Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Плевен, 27.04.2017год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд,
VІI граждански състав, в публичното заседание на седми април през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря В.А. като разгледа докладваното от съдията Банкова
гр. д. №8383 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Депозирана е
ИМ от М.В.М. против Г.М.Г., Л.М.Г. и М.Г.Г. , за признаване за
установено правото на собственост и предаване на владението върху 1/2 ид.
част таван в северозападната част на
сграда- къща с площ 76 кв.м., находяща се в ****
Ответниците са оспорили предявения иск.Изложили са становище,
че са собственици на деривативно и при условията на алтернативност, на
оригинерно основоние, като кса направили възражение за придобивна давност.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че сградата на посочения адрес гр.**, е била
едноетажна-л.25 и собственост/л.52/ на
дядото на ищеца- Г*К*М., поч. *.Не е спорно, а и видно от удостоверение за наследници-л.30,
е че наследници на починалото лице са:И*А* М*- съпруга, М.Г.Г.- * и В*Г*М.-
син.Видно от молба на л.25 , е че Г* К* дал
съгласие в полза на * си и * си да изградят втори етаж през 1976г. по реда на
чл.56, ал.2, т.2 от ЗТСУ.Не е спорно, че съгласно архитектурен проект ,
реализиран 1978г. е и изграден и таван.-л.26,27,53 и 102.Видно от представен НА
за дарение на имот№177, том 14, н.д.№2977/1993г. , е че на 29.06.1993г.
наследодателят Г*К* М. е дарил сина си В* Г* М. с първия етаж от сградата,
мазата и 1/2 ид. част от тавана в северозападната част.Не е спорно, че от своя
страна В*М. е прехвърлил посочения в НА№177, имот на сина си М.В.М., -през
2016г ,чрез покупко-продажба-л.3.През 1995г. М* Г./ дъщеря на
наследодателя/ и М* К* са се снабдили с
КНА за собственост , в което е посочено и че са собственици на целия таван.А
през 2006г са го дарили на синовете си- първите двама ответници-л.32.
Спорни по
делото са въпросите владеят ли ответниците спорния имот без правно основание,
какъв е статута на имота, променено ли е предназначението му по съответния ред
и може ли да бъде придобит по давност.
За успешното провеждане на иск с
правно основание чл.108 от ЗС следва да
са налице кумулативно предвидени предпоставки, а именно: ищецът следва да
докаже, че е собственик на недвижимия имот и че ответникът владее имота без
правно основание.
С оглед на спорните въпроси са събрани писмени и гласни доказателства.
От доказателствата по делото е видно, че съгласието за надстрояване обхваща
само втори етаж на сградата, но не и таванско помещение. Съществено в случая е
да се изясни статута на имота към датата на възникване на ЕС. Във всички
документи се упоменава, че се касае за тавански етаж. Съгласно действаща уредба
към построяването на втори етаж-чл.35 от Наредба№5 за правилата и норми по
териториално и селищно устройство/1997г/отм./, е посочено, че жилището се състои
от помещения, които териториално и функционално са обединени в самостоятелен
обект, предназначена за задоволяване на жилищните нужди на гражданите, то може
да е на един или два етажа , свързани с
вътрешна стълба. В случая се установява, че не са свързани тавана и втория етаж
с вътрешна стълба , а се минава по стълбище извън апартамента, за да се стигне
до таванското помещение.Не е установено, че е било необходимо за задоволяване
на жилищните нужди. Помещенията, представляващи общи части по предназначение,
служат за удовлетворяване на нужди, съвършено различни от жилищните, а именно с
поддръжката и експлоатацията на сградата/Р№332/06.07.2010г. на ВКС по
гр.д.№633/2009г. ГК, постановено по чл..290 от ГПК/ Съгласно Решение
№151/03.06.2014г. на ВКС по гр.д.№890/2014г. ГК, е че носителите на правото на строеж , не
стават собственици на построения извън учреденото право на строеж, таван.Правото
на настрояване е изрично посочено като обем в документ и построеното извън това
става обща част.построеното дори по ,твърдуен архитектурен проект и дадено
строително разрешение, се придобива по приращение./Решение№399/10.05.2010г. на
ВКС по гр.д.№1013/2009г. на ГК ,постановено по чл.290 от ГПК №532/06.07.2010г.
