Решение по дело №2124/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.209 от АПК, във вр. с чл.72 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на полицейски орган М. А. Г., разузнавач в сектор „Индустрия и търговия“ при отдел „Икономическа полиция“ при Областна дирекция на МВР - Варна, депозирана чрез процесуален представител, срещу Решение № 1053/09.08.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20233110203447/2023г. на Районен съд - Варна, 44 състав. С постановеното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед за задържане на лице № 365зз-473/10.08.2023г., издадена на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, с която Д. Г. А., с [ЕГН], от гр. Варна е задържана в помещение за временно задържане в Първо РУ - Варна.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят излага несъгласие с направените от въззивния съд изводи, че административния акт не съдържа ясни фактически основания относими към конкретното поведение на задържаното лице, както и че административния акт е немотивиран. Счита, че са установени фактическите предпоставки по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Направено е искане съдът да отмени обжалваното решение и да потвърди отменената с него заповед. При условията на алтернативност е направено искане да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрисконсулт Г., който поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – Д. Г. А. с депозиран писмен отговор от 09.09.2024г. чрез адвокат А., оспорва касационната жалба, като счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно. С молба с.д. № 13046/20.09.2024г. поддържа изложените в писмения отговор доводи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като счита обжалваното решение за правилно.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл.211 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред районния съд се е развило по жалба на Д. Г. А., с [ЕГН], от гр. Варна против Заповед за задържане на лице № 365зз-473/10.08.2023г., издадена от полицейски орган М. А. Г., разузнавач в сектор „Индустрия и търговия“ при отдел „Икономическа полиция“ при Областна дирекция на МВР гр. Варна. С оспорената заповед е постановено задържане за срок от 24 часа на А..

При упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, притежаващ качеството полицейски орган по чл.72 от ЗМВР, спазена е предвидената от закона писмена форма при издаването и.

Съдът е приел обаче, че в оспорената заповед липсва съществен реквизит, а именно – не са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР фактическите и правни основания за задържането на лицето. Приел е, че в заповедта не е налице яснота въз основа на какви факти и обстоятелства е направено обосновано предположение, че лицето е извършило престъпление и респ. е съпричастно към извършване на такова. Според съда непосочването на фактическите основания за издаването на заповедта и конкретно за задържането на лицето, води до необоснованост на издадения акт и представлява самостоятелно и достатъчно основание за неговата отмяна. Съдът е приел, че по делото липсват каквито и да било доказателства относно наличието на данни, послужили на издателя на процесната заповед да направи извод за съпричастност на жалбоподателката към извършването на престъпление по посоченото от него, макар и некоректно изписано в заповедта досъдебно производство № 3286 ЗМ/2022г. по описа на ГДНП – МВР, пр. пр. № І.000369/2021г. по описа на Европейската прокуратура. Позовал се е и на определение от 09.08.2023г., постановено по ч.н.д. № 4512 по описа за 2023г. на Софийски градски съд, в което също не се изтъкват предположения за съпричастност на А. към извършването на престъпление, а само е отбелязано, че в дома й могат да се намират вещи, които да имат значение за провеждащото се разследване. Въз основа на това съдът е отменил оспорената заповед.

Така постановеното решение е правилно.

Противно на твърдяното в касационната жалба, при постановяване на обжалваното решение са преценени всички доказателства, като изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани, поради което и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, касационната инстанция препраща към мотивите изложени в обжалваното решение.

Задържането по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл.22 от ЗАНН, която има за цел чрез задържане на лицето да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Тази мярка няма характера на санкция за осъществено поведение в разрез с установените обществени правила и ред, нито на принудителна мярка по реда на Наказателно – процесуалния кодекс, а е предвидена като средство за преустановяване на дадено противообществено поведение и създава условия за ефективно и своевременно изпълнение на правомощията на полицейските органи. За прилагането й е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице – в случая Д. А.. За да бъде законосъобразно наложена такава ПАМ, за административния орган важи императивното изискване да посочи конкретни данни, от които да може да се направи обосновано предположение, че лицето е извършило или е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тези данни следва да са посочени точно, конкретно и ясно. Това е основно задължение за обосноваване при упражненото от органа правомощие в рамките на предоставената му дискреционна власт, като с него законодателят цели осигуряване на възможност за адресата на акта да защити правата си. В случая в подложената на съдебен контрол заповед липсват каквито и да е факти и обстоятелства за наличието на конкретни данни, сочещи конкретно престъпление и обуславящи необходимост от прилагане спрямо А. на принудителната административна мярка задържане на лице за срок от 24 часа. Престъпление е това обществено деяние /действие или бездействие/, което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо. По делото, както е констатирал въззивния съд няма представени конкретни доказателства, че от А. е извършено конкретно престъпление или тя да е съпричастна към извършването на такова.

Отсъствието на мотиви и липсата на конкретни фактически основания за издаване на акта представляват съществен, неотстраним порок, препятстващ проверката за законосъобразност на заповедта и нарушаващ правото на защита на жалбоподателя. Обосноваността на акта, въз основа на който е осъществено ограничаването на правото на свободно придвижване обуславя законосъобразността му и представлява съществен елемент при преценка за произвол при задържането. Заложената от законодателя цел не би могла да бъде постигната при липса на данни за извършено от лицето престъпление. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за всеки конкретен случай да са безспорно установени от административния орган, което в случая не е сторено.

По изложените съображения съдът намира първоинстанционното решение като правилно постановено, поради което същото следва да се остави в сила.

При този изход на спора, основателна се явява своевременно заявената претенция на ответника по делото за присъждане на направените по делото разноски. Съобразно представеният от ответника договор за правна защита и съдействие № 40 от 06.09.2024г., същите се претендират общо в размер на 700.00 /седемстотин/ лева, заплатено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно деловодни разноски в посочения размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал.1 от АПК Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1053/09.08.2024г. на Районен съд – Варна, 44 състав, постановено по н.а.х.д. №20233110203447/2023г.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Варна да заплати на Д. Г. А., с [ЕГН], от гр. Варна сумата от 700.00 /седемстотин/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.