№ 156
гр. Каварна, 24.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина М. Узунова П.
при участието на секретаря Елена Б. Шопова
като разгледа докладваното от Веселина М. Узунова П. Гражданско дело №
20253240100124 по описа за 2025 година
Гр.д.№124/2025г. е образувано въз основа на искова молба, вх.
№701/24.02.2025г., подадена от „ПОРФИ КРЕДИТ ...” ЕООД ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.“...“, №49, бл.53Е, вх.В, чрез
пълномощника юрк.Г. П. А., срещу С. П. М. с ЕГН ********** от с.Българево,
общ.Каварна, ул.“...“, №1.
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК, във вр. с чл.124 от
ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
В исковата си молба ищецът излага, че на 24.01.2019 г. е сключен
Договор за потребителски кредит № 30034623763 между „ПРОФИ КРЕДИТ
...” ЕООД като кредитор и С. П. М., като длъжник. Договор № 30034623763 е
сключен при следните параметри: Сума на кредита: 1000.00лв.; Срок на
кредита: 24 месеца; Размер на месечната вноска по кредита: 60.09 лева;
Дата на погасяване на вноска по време на изплащането на заема: 25 -то число
на месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %) 45.37; Годишен лихвен
процент: 41.17; Лихвен процент на ден: 0.11; Общо дължима сума по кредита:
1442.04 лв.
Посочва още, че параметрите по избрания и закупен Пакет от
допълнителни услуги са както следва: Възнаграждение за закупен Пакет от
допълнителни услуги: 1237.68 лева; Размер на вноската по закупен Пакет от
1
допълнителни услуги: 51.57 лева.
Предвид гореизложеното, общото задължение по договора, включващо
и задължението по Пакета от допълнителни услуги е както следва: Общо
задължение по договора: 2679.72 лева; Общ размер на месечна вноска по
договора: 111.66 лева; Дата на погасяване: 25-ти ден от месеца.
Ищецът сочи, че сумата по договора, в размер на 1000 лева е преведена
чрез паричен превод по посочената в договора банкова сметка на дата
25.01.2019 г. Изготвен е погасителен план с определени 24 вноски, всяка по
111.66 лв. с падежна дата - всяко 25-то число на месеца. Погасителния план е
получен от длъжника на 25.01.2019 г., заедно с Договора за кредит,
Стандартен европейски формуляр с Допълнителна преддоговорна
информация.
Ищецът твърди, че ответникът С. П. М. не е изпълнила задължението,
което е поела по договора. Преустановила е плащанията на погасителните
вноски, изпаднала е в забава и е направила следните плащания:
На дата 26.02.2019 г са платени 111.72 лева;
На дата 05.04.2019 г. са платени 112.32 лева;
На дата 03.05.2019 са платени 112.00 лева;
На дата 10.05.2019 са платени 0.15 лева;
На дата 05.06.2019 са платени 115.00 лева.
На дата 16.07.2019 са платени 120.35 лева.
На дата 05.08.2019 са платени 112.37лева.
На дата 02.09.2019 са платени 115.00 лева.
На дата 02.10.2019 са платени 109.30лева.
На дата 01.11.2019 са платени 112.14 лева.
На дата 4.12.2019 са платени 60.09 лева.
Общо заплатената сума е в размер на 1 080.44 лв., като с нея е погасена
сума в размер на 1064.40 лева, съгласно задължението по погасителен план - 9
пълни вноски. Частично плащане има и по вноска № 10 в размер на 59.46 лв.
В общата сума на получените плащанията са включени и постъпилите
плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен
план - 6.04 лв. Поради плащане на вноските със забава са били начислени
2
лихви за забава в размер на 6.04 лв., които към момента са заплатени изцяло.
С плащанията си клиентът е заплатил и 10.00 лева начислени такси по
Тарифа.
Ищецът посочва, че с ответника С. П. М. са били страни по гражданско
дело № 36666/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско
отделение, I с- в, по което е постановено Решение от 23.06.2021 г. по гр.д. №
36666/2020 г. Предмет на спора е Договор за потребителски кредит №
30034623763.
Със същото, Съдът прогласява нищожността на клаузата, съдържаща се
в раздел VI „Параметри“ от Договор за потребителски кредит № 30034623763,
която предвижда заплащането на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги.
Ищецът счита, че за него е налице интерес да пристъпи към съдебни
действия относно незаплатените суми по договора. Договорът е прекратен, за
което и ответникът е уведомен (прилага уведомително писмо с обратна
разписка). Освен това, падежът на последната погасителна вноска и целият
погасителен план е изтекъл на 25.11.2021 г., т.е. не е необходимо доказване на
настъпила предсрочна изискуемост.
Ищецът твърди, че се дължи и законна лихва в размер на 407.43 лева,
дължима от 03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г.
Освен това ищецът твърди, че съгласно чл. 4 от Общите условия към
ДПК длъжника дължи на дружеството договорно възнаграждение за
изтегления кредит. в размер 181.38 лева/сто осемдесет и един лева и тридесет
и осем ст./, дължимо за периода от 26.05.2019 г. до 31.07.2019 г. - дата на
предсрочната изискуемост.
С оглед на изложеното, ищецът моли съда да установи със сила на
присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ ...“
ЕООД срещу длъжника ни С. П. М. с ЕГН: **********, възникало на
основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 30034623763
за следните суми: общ размер на 1296.24 лв. /хиляда двеста деветдесет и шест
лева и двадесет и четири ст./, от които: Главница в размер на 707.43 лева
/седемстотин и седем лева и четиридесет и три ст./; Непогасено падежирало
договорно възнаграждение в размер на 181.38 лева/сто осемдесет и един лева
3
и тридесет и осем ст./, дължимо за периода от 26.05.2019 г. до 31.07.2019 г. -
дата на предсрочната изискуемост; Законна лихва в размер на 407.43
лева/четиристотин и седем лева и четиридесет и три ст./, дължима от
03.12.2020 г. - датата на предсрочна изискуемост до 27.11.2024 г. Претендира и
законна лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на
вземането.
Моли за присъждане на разноски.
Ответникът е представил писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.
На първо място счита процесния Договор за потребителски кредит за
изцяло недействителен и противоречащ на специалните правила на ЗПК. (Чл.
22 от ЗПК /Доп. - ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./ Когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20, ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 -9, договорът за потребителски кредит е недействителен).
На следващо място счита за нищожна клаузата за предоставяне на
допълнителен пакет от услуги.
Твърди, че в размерът на допълнителни услуги не е включен в размера
на ГПР и това води до недействителност на целия договор за кредит.
На следващо място ответникът твърди нищожност на клаузата
регламентираща договорната лихва.
И на последно място прави възражение за погасяване на ищцовата
претенция по давност.
Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски, като
представя списък по чл.80 от ГПК.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът "Профи Кредит ..."-ЕООД е финансова институция по чл. 3 от
ЗКИ и по силата на разпоредбата е лице, различно от кредитна институция
/банка/ и инвестиционен посредник, една от основните дейности на което
може да бъде отпускане на кредити със средства, които не са набрани чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства.
Отпускането на кредити е банкова дейност, съставлява основния предмет на
дейност на банките по силата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ и за да упражнява тази
4
дейност, финансовата институция следва да е получила лиценз за извършване
на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че финансовата институция
извършва банкова дейност в областта на потребителското кредитиране обаче
не я прави банка, поради което сключеният между финансовата институция и
ищеца договор за кредит няма характера на договор за банков кредит по чл.
430 от ТЗ, а съставлява договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В този смисъл е
налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК, а именно
решение № 99/01.02.2013 г. по т. д. № 610/2011 г., I т. о., ТК.
От друга страна, ответникът по спора е физическо лице, на което по
силата на процесния договор е предоставен паричен заем, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност,
поради което същият има качеството на потребител по смисъла н а § 13, т. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/.
Ищецът - финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от Закона
за кредитните институции, е търговец съгласно § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП. С оглед
качеството на кредитополучателя, същият може да се ползва от разпоредбите
в защита на потребителите по ЗЗП, относно неравноправност и нищожност на
клаузи по договора.
В случая по отношение на договора за потребителски кредит са
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Според чл. 10, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по малък от 12, в два екземпляра – по един за
всяка от страните по договора. В чл. 11 ал 1, т. 1-27 от същия закон са
изброени реквизитите, които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11,
ал. 2 от закона, Общите условия са неразделна част от договора за
5
потребителски кредит и всяка страница се подписва от страните по договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност/нищожност на
договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване. За недействителността/нищожността съдът следи и служебно и
ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете.
Следва да се отбележи, че при тази недействителност, отговорността на
кредитополучател не отпада изцяло, тъй като съгласно чл. 23 ЗПК, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не дължи връщане на
лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор за
потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, следва
по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени всички разходи,
които ще бъдат направени и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е посочил
като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден, както и
годишния лихвен процент. В т. 5. 2 от Общите условия е дадена обща
формулировка относно "първоначалното" изчисление на ГПР по договора.
Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР /кои
6
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР от 49. 37%. Не е ясно какво "първоначално" изчисление се има предвид,
което предполага и последващо" такова.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че кредитополучателят не би могъл
да разбере как е формиран ГПР по договора, след като не е посочен
алгоритъма, по който е определен и който е императивно уреден в ЗПК.
Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по
закупените допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона
реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен /нищожен, на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от
ЗПК и поради това не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка
правни последици.
В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23 от ЗПК, при
недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да възстанови на
кредитора чистата стойност по кредита, но не дължи договорна лихва или
други разходи по кредита.
Установи се от представените от ищеца писмени доказателства, че
ответницата е заплатила сумата от 1 080,44 лева, т.е погасила е цялата
главница по кредита. В такъв случай предявеният установителен иск е
неоснователен и подлежи на отхвърляне.
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК, право на
разноски има ответникът. Предвид цената на иска, липсата на фактическа и
правна сложност на делото, вида и обема на осъществената от адвоката на
ответницата защита, /приложени са договор за правна защита и съдействие от
20.03.2025 г. на л. 46 за оказване на безплатна адвокатска помощ и списък по
чл.80 от ГПК на л.44 и л.71/, съдът намира, че следва да присъди в полза на
адв. С. С. С. - САК, на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ГПК, адв. възнаграждение в
размер на 1600 лева общо по настоящото /1200 лева/ и по заповедното
производство /400 лева/.
7
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
240, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 от
ГПК във връзка с чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че С. П. М. с ЕГН
********** с адрес с.Българево, общ.Каварна, ул.“...“, №1, дължи на "ПОРФИ
КРЕДИТ ..." ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление в гр. София,
бул.“...“, №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от ........, главница в размер на
707,43 лева, непогасено падежирало договорно възнаграждение в размер на
181,38 лева, дължимо за периода от 26.05.2019г. до 31.07.2019г. – дата на
предсрочната изискуемост, законна лихва в размер на 407,43 лева, дължима от
03.12.2020г. до датата на предсрочната изискуемост до 27.11.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК – 28.11.2024г., до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ЧГД № 266/03.12.2024 г. по описа на РС – Каварна, като неоснователни.
ОСЪЖДА "ПОРФИ КРЕДИТ ..." ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул.“...“, №49, бл.53Е, вх.В, представлявано от ........,
да заплати на адв. С. С. С. – САК, съдебен адрес гр.София, ул.“Г.С.Раковски“,
№165, ет.2, сумата от 1600 /хиляда и шестстотин/ лева, за адвокатско
представителство, на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Добрич.
Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________
8