№ 1262
гр. Велико Търново, 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Г.
при участието на секретаря МИЛЕНА ИВ. РАДКОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. Гражданско дело №
20224110102373 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 310, ал. 1, т. 6 от ГПК, вр. чл. 146, ал. 2, вр. чл. 150
от Семейния кодекс.
Образувано е по искова молба на М. В. В., действаща като майка и законен
представител на малолетните Х. В.ова Г.а и Т. В.ов Г., срещу В. Х. Г., с която се претендира
изменение на присъдените по гр. д. № 1352/2021 г. на Районен съд – Велико Търново
издръжки за децата, които да се увеличат от 162.50 на 300.00 лева.
В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, от брака на които са родени
малолетните Х. Г.а и Т. Г., както и че с решението по гр. д. № 1352/2021 г. на Районен съд –
Велико Търново ответникът е осъден да заплаща на децата месечни издръжки от по 162.50
лева. Заявява се, че е налице изменение в обстоятелствата, при които са определени
въпросните издръжки – че се е увеличила минималната работна заплата за страната, както и
че е налице значителна и увеличаваща се инфлация, вследствие на която са се увеличили
драстично цените на стоките и услугите. Предвид на това се сочи, че размерът на
присъдените издръжки е несъответен на икономическата ситуация, както и че бащата не
само не е откликнал на опита на майката за извънсъдебно уговаряне на нов и адекватен
размер на издръжките, а дори не е заплатил дължими понастоящем издръжки.
В отговора на исковата молба се изразява становище за допустимост и частична
основателност на предявените искове, като последните се признават до сумата от 177.50
лева. Заявява се, че от постановяване на решението по гр. д. № 1352/2021 г. на Районен съд
– Велико Търново е изминала 1 година и 3 месеца, през който период потребностите на
децата не са се променили значително. Признава, че в действителност е налице поскъпване
1
на живота, но счита, че същото е компенсирано, поне в известна степен, с увеличаване на
минималната работна заплата. Сочи, че понастоящем работи при същия работодател, че е
налице увеличение на получаваното от него възнаграждение, но че същото е в размер на
минималната работна заплата за страната.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа
исковата претенция и моли за нейното уважаване.
Процесуалният представител на ответника заявява, че доверителят му може да заплаща
сумата от 200.00 лева за всяко от децата.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните
доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:
От представените писмени доказателства се установява, че М. В. В. и В. Х. Г. са
родители на малолетните Х. В.ова Г.а и Т. В.ов Г., като с решение по гр. д. № 1352/2021 г. на
Районен съд – Велико Търново упражняването на родителските права е предоставено на
майката, а за ответника е определен режим на лични отношения и същият е осъден да
заплаща месечни издръжки за децата в размери от по 162.50 лева.
В случая се касае за деца на 7 и на 5 години, като между страните не е спорно, че
основните грижи по отглеждането и възпитанието им се полагат от майката. От изготвения
социален доклад се установява, че понастоящем Х. е ученик в I-ви клас в СУ „В. Б.“, гр.
Велико Търново, а Т. посещава Детска градина „А. м.“, гр. Велико Търново.
От приложената справка за актуалното състояние на трудовите договори на майката се
установява, че същата работи в „Е. с.“ ООД, като получава трудово възнаграждение в
размер на минималната работна заплата за страната. От своя страна, бащата работи в „Т.“
ООД и също получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира предявените искове
за доказани по основание.
Съгласно чл. 150 от Семейния кодекс, изменение на предходно определената издръжка
се допуска само при изменение на обстоятелствата, въз основа на които тя е присъдена в
определения размер. За да възникне това право, е необходимо след определяне на
издръжката да са настъпили трайни съществени промени в нуждите на децата и във
възможностите на родителите.
От постановяване на решението по гр. д. № 1352/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново до настоящия момент е изминала една година и няколко месеца, през който период
с нарастване възрастта на децата по естествен начин са се увеличили и техните нужди. Така,
при определяне първоначалния размер на издръжката Х. е посещавала детска градина, а сега
е ученик в I-ви клас, което обстоятелство неминуемо е довело до нарастване на нуждата й от
средства, предвид необходимостта от закупуване на учебни пособия и помагала, на
подходящо облекло, включително на такова за извънкласни занимания, отделяне на средства
за организирани извънкласни мероприятия, екскурзии и пр. В този ред на мисли, при
доказване повишената нужда от средства за издръжка на едно дете не следва да се прилага
2
строго формално принципът на главното доказване в процеса, а следва да се подхожда с
известна доза презумптивност. Тук следва да се отбележи, че в посочения период от време е
променен и минималният размер на издръжката за едно дете с оглед променения размер на
минималната работна заплата за страната, като от 162.50 лева към м. юни 2021 г.,
минималният размер на издръжката понастоящем е 177.50 лева, т.е. налице е увеличение,
което сочи на изменение на икономическата обстановка в страна, при която е определен
предходният размер на издръжката, и икономическата обстановка понастоящем. Освен
изминалия период от време от постановяване на решението по гр. д. № 1352/2021 г. на
Районен съд – Велико Търново, през който с нарастване възрастта на децата по естествен
начин са се увеличили и техните нужди, не може да не бъде съобразен и значителният ръст
на стоките и услугите през последната година, който несъмнено рефлектира върху размера
на средствата, необходими за отглеждането на децата.
В контекста на изложеното по-горе, по отношение размера на дължимата издръжка
съдът съобразява разпоредбите на чл. 142 и чл. 143 СК, съгласно които размерът на
издръжката се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя,
който я дължи. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, минималната издръжка на едно
дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за страната, която
към момента е в размер на 710.00 лева, т.е. минималният размер на издръжка е 177.50 лева
за едно дете. С оглед посочената разпоредба, минималната работна заплата не само има
самостоятелно значение при определяне размера на издръжката, но служи и като ориентир
за конкретните икономически условия в страна, а повишаването на същата несъмнено е знак
за поскъпналите условия за живот в страната.
При преценка възможността на всеки от родителите да осигурява издръжка за детето
съдът преценя реализираните от същите доходи и имущество. Както вече беше посочено,
бащата получава трудово възнаграждение в размер на минималната работна заплата за
страната, но тук не може да се бъде съобразно, че същият е млад човек в активна
трудоспособна възраст и в добро здравословно състояние, който може да полага и
допълнителен труд, от който да реализира доходи, част от които да отделя за издръжката на
своите деца. Следва да се има в предвид също, че издръжката за ненавършили пълнолетие,
макар и обвързана от възможностите и материалното състояние на съответния родител, е
безусловно дължима и в този ред на мисли потребността от даване на издръжка в адекватен
размер е с приоритет спрямо собствените нужди на родителя.
При тези констатации съдът намира, че от необходимата издръжка за малолетната Х. от
около 360.00 лева месечно 260.00 лева следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от
майката, а от необходимата издръжка за малолетния Т. от около 320.00 лева месечно 220.00
лева следва да заплащат от бащата, а остатъкът - от майката. Съдът приема, че за
малолетната Х. е необходима малко по-висока издръжка от тази, необходима за малолетния
Т., най-вече предвид обстоятелството, че Х. вече е ученик, което обстоятелство, само по
себе си, без съмнение е увеличило разходите около детето. Съдът приема по-ниски размери
на дължимите от майката издръжки, доколкото същата е пряко ангажирана с ежедневните
3
грижи за децата, което безспорно е свързано и с допълнителни ежедневни разходи. От своя
страна, бащата не полага преки грижи за децата си и на практика е освободен от
ангажимента за покриване на ежедневните им разходи.
В случая обаче, не може да не бъде отчетена и необходимостта бащата да разполага със
средства и за собствената си издръжка, като тук със същата сила важат съображенията
относно поскъпналия начин на живот в страната. В този ред на мисли, съдът приема, че
определянето на издръжки в размери над горепосочените суми би поставило в риск
задоволяването на основните потребности на ответника, поради което претенциите следва
да се отхвърлят за разликата до пълния предявен размер от 300.00 лева.
По разноските:
С оглед извода за основателност на иска, ищцата има право на направените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 225.45 лева, които следва да се възложат
в тежест на ответника.
Ответникът също има право на направените от него разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 157.09 лева, които следва да се възложат в тежест на ищцата.
Ответникът следва да заплати и държавна такса от 223.20 лева върху размера на
присъденото увеличение на издръжките.
Мотивиран от гореизложеното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размерите на определените по гр. д. № 1352/2021 г. на Районен съд – Велико
Търново месечни издръжки за Х. В.ова Г.а и за Т. В.ов Г. от 162.50 на 260.00 лева за Х. В.ова
Г.а и от 162.50 на 220.00 лева за Т. В.ов Г., като:
ОСЪЖДА В. Х. Г., ЕГН ********** да заплаща на Х. В.ова Г.а, ЕГН **********, чрез
нейната майка и законен представител М. В. В., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 260.00 (двеста и шестдесет) лева, считано от подаване на исковата молба –
23.9.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В. Х. Г., ЕГН ********** да заплаща на Т. В.ов Г., ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител М. В. В., ЕГН **********, месечна издръжка в
размер от 220.00 (двеста и двадесет) лева, считано от подаване на исковата молба –
23.9.2022 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на забавата до
окончателното й изплащане.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта, с която искът за
увеличение на издръжката е уважен.
ОСЪЖДА В. Х. Г., ЕГН ********** да заплати на М. В. В., ЕГН ********** сумата от
225.45 (двеста двадесет и пет лева и четиридесет и пет ст.) лева – разноски за заплатено
4
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА М. В. В., ЕГН ********** да заплати на В. Х. Г., ЕГН ********** сумата от
157.09 (сто петдесет и седем лева и девет ст.) лева – разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Х. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Великотърновския районен съд държавна такса в размер на 223.20 (двеста
двадесет и три лева и двадесет ст.) лева, както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева –
в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в
двуседмичен срок от неговото постановяване.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
5