нямат други доказателствени искания,
следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА приложените по делото писмени доказателства,
вкл. представените в днешното съдебно заседание представени от адв. Б..
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ
Адв. И. (за обв. Г.): Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите
жалбата срещу постановеното определение на ОС Пловдив за взимане на
най-тежката мярка спрямо подзащитния ми.
След запознаване с мотивите на първоинстанционното определение
считам, че същото е неправилно и необосновано. Прави впечатление, че
изложените съображения за наличието на обосновано предположение за
извършване на деянието от моя подзащитен, както и за наличието на реална
опасност същият да се укрие, на практика се базират на едно предположение
и, на практика, няма нито един мотив в подкрепа на тези две съображения на
съда. Доколкото самото определение е изключително кратко, ще се спра на
неговото съдържание.
За да аргументира обоснованото предположение, първоинстанционният
съд се позовава на показанията на полицейските служители, разпитани по
делото, като аргументът на съда е, че същите са присъствали при гасенето на
пожара, възприели са непосредствено миризмата на марихуана, наличието
на оборудване на производство на марихуана. Това са аргументите на
първоинстанционния съд в тази насока. За мен не става ясно обаче, с какво
това, което са констатирали някои свидетели, допринася за съпричастността
на моя подзащитен към извършените деяния, както и по какъв начин това,
което те са констатирали, се отразява върху обоснованото предположение за
съпричастност на моя доверител. Не става ясно. За да аргументира твое свое
виждане, първоинстанционният съд, включително посочва, че аргумент за
съпричастност на моя подзащитен към деянието представлявал и фактът, че
към въпросния обект имало установено завишено потребление на ел. енергия
в помещението, в което се отглеждала марихуана. Може би щях да се съглася
с всичко това, ако беше подкрепено с факти и обстоятелства.
3
Имахме кратко време да се запознаем с материалите по делото, но не
успяхме да открием доказателства и индиции за участие на доверителя ми в
тези обвинения. Тези твърдения на първоинстанционния съд, на практика,
остават висящи, защото това обосновано предположение, за което се говори,
е толкова на ръба на предположенията, че бих казал, че направо липсва.
Единственото, което, може би, до известна степен, навежда на идеята на една
индиция за наличие на обосновано предположение. По-скоро може да се
говори позоваването на съда на една идентификационна експертиза, която е
свързана с разпознаване по снимков материал от камера. Но прави
впечатление (в първата инстанция съм изложил съображения по отношение
изземането на тази камера и изобщо процедурата според мен е категорично
опорочена), но прави впечатление, че тук се касае за събрана информация за
период от три години. За този период е налична една снимка, по която е
работено, за да бъде установено дали фотографията от записа отговаря на моя
подзащитен. Така, в заключението, дадено от вещото лице, е, че моят
подзащитен е лицето, което е заснето на снимката. Но като съпоставим
дългия период от време, наличието на практика, защото правим оглед само на
една - единствена снимка и това не е в състояние да създаде една убеденост
за съпричастност в извършеното деяние на моя подзащитен и то за такъв
дълъг период от време.
Обръщам внимание на фона зад снимката. Прави впечатление, че
снимковият материал, който е представен, касае два обекта, според мен, които
нямат нищо общо. След снимка № 50, ако погледнем, касае се за съвсем
различни помещения и в кое от двете е заснет моят подзащитен, не става
ясно въобще, за да може да бъде презюмирано неговото участие в целия
период от време, както е повдигнато обвинението или това негово явяване там
е бил съвсем инцидентно.
На следващо място, в определението си първоинстанционният съд
говори прекалено общо, като казва, че налице са данни за съпричастност към
извършеното деяние. Понятието съпричастност и смисълът, който е вложен, е
прекалено обширно. На практика, нямаме никаква конкретика.
Поставяйки всички обвиняеми под общ знаменател, на практика
първоинстанционният съд допуска порок в самия съдебен акт, той е
немотивиран и не може да бъде оставено буквално на въображението на
4
четящия съдебния акт да предполага защо спрямо лицето мярката за
неотклонение е ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Приема първоинстанционният съд, че втората кумулативно изискуема
предпоставка моя подзащитен да се укрие не е налице, но приема, че е налице
реална опасност да бъде извършено престъпление. Съгласно трайната
практика на ВКС тази опасност трябва да бъде доказано реална. Това не е
сторено по делото и колкото и да звучи неправилно, според мен, основният
аргумент ще го зачета, че е налице реална опасност да извърши престъпление,
било това, че опасността се извеждала от това, че в групата участвали голям
брой членове - 11 човека и дългият период на съществуването й. Казвам, че
е неправилно, защото не може на базата на една оборима презумпция да бъде
правен извод, който да установява, че е налице тази реална опасност. Просто
тези две неща взаимно се изключват, съгласно едно ТР1/2002 г. на ВС. В
същия смисъл е и решение на ЕСПЧ по чл. 5. Ето защо аз смятам, че на
практика това определение за взимането на най-тежката мярка за
неотклонение е неправилно и необосновано, същото не отговаря на целите и
мерките за неотклонение, които в своята същност трябва да обезпечат целите
на правилно протичане на наказателния процес. След като се запознаем с
материалите по делото, установяваме, че на практика разследването по делото
е приключило. Очаква се само една експертиза, което не може до такава
степен да повлияе на хода на самото наказателно производство и доколкото,
според нас, законосъобразното протичане на разследването до настоящия
момент не е по някакъв начин шиканирано, спъвано, не са налице данни моят
подзащитен да е предприемал каквито и да е действия по манипулация на
доказателствата. Дълъг е периодът от февруари до юни и ако се касаеше до
една добре организирана престъпна група, както се твърди, всички биха
знаели за нещата, които се случват и биха предприели действия с оглед
укрИ.е. Но има достатъчно данни по делото, че моят подзащитен не се е
укривал.
На следващо място, за да е налице тази реална опасност, той трябва да
е осъждан или срещу него да се водят други наказателни производства, които
да аргументират и да мотивират тази реална опасност, но такива данни по
делото не са налице. Нещо повече, същият е семеен; има две деца, които
отглежда; работи, за да издържа семейството си.
5
Предвид всичко гореизложеното, моля да уважите жалбата и отмените
първоинстанционния съдебен акт, като вземете, ако решите, че следва да
бъде вземана мярка за неотклонение, същата да бъде по-лека мярка – парична
гаранция, в размер, който да отговаря на имотното състояние на моя
подзащитен и семейното му състояние. В този смисъл моля да се произнесете.
Обв. Г. (за лична защита): Уважаеми апелативни съдии, поддържам
казаното от моя защитник.
Адв. И. Д. И. (за обв. П.): Уважаеми апелативни съдии, на първо място,
поддържам всички аргументи, които съм заявил пред първата инстанция, като
в частната жалба сме изложили нашите тези, като голяма част от тях бяха
заявени от колегата И.ски. Ние също ги споделяме, също считаме, че
обжалваният съдебен акт не отговаря на формалните изисквания на
процесуалния закон. Защото в този акт ние очаквахме да видим повече
аргументи и то на база събраните доказателства, които се намират в папките
на ДП, досежно това кое доказва, че има реална опасност моят подзащитен да
извърши друго престъпление, при положение че е неосъждан, няма данни за
прояви, които да са нарушения (още по-малко престъпления), кое доказва, че
има реална опасност от укрИ.е, при положение че почти 4 календарни месеца
знае за провежданото разследване, знае за определените мерки за
неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА на лице, което е вписано като
съучастник и участник в тази организирана престъпна група и т.н. Тоест, тук
имаме един съдебен акт, който не отговаря на формалните изисквания на
закона да бъде обоснован, респективно да бъде и законосъобразен. Актът не е
обоснован и моля да го отмените и определите различна мярка за
неотклонение от предвидените в процесуалния закон. Всички аргументи,
които бяха изложени от колегата, ги подкрепяме изцяло, като голяма част от
тези аргументи биха имали юридическа стойност, ако сме в друг процес, в
процес по същество, с внесен обвинителен акт и обсъждаме детайлно
процедурите по събиране на доказателства, цененето на доказателствата и т.н.
Но когато говорим за обоснованото предположение, трябва да имате и това
предвид.
В тази насока, моля да уважите жалбата, която сме подали пред вас.
Обв. П. (за лична защита): Уважаеми апелативни съдии, поддържам
казаното.
6
Адв. Б. (за обв. П.): Уважаеми апелативни съдии, поддържам частната
въззивна жалба против атакуваното протоколно определение на
първостепенния съд, с което спрямо подзащитния ми П. е взета най-тежката
мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА.
Намирам така постановеното определение за неправилно,
назаконосъобразно и необосновано, поради което ще ви моля да го отмените
и да постановите друго, с което подзащитният ми бъде освободен, без мярка
за неотклонение или алтернативно, ако му бъде определена такава,
съответстваща на целите, визирани в разпоредбите на чл. 57 НПК, то тя да
бъде по-лека - парична гаранция или подписка. Подробни аргументи няма да
излагам, с оглед процесуална икономия. Не е необходимо да повтарям
казаното от колегите ми И. и Д.. Това, което се отнася до техните
подзащитни, със същата степен важи и за подзащитния ми П.. Определението
е безмотивно. На практика, не става ясно защо първоинстанционният съд е
приел, че към момента може да се направи обосновано предположение за
причастност на което и да е от тези три лица и в частност за подзащитния ми
П..
Показанията на свидетелите, на които се позовава
първоинстанционният съд, по никакъв начин не мисля, че са достатъчни да
инкриминират престъпната деятелност на подзащитния ми.
На следващо място, заключенията от посочените експертизи, същите
сами по себе си не са достатъчни,за да се направи такова обосновано
предположение за авторството. Правилно колегата И. отбеляза за снимковия
материал и иззетата изследвана камера. Касае се за два различни обекта, за
един сравнително дълъг период от време и не може да се твърди, че всеки
един от обвиняемите имат каквато и да причастност към този период от
време.
От друга страна, когато се повдига обвинение за организирана
престъпна група, няма как лицата в тази организирана престъпна група да не
се познават. Реално подзащитният ми П. не познава повечето от хората, с
които е вкаран в тази престъпна група.
Аргументите на съда, че е налице и другата предпоставка за вземане на
мярка за неотклонение, а именно реална опасност от извършване на
престъпление, също не мога да споделя. Предишните осъждания на П. не са
7
достатъчни, за да се счита, че същият би извършил престъпление при по-лека
мярка за неотклонение, при положение че спрямо него няма доказателства за
участие в твърдяната престъпна дейност.
Другото, което е различно от статуса на другите обвиняеми, изправени
пред вас, е здравословното състояние, за което приложихме документи.
Детенцето на П. страда от тежка форма на аутизъм, нуждае се от бащина
грижа. Неговото състояние също е тежко и би могло да бъде обострено и да
доведе до фатален изход.
Представихме и по делото са приети съответните оферти за артикули,
които П. по занятие е извършвал като търговска дейност и е продавал. Този
човек е реализирал някаква печалба, не защото е участвал в организирана
престъпна група за отглеждане и разпространение на наркотични вещества, а
защото по занятие има разрешителни за извършване на такава дейност и е
продавал артикули, с които някакво друго лице е решило, че следва да
отглежда наркотични вещества. По никакъв начин не можем да свържем
престъпната деятелност на някой друг с търговската дейност, която е
извършвал обвиняемият П..
С оглед на това и като се присъединявам към казаното от
преждеговорившите колеги И. и Д., моля да уважите жалбата, да отмените
определението на ПОС и да постановите друго определение, с което да не
вземате мярка за неотклонение спрямо обв. П., или алтернативно да вземете
по-лека мярка, съобразена с целите на мерките за неотклонение, визирани в
чл. 57 НПК – парична гаранция, съобразена с имотното и семейно състояние
на обв. П., както и да бъде съобразена със здравословния статус. Благодаря
ви!
Обв. П. (за лична защита): Уважаеми апелативни съдии, не разбирам
защо прокуратурата не гледа обективно на събраните материали по ДП. Това
са два различни обекта. Това ми е работата и затова съм бил там. Аз продавам
техническо оборудване. Продавам торове. Не нося отговорност на нечии
чужди деяния. Имам много клиенти. Съжалявам, че съм се озовал там, където
не е било нужно. Моля да измените мярката.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви помоля да
потвърдите определението на Окръжен съд Пловдив.
8
За мен остава неясно защо колегите твърдят, че в определението си
Окръжен съд, стъпвайки на показанията на разпитаните полицейските
служители, мотивира наличието на обосновано подозрение. Автопатрулът в
състав на М. и Б., както и служителите на Криминална полиция М. и Д., на
практика отиват на место, когато се получава сигнала за палежа и виждат
нещата такива, каквито са в момента в двете помещения, през които малко
трудно се минава, с оглед на поставената врата. Техните показания на
практика корелират с фотоалбумите и най-вече с оглед на веществените
доказателства, а от там с техническите експертизи и лицево-
идентификационната експертиза. Това няма как да се отрече и да не се вземе
предвид като факт, обосноваващ наличието на обосновано подозрение,
защото ние искаме към настоящия момент в производство по чл. 64 от НПК
това да е налично. Когато говорим за доказателства и когато решаваме делото
по същество се говори за това как се в протоколите за оглед е дописвано, как
е иззет този диск от тези видеокамери. Това са все възражения, които трябва
да се правят по съществото на делото. Няма как съдът да не се позове и
частично на обясненията на обвиняемите Р. на л. 10, на П. и на Т.. Няма как
съдът да не се произнесе и по протоколите за оглед на веществени
доказателства, като не е споменал наличния протокол за оглед на веществени
доказателства на л. 128 от ДП. Затова аз считам, че обоснованото подозрение,
че именно тези трима обвиняеми са съпричастни, като имаме предвид
периода на съществуване на ОПГ така, както е повдигнато обвинение, си е
налице.
Относно наличието на втората кумулативна предпоставка, а именно
опасност от извършване на ново престъпление, защото съдът е приел, че няма
опасност от укрИ.е. Ами имаме обвинение за извършени деяния в съучастие,
извън обвинението по чл. 321 от НК, което сочи на много по-висока степен на
обществена опасност на извършителя, защото съучастието е форма на
усложнена престъпна дейност. Говорим за места, които са в бивше
стопанство, където, ако не беше този пожар, никой нямаше да разбере
обстоятелството, че има две такива помещения, в които се отглеждат
конопени растения. Така че, обстоятелствата, при които са осъществени и
четирите вменени деяния, както и предмета, а това са като вид и количество
наркотични вещества, дават основание да се приеме, че е налице опасност от
извършване на престъпление.
9
Само ще вмъкна, че практиката на ВКС по отношение на
обстоятелството дали участниците в ОПГ трябва да се познават или не, е
категорична, според Решение № 59/2021 г. на І н.о. и Решение № 467/2010 г.
на ІІ н.о. на ВКС, съгласно които познанството между участниците в ОПГ не
е задължително, защото всеки следва да изпълнява определените задачи и да
ограничи възможността да бъде разконспириран. Или, това възражение го
намирам за абсолютно несъстоятелно.
В този смисъл моля за вашия съдебен акт.
Съдът
ОП Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИТЕ
Обв. Г.: Искам да ми се наложи по-лека мярка.
Обв. П.: Аз поддържам същото.
Обв. П.: По-лека мярка, моля.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
Съдът, след съвещание и след като съобрази събраните по делото
доказателства, както и становищата на страните, счита, че жалбата е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от НК, мярка за неотклонение
задържане под стража се взема, когато е налице обосновано предположение,
че обвиняемият е извършил престъпление, което се наказва с лишаване от
свобода или друго по-тежко наказание, и доказателствата по делото сочат, че
съществува реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление.
По досъдебното производство на всеки един от обвиняемите е
повдигнато обвинение както следва:
- На обв. И. Т. Г. е повдигнато обвинение за извършени престъпления
по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.354в, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354в,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
- На обв. П. К. П. е повдигнато обвинение за извършени престъпления
по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр.
10
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.354в, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354в,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
- На обв. Б. В. П. е повдигнато обвинение за извършени престъпления
по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.354а, ал.2, т.1 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК; по чл.354в, ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354в,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК.
За всяко едно от посочените деяния законът предвижда наказание
лишаване от свобода, като за повечето деяния законодателя е предвидил
повече от пет години лишаване от свобода, което ги прави тежки по смисъла
на чл. 93, т. 7 от НК. Това води до извода, че е налице първата предпоставка
за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Съдът намира, че са налице и част от другите комулативно необходими
предпоставки за вземане на най-тежката предвидена в закона мярка за
неотклонение. От събраните по делото към настоящия момент доказателства,
може да се направи изискуемото от закона обосновано подозрение за
съпричастността на обвиняемите Г., П. и П. към повдигнатото им обвинения
за извършени престъпления. За разлика от изискванията за постановяване на
осъдителна присъда, за която е необходима несъмнена установеност на
авторството на деянието и вината на дееца, за нуждите на вземане на мярка за
неотклонение по реда на чл.64 от НПК е достатъчен един по-нисък
интензитет на доказаност на обвинението. Правилно първостепенният съд е
приел, че в случая обоснованото подозрение се установя частично от
обясненията на обвиняемите Р., П.. От показанията на част от разпитаните в
хода на досъдебното производство свидетели К.М..-...., който са
последователни, безпротиворечиви, взаимнодопълващи, а се подкрепят и от
събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства –
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбуми към тях, множество
протоколи за претърсване и изземване. В тази насока са и заключенията на
назначените по делото съдебно-технически експертизи и
съдебноидентификационната експертиза, назначената агро-икономическа
експертиза, назначената експертиза, касаеща иззетото наркотично вещество, а
също и протоколите за оглед на веществени доказателства, както и
получените трафични данни за комуникация между обвиняемите. От
посочените доказателства може да се направи извод за наличие на
11
обосновано подозрение за съпричастността на обвиняемите в извършването
на престъпленията за което са обвинени, поради което възраженията на
защитниците в тази насока се явяват неоснователни.
Не се спори от страните по делото и че липсва реална опасност
обвиняемите да се укрият, доколкото лицата са трудово и семейно
ангажирани и имат регистриран постоянен адрес.
Същевременно наличните по делото доказателства сочат, че
съществува реална опасност обвиняемите да извършат престъпление, ако не
бъде взета спрямо тях мярка за неотклонение задържане под стража. В
подкрепа на горното следва да се посочи, че се касае за повече от едно
обвинение за извършени тежки умишлени престъпления за всеки един от
обвиняемите с настъпили изключително тежки последици предвид данните за
количествата наркотично вещество, което обуславя висока степен на
обществена опасност на обвиняемите и деянията за който им е повдигнато
обвинение. От събраните по делото доказателства се установява механизма на
извършване на деянията. Налице е предварително планиране с висока степен
на конспиративност, хладнокръвно извършено с проявен траен престъпен
умисъл. Опасност да се извърши престъпление се обуславя също така от
големия брой членове на организираната престъпна група – 11,
продължителния период на съществуването й, значителни на брой растения
от рода на конопа, предходни осъждания, касаещи обв. П.. Всичко тава води
до извод за завишена степен на обществена опасност на обвиняемете и
извършеното, поради което реалната опасност те да извършат престъпление
не може да бъде пренебрегната. Предвид изложеното възражението на
защитата, че предвид чистото съдебно минало на двама от обвиняемите не
съществува такава опасност се явява неоснователно.
Възражението на защитата относно тежко семейно положение на обв.
Г. и влошено здравословно състояние, касаещо състоянието на обв. П. и
неговото дете следва да се оставят без уважение. По делото не са представени
доказателства в какво точно се изразява тежкото семейно положение за Г.. Не
са ангажирани доказателства и кой се е грижил за детето на П., къде живее,
кой му осигурява издръжка и кой въобще отговаря за неговото отглеждане,
като няма пречка това де се извършва от съпругата му. От представените в
съдебно заседание доказателства по отношение здравословното състояние на
12
обв. П. се установява, че повечето са с минала давност и от тях не може да се
направи извод, че състоянието му не позволява да пребивава в следствения
арес, където може да ползва медицинска помощ при нужда. Може също така
да се иска от органите на досъдебното производство назначаване на съдебно-
медицинска експертиза относно неговото обективно състояние.
В конкретния случай според съда именно най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ е адекватна на целите по чл.57 от НПК
и е съобразена с обстоятелствата на чл.56 от НПК, като би обезпечила в
пълна степен приключване на наказателното производство и неговото
своевременно приключване, което е в интерес на обвиняемяемите. Друга по-
лека мярка за неотклонение не би изпълнила целите на чл. 57 от НПК.
Предвид изложеното настоящата инстанция счита, че
първоинстанционният съд стигайки до същите изводи е постановил правилно
и законосъобразно определение вземайки спрямо всеки един от обвиняемите
И. Т. Г., П. К. П. и Б. В. П. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ и
липсват основания то да бъде ревизирано и отменено, а следва да бъде
потвърдено.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 965 от 21.06.2024 г.,
постановено по ЧНД № 1345/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, с
което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение
на всеки един от обвиняемите И. Т. Г., П. К. П. и Б. В. П. – обвиняеми по ДП
№ 26/2024 г. по описа на Отдел „Икономическа полиция“ при ОД на МВР -
Пловдив.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 10,43 часа.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
14