Р Е Ш Е Н И Е № 1620

гр. Пловдив, 23.11.2011 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и единадесета година, в състав:

 

       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 242 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

         

Производство по реда на чл. 247 от ГПК.

Молителят Ф.А.Т. - ответник по спора, е подал чрез пълномощника си адв. М. П., молба вх.№ 24608/01.11.2011 г., с която моли да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото решение в частта, в която е присъдена издръжка от 100 лв. месечно на малолетното дете Я., по отношение на момента, от който се дължи издръжката, като вместо от 26.01.2011 г. издръжката да се счита присъдена от 26.10.2011 г., когато съдебното решение е влязло в сила. Твърди, че ищцата не е заявила претенция, че желае присъждане на издръжка за малолетното й дете за 1 година назад, като в случая издръжката следва да се присъди от момента на влизане на решението на съда в сила. Ето защо, счита че е налице очевидна фактическа грешка при изписване на месеца, от който издръжката се дължи, като вместо „01” следва да се чете „10”, и в този смисъл моли да се допусне поправка.

Ответниците по молбата - Я.М.Т. и М.А.Т., чрез пълномощника си адв. Д.В., са подали отговор вх.№ 25941/16.11.2011 г., в който заявяват, че молбата е неоснователна и молят да не се уважава. Твърдят, че молителят неправилно тълкува съдебното решение, тъй като не се касае за присъдена издръжка за минало време, а за уважен иск, като издръжката се дължи от датата на предявяване на иска с ИМ, както правилно е присъдена от съда.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на молбата, събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Молбата по чл. 247 от ГПК е подадена от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

За да е налице очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК е необходимо формираната истинска воля на съда да не съответствува на външното й проявление в постановеното решение, т.е. да се разминават мотивите на съда с постановения от него диспозитив. В случая в мотивите на стр. 6 от решението съдът е приел, че необходимата на детето издръжка следва да се присъди, считано от завеждане на иска на 26.01.2011 г., когато исковата молба е постъпила в съда, до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното плащане. Така формираното убеждение на съда е отразено по същия начин и в диспозитива на решението, поради което не е налице хипотезата на чл. 247 от ГПК за наличие на очевидна фактическа грешка.

          В конкретния казус е налице съвпадение на деня и годината от датата, на която е предявен иска - 26.01.2011 г., с датата, на която решението е влязло в сила - 26.10.2011 г., като изписването с цифри на съответните месеци - януари и октомври, е огледално и това обстоятелство вероятно е подвело молителя.

          Въпреки, че няма отношение към молбата за поправка на ОФГ, за пълнота следва да се отбележи във връзка с наведените от молителя доводи, че съгласно общото правило на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение на задължението за плащане, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора, а подаването на исковата молба в съда се счита именно за покана до длъжника да изпълни задължението си. Поради това, независимо че решението по делото влиза в сила в един по-късен момент, изискуемостта на задължението, респ. забавата на длъжника, настъпва от съдебното предявяване на иска, което действие има значението на писмена покана до длъжника и той изпада в забава от тази дата. Когато освен главницата се претендира и присъждане на законната лихва, тя също се дължи от датата на завеждане на делото до окончателното плащане.

          Датата на влизане на решението за произход от баща в сила не обуславя началния момент, от който се дължи издръжка, тъй като уважаването на установителния иск по чл. 69 от СК и признаването на молителя за биологичен баща на детето Я. има обратна сила, т.е. той се счита за негов баща от момента на раждане на детето, а съдът само установява този факт на един по-късен етап. В този смисъл се извършва и поправка в акта за раждане на детето. 

          В случая не се касае и за иск за издръжка за минало време, тъй като такава претенция ищцата по делото не е предявила. Искът по чл. 149 от СК по принцип е допустим максимум за 1 година преди завеждането му в съда, т.е. ако от ищцата беше предявен такъв иск, издръжката на детето и законната лихва върху всяка закъсняла вноска биха се присъдили, считано от 26.01.2010 г.

          Предвид гореизложеното, съдът намира, че не се касае за очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 от ГПК в постановеното по делото решение, поради което молба следва да се отхвърли като неоснователна и затова

 

Р Е Ш И:

 

          ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 24608/01.11.2011 г., подадена от  Ф.А.Т., за ПОПРАВКА НА ОЧЕВИДНА ФАКТИЧЕСКА ГРЕШКА в постановеното по делото Решение № 1280/04.10.2011 г. в частта, в която е присъдена издръжка от 100 лв. месечно на малолетното дете Я., по отношение на момента, от който се дължи издръжката, като вместо от 26.01.2011 г. издръжката да се счита дължима от 26.10.2011 г., когато решението е влязло в сила, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението за поправка може да се обжалва пред Апелативен съд - гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ………………..

                                                                                                      /М. Бедросян/