Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  03.12.2024г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І -8 съдебен състав, в закрито заседание на трети декември, през две хиляди и двадесет и четвърта година, в състав:                                                                                           

   

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 16422 по описа на състава за 2018г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Образувано е по служебна инициатива на съда за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебното решение.

При това съдът констатира, че първоначално като ищци в процеса са били конституирани М.С.М., И.М.Н., В.И.Н. и К.А.Б..

С протоколно определение от 30.03.2023г. съдът е прекратил производството в частта по отношение на починалия в хода на процеса И.М.Н. и във връзка с това, констатирайки факта, че починалият ищец има двама наследници по закон: В.И.Н. (която вече участва като страна в процеса) и М.И.Н. – със същото определение е конституирал като страна в процеса само М.И.Н. (в качеството на наследник по закон и процесуален приемник на първоначалния ищец И.М.Н.). Споменатото определение е коректно - на плоскостта на процесуалното правоотношение, доколкото не се дължи повторно конституиране на вече участващо в процеса лице. На плоскостта на материалното правоотношение относно спора за процесното субективно материално право обаче, е абсолютно необходимо да се отбележи изрично фактът, че постановеното решение засяга правата на В.И.Н. както в лично качество (като първоначален ищец), така и в качеството на наследник по закон на починалия в хода на първоинстанционното производство ищец И.М.Н.).

В този смисъл, съдът намира, че е налице технически пропуск в диспозитива на съдебното решение, който следва да бъде поправен по предвидени в чл. 247, ал.1 от ГПК процесуален ред. Очевидното несъответствие между действително формираната воля на съда, която е отразена в мотивите на постановения съдебен акт и нейното външно обективиране - в диспозитива на решението - има чисто техническо естество. Споменатата очевидна фактическа грешка, не засяга правните изводи, в които се изразява действително формираната воля по съществото на спора. За коректност обаче – тази грешка следва да бъде отстранена незабавно.

            Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

 ДОПУСКА ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в първи абзац от диспозитива на Решение № 260 323/23.05.2024г. постановено по гр. д. № 16422  съгласно описа на състава за 2018г., в първи абзац от диспозитива, като след поправката, въшно обективирания до момента израз „В.И.Н. с ЕГН **********“ да се чете в следния смисъл: „В.И.Н. с ЕГН ********** (в лично качество, както и в качество на наследник по закон и процесуален приемник на първоначалния ищец И.М.Н. с ЕГН **********)“.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                                                                                                           СЪДИЯ: