МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 914/2018
Г., ПО ОПИСА НА СГС – НО, 25 СЪСТАВ
С Обвинителен акт, внесен за разглеждане в СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД по реда на чл. 247, ал. 1, т. 1 от НПК, СОФИЙСКА ГРАДСКА
ПРОКУРАТУРА е повдигнала обвинение срещу С.И.Н. с ЕГН ********** за това, че на
15.12.2015г. в гр.София при условията на продължавано престъпление използвала
чужд платежен инструмент – дебитна карта с № **************, издадена от
банка „Уникредит Булбанк“ АД без
съгласието на титуляра Д.Х.Н. като деянието не съставлява по –тежко
престъпление и направила опит да въведе пин код, както следва :
На 15.12.2015г.
в гр. София, н 18.57ч на банкомат № 60723, собственост на „Уникредит Булбанк“
АД, находящ се в гр. София, бул.Александър Стамболийски № 90, използвала
платежен инструмент –дебитна карта № **************, издадена от банка „Уникредит Булбанк“ АД без съгласието на
титуляра Д.Х.Н. като деянието не съставлява по –тежко престъпление
На 15.12.2015г. в гр. София, н 18.58ч на банкомат №
60723, собственост на „Уникредит Булбанк“ АД, находящ се в гр.София,
бул.Александър Стамболийски № 90, използвала платежен инструмент –дебитна карта
№ **************, издадена от банка „Уникредит Булбанк“ АД без съгласието на
титуляра Д.Х.Н. като деянието не съставлява по –тежко престъпление
Престъпление по чл.249,ал.1 пр.1 вр. чл.26,ал.1 от НК.
Делото е разгледано в хипотезата на чл.269,ал.3, т.4,
б.„а“ и б.„б“ от НПК.
В хода на делото по същество, представителят на СГП
поддържа обвинението съгласно фактическа обстановка и правна квалификация
съгласно внесения за разглеждане в съда обвинителен акт, като счита, че
доказателствата по делото безспорно установяват от обективна и субективна
страна извършеното от подсъдимата Н. престъпление. Прокурорът намира, че
показанията на поисканите от защитата и допуснатите от съда свидетели М.Г. и И.Г.,
освен в частта, в която същите заявяват, че подсъдимата на инкриминираната дата
и място се е намирала в района на МОЛ - София, са недостоверни. Изводите си в
тази насока представителят на обвинението обосновава, с оглед обстоятелствата,
че същите са осъждани, посочват се от защитата едва в крайния етап от съдебното
следствие и депозираните от тях показания са насочени единствено с цел
разколебаване на доказателствата относно
на субективната страна на извършеното от подсъдимата Н. престъпление.
Недостоверността им е установено и чрез писмо от „Уникредит Булбанк“ АД удостоверяващо,
че опитите за изтегляне на суми от отнетата непосредствено преди това дебитната
карта на Н., са от по 400лв, което не е в съответствие с заявеното от свидетеля
М.Г.. Прокурорът пледира подсъдимата да бъде признат за виновна по повдигнатото
й обвинение, а при определяне на наказанието, съдът да вземе предвид многократните
й осъждания за престъпления от общ характер, поведението й в настоящият
наказателен процес, насочени към укриване и възпрепятстването на същия, поради
което счита наказание „Лишаване от свобода“ около средния предвиден в закона
размер, което да бъде изтърпяно ефективно, че би отговорило на целите на чл.36
от НК. Прокурорът не намира, че ангажираните доказателства от защитата чрез
представяне на актове за раждане, установяващи, че подсъдимата има четири деца,
както и епикриза, касаеща здравословното състояние на баща, следва да бъдат
съобразени от съда при индивидуализиране размера на наказанието „Лишаване от
свобода“, тъй по делото е установено ,
че същата е в чужбина и не е в обективна възможност да полага грижи за близките
си.
Защитата на подсъдимата Н., не оспорва, че
подзащитната й се е опитала чрез погрешен пин код да изтегли пари от дебитната
карта, инкриминирана в обвинението от банкомат
на „Уникредит Балбанк“, находящ се на бул. Александър Стамболийски в гр.
София, като обаче, счита, че обвинението не се доказва от субективна страна, тъй
като от събраните по делото доказателства се установява, че същата не е
съзнавала, че използва чужда дебитна карата. Защитата намира, че ангажиране на
доказателства на по-късен етап, не може да бъде основани е за дискредитирането
им. Разминаването между заявеното от св. М.Г. и посочената в писмото на банката
сума, която е направен опит да бъде изтеглена, защитата отдава на изтеклия
значителен период от време от датата на инкриминираното деяние до депозиране на
свидетелските показания. Процесуалното поведение на подсъдимата защитата изяснява, че е свързано с позицията й, че не
е извършила престъпление и безпокойството й от решението на съда. При
изложената позиция за недоказаност на субективната страна на престъпление,
защитата пледира за постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се
прави искане, в случай, че съдът намери
подсъдимата за виновна при определяне на наказанието да съобрази като
смекчаващи отговорността обстоятелства необходимостта да се грижи за четирите
си малолетни деца и болния си родител, като към момента се твърди, че същата
изпраща парични средства на семейството си от чужбина.
Съдът, като прецени събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства и съобрази доводите на страните в процеса,
намира за установено следното:
от фактическа страна
Подсъдимата С.И.Н. е родена на ***г. в гр. Оряхово, с ЕГН **********, българка, с българско
гражданство, неомъжена, с начално образование,
безработен, осъждана , майка на четири деца.
Подсъдимата живее в гр. **** , ул. Братя Миладинови №
7.
На 15.12.2015г около 18.00ч свидетелките Д.Н. и Ж.М. ***,
находящ се на бул. Александър Стамболийски №101. Двете жени влезли в няколко магазина.
Свидетелката Н. използвала мобилния си телефон, за да направи снимка на парфюм,
след което го върнала в чантата си. Около 30 минути по-късно /малко след
19.00ч/, в един от магазините в Мола, свидетелката установила, че й липсва
портфейла, съдържащ евра, турски лири, български левова, дебитна карта № **************,
издадена от банка „Уникредит Булбанк“ АД, лична карта и шофьорска книжка, който
преди това бил в дамската й чанта. Установявайки кражбата на портфейла си,
свидетелката Н. се свързала със служител на „Уникредит Булбанк“ АД, за да
блокира дебитната карта. При проведения разговор същата била осведомена, че са
направени два неуспешни опита за теглене на суми от по 400лв от банкомат,
намиращ се срещу МОЛ-София. Свидетелките Н. и М. се обърнали за съдействия към
охраната на МОЛ-София и впоследствие към
органите на 03 РУ-СДВР.
На 15.12.2015г. след 18.00ч подсъдимата Н. се намира в
района на МОЛ- София. На същата дата в 18.57ч подсъдимата Н. направила опит,
като въвела грешен ПИН код, да изтегли от банкомат №60723, стопанисван от
„Уникредит Булбанк“ АД, намиращ се в гр. София, бул. Александър
Стамболийски № 90 /срещу МОЛ- София/
сумата от 400лв, използвайки дебитната карта на свидетелката Недялков.
Минута по-късно в 18.58ч подсъдимата Н. направила
втори опит, чрез въвеждане на грешен ПИН код, да изтегли сумата от 400лв от
същия банкомат, като използвала дебитната карта на Неделкова.
по доказателствата
Изложената фактическа обстановка съдът установи от събрания по
делото и проверен в хода на съдебното
следствие доказателствен материал, както
следва свидетелски показания на Д.Х.Н., ж.С.М.,
И.И.Г., М.П.Г., приобщените по реда на чл.283 от НПК писмо с изх. №16-004818 от 18.12.2015г. на
„Уникредит Булбанк“ АД, ведно с предоставените с него 2 бр CD, съдържащи снимков и видео материал от АТМ № 60723,
находящ се в гр. София, бул. Александър Стамболийски № 90 за времето от 18.50ч
до 19.00ч на 15.12.2015г /л.14 от ДП/, писмо изх. № 16-001873 от 30.05.2016г.
на „Уникредит Булбанк“ АД / л.39 от ДП/, протокол за вземане на образци за
сравнително изследване от 12.05.2016г./л.28 от ДП/, заключение по
видео-техническа експертиза № 185-Ф/2016г. /л.30-33 от ДП/ ведно с разясненията
на вещото лице К., дадени в съдебно заседание, писмо изх. № 16-002197 от
12.06.2018г. /л.131 от СД/,справка за съдимост за подсъдимата Н. /л.69-72 от
СП/, надлежно заверени съдебни бюлетини /л.18- л.28 от СП/, справка от ГДИН за
изтърпени до момента наказания „Лишаване от свобода“ от подсъдимата / л.66-л.67
от СП/, справка от СДВР-О“ПКД“ относно обявяването на подсъдимата за
общодържавно издирване и резултатите от издирването/л.113,л.114,л.129, л.132 от
СП/, Удостоверения за раждане/ 4бр. л.132-л.135 от СП/ и епикриза /л.136 от СП/,
постановление от 24.01.2018г на СГП за отделяне от досъдебното производство на
материали и изпращане на същите на СРП по компетентност продължаване на
разследването за разкриване на извършителя на престъпление по чл.194, ал.1 от НК.
Съдът констатира, че в събрания по
делото доказателствен материал не се съдържат противоречия относно
обстоятелствата, че именно подсъдимата Н. е опитала на 15.12.2015г. да изтегли
от банкомат, находящ се в гр. София, на бул. Александър Стамболийски № 90 в
18,57ч и в 18.58ч пари използвайки дебитна карта № ************** с титуляра Д.Х.Н..
Чрез свидетелските показания на Н. и М., които са съответни помежду си, съдът установява,
че на 15.12.2015г. след 18.00ч същите са се намирала в МОЛ София, както и че
около 19.00ч свидетелката Н. е установила кражба на портфейла от дамската й
чанта, в които заедно пари в различна валута/ левове, турски лири и евро/ и
лични документи, е била и дебитната й карта. Кореспондиращи с писма от
„Уникредит БулбанК“ АД е и съобщеното то свидетелките, че същите са узнали, че
дебитната карта е била използвана на банкомат, поставен във филиал на банката,
намиращ се срещу МОЛ-София. Въз основа горепосочените свидетелски показания /тези
на свидетелките Н. и М./, съдът формира своите фактически изводи относно
времето, мястото и начина на отнемане на портфейла на свидетелката Н. и
обстоятелството, че в същият е била и инкриминираната в обвинението дебитна
карта. По отношение на изясняване на точните суми пари в различна валута,
съдържащи се в портфейла, предвид, че същите излизат от предмета на доказване
по делото, съдът е намерил, че не е необходимо използване на процесуалната
възможност на чл.281,ал.1т.2,пр.2 вр. ал.4 или ал.5 от НПК. В същото време и от
разпитите и на двете свидетелки се установява безспорно съдържанието на
портфейла, а именно наличие на парите в различна валута, документи за
самоличност и дебитна карта. Съответствието между заявеното от свидетелките,
добросъвестно излагане на обстоятелствата за случилото се, без преувеличаване
или насочване на показанията към реализиране на наказателна отговорност на
конкретно лице, с оглед, че свидетелката Н. е пострадало от кражба лице, са
основанията за възприемане на обсъжданите показанията като обективни и
достоверни.
Действията
на подсъдимата Н. по използване на дебитната карта с титуляр Н. на 15.12.2015г.
в 18.57 и в 18.58ч съдът установява въз основа на предоставения снимков и
видеоматериал от АТМ №60723, находящ се
бул. Александър Стамболийски № 90, за времето от 18.50ч до 19.00ч на посочената
датата, обект на изследване на видео-техническата експертиза. Съгласно заключението
на експертизата на предоставените изображения е заснета подсъдимата С.Н., като
в тях се установява индикация за дата и час на заснемане. / сн.4 18:57:59 15-dec-2015 и сн.8 18:58:30 15-dec-2015/. Чрез писмо на „Уникредит Булбанк“ АД от 12.06.2018г. /л.131 от СП/ е изяснено, че
камерата за видеонаблюдение на АТМ №60723, е позиционирана над дисплея, в
средата, като снима само, когото се постави карта в карточетеца на банкомата до
приключване на операцията, както и че е направени два неуспешни опита, поради
въведен грешен ПИН код, да бъдат изтеглени пари в размер на 400лв. В писмо от
30.05.2016г. /л.38 от ДП/ е посочен дата и час на трансакции, извършени с карта
№************** на АТМ №60723 15.12.2015г.,18,57 и 15.12.2015г.,18,58ч. Съпоставени
видеозаписа, информацията, съдържаща се в писмата на „Уникредит Булбанк“ АД и
заключението на видео-техническата експертиза, установяват безспорно, че
подсъдимата Н. на инкриминираните в обвинението дата и час е направила два
опита да изтегли пари от дебитна карта с титуляр Н. от банкомат № 60723, находящ се срещу МОЛ-
София, с адрес бул. Александър Стамболийски № 90.
По делото не са налице противоречия относно посоченото
обстоятелство. Потвърждение за действията на подсъдимата Н. се съдържат и в разпитите
на свидетелите И.Г. и М.Г.. Посочените свидетелите заявяват, че действително Н.
на два пъти се опитвала неуспешно да изтегли пари от банкомата. В тази си част
съдът намира коментираните показанията за достоверни и съответстващи на
обективно установените по делото факти. Изложеното в останалата част от
свидетелите И.Г. и М.Г. относно обстоятелства, при които подсъдимата е получила
дебитната карта, съдът възприема като такива насочени към изграждане на защитата
версия. Житейски недостоверни са твърденията, че свидетелят М.Г. е намерил
дебитната карта до кошче за боклук в близост до един от изходите на мола и без
да се познава с подсъдимата, само защото същата била като него от ромски
произход, я е помолил да изтегли пари от картата, при която тя се съгласила, а
същият не я придружил до банкомата, като останал да я чака пред мола. Отделно
от това е налице несъответствие между заявеното от свидетеля М.Г., същият е
категоричен, че е поискал от Н. да изтегли сумата от 50 лв., а видно от писма
на банката са правени два опита за теглене на суми от по 400 лв., в продължение
на което е съобщеното, че след като е веднъж подсъдимата се е опитала да
изтегли пари и не е могла, поради въвеждане на грешен ПИН код, то тя се е
върнала до свидетеля, пред входа на мола и след съобщен нов ПИН код отново е
отишла до банкомата, намиращ се срещу мола. Установява се, че двата опита
направени от подсъдимата Н. са в рамките на по-малко от минута, което изключва
възможността и същата да пресече два пъти бул.Александър Стамболийски /от
банкомата до входа на мола и обратно/, централен булевард в столица, в пиков
час, да съобщи на свидетеля М.Г., че пин кода е грешен, да получи нов и да се
върне, за да направи още един опит за теглене на пари. Съобщеното от посочения
свидетел намира единствено потвърждение в показанията на свидетеля И.Г., баща
на три от децата на подсъдимата, безспорно заинтересовано лице от изхода на
делото. При анализа на съдържанието на обсъжданите показанията, липсата на
съответствие с останалите доказателства по делото, както и обективна невъзможност,
описаните действията на подсъдимата да бъдат извършени в рамките на една
минута, при съобщените от свидетелите обстоятелства, дават основание на съда да
приеме същите неубедителни до степен изключваща достоверността им. Доводът на
защитата, че разминаването на сумата, която свидетелят М.Г. е поискал да бъде
изтеглена от подсъдимата и тази която тя се е опитала да изтегли, се дължи на
изтеклия период от време, е несъстоятелен. Свидетелят твърди, че е с ясен
спомен за датата на случилото се, като си спомня дори, че Н. е пресякла улицата
не на светофара, ето защо съдът не приема, че посочената от него сума се дължи
на изтеклия период от време и допуска несъответствието да е, с оглед незнание
за обективно наличните по делото доказателства. Съдът се съгласява с възражението на защитата, че
право на обвинението лице е да прецени в кой от етапите на наказателното производство
да ангажира доказателства, като
представянето на такива преди приключване на съдебното следствие, не
обосновава тяхната недостоверност. Преценката на тези доказателства се прави
след съпоставянето им с цялата доказателствена съвкупност. Именно при този
анализ, съдът достигна извода си, че показанията на свидетелите И.Г. и М.Г. не
могат да бъдат възприети при изграждане на фактическите изводи от значение за
правилното решаване по делото
Съдът изцяло се доверява на заключението на видео-техническата
експертиза, като намира същата за изготвена компетентно и обосновано.
Съдът
установява съдимостта на подсъдимата Н. и изтърпените до момента
наказание „Лишаване от свобода“ от справка за съдимост , надлежно заверени
съдебни бюлетини и справка от ГД „ИН.
по правото
С оглед на така установената по делото фактическа обстановка и
анализа на доказателствения
материал, съдът намира, че подсъдимата С.И.Н. е осъществил от обективна и
субективна страна престъпление по чл.249,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което спрямо нея е повдигнато обвинение.
От обективна страна – подсъдимата Н. на
15.12.2015г в гр. София, на бул. Александър Стамболийски № 90, на банкомат № 60723, използвала чужд
платежен инструмент -дебитна карта № **************,
издадена от банка „Уникредит Булбанк“ АД, без съгласието на нейния титуляр Д.Х.Н.,
като направила опит да въведе ПИН код в 18,57ч и в 18.58ч .
Инкриминираната по делото дебитна карта е
платежен инструмент, съгласно чл.93, т.24 от НК и същият е с титуляр Д.Н. т.е.
същият е чужд за подсъдимата Н.. От събраните по делото доказателства се
установява, че Н. не е давала съгласие за използването на картата от друго
лице, въпреки това подсъдимата е поставила в 18.57ч дебитната карта в банкомата
с № 60723, намиращ се във филиал на „Уникредит Булбанк“ АД в гр. София, бул.
Александър Стамболийски, направила е заявка за изтегляне на 400лв и е въвела
ПИН код, като това действие е било повторено в 18.58ч.
Всяко едно от двете деяние е довършено, в
момента на използване на платежния инструмент от подсъдимата.
От субективна страна деянието е извършено
при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата Н. е съзнавала, че използва платежен инструмент, който не е неин,
без съгласието на титуляра. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер
на деянието, предвиждала е, че от деянията ще настъпят общественоопасни
последици, като е искал те да настъпят. Не е основателно възражението на
защитата, че подсъдимата не е съзнавала, че ползва чужд банкова карта. На всяка
карта е изписано името на нейния титуляр, въвеждането на грешен ПИН код,
изискващ се за осъществяване на тегленето на заявената сума, е също в подкрепа
на извода, че подсъдимата Н. ясно е съзнавала характера на деянието и е искала
настъпването на последиците от него. Въпреки, че съдът не приеме, че картата е
била предоставена на Н. от свидетеля М.Г., тъй като не са налице убедителни и
достоверни доказателства, аргументи за което са изложени по –горе, следва да
бъде отбелязано, че за нея е съществувала възможност да се убеди, чрез
прочитане името на титуляра - подсъдимата е с начално образование, грамотна, че
същото не съответства по род на свидетеля.
Деянията подсъдимата е извършила при условията на продължавано
престъпление, като същите са извършени през непродължителен период от време и
осъществяват по отделно един и същ състав на едно и също престъпление, при една
и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се
явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
по вида и
размера на наказанието:
За престъплението по чл.249,ал1. вр.
чл.26, ал.1 от НК, наказанието което е предвидено е „лишаване от свобода“ за
срок от две до осем години и „глоба“ до двойния размер на получената сума.
При
индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Н. съдът взе предвид следните
обстоятелства: отегчаващи: високата степен на обществена опасност
на деянията от този род престъпления, предходните осъждания на подсъдимата,
установяващи високата степен на обществена опасност на същата, обосновано от непоправянето
й, въпреки наложените й предходни наказания и изтърпяването на част от тях
ефективно. Съдът не прие като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство
нейното поведение в наказателното производство. Действително подсъдимият/та дължи
съответно процесуално поведение, свързано с явяването си в процеса, но неизпълнението
на посоченото задължение се санкционира чрез изменението на мярката за
неотклонение, безспорно утежняващо процесуалното положение на подсъдимата, ето
защо при индивидуализиране на
наказанието, съдът не взе предвид същото. Като смекчаващите отговорността обстоятелства съдът прие, че
конкретното деяние не се отличава с високо степен на обществена опасност,
предвид, че от него не са настъпили имуществени вреди, факта, че подсъдимата е
майка на четири малолетни деца, за които е необходимо да полага грижи. С оглед
всички тези обстоятелства съдът определи наказанието на подсъдимата Н. при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. При тези съображения и при
отчитане целите на генералната превенция (защита на обществото от подобни
деяния, разпространени и на практика безнаказани) специалната превенция
посочване на подсъдимата на укоримостта на нейното поведение, която тя не
осъзнава) съдът наложи наказание при условията на чл.55,ал.1 т.1 от НК под
минималния, предвиден в закона срок на наказание, а именно „Лишаване от
свобода” за срок една година и шест месеца, което следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим на основание
чл.57,ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Съдът не наложи на подсъдимата кумулативно
предвиденото в закона наказание „глоба”, тъй като подсъдимата не е получила сума
при използването на платежния инструмент.
Съдът прецени, че в случая, е неприложима
разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, тъй като не са налице предпоставките за
това, подсъдимата е осъждана на наказание „Лишаване от свобода“, което е
изтърпяла ефективно и е освободена на 01.03.2012г., като по отношение на същото
не е налице реабилитация. Съгласно приложената справка за съдимост се установява, че спрямо Н. има постановени
пет присъди, по които наказанията се групирани в две групи, а именно по нохд №
5046/2005г. и нохд № 905/2007г е определено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от девет месеца, като същото е приведено на
основание чл.68, ал.1 от НК.Посоченото наказание е изтърпяно от подсъдимата на
15.02.2012г и от тази датата същата е търпяла едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, определено измужду наказанията , наложени по нохд №2676/2007г., нохд №
9514/2007г. и нохд № 6948/2010г., като същото е изтърпяно на 01.03.2012г.
деянието по настоящото дело,е извършено на 15.12.2015г., поради което следва да
се приеме,че по отношение на определеното общо най-тежко наказание по нохд № 5946/2005г и нохд № 90582007г.
„лишаване от свобода“ а срок от девет месеца е настъпила реабилитация по
чл.86,ал.1т.2 от НК. По отношение на общото наказанието , обаче, по нохд
№2676/2007г., нохд № 9514/2007г. и нохд № 6948/2010г , а именно „лишаване от
свобода“ за срок от шест месеца не е приложима разпоредбата на чл.86 от НК. В
случая не е налице и постановена съдебна реабилитация , с оглед на което съдът
съобрази чл.88а,ал.1 от НК и установи, че до извършаване на деянието по
настоящото дело не са настъпили предпоставките за реабилитация, тъй като от
датата на изтърпяване на наказанието 01.03.2012г. е необходимо да е изтекъл
срока по чл.82,ал.1 т.4 от Нк, а именно пет години. При така изложеното
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца, на
което е осъдена по настоящото наказателно производство следва да бъде изтърпяно
ефективно.
по
разноските:
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът
осъди подсъдимата С.И.Н. да заплати направените по делото разноски, както
следва: направените в досъдебното производство разноски в размер на 76,54лв в
полза на държавата, направените в хода на съдебното производство разноски в
размер на 50лв, в полза на бюджета на съдебната система по сметка на СГС, както
и по 5 лв държавна такса за служебно
издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения съдът постанови
своята присъда.
СЪДИЯ
при СГС:
.