РЕШЕНИЕ
№ 185
гр. Разград, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Ирина М. Ганева
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Диана Здр. Станчева
като разгледа докладваното от Ирина М. Ганева Въззивно гражданско дело №
20233300500268 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от И. Ф. М. против решение № 260123/7.07.2021г.,
постановено по гр.д. № 803/2020г. по описа на РС Исперих, с което прието за установено, че
всеки от ищците А. М., Н. Д., О. Л. и С. И. е собственик на по 1/5ид.ч. от недвижим имот в
с.***, заедно със сградите в него и е отменен издаденият в полза на ответника-жалбоподател
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за собственост на основание
давностно владение. Жалбоподателят се позовава на недопустимост на обжалваното
решение поради неконституиране на съпругата му в качеството й на задължителен
необходим другар. Отделно от това навежда доводи за свръх петитум поради отмяна на
целия констативен нотариален акт, при направено искане за установяване правото на
собственост на ищците общо на 4/5ид.ч. от имота. По същество атакува съдебния акт като
необоснован поради немотивираност на изводите относно събраните гласни доказателства.
Моли въззивния съд да обезсили решението на ИРС и да го върне за ново разглеждане на
първата инстанция, а ако счете същото за допустимо, да го отмени.
Не е постъпил писмен отговор от А. Ф., Н. Д., О. Л. и С. И..
С решение № 50005/15.09.2023г., постановено по гр.д. № 566/2022г. от ВКС, І г.о.,
постановеното въззивно решение е обезсилено по преценка за постановяването му при
нередовна искова молба и делото е върнато делото за ново разглеждане на ОС Разград с
1
указания за предприемане на действия за поправяне на нередовностите в молбата.
В изпълнение на указанията на ВКС въззивният съд в настоящия си състав е указал
на ищците да представят поправена искова молба с препис за насрещната страна, в
обстоятелствената част на която да уточнят твърдението си кой е бил собственик на
процесния имот – само бащата на страните – техен общ наследодател, или имотът е
придобит от него и съпругата му, като посочат на какво основание е придобито правото на
собственост; в случай, че се позовават на придобивна давност – да посочат началния момент
на владение, както и кога е починала съпругата на наследодателя Д. и кои са нейните
наследници. Въззивният съд е указал още и тежестта на доказване на ищците, като при
представяне на поправена искова молба същите следва да представят и доказателства в
подкрепа на своите твърдения.
В изпълнение на дадените указания ищците са представили поправена искова молба,
в която излагат фактически твърдения, че всички страни са деца на Ф. Д., починал през ***.
Същият е сключил два граждански брака. Първият брак е с А. А. Д., от който са родени
първите двама ищци А. М. и Н. Д.. След 1947г. А. А. е напуснала семейството и е заминала
за ***. Вторият брак е сключен през 1951г. с М. Д. и от този брак са родени третият и
четвъртият ищци О. Л. и С. И., както и ответникът И. М.. Процесният имот е придобит през
1957г. чрез покупко-продажба, през време на втория брак на общия наследодател, и е СИО
между Ф. Д. и М. Д.. По силата на наследствено правоприемство от своите родители ищците
твърдят, че са придобили правото на собственост върху имота, както следва: А. М. и Н. Д.
по 1/8ид.ч., а О. Л. и С. И. по 1/4ид.ч. от процесния имот. В петитум молят тези им права да
бъдат приети за установени по отношение на ответника, като общо притежават 3/4ид.ч. от
имота.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и становищата на
страните, приема следната фактическа обстановка: По делото не е представен договор за
покупко-продажба на недвижимия имот в полза на наследодателите Ф. Д. и М. Д.. От
събраните пред районния съд гласни доказателства се установява, че в имота са живеели
родителите на страните. Св.М.Н. заявява, че имотът е закупен от бащата на страните и е
живял там със съпругата и част от децата. Св.С.Х. посочва, че знае от своята майка – ищцата
С. И., че имотът е купен от нейните баба и дядо, но не знае през коя година. Всички
свидетели обясняват за обитанието на този недвижим имот, че преди смъртта им, в него са
живеели Ф. Д., неговата съпруга и ответника И. М., а след това ответникът купил от своята
сестра съседен имот и заживял в него, но продължил да ползва и стария имот. За година-две
същият имот се е ползвал в различна степен и от ищците С. И. и О. Л..
На ***г. ответникът И. М. се снабдил с НА № *******г. за собственост по давностно
владение на спорния недвижим имот, издаден от нотариус с район на действие РС Исперих
по нотариално дело № ****от ****.
В хода на въззивното производство ищците са представили и въззивният съд е
приобщил към доказателствения материал удостоверение за наследници и удостоверение за
родствени връзки, от които се установява, М. Д. е починала през ****. и е оставила за
2
наследници съпруг Ф. Д., починал през ***., третият и четвъртият ищец и ответника, а А. М.
и Н. Д. са деца на Ф. Д. и А. Д. След смъртта на Ф. Д., негови наследници са всички страни
в съдебния процес, което обстоятелство се установява от представеното пред районния съд
удостоверение за наследници.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Във въззивната жалба е изложено твърдение за недопустимост на решението на ИРС
поради неучастие в съдебния процес на неговата съпруга. Съобразно задължителното
тълкуване, съдържащо се в ТР № 3 от 29.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г., ОСГК, при
предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в
режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са необходими, но не и
задължителни другари. При необходимото другарство на съпрузите по искове за
собственост законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация –
липсва процесуалноправна норма, която да изисква задължителното им участие по тези
искове. С оглед постановената задължителна тълкувателна практика, възражението на
жалбоподателя за недопустимост на решението поради неучастие на неговата съпруга е
неоснователно.
Основателно е възражението за недопустимост на обжалвания акт в частта, с която е
отменен констативният нотариален акт в цялост. Такова искане няма нито преди, нито след
поправяне на нередовността на исковата молба. Искането е за отмяна само за тази идеална
част, за която е спорът по материалното право. С поправянето на исковата молба искането е
за отмяната на НА до размера на 3/4 ид.ч. Ето защо решението, с което НА е отменен над
този размер, следва да се обезсили като недопустимо и производството в тази част следва да
се прекрати.
По същество спорът между страните е за собствеността върху недвижим имот, за
който ответникът се легитимира като собственик с констативен нотариален акт за
собственост по давностно владение, а ищците се позовават на покупко-продажба от техните
родители през 1957г. и наследствено правоприемство.
Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени в закона. Наследяването не е предвидено в закон
като самостоятелен способ за придобиване на вещни права. В този смисъл е трайно
установената съдебна практика на ВКС, посочена в решението на касационната инстанция, с
което делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд.
Твърдените права на ищците произтичат от правото на техните наследодатели, в
случая предявеният иск е с правно основание признаване на собствеността им по силата на
извършена през 1957г. от техните наследодатели Ф. Д. /поч. през ***./ и М. Д. /поч. през
****г./ правна сделка – покупка на процесния имот, заедно с факта на последващото
наследствено правоприемство.
Законът в чл.18 ЗЗД поставя като задължителна форма за действителност на
3
договора, с който се прехвърля собственост върху недвижим имот, извършването му с
нотариален акт. В хода на процеса ищците не са представили нотариален акт за покупка на
процесния имот от техните наследодатели, въпреки разпределената от въззивния съд тежест
на доказване. Част от свидетелските показания, събрани от районния съд, съдържат
твърдение за закупуване на имота от Ф. Д.. Тези показания обаче са недопустими, предвид
императивната процесуалноправна норма на чл.164 ал.1 т.1 ГПК, поради което не могат да
служат за доказване на факта на осъществена покупко-продажба.
При предявяване на положителен установителен иск за собственост ищците следва да
установят твърдените от тях права, като в тяхна тежест е да докажат фактите, от които
черпят правата си. В съдебния процес ищците не са установили с годни доказателствени
средства факта на извършена покупка на недвижимия имот от техните родители през 1957г.
В поправената искова молба /както между впрочем и в първоначално депозираната такава
пред ИРС/ не се съдържа твърдение за придобиване на имота от техните наследодатели въз
основа на давностно владение, поради което подобен въпрос не подлежи на анализ в
съдебното решение. Съдът е обвързан единствено с правното основание, посочено от ищеца,
и не може да разглежда придобивни способи, излизащи извън рамките на фактическите
твърдения, съдържащи се в обстоятелствената част на исковата молба.
След като не се установява правото на собственост на наследодателите по силата на
правна сделка – покупко-продажба, не може да бъде прието за установено, че ищците като
техни наследници са придобили съответни идеални части от имота по силата на
наследствено правоприемство.
При неустановяване на горните обстоятелства, е безпредметно да се обсъжда
противопоставеното от ответника възражение за придобито право на собственост върху
целия имот въз основа на давностно владение.
Решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо
това предявеният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съгласно чл.537 ал.2 ГПК, когато издаденият констативен нотариален акт засяга
правата на трети лица, породеният от това спор за гражданско право се разрешава по исков
ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска
издаденият акт се отменя или изменя. По аргумент от противното, при отхвърляне на
установителния иск за собственост следва да бъде отхвърлено и искането за отмяна на
констативния нотариален акт до размера на 3/4ид.ч. от имота.
Страните претендират присъждане на сторените от тях разноски. Съобразно изхода от
правния спор и на осн. чл.78 ал.3 ГПК такива се дължат на ответника, сега жалбоподател.
Същият е заплатил възнаграждение за адвокат пред районния съд в размер 450лв., ДТ за
въззивно обжалване в размер 28,37лв., ДТ за касационно обжалване в общ размер 80лв.,
възнаграждение за адвокат пред ВКС в размер 500лв. и адв.възнаграждение в размер
1100лв. във въззивното производство. Ищците следва да бъдат осъдени да му заплатят
4
посочените разходи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 260123/7.07.2021г., постановено по гр.д. № 803/2020г. по
описа на РС Исперих в частта, с която на осн. чл.537 ал.2 ГПК е отменен нотариален акт №
***** г., том ***, рег. № **** на нотариус П. А. с рег. № *** на Нотариалната камара и с
район на действие Районен съд – Исперих, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. №
**** от *** г., Акт № ***, том ****, дело № ***** г., издаден по обстоятелствена проверка
за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение от И. Ф. М., над размера
от 3/4 ид.ч. от имота, поради неговата недопустимост и прекратява съдебното производство
в тази част.
Отменя решение № 260123/7.07.2021г., постановено по гр.д. № 803/2020г. по описа
на РС Исперих в останалата част, като вместо това постановява:
Отхвърля иска за приемане на установено, че А. М. и Н. Д. са собственици на по
1/8ид.ч., а О. Л. и С. И. са собственици на по 1/4идч., или всички ищци общо на 3/4ид.ч. от
поземлен имот с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрени със 3аповед № PД-18-41/31.08.2005 год. на
изпълнителния директор на АГКК, с площ от 2563 квадратни метра, с административен
адрес: с. ***, ул. ******, община ***, трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10
м./, при съседи – имоти с идентификатори ********, *******, *******, ******* и
********, заедно с построените в него самостоятелни сгради: 1. Сграда с
идентификатор ********.1 със застроена площ 40 квадратни метра, брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда - еднофамилна; 2. Сграда с идентификатор ********.2
със застроена площ 12 квадратни метра, брой етажи 1,
предназначение: жилищна сграда — еднофамилна; 3. Сграда с
идентификатор ********.3 със застроена площ 10 квадратни метра, брой етажи 1,
предназначение: друг вид сграда за обитаване; 4. Сграда с идентификатор ********.4 със
застроена площ 53 квадратни метра, брой етажи
1, предназначение: селскостопанска сграда; 5. Сграда с идентификатор ********.5 със
застроена площ 61 квадратни метра, брой етажи 1, предназначение: селскостопанска
сграда; 6. Сграда с идентификатор ********.6 със застроена площ 10 квадратни метра,
брой етажи 1, предназначение: селскостопанска сграда, и 7. Сграда с
идентификатор ********.7 със застроена площ 70 квадратни метра, брой етажи 1,
предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, като
неоснователен.
Отхвърля искането на А. М., Н. Д., О. Л. и С. И. за отмяна на нотариален акт № *****
г., том ***, рег. № **** на нотариус П. А. с рег. № *** на Нотариалната камара и с район на
5
действие Районен съд – Исперих, вписан в Службата по вписвания с вх. рег. № **** от ***
г., Акт № ***, том **, дело № ***** г., издаден по обстоятелствена проверка за собственост
на недвижим имот, придобит по давностно владение от И. Ф. М., до размера от 3/4 ид.ч. от
имота, като неоснователно.
Осъжда А. М., Н. Д., О. Л. и С. И. да заплатят на И. Ф. М. сумата 450лв. за платено
адв.възнаграждение пред РС Исперих, ДТ за въззивно обжалване в размер 28,37лв., ДТ за
касационно обжалване в общ размер 80лв., сумата 500лв. за платено адв.възнаграждение
пред ВКС в размер 500лв. и сумата 1100лв. за платено адв.възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6