Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Плевен, 22.07.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Плевенски окръжен съд, наказателна колегия, в открито заседание на седемнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав :

 

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЛАЗАРОВ

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАДКОВСКИ

                                                                           ДОРОТЕЯ СИМЕОНОВА

 

при секретаря И. Ц. и с участието на прокурора Дойчо Тарев, като разгледа докладваното от съдията Д.Симеонова ВЧНД № 545 по описа на съда за 2019г. и въз основа данните по делото и закона, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл.313 и следващите от НПК.

С определение № 346/11.06.2019г. постановено по чнд № 1144/2019г. Плевенски районен съд е настанил К.В.Б., с ЕГН: ********** за принудително лечение в обикновено психо-неврологическо заведение в Държавна психиатрична болница –гр.Ловеч.

          Срещу така постановеното определение  на РС-Плевен в предвидения в закона срок е подадена въззивна жалба от лицето за настаняване К.В.Б.. В жалбата се излагат доводи за неправилност на постановеното определение в частта му, с която е постановено лечението да се провежда в ДПБ-Ловеч. Излагат се доводи, че се лекува доброволно, че майка и поема задължението и ще прояви съдействие за провеждане на лечението в домашни условия под наблюдение на психо- неврологически диспансер.

          В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.М.И. – процесуален представител на настаненото за лечение лице.Жалбата се поддържа. Излагат се доводи, че към настоящият момент състоянието на лицето е коренно различно в сравнение с момента, към който е освидетелствано при изготвяне на съдебно-психиатричната експертиза. Представя доказателства, че лицето е започнало доброволно лечение от  29.03.2019г. Молят да бъде уважено желанието на лицето за доброволно лечение.

          Представителят на прокуратурата намира, че жалбата е основателна с оглед становището на вещото лице и обстоятелството, че майката на настаненото за лечение лице поема задължението за провеждане на лечението под наблюдение на психо- неврологически диспансер.

Въззивната инстанция, като взе предвид доводите на страните, доказателствата по делото и като извърши цялостна служебна проверка на обжалваното определение по реда на чл.313 от НПК, намери за установено следното:

Досъдебно производство № Д-1362/2018г. по описа на РП-Плевен е образувано на 30.07.2018г. за престъпление по чл.201, ал.1 от НК – за това че на неустановен ден в периода от 03.03.2018г. до 14.04.2018г.  в гр.Плевен, *******, в павилион собственост на ЕТ“*********“, в качеството си на длъжностно лице – продавач-консултант са присвоени чужди пари- сумата от 1493,61 лв., собственост на ЕТ“**********“, поверени да се пазят или управляват.

В хода на посоченото досъдебно производство няма привлечено лице в качеството на обвиняем. Установено е, че извършител на престъплението е К.В.Б.. С постановление от 18.01.2019г. на наблюдаващия прокурор е назначена съдебно-психиатрична експертиза  на  Б.. От заключението и се установява, че К.Б. страда от Параноидна шизофрения, непрекъснато протичане/категория по МКБ -10-F-20.00. Към времето на криминализираното деяние при освидетелстваната психичното заболяване е било в хронична непрекъснато прогресираща форма, с дълбоко разстройство на психичните функции със загуба на единството на психичните процеси, социално отдръпване, алиенация, снижение на психичната активност, емоционално обедняване и дефицит в социалното функциониране, което представлява състояние покриващо медицинския критерий за невменяемост. Към момента на извършване на престъплението освидетелстваната е била в състояние на „продължително разстройство на съзнанието“ и не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и не е могла да ръководи постъпките си. Психичното състояние на освидетелстваната не позволява да участва пълноценно в наказателно производство и да се защитава сама. Налице са били медицинските критерии за приложение на принудителни медицински мерки по чл.89,б.“б“ от НК по отношение на К.В.Б., което експерта предлага да се извършат в ДПБ-Ловеч.

С постановление на наблюдаващия делото прокурор от 20.03.2019г. , влязло в сила на 20.04.2019г. наказателното производство е било прекратено на основание чл.24,ал.1,т.1 от НПК.

От РП-Плевен е изготвено предложение от наблюдаващия делото прокурор за принудително лечение по реда на чл.89, б.“б“ от НК по отношение на К.В.Б..

От приложената по досъдебното производство епикриза, се установява, че К.Б. е приемана на лечение в УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ – гр.Плевен, Клиника по обща психиатрия – жени  през 2010г., като са дадени препоръки за поддържащо лечение в домашни условия. По делото е приложена и епикриза от провеждано лечение на Б. в Испания в периода 13.11.2018г.-03.12.2018г. От заключението по изготвената съдебно-психиатрична експертиза е видно също и, че първата хоспитализация на Б. е била през 2003г. в КЗКПР, като в последствие тя е провеждала нерегулярно амбулаторно лечение  и е описан пристъп на болестта през 2009г.

Видно от представената пред въззивния съд  заверен препис от рецепта, К.Б. е започнала доброволно лечение на 29.03.2019г.

 При повторния разпит на вещото лице, изготвило съдебно-психиатричната експертиза, д-р Н.Л., същата даде заключение, че преди съдебното заседание пред районния съд е установила, че освидетелстваната е потърсила консултация при амбулаторен психиатър, предписана и е терапия, която е адекватна и съобразена с психичното състояние на Б., както и че същата е започнала доброволно лечение. Вещото лице установи, че към настоящият момент е налице видима и значителна промяна в поведението на Б., от това което е констатирано и установено при първоначалното освидетелстване. Вещото лице съобщава също така, че освидетелстваната продължава лечението си и към настоящият момент, което е довело до стабилизиране на състоянието й, с оглед хода на протичане на заболяването и психичното и състояние. Предвид, че е мобилизирано съдействието при лечението и че е овладяна активната психотична продукция, вещото лице дава становище, че по - удачна форма за нейното принудително лечение се явява принудителното лекуване по чл.89, б.“а“ от НК. Същото становище е депозирано и в проведеното съдебно заседание на 11.06.2019г пред районния съд.

От показанията на майката на освидетелстваната – С.М.Б. е видно, че К.Б. провежда доброволно лечение на заболяването си, както и че от започване на лечението й и към настоящият момент състоянието на К.Б. не налага болнични грижи в специализирано медицинско заведение, тъй като е в състояние да се грижи пълноценно за себе си , и за сина си. Свидетелката също така категорично заявява, че поема задължение за лекуването на дъщеря се под наблюдение на психо-неврологически диспансер.

С оглед на така установеното, въззивния съд намира, че с оглед психичното състояние и на характера на извършеното деяние К.Б. не се явява особено опасна за обществото. Целта на принудителните медицински мерки е да предотвратят по-нататъшното извършване на обществено опасни деяния от лицата, в състояние на невменяемост, като се положат съответни грижи за лечение в съответствие със степента на обществена опасност на психично болния. Предвид изложените съображения, настоящият въззивен състав, приема, че спрямо К.В.Б. следва да  бъде приложена мярка по чл.89, б.“а“ от НК - предаване на близките за лекуване под наблюдение на психо-неврологически диспансер -ОДНБПЗ  към УМБАЛ „Д.р Георги Странски“ – Плевен за срок от шест месеца. Налице са основанията за постановяване налагането на принудителни медицински мерки по чл.89 от НК, тъй като К.Б. несъмнено е извършила общественоопасна проява в състояние на невменяемост, което изключва ангажирането на наказателната й отговорност. Въззивният съд счита, че целите на принудителните медицински мерки  по чл.89 от НК са съсредоточени не върху изолирането на освидетелствания, а върху неговото лечение. За различните степени на увреденост на здравето е предвиден различен режим, като в настоящото производство следва да бъде преценено кой е най-подходящият режим на лечение, който да осигури възможност за стабилизиране на здравословното състояние на освидетелствания, като същевременно и гарантира неговата сигурност, както и тази на останалите членове на обществото.

Настоящият въззивен състав намира, че по отношение на К.В.Б. е налице възможност за лекуване под грижите на близките и. От събраните по делото доказателства е видно, че има майка  - С.М.Б., на 64 години, която е разпитана в производството пред въззивния съд. Съдът намира, че тя е в състояние да полага необходимите грижи и лечение за нея и да осигурява К.Б. за наблюдение от лекар, да и предоставя подкрепяща семейна среда. Съдът намира също така, и че по отношение на освидетелстваната към момента не е необходимо да се прилага някоя от мерките по чл.89,б.“б“ или б.“в“ от НК. Този извод се налага от характера на извършеното престъпление и начина му на извършване, цялостното поведение на К.Б., както и това, че деянието е изолирана проява в живота и. Налице е критичност,  изразена е готовност за лечение и такова се провежда. К.Б. се нуждае от болнични грижи и лекуване по принудителен ред, като се предаде на майка и С.М.Б., като при настъпила промяна в състоянието или отпадане на нуждите от нейното лекуване, мярката може да бъде изменена или прекратена от съда.

Предвид гореизложеното въззивната инстанция  намери, РС-Плевен неправилно е преценил, че са налице предпоставките за прилагане на принудителни медицински мерки по чл.89, б.“б“ от НК и е определил принудително лекуване в обикновено психо-невролочическо заведение – ДПБ-Ловеч. Съдът не се е съобразил с депозираното в съдебно заседание допълнително становище на вещото лице, както и не е призовал за съдебното заседание и не е провел разпит на родителя на освидетелстваната и неправилно е приел, че никой близък не поема задължение за лекуване под грижите му на К.Б.. С оглед изложеното определението на районния съд следва да бъде изменено, като спрямо К.В.Б. се постанови прилагане на принудителна медицинска мярка по чл.89,б.“а“ от НК  - като се предаде на майка и С.М.Б. за лекуването и под наблюдение на психо-неврологически диспансер – Отделение за Диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен, като при настъпила промяна в състоянието или от нуждите на нейното лекуване, мярката може да бъде изменена или прекратена от съда. В останалата част определението е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид гореизложеното и на основание чл.337,ал.1т.2 вр.чл.334,т.3  от НПК, Плевенски окръжен съд

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ИЗМЕНЯ Определение № 346 от 11.06.2019г., постановено по ЧНД  № 1144/2019г. по описа на Районен съд-Плевен, в частта , в която на основание чл.89, б.“б“ от НК е определено принудителното лечението спрямо К.В.Б. с ЕГН: **********,  да се проведе в ДПБ-Ловеч , и вместо него:

ПОСТАНОВЯВА по отношение на К.В.Б. с ЕГН: ********** принудително лечение по реда на  чл.89, б.“а“ от НК като я предава на нейната майка  С.М.Б., която поема задължение за лечението й под наблюдение на психо-невролочически диспансер – ОДНБПЗ  при УМБАЛ “д-р Георги Странски“ – Плевен за срок от шест месеца.

При неспазване на режима лекуващият лекар да изпрати предложение на РС-Плевен за промяна на режима по реда на чл.91 от НК.

Потвърждава определението в останалата му част.

Решението е окончателно.

На основание чл.340, ал.2 от НПК на страните да се изпрати писмено съобщение , че решението е изготвено.

Препис от решението да се изпрати на Отделение за Диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания към УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – Плевен за сведение и изпълнение.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: