№ 601
гр. В., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20223100500659 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 11094/18.02.2022г. на Д. ЗДР. К., ЕГН
**********, живущ в гр. В., с.о. Т.к. №70 срещу решение № 201 от 27.01.2022г.,
постановено по гр. дело № 2214/2021г. на ВРС, XVIII-ми състав, с което въззивникът е
задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Т. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и му е
забранено да приближава на по-малко от 200 м. молителката, както и жилището, което
същата обитава, а именно: гр. Д., ул. О.М. №51, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано
от датата на постановяване на мярката, на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
В жалбата е изразено становище за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Намира, че същото е постановено по недопустима молба, тъй като
страните не са били във фактическо съпружеско съжителство, като развива подробни
съображения в тази насока. Моли за отмяна на решението и за присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по
жалбата. В съдебно заседание въззиваемата се явява лично в съдебно заседание заедно с
процесуалния си представител адв. К.И. от АК – Д., който представя писмено становище. В
последното е изразено становище за неоснователност на жалбата, а обжалваното решение
намира за правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените съдебни
разноски пред въззивната инстанция.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по молба на Р. Т. К. срещу Д. ЗДР. К. за
налагане на мерки за защита от домашно насилие.
1
Молителката твърди, че с ответника са живяли във фактическо съжителство за
периода от 10-15.06.2021г. до 07.08.2021г. в нейната квартира, находяща се в гр. В., бул.
„С." №169, ет.4. Молителката твърди още, че още при запознанството си с ответника той
проявявал ревност, накарал я да изтрие всички номера на мъже в телефона си и всички
профили на мъже във фейсбук. Предупредил я също, че е удрял предходната си приятелка.
Следял я къде и кога ходи и я карал да дава отчет за деня си. Твърди извършени актове на
домашно насилие от ответника спрямо нея на 29.06.2021г., 24.07.2021г., 31.07.2021г.,
02.08.2021г. и 03.08.2021г.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв. М.Д. от АК
– В., сочи, че молбата е недопустима, тъй като между страните никога не е съществувало
„фактическо съпружеско съжителство“. Твърди, че в посочения от молителката времеви
период, той е живял на адрес: гр. В., с.о. „Т.к.“ № 509, № 70, във фамилна къща, където
съжителства с други лица, различни от молителката, включително и с лице от женски пол за
период от 4-5 години назад и никога не е преставал да съжителства с него. Сочи още, че не
разполага със свои вещи в имота на молителката, както и че не е имал свободен достъп до
имота й. Оспорва и изложеното в молбата за защита, като отрича да е извършвал твърдяното
насилие. Признава, че е имал само флирт и интимно познанство с молителката. Моли за
отхвърляне на молбата като недопустима и недоказана.
С атакуваното решение първоинстанционният съд е наложил по отношение на
ответника по молбата мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3, като за втората мярка е
определен максимално предвидения законов срок – 18 месеца, както и е наложил глоба на
извършителя в размер на 1000 лв.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, поради
което е действително.
По отношение на допустимостта на решението, настоящият съдебен състав намира
следното:
Домашното насилие е акт, насочен срещу друго лице, с което извършителят на
насилието се намира в родствена или семейна връзка – настояща или бивша или във
фактическо съпружеско съжителство. В чл. 3 от ЗЗДН са посочени изчерпателно лицата,
срещу които пострадалото лице може да търси защита от упражнено спрямо него домашно
насилие. В настоящия случай, молителката твърди, че е осъществено спрямо нея домашно
насилие от лице, с което е била във фактическо съпружеско съжителство. Наведените
твърдения попадат в хипотезата на чл. 3, т. 2 от ЗЗДН, при която защита по ЗЗДН е
допустима. Доколкото обаче ответникът отрича да е бил във фактическо съпружеско
съжителство с молителката, то в тежест на същата е да докаже този факт по пътя на пълно и
главно доказване.
Легално определение за фактическо съпружеско съжителство в ЗЗДН липсва. Както е
и посочил първоинстанционният съд, съществуват определения за фактическо съжителство
на съпружески начала и фактическо извънбрачно съжителство в ЗПКОНПИ и ЗЧРБ.
Съгласно т.18 от пар.1 от ДР на Закона за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество, „фактическо съжителство на съпружески начала“ е
доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по
отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак,
което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за
общо домакинство, а според т.10 от ДР на Закона за чужденците в Република България
„фактическо извънбрачно съжителство“ е налице, когато лицата живеят в едно домакинство
и съжителстват на съпружески начала. В ППВС № 5/1969г., Върховният съд определя
съжителството като траен съюз, относително стабилно фактическо състояние, без да е
необходимо намерение да се съжителства трайно. Достатъчно е наличието на воля за
започване на фактическо съпружеско съжителство, която се поддържа известно време. Касае
се за фактическо състояние, без да е необходимо спазването на някаква правно регулирана
процедура. Под термина „съпружеско” се разбира, съжителство, което се осъществява между
съпрузите в брака, но без то да е свързано с правните последици на брака. На практика
2
лицата се отнасят едно към друго като към съпрузи, макар и от юридическа гледна точка да
не са такива. Между лицата следва да съществуват взаимност, фактическа и физическа
близост в общ дом, обща грижа за семейството и децата, споделяне на разходите. Същите да
демонстрират пред обществото и околните, че живеят като съпрузи, обитават едно жилище,
полагат общи грижи за домакинството, имат общ бюджет, правят съвместни планове за
бъдещото си. Фактическото съпружество съжителство е интимен съюз между мъж и жена,
възникнало по обща воля, в отношения на взаимност, фактическа и физическа близост в
общ дом, обща грижа за семейството.
От събраните по делото доказателства, чрез обясненията на страните и от
показанията на свидетелите, не се извличат сведения за осъществяване на обстоятелства,
които в съвкупност да формират убеждението, че страните са били във фактическо
съпружеско съжителство. Само установяване на връзка, която има интимен характер между
лицата не е достатъчно да обуслови извод, за определяне на ищцата като лице, което
фактически съжителства с ответника и има право на търси защита от него по реда на
специалния закон за защита от домашно насилие. Целта на закона е да осигури спешна
защита на определен кръг лица, спрямо други, в които се намират в определена роднинска
или съпружеска връзка, за което е предвиден и специален ред за установяване на
обективната истина по делото, за разлика от общия наказателен процес. Именно поради
това, преценката живяли ли са страните по делото във фактическо съпружество
съжителство, е въпрос по допустимостта на производството, за което съдът следи служебно.
Процесуалната легитимация съставлява абсолютна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск и нейната липса обуславя извод за недопустимост на исковото
производство и на постановения от първоинстанционния съд съдебен акт.
Предвид изложените съображения и на основание чл.270, ал.3, изр.1 ГПК,
обжалваното решение, с което е уважена молбата за защита от домашно насилие, следва да
се обезсили, като се прекрати производството по делото.
На основание чл. 78, ал.4 от ГПК в тежест на молителката следва да бъдат присъдени
разноските, направени от ответника пред районния съд в размер на 800 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съставът на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 201 от 27.01.2022г., постановено по гр. дело № 2214/2021г.
на ВРС, XVIII-ми състав, с което Д. ЗДР. К., ЕГН **********, живущ в гр. В., с.о. Т.к. №70
е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Т. К., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51, на осн. чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и му е
забранено да приближава на по-малко от 200 м. молителката, както и жилището, което
същата обитава, а именно: гр. Д., ул. О.М. №51, за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, считано
от датата на постановяване на мярката, на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от Р. Т. К., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51 срещу Д. ЗДР. К., ЕГН **********, живущ в гр. В., с.о.
Т.к. №70 молба с вх. рег. № 26722/23.08.20201г. по описа на ВРС за защита от домашно
насилие, на осн. чл. 130 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото, образувано по молба с вх. рег. №
26722/23.08.20201г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА Р. Т. К., ЕГН:**********, постоянен адрес гр. Д., ул. О.М. №51, да
заплати на Д. ЗДР. К., ЕГН **********, живущ в гр. В., с.о. Т.к. №70 сумата от 800 лв.
/осемстотин лева/, представляваща направените разноски за заплащане на адвокатско
възнаграждение пред първоинстанционния съд, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК вр. чл. 11, ал. 2
ЗЗДН.
3
Решението в частта, в която има характер на определение, с което производството по
делото е прекратено, може да се обжалва от молителката пред Варненски апелативен съд в
едноседмичен срок от връчване на препис от настоящия съдебен акт.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4