Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Елин Пелин, 09 октомври 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ЕЛИН ПЕЛИН, Пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
участието на секретаря Стефка Славчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 213 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата си молба В.Г.И., ЕГН **********
*** чрез пълномощника си адв.Р.Л. - САК
със съдебен адрес: *** е предявила срещу ответника „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК …… със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул.”…..” № … отрицателен установителен иск с
правно основание чл.124 от ГПК. Иска се
съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не му
дължи сумата от 481,66 лева по фактура №
……, тъй като не съществува правно
основание за заплащането й. Твърди се, че
на 26.12.2016 г. ищцата закупила от ответното дружество мобилен телефон
марка „Леново“ на изплащане, за което бил сключен Договор за лизинг на мобилно
устройство №……… Договорът бил със срок от 24
месеца, като крайният срок на лизинга е до 26.12.2018 г., а месечната вноска
възлизала на 5,90 лева. За период от няколко месеца мобилния телефон бил даван пет пъти на ремонт в сервиз
„Булграм“ посочен от лизингодателя, тъй като устройството изобщо не работело.
Дефектите се изразявали в угасване на дисплея и невъзможност да се ползва и да
се провежда разговор, а ако случайно проработи, започвали да излизат хаотично
различни приложения на софтуера без да са активирани. По време на телефонен
разговор телефона се самопрекъсвал, което налагало ищцата многократно да набира
един и същи номер. По този повод ищцата
многократно сезирала търговеца, но без резултат,
като в един момент получила фактура №…… в размер на 481,66 лева, в която били посочени основания
за формиране на сумата, които ищцата не можела да разбере – корекции, дарения и
услуги от партньори. Ищцата заплащала всички дължими суми, въпреки, че не
можела да ползва телефона, в резултат на което заплатила 10 вноски в размер на
59.00 лева. Счита, че е недопустимо да заплаща каквато и да е сума на ответника
за нещо, което реално не ползва и което същия отказва да замени или при
невъзможност да стори това, да й възстанови платеното. Твърди, че съгласно
договора, ответникът не изпълнил задължението си за предоставяне на мобилен
апарат, който е годен за употреба, поради което не може да претендира заплащане
на цената по лизинга.
Препис
от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „Българска
телекомуникационна компания” ЕАД, с указанията по чл.131-133 от
Не се
оспорва обстоятелството, че на 26.12.2016 г. между ищцата и БТК е сключен
двугодишен договор за електронни съобщителни услуги, предоставяни на номер ……, както и че със
сключване на споразумението за мобилни услуги ищцата е сключила с БТК и договор
за лизинг на устройство Леново А6010 със сериен №……..
Ответникът
твърди, че устройството е със стандартна цена от 241,59 лева и е предоставено с
отстъпка от 132,57 лева, като ищцата се е задължила да заплати обща лизингова
цена от 141,60 лева, включваща 130,82 лева с ДДС главница и 10,78 лева лихва.
Съгласно договореното в т.9, БТК има право да прекрати договора за лизинг, в
случай на прекратяване на договора за услуги поради неизпълнение на
задълженията на клиента по него. В този случай оставащите лизингови вноски
стават незабавно изискуеми. Услугите и лизинът се предоставят под клиентски
номер …….. Последното плащане извършено от
ищцата е на 28.09.2017 г., поради което на 29.12.2017 г. договорите за мобилен
номер……. и за лизинг са прекратени поради
неплащане на натрупани задължения в общ размер от 73,56 лева. Начислени са
неустойки за предсрочното прекратяване на договора за номер ……. в размер на 262,55 лева и на договора за устройство в
размер на 78,78 лева, както и 67,93 лева предсрочно изискуеми вноски за
устройство на лизинг.
Ответникът твърди, че ищцата не е имала основание и не е предявявала
искане пред БТК за разваляне или за предсрочно прекратяване на договора за
лизинг, нито е имала основание и не е изисквала замяна на устройството или
намаляване на цената му. В процесния случай между страните е бил сключен
договор за лизинг, който урежда предоставяне на правото на временно ползване на
определена конкретна стока серщу периодично дължимо възнаграждение. С изключение
на периодите по разглеждане на предявените рекламации лизинговото устройство е
било на разположение на ищцата /лизингополучател/. Доколкото осигуреното
ползване на вещта по договор за лизинг не подлежи на връщане, не подлежи на
връщане и заплатеното за него възнаграждение.
Сочи
се, че задължението от 481,66 лева включва следните суми: - 72,40 лева
неплатени задължения, от които: 16,18 лева за лизинг; 56,22 лева за мобилни
услуги; - сумата от 341,33 лева неустойки за предсрочно прекратяване на
договора включваща: 262,55 лева за договора за мобилни услуги за номер
**********; 78,78 лева за договора за устройство; - дължи се и сума от 67.93
лева предсрочно изискуеми вноски по договор за лизинг на устройство.
По
искане на ответника „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД по делото е
конституирано като трето лице помагач дружеството „СГ Груп“ ООД, които не депозират отговор по
реда на чл.131 и сл. от ГПК и не вземат становище по иска.
Съдът като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното: От
приложение № 1 към Договор заявка ………….от 26.12.2016 г. се установява, че между БТК ЕАД и ищцата
В.И. е сключен договор за лизинг на устройство със срок от 24 месеца, въз
основа на който ищцата е получила възмездно устрйство GSM Леново А6010 № ……. В тази връзка е представен
приемо-предавателен протокол №
**********/26.12.2016 г. сключен между БТК и В.И., фактура № **********/26.12.2016
г. издадена от БТК.
Представено е и допълнително споразумение към Договор за електронни
съобщителни услуги от 26.12.2016 г., въз основа на който В.Г.И. и БТК ЕАД са
сключили договор за предоставяне на мобилна услуга за номер ********* със срок от 24 месеца. В декларация от
26.12.2016 г. В.Г.И. е декларирала, че
са й известни Общите условия за лизинг на устройство.
От заявление за телефонно оплакване е видно, че В.Г.И. е уведомила
Виваком, че закупен от нея телефон Леново на 26.12.2016 г. не работи, макар
че е даван за ремонт в оторизиран
сервиз.
С писмо изходящо от Вивком адресирано до В.И. Виваком уведомява ищцата,
че депозираната от нея жалба регистрирана на 15.12.2017 г. ще бъде разгледана и
ще получи обратна връзка в едномесечен срок.
Представено е и заявление за клиентско оплакване от В.И. във връзка с
депозираната от нея жалба
По делото са представени и
поръчка от 19.12.2017 г. от В.Г. до Булграм ЕООД за рекламация на
телефон Леново; сервизна карта № **********/13.07.2017 г.; заявка за ремонт от
18.09.2017 г.; заявка за ремонт от 07.09.2017 г.; заявка за ремонт от
11.10.2017 г.; заявка за ремонт от 21.08.2017 г.; заявка за ремонт от
17.07.2017 г. и сервизна карта № **********/24.10.2017 г.;
От фактура № ********** от
02.01.2018 г. издадена от Виваком е видно, че на В.Г.И. е начислена от
ответното дружество сума в размер на 481,66 лева във връзка с предоставени
мобилни услуги. Представени са и фактури № **********/01.10.2017 г.; №
12356869128 01.11.2017 г.; № **********/01.12.2017 г..
Предоставена е и гаранционна
карта и гаранционни условия на апаратите Леново; писмена кореспонденция между
ищцата и ответното дружество във връзка с рекламация на устройство Леново
Видно от договор № **********/16.10.2018 г.
за прехвърляне на вземания /цесия и извадка от Приложение № 1 от 28.02.2019 г. към него е, че вземанията
на В.Г.И. се цедирани от БТК ЕАД на С.Г.Груп ООД.
Представени са общи условия
уреждащи взаимоотношенията между БТК ЕАД и абонатите и потребителите на
електронни съобщителни услуги, предоставяни чрез обществената електронна
съобщителна подвижна клетъчна мрежа по стандарт GSM, по стандарт UMTS и по стандарт LТЕ в сила от 01.08.2016 г.
С оглед така установеното от фактическа страна съдът стигна до следните
правни изводи: Предявеният иск е с
правна квалификация чл.124 от ГПК. В случая, доколкото се касае за отрицателен
установителен иск, в тежест на ответната страна е да установи съществуването на
вземането си спрямо ищеца, неговото основание и размер, и
с оглед твърдението за цедиране на вземането, надлежното съобщаване
на цесията. Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.1 от ГПК всеки може
да предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да
установи съществуването или несъществуването на едно право, когато има интерес
от това. В случая не е спорно между страните и
от представените по делото доказателства се установява наличие на договор за
далекосъобщителни услуги и договор за лизинг на мобилно устройство Леново,
сключени между ищцата и ответното дружество.
Съгласно публично известните общи условия на
“БТК” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на далекосъобщителни телефонни
услуги, при ползване на услуги чрез индивидуален договор, заплащането на
ползваните услуги се извършва въз основа на месечни сметки, които се издават на
името на потребителя, като заплащането на дължимите суми се извършва в срока,
указан в сметката. По делото е представена фактура № ********** от 02.01.2018 г. издадена от
ответното дружество, от която се установява, че ищцата следва да заплати на
ответника сума в общ размер от 481,66 лева. Отразено е, че сумата е формирана
въз основа на следните услуги: дарения и услуги от партньори в размер на 341,33
лева; устройства на лизинг – месечни
вноски без лихви в размер на 67,93 лева и баланс от предходни периоди в размер
на 73,56 лева. Крайният срок за плащане на сумата, посочен във фактурата е
18.01.2018 г.
Ищцата оспорва начисляването на сумите в
процесната фактура, като счита, че ответното дружество не е изпълнило задълженията
си по договорите да й предаде изправна вещ, която да може да бъде ползвана,
поради което счита, че реално услугата не й е предоставяна. Съгласно Общите
условия към договора за предоставяне на далекосъобщителна услуга, когато
устройството, чрез което се предоставя услугата, е неизправно, абоната следва
да сигнализира оператора, който пък от своя страна има задължение да отстрани
повредата в определен срок. От представените по делото множество доказателства
се установява твърдението на ищцата, че е сигнализирала оператора за
неизправността на устройството и желанието й за отстраняване на тази
неизправност. Тези обстоятелства безспорно се установяват от представените
жалби от ищцата, писмата на ответното дружество адресирани до ищцата, както и
от заявките на ищцата за ремонт на мобилното устройство Леново, предмет на
догодвора за лизинг. От така изброените доказателства се установява също, че
всички сигнали за неизправност на мобилното устройство и заявките за ремонта му
са извършвани в периода на действие на договора, в който телефона е бил в
гаранционно обслужване. Ответникът по делото обаче не доказа задължението си да отстрани
повредата в определен срок и не е ангажира доказателства, че е изпълнил
задълженията си по договорите – да предостави на ищцата годно за употреба
мобилно устройство, който факт е в негова доказателствена тежест. Изложеното
сочи, че ответникът по делото не е изпълнил задълженията си по договора и не е
предоставил мобилен апарат, който да
бъде годен за употреба, за да претендира заплащане на цената по лизинговия
договор.
Съдът е разпоредил доказателствената
тежест на ответника, относно установяване на вземането му спрямо ищцата по
основание и размер, но такива не бяха ангажирани в хода на делото.
Представените по делото фактури не могат да представляват доказателство за
стойността на услугата, която се твърди да е дължима от ищцата, тъй като
ищцовата страна е оспорила нейното съдържание, поради което не може да се
счете, че ответникът е ангажирал надлежни доказателства за размера на
задължението. Фактурата е частен свидетелстващ документ, издаден едностранно от
оператора на мобилни услуги, а съгласно трайната съдебна практика формалната
доказателствена сила на частния свидетелстващ документ се отнася единствено до
факта на писменото изявление и неговото авторство - чл.180 от ГПК и не обхваща други данни, за
които документът свидетелства. Частният свидетелстващ документ не може да служи
като доказателство за изгодни за съставителя факти. Сама по себе си фактурата не е
основание за плащане – основанието е доставена услуга, а по делото не бяха
ангажирани доказателства от ответника че е изправна страна по договора и е
изпълнил задълженията си по договорите, нито пък установи по какъв начин са
формирани претендираните суми в процесната фактура.
Възраженията на ответника, че не е надлежна
страна по делото, тъй като не е кредитор на ищцата, предвид прехвърляне на
вземането на „СГ Груп“ ООД с Договор за цесия, съдът намира за неоснователни,
по следните съображения: С договорът за
цесия, кредиторът на едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице
(цесионер). Тъй като цесията засяга интересите освен на страните по договора и
на трето лице – цедирания длъжник, се налага извършването на съобщаване на
длъжника за цесията – чл.99, ал.3 и 4 от
ЗЗД.
Установеното в чл.99, ал.4
от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне
на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Така с уведомяването се обезпечава точното изпълнение на
задълженията на длъжника спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл.75,
ал.1 от ЗЗД. Вземането преминава от
предишния кредитор върху новия кредитор в момента на сключване на договора,
като правото на цесионера е все още неконсолидирано до момента на съобщаване на
длъжника за цесионния договор. Тъй като длъжникът не знае за цесията, за него
не съществува задължение да престира на цесионера. Задължението ще възникне
едва след получаване на съобщението от предишния кредитор. В случая ответникът
не доказа ищцата да е била уведомена за извършената цесия по смисъла на чл.99,
ал.3 от ЗЗД. Макар съдът да е указал на третото лице помагач „СГ Груп“ ООД да
представи по делото уведомление за прехвърляне на вземането и доказателства за
изпращането и получаването му от ищцата, такива доказателства не бяха
ангажирани по делото, поради което прехвърлянето на вземането не е породило
действие за длъжника.
Предвид изложеното, ответникът не доказа основни факти, попадащи в
негова доказателствена тежест, а липсата на успешно доказване на всички факти,
лежащи в доказателствена тежест на страната ответник по отрицателния
установителен иск, е предпоставка за уважаване
на предявените искове.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид направеното от ищеца
искане за присъждане на разноски в размер на 25.00 лева за заплатена държавна
такса, ответникът дължи на ищцата сумата от 25.00 лева заплатена държавна
такса. Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.И., ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК….. със седалище и адрес на
управление: гр.С., бул.”……” № … сумата от 481.55 лева /четиристотин
осемдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ дължима по фактура ….. от 02.01.2018 г.
ОСЪЖДА „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК … със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”…..” № … да
заплати на В.Г.И., ЕГН ********** *** със съдебен адрес:*** чрез пълномощника
си адв.Р.Л. - САК сумата от 25.00 лева
/двадесет и пет лева/ направени по делото
разноски. Решението е постановено при участие в производството на „С.Г.Груп”
ООД, ЕИК …….със
седалище и адрес на управление гр. София, Столична община, бул. „…..” № , ет.1, като трето лице, помагач на
страната на „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: