Р Е Ш Е Н И Е № 342
гр. ПЛОВДИВ
30.11. 2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско отделение в открито заседание от 02.11.2018 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
с участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдията СПАСОВ т. дело № 478 по описа
на ПАС за 2018 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Повод за започването му са
изходящи от „Г.Т.“ ООД, ЕИК ********* и „Ф.М.“ ООД, *** въззивни жалби против постановеното по т. дело № 123/2015 г. по описа на Х.
окръжен съд решение за:
ОБЯВЯВАНЕТО
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Г.Н.Н., ЕГН **********, Г.Г.Н., ЕГН **********
и Н.Г.Н., ЕГН ********** *** на обективиран в НА № **, том **,
рег, № ****, н. дело № *** от **** г. на нотариус по заместване при М. М.,*** действие РС С., рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара гр. С.и вписан в С.В., гр. С. на **.**.**** г.
с акт № ***, том **, дело
№ ****, договор за прехвърляне на недвижим имот
вместо изпълнение на поето със Запис на заповед от **.**.**** г.
парично задължение в размер на 21 000 лв., с който „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, ****прехвърля на „Ф.М.“ ООД, *** собствеността върху
два недвижими имота, както следва:
1) УПИ **-**, кв. *** по плана на гр. Л., одобрен със заповед №
РД-09-013 от 07.01.2008 г., целия с площ 739 кв.м. ведно с всички подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота, при граници и съседи: улица, УПИ *-**-за Г. и А.Р. и УПИ **-**,**,**** – за М.Ц., като към момента на предявяване на иска УПИ **-** попада в УПИ
*** за Г. и А., кв. *** по
плана на гр. Л., одобрен със Заповед № РД-09-839 от 12. 12. 2014 г. на кмета на Община Л., с площ 1191 кв.м, идентичен с
част от УПИ *-** за Г.
и А., с площ 879 кв.м и част от УПИ **-** за Г. и А., кв. *** по плана на гр. Л., с площ 312 кв.м, при граници: от
две страни улици и в
УПИ ** -
за М.Ц., ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено
разрешение за ползване № ** от 20.01.1998 г. на кмета на Община Л., заедно с всички останали
подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота.
2) УПИ *-**, отреден за Г. и А.Р., в
кв. *** по плана на гр. Л., одобрен със заповед №
РД-09-013 от 07.01.2008 г., целия с площ 2209 кв.м,
ведно с построената в имота масивна сграда (Р.Р.) и ведно с всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при граници и
съседи: от две страни улици, УПИ ***-**-за Г., офис,
магазин за авточасти, автомивка, А.Р., УПИ **-**,**,****-за М.Ц. и УПИ **-**,
което УПИ към момента на предявяване на иска
попада в УПИ **** - за Г. и А. в кв. *** по плана на гр. Л., одобрен със Заповед № РД-09-839 от 12.12. 2014 г. на кмета на Община Л., с
площ 1757 кв.м., идентичен с част от УПИ *-** за Г. и А., с площ 1330 кв.м и част от УПИ **-** за Г. и А., кв. *** по плана на гр. Л., с площ 427 кв.м. по плана на гр. Л.,
при граници: улица, УПИ *** - за Г. и А.Р. и в УПИ ** - за М.Ц., ведно с построената в имота част
от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № ** от 20.01.1998 година на кмета на Община Л., заедно с
всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота и
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, ****и „Ф.М.“ ООД, *** да заплатят на Г.Н.Н.,
ЕГН **********, Г.Г.Н., ЕГН ********** и Н.Г.Н., ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в общ размер от 3 901,62 лв.
В жалбите се излагат подробни
съображения за неправилност и незаконосъобразност на решенето, поискана е
отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковите претенции.
Въззиваемите страни намират жалбата за неоснователна.
Съдът,
като се запозна с обжалваното решение и събраните в хода на съдебното
производство доказателства намери за установено, следното:
На 16.10.2015 г. в Х. окръжен съд е постъпила изходяща от Г.Н.Н., ЕГН **********, Г.Г.Н., ЕГН ********** и Н.Г.Н., ЕГН ********** искова молба
насочена против „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, гр. Л. и „Ф.М.“ ООД, ***.
В обстоятелствената част на същата се
сочи, че трите ищци са кредитори на „Г.Т.“ ООД,
което дължи 90 000 лв. за Г.Н. и по 70 000 лв. на другите
две ищци. Сочи се, че същите представлявали обезщетения за
неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния общ наследодател Г. И. Н. на **.**.**** г. Той към момента
на смъртта си бил в трудово
правоотношение с „Г.Т.“ ООД и смъртта му била приета за
трудова злополука. Споменава се за предявени искове по чл. 200 КТ и образуване на гр. дело № 653/2014 г. и гр. дело № 587/2014 г. по
описа на С. районен
съд.
Наред с гореизложеното се споменава, че първият ответник извършил разпореждане
със свое недвижимо имущество в полза на втория на **.**.**** г., удостоверено в НА № **, том **, рег. № ****, н. дело № ***
от **** г. Твърди се, че материалният интерес на сделката бил 53 111 лв., а продажната цена на имотите била само 21 000 лв., която не била платена , а било посочено, че същите се прехвърлят за
погасяване на дълг на първия
ответник към втория
в този размер. В тази връзка е изразено
становище, че с тази сделка
първият ответник увредил ищците. Увреждането се свързва с факта, че намалил имуществото си и поставил в опасност възможността те да удовлетворят
вземанията си, които били в
значителен размер на фона на останалато притежавано от длъжника имущество. Изводът за увреждане се
мотивира и с това, че към момента на извършване на описаното по- горе
разпореждане „Г.Т.“ ООД според отбелязванията в ГФО имало свободни парични средства, но вместо да използва същите за
погасяване на паричното си задължение се разпоредило с два имота, които
притежавало от създаването си и които съставлявали лесно осребрим дълготраен
материален актив. В
подкрепа на това е посочено, че първият ответник приключил финансовата 2014 г.
с печалба от 21 000 лв. и 48 000 лв. неразпределена печалба от
предходни години. Освен това то имало
още 24 000 лв. вземания от клиенти и 46 000 лв. парични средства в каса и банкови сметки. При
съпостваката на тези данни е направено заключение, че финансовото състояние на
първия ответник предполагало
налачие на възможности за погасяване на дълга от 21 000 лв. с
пари и не е налагало
разпореждането с
недвижимото имущество при това на стойност 4-5 пъти под пазарната и дори под данъчната
оценка. Посочено е също, че по отношение на погасеното с прехвърлянето на
имотите вземане другият ответник се е явявал хирографарен кредитор наравно с ищците т.е. липсва законно основание вземането му да бъде удовлетворено
чрез даване вместо изпълнение преди вземанията на ищците.
След описаният по- горе анализ и
твърденията за увреждане в исковата молба е направено заключение, че както у прехвърлителя „Г.Т.“ ООД, така и
у приобретателя „Ф.М.“ ООД е било налице знание за
увреждащия характер на процесната сделка. В
тази връзка се сочи, че тя била извършена 27 дни след уведомяването на „Г.Т.“
ООД за предявената от Н.Н. претенция за обезщетение за неимуществени вреди предмет на гр. дело № 587/2014 г. по описа на Св РС и 4 дни преди получаване на съобщение за предявените искове отт Г. и Г. Н.и. Изводът за знание се прави от това, че след
злополуката били провеждани множество разговори между управителя на „Г.Т.“ ООД - Д. К. и ищците. По време на същитер К. бил уведомен за намерението на ищците да предявят
претенциите си по съдебен ред. Изразено е ммение, че в случая било без значение обстоятелството, че
размерът на претендираните от ищците вземания бил спорен.
По отношение знанието на
приобретателя по оспорваната сделка се сочи, че двете дружества били в трайни търговски отношения,
производствените им бази се намирали в непосредствено съседство, а електрооборудването и автоматизацията на машините на „Ф.М.“
ООД се осъществявало от фирма „РК Е.“ ЕООД, която била собственост на сина на Д. К. - П. Д. К.. Сочи се също, че в проведеното на 01.07.2015 г. открито съдебно заседание по
гр.дело №
587/2014 г.
съпругата на Д. К. /Д. М. К./ заявила, че до месец май 2011 г. работила като счетоводител на „Г.Т.“ ООД, след това прекратила официалните си трудови
отношения във фирмата, но продължавала да помага в административната работа и
работила като секретар във фирмата на сина си - „РК Е.“ ЕООД, а това дружество и „Ф.М.“
ООД имали дългосрочни отношения и общи клиенти, а именно „С.Г.“ АД и „Д.-ВТ“
АД.
По отношение наличието на знание за
увреждащия характер на сделката у приобретателите също така е заявено, че е достатъчно те да са съзнавали, че с извършваето й съществува възможност да се затрудни кредитор на прехвърлителя да се удовлетвори от стойността на продадения актив,
който е част от имуществото на длъжника и на основание чл. 133 от ЗЗД служи за
общо обезпечение. В
тази връзка е направено заключение, че такова съзнаване е налице. Съществуването му е обяснено и чрез съпоставка от
доказателствата за свързаност
на близките до двете дружества лица в социалните мрежи. Споменава се и че гр. Л. било малко населено място и към датата
на атакуваната сделка, смъртта на наследодателя на ищците била факт, известен
на всички негови жители, в това число и на управителя и всички работещи във „Ф.М.“
ООД. По тази причина
е направено заключение, че той е следвало да знае, че съконтрагента му по оспорваната сделка „Г.Т.“ ООД ще следва да заплати и обезщетение на наследниците на починалия. Знанието за увреждане се извежда
и от обстоятелството, че от обявените
в търговския регистър годишни финансови отчети на „Г.Т.“
ООД било видно
увеличаване на пасивите на това дружество и „Ф.М.“ ООД би следвало да предположи, че прехвърлителятне
притежава достатъчно имущество
за покриване на задълженията към наследниците на починалия му работник и че с процесната сделка същото
ще се намали още повече. В тази връзка в исковата молба е подчертано, че
знанието за горните обстоятелства следва от качеството му на търговец и произтичащото
от същото задължение за
полагане грижата на добрия търговец при сключване на сделките. Наред с изложеното знанието
на втория ответник за
увреждащия характер на сделката се извежда и от факта, че той в отчетите си за 2014 г. не сочел
предоставени през годината заеми. В тази връзка се споменава, че и в отчета на „Г.Т.“ ООД нямало данни за получавани
такива. На тази база
се правят изводи за симулативност на записа на заповед и създаване на същия с
цел да се заблудят трети лица и да се създаде основание за сключване на
процесната сделка. Споменава, че записът на заповед е създаден на **.**.****
г., т.е. след образуване на гр.дело № 587/2014 г. на
Св РС.
С оглед на изложеното е отправено искане за
обявяване на относителната недействителност на сделката от **.**.**** г.
обективирана в НА № **, том **, рег, № ****, н. дело № *** от **** г, като
имотите предмет на същата са описани и индивидуализирани, както в състоянието
им към момента на изповядване на сделката, така и в това към предявяване на
исковата претенция.
В отговора на „Г.Т.” ООД е изразено становище за неоснователност на исковете
поради липса на предпоставките
на чл. 135 ЗЗД за
уважаването им.
В тази връзка е заявено, че
ищците нямат качество на кредитори към момента на сключване на процесната сделка при условие, че тогава вземането им не е
било ликвидно и изискуемо. Оспорено е също така изразеното
в исковата молба становище, че вземанията на трите ищци са възникнали към
момента на смъртта на техния
наследодател и в
тази връзка се сочи, че обезщетението е по чл. 200 КТ, а не такова за непозволено
увреждане.
По отношение увреждането и знанието за същото се заявява,
че процесното прехвърляне не е намалило дружественото имущество. „Г.Т.“ ООД видно от счетоводния баланс имало достатъчно средства и ищците биха могли да се удовлетворят от същите. В тази връзка се споменава, че те не сочели доказателства за затруднение при събиране на вземанията си
или такива, че
процесната сделка ще осуети възможността да удовлетворят правата си. Сочи се, че прехвърлянето на процесните имоти, вместо изпълнение на паричното
задължение се дължало на
обстоятелството, че упражняваната от дружеството търговска дейност изисквала наличие на свободни парични средства,
а не на имоти. В тази връзка е споменато и че наличието на свободни парични средства в дружеството вместо имоти не само не затруднявало удовлетворяването
на вземането на кредиторите, но и го
улеснявало.
Липсата на знание за увреждане на
първо место е обяснена с това, че сделката е възмездна и имуществото на дружеството не
се намалявало, т.е.
нямало как „Г.Т.“ ООД да знае,
че уврежда интересите на ищците. На второ место се говори, че към датата на сделката,
дружеството по никакъв начин не е било
уведомено от ищците за завеждане на исковете, а и
наследодателят им починал на **.**.**** г. и от тогава никой от наследниците му не бил търсил
дружеството за заплащане
на обезщетение. В тази връзка се твърди, че „Г.Т.“
ООД било уведомено
за исковете на 13.10.2014 г. и на 14.11.2014 г. т.е. след издаване на записът на заповед за обезпечаване на заема от 21 000
лв. Твърди се също,
че заемът не бил симулативен, а реален. Причината за
вземането му била нуждата от
закупуване на камион, който да обслужва дейността на фирмата. Сочи се обаче, че след завеждането на двете дела дружеството се
отказало от идеята за
закупуване на камион, за да има свободни пари, с които да заплати претендираните обезщетения.
По отношение знанието за
увреждащия характер на сделката от страна на приобретателя, „Г.Т.“ ООД твърди, че същият не е имал никаква представа за
претенциите по чл. 200 от КТ и че
обичайните търговски взаимоотношения между двете дружества не предполагали размяна на
информация по този въпрос. Сочи се също така, че дори „Ф.М.“ ООД да е знаело от слуховете в града за смъртта на работника, то от онзи момент до сключване на сделката бил изтекъл 3 годишният срок за предявяване на претенциите от ищците.
В отговора на „Ф.М.” ООД също се изразява становище за неоснователност на
исковете. В тази връзка са изложени твърдения за липсата на предпоставките
обуславящи основателността на претенцията по чл. 135 от ЗЗД - ищците да са кредитори на първия ответник, да е налице увреждане на интересите им,
както и да е налице знание и намерение за увреждане както у прехвърлителя „Г.Т.“
ООД, така и у „Ф.М.“ ООД.
По отношение знанието на
прехвърлителят се казва, че
възмездният характер на атакуваната сделка изключва извод, че се цели намаляване на активите на дружеството, за да се увредят ищците. Твърди, че към датата на разпореждането „Г.Т.“
ООД не било уведомено от ищците за завеждане на иска, тъй като то било настъпило още на **.**.**** г., но до **.**.**** г.
никой от наследниците на починалото лице не бил предявил пред неговия бивш
работодател претенциите си за обезщетение т.е. не може да се говори за знание. Изтъква се и че желанието за увреждане от страна на
длъжника би дало основание същият да се разпореди с имотите много преди
процесната сделка т.е. в период много по - близък до датата на смъртта на наследодателя
на ищците.Липсата на знание се свързва и с момента на издаване на записа на заповед
т.е. преди узнаването за предявените искови претенции и с това, че в счетоводствата на страните заемът бил отразен.
По отношение на собственото си
знание за увреждане „Ф.М.“ ООД
заявява, че не му е
било известно за съществуването на каквито и да е парични задължения в
патримониума на другия ответник, което изключвало и възможността да предположи
за увреждащия характер на
сделката. По повод
направеният анализ в исковата молба на взаимотношенията между двмата ответници
е заявено, че те не са били такива, които да предполагат размяна на информация
за паричните проблеми на дружествата и финансовите претенции на кредиторите им.
Заявен е също, че дори да се предположи, че от слухове и разговори,
приобретателят е разбрал за злополуката с наследодателя на ищците, то сделката
е сключена повече от три години след изтичане на срока за предявяване на
претенции за обезщетяване на вредите им.
В ДИМ на ищците, а и в отговорите
на същата от страна на двамата ответници не са изложени допълнителни факти и обстоятелства,
а са преповторени изложените по- горе съображения.
Окръжният съд след сбиране на
представените от страните и относими към спора доказателства е постановил и
решението предмет на обжалване.
В него след подробен анализ на
доказателствения материал е направен извод, че ищците са кредитори, че са увредени от извършеното
разпореждане, както и че
прехвърлителят и приобретателят по сделката са знаели за увреждането. Интересното е, че
знанието за увреждане е мотивирано и с изводи
за нищожност на договора поради противоречието му на добрите нрави /неравностойност
на двете насрещни престации/ и с такива за симулативност на заемното
правоотношение и записа на заповед.
По тези съображения исковата
претенция е била уважена.
Недоволни от решението са
останали двамата ответници и са подали жалбите довели до започване на производството
пред ПАС.
В двете жалби се изразяват доводи
за неправилност и необоснованост на решението, като всички те са свързани със
съображения за неправилна интерпретация на доказателствата от страна на
първоинстанционния съд и неправилност на извода за наличие на всички елементи
от фактическия състав, обуславящи уважаването на исковата претенция по чл. 135
от ЗЗД.
Жалбите
налагат ПАС да даде отговор за валидността, допустимостта и правилността на решението.
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав т.е. от лице, което няма качество на съдия или
от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая
нито една от тези предпоставки не са налице т.е. за нищожност на същото не може
да се говори.
По
отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл.
270, ал. 3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено
произнасяне въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един
непредявен иск. Налице е недопустимост и ако спорът е разгледан от
некомпетентен съд т.е. във всички случаи, когато е постановен съдебен акт
въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора по същество.
В случая нищо от казаното по- горе не е
налице.
Изложеното до тук налага да се извърши
преценка и за правилността на обжалваното решение.
Съдът е сезиран със субективно
съединени искове с основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД.
В тази текст на ЗЗД е предвидена възможност в
патримониума на едно лице да се породи потестативното материално право да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него
извършени от негов длъжник действия(сделки).
Съществуването
му е обусловено от наличието на предвидените в тази разпоредба предпоставки.
Първата такава е това лице да има
вземане по отношение на извършителят на действието или сделката.
При преценка на този въпрос
следва да се има предвид, че все пак предмет на спора по чл. 135 от ЗЗД е дали
съществува или не в патримаониума на ищеца потестативното право да се иска
отмяна на действия на едно лице. Това от своя страна изключва възможността в
производството на това основание да се разрешава спор за съществуване и изискуемост на вземането т.е. просто
изводът за наличие на такова се прави от това дали твърдените в ИМ факти са
правопораждащи по отношение на
твърдяното вземане и съответно от представяне на доказателства за съществуването
им в правния мир.
По настоящия казус вземанията
легитимиращи ищците като кредитори на „Г.Т.“ ООД се
твърди да са възникнали на основание чл. 200 от КТ. Нуждата от обсъждане на
въпроса за съществуването им в случая не е налице с оглед на факта, че този
въпрос е разрешен положително със СПН
видно от приложените дела на Св РС.
На второ място действието, чиято
относителна недействителност се иска трябва да
УВРЕЖДА кредитора, т.е. да
създава пречка за удовлетворяване на вземането или да затруднява същото. Това
изискване на първо место предполага, че извършеното от длъжника действие е
действително т.е. ако увреждащата сделка
е нищожна и не може да породи действие, то не става реч за увреда и пораждане
на правото по чл. 135 от ЗЗД.
Страните по настоящия правен спор
не са правели конкретни твърдения за нищожност на процесната сделка в исковата молба, ДИМ и отговорите. Ищците
обаче говорят за симулативност на договора за заем и записа на заповед явяващи
се правопораждащ факт за вземането погасено със сключването на процесната
сделка. Симулативността /привдидността/ на един договор съгласно чл. 26, ал.2
от ЗЗД прави същия нищожен. Нищожността на договора за заем, респ. на записа на
заповед води до логичен извод за липса на задължение, т.е. на вземане, което да
подлежи на погасяване с прехвърляне на собствеността върху двата имота предмет
на договора от **.**.**** г. обективиран в НА № **, том **, рег, № ****, н. дело № *** от
**** г. Липсата на вземане и подлежащо на погасяване
задължение води от своя страна до логичния извод за липса на основание за
сключване на процесния договор и за нищожност на същия с оглед разпоредбите на
чл. 26, ал. 2 от ЗЗД.
Това налага да се даде отговор на въпроса дали може
да се говори за симулация /привидност/ на договора за заем от **.**.**** и на издадения за обезпечаване на изпълнението
му запис на заповед от същата дата.
По отношение на привидната сделка е нужно да се спомене,
че това е такава
сделка, при която е налице съвпадане на волеизявления
за сключването й, но едновременно с това е налице и съгласие между страните по
същата, че не се желае тя да породи правни последици. При нея е налице съзнателно несъответствие между желаното и
изразеното. Изложеното
сочи, че извод за привидност на една сделка е възможен при наличието на
доказателства даващи основание да се направи извод, че страните по същата са
постигнали и съгласие договорът сключен между тях да не породи правни
последици.
Установяването на привидността в
отношенията между страните по дадена сделка с оглед разпоредбите на чл.164 и
165 от ГПК по принцип следва да става с писмени доказателства. Събирането на
гласни такива и по точно разпит на свидетели е възможно единствено в случаите,
когато са налице писмени доказателства изходящи от другата страна или
удостоверяващи нейни волеизявления пред държавен орган, които да правят
вероятно основателно твърдението за привидност и в случаите, когато на привидността
се позовава трето лице.
Безспорното съществуване на симулацията ще е
налице, когато страните са подписали т.н. обратен документ съдържащ ИЗРИЧНОТО
им волеизявление за наличие на съгласие официализирания договор да не породи
действие, а и евентуално и за наличието
на съгласие с него да се прикрие друг тип правоотношения, които са ВАЛИДНИ
между страните.
По конкретното дело изявления в
посочения по- горе смисъл изходящи от страните по отношенията, за които се
твърди да са симулативни липсват. Реално ищците, които са трети лица по
отношение на същите не са ангажирали и преки гласни доказателства даващи
основание да се достигне до извод, че е налице съгласие между двамата ответници за привидно сключване
на договора за заем респ. такова за привидност и на обезпечаващия го запис на
заповед.
В действителност излагането от
ищците на доводи за симулативност е, за да обосноват желанието на двамата
ответници да увредят интересите им, като кредитори на „Г.Т.“ ООД. Желанието за увреждане обаче ако има такова не е
достатъчно да се направи извод за привидност на волеизявленията, а дори с оглед
изложеното по- горе е основание за извод в противната насока.
От друга страна от събраните по делото
доказателства /заключението на счетоводната експертиза и представените касови
ордери/ е безспорно, че сключването на договора за заем с оглед реалния характер на същия е
придружено с предаване на съответните парични средства и счетоводно отразяване
на тези обстоятелства счетоводствата и на двамата ответници. В случая е без
значение, че даването на заемната сума е станало в брой , а не по банков път.
Това е така по простата причина, че в Закона за
ограничаване на плащанията в брой липсва презумпция , че плащане извършено в нарушение на
разпоредбите му следва да се счита за неизвършено. В действителност според
разпоредбите му действия от този тип са основание за налагане на
административно наказание, но и за
игнориране на плащането. Тук за яснота на ищците следва да се посочи, че
предаването на тези парични средства няма как да намери отражение в
устройствата с фискална памет по причина, че заемът не е от типа сделки, за
които е приложима Наредба № Н-18 от
13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез
фискални устройства.
Така изложеното изключва извода
за привидност на договора за заем и записа на заповед респ. такъв за нищожност
на процесния договор поради липсата на основание.
Интересното по повод на същия е,
че от страна на първоинстанционния съд е направен извод за нищожността му
поради нарушаването на добрите нрави и въпреки това исковата претенция е била
уважена. Това с оглед служебният контрол за нищожност налага настоящият състав
да даде отговор и на въпроса може ли да се говори за наличие на такава на приетото
от ХОС основание.
Изводът за противоречие на
сделката с добрите нрави произтича от факта, че данъчната оценка на двата имота
била 53 111, 60 лв., а задължението, което е погасено срещу прехвърляне на
собствеността само 21 000 лв. В тази връзка е нужно да се спомене, че
следва да се прави разлика между данъчна и пазарна оценка на даден имот.
Последната е тази, на която същите могат да бъдат продадени респективно
закупени на свободния пазар. Именно при съществено разминаване между същата и
тази посочена в дадена сделка би могло да се обсъжда е или не е налице
противоречие на същата с добрите нрави. Данъчната оценка обаче не е и не може
да бъде еквивалент на пазарната такава. Тя е оценка изготвена от общинската
администрация по ред определен в ЗМДТ за нуждите на този закон с оглед
определяне размера на дължимите данъци и такси по същия. Това съотнесено и с
чл. 46 от ЗМДТ сочи, че няма пречка цената на разпореждане респ. на придобиване
на даден имот да се различава от същата. По конкретното дело от страна на
ищците не са ангажирани доказателства за реалната пазарна цена на имотите и по
тази причина не може да се направи извод за това, че ищецът се е разпоредил с
тях за сума много по-ниска от пазарната.
Така изложенот от своя страна
сочи, че атакуваната по реда на чл. 135 от ЗЗД сделка е действителна и следва
да се пристъпи към даване отговор на въпроса са или не са налице останалите
елементи от ФС - увреждане и знание за същото.
Самият извод за увреждане следва
да се прави на база разпоредбата на чл. 133 от ЗЗД, където е казано, че цялото имущество на длъжника служи за общо
обезпечение на неговите кредитори, които имат еднакво право да се удовлетворят
от него. Това води
до извод, че всяко действие водещо до разпореждане с това имущество следва да
се третира, като такова целящо да се затрудни кредитора за удовлетворяване на
вземането.
От тази разпоредба следва и извод,
че едно лице кредитор при липса на доброволно изпълнение е свободно в избора си
по отношение вида на имуществото към което може да предприеме действия за
удовлетворяване на своето вземане т.е. при липсата на воля за изпълнение всяко
действие на длъжника водещо до намаляване на имуществото му следва да се счита такова затрудняващо
възможността за удовлетворение.
При формиране на извода за
увреждане не следва да се преценява и дали е или не е налице друго имущество,
което да покрива вземането на ищеца, тъй като от една страна при наличието на
такова е логично дълга да се погаси доброволно, а от друга в тези случаи винаги
ще липсва яснота дали това друго имущество ще е налично към момента на
принудителното изпълнение и каква ще е неговата стойност тогава. Освен това
следващата от нормата на чл. 133 ЗЗД свобода в избора на имуществото към което
да се насочи принудителното изпълнение дава основание на неудовлетворения
кредитор да иска да се запази в патримониума на длъжника всяко едно притежавано
от него имущество в периода на съществуване на вземането.
В процесния случай е безспорно,
че с атакуваната сделка е извършено разпореждане с недвижимо имущество на
дружеството длъжник. Безспорно е и че към момента на извършването й е било
налично и друго имущество в патримониума на длъжника, но това с оглед казаното
по- горе е без значение за уважаване на имащия обезпечителен характер иск по
чл. 135 от ЗЗД, а и с оглед на факта, че същото в момента не е и налично.
Извод за липса на увреждане не
може да се направи и от характера на процесната сделка. Реално с нея
дружеството длъжник за изпълнение на един свой паричен дълг вместо пари е
прехвърли недвижим имот. Това на пръв поглед би следвало да води до заключение
за липса на УВРЕДА тъй като математически намаляване на имущество няма. В
интерес на истината обаче дружеството длъжник възползвайки се от възможността
на чл. 65 от ЗЗД евентуално е запазило свои парични активи, които са лесно
укриваеми, а е отчуждило недвижим имот, който по лесно може да стане обект на
принудително изпълнение т.е. извършило е действия, които ще доведат до
затруднение при удовлетворяване вземанията
на ищеца.
На тази база следва и извод, че
УВРЕЖДАНЕТО в процесния случай е налице.
Самото увреждане трябва да е съзнавано от длъжника,
а в случаите на възмездни действия знанието се изисква и по отношение на
третото лице страна по сделката, за която
се твърди, че уврежда КРЕДИТОРА. Това знание според нормата на чл. 135, ал. 2
от ЗЗД се предполага в случаите, когато третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или
сестра на длъжника.
В случая такъв тип родствени
отношения между продавач и трето лице липсват т.е. не може да се говори за приложимост
на презумпцията.
По въпроса дали е или не е налице знание по
отношение на длъжника следва да се има предвид, че по принцип това е едно
субективно състояние и доказването му е невъзможно от страна на едно трето лице
кредитор. По тази причина за ПАС е логично, че знанието е ФАКТ при всяко разпоредително
действие ако към този момент разпореждащият се е знаел, че едно трето лице може
да има претенции за вземания към него.
В случая сме изправени пред точно
такава хипотеза по простата причина, че основанието за отговорността на
длъжника по чл. 200 от КТ е възникнало още
на **.**.**** г., а трудовата злополука е декларирана от самия ответник.
От друга страна още на 13.10.2014 г. той е получил препис от исковата молба на
една от ищците за заплащане на обезщетение на това основание.
Това обаче не е достатъчно, за де
се формира извод за основателност на исковата претенция. Той видно от
изложеното по- горе би бил възможен и при наличие на доказателства установяващи
знанието и на дружеството приобретател. Настоящият състав с оглед казаното по-
горе за предпоставките, при които е налице увреда счита, че знание за такава у
приобретателя в случая ще е налице и дори само да се установи, че ОРГАННИЯТ му
представител към момента на сключване на сделката е знаел, че прехвърлителят по
същата има задължения към съответния кредитор и същите не са изпълнени към
момента на сключването й. До извод за знание в тази насока по конкретния казус
би могло да се стигне ако по делото е
установено знание за смъртта на наследодателя на ищците и такова , че същата е
приета за трудова злополука, т.е. знание, че по отношение на другият съконтрагент
са налице предпоставки да отговаря по реда на чл. 200 от КТ.
От страна на ищците въпреки
дадената им възможност ПРЕКИ доказателства установяващи факта, че това
дружество и по точно органният му представител е знаел за смъртта на
наследодателя на ищците и факта, че същата е настъпила при трудова злополука
липсват. Реално ищците считат, че изводи в тази насока следва да се направят от
факта, че органните представители на двамата ответници живеят в гр. Л.. Това и малката численост на
населението на този град /8000 души/ навеждат трите ищци до мисълта, че тази
група от хора няма как да не е разбрала, че на **.**.**** г. наследодателят на
ищците е починал, че това е станало в Русия по време на изпълнение на трудовите
му задължения като служител на „Г.Т.“ и по тази причина смъртта му е призната за трудова злополука.
До извод в тази насока обаче би
могло да се достигне ако по делото имаше доказателства, че починалият е значима
за обществеността на градчето личност, че смъртта му е разгласена публично в
средствата на масова информация в града и че е имало дебат относно причините за
настъпването й. Данни в тази насока липсват, което пречка за извод, че същата
би могла да стане известна на всеки член на тази 8 хилядна общност.
Реално извод в тази насока би могло
да се направи и ако по делото бяха събрани доказателства за това, че
отношенията между споменаваните органни представители са в така степен на близост, че да наведат до
основание че същите са споделяли всичките свои проблеми помежду си. Данни за това
обаче също липсват. Ищцовата страна прави опит да установи близост от посочения
по- горе тип говорейки за трайни търговски отношения между страните. Наличието
на такива обаче предполага основно размяна на информация за въпросите касаещи
конкретната търговска сделка, но не и на данни за други житейски и правни
проблеми на контрагенти т.е. за размяна на информация от този тип е нужно да
има преки доказателства. Ищците обосновават това знание и с доказателства за
„виртуални“ приятелства във фейсбук. Те обаче за ПАС биха имали значение ако
наред с това имаше и данни за разменена в това виртуално пространство информация
между т.н. приятели за фактите, за които стана реч по- горе.
Данни за знание от страна на
представляващия /ите/ „Ф.М.”
ООД на обстоятелствата касаещи
смъртта на Г. Н. и признаването й за трудова злополука липсват и в показанията
на всеки един от разпитаните по делото свидетели. Реално при разпита им
усилията на ищцовата страна са били насочени по- скоро към установяване на факти
и обстоятелства касаещи привидността на заема, а не на такива даващи възможност
да се достигне до извод, че е било налице знание за смъртта и характера й на
трудова злополука. Тук за пълнота следва да се посочи, че на разпитваните
свидетели действително е задаван въпрос за това дали знаят за съответния
инцидент. Не е предприемана обаче следващата крачка т.е. да се отправи питане
дали това знание е било факт по отношение на управителя на ответното дружество.
Липсва и питане даващо основание да се приеме, че смъртта и причините за същата
са станали общоизвестен факт, т.е. дали същата е предизвикала дебат сред
обществеността на Л. или сред служителите на „Ф.М.” ООД. В подкрепа на това следва да се посочи, че единствения
служител на „Ф.М.” ООД дал показания, че знае за тази
смърт е счетоводителката на дружеството, която е и сестра на управителя на
същото. Тя обаче по-скоро говори за собственото си знание, а не за такова на
цялата градска общност. Не заявява да е споделяла или говорела за нея със
своите преки ръководители вкл. и с брат си, нито пък излага информация, че същата
е била разгласена сред останалите служители в дружеството и е била предмет на
дебат сред тях. За липсата на токова разгласяване навеждат показанията на св. Н.
С., която е работила като инженер при втория ответник, но не знае за смъртта и
причините за настъпването й.
До
извод за знание за увреждането не може да се достигне и от обстоятелството, че
след придобиване на имотите, „Ф.М.” ООД не е ползвал същите, а ги е предоставил под наем
на прехвърлителя. Това е така по простата причина, че придобиването на вещни
права върху даден имот не винаги е свързано с идеята за пряко ползване на
същия. То може да бъде направено и с мотива да се реализират плодове от него, а
наема е именно такъв плод.
До извод, че „Ф.М.” ООД запознавайки публикуваните в ТР отчети е могъл да предположи за увреждането също не
може да се достигне. Това е така по простата причина, че всички такива за
годините предхождащи 2014 г. съдържат информация даваща основание да се
определят коефициенти характеризиращи платежоспособността на дружеството длъжник
над единица, т.е. за отлично финансово състояние.
Водим от всичко изложено до тук
ПАС счита, че по настоящето дело не са налице предпоставките за обявяване на недействителността по
отношение на ищците на договора от **.**.**** г., обективиран в НА № **, том **, рег, № ****, н. дело № *** от
**** г. и исковете им са неоснователни.
Не в този смисъл са изводите на
ХОС, което налага отмяна на решението му и постановяване на друго отхвърлящо
исковете.
Съответно на двамата ответници
следва да се присъдят направените от тях разноски пред двете инстанции.
От страна на „Ф.М.” ООД няма
данни да са правени такива пред първата инстанция. Пред въззивната инстанция са
направени такава за адвокат в размер на 1500 лв. и за ДТ в размер на 1008, 31 лв. и следва да му се
присъди общата сума от 2508, 31 лв.
От страна на „Г.Т.“
ООД пред ХОС са направени такива за
в.л. в размер на 200 лв. и за адвокат от 6 500 лв. От насрещната страна е
направено възражение за прекомерност на това възнаграждение и ПАС намира същото
за основателно. Минималният размер дължим по Наредбата е 2043 лв. и при
условие, че делото не е от съществена сложност на дружеството следва да се
присъди хонорар в този размер. Пред въззивната инстанция единствените направени
разноски са за ДТ в размер на 1008, 31 лв., т.е. общо се дължат 3251, 31 лв.
Водим от това съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ постановеното
по т. дело № 123/2015 г. по описа на Х. окръжен съд решение за:
ОБЯВЯВАНЕТО
ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по
отношение на Г.Н.Н., ЕГН **********, Г.Г.Н., ЕГН **********
и Н.Г.Н., ЕГН ********** *** на обективиран в НА № **, том **,
рег, № ****, н. дело № *** от **** г. на нотариус по заместване при М. М.,*** действие РС С., рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара гр. С.и вписан в С.В., гр. С. на **.**.**** г.
с акт № ***, том **, дело
№ ****, договор за прехвърляне на недвижим имот
вместо изпълнение на поето със Запис на заповед от **.**.**** г.
парично задължение в размер на 21 000 лв., с който „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, ****прехвърля на „Ф.М.“ ООД, *** собствеността върху
два недвижими имота, както следва:
1) УПИ **-**, кв. *** по плана на гр. Л., одобрен със заповед №
РД-09-013 от 07.01.2008 г., целия с площ 739 кв.м. ведно с всички подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота, при граници и съседи: улица, УПИ *-**-за Г. и А.Р. и УПИ **-**,**,**** – за М.Ц., като към момента на предявяване на иска УПИ **-** попада в УПИ
*** за Г. и А., кв. *** по
плана на гр. Л., одобрен със Заповед № РД-09-839 от 12. 12. 2014 г. на кмета на Община Л., с площ 1191 кв.м, идентичен с
част от УПИ *-** за Г.
и А., с площ 879 кв.м и част от УПИ -**-** за Г. и А., кв. *** по плана на гр. Л., с площ 312 кв.м, при граници: от
две страни улици и в
УПИ ** -
за М.Ц., ведно с построената в имота част от масивна сграда с издадено
разрешение за ползване № ** от 20.01.1998 г. на кмета на Община Л., заедно с всички останали
подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота.
2) УПИ *-**, отреден за Г. и А.Р., в
кв. *** по плана на гр. Л., одобрен със заповед №
РД-09-013 от 07.01.2008 г., целия с площ 2209 кв.м,
ведно с построената в имота масивна сграда (Р.Р.) и ведно с всички
останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота, при граници и
съседи: от две страни улици, УПИ ***-**-за Г., офис,
магазин за авточасти, автомивка, А.Р., УПИ **-**,**,****-за М.Ц. и УПИ **-**,
което УПИ към момента на предявяване на иска
попада в УПИ **** - за Г. и А. в кв. *** по плана на гр. Л., одобрен със Заповед № РД-09-839 от 12.12. 2014 г. на кмета на Община Л., с
площ 1757 кв.м., идентичен с част от УПИ *-** за Г. и А., с площ 1330 кв.м и част от УПИ **-** за Г. и А., кв. *** по плана на гр. Л., с площ 427 кв.м. по плана на гр. Л.,
при граници: улица, УПИ *** - за Г. и А.Р. и в УПИ ** - за М.Ц., ведно с построената в имота част
от масивна сграда с издадено разрешение за ползване № 48 от 20.01.1998 година
на кмета на Община Л., заедно с всички останали подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота и
ОСЪЖДАНЕТО на „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, ****и „Ф.М.“ ООД, *** да заплатят на Г.Н.Н.,
ЕГН **********, Г.Г.Н., ЕГН ********** и Н.Г.Н., ЕГН ********** ***, направените по
делото разноски в общ размер от 3 901,62 лв. , като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Н.Н., ЕГН **********, Г.Г.Н., ЕГН ********** и Н.Г.Н., ЕГН **********
*** против „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, ****и „Ф.М.“
ООД, *** искове
за ОБЯВЯВАНЕТО за недействителен на основание чл. 135 от ЗЗД по отношение на
ищците на обективирания
в НА № **, том **, рег, № ****, н. дело № *** от **** г. на нотариус по заместване при М. М.,*** действие РС С., рег. № *** по
регистъра на Нотариалната камара гр. С.и вписан в С.В., гр. С. на **.**.**** г.
с акт № ***, том **, дело
№ ****, договор за прехвърляне на недвижими имоти вместо изпълнение на
поето със Запис на
заповед от **.**.**** г. парично задължение в размер на 21 000 лв., с който „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, ****прехвърля на „Ф.М.“ ООД, *** собствеността върху
два недвижими имота, както следва:
1) УПИ **-**, кв. *** по плана на град Л.,
одобрен със заповед № РД-09-013 от 07.01.2008 г., целия с площ 739 кв.м. ведно с всички подобрения и приращения, трайно
прикрепени към имота, при граници и съседи: улица, УПИ *-**-за Г. и А.Р. и УПИ **-**,**,**** – за М.Ц. и
2)
УПИ *-**, отреден за Г. и А.Р., в кв. *** по плана на град Л., одобрен със
заповед № РД-09-013 от 07.01.2008 г., целия с площ 2209 кв.м, ведно с построената в имота масивна сграда (Р.Р.) и
ведно с всички останали подобрения и приращения, трайно прикрепени към имота,
при граници и съседи: от две страни улици, УПИ ***-**-за Г., офис, магазин за
авточасти, автомивка, А.Р., УПИ **-,**,****-за М.Ц. и УПИ **-**.
ОСЪЖДА Г.Н.Н., ЕГН **********, Г.Г.Н., ЕГН **********
и Н.Г.Н., ЕГН ********** *** да заплатят на „Г.Т.“ ООД, ЕИК *********, ****направените
от дружеството разноски пред ХОС и ПАС в общ размер от 3 251, 31 лв., а на „Ф.М.“ ООД, *** направените от дружеството
разноски пред ХОС и ПАС в общ размер на 2508,
31 лв.
Решението може да се обжалва в 1 месечен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред ВКС.
Председател:
Членове: 1.
2.