Решение по дело №1941/2021 на Апелативен съд - София

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Мария Георгиева
Дело: 20211000501941
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1500
гр. София, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева

Асен Воденичаров
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000501941 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по т.д. 72/20 г. по описа на ОС Враца -
Финанс Холд България ООД.
Производството е започнало с искова молба, депозирана пред СГС по
т.д.1902/18 г., което е прекратено поради зачетен отвод за местна подсъдност. Искът е
предявен срещу Т. Г. П., М. А. С. и Агенция България Бяла Слатина ООД.
Основава се на издадена по ч.гр.д. 1804/18 г. по описа на РС Враца заповед за
незабавно изпълнение № 1168/30.04.18 г. (л. 23 от делото), по заявление с твърдение за
неосъществено връщане на паричен заем на стойност 30 677.52 € и изпадане в забава,
предпоставяща задължение за заплащане на договорена мораторна неустойка за
периода 10.07.17 г. – 25.04.18 г. в размер на 17 791.50 € и постъпили възражения от
Агенция България Бяла Слатина ЕООД № 7921/31.05.18 г. (л.27), № 7923/31.05.18 г. от
Т. П. (л.32) и № 8502/07.06.18 г. от М. С. (л.38).
Възраженията на юридическото лице и на физическото лице Т. П. са идентични
– съдържат твърдения, че са заплатени всички дължими суми, произтичащи от договор
за заем с ищеца от 10.11.14 г.
Възраженията на М. С. се основават на твърдение, че не е изразявал лично или
чрез надлежно упълномощаване съгласие като физическо лице или като представител
на Кардинал 07 ЕООД за сключване на договор за заем, за заместване в дълг и за
обезпечаване изпълнението по договора за заем с договорна ипотека. Заявява, че
наличните документи, на които им се приписва негово авторство, не пораждат
действие, освен защото са неавтентични, но и защото не са потвърдени.
ВрОС с решение № 260 008/13.01.21 г., което се основава на графическа
експертиза, извършена от в.л. А. А. (л. 76 от търговското дело), с която се отрича
автентичността на подписите и ръкописния текст под договор за заем, такъв за
1
договорна ипотека, учредена от Кардинал 07 ЕООД в полза на Финанс Холд България
ООД и пълномощно с нотариална заверка на подписа № 5097/10.11.14 г.,
предоставящо от името на М. С. в полза на Т. П. представителна власт и на
икономическа такава, извършена от в.л. Д. Н. (л.45 от търговското дело), е приел, че
установителният иск с правно основание чл. 422 ГПК е неоснователен, тъй като за
заявените като заемополучатели лица М. С. и дружеството Кардинал 07 ЕООД няма
надлежно възникнало задължение, произтичащо от договор за заем от 10.11.14 г., а
възраженията на Т. П. и Агенция България Бяла Слатина ЕООД са основателни
поради погасяване на дълга им чрез изпълнение.
С въззивната жалба въззивникът ищец твърди, че постановеното решение е
неправилно. Доказано чрез СИЕ е, че са осъществени плащания от М. С. и Кардинал –
07 ЕООД. Поради това и при доказана неавтентичност на подписа и изписването на
името на М. С. под оспорените документи, има признаване на дълга и потвърждаване
на действията без представителна власт. Счетоводната експертиза съдържа
противоречия и съдът не е инициирал служебна активност за преодоляването им (чл.
201 ГПК). Съдът, като е заключил, че плащанията от длъжниците надвишават
установена със споразумение главница, е счел, че липсва дължимост поради
изпълнение. Не е отчетена поредността в плащането при еднородни задължения –
разноски – лихва – главница. Поискано е допускане от САС на СИЕ за установяване на
размерите на осъществените плащания при зачитане разпоредбата на чл. 76 ЗЗД.
Състав на САС, като е отчел, че ищецът е бил пасивен в първоинстанвционното
производство – той не е установил вземането си по размер, а е поискал икономическа
експертиза единствено за обстоятелствата – има ли плащания от името на М. С. –
лично или като представляващ Кардинал 07 ЕООД, не е оспорил заключението в онези
части, които счита за противоречиви (настоящият състав приема, че при изписване на
плащане от името на М. С. на еднаква стойност, но отразено веднъж като осъществено
на 25.06.15 г., а след това – на 05.06.15 г. е допусната техническа грешка при
изписването, която не се отразява на изводите за реализирано плащане), не е оспорил
твърдението на експерта, че заключението е изготвено след анализ на документацията
в счетоводството на ищеца, като дори не е придружил исковата молба с приложението
по чл. 366 ГПК, е счел, че не са налице предпоставките на чл. 266 ГПК за допускане за
първи път във въззивното производство на експертиза за установяване на размера на
непогасено вземане, произтичащо от договор за заем от 10.11.14 г.
Представител на ответника физическо лице оспорва жалбата и пледира за
потвърждаване на първоинстанционното решение.
С оглед на горното САС дължи произнасяне относно правилността на
решението според твърденията за неправилност и на база на доказателствения
материал, ангажиран в първоинстанционното прозводство.
При служебна проверка се установи, че е подадена допустима жалба, с която се
атакува валидно и допустимо съдебно решениае.
Въз основа твърденията на страните и наличния по делото доказателтвен
материал САС прави следните изводи:
Договорът за заем е подписан от заемодателя и физическото лице Т. П.. В
общата част на договора е отразено, че тя подписва за себе си и като пълномощник на
М. С. и Кардинал 07 ЕООД.
С декларация, подписана от Т. П. е заявено, че заемната сума е реално преведена
по нейна сметка.
На л. 30 от делото пред Врачанския съд е класирано изрично пълномощно от
името на М. С. в негово лично качество и като представляващ Кардинал 07 ЕООД в
2
полза на Т. П. за представителство в отношенията с ищеца по повод договор за заем.
Вещото лице по приетата графическа експертиза А. утвърждава (л.87 от делото
пред ВрОС), че подписът под пълномощното не е положен от М. С., който не е
изпълнил и ръкописния текст с неговото име.
На л. 24 е класирано многостранно споразумение, подписано от името на
заемателя и заемополучателите, както и от Т. П. като представител на Агенция
България Бяла Слатина ООД. Относно това споразумение експертът график
заключава, че подписът от името на М. С. лично и като представляващ Кардинал 07
ООД и ръкописният текст, приписан като изпълнен от същото лице, не са автентични.
От това следва, че няма валидно заместване в дълг и ответникът Агенция България
Бяла Слатина ООД не е поемател на задълженията на Кардинал 07 ООД (последните –
ненадлежно възникнали поради липса на съгласие на представляващия дружеството М.
С.).
Изследван за автентичност е и протокол от ОС на съдружниците на Кардинал 07
ООД. Изводът на експерта е, че и в този документ името и подписът представени като
принадлежащи на М. С. не са автнтични.
Относно твърдението на ищеца, че с осъщественото плащане са потвърдени
действия без представителна власт САС приема следното:
Съгласно чл. 42, ал.2 ЗЗД потвърждаването следва да е в същата форма, в която
следва да е договорът, сключен без представителна власт. В случая има конклудентни
действия, които спрямо физическото лице не могат да се зачетат като основани на
разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗЗД.
С оглед чл. 301 ГПК няма доказателства за това, че плащането е чрез банков
превод от дружеството, заявено като длъжник. В доказателствена тежест на ищеца е да
докаже именно това, че въпреки липсата на надлежно представителство при сключване
на договора за заем, има приемане на правопораждащото задълженията на страната
действие. Ако и доколкото е направено плащане от физическо лице от името на
дружеството, то на доказване подлежи неговата представителна власт. По делото не е
установен физическият платец и това не позволява да се направи извод за приложимост
на разпоредбата на чл. 301 ТЗ.
С оглед успешното оспорване на доказателства следва изводът, че не е доказан
искът спрямо ответника М. С. и Агенция България Бяла Слатина ООД.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи каква част от дълга не е
погасена от ответничката Т. П. като солидарен длъжник по договора за заем.
Доколкото на вещото лице по счетоводната експертиза не е поставяна задача да
изследва наличието на остатъчни задължения, а същото е посочило поредност на
осъществени плащания извън поставената му задача, САС не може да основе
решението си на изготвената от в.л. Д. Н. експертиза (л. 45 от делото пред ВрОС).
При депозиране на възражение от длъжника в заповедното производство
доказателствената тежест за установяване на вземането е на ищеца. Същият следва да
установи по основание и размер вземането си. Пасивността на ищеца в конкретния
случай е извън хипотезата на доказаност на иска по основание, но недоказаност по
размер. Не е налице неясна или непълна експертиза. Напротив – вещото лице е излязло
от поставената му задача и освен на въпроса дали има осъществени плащания от името
на субектите с оспорени като неавтентични подписи, е описало и други осъществени в
изпълнение на договора транзакции. Производството по чл. 422 ГПК е специфично –
продължение е на заповедното производство и от доказването на спорното право
зависи дали вече издаденият изпълнителен лист ще прояви или не действие. На това
основание активността на установяващата страна не следва да се подменя от активност
3
на съда в процеса. С процесуалното си поведение в първоинстанционното
производство ищецът не е преодолял възражението на ответничката П., че
задължението е погасено с изпълнение.
Тъй като въззивният състав достига до изводи, идентични с направените от
първостепенния съд, решението следва да се потвърди.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адв. М. С. – гр. *** ул. *** № ***
следва да се заплати хонорар в размер на 3 365.43 лв.
Водим от горното САС:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260 008/13.01.21 г., постановено по т.д. 72/20 г. по
описа на ОС Враца.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38 ЗА Финанс Холд България
ООД да заплати на адв. М. С. – гр. *** ул. *** № *** адвокатски хонорар за въззивния
процес в размер на 3 365.43 (три хиляди, триста шестдесет и пет, 0.43) лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС при
предпоставките по чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4