Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260474
19.10.2022
година, град Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на
дванадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при участието на секретаря Росица Марджева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8414 по описа на съда
за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК въз
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД от „Банка ДСК“ АД за установяване на задължения на ответниците- К.Р.
и Д.Й. в размер на 6465.28 лева главница по
договор за кредит от 28.11.2017г., 350.95
лева договорна лихва за периода от 20.12.2018г. до 04.06.2019г., 3.21 лева- обезщетение за забава, 3.60
лева- законна лихва и 120.00
лева- такси по тарифата на банката, ведно
със законната лихва до изплащане на вземането. Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че
между него и К.Р. бил сключен договор за кредит за сумата от 7000 лева, като
бил обезпечен с договор за поръчителство. Била уговорена договорна лихва, а
задълженията следвало да се погасят на 120 месечни вноски. Кредитополучателя не
изпълнил задълженията си, подари което се дължало и обезщетение за забава.
Поради неизпълнението била обявена предсрочна изискуемост на задълженията, за
която кредитополучателят бил уведомен. Ответникът Д.Й. отговарял за
задълженията по договора като поръчител. Твърди се и наличието на задължение за
такси съгласно тарифата на банката. Иска се установяване на задълженията.
В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници, с който
се оспорват исковете. Правят се идентични възражения да изтичане на срока по
чл. 147 ЗЗД по отношение на поръчителя и за недействителност на договора на
основание чл. 22 ЗПК, поради липса на уведомяване за новия начин на образуване
на лихвения процент след преустановяване използването на SOFIBOR, поради
липсата на обща дължима сума в договора, поради липса на данни за това как се
изчислява ГПР, поради липса на информация за правото на потребителя да получи
извлечение от сметка и поради липсата на вписване за това дали страната има
право да се откаже от договора. Иска се присъждането на разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна
следното:
Относно
допустимостта на иска:
Производството
е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК от кредитора „Банка ДСК“ АД срещу ответниците. В полза на заявителя е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните суми,
ведно със законната лихва, както и за разноските. Констатира се разместване на
две от цифрите в претендираната главница (6465.28 лева в заявлението и
извлечението и 6456.28 лева в заповедта), което следва да се приеме като
техническа грешка при издаването, отстранима без ограничение във времето и не
се отразява на извода за допустимост на производството.
В срока по
чл. 414, ал. 2 ГПК са подадени възражения за недължимост като съдът е указал на
кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване
на съобщението. Исковете са предявени в преклузивния срок, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
По същество
на спора:
По делото
се установява, че между ищеца и ответницата К.Р. е сключен договор за кредит от
28.11.2017г., съгласно, който ищецът е предоставил сумата от 7000.00 лева. Ответницата
се е задължил да я върне, ведно с възнаградителна лихва на 120 месечни вноски, последната
с падеж 28.11.2027г., съгласно погасителния план. С ответника Д.Й. е сключен
договор за поръчителство по отношение на вземанията. Договорите са действителни
и са породили действие между страните.
Неоснователно
е възражението за недействителност поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
Разпоредбата предвиждаща, че договорът следва да съдържа лихвеният процент по
кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти. Лихвеният процент и условията за прилагането му са
посочени в чл. 8 от договора и раздел III от общите
условия. С това изискването на разпоредбата е изпълнено и договорът е породил
действие между страните.
В
действителност по време на действието на договора е настъпила промяна
независеща от ищеца, като е прекратено изчисляването на индекса „СОФИБОР“ от БНБ. Индексът е използван при формирането
на уговорената лихва в чл. 8. Поради това по време на действие на договора е
настъпила промяна в законодателството и по-конкретно - приета е ал. 5 на чл.33а ЗПК, съгласно която когато бенчмарк за
лихвен процент, ползван от кредитор за референтен лихвен процент по договори за
кредит, се промени съществено или вече не се изготвя, кредиторът прилага план
за действие, изготвен съгласно чл. 28, параграф 2 от Регламент
(ЕС) 2016/1011 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 г.
относно индекси, използвани като бенчмаркове за целите на финансови инструменти
и финансови договори или за измерване на резултатите на инвестиционни фондове,
и за изменение на директиви 2008/48/ЕО и 2014/17/ЕС и
на Регламент (ЕС) № 596/2014 (OB, L 171/1 от 29 юни 2016 г.). Следващата
алинея 6 предвижда, че кредиторът уведомява потребителя по реда на чл.
14 за промените в договора за кредит, произтичащи от прилагането на плана
по ал. 5. Към момента на прилагането на плана по ал. 5 новият
лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на
лихвения процент по договора преди този момент.
По
делото не се установява банката да е изпълнила тези свои задължения. Излага се становище,
че е уведомила страната за настъпилите промени, но не представя доказателства
за това и не въвежда твърдения какъв индекс е възприет и как е образувана
прилаганата лихва след 01.07.2018 г. Тази промяна е настъпила след сключването
на валиден договор за кредит и не може да обоснове неговата цялостна недействителност
на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Разпоредбата въвежда изисквания относими
към момента на сключването на кредитната сделка и те не могат да бъдат
прилагани разширително. В случая се установява нарушение на разпоредбите на чл.
33а, ал. 5 и ал. 6 ЗПК, влезли в сила след сключването на договора и
предвиждащи условия и ред за извършване на
едностранна промяна от кредитора на метода на формиране на лихвения процент
за периода на договора следващ 01.07.2018 г. Нормите засягат изчисляването на
лихвата след тази дата и не водят до промяна в прилагания лихвен процент за
времето преди влизането им в сила. Предвиденото в параграф 6 от ПЗР на ЗПК
действие и за договорите за потребителски кредит, сключени до 1 юли 2018 г. има
за цел да уреди последиците от преустановеното изчисляване на индекса „СОФИБОР“
по заварени правоотношения, но не дава обратно действие на промяната от датата
на сключване на договора.
Основанията
за недействителност на договорите са изрично посочени в закона и неизпълнението
на чл. 33а, ал. 5 и ал. 6 ЗПК не е предвидено като такова. Настъпилите след
сключването на договора промени засягат неговото съдържание, като не позволяват
на банката на начислява лихва, без да има план по чл. 33а, ал. 5 ЗПК и без да е
уведомила кредитополучателя за промяната на лихвения процент, съгласно ал. 6.
Извън горното, правоотношението запазва своето действие между страните.
Неоснователен
е и доводът за нарушаване на нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, съгласно
която в договора за потребителски кредит следва да се посочи годишният процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Тези изисквания са спазени. ГПР към момента
на сключването на договора е посочено в чл. 9. Общата дължима сума е записана в
погасителния план под наименование „общо месечни вноски“, като е направено
изрично препращане в чл. 5 от договора. Взетите предвид допускания се съдържат
в края на погасителния план, а от какви суми се формира ГПР е посочено в чл.
9.1 от общите условия, като за кредитора не съществува задължение за описанието
на отделните разходи по размер. Общите условия и погасителният план са
подписани от кредитополучателя и поръчителя и представляват неразделна част от
съдържанието на договора, поради което не е необходимо повтарянето на тази
информация.
Спазени са
и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 12 и т. 20 ЗПК, като информацията за
правото на потребителя да получи извлечение от сметка се съдържа в чл. 14, т. 2
от общите условия, а за правото на отказ и условията за това в раздел IX
от общите условия.
Ето защо
сключеният между страните договор е действителен и валидно ги обвързва.
Съгласно
клаузата на чл. 18.2 от общите условия кредиторът може да обяви предсрочната
изискуемост на кредита при допусната забава в плащанията над 90 дни. Наличието
на такава се установява от приетата по делото ССЕ. Видно от таблиците за
платени суми и погасявания на главница, ответницата е пропуснала плащания по
главница за вноски с падежи на 20.10.2018 г., 20.11.2018 г., 20.12.2018 г. и
20.01.2019 г. В отговорите не исковата молба не е направено възражение за
неправилно отчитане на плащанията, поради което към момента на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост на 22.01.2019 г. са били налице
уговорените между страните условия за загубване привилегията на срока.
За
определянето на размера на непогасената главница бе допусната и приета ССЕ. В
заключението е посочено, че главното парично задължение е в размер на 6465.28
лева към датата на подаване на заявлението. Такъв е и размерът на предявения
иск и следва да бъде уважен.
Установените
от ССЕ погасявания по кредита след образуването на изпълнителното
производството срещу ответниците не следва да бъдат вземани предвид при
изчисляването на размер на иска, съгласно т. 9 на ТР 4/2013 от 18.06.2014 на
ОСГТК на ВКС, която предвижда, че нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК не се прилага
по отношение факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на суми по издадения ИЛ въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес. Допуснатото незабавно
изпълнение не е спирано, а от страната на ответниците не са въведени възражения
за извършвани доброволни плащания в хода на процеса.
Възражението за изтичане на срока по
чл. 147 ЗЗД е неоснователно. Съгласно ТР № 5/2019 от 21.01.2022 г. на ОСГТК на
ВКС при уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни
вноски с различни падежи, шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да
тече от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна
изискуемост. Предсрочната изискуемост е настъпила на 22.01.2019 г. с
получаването на уведомлението от кредитополучателя. Уведомяване на поръчителя
не е необходимо, защото той не е страната по договора за кредит, а отговаря за
задълженията на кредитополучателя. В конкретния случай 6-месеничят срок е
спазен с подаването на заявлението за задаване на заповед за незабавно
изпълнение на 07.06.2019 г. в РС-Пловдив, от когато съгласно фикцията на чл.
422, ал. 1 ГПК се счита предявен установителният иск.
Претенцията за установяване на договорна лихва е
неоснователна по изложените по-горе съображения за неизпълнение на задълженията
на банката да извърши едностранна промяна в договора, съгласно чл. 33а, ал. 5 и
ал. 6 ЗПК.
Следва да се посочи, че такава не се дължи за периода
след 22.01.2019 г. и поради настъпилата предсрочната изискуемост.
Възнаградителната лихва винаги се начислява за неизискуемата част от главница. Кредиторът не би могъл едновременно
да има право да иска изпълнение, чрез връщането на кредита поради предсрочна
изискуемост и да получи възнаградителната лихва до края на уговорения срок. В
тази насока са и разясненията, дадени в т. 2 на ТР 3/2017 от 27.03.2019г. на
ОСГТК на ВКС.
Неоснователна
е и претенцията за обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) в размер
на 3.21 лева. Същата е начислявана на основание чл. 19.2 от ОУ, който препраща
към чл. 18.2. В тази клауза обезщетението за забава е уговорено в размер на
договорения лихвен процент и надбавка от 10%. Предвид горното това искане
се основава на неравноправна клауза, с която реално се заобикаля забраната на
чл. 33, ал. 2 ЗПК, което не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143, ал. 1 ЗЗП.
Основателен е искът за законната лихва за периода от 05.06.2019 г. до
06.06.2019 г. в размер на 3.60 лева, изчислени върху главницата съгласно
приетата ССЕ.
Неоснователен е искът за
установяване на сумата от 120 лева за заемни такси. По начина, по който е
уговорена таксата в т. 5 от тарифата- разходи при изискуем кредит, в тежест на потребителя реално се
възлагат задължения при забавено изпълнение. Начинът на уговаряне на това
вземане като фиксирана сума, без връзка с и независимо от реалните разходи,
които разумно би могло да се очаква да бъдат направени, говори, че таксата не
представлява разход, а отнапред уговорено задължения на потребителя към
заемодателя при забавено изпълнение. По начина, по който е уговорена клаузата
от тарифата предвижда всъщност обезщетение за забавеното изпълнение на
договорните задължения. Тя не е предвидена като разход за изпратени съобщения,
а като сума, която се дължи при
настъпването на предвидените в клаузите обстоятелства- изискуемост на кредита.
Това, че в клаузата е записано за какво служи сумата (разходи), не променя
извода, защото характерът й следва да се извлече от самия текст на уговорката.
Тази клауза от
тарифата е неравноправна на основание чл. 143, т. 5 ЗЗП (в редакция преди изм.
с ДВ бр. 100 от 2019г.), защото задължава потребителя при неизпълнение на
негово задължение да заплати необосновано високо обезщетение.
По
отговорността за разноски:
Ответникът
е станал причина за завеждане на делото и в полза на ищеца следва да се
присъдят и разноските в заповедното производство, като съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по тях, включително
и когато не изменя размера им, съобразно издадената заповед за изпълнение. Разноските,
на които има право ищецът в заповедното и исковото производството са в размер
на 308.61 лева за д.т. и 353.99 лева за ССЕ и юрисконсултско възнаграждение по
съразмерност.
На
основание чл. 78, ал. 3 в полза на ответниците следва да бъде присъдена сумата
от 10.68 лева разноски за СТЕ по съразмерност.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, в
полза на ******************** „Г.“ следва да бъде присъдена сумата
от общо 38.82 лева за адв. възнаграждение с ДДС за заповедното
производство и сумата от 600.00 лева за адв. възнаграждение с ДДС, съразмерно
на отхвърляните искове. Разноските са определени съобразно искането в
представения списък по чл. 80 ГПК.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че К.А.Р., ЕГН **********-
кредитополучател и Д.Ц. Й., ЕГН **********-
поръчител, дължат солидарно на
„Банка ДСК” АД, ЕИК *********, следните
суми: 6465.28 лева- главница по договор за
кредит от 28.11.2017г., вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми;
3.60 лева- законна лихва за периода
05.06.2019 г.-06.06.2019 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 417 ГПК на 07.06.2019 г. до изплащането на вземането, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за 350.95
лева- възнаградителна лихва за периода от 20.12.2018 г. до 04.06.2019 г.; за 3.21 лева- наказателна лихва
(лихвена надбавка за забава) за периода от 20.01.2019 г. до 04.06.2019 г. и за 120.00 лева- заемни такси, за които вземания е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 1801 от 05.08.2019 г., по
частно гр. дело № 3170/2019 г. на РС- Пазарджик.
ОСЪЖДА К.А.Р.,
ЕГН ********** и Д.Ц. Й., ЕГН **********, да заплатят на „Банка ДСК” ЕАД, ЕИК
*********, сумата от 662.60 лева-
разноски в заповедното и настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на К.А.Р.,
ЕГН ********** и Д.Ц. Й., ЕГН **********,
сумата от 10.68 лева- разноски в
настоящото производство по съразмерност.
ОСЪЖДА „Банка
ДСК” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на ********************
„Г.“, Булстат ************, сумата от
638.82 лева – адвокатско възнаграждение с ДДС за оказана безплатна правна
помощ на К.А.Р. и Д.Ц. Й. в заповедното и настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ : /п/
/Тоско
Ангелов/
Вярно
с оригинала.
Р.М.