Решение по дело №1304/2020 на Окръжен съд - Пловдив

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №  260243

                                                      гр.Пловдив 15.10.2020г.

 

 

                          В     И  М  Е  Т  О     Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

                         Пловдивският окръжен съд,четиринадесети съдебен състав,в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:АННА ИВАНОВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                     ИВАН АНАСТАСОВ

 

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВАСИЛЕВА,като разгледа докладваното от съдията Р.Радев в.гр.д.№1304/2020г. по описа на ПОС,за да се произнесе,взе предвид:

                         Обжалвано е решение №31/10.02.2020г. по гр.д.№1054/2019г. по описа на РС-Карлово,II гр.с-в от ответника в първоинстанционното производство,с което е уважена исковата претенция с правно основание чл.422 от ГПК относно дължимостта на сумата 350лв.,представляваща главница,сумата от 31,50лв.,представляваща договорна лихва за периода 11.12.2017г.-17.09.2018г.,сумата от 118,62лв.,представляваща договорна такса „Гарант“ за периода 11.12.2017г.-17.09.2018г. и сумата от 15,44лв.,представляваща законна лихва за забава за периода 12.04.2018г.-17.09.2018г.Недоволен от така постановеното решение е останал ответника и моли решението като неправилно и незаконосъобразно да се отмени и вместо него да се постанови ново,с което исковата претенция да се отхвърли изцяло. 

                         В срока е постъпил отговор на въззивната жалба,като въззиваемата страна счита първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и като такова моли да се потвърди,а жалбата като неоснователна да се остави без уважение.

                         Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи следното:

                         Предявена е искова претенция с правно основание чл.422 от ГПК,която е установителен иск за дължимост на претендираните суми.

                          По същество решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди поради следните съображения:

                         Между страните не се спори,че е сключен договор за потребителски кредит от 11.12.2017г.С този договор на жалбоподателя е предоставен кредит в размер на 350лв.От представените по делото доказателства е видно,че жалбоподателя е извършила три плащания на вноски,но не на падежните дати,а на други дати,като е била налице забава при плащането на кредита.В първоинсатнционното производство е била назначена СИЕ,от заключението на която става ясно,че кредита е бил предоставен на жалбоподателя,това е кредит от разстояние,тъй като кредитодателя е небанкова институция и може да предоставя такива кредити от разстояние,като е постигнал договореност с длъжника за условията по него.Жалбоподателя се е съгласила с общите условия на кредитодателя и по електронен път са били подписани документите за отпускане и усвояване на кредита.След като кредитополучателя е приел условията по отпускането на кредита,то той е бил длъжен да се съобразява и с изготвения погасителен план и най-вече да заплаща уговорените вноски по кредита.Видно от заключението на в.л. става ясно,че тези вноски не са плащани,поради което ответницата се е явила в забава и получените от нея суми са дължими.Освен това следва да се отбележи,че така договорената такса „Гарант“ също е дължима,тъй като същата обезпечава кредита на въззиваемата страна.

                         При така събраната фактическа обстановка настоящата съдебна инстанция намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъбразно и като такова следва да го потвърди,като на основание чл.272 от ГПК следва да препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

                         Релевираното възражение за изтекла погасителна давност не следва да се приема,тъй като към момента на завеждане на производството по издаването на заповед за изпълнение такава давност не е изтекла.

                         Пред настоящата инстанция са претендирани разноски и такива са направени от въззиваемата страна в размер на 300лв. за адвокатско възнаграждение,което е съобразено с минималните възнаграждения по НМРАВ и следва да се присъди.

                         Като взе предвид гореизложеното,съдът

                                                                Р     Е     Ш     И:

                   ОСТАВЯ В СИЛА решение №31/10.02.2020г. по гр.д.№1054/2019г. по описа на РС-Карлово,II гр.с-в.

                        ОСЪЖДА Л.И.П. с ЕГН-********** ***,комплекс „**** да заплати на „КРЕДИТ ИНС“ ООД с ЕИК-**** със седалище и адрес:гр.***** направените от него разноски по делото в размер на 300лв./триста лв./за адвокатско възнаграждение.

                        РЕШЕНИЕТО е  окончателно.

                            Председател:                                                Членове: