Р Е Ш Е Н И Е № 67
гр.
Видин, 11.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
районен съд, гражданска колегия, 3-
ти състав в публичното заседание на трети
февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Милена Стоянова
при секретаря Милена Евтимова след като разгледа
докладваното от съдия Стоянова гр. дело № 1782 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 150 от СК за увеличение на
издръжка.
Предявен
е иск от И.К.Б., като майка и законен представител на малолетното дете В.Х.В.,***
против Х.В.Х. *** за увеличение на
присъдена издръжка.
Претендира
се увеличение на определената по гр.д. № 2412/2016г. по описа на РС- Видин
издръжка на малолетното дете В. Хриситянов В.
от 140.00 лева месечно на 250.00 лева месечно. Посочва се, че
обстоятелствата, при които е определена издръжката са се променили, защото са
се увеличили нуждите на детето, което е
вече на 9 години, ученик е в по-горен клас, а оттук и разходите му. Детето посещава уроци във връзка с подготовка
за матура, занимава се активно със спорт и това изисква повече средства.
Ответникът
в законния едномесечен срок е оспорил иска по основание и размер. Посочил е, че
заплаща месечна издръжка на детето, както и е давал допълнителни средства за детето.
Исканата издръжка е непосилна за него, тъй като е безработен, а
ситуацията в момента в страната не му позволява да изкарва повече пари.Счита,
че претенцията е основателна за сумата в минималния размер съгласно чл. 142,
ал. 2 от СК.
По
делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Представен е социален доклад от Д”СП” – Видин.
След преценка на становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
От
приложеното гр.д. № 2412/2016г. по описа на РС – Видин, се установява, че
страните са постигнали спогодба, по силата на която упражняването на
родителските права върху детето В.Х.В., роден на ***г. е предоставено на
майката, а бащата се е съгласил да
заплаща месечна издръжка за детето в размер на 140.00 лева, считано от постигане
на споразумението – 27.02.2017г.
От
представените писмени доказателства, се установява че малолетното дете посещава
курсове по английски език, за които майката е заплатила суми от 560.00
лева за 2020г. и 580.00 лева за 2021г. За ученически стол за детето е
заплащана сума от 2.50 лева на ден. Бащата е заплащал месечно 30.00 лева
за тренировки на детето.
Установява
се също от представените писмени доказателства, че майката на ищеца има още
едно родено малолетно дете – Макъл Преслав Петков, роден на ***г. и към момента
е по майчинство, а бащата е безработен и има регистрация в Д“Бюро по труда“ –
Видин, считано от 25.09.2019г.
Разпитаният
свидетел Преслав Петров – съжителстващ с майката на детето установява
необходимостта от повече средства за детето с оглед възрастта му.
Свидетелят
Николай Шовов пък установява, че ответникът живее заедно с родителите си. Към
момента ответникът няма постоянна работа, въпреки че си търси такава.
Социалният
работник в изготвения социален доклад е
посочил, че грижите по отглеждането и възпитанието на детето са поети от майката
и съжителстващия с нея. Бащата заплаща определената издръжка от 140.00 лева
месечно . Майката в момента е в платен отпуск за отглеждане на дете, а бащата
не работи по трудов договор. Посочено е
също, че са задоволени базовите потребности на детето. Детето показва
привързаност и към двамата родители. .
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира, следното от правна страна:
От
присъждане на първоначалната издръжка, която се дължи считано от
27.02.2017г. по гр.д. №
2412/2016г. на РС – Видин до предявяване на исковата молба по настоящото
дело / 05.10.2020г./, е изминал период
от близо четири години. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че ще
следва да преценява настъпилите изменения в обстоятелствата към този момент.
Детето
В. е навършил 9 години и е ученик в 3
клас. Майката е поела основните грижи по
отглеждането и възпитанието на детето, а бащата заплаща определената издръжка
от 140.00 лева месечно.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. Родителят е длъжен
да издържа своите деца до навършване на пълнолетие, но това негово задължение е
в пряка причинна връзка с възможностите му да дава издръжка. Издръжката на
всяко дете се разпределя между двамата родители съобразно възможностите им,
като в тези случаи се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се
отглежда детето. (Постановление № 5 от 30.XI.1981 г., Пленум на ВС; Решение №
280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д.
1654/2010г).
От
определяне на първоначалната издръжка на детето до момента е изминал период от
около 4 години и безспорно нуждите му са
се увеличили доколкото се е увеличила възрастта му, поради което са необходими
средства във връзка с обичайното му отглеждане – закупуване на храна, облекло,
учебници, помагала.
Не
е спорно, че основните грижи за детето се полагат от майката, поради което върху нея
пада и по-голяма част от отговорността за отглеждането и възпитанието му.
На бащата е възложено грижата за детето да бъде предоставяна в паричен
еквивалент.
При
определяне размера на издръжката за детето,
следва да се вземат предвид както висшите му интереси, така и възможността на
родителите да дават такава, защото определяне на една непосилна издръжка няма
да доведе до целения ефект същата действително да бъде изплащана. Необходимо е
да се постигне баланс при отчитане интереса на детето и определяне на
издръжката, защото противното би означавало
да се наруши социалния минимум за живот на даващия издръжка.
От събраните по делото доказателства, се
установи, че майката полага грижи за още едно малолетно дете и ползва платен
отпуск за отглеждането му като размера на доходите ѝ не се установи, а
бащата, считано от 25.09.2019г. е безработен. Родителите на детето са в активна
трудоспособна възраст и са длъжни да реализират доходи от трудова дейност.
Задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е безусловно.
При
определяне размера на издръжката, съдът следва да вземе предвид както възрастта
и нуждите на детето, така и доходите на родителите, и да съобрази всички тези
обстоятелства като вземе предвид, че минималната месечна издръжка за дете съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК
за 2021г. е 162.50
лева. В случая, издръжката на детето е
под минималния такъв и не е променяна от четири години. Обстоятелството, че
ответникът е безработен, не може да
изключи по никакъв начин задължението му да полага грижи за собственото си
дете, в случая чрез даване на месечна издръжка в адекватен размер.
Поради
гореизложеното, настоящият съдебен състав
приема, че за цялостната издръжка на детето В., който към момента на предявяване на исковата молба е на 9г. са необходими месечно по 300.00 лева, от които ответникът
ще следва да бъде осъден да заплаща по 170.00 лева, а остатъкът
ще следва да се осигурява от майката на
детето. Началният момент, от който се дължи настоящата издръжка, следва да бъде
от датата на предявяване на иска - 05.10.2020г. Този размер, съдът определи като отчита факта, че майката полага грижи за още едно
дете, но същата е подпомагана и от съжителстващия с нея и баща на другото
малолетно дете, а бащата е безработен и
доходите му са в минимален размер.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че ответникът ще следва да бъде осъден да заплаща
месечна издръжка на малолетното си дете В. в размер на 170.00 лева, считано от 05.10.2020г.,
ведно със законната лихва при забава, като иска до пълния претендиран размер до
250.00 лева ще следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Предвид
изхода на делото, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати ДТ върху увеличения размер на издръжката от 43.20 лева.
На
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът
дължи на процесуалния представител на ищцовата страна разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от иска, които възлизат на 204.00
лева.
На
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът също има право на разноски съобразно
отхвърлената част от иска, които възлизат на 96.00 лева.
На
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК ще следва да бъде допуснато предварително
изпълнение на решението за присъдената издръжка.
Воден от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА размера на месечната издръжка, която Х.В.Х. с ЕГН ********** *** се е съгласил да
заплаща по гр.д. № 2412/2016г. по описа на РС – Видин на малолетното си дете В.Х.В.
с ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА този размер от
140.00 лева на 170.00 лева месечно.
ОСЪЖДА Х.В.Х. с ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
си дете В.Х.В. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.К.Б.
с ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 170.00 лева, считано от 05.10.2020г. до отпадане,
изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната
лихва при забава, като искът до пълния претендиран размер над тази сума до сумата от 250.00 лева месечно– отхвърля като
недоказан.
ОСЪЖДА Х.В.Х. с ЕГН ********** *** на основание чл. 38,
ал. 2 от ЗА да заплати на адвокат Л.И. разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 204.00 лева.
ОСЪЖДА И.К.Б. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетното
дете В.Х.В. с ЕГН **********,*** да заплати на Х.В.Х. с ЕГН ********** *** сумата от 96.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Х.В.Х. с ЕГН ********** *** да заплати по сметка на ВРС
сумата от 43.20 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно увеличения размер на издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните пред Окръжен съд - Видин в
двуседмичен срок от обявяването му на
17.02.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: