П Р О Т О К О Л
гр.Сливен, 20.06.2019 година
СЛИВЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на двадесети
юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЙОРДАНОВА
при
секретаря Мария Тодорова и с участието на прокурор БОРИСЛАВ СЯРОВ сложи за
разглеждане ЧНД № 338 по описа за 2019 година, докладвано от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ.
На именното
повикване в 11:00 часа се явиха:
Молителката
С.А.Д., се явява лично и с адв. В. М. и адв. Ц.Л. ***.
За Началника на Затвора –
гр.Сливен, се явява лично г-н Д..
За Окръжна прокуратура – Сливен,
редовно призована, се явява прокурор Борислав Сяров.
СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална
пречка за даване ход на делото, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и го ДОКЛАДВА.
Производството е образувано по молба
на изтърпяващата наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Сливен С.А.Д. с
искане да бъде допуснато условно предсрочно освобождаване. Към молбата от страна на администрацията на Затвора гр.Сливен
са приложени писмено становище на Началника на Затвора, система за оценка на
осъдения правонарушител, план за изпълнение на
присъдата /индивидуална програма за въздействие, планиране на присъдата/
и затворническо досие.
Съдът разясни на страните правата
по чл.274 и чл.275 от НПК
АДВ.М.: Нямаме искания за отводи,
да се приемат представените със становището доказателства. Моля да приемете и
приложите удостоверение за раждане на сина и внука на С.Д.. Правим и доказателствени
искане, като молим да бъде допуснат до разпит синът й Синан Бейра Али, във връзка
с установяване на факта за близките семейни отношения, които имат помежду си.
АДВ.Л.: Нямам искания за отводи и
по представените със становището доказателства да се приемат. Моля да уважите
направените от нас доказателствени искания.
Г-н Д.: Нямам искания за отводи.
Представям актуална справка към днешна дата 20.06.2019г. за остатъка от
изтърпяното наказание на лишената от свобода С.А.Д.. Не се противопоставям на
доказателствените искания на защитата, да се приемат представените
доказателства със становището и в днешното с.з.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи. Не се противопоставям да се приемат доказателствата. Не се противопоставям
да бъде допуснат до разпит като свидетел сина на осъдената.
ОСЪДЕНАТА Д.: Присъединявам се
към казаното от адвокатите си.
АДВ.Л.: Да се приеме като
доказателство представената справка.
АДВ.М.: Да се приеме като
доказателство справката, представена от началника на затвора.
Съдът намира, че следва да
приобщи към доказателствения материал по делото, както представените с молбата,
така и допълнително представените въз основа на разпореждането на съдия-докладчика,
писмени доказателства и представените в днешното с.з. 2бр. удостоверения за
раждане. Съдът следва да уважи направеното от процесуалния представител на
осъдената Д. искане за разпит в качеството на свидетел на сина на осъдената,
поради което следва да допусне до разпит като свидетел С.Б.А. Съобразявайки
изложеното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА към доказателствения
материал по делото писмено становище на Началника на Затвора, система за оценка
на осъдения правонарушител, план за изпълнение на присъдата /индивидуална програма за въздействие,
планиране на присъдата/, затворническо досие, справка за изтърпяното наказание
на осъдената Д. към 20.06.2019г., както и представените 2бр. удостоверение за
раждане.
ДОПУСКА ДО РАЗПИТ в качеството на
свидетел С.Б.А.
Съдът покани свид.Синан Али в залата.
Съдът пристъпи към разпит на
свидетеля и сне самоличността му.
СИНАН БЕЙРА АЛИ: на 24 г., живущ ***,
българин, български гражданин, женен, неосъждан, работи, с основно образование,
ЕГН **********, син на л.св.С.Д..
Предупреден за наказателната
отговорност, обещава да говори истината.
Съдът разясни на свидетеля
разпоредбата на чл.119 от НПК, че като син на л.св.Д. може да откаже да
свидетелства, както и разпоредбата на чл.121 ал.1 от НПК.
РАЗПИТАН КАЗА: Желая да
свидетелствам. Аз съм единствено дете на С.. Тя е много добра майка, възпитала
ме е добре. Научила ме е само на добри работи. Искам да е до нас, също и до моето
дете. Всяка седмица идваме в затвора в гр.Сливен, всички със семейството ми –
жена ми, детето ми. Имаме силна емоционална връзка. Детето ми е на 5 години. На
свиждането винаги водим и сина ми с нас, за да види баба си. Занимавам се със
собствен бизнес, имам автомивка. Аз и майка ми не сме имали проблеми със
закона. Майка ми е добра, с никой не се е отнасяла лошо. За периода от 2005г.
до 2013г., докато майка ми отсъстваше, за мен се грижеше баба ми. Баба ми в
момента не е в добро здравословно състояние, тя е вече на 69 г. Баба ми е майка
на майка ми. Баба ми не е идвала на свиждане, нея я няма тук. Баба ми е в
Германия, не знам кой се грижи за нея.
СТРАНИТЕ: Нямаме повече въпроси
към свидетеля. Запознати сме с писмените доказателства. Няма да сочим други
доказателства, делото е изяснено от фактическа страна. Да се приключи съдебното
следствие и да се даде ход по същество.
Съдът намира делото за изяснено
от фактическа страна, поради което
О
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА съдебното дирене.
ДАВА ХОД на
С Ъ Д Е Б Н И Т Е П Р Е Н И Я:
АДВ. М.: Считам, че при преценка на
законовите условия, следва да се имат предвид някои виждания в
Постановление № 7 от 27.06.1975г., Пленум на
Върховния съд, изм. с Постановление № 7 от 06.07.1987г., които не
са засегнати от промените в НК и НПК в последствие, а именно констатацията, че
предлаганият за условно-предсрочно
освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да се основава на
данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността. При разглеждане на предложенията за
условно-предсрочно освобождаване от изтърпяване на наказание
съдът, когато това е необходимо, може да събира и други доказателства извън
приложените към преписката. Следва правилно да
оценяват възпитателното значение на условното-предсрочно
освобождаване и с цялостната си дейност да се съдейства за
своевременното му постановяване спрямо лица, които за първи път изтърпяват
наказание лишаване от свобода и с цялостното си поведение са дали достатъчно
доказателства за своето поправяне. При приложението му спрямо лица с предишни
осъждания следва да се преценяват дали те действително са се
поправили. В настоящия случай това е първо осъждане на С.Д.. При изчисляване
размера на фактически изтърпяното наказание лишаване от свобода следва да се
имат предвид наказанието, определено с присъдата, независимо дали след това
срокът му е намален, чрез частично
помилване или чрез зачитане на положен общественополезен труд и фактически изтърпяното, за което се счита срокът на пребиваването на осъдения в
местата за изтърпяване наказанието лишаване от свобода, признатото
предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. Решаването на
въпроса за основанията за условно-предсрочно
освобождаване не може да се позовава на обстоятелствата по чл.54 и чл.55 от НК, както и
на квалифициращите деянието признаци, които се вземат предвид при постановяването
на присъдата. Чл.70 от НК изисква
осъденият през време изтърпяването на наказанието да е дал доказателства, че се
е поправил.
Безспорно в настоящия случай е
наличието на първата предпоставка, визирана в чл.70 ал.1 от НК, необходима за
постановяване на условно-предсрочно освобождаване, а именно изтърпяване към
момента на повече от половината наказание. Няма спор и за доброто поведение на
лишената от свобода при изпълнение на наказанието, състоящо се в спазване на
установения ред и дисциплина в затвора, дистанциране от конфликти и
неприятности, липса на дисциплинарни нарушения и рисково поведение,
добронамерено отношение към служители и лишени от свобода, награждаване по
чл.98 от ЗИНЗС и добрия прием от общността в затвора.
С.Д. е майка, която е
отгледала и възпитала с необходимите грижа, всеотдайност и любов своя син.
Възпитала го е на трудолюбивост и отговорност. За пръв път е осъдена и търпи
наказание към настоящия момент лишаване от свобода. Емоционално стабилна е, с
добри адаптивни механизми и такива за самоконтрол. Добронамерена е, позитивно
настроена, спокойна, умело лавираща между хора и обстоятелства, комуникативна,
без данни за психични проблеми и депресивни преживявания.
Според становището на
началника на затвора гр.Сливен не проявявала достатъчен интерес за включване в
организирани мероприятия, но според възможностите и интересите си инцидентно се
включвала. Не се включвала в образователни дейности за повишаване на
квалификацията. Считам, че действително не е налице информация за участие в
образователни и квалификационни дейности, но липсват данни и доказателства на
осъдената да е било предложено участие в такива. От друга страна, осъдената е
възпрепятствана от участие в повечето спортни прояви, общественополезни изяви,
благотворителни кампании и други, заради работните смени и заетостта й, тъй
като провеждането на такива прояви много често съвпада с времето, през което тя
работи в цеха на затвора. Когато има възможност се включва активно, както и е
участвала в изработката на макет, който бил високо оценен от администрацията на
затвора и е бил поставен на видно място, което свидетелства за положените
старания и усилия на Д..
Законодателят
е ограничил възможността на съда при преценката на поправянето с разпоредбата
на чл.439а ал.3 от НПК, съгласно която неприлагането на мерки за поощрение,
неучастието в програми и дейности по ал.1, когато такива не са били достъпни за
осъдения, или размерът на неизтърпяната част от наказанието не могат да бъдат
единствени основания за отказ от постановяване на условно-предсрочно
освобождаване, без да се изследва цялостно поведението на осъдения по време на
изтърпяване на наказанието.
В настоящия случай е отчетена
положителната промяна при общата оценка на риска от рецидив, която върви към
понижение. Оценката на риска от рецидив е намалена на 56 точки, който показател
е към долната граница на средния риск. В становището на Затвора гр.Сливен не е
отразено за риска от вреди по отношение на останалите осъдени или персонала на
затвора. Няма индикация за уязвимост или риск по отношение на контрола над
поведението на осъдената.
За С.Д.
през периода на престоя й в затвора, се отчитат положителни промени в
цялостното й поведение. Поведението й е изцяло подчинено на изискванията на
средата. Налице е положителна тенденция към балансирано поведение и
дистанцирането й от междуличностни конфликти и налагане на позиция. Няма
дискриминационни нагласи. Налице е прогрес по отношение на повишаване на
съсредоточеността и чувството й за отговорност. За времето на пребиваването й в
затвора не са регистрирани дисциплинарни нарушения. Изявява желание за
включване в трудов процес. Поддържа връзка с близките си. Демонстрира
устойчивост на семейните ценности. Режимът й е променен в по-лек.
С.Д. не е осъждана за престъпление, представляващо опасен рецидив, и не
е освобождавана условно-предсрочно за друго престъпление.
Към
настоящия момент няма образувани досъдебни или съдебни наказателни
производства, в които лишената от свобода да е обвиняема или подсъдима.
Констатираното
добро поведение, участие в трудови дейности и при възможност включването й в
дейности по осмисляне на свободното време, дават основание да се приеме, че Д.
е доказала поправянето си. Против осъдената няма данни за образувани и висящи
наказателни дела за други престъпления. Липсата на нарушения от страна на
осъдената за времето на целия й престой в затвора и до настоящия момент, факта
на получените награди, като има получена и още една през последните два дни,
констатират, че същата се е поправила. Също обстоятелството за трудовата й
заетост и положителна нагласа, отдаването на доброволен труд с творческа
насоченост, дават основание да се приеме, че Д. е показала, че спазва
установените правила. Констатираната позитивна промяна обосновава извод за
основателността на отправеното искане за условно-предсрочно освобождаване, тъй
като са налице доказателства за поправянето на осъденото лице по смисъла на
чл.439а от НПК.
По отношение на становището на Началника на Затвора Сливен за оставяне
без уважение молбата на осъденото лице, считам, че същото се явява
неоснователно. Разпоредбата на чл.439а от НПК изрично регламентира кои
обстоятелства сочат за положителна промяна у осъдения, както и кои източници на
информация следва да бъдат ценени. Отрицателното становище на Затвора гр.Сливен
съдържа необективни, недоказани и хипотетични преценки и твърдения по отношение
на нагласата и мотивацията на Д..
По отношение на характера на извършеното престъпление, същият е взет
предвид от решаващия съд при постановяване на присъдата. В настоящото
производство следва да бъде преценено наличието или липсата на предпоставките
на чл.70 от НК, съобразно установените обстоятелства по чл.439а от НПК. В
посочения план становището на експертния състав на затвора, че е необходимо
продължаване на ефективно изтърпяване на наказанието, считаме за неоснователно
и необективно и такова, което не може да надделее над обективно установените
обстоятелства по чл.439а ал.1 от НПК за системното добро поведение, трудова
ангажираност.
В тази насока е и трайната съдебна практика, която установява, че
констатацията относно това дали предлаганият за условно-предсрочно
освобождаване осъден е показал примерно поведение, следва да се основава на
данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания,
вътрешния ред, дисциплината и законността, като такива в настоящия случай са
установени.
Считам, че при тези данни са
налице кумулативно предвидените в чл.70 ал.1 от НК изисквания за допускане на
условно-предсрочно освобождаване на осъдената С.Д. от изтърпяване на останалата
част от наказанието „Лишаване от свобода“.
В тази
връзка молим да уважите молбата на С.А.Д. и да постановите определение, с което
да освободите условно предсрочно лишената от свобода с определяне на
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието.
АДВ.Л.: Придържам се към изложението
на колегата адв.М.. Само искам да добавя, че по време на изтърпяване на
наказанието си в Норвегия, С.Д. е полагала труд, квалифицирала се е, с добри
характеристики е посочена от там. Считам, че отговаря на изискванията на чл.70
от НК и моля съда да постанови определение, с което да освободи
условно-предсрочно л.св.С.Д..
Г-н Д.: Представеното становище
на Н-ка на затвора дава на съда един обширен коментар на доказателствата,
изискуеми от закона при разглеждане на института на условно-предсрочно
освобождаване, предвидени в чл.70 от НК, респ. в чл.439а ал. 1 и 2 от НПК. Л.св.
Д. *** на 31.01.2018г. и с определение от 13.04.2018г. по ЧНД № 781/18 г. по
опис на СГС, е приета на основание чл.457 ал.3 от НПК за изпълнение на присъда от
31.05.2017 г. на Апелативен съд – гр. Айдсиватинг, Кралство Норвегия, с което
по отношение на българската гражданка С.А.Д. е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 6 години, като е определен първоначален строг режим на
изтърпяване на наказанието на основание чл.457 ал.5 от НПК, зачетено е времето
от 19.12.2015г. във ФРГ до 05.09.2017г., през което Д. е била задържани в
производство по ЕЗА на територията на ФРГ до 03.02.2016г., когато е приведена
на територията на Кралство Норвегия до 05.09.2017г. също така е зачетено и времето,
през което Д. е изтърпяла наказание в затвора на територията на Кралство Норвегия,
наложено наказание лишаване от свобода и времето до фактическото предаване на
българските власти, а именно при постъпването в затвора на 31.01.2018г.
Видно от представената справка по
настоящото дело към днешното с.з., остатъка от това наказание лишаване от
свобода е 2 години 4 месеца и 23 дни, което отговаря на една от формалните
предпоставки на чл.70 от НК, а именно осъдения да е изтърпял повече от една
втора от наказание лишаване от свобода.
По отношение на останалата формална
предпоставка, свързана с поправянето на осъдения доказателствата, посочени по
чл.439а ал.2 от НПК, техния анализ, водят до извода, че поправителното въздействие
по отношение на осъдената следва да продължи. С помощта на диагностични
инструментариуми, с които си служат експертния персонал в местата за лишаване
от свобода, се установява липса на критичност от страна на осъдената за извършеното
престъпление, като не се установява промяна по отношение към противоправното
поведение на осъдената. Идентифицират се проблеми зони, които същата не отчита,
себеоценява се, прехвърляйки отговорността изцяло на външни фактори, на лица от
близкото обкръжение. Небезизвестен е фактът, че са процесни по това дело на Норвежката
държава, е нейна близка родственица, която също се намира на територията на
затвора и изтърпяваща наказание лишаване от свобода.
По отношение на участието в
трудовата дейност, администрацията на затова е отчела това отношение като
позитивно, намаляващи риска от рецидив и способстващи за адаптация в живота на
свобода. Също е назначена от 17.05.2018 г. на работа в шивашкия цех на затвора.
Отчетено е, че не допуска отсъствие от работното място, спазва трудовата и
технологична дисциплина, но е със слабо изпълнение по отношение на нормите,
чието средно изпълнение варира от 20% до 40%. По отношение участие в образователни,
обучителни и квалификационни дейности, друго формално изискване съгласно чл.439а
от НПК. Същата има завършен 10-ти клас в СОУ „Елин Пелин“ гр.Варна. Същата категорично
отказва да продължи образованието си в средното училище „Аргира Жекова“ на
територията на затвора, където й е предоставена възможност, както за завършване
на средното образование преди срока на изтърпяване на наказанието, така и за
придобиване на професионална квалификация, именно с оглед изпълняваното й като
задължение в шивашкото производство. Това говори за липса на мотивация за
познавателно развитие, което е индикация за недостатъчна осъзнатост по отношение
на криминогенните фактори и неясна жизнена стратегия след освобождаването. Л.св.Д.
е пасивна към набора от позитивни дейности, като кубове по интереси, дискусии и
спортни занимания. Всички жени, изтърпяващи наказание лишаване от свобода в
затвора Сливен имат равен достъп до всички дейности, които се предлагат,
независимо дали упражняват общественополезен труд, защото всички са съобразени
с работното време, което приключва в 15.30ч. в работни дни и след това започват
основните занимания, вкл. и общозатворнически такива. Немалка част от предлаганите
дейност се осъществяват в почивни дни.
Съгласно следващото доказателство
по отношение оценката на правонарушителя е видно, че от приложена оценка към
делото, администрацията на Затвора е отчела позитивната промяна по отношение на
Д. с периодичните й участия в общо полезни инициативи, свързани със затворническите
мероприятия. Но също така е отчела, че не участва и в предлаганите други такива
занимания, организирани състезания, изготвяне на презентации, компютърно
ограмотяване, които са част от механизмите на поправителното въздействие.
Преглеждайки формуляра на оценката на правонарушителя, която е последната оценка
към 04.06.2019г., проблемните зони по отношение на осъдената Д. са именно
образование, обучение и трудова заетост, начин на живот и обкръжение.
Ненапразно зададох въпроса относно грижите за малолетния син в отсъствието на
майката в продължен на 8 години от Република България и грижите, полагани от
майката, както и проблеми, свързани с нагласи към правовия ред в нашата
държава. С оглед на така установените от системата за оценка на правонарушителя
проблемни зони, изготвена към тази дата, като с този план ще си позволя,
въпреки, че се съдържа в делото, да подчертая именно къде се съдържат проблемните
зони по отношение поправително въздействие и къде следва да продължат, а именно
продължаване на редовната трудова заетост, повишаване на изпълнението на възложените
задачи, предвид процентно изпълнение, като срока за това е една година; продължаване
на образованието, което е съществена способ за защита от намаляване риска от
рецидив; запазване на връзката със семейството и децата, и партньора, с който
съжителства Д., чрез писмена кореспонденция, провеждане на телефонни разговори,
свиждане, консултации. Съгласно системата, при отчитане на позитивно
поправително въздействие, с всички способи, предвидени в закона, режимът на
осъдената е променен от строг в общ. Законът дава възможност за позитивно
развитие, поправително, същата да бъде настанена в затворническо общежитие от
открит тип, а също и режимът да бъде променен в по-лек, както и да се възползва
от правата, даващи това, именно лекия режим да ползва право на двудневен
ежемесечен отпуск. В програмирането като задача е поставена задача за положително
мнение и продължаване на линията по отношение тактичност към дисциплинарните
прояви на останалите осъдени, чрез беседи, разговори, съдействие при различни
социално-битови проблеми. Не на последно място, друга цел, която е поставена с
плана, е разпознаване на властите, възприятия, свързани с престъпната дейност, осмисляне
на причините за престъплението, но и за последици от него не само за осъдената,
но и за обществото. С този план Д. е запозната. Този процес е на договаряне с
осъдения, това не е задължителен процес. Всички тези мерки в индивидуалната
програма са договаряни от експерта по социални дейности, който води корекционната
дейност с Д.. Тя си е положила подписа, че ще го изпълнява.
С оглед изложеното дотук считам,
че корекционната дейност по отношение на съдената Д. следва да продължи, а
имено до частична промяна в поведението, което ще доведе до снижаване промяна на
режима в по-лек, съгласно прогресивната система при изпълнение на наказанието лишаване
от свобода. Необходимо е продължаващо поправително въздействие по отношение снижаване
на риска от рецидив и регулиране на нуждите от снижаване, като от постепенното
снижаване на стойностите на следените параметри ще докажат устойчивост на желаната
промяна, с което ще се даде гаранция пред обществеността именно на това въздействие
на местата за лишаване от свобода към корекция.
С оглед изложеното дотук считам,
че корекционната работа с осъдената следва да продължи и да оставите без
уважение молбата на л.св.С.Д. за условно-предсрочно освобождаване от остатъка
на наложеното наказание.
РЕПЛИКА на АДВ.М.: Искам да
обърна внимание и възразявам категорично по твърденията за участието й в трудовата
дейност, тъй като на Д. й е предоставена норма, която трябва да изпълни. Тя я
изпълнява. Как е водена тази оценка и как е изчислено, че средните норми са
между 20% и 40% изпълнени, е неясно и недоказано от една страна. От друга
страна към момента, в самия цех, доколкото ми е известно няма работа, която да
бъде извършвана. Възразявам срещу посоченото като основание отказа на Д. да
продължи образованието си, като е установено, че тя има завършен 10-ти клас. В
Закона ясно е установено до какъв етап образованието е задължително. Това не
може да бъде основание за отказ и сочещо някакви неблагоприятни последици за
осъдената.
ДУПЛИКА г-н Д.: Трудът в местата
за лишаване от свобода е законово установен. Има съответни нормативни актове.
По отношение на изпълнението на нормите, нормите се определят, съгласно
изискванията в леката промишленост и важат за всички български граждани, както
и за лишените от свобода. Няма да навлизам в детайли, защото има нормативна уредба.
Изпълнението се отчита от съответния организатор производство и намира цифрово
и парично изражение. Съответно л.св.Д. получава възнаграждение за извършената
работа, не е безвъзмезден труд.
По отношение образованието, да, в
действителност задължително е основното образование, но завършването на средно
е преценено от българския законодател, че в затворите е необходимо да има
средни училища, които да дадат професионална насоченост на осъдените, които ги
завършат, да им дадат възможност да се реализират на трудовия пазар, представен
от нашата държава и да се поправят.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да оставите без уважение молбата на
л.св.Д..
Съдът дава право на ЛИЧНА ЗАЩИТА
на осъдената С.Д..
ОСЪДЕНАТА Д.: Аз искам да започна
с нормите на работа. Тези норми са недостижими. Ние сме 8 шивачки. Ние трябва
да ушием, понеже нормата е 32 престилки, един човек трябва да ушие 32 престилки
на ден. Ние сме осем. Ние трябва да ни изкарат 256 броя, по 32 на всяка от нас.
Никога не съм работила шивачка. Аз също имам проблеми със зрението, но не съм
се оплаквала. Шивачка има, която работи и навън, и в затвора. 22 работни дни
имам, накрая ми се зачитат 4 дни, къде са останалите. Шивачката има 8 работни дни.
В шивашкия цех единствено има норма оверлога. Аз няма как да ги достигна. Те са
недостижими нормите.
Не уча, защото имах един проблем
с рецидив. Не искам да влизам повече в подробности, тя ми се заканваше, затова
отказах. Преди да замина за Норвегия съм работила в рибната борса, на Златни
пясъци съм работила като готвачка, сервитьорка, миячка. За Норвегия заминах
2004г. и се върнах 2013г. Не съм оставала там, връщах се. Аз искам да се извиня
пред съда, съжалявам за постъпката, която съм извършила. Никога няма да извърша
друго престъпление. Съжалявам, че синът ми е сам, имат нужда от мен. Искам да
се грижа за тях.
Съдът дава право на ПОСЛЕДНА ДУМА
на осъдената С.Д..
ОСЪДЕНАТА Д.: Моля съда да ме
освободи на предсрочно условно.
Съдът се ОТТЕГЛЯ на тайно
съвещание.
След проведеното тайно съвещание,
съдът постанови определението си. Като взе предвид становището на страните и
изложените от тях доводи и съображения, и след преценка на доказателствата по
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Производството
е с правно основание чл.70 ал.1 от НК и се развива по реда на чл. 437 ал.2 и
сл. от НПК.
Образувано
е по молба на осъдената С.А.Д.. Същата изтърпява наказание 6 години лишаване от свобода по Присъда
от 31.05.2017г. на Апелативен съд – гр.Айдсиватинг, Кралство Норвегия по дело №
16-209073 AST-ELAG, приета за изпълнение с
определение от 13.04.2018г. по ЧНД № 781/2018г. по описа на Софийски градски
съд. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗИНЗС е определен първоначален строг
режим за изтърпяване на наказанието. С определението на основание чл.457 ал.5
от НПК е зачетено времето от 19.12.2015г. до 05.09.2017г., през което Д. е била
с предварително задържане в производство по екстрадиция на територията на
Република Германия /от 19.12.2015г. до 03.02.2016г./ и с мярка за неотклонение
задържане под стража на територията на Кралство Норвегия /от 03.02.2016г. до
05.09.2017г./, както и времето от 05.09.2017г. до 26.01.2018г., през което Д. е
изтърпявала в затвор на територията на Кралство Норвегия наложеното й наказание
лишаване от свобода и времето от 26.01.2018г. до влизане на определението в
сила. Присъдата е влязла в законна сила на 29.08.2017г. Определението е влязло
в сила на 01.05.2018г.
Началото на изтърпяване на наказанието
на осъдената С.А.Д. е 19.12.2015г., когато е била предварително задържана в
производство по екстрадиция на територията на Република Германия.
Към 20.06.2019г. л.св.С.А.Д. фактически
е изтърпяла 3 години 6 месец и 1 ден, прекъсване – 3 дни, от работа – 1 месец и
9 дни, или всичко е изтърпяла 3 години 7 месеца и 7 дни, поради което е налице
остатък в размер на 2 години 4 месеца и 23 дни.
При постъпването си в Затвора
първоначално Д. е търпяла наложеното й наказание при строг режим, като със
Заповед № РД-15/10.04.2019г. на
началника на затвора, режимът й е променен от строг в общ.
Лишената от свобода Д. е
награждавана със Заповед рег.№ ТС-РАД-10/42 от 07.03.2019г. за проявено
сътрудничество, изразяващо се в активно участие в подготовката и провеждането
на празничен спектакъл „Българе глава дигнале“ по случай националния празник на
Република България 3 март. Д. е награждавана и със Заповед рег. № ТС-РАД-10/210
от 11.12.2018г. за показано положително отношение, съвестно и отговорно
изпълнение на задълженията в трудовата и учебната дейности, примерно поведение
и участие в културно-информационни дейности. С двете заповеди осъдената на
основание чл.98 ал.1 т.1 от ЗИНЗС е наградена с писмена похвала.
По време на престоя си в затвора,
осъдената Д. спазва реда и правилата, но не поради осъзната потребност, а предвид
задължителния им характер. Дистанцира се от отрицателни прояви в общността и
при обсъждане на групови проблеми и конфликти не заема позиция и не изказва
мнение. При постъпването си в затвора у осъдената липсва критичност към
извършеното престъпление, която не се променя при престоя й в затвора. Не
осъзнава необходимостта от промяна на собственото си поведение, не идентифицира
проблемните си зони, оневинява себе си, като прехвърля отговорността на лица от
близкото й обкръжение. На 15.06.2018г. е искала замяна на режима й със следващ
по-лек, но предвид липсата на формално право, искането не е уважено.
Осъдената постъпва в затвора на 31.01.2018г.,
като от 09.05.2019г. е разпределена в група закрит тип.
Осъдената Д. е с основно
образование, завършила е 10 клас. Л.св.Д. категорично отказва да продължи
образованието си в средното училище на затвора, за да завърши средно
образование и придобие професионална квалификация.
Л.св.Д. от 17.05.2018г. работи в
цех конфекция и не допуска отсъствие от работното място, като спазва трудовата
и технологична дисциплина. Осъдената показва слабо изпълнение на трудовите
норми, средно между 20% и 40%, които са под средните за работното място. Не
полага усилия за повишаване на производителността си.
Осъдената Д. проявява епизодичен
интерес към позитивните дейности и по-точно към сценичните изяви. Пасивна е към
набора от позитивни дейности в групата, а именно клубове по интереси,
образователни беседи и дискусии, спортни занимания. Д. не участва в
предложените компютърни занимания, организирани състезания за изготвяне на
презентации по различни поводи, текстообработка на материали за вестник,
издаван в затвора, като не използва и твърдяната от нея компютърна грамотност.
На осъдената Д. в хода на
поправителното въздействие са извършени общо три оценки на риска, от които една
първоначална при постъпване и две последващи на 03.04.2019г. и на 04.06.2019г.
Първоначалната оценка на риска от рецидив е 59 точки, следващата е 56 точки и
последната също е 56 точки. Наблюдава се едно запазване на риска от вреди, тъй
като стойностите на оценката на риска от рецидив и вреди са задържани в
диапазона на среден риск.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Молбата
на лишената от свобода С.А.Д. за допускане на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното й наказание лишаване от свобода е неоснователна и като
такава следва да бъде оставена без уважение.
Съдът намира, че не са налице
законовите предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.70 ал.1 от НК, за
постановяване на условно предсрочно освобождаване на осъдената Д. от
изтърпяване на останалата част от наложеното наказание лишаване от свобода.
Действително, налице е формалното
условие по чл.70 ал.1 т.1 от НК и към настоящия момент осъдената Д. е изтърпяла
фактически 3 години 7 месеца и 7 дни от наложеното й наказание шест години
лишаване от свобода, или осъдената Д. е изтърпяла повече от половината от
наложеното й наказание. Но видно от приложените към молбата на осъдената
доказателства, представени от администрацията на затвора, а именно система за
оценка на осъден правонарушител, индивидуален план за изпълнение на присъдата и
затворническо досие, съдът не може да обоснове извода, че осъдената Д. е дала
доказателства за своето поправяне и превъзпитание.
Предвид разпоредбата на чл.439а
ал.1 от НПК, доказателства за поправянето на осъденото лице, са всички
обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у него по време на
изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови,
образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви. Тези
доказателства се установяват с всички възможни източници на информация за
поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието.
Нормативно това е уредено в разпоредбата на чл.439а ал.2 от НПК, като основно
от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от същия закон.
Необходимо условие за допускане
на условно предсрочно освобождаване на осъдената Д. е наличието на категоричен
извод, че е започнало трайно и необратимо поправянето й, като не е необходимо
окончателното й поправяне в условията на затвора. По делото бяха представени и
приети писменото становище на началника на затвора, което е поддържано от него
и в съдебно заседание, както и система за оценка на осъден правонарушител,
индивидуалния план за изпълнение на наказанието, материалите, съдържащи се в
затворническото досие на осъдената, справка за изтърпяното наказание на
осъдената към 20.06.2019г. и представените от нейните защитници удостоверение за
раждане на сина й Синан Бейра Али, удостоверение за раждане на внука й Илко
Синан Али, които съдът взе предвид при решението си.
Имайки предвид всички тези доказателства,
съдът намира, че при осъдената са налице проблемни зони, свързани с образование
и трудова заетост, начин на живот и обкръжение, дистанциране от конфликти и
проблемни ситуации, които не кореспондират с отношението към обществено
приемливо поведение. Осъдената не проявява активност и желание за промяна на образованието си и
квалификацията, като не се възползва от предоставените й възможности за това. Д.
е податлива на отрицателно влияние и в хода на корекционната дейност е
регистрирано минимално понижение, поради дистанциране от конфликти и проблемни
ситуации. В хода на пенитенциарното третиране действително няма констатирани
нарушения, но осъдената Д. продължава защитна теза относно престъпното деяние,
което е извършила, като не идентифицира проблемните си зони, оневинява себе си
и прехвърля отговорността изцяло на други фактори и по-точно на лица от
близкото й обкръжение.
Тези рискови фактори задържат
промяната, целите и дейностите, свързани с въздействието върху осъдената и се
нуждаят от продължение. Спрямо осъдената Д. продължава корекционното
въздействие относно разширяване на трудови навици и умения, което е начин за
реализация на пазара на труда, а също така мотивиране за образование и
професионална квалификация, формиране на адекватни умения и идентифициране и
преценка на проблемните зони, свързани с реалистични стратегии за справяне в
условията на свобода.
Видно от приложената последна
оценка на риска на осъдения правонарушител от 04.06.2019г., на лишената от
свобода С.А.Д. е определена обща оценка на риска от рецидив в размер на 56
точки, което е среден риск от рецидив /от 41 до 99 точки/ и общата оценка е
същата като предходната й от 03.04.2019г. /също 56 точки/.
Съдът намира, че е налице
задържане на стойностите на риска от рецидив и вреди в границите на среден,
имайки предвид предходните констатации по отношение на риска от рецидив, а
именно 59 и 56 точки. Стойностите на риска от рецидив на осъдената Д. е намален
с 3 точки в сравнение с първоначалния, но се забелязва, че последните две
оценки са в размер на 56 точки, което показва една устойчивост в нейното
поведение, която не е свързана с необходимата промяна. Стойностите на оценка от
рецидив попадат в средните граници от риск, което налага извода на съда, че
осъдената към настоящия момент не дава достатъчно доказателства за положителна
промяна в поведението си, имащо отношение към процеса на поправяне и
превъзпитаване. Следователно не може да се направи заключение, че поправянето
на осъдената, което е започнало, е трайно и необратимо, което единствено би
могло да бъде основание за допускане на условното предсрочно освобождаване. Наблюдава
се задържане и необходимост от промяна относно осъзнаване на вината на
осъдената, същата не посочва проблемни зони, което е индикатор, че не умее да
определи причините, довели до извършване на престъплението, както и за завишена
и неадекватна самооценка.
Наведените доводи от защитата, че
осъдената се дистанцира от конфликти и няма дискриминационни нагласи е отчетено
в становището на началника на затвора относно поведението на осъдената. При
осъдената, в хода на поправителното въздействие, се отчита минимално понижение
именно в начина на живот и обкръжение, свързано с дистанцирането й от конфликти
и проблемни ситуации. Същата спазва реда и правилата в затвора, но оставя
впечатление, че това е предвид задължителния им характер, а не осъзната
потребност. Трудно достъпна е за корекция, тъй като се дистанцира от реалността
на наложеното наказание и не осъзнава необходимостта от промяна на собственото
си поведение и редукция на криминогенните фактори.
Осъдената Д. е пасивна към набора
от позитивни дейности в групата – клубове по интереси образователни беседи и
дискусии, спортни занимания. Проявява епизодичен интерес към позитивните
дейности. За всичко това осъдената е поощрявана, като два пъти е награждавана с
писмена похвала, а на 10.04.2019г. режимът на изтърпяване на наказанието й е
заменен от строг на общ. По този начин осъдената е стимулирана за показано
положително отношение и конкретни прояви, свързани с участие в образователни,
обучителни и квалификационни дейности в затвора. Неоснователно е соченото от
защитата на осъдената, че тя не може да участва в тези дейности предвид
трудовата й ангажираност в затвора. Работата на осъдената в цех конфекция към
затвора е съобразено с възможността й за участие в другите дейности, които се
провеждат извън работното време на осъдената. Това е съобразено не само за
осъдената Д., но и за всички останали осъдени, които се намират в затвора. Също
се отнася и за изпълнение на трудовите норми, същите са еднакви за всички
осъдени, както и самата Д. посочва и са съобразени с конкретната нормативна
уредба. Обстоятелството, че осъдената Д. не може да изпълни трудовата норма е съобразено
с трудовото й заплащане. Осъдената показва резултати под средните за работното
си място и не полага усилия за повишаване на производителността си. По този
начин с притежавания трудов опит, който при осъдената е от ограничено естество
и липса на трудови умения, се свалят защитите от рецидив.
Неоснователни са наведените
доводи от защитата, че следва да бъде условно предсрочно освободена осъдената Д.,
за да се грижи за семейството си.
Действително осъдената има един син на 24 години, който има семейство – жена и
дете на 5 години, но тези обстоятелства са били налице и при осъждането на Д..
Нещо повече, за периода 2004г.-2013г. осъдената се е намирала в Норвегия и не
се е грижила за сина си, за когото се е грижила неговата баба. След това
осъдената се е намирала в Германия, откъдето е екстрадирана в Норвегия и
осъдена там. Следва да се съобрази и обстоятелството, че осъдената е извършила
настоящото деяние в Норвегия под влияние на лица от близкото й обкръжение.
Поради това, грижата за семейството й, изразяваща се в грижа за сина и внука й,
не може да се счита като обстоятелство, което да води до условното й предсрочно
освобождаване, още повече, че осъдената не е полагала грижи спрямо тях, тъй
като е отсъствала продължително от страната.
Безспорно осъдената Д. за първи
път изтърпява наложено й наказание лишаване от свобода, но видно от становището
на началника на затвора, както и приложените система за оценка на осъдения
правонарушител, индивидуална програма за въздействие, планиране на присъдата,
затворническото досие, осъдената с цялостното си поведение в пенитенциарното
заведение не е дала достатъчно доказателства за своето поправяне. Това
поправяне трябва да е трайно и необратимо, а видно от доказателствата по делото
и по-точно от системата за оценка и индивидуалната програма, както и досието на
осъдената, се наблюдава частична промяна, която както посочи по-горе съда, е
стимулирана с промяна на режима в по-лек, както и с награждаването на осъдената
два пъти.
Неоснователно е твърдението на
процесуалните представители на осъдената, че същата е възпрепятствана от
участие в спортни прояви, общественополезни изяви, благотворителни кампании и
други, заради работните смени и заетостта й, тъй като провеждането на такива
прояви много често съвпадало с времето, през което тя работи в цеха на затвора.
Това тяхно твърдение остана голословно в процеса, а и същото се обори от
началника на затвора, който в пледоариите си посочва, че тези прояви са
съобразени с трудовата ангажираност на всеки осъден. Съдът намира, че осъдената
не проявява активност и желание, и не се възползва от предоставените й
възможности за повишаване на образованието и придобиване на професионална
квалификация, а интересът й към позитивните дейности е епизодичен. Също така
осъдената е пасивна към набора от позитивни дейности в групата, а именно клубове
по интереси, образователни беседи и дискусии, спортни занимания. При престоя на
осъдената в затвора не са регистрирани участия на осъдената в общественополезни
инициативи, като тя не участва в предложените компютърни занимания,
организирани състезания за изготвяне на презентации по различни поводи,
текстообработка на материали за издаван в затвора вестник. Било осигурено
участие на осъдената в такива дейности и твърдяното от защитата й, че те не са
били достъпни за нея, също е голословно, неподкрепено от приложени
доказателства по делото. Напротив, установи се, че на осъдената Д., както на
всички осъдени в затвора, се предлага участие в образователни, обучителни и квалификационни
дейности, а същата не се е възползвала от предоставените й възможности.
Неоснователно е наведеното в
пледоарията на защитата на осъдената, че като предпоставка за условното й
предсрочно освобождаване следва да се цени, че същата не е осъждана за
престъпление, представляващо опасен рецидив, че към момента няма образувани досъдебни
или съдебни наказателни производства, както и че не е освобождавана условно
предсрочно за друго престъпление. Тези обстоятелства не обуславят и не са
доказателство за поправянето на осъдената и не сочат положителна промяна у нея
по време на изтърпяване на наказанието, което е основание за условното й
предсрочно освобождаване. За макар и малкото й включване в дейности по
осмисляне на свободното време, осъдената е премирана като е наградена два пъти
с писмена похвала, видно от приложените заповеди в досието на осъдената, а през
м.април 2019г. режимът й е заменен от строг в общ, отново с цел поощряване на
настъпили положителни промени в поведението на осъдената. Това поведение на
осъдената, за което е получила съответните поощрения, не може да се счита за
обстоятелство, което да обуславя нейното предсрочно условно освобождаване.
Действително е налице добро поведение от страна на осъдената по време на
изтърпяване на наказанието. За това тя е била награждавана, полагала е труд.
Тези обстоятелства налагат извода, че е започнал процес на положителна промяна
у осъдената Д., което обаче не е достатъчно за да се приеме, че са налице
доказателства за поправянето й. Необходимо условие за поправянето на осъдената,
е отношението й към вината и вредите от престъплението, както и
удовлетвореността на обществото. До момента не са налице искрени нагласи у
осъдената за приемане на вината за извършеното деяние и понасяне на ефекта от
поправителното въздействие на наказанието, а се наблюдава адаптиране на осъдената
към средата и формално придържане към социално очаквано поведение, предвид
задължителния характер на правилата в затвора. Поради това не са налице и не са
постигнати целите на наложеното й наказание.
Действително константна е
съдебната практика и задължителната такава, че примерното поведение на
осъдения, който се предлага за условно предсрочно освобождаване, следва се
основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните
изисквания, вътрешния ред, дисциплината и законността. Както посочи по-горе
съдът, осъдената Д. спазва реда и правилата, но предвид задължителния им
характер, а не осъзната потребност. Тъй като се дистанцира от конфликти и
проблемни ситуации, се регистрира минимално понижение в проблемните зони в
първоначалната оценка на риска от рецидив, а именно в начин на живот и
обкръжение. Такова минимално понижение се забелязва и при зоната нагласи, което
видно от индивидуалната програма за въздействие и планиране на присъдата,
изготвена съвместно с осъдената, като следва да продължи корекционното
въздействие, изразяващо се в осмисляне причините за престъплението и
настъпилите вредни последици от него. Като цел в индивидуалната програма е
поставено и продължаване на редовната трудова дейност в цех конфекция към
затвора и полагане усилия за повишаване на производителността, както и
продължаване на образованието, като осъдената се включи в образователния процес
през учебната 2019г./2020г.
По време на изтърпяване на
наказанието се наблюдава частична промяна у осъдената, което е стимулирано с
промяна на режима й в по-лек, съгласно прогресивната система прилагана при
изпълнение на наказанието. Към настоящия момент идентифицираните рискови
фактори задържат промяната, поради което целите и дейностите, свързани с
пенитенциарното третиране се нуждаят от продължение. Корекционното въздействие
спрямо осъдената продължава в посока разширяване на трудови навици и умения,
като начин за подобряване на възможностите за реализация на пазара на труда,
мотивиране за образование и професионална квалификация, формиране на адекватни
умения за идентифициране и преценка на проблемни зони и реалистични стратегии
за справяне в условия на свобода. Устойчивост на желаната промяна при осъдената
С.Д. ще се постигне с постепенното снижаване на стойностите на рисковите
фактори, което ще доведе до снижаване на риска от рецидив и редуциране профила
на нуждите на осъдената.
Съобразявайки
събрания и проверен доказателствен материал по делото, съдът стигна до извода,
че осъдената все още не е дала доказателства за своето поправяне, не е налице
настъпила трайна и необратима положителна промяна у осъдената по време на
изтърпяване на наказанието й, предвид което не следва да бъде допуснато условното й предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание в размер на две
години, четири месеца и двадесет и три дни лишаване от свобода по Присъда от
31.05.2017г. на Апелативен съд – гр.Айдсиватинг, Кралство Норвегия по дело №
16-209073 AST-ELAG, влязла в законна сила на 29.08.2017г., приета за изпълнение
с определение от 13.04.2018г. по ЧНД № 781/2018г. по описа на Софийски градски
съд.
Поради изложеното и
на основание чл.440
ал.1 от НПК, вр.чл.70 от НК, Сливенският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъденото лице С.А.Д., ЕГН **********, за допускане на
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното й наказание
в размер на две години, четири месеца и двадесет и три дни лишаване от свобода
по Присъда от 31.05.2017г. на Апелативен съд – гр.Айдсиватинг, Кралство
Норвегия по дело № 16-209073 AST-ELAG, влязла в законна сила на
29.08.2017г., приета за изпълнение с определение от 13.04.2018г. по ЧНД №
781/2018г. по описа на Софийски градски съд.
Определението
може да бъде обжалвано и протестирано пред Апелативен съд – Бургас в седемдневен
срок, считано от днес.
Протоколът се състави в съдебно
заседание.
Заседанието се закри в 12.10
часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: