П Р О Т О
К О Л
гр. Добрич, 08.12.2021 г.
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ОСЕМНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На осми
декември две хиляди двадесет и първа година в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН НИКОЛОВ
Секретар: Стела Димова
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия
НИКОЛОВ НЧХД № 963 по описа за 2019 г.
На именното повикване в 14,00 часа се явиха:
ТЪЖИТЕЛЯТ:
С.И.Г.
– Редовно уведомен, не се явява, представлява
се от адв. В. ***, редовно упълномощена отпреди.
ПОДСЪДИМАТА:
Д.С.Г.
– Редовно призована, явява се лично, представлява се от адв. М. Я.,
редовно упълномощен отпреди.
Съдът
запитва
за становище
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв.
В.: Да
се даде ход на делото.
Адв.
Я.: Да
се даде ход на делото.
Съдът
предвид
становищата на страните и липсата на процесуални пречки
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът
докладва:
по делото са постъпили: справка за съдимост на Д.Г. с рег. № 5448/19.10.2021 г.
и удостоверение от РП Добрич.
Съдът
запитва страните за други искания по доказателствата.
Адв.
В.: Моля
да приемете доказателство за сторени
разноски.
Адв. Я.: Представям
фактура за платено адвокатско възнаграждение.
Адв. В.: Правя
възражение за прекомерност.
Адв. Я.: НПК не
познава института на прекомерност на адвокатско възнаграждение. Аз имам едно
искане и моля да ми дадете възможност да го изложа пред Вас. Производството по
настоящото дело е образувано с тъжба от страна на частния тъжител С.И.Г., входирана на 24.07.2019 г. С разпореждане на съда от
05.08.2019 г. е даден ход на тъжбата, като съдът е преценил, че следва да се
квалифицира деянието като престъпление по чл.182, ал.2 от НК. Спор няма, че
тъжбата е основния процесуален документ, с който първо се слага началото на
наказателното производство и служи като основание за образуване на такова
производство и съответно дело от частен характер. Спор няма, че другата основна
процесуална функция на тъжбата, доколкото в чл.86 се изисква като частност
съдържанието на тъжбата да съществува описание на обстоятелствата, на които тя
се основава. Спор няма, че основната процесуална функция на тъжбата е да
очертае фактическите рамки на обвинението повдигнато от частния тъжител срещу подсъдимия
и да очертае и даде основните насоки на предмета на доказване в това
производство. Както вече посочих, в случая, съдът е квалифицирал на база
изложените в тъжбата факти, престъплението като такова по чл.182, ал.2, във вр. с чл.26 от НК. Всяко едно престъпление, за да бъде
такова следва да бъде въздигнато от законодателя престъпно, т.е. не всяко
деяние представлява престъпление. То се очертава като такова, посредством
признаците на изпълнителното деяние, така както те са очертани от самия законодател
в съответните особени разпоредби от НК. Общо може да се каже, че всяко едно
престъпление, в контекста на изложеното, се охарактеризира като такова по три
начина: време, начин и място на извършване или време, място и начин на
извършване на престъплението. Самият тъжител в своята тъжба, четем на л.2, е
посочил общо седем деяния в периода от 06.08.2016 г. до 03.06.2017 г., седем
деяния на осуетяване и на умишлено неизпълнение от страна на частната
подсъдима, според него разбира се, на съдебното решение в частта му по
отношение на упражняване на родителските права от страна на бащата по отношение
на двете малолетни деца. Продължаваното престъпление е довършено тогава, когато
е осъществено последното изпълнително деяние, сиреч това е датата 03.08.2017 г.
При това положение, това е моментът, в който почва да тече давността за
погасяване на наказателното преследване по давност. В разпоредбата на чл.182,
ал.2 от НК, действала в редакцията си към 03.07.2017 г. сочи, че родител или
друг сродник който не изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението
на съдебно решение относно упражняването на родителски права или относно лични
контакти с дете, се наказва с пробация или глоба от
100 до 300 лв. Следователно и с оглед разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК,
давността, с която се погасява наказателното преследване за това деяние,
доколкото то е извън категорията на тези, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода е три години. Безспорно давността се прекъсва и спира с
предприемането на всякакви действия по отношение разследването на
престъплението, но също така е безспорно, че е налице института на така
наречената абсолютна давност, въведена с разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
съгласно която независимо от спиране и прекъсване на давността, ако изтече срок,
с ½ по-голям от този, който е предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК, в
случая, то настъпва така наречената
абсолютна давност и наказателното производство подлежи на прекратяване. Както
вече нееднократно посочих, последното деяние в конструкцията на продължаваното
престъпление е извършено на 03.06.2017 г. При това положение, 4 години и 6
месеца са изтекли на 03.12.2021 г., т.е. в момента се намираме в хипотеза на
изтекла абсолютна давност. Ето защо аз Ви моля, да постановите определение, с
което на основание чл.289, ал.1 от НПК, във връзка с чл.24, т.3 от НПК, след
като констатирате това, което аз излагам, да прекратите воденото срещу Д.Г.
частно наказателно производство. Правя искане и за възлагане на разноски.
Адв. В.:
Считам, че доводите изложени от насрещната страна са неоснователни. Касае се за
случай, в който неизпълнението на съдебния акт не само е извършено такова
деяние със значителни последици. В настоящото производство по категоричен начин
се установи, че децата страдат от родителско отчуждение, в следствие
неизпълнението на процесния съдебен акт. В тази връзка считам, че ако на
настоящия състав не му е изяснена фактическата обстановка и ако счита, че
последиците от извършеното деяние са такива, които да предвиждат евентуално
глоба и в случая се възползва отсрещната страна от сочената давност и
евентуално прекратяване на производството, то ще моля да бъде назначена
експертиза на децата, с която да установи тежките последици от съставомерния акт на престъпното деяние, което е извършено от
отсрещната страна. Моля да оставите без уважение изложените доводи.
Адв. Я.:
Страната, в случая частния тъжител има право да посочва изменения върху
обвинението, повдигнато с частната тъжба, но в сроковете, които са предвидени в
закона, т.е. в 6-месечния срок, който отдавна е изтекъл. Сега за първи път се
твърди, че случая е с високонегативни последици,
очевидно се твърди, че случая е особено тежък, но никъде в тъжбата не се
излагат твърдения в тази посока, не се иска и квалификация за това. Поради
което, аз намирам, че в случая сме изправени пред основния състав на чл.182,
ал.2 от НК, при което пак повтарям давността е изтекла.
Адв. В.: Категорично в настоящото производство се събраха данни,
че са налице тежки последици за децата, вследствие на неизпълнение на процесния
съдебен акт. Приложени по делото са редица експертизи, от които е видно
състоянието на децата и отношението им към техния родител, който не полага
непосредствени грижи за това и всъщност кой е родителят, който провокира това
отчуждение. Не само вследствие на неизпълнение на режима на личен контакт, а и
явно по различни нейни методики тя настройва децата и същите не желаят дори да
видят своя баща. В тази връзка считам,
че освен изложеното, каквато и квалификация да е посочена в тъжбата, съдът е
този, който следва да определи такава, да променя същата вследствие събрани
евентуално доказателства. В тази връзка считам, че са безпочвени наведените
твърдения.
Адв. Я.: Няма да разкрия някаква тайна, ако посоча легалната
дефиниция на определението особено тежък случай, той изисква да са налице
кумулативно изискуеми предпоставки. На първо място изключително висока
обществена опасност на деянието и на второ място изключително високата
обществена опасност на дееца. За да стигнем до извода, че тези две предпоставки
са налични и да се стигне до изключително спорната квалификация на обвинението,
което е невъзможно да бъде направено към момента, с оглед изтеклите срокове. Да
стигнете до тези изводи, ние следва да се убедим, че и деецът е с изключително
висока обществена опасност. По какво съдим за изключително високата обществена
опасност на дееца, съдим по данните за неговата личност. Изправения пред Вас
потенциален деец е жена, която работи, по делото има данни за това, не е
осъждана никога и спрямо която няма никакви висящи производства, поради което и
няма как да квалифицираме случая като особено тежък, ако тя беше осъждана за
други подобни деяния, ако тя беше изобщо осъждана, ако имаше спрямо нея
неприключили наказателни производства, ако имаше други данни, които сочат за
нейната утежнена престъпна личност, тогава
бих се съгласил с казаното, но в случая това не е така. Най-малкото една
от кумулативно изискуемите предпоставки, за да се квалифицира случая като
особено тежък липсва.
Адв. В.: Направих искане за допускане на експертиза.
Съдът след изслушване становищата на страните установи
следното: Частния тъжител в своята тъжба, е посочил общо седем деяния в периода
от 06.08.2016 г. до 03.06.2017 г. В разпоредбата на чл.182, ал.2 от НК, действала
в редакцията си към 03.07.2017 г. сочи, че родител или друг сродник който не
изпълни или по какъвто и да е начин осуети изпълнението на съдебно решение
относно упражняването на родителски права или относно лични контакти с дете, се
наказва с пробация или глоба от 100 до 300 лв. С оглед разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК, давността, с която се погасява наказателното преследване за това деяние е
три години, налице е обаче така
наречената абсолютна давност, въведена с разпоредбата на чл.81, ал.3 от НК,
съгласно която независимо от спиране и прекъсване на давността, ако изтече
срок, с ½ по-голям от този, който е предвиден в чл.80, ал.1, т.5 от НК,
в случая, то настъпва така наречената абсолютна давност и наказателното
производство подлежи на прекратяване. При това положение, 4 години и 6 месеца
са изтекли на 03.12.2021 г.,
На основание чл.289, ал.1 от НПК,
във връзка с чл.24, т.3 от НПК, следва да бъде прекратено воденото срещу
подсъдимата Д.Г. частно наказателно производство.
Съдът предвид гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И:
№ 260279
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на експертиза от страна на процесуалния представител
на частния тъжител като неоснователно.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производството
по НЧХД № 963/2019 г. по
описа на Районен съд гр.
Добрич на основание 289 ал.2 във вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК.
Определението подлежи на обжалване
в 15-дневен срок, считано от
днес пред ДОС за страните.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 14,15 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен
на 08.12.2021 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР:
Зв. файл: 2021-12-08 14-03