по гр.д.№1459809г. на ВКС/.В случая съдът приема че следва да се позове на
задължителната практика на ВС и ВКС.Съгласно ТР№34/15.08.1983г. по
гр.д.№11/1983г. на ОСГК, подпокривното пространство/ таванът/, което има
нужната височина, пространство, обем за изграждане на складови помещения, стаи за
творческа дейност и има достъп от редовна стълба, таванът е обща част по предназначение.Съгласно
Решение №212/16.04.2010г. на ВКС по гр.д.№2397/2008г. на ГК дори и да е налице
достъп и има нормален достъп до него само от към втория етаж, не е загубило предназначението
си на обща част по предназначение на цялата сграда. Обстоятелството, че
фактически не се ползва за достъп до първия етаж, не променя предназначението
му и статута на обща част/Решение №95/24.06.2015г.. ВКС по гр.д.№524/2015г. ГК
, постановено по чл.290 от ГПК/.
На следващо място не е доказано, че
променено предназначението на тази част, със съгласието на всички собственици,
поради и което тази част не може да бъде придобита по давност или предмет на
прехвърлителна сделка. В оспорения документ на л.35, не се установява,
собственикът на сградата да е давал съгласие.Още повече, че част от текста е дописан
от ответницата и и то след като М. е подписал молбата и не е установено да е
било с негово съгласие. Още повече, че наследодателят е демонстрирал волята си,
като е прехвърлил през 1993г. на сина си 1/2 ид. част от тавана.При това
положение и не следва да се обсъждат свидетелските показания.
Предвид
изложеното съдът приема, че предявените искове са основателни и следва
да бъдат уважени.
Останалите
доказателства и възражения , съдът счита, че не следва да обсъжда, като
неотносими към спора.
Следва на осн. чл.78, ал.1
от ГПК ответниците да заплатят на ищеца сумата
1462,27лв., направени деловодни разноски.Съдът е съобразил и правната и
фактическа сложност на делото, неговата продължителност, чал. 5 от чл.7 на
Наредба№1/2004г. и счита, че следва да се изплати цялото адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на осн. чл.108 от ЗС за установено по отношение на Г.М.Г., ЕГН**********, Л.М.Г.,
ЕГН********** и М.Г.Г., ЕГН**********, че М.В.М. , ЕГН********** е СОБСТВЕНИК на
1/2 ид. част от ТАВАН, находящ с в сграда с адрес гр.***,с идентификатор
56722.661.375.1.1, в ПИ идендификатор 56722.661.375, п.ХХ,пл. №8659, стр. кв.28
по плана на гр.*, и ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН**********,
Л.М.Г., ЕГН********** и М.Г.Г., ЕГН**********, да ПРЕДАДАТ ВЛАДЕНИЕТО на М.В.М.
, ЕГН**********, върху1/2 ид. част в северозападната част от ТАВАН, находящ с в
сграда с адрес ***,с идентификатор 56722.661.375.1.1, в ПИ идендификатор
56722.661.375, п.ХХ,пл. №8659, стр. кв.28 по плана на гр.*.
На основание чл.115, ал.2
от ЗС дава на ищеца, шестмесечен срок от влизане в сила на решението, за
отбелязване на същото в Службата по вписвания при ПлРС.
ОТМЕНЯ
на осн. чл.537, ал.2 от ГПК, Констативен нот. акт. №20, том 10,
д.№К-1961/1995г., на нотариус при ПлРС, в частта за ½ ид. част от таван в
северозападната част на къщата, находящ с в сграда с адрес гр.***,с
идентификатор 56722.661.375.1.1, в ПИ идендификатор 56722.661.375, п.ХХ,пл.
№8659, стр. кв.28 по плана на гр.**.
ОСЪЖДА Г.М.Г.,
ЕГН**********, Л.М.Г., ЕГН********** и М.Г.Г., ЕГН********** на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ДА ЗАПЛАТЯТ на М.В.М. , ЕГН**********, сумата 1462,27лв., представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: