№ 1016
гр. Перник, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20231720102112 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:
***, подадена чрез процесуалния му представител – юрк. А.С., срещу А. С. Х.,
с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от общо 1080.55 лева, представляваща
стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия, за
имот – апартамент № *** находящ се в *** от които главница в размер на
935.75 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 144.80 лева –
обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1056/2023 по описа на РС
Перник – 14.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата. Претендират се
и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на дължимите суми.
1
С исковата молба са представени: копие от извлечение от сметка, копие
от вестник „Съперник” от 2008 г. с публикувани общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди и копие от договор за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
16.12.1992 г.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото А. С. Х. е постъпил писмен отговор. В същия исковите претенции се
оспорват като неоснователни и недоказани. В тази връзка се излагат подробни
доводи, че дружеството не доказвало ответникът да е собственик или
ползвател на процесния топлоснабден обект. Оспорва се ответникът да е
собственик или да притежава вещно право на ползване върху апартамент №
*** находящ се в *** поради което и се прави извод, че между страните не
била налице валидна облигационна връзка за доставка и продажба на
топлинна енергия.
Не се оспорва начинът на формиране на процесните суми, като в тази
връзка не се оспорва, че дружеството е доставяло реално топлинна енергия до
имота като количеството и стойността на същата са изчислени правилно.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Доколкото ответникът не оспорва обстоятелствата, че за процесния
период до процесния имот реално е била доставяна топлинна енергия и че
същата е отчитана правилно, както и не оспорва размера на претендираните
вземания в доклада по делото, приет за окончателен, съдът е посочил тези
обстоятелства като безспорни и ненуждаещи се от доказване, срещу което
страните не са възразили.
В открито съдебно заседание, проведено на 02.10.2023 г., процесуалният
представител на ищеца счита исковете за доказани, поради което и иска
същите да бъдат уважени.
Ответникът не се явява в насроченото открито съдебно заседание.
Изразява писмено становище, че исковете са неоснователни и иска същите да
бъдат отхвърлени. Обръща внимание, че дружеството не доказвало наличие
на облигационна връзка към настоящия момент.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за
вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по
подаденото заявление районният съд е издал заповед № 619/15.03.2023 г. по
ч.гр.д. № 1056/2023 г. по описа на РС Перник. Срещу посочената заповед
длъжникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 от ГПК.
По делото е представено извлечение от в-к. „Съперник“ от 29.04.2008 г.,
от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от 2008 г. на „Топлофикация Перник“ ЕАД са публикувани в
един местен ежедневник.
2
Страните не спорят, а и от представеното по делото извлечение от
сметка е видно, че за процесния имот са начислени следните суми, дължими
за доставка на топлинна енергия – главница в размер на 935.75 лева за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и 144.80 лева – обезщетение за
забава за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г., като същите не са
заплатени.
От представено по делото копие от договор за продажба на държавен
недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 16.12.1992 г. се
установява, че на 16.12.1992 г. ответникът А. С. Х. е придобил собствеността
върху имот – апартамент № *** находящ се в *** ет. 8. По делото няма данни
към момента на сделката ответникът да е бил в брак с друго лице, като
същият е посочен и като единствен купувач.
От ответницика не са наведени твърдения, нито са ангажирани
доказателства, за настъпили промени в собствеността върху имота или
въобще във вещноправния му статут в периода от 16.12.1992 г. /сключване на
договора за покупко продажба/ до настоящия момент, вкл. такива касаещи
процесния период.
От извършена служебна справка в НБД „Население“, налична по
заповедното дело се установява, че ответникът и към настоящия момент е
адресно регистриран на адреса на процесния имот – апартамент № ***
находящ се в *** ет. 8.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия, за посочения по-горе имот, за което е издадена заповед №
619/15.03.2023 г. по ч.гр.д. № 1056/2023 г. на Пернишкия РС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Предвид липсата на наследствено
правоприемство ответникът отговаря изцяло в лично качество.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника А. С. Х.
лично като същият е депозирал възражение, което е наложило даване на
указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В
тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
да влезе в сила след установяване съществуването на вземането по съдебен
ред в исково производство.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия, както и че същият е
изпълнил задължението си за реално доставяне на топлинна енергия
съответно и нейната стойност. В настоящия случай единственият спорен по
делото въпрос е относно наличието на облигационна връзка между страните
предвид направеното възражение, че ответникът не е собственик на
процесния имот.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
3
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител
на топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция
или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между
потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. В тази връзка не е необходимо сключването на
индивидуален договор с потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства /копие от вестник „Съперник” от 2008 г. с
публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и договор за продажба на недвижим имот по реда на наредбата за
държавните имоти от 16.12.1992 г./ следва извод, че ответникът има
качеството на потребител на топлинна енергия, доколкото е собственик на
процесния имот през целия процесен период.
Посочената констатация – че ответникът е собственик на имота, в
посочения по-горе процесен период – следва от обстоятелството, че същият е
придобит по силата на договор за покупко продажба на недвижим имот по
реда на Наредбата за държавните имоти от 16.12.1992 г., сключен от
ответника като купувач.
В тази връзка между ответника и „Топлофикация-Перник“ АД е налице
валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по изричните
разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия, приети от
дружеството и одобрени от КЕВР.
По тези съображения доводите на ответната страна, че не е в
облигационни отношения с дружеството следва да се приемат за
неоснователни, доколкото по делото се установи, че ответникът е собственик
на топлоснабдения имот през процесния период, като срещу ангажираните от
топлопреносното дружество доказателства в тази връзка не бяха въведени
конкретни възражения. Не бяха въведени и конкретни възражения за промени
във вещноправния статут на имота.
Само за пълнота следва да се отбележи, че след като ищцовото
дружество установява собствеността върху имота с цитирания документ за
4
собственост, то именно ответникът следва да ангажира доказателства за
промяна в обстоятелствата около собствеността, касаещи процесния период,
каквито обаче същият не представя.
Извън наличието на облигационна връзка между страните по делото,
както се отбеляза и по-горе, от страна на ответника не са въведени други
конкретни възражения срещу исковата претенция, с изключение
възражението за давност. Въпреки това и за пълнота следва да се отбележи и
че с Решение от 05.12.2019 г. по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във
връзка с отправени преюдициални запитвания съдът на ЕС постанови, че
национална правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент
в сграда — етажна собственост, присъединена към система за централно
отопление, са длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите
части на сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент, не
противоречи на общностното право.
На следващо място съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 -
дневен срок, след изтичане на периода, за който се отнасят. В тази връзка,
както се отбеляза и по-горе, дружеството следва да установи и размера на
претендираната сума. Същата относно процесния период възлиза на 935.75
лева съгласно извлечение по сметка и не се оспорва като стойност, като
сумата не е заплатена.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от първо
число на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази
падежните дати на съответните месечни вземания от процесния период,
размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
настоящият състав намира, че обезщетението за забава е в размер на 144.80
лева, считано от 09.07.2020 г. до 15.02.2023 г.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава е въведено с отговора на исковата молба. Предвид
разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД и задължителната съдебна практика,
обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по тълк.д. №
3/2011г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които процесните вземания са погасяват
с изтичане на тригодишна давност, то с оглед датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2023 г. и началната
дата на процесния период 01.05.2020 г. такава давност не е изтекла по
отношение на нито едно от претендираните вземания.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенция за основателни и доказани, поради което същите следва да бъдат
5
уважени в пълен размер.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл.
415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе по дължимостта на разноските,
направени в заповедното производство като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноски, както в исковото, така и в заповедното
производство.
Искане за разноски е направило само ищцовото дружество:
По разноските в производството по ч.гр.д. № 1056/2023 г. по описа на
РС Перник /заповедно производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 75 лева, от които 25 лева държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на делото тези разноски
следва да бъдат присъдени на ищеца заявител изцяло.
Длъжникът не претендира разноски, но предвид изхода на делото такива
не му се дължат.
По разноските в производството по гр.д. № 2112/2023 г. по описа на РС
Перник /исково производство/:
В това производство ищцовото дружество претендира разноски в
размер на общо 125 лева, от които 25 лева държавна такса и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Видно от представените по делото платежни документи претендираните
разноски са действително извършени. С оглед изхода на делото сумата от 125
лева следва да бъде присъдена изцяло.
Ответната страна не претендира разноски като предвид изхода на
делото такива не й се дължат.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. С. Х., с ЕГН: ********** и
адрес: *** ап. 76 ДЪЛЖИ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ в
лично качество като потребител сумата от общо 1080.55 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия, за имот – апартамент № *** находящ се в *** от които главница в
размер на 935.75 лева за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. вкл, и
144.80 лева – обезщетение за забава за периода от 09.07.2020 г. до 15.02.2023
г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ по ч.гр.д. № 1056/2023 по описа на РС
Перник – 14.03.2023 г. до окончателното плащане на сумата, за които
вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч.гр.д. № 1056/2023 г. по описа на Пернишкия РС.
6
ОСЪЖДА А. С. Х., с ЕГН: ********** и адрес: *** ап. 76 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД,
с ЕИК: *** сумата от общо 75 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 1056/2023 г. по описа на Пернишкия РС и сумата
от общо 125 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство по гр.д. № 2112/2023 г. на РС Перник предвид изхода на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д.
№ 1056 по описа за 2023 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила
решение по настоящето дело.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7