Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер  1985             Година  2022,  10.11.            Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІІ състав

 

   на 26.10.2022 година

 

 в публичното заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

 

Секретар: П. П.

 

като разгледа доклад­ва­ното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело но­мер 2294 по описа за 2022 годи­на и като обсъди :

 

Производство пред първа инстанция.

Производството е образувано по жалба на „А. 2017“ЕООД със седа­­лище и адрес на управление *** против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-231-0113150 от 03.08. 2022г., издадена от Началник отдел „Оперативни дейнос­ти“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с която е наложена принуди­телна адми­нист­ративна мярка - “Запе­чат­ване на търговски обект–магазин“,нахо­дящ се в гр.Пловдив, ул.“Солунска“ – обръща­­лото, стопанисван от ЕООД-то и забрана за дос­тъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1,т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на разпоред­бата на чл.146 т.3,т.4 и т.5 АПК, счита акта и за несправедлив, а също така нами­ра определеният срок на запечатване е несъразмерен, поради което настоя­ва за отмяната и. Претендира раз­носки.

Ответникът, чрез процесуалния представител юриск. Ш., е на ста­но­­ви­ще, че жалбата е неоснователна и моли съда да постанови решение, с кое­то да потвърди обжалвания акт, като правилен и законосъобразен. Претен­дира юрискон­султско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е – неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че при извършена опера­тивна проверка на 01.08.2022 г. в 11:35 ч. на търговски обект – магазин, нахо­дящ се в гр.Пловдив, ул.“Солунска“ - обръщалото, стопанисван от търговеца, е констатирано, че същият, в качеството му на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18/ 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в тър­гов­ски обекти чрез фискални устройства на МФ, не регистрира и отчита всяка извършена про­дажба на стоки от търговски обект, чрез издаване на фис­кални касови бележки от въведеното в експлоатация фис­кално устройство, с което е допуснато нару­ше­ние на същата разпоредба.

За извършена контролна покупка – 1 бр. надуваем пояс на стойност 8,00 лева, пла­тена в брой на лицето К.Й.– ***, от Е.Ф.– ***, не е издаден фискален бон от въведе­ното в експлоа­та­­ция и рабо­тещо в обекта фискално устройство /ФУ/ - „Datecs DP-150“ с ИН на ФУ DT742 194 или от кочан с ръчни касови бележки, отго­варящ на изисква­нията на Наред­бата. Стой­ност­та на неотчетената продажба 8,00 лева, съотне­сена към регист­рирания във ФУ оборот за деня към момента на провер­ката – 181,40 лева, при уста­новено касова наличност по време на про­верката – 189,40 лева, или 8,00 лева положителна касова разлика, преценена към големината на търговския обект – магазин за разнообразни нехранителни стоки в голям квартал на гр. Плов­­див, находящ се на оживено място с постоянен интензивен човекопоток, с въз­мож­ност за реали­зиране на значителни обороти предвид множество потен­циални клиенти, както и богатия асортимент на пред­лаганите стоки, е дала основание да се приеме, че с това свое поведение про­ве­ряваното лице накър­нява съществено общест­ве­ния интерес и фискалната политика на държа­вата, тъй като не позволява да бъдат проверени извър­шените от него продажби и като последица, неправилно определяне на дължи­мите данъци.

За резултатите от проверката е съставен протокол за извършена про­верка сер. АА №0113150/01.08.2022г., ведно със събраните доказателства към него. Въз основа на същия е формиран извод, че дружеството не е спазило реда и начина за издаване на документ за продажба по установения ред, с кое­то е нарушен чл.3 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка чл.118 ал.1 от ЗДДС.

На основание чл.186 ал.1, т.1 б.”а” от ЗДДС и чл.186 ал.3 от ЗДДС нало­жена принудителна административна мярка “запечатване на търговски обект – магазин“, нахо­дящ се в гр.Пловдив, ул.“Солунска“ – обръщалото, стопанисван от ЕООД-то и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

В заповедта са изложени и мотиви относно продължителността на срока, а именно: местонахождението на търговския обект с възможност за реализи­ра­не на значителни обороти предвид множество потенциални клиенти, както и бързата ликвидност и търсена на предлаганите стоки, но най-вече реализира­ния немалък оборот за предходните седем месеца от началото на годината в размер на общо 82 279,19 лева и размера на укрития приход от 8,00 лева, а също и за да се осигури защитата на общест­вения интерес, като се предот­врати възможността на из­вър­шване на други нару­шения. Посочена е целта на мярката е да гаран­тира, че всички лица ще спазват законовите норми и ще се осигурят бюджет­ните приходи, както и над­леж­ното и законово декла­риране на движението на стоки и на всички реализи­рани обороти, както и  про­мяна в орга­ни­зацията на дейността в конкретния обект, като целеният резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчет­ността към относимите към ФУ докумен­ти  и пре­дава­не на изискуемите данни към НАП, а индиректният – недопускане на вреди за фиска.

С новелата на чл.186 ал.1, б "а" във вр. с ал. 3 във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Тези предпостав­ки съгласно чл.186, ал. 1, б. "а"

са формулирани така: "Принудител­на­та адми­нист­ративна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, незави­симо от пред­­­ви­дените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за про­дажба, изда­ден по установения ред за доставка/продажба."

В нормата на чл.118 ал.1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фис­­­ка­лен бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана авто­матизирана система за управление на търговската дейност(системен бон), неза­­висимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за изда­ване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.

По силата на чл.25 ал.1, т. 1 от посочената Наредба всяко лице по чл. 3 ал.1 от същия подзаконов нормативен акт е задължено независимо от доку­мен­тирането с първичен счетоводен документ да издава и фискална касова бележ­ка от ФУ за всяка продажба на лицата в случаите на извършено плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод. От своя страна ал.3 /сега ал.4 на чл.25 от Наредба № Н-18/2006 на МФ установява правилото, че фискалната касова бележка се издава в момент на извършване на плащането, както и задъл­жението за лицата по чл. 3 едновременно с получаването на плащането да предоставят на клиента въпросната фискална касова бележка.

Съгласно чл.187 ал.1 ЗДДС при прилагане на принудителната адми­нист­ра­тивна мярка по чл.186 ал.1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярка­та се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.

От цитираните разпоредби може да се направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на про­даж­би­те чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административ­ният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запе­чатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобра­зя­ва продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоя­телства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителност­та на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".

В конкретния случай, принудителната административна мярка е нало­жена на „А. 2017“ЕООД за нарушение на чл. 25 ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ, поради неизпълнение на задължението да издава фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено/а и това не се оспорва от жалбоподателя/, вкл. и от съб­ра­­ните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 01.08.2022г. на стойност 8,00 лева от дру­жеството, не е издадена фискална касова бележка при извършване на пла­ща­нето. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.

Възприемайки извършеното нарушение на чл.118 ал.1 ЗДДС във вр. с чл. 25 ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл.186 ал.3 във вр. с ал.1, т.1, б."а" ЗДДС, ответният административен орган, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за нала­гане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение.

Или законосъобразно – обосновано и в съответствие с материалния за­кон е стореният от ответника извод в тази насока.

Неоснователно е възражение на защитата на търговеца, че в акта за налагане на ПАМ не е визирана точната хипотеза на ЗДДС, тъй като е видно от самата съобразителна част на акта, че там ясно се визира новелата на чл.186 ал.1, т.1 б.“а“ ЗДДС.

Не може да се сподели и възражението, че не е ясно определен обекта, върху който следва да се приложи тази мярка, касателно пространството.

Действително в заповедта обектът(за който няма спор, че се стопанисва и управлява от ЕООД-то и то няма други обекти на ул.„Солунска“ в гр.Пловдив) е индивидуализиран като местонахождение: гр.Пловдив, ул.„Солунска“ – обръща­лото, но това е възприето по този начин, тъй като така се обозначава прост­ранствено и самият търговец, според представените по делото и издаде­ни от самия него дневни отчети и фискален бон копие(л.л.25-29 от делото).

На следващо място този състав на съда намира, че не е нарушено изиск­ва­нето на чл.59 ал.2, т.4 от АПК за мотиви­ра­ност на административния акт досеж­но срока, за който е предприета мярката, с оглед спаз­ване принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и целта на закона, в конкре­тиката на казуса.

Следва да се посочи, че при упражняване на правомощието за опреде­лянето на срока, административният орган действа при условията на оператив­на самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната само­стоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на адми­нист­ративния акт при правилно приложение на материалния закон.

В съответствие с нормата на чл.6 ал.5 АПК, разкриваща част от съдържа­нието на основния принцип на съразмерност в административното производст­во, нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни адми­нист­ративни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и дейст­вията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел.

Според настоящия състав, административният орган е издал индивидуа­лен административен акт, като е съобразил точно установените, релевантни за тази си преценка факти като: размера на неотчетената единична продажба – 8,00 лева, но и липсата на каквато и да е друга поло­жи­телна касова разлика.

Според съда именно тези обстоятелства обосновават от една страна зако­носъобраз­ността на извода на приходната администрация, а от друга моти­вират до голяма степен размера на прилаганата ПАМ, при упражняване на приз­на­тата на органа опера­тивна самостоятелност – да определи конкретния срок на запечатване.

Както самата ***ка(служителят на търговеца Йорданова) собст­ве­но­ръчно е написала в Описа на л.24 от делото, в случая разликата се дължи на пропуск за издаване на касова бележка, а не на други причини.

С оглед на това точна е мярата при извършената преценка за наличието на баланс меж­ду личните и обществени интереси. Или в случая съразмер­ността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, не се явява нарушена, тъй като установеният размер на срока за налагането и(около средата) се явява напълно обоснован, като не се засягат права и законни интереси на адре­сата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.

Според съдът именно този размер е съот­ветен на осъщественото пове­дение, съотнесено към максималния срок за запечатване от 30 дни. Т.е. срокът (който може да варира в диапазона от 1 до 30 дни) е определен в дол­ната една четвърт.

Не се установиха сочените в жалбата до съда нарушения, сочещи на несъобразя­ване на акта с новелата на чл.146 АПК, неговата необоснованост и допус­нато съществено нарушение на производствените правила при издаване­то му.

Същевременно не е налице възможност за прилагане на сочената от защитата на оспорващото дружество норма на чл.186а ЗДДС(в сила от 12.12. 2020г.), не само тъй като същата не е била приложима към датата на издаване на оспорения акт(а съдът преценя законосъобразността му към този момент – така чл.142 ал.1 АПК), но и защото от представените писмени доказателства въобще не се установява, че за управление на продажбите си в този магазин за нехранителни стоки търговецът е избрал и използва само соф­туер, включен в списъка по чл.118 ал.16 ЗДДС, т.н. СУПТО(софтуер за управле­ние на продажби в търговските обекти).

Що се отнася до евентуални проблеми с приложението на чл.187 ал.1 ЗДДС, то на първо място следва да се посочи, че тази проблематика касае прилагането на вече издадената ПАМ, а не нейната законосъобразност, като тук няма пречка тези въпроси да се третират и в последващи актове (разпореж­дания) по арг. от разпоредбите на ал.2 или ал.3 на същия член.

Освен това не следва да се забравя, че и към този момент запечатване на обекта не е направено, тъй като в самата заповед изрично е посочено, че към такова ще се пристъпи в тридневен срок от влизане в сила на същата, което дава значително време и опции на самия жалбоподател, вкл. да се въз­ползва и от възможността по чл.187 ал.4 ЗДДС след издаване на НП.

Ето защо, като издадена от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на същест­вени нарушения на административнопроизводствените правила и на изиск­­­ванията за форма на акта, оспорената в настоящето производство запо­вед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава след бъде отхвърлена.

            На НАП се дължат разноски в размер на 100 лева за осъществената по делото защита от юрисконсулт.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав :

 

Р      Е      Ш      И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „А. 2017“ЕООД със седа­­лище и адрес на управление *** против Заповед за налагане на прину­дителна административна мярка № ФК-231-0113150 от 03.08.2022г., изда­дена от Началник отдел „Оперативни дейнос­ти“ – Пловдив в ЦУ на НАП, с коя­то е наложена принуди­телна адми­нист­ративна мярка - “Запе­чат­ване на търгов­ски обект – магазин“, нахо­дящ се в гр.Пловдив, ул.“Солунска“ - обръщалото, стопанисван от ЕООД-то и забрана за дос­тъп до него за срок от 7 дни, на основание чл.186 ал.1,т.1 б.“а“ и чл.187 ал.1 от ЗДДС, като НЕОС­НО­ВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА „А. 2017“ЕООД със седа­­лище и адрес на управление *** да запла­ти на НАП с адрес гр.София, бул.„Княз Ал. Дондуков“№52 сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

 

                                      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :