РЕШЕНИЕ № 12

 

гр. Кнежа, 03.02.2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Мая Кончарска,

при секретаря Ирена Луканова,

като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 531 по описа за 2020 година на Районен съд – гр. Кнежа  и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД.

Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, в качеството им на управители, чрез пълномощника – юрк. И.К.Т., срещу М.Б.П., с адрес: ***, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че към него съществуват следните вземания, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ № 458639 от 12 март 2016 г., прехвърлен от „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., приложение № 1 към него от 25.01.2019 г., а именно: 896.05 лв. главница; 64.45 лв. договорна лихва за периода от 18.03.2016 г. – датата на първата транзакция по картата до 06.07.2018 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 179.20 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лв. разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 159.68 лв. за периода от 06.07.2018 г. – деня, следващ датата на настъпване и респ. обявяване на предсрочната изискуемост до 16.06.2020 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.

В исковата молба ищецът сочи, че на 12.03.2016 г. между „Аксес Файнанс“ ООД, като кредитор и М.Б.П., като кредитополучател е бил сключен Договор за кредит „Бяла карта“ № 458639. Съгласно договора за кредит ищецът предоставил на ответника в заем сумата от 900 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоявал чрез международна кредитна карта Access Finance/iCardCard/Visa, а последният се задължил да върне сумата. Сочи, че ответникът е усвоил сума в общ размер на 900 лв. от предоставения максимален кредитен лимит, като дължимата главница към момента на подаване на заявлението възлиза на 896.05 лв. Излага твърдения, че срокът за погасяване на текущо задължение, включващо усвоена и непогасена главница е посочен в чл. 3, ал.2 от Договора, а именно: 2-ро число от месеца. Твърди, че заедно с подписване на договора за кредит, кредитодателят е предоставил на ответника платежен инструмент – кредитна карта, издадена от „Интеркарт Файнанс“ АД, ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН код за ползване на картата.

Ищецът твърди, че е сключил Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 към него от 25.01.2019 г. с „Аксес Файнанс“ ООД, по силата на което процесното вземане е било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Излагат се твърдения, че ответникът дължи и договорна лихва в размер, посочен в чл. 4, ал. 1, т. 2 от Договора, която се начислява ежедневно в размер на 0.12 % върху усвоената и непогасена главница. В процесния случай начислената договорна лихва е в размер на 64.45 лева за периода от 18.03.2016 г. – датата на първата транзакция по кредитната карта, до 06.07.2018 г. – датата на настъпване на предсрочна изискуемост.

Ищецът твърди още, че съгласно клаузите на сключения договор, в случай, че кредитополучателят не е предоставил обезпечение за поръчителство и не е заплатил минимум 15 % от одобрения кредитен лимит, не дължи разходи за действия по събиране на задължението, но дължи неустойка. В случая на кредитополучателя – ответник е начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение в посочения в чл. 16 от договора срок в размер на 10% от усвоената и непогасена главница или сумата от 179.20 лв., както и разходи и такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.50 лв.

Ищецът сочи, че поради трайна забава и виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на ответника, цялото му задължение е станало предсрочно изискуемо, като предсрочната изискуемост е обявена на 06.07.2018 г. Сочи още, че съгласно договора от тази дата до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение ответникът дължи мораторна лихва върху главницата в размер на 159.68 лв.

Поради това, че ответникът не е изплатил задълженията си по договора за паричен заем, ищецът подал в съда заявление по чл. 410 ГПК въз основа на което било образувано посоченото в ИМ частно гр. дело, но тъй като заповедта за изпълнение на парично задължение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, за него възникнал правен интерес от предявяването на настоящия установителен иск за съществуване на вземането. В заключение, моли иска да бъде уважен. Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.

 

ИЩЕЦЪТ – редовно призован, в съдебното заседание не изпраща представител. С депозирана по делото писмена молба чрез юрк. Йордан Методиев, с представено пълномощно, заявява, че не възразява делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и че поддържа така предявените обективно кумулативно съединени искове. Позовава се на писмените доказателства. В особено искане, изложено в молбата, моли съда да се произнесе с неприсъствено решение по реда на чл. 238 и сл. от ГПК, в случай, че са налице условията за това. Претендира деловодни разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

ОТВЕТНИКЪТ – редовно призован, не се явява в о.с.з. Не е депозирал отговор на исковата молба, не изпраща процесуален представител в съдебното заседание и не взема становище по иска.

 

Съдът като прецени доводите, изложени от ищеца в ИМ, събраните по делото доказателства, както и направеното процесуално искане по реда на чл. 238 във вр. с чл. 239 от ГПК, намира за установено следното:

Представени и приети по делото са следните писмени доказателства: Договор за кредит „Бяла карта“ от 12.03.2016 г. и Анекс към договора от 24.04.2018 г.; Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 11.11.2016 г., Приложение № 1/ 25.01.2019 г. към рамков договор за цесия и потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД; пълномощно от „Аксес Файнанс“ ООД на ищеца „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД за уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията и документ за довнесена държавна такса.

Съдът намира, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение са: на първо място, ответникът да не е представил в законовия срок отговор на исковата молба; ответникът да не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие и ищецът да е отправил искане за постановяване на такова решение срещу ответника.

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал.1, т.1 от ГПК съдът следва да е указал на страните последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и съгл. т.2, ал.1 на чл. 239 ГПК искът да е вероятно основателен с оглед посочените обстоятелства и представените доказателства.

Безспорно по делото е, че ответникът е бил в договорни отношения с „Акесес Файнанс“ ООД по силата на договор за кредит „Бяла карта“. Съгласно договора, на ответника е бил предоставен револвиращ кредит в максимален размер на 200 (двеста) лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта Access Finance/ iCard/Visa, като същият се е задължил да го ползва и върне. На 24.04.2018 г. страните са подписали Анекс към договора за кредит, с който кредитодателят е предоставил на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 900 (деветстотин) лева. Ищецът твърди, че ответникът е останал задължен към кредитодателя за сумата от 896.05 лв. – главница. Не е спорно по делото, че вземането на кредитодателя „Акесес Файнанс“ е било прехвърлено изцяло в полза на ищеца „Агенция за събиране на вземания“ по силата договор за цесия от 11.11.2016 г. и Приложение № 1 от 25.01.2019 г. към договора. На това основание, ищецът освен главница претендира договорна лихва в размер на 64.45 лв. за периода от 18.03.2016 г. (датата на първата транзакция) до 06.07.2018 г. (датата на настъпване на предсрочната изискуемост), неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 179.20 лв., разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 197.50 лв., мораторна лихва върху непогасената главница от 06.07.2018 г. (денят, следващ датата на настъпване и респ. обявяване на предсрочната изискуемост) до 16.06.2020 г. – датата на подаване на заявлението в РС, в размер на 159.68 лв. и законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми. В подкрепа на твърдението си е ангажирал писмени доказателства.

За тези вземания ищецът се е снабдил по реда на заповедното производство със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК.

Ответникът не е взел становище по делото и не е оспорил исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Не е ангажирал никакви доказателства и дори не е изразил становище дали дължи или не дължи претендираните суми.  

Съдът като взе предвид, че на ответника е връчено съобщение (по реда на чл. 46, ал.1 от ГПК), ведно с разпореждане по чл. 131 от ГПК заедно с препис от исковата молба и приложенията към нея на посочения в молбата адрес, с което са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание; определение за насрочване и доклад по делото (чл. 140 ГПК) и призовка за насрочено о.с.з. – по реда на чл. 41, ал.2 от ГПК, както и че искът с правно основание чл. 422 от ГПК е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства, намери, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, без същото да се мотивира по същество, с което предявеният от ищеца положителен установителен иск бъде уважен изцяло, с всички произтичащи от това законни последици.

По разноските:

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 305.90 лв., от които 205.90 лв. – платена д.т. и 100 лв. – за юрисконсултско възнаграждение, опредено по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. с чл. 25, ал.1 от НЗПП, както и разноски в заповедното производство в размер на 79.94 лв.

 

Мотивиран от гореизложените съображения  и на основание чл. 238, ал.1 и чл. 239 от ГПК,  Кнежанският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, във вр. с чл. 79 и чл. 92 ЗЗД, че М.Б.П., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев – управители, чрез пълномощника – юрк. И.К.Т., следните суми, произтичащи от Договор за кредит „Бяла карта“ № 458639 от 12 март 2016 г., прехвърлен от „Аксес Файнанс“ ООД в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 11.11.2016 г., Приложение № 1 към него от 25.01.2019 г.,  а именно:  896.05 лв. – главница; 64.45 лв. – договорна лихва за периода от 18.03.2016 г. – датата на първата транзакция по картата, до 06.07.2018 г. – датата на настъпване на предсрочната изискуемост; 179.20 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение; 197.50 лв. – разходи и такса за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; 159.68 лв. – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 06.07.2018 г. – денят, следващ датата на настъпване и респ. обявяване на предсрочната изискуемост, до 16.06.2020 г. – датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 232/20 от 30.06.2020 г. по Ч.Гр. дело № 218/ 2020 г. по описа на РС – Кнежа.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК М.Б.П., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, представлявано от Ивелина Цанкова Кавурска и Янислав Бориславов Янакиев, разноски в настоящото исково производство в размер на 305.90 лв., както и сторените разноски в заповедното производство по Ч.Гр.Дело № 218/ 2020 г. по описа на Кнежански РС – в размер на 79.94 лв.

 

Решението не подлежи на обжалване съгл. чл. 239, ал.4 от ГПК.

Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Преписи от настоящото решение да се връчат на страните.

 

                                                     РАЙОНЕН  СЪДИЯ: