РЕШЕНИЕ
Номер 64 07 .02 Година 2019
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд , Търговско отделение, ХІХ
състав
На тридесети януари,
2019
Година
В открито заседание следния състав:
Председател:
Александър Стойчев
Секретар: Илияна Куцева-
Гичева
като разгледа докладваното от
Съдия Стойчев т. дело номер 82 по описа за 2018 година намери за установено следното:
Предявени са обективно
кумулативно съединени искове по чл.439, ал.1 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
както и възражения с правна квалификация – чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД / на ищеца/,
чл. 26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, и при условията на евентуалност – възражения по чл.
26, ал.1, пр.2 ЗЗД.
Ищецът „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ
СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД иска от съда да признае за установено по
отношение на ответното дружество „ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, че не му дължи сумите в общ размер на
127 083.45 лева, от които:
- главница в размер на 10 790.72 лв.;
- обезщетение за забава върху главницата от 10 790.72 лв., в размер на законната лихва за периода 16.11.2011 г.
-10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 6 487.87 лв.;
- главница в размер на 12 413.30 лв.;
- обезщетение за забава върху главницата от 12 413.30 лв., в размер на законната лихва за периода 16.11.2011 г. -
10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 7 463.47
лв.;
- главница в размер на 23 200.17 лв.;
- обезщетение за забава върху главницата от 23 200.17 лв., в размер на законната
лихва за периода 28.10.2011 г. - 10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 14 074.09 лв.;
- главница в размер на 19 530.05 лв.;
- обезщетение за забава върху главницата от 19 530.05 лв., в размер на законната
лихва за периода 28.12.2011 г. до 10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 11 509.50 лв.;
- 4 896.96 лв. - присъдени разноски;
- 7 000 лв. - разноски по изпълнителното дело;
- 9 717.32 лв. - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към
10.10.2017 г., за събирането на които суми е образувано изпълнително дело №
20179090400740 по
описа на
ЧСИ Х.С., рег. №
909, район на действие ОС Пловдив. Претендира присъждане на съдебните и деловодни разноски в настоящото
производство.
Ищецът твърди, че дружеството
„ИЗОТЕРМА-96" ЕООД, ЕИК *********, се е снабдило с изпълнителни листове
срещу ДП „СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ", ЕИК:*********, чийто
правоприемник е „ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ" ЕАД
(ГУСВ ЕАД), по следните граждански дела:
1. ЧГД № 20498/2011 г., по описа на PC Пловдив, ГК, XIV
с-в - Изпълнителен лист от 05.12.2012 г. за сумата от 10 790.72 лв., представляваща главница, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.11.2011 г. до окончателното
и изплащане, както и разноските по делото, включващи държавна такса от 219.31
лв. и 200 лв. адв. възнаграждение;
2. ЧГД № 20499/2011 г., по описа на PC Пловдив, ГК, XX
с-в - Изпълнителен лист от 27.07.2012 г., за сумата в размер на 12 413.30 лева,
произтичаща от неплатена фактура за СМР с № 634/21.04.2009 г., ведно със
законната лихва от 16.11.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноските
по делото в размер на 251.76 лв. - внесена държавна такса и 200 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение;
3. гр.д. № 24638/2012 г. на ПРС, XVI гр. с-в -
Изпълнителен лист от 25.07.2012г. за сумата в размер на 248.27 лв.,
съставляваща държавна такса, сума в размер на 150 лв., съставляваща внесен
депозит за вещо лице, както и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на
200 лева;
4. ЧГД № 18766/2011 г., по описа на PC Пловдив, ГК, XX с-в -
Изпълнителен лист от 28.06.2012 г., за сумата в размер на 23 200.17 лв., произтичащи от неплатени
фактури за СМР с № 258/11.11.2007 г., № 286/08.01.2008 г., № 450/08.08.2008 г., № 457/25.08.2008 г., №
533/19.11.2008 г., № 540/27.11.2008 г. и № 579/13.01.2009 г., ведно със
законната лихва от 28.10.2011 г. до изплащане на вземането, както и разноските
по делото в размер на 464 лв. - внесена държавна такса и 1 096.80 лв. - платено
адвокатско възнаграждение;
5. ЧГД № 24639/2011 г., по описа на PC Пловдив, ГК, VII c-в - Изпълнителен лист от
07.12.2012 г. за сумата от 822.82 лв. - разноски по делото;
6.ЧГД № 24641/2011 г. по описа на PC
Пловдив, БК, IV брачен състав - Изпълнителен лист от 11.03.2013 г. за сумата от
19 530.05 лв.,
представляваща незаплатена стойност по фактура № 603/18.02.2009 г., ведно със
законната лихва за забава от 28.12.2011 г. до изплащане на вземането;
7. гр.д.№ 21896/2011 г., по описа на PC Пловдив, ГК, X
с-в - Изпълнителен лист от 06.07.20012 г. за сумата от 1 044 лв., съставляваща
разноски за производството по делото.
Ищецът твърди, че за събиране на
присъдените вземания по описаните изпълнителни листове, „ИЗОТЕРМА-96" ЕООД
е образувало изпълнително дело № 20128240402124 по описа на ЧСИ К.П., рег.№
824, район на действие – ОС Пловдив.
Твърди също, че на 25.04.2014 г.,
в гр. София, между ГУСВ ЕАД и „Изотерма - 96" ЕООД, е било сключено
споразумение за уреждане на сложилите се между двете дружества отношения, вкл.
и тези по повод на описаните по-горе изпълнителни листове. Съгласно така
сключеното споразумение, ищцовото дружество, се е задължило да прехвърли на посочени
от „Изотерма - 96" ЕООД лица, собствеността върху два недвижими имота,
подробно описани в споразумението, а именно: Апартамент № 1, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.67.4.1 и Ателие № 17,
представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.67.4.51,
за обща цена от 117 364.80 лева с ДДС, която страните са прихванали срещу
задължения на ГУСВ ЕАД към „Изотерма – 96“ ЕООД, между които и тези, по
описаните по-горе изпълнителни листове.
С цитираното споразумение,
„Изотерма - 96" ЕООД се е задължило да депозира молба за прекратяване на
посоченото по-горе изпълнително дело като заплати за своя сметка всички дължими
такси по същото.
В изпълнение на сключеното
споразумение, с Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на
23.05.2014 г. във формата на Нотариален акт № 194, том I, рег.№ 1540, нот. дело
№ 169/2014 г., по описа на Нотариус С.Ч., рег.№ 381, с район на действие – РС
Ст. Загора, ГУСВ ЕАД е прехвърлило на Л.П.Д. и С.Т.Д. (собственици и управители
на „Изотерма - 96" ООД към момента на сделката) собствеността върху
описаните в споразумението недвижими имоти, като изрично в нотариалния акт е
посочено, че цената на недвижимите имоти е заплатена чрез прихващане на взаимни
задължения, съгласно споразумението от 25.04.2014 г. между ГУСВ ЕАД и „Изотерма
- 96" ООД. Нотариалният акт е вписан в
Имотния регистър при АВп с вх.рег.№ 5322/23.05.2014 г., Акт № 75, том XV, дело
N9 2958/23.05.2014 г., парт. 54314 и парт. 54369.
На следващо място, ищецът твърди,
че с три договора за цесия, сключени на 21.09.2017 г. в гр. Пловдив, между
„Изотерма- 96" ЕООД от една страна като цедент, и ответника „ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, ЕИК: ********* от друга страна, като цесионер, „Изотерма-96"
ЕООД е прехвърлило на ответното дружество вземанията си по изпълнителните
листове, описани по-горе.
За така сключените договори, ГУСВ
ЕАД е уведомено на 25.09.2017 г. На 26.09.2017 г., по молба на „ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, при ЧСИ Х.С., рег. № 909, район на действие ОС Пловдив,
е образувано изпълнително дело № 20179090400740 срещу ГУСВ ЕАД за събиране на
сумите по описаните по-горе изпълнителни листове.
С покана за доброволно
изпълнение, ищецът е бил уведомен за образуваното изпълнително дело, както и за
дължимите суми в общ размер на 127 083.45 лева, от които: главница в размер на
10 790.72 лв. със законна лихва в размер на 6 487.87 лв. за периода 16.11.2011
г. - 10.10.2017 г., главница в размер на 12 413.30 лв., със Законната лихва в
размер на 7463.47 лв. за периода 16.11.2011 г. -10.10.2017 г., главница в
размер на 23200.17 лв. със законната лихва в размер на 14 074.09 за периода
28.10.2011 г. - 10.10.2017 г., главница в размер на 19 530.05 лв., със
законната лихва в размер на 11 509.50 лв. за периода от 28.12.2011 г. до
10.10.2017 г., 4 896.96 лв. - присъдени разноски, 7 000 лв. разноски по изпълнителното дело, 9
717.32 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.10.2017 г.
Ищецът твърди, че не дължи
посочените в ПДИ суми, като счита че към момента на сключване на процесиите
договори за цесия, цедентът „Изотерма-96" ООД не е имал съществуващи и
годни да бъдат прехвърлени вземания към ГУСВ ЕАД за сумите по посочените
изпълнителни листове, поради което предметът на всеки от тези договори е бил
невъзможен още към момента на сключването им, следователно тези договори за
цесия, според него са нищожни поради невъзможен предмет по см. на чл. 26 ЗЗД. В
тази връзка твърди, че взискателят „ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ" ЕООД, като
цесионер по нищожни договори, не е могъл да придобие правата, произтичащи от
тях.
Отделно от горното, ищецът
твърди, че доколкото към момента на сключване на описаните договори за цесия,
цедентът „Изотерма-96" ЕООД не е притежавал вземанията - предмет на
договорите за цесия, то не е могло да прехвърли същите на цесионера, ответник в
настоящото производство.
По изложените съображения ищецът
счита, че за него е налице правен интерес да предяви иск за признаване за
установено по отношение на ответното дружество, че не му дължи сумите по
описаните по-горе 7 бр. изпълнителни листове, вкл. и начислените лихви върху
тези суми, за събирането на които е образувано е изпълнително дело №
20179090400740.
ОТВЕТНИКЪТ
оспорва изцяло исковете. Твърди, че се легитимира като кредитор на ищеца въз основа на
посочените в исковата молба три договора за цесия, сключени на 21.09.2017 г. в
гр. Пловдив, между „Изотерма-96“ ЕООД, от една страна като цедент и „ПРОПЪРТИ
МЕНИДЖМЪНТ” ЕООД, ЕИК: ********* от друга страна, за които ГУСВ ЕАД е било уведомено на
25.09.2017 г.
Оспорва твърдението на ищеца, че вземанията по процесните изпълнителни листове са погасени чрез прихващане с
цената на прехвърлените
недвижими имоти. В
тази връзка твърди, че както сключеното на 25.04.2014 г., в гр. София, между
ГУСВ ЕАД и „Изотерма - 96" ЕООД споразумение, така и договорът за покупко - продажба на
недвижими имоти от 23.05.2014 г. във
формата на Нотариален акт № 194, том I, рег. № 1540, нот. дело № 169/2014
г., по описа на Нотариус С.Ч., рег. № 381, с район на действие – РС Стара Загора, са нищожни, поради
противоречие със закона и при условията на евентуалност - поради заобикаляне на
закона, а именно на
разпоредбите на чл.14, чл.15, чл.15д, чл. 15е и чл. 16 от ПРУПДТДЦУК. Правният си интерес от прогласяване на
нищожността на посоченото споразумение и нотариален акт за продажба обосновава
с факта, че в случай, че съдът прогласи нищожността им, това ще означава, че ищецът ГУСВ ЕАД
не е изпълнил задължението си да прехвърли /продаде/ собствеността върху
цитираните в споразумението и нотариалния акт 2 бр. недвижим имоти. По този начин след като е нямало сключени договори
/споразумение и нотариален акт за продажба, ищецът ГУСВ ЕАД е нямал вземане,
представляващо евентуално дължимата продажна цена, с което да е могъл да
прихване задълженията си към „Изотерма
96“ ООД, произтичащи
от посочените в исковата молба 7 бр. изпълнителни листове. Това от своя страна
означава, че вземането на „Изотерма - 96" ЕООД срещу ответника ГУСВ ЕАД съществува, може да бъде
валидно прехвърлено с договор за цесия и е надлежно прехвърлено на ответника по силата на приложените към
исковата молба 3 бр. договори за цесия от 21.09.2017 год.
На следващо място твърди, че
ищецът ГУСВ ЕАД е дружество с 100% собственост на държавата, с капитал в размер
на 176 173 000 лева, който е образуван от непарична вноска на държавата в
началото на 2012 г. /вж. вписване в Агенция по вписванията, ТР по партида на
търговеца ГУСВ ЕАД, ЕИК *********/. Това според ответника означава, че при
извършването на разпоредителни сделки с дълготрайни материални активи (каквито
са недвижимите имоти), следва да бъдат спазвани правилата на Правилника за реда
за упражняване на правата на държавата в търговски дружества с държавно участие
в капитала, приет с ПМС № 112 от 23.05.2003 г (ПРУПДТДЦУК), а не общите
разпоредби за продажбата предвидени в ЗЗД и ТЗ. Това според него е така, тъй
като разпоредбите относно продажбата на недвижими имоти в ПРУПДТДДУК са
специални и като такива се прилагат при извършване на продажба от търговските дружества
с държавно участие в капитала, каквото е ищецът ГУСВ ЕАД. Посочва, че съгласно
чл. 14 от ПРУПДТДДУК сключването на договори за продажба на дълготрайни активи
се извършва след провеждане на търг или на конкурс по реда на правилника.
Твърди, че споразумението и нотариалният акт за продажба не са сключени след
провеждане на търг и/или конкурс. Счита, че това се доказва от факта, че
съгласно чл. 1 от споразумението от 25.04.2014 год. страните предварително, без
провеждане на търг и/или конкурс, са договорили, че ГУСВ ЕАД ще продаде на
посочените от „Изотерма 96“ ООД физически лица, а именно Л. П. Д., ЕГН **********
и С.Т.Д., ЕГН ********** правото на собственост върху недвижими имоти,
собственост на ГУСВ ЕАД. По този начин предварително е договорено: 1. на кого -
на Л. П. Д. и на С.Т.Д. и 2. срещу какво - срещу прихващане на вземания на
трето лице - „Изотерма 96“ ООД към ищеца ГУСВ ЕАД, ще се прехвърли
собствеността върху двата недвижими имота, собственост на ищеца ГУСВ ЕАД -
дружество със 100% собственост на държавата. Предварителното определяне обаче
на купувачите и на цената /насрещната престация/ е незаконосъобразно. Това е
така, тъй като съгласно посочените разпоредби на ПРУПДТДЦУК, намиращи приложение
в настоящия случай, купувачът не може да бъде предварително договорен
/определен, избран/ от продавача, а следва да бъде избран само след провеждане
на търг и/или конкурс, като за спечелил търга, респ. конкурса се смята този
участник, който е предложил най-висока цена и спечелилият е длъжен да заплати
/реално да внесе/ предложената от него най - висока цена в сроковете и съгласно
условията на търга, респ. конкурса. В този смисъл ответникът твърди, че третите
лица Л.Д. и С.Д. - купувачи /приобретатели/ по споразумението и нотариалния акт
за продажба не са участвали в търг /конкурс/, не са спечелили търг /конкурс/,
не са платили реално цената, поради което с тях не е могло /не е имало право/
да се сключва както споразумението, така и нотариалния акт за продажба.
На следващо място, посочва че в
цитираните по - горе споразумение и нотариален акт за продажба се твърди да е
направено прихващане на вземането /продажната цена/, което ищецът ГУСВ ЕАД има
да получава за прехвърлените недвижими имоти, срещу задължение, което ищецът
ГУСВ ЕАД има към трето лице „Изотерма – 96“ ООД, а не към купувачите Л.Д. и С.Д..
Задължението за заплащане на продажната цена по прехвърлителната сделка обаче
следва да се изпълни и се дължи от купувачите Л.Д. и С.Д., а не от третото лице
„Изотерма 96“ ООД. Следователно твърди, че прихващане не може да се извърши.
Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД прихващане е
допустимо, само когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни вещи. В
случая ищецът ГУСВ ЕАД не дължи нищо на купувачите Л.Д. и С.Д., поради което не
може да се прихваща вземането, което ГУСВ ЕАД има към тези лица за заплащане от
тях на покупната цена с несъществуващо /липсващо/ задължение на ищеца ГУСВ ЕАД
към купувачите. С оглед изложеното, ответникът счита, че не е изпълнен
фактическият състав на разпоредбата на чл. 103 от ЗЗД, поради което прихващане
не е могло да се извърши и задължението на ищеца ГУСВ ЕАД не е погасено.
Твърди също, че споразумението и
нотариалният акт, подробно описани по-горе, са нищожни и поради противоречие, и
при условията на евентуалност - поради заобикаляне на разпоредбите на чл. 264,
ал. 1 във вр. с чл. 264, ал. 4 от ДОПК. В тази връзка посочва, че съгласно чл.
264, ал.1 от ДОПК прехвърляне или учредяване на вещни права върху недвижими
имоти се допуска след представяне на писмена декларация от прехвърлителя за
липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци,
мита и задължителни осигурителни вноски. Ответникът твърди, че към 23.05.2014
год. ГУСВ ЕАД е имало непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, поради което
продажбата не е могла да бъде осъществена по реда на чл. 264 ал.1 от ДОПК.
Според ответника, продажбата е могла да се осъществи единствено по реда на 264,
ал. 4 от ДОПК, а именно - да бъде извършена само в случай, че непогасените
задължения бъдат заплатени или ако длъжникът /в случаят ищецът ГУСВ ЕАД /
писмено декларира, че е съгласен публичните държавни и общински вземания да се
погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и
купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет. Ето защо счита, че при
наличие на непогасени публични задължения, отчуждаване на недвижими имоти от
длъжника може да бъде извършено само ако публичните държавни и общински
вземания се погасяват от сумата срещу прехвърлянето. Вземането на ищеца ГУСВ
ЕАД за получаване на продажната цена за прехвърлените 2 бр. недвижими имота от
купувачите по сделката Л.Д. и С.Д. е следвало да се внесе в НАП за погасяване
на публичните задължения. Като това не е било сторено, а вземането е погасено
/прекратено/ чрез прихващане срещу насрещно задължение на ищеца длъжник - ГУСВ
ЕАД и при това със задължение към трето неучастващо в сделката лице – „Изотерма
96“ ООД, а не със задължение на ГУСВ ЕАД към реалните купувачите по сделката,
са извършени действия, които изцяло са в противоречие с духа и целта на
разпоредбата на чл. 264 от ДОПК, както и при заобикаляне на същата.
По делото са конституирани като
трети лица помагачи на страната на ответника – „Изотерма – 96“ ООД, Л.П.Д. и С.Т.Д.,
които не взимат становище по исковете.
Пловдивски Окръжен Съд, Търговско
отделение, ХІХ с., като обсъди обстоятелствата по делото и представените
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:
Безспорен по делото е факта на
сключване на посочените в исковата молба три договора за цесия от 21.09.2017 г.
Страните не спорят и по отношение обстоятелството, че за така сключените
договори за цесия, ГУСВ ЕАД е било уведомено на 25.09.2017 г. Също е безспорно,
че на 25.04.2014 г., в гр. София, между
ГУСВ ЕАД и „Изотерма - 96" ЕООД, е било сключено споразумение за уреждане
на сложилите се между двете дружества отношения, вкл. и тези по повод на
описаните по-горе изпълнителни листове. Съгласно така сключеното споразумение,
ищцовото дружество, се е задължило да прехвърли на посочени от „Изотерма -
96" ЕООД лица, собствеността върху два недвижими имота, подробно описани в
споразумението, а именно: Апартамент № 1, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68850.514.67.4.1 и Ателие № 17, представляващо
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.67.4.51, за обща цена от
117 364.80 лева с ДДС, която страните са прихванали срещу задължения на ГУСВ
ЕАД към „Изотерма – 96“ ЕООД, между които и тези, по описаните по-горе
изпълнителни листове.
С цитираното споразумение,
„Изотерма - 96" ЕООД се е задължило да депозира молба за прекратяване на
посоченото по-горе изпълнително дело като заплати за своя сметка всички дължими
такси по същото.
В изпълнение на сключеното
споразумение, с Договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на
23.05.2014 г. във формата на Нотариален акт № 194, том I, рег.№ 1540, нот. дело
№ 169/2014 г., по описа на Нотариус С.Ч., рег.№ 381, с район на действие – РС
Ст. Загора, ГУСВ ЕАД е прехвърлило на Л.П.Д. и С.Т.Д. (собственици и управители
на „Изотерма - 96" ООД към момента на сделката) собствеността върху
описаните в споразумението недвижими имоти, като изрично в нотариалния акт е
посочено, че цената на недвижимите имоти е заплатена чрез прихващане на взаимни
задължения, съгласно споразумението от 25.04.2014 г. между ГУСВ ЕАД и „Изотерма
- 96" ООД. Нотариалният акт е вписан в
Имотния регистър при АВп с вх.рег.№ 5322/23.05.2014 г., Акт № 75, том XV, дело
N9 2958/23.05.2014 г., парт. 54314 и парт. 54369.
Съдът установява, че във връзка с
така посочените уговорки изпълнителното производство е било прекратено по
искане на взискателя. От съдържанието на представените по делото писмени
доказателства, а именно копие от ИД № 20128240402124 и доказателства от изп.
дело № 20179090400740 по описа на ЧСИ Х.С., рег. № 909, район на
действие ОС Пловдив
се изяснява безспорно, че на практика се касае за едни и същи дължими суми по
издадени в полза на първоначалния взискател ИЗОТЕРМА -96 ЕООД седем броя
изпълнителни листове. Първоначално кредиторът е инициирал изпълнително
производство въз основа на четири изпълнителни листове, като впоследствие е
добавил още три.
При така очертаната фактическа
обстановка ищецът счита, че не дължи сумите по второто изпълнително дело, тъй
като е изпълнил задълженията си въз основа на изпълнителните титули, които
отново се употребяват, като основание за претендирани от втория кредитор права.
По повод на съдържанието споразумение от 25.04.2014г. и нотариален акт
№ 194, том I, нот. Д. №
169/2014г. следва да се посочи, че на практика е налице фигурата на договор в
полза на трето лице. Правната
уредба на договора в полза на трето лице се съдържа в разпоредбата на чл.22,
ал.1, изр.1 ЗЗД, според който „може да се договаря и в полза на трето лице“.
Съгласно широко приетата теоретична постановка, при този договор страните -
обещателят (промитентът) и уговарящият (стипулантът, уговорителят) се съгласяват,
че едно трето лице (бенефициер), което не участва в договора нито пряко, нито
чрез представител, ще има правото да иска изпълнението на поетото от обещателя задължение. Дефиницията акцентира върху
последицата от съглашението - пораждането на право за трето лице (което нито
при сключването му, нито впоследствие става страна по договора) да иска от
едната страна по договора реално изпълнение на задължението, поето спрямо
другата. В случая
кредиторът ИЗОТЕРМА – 96 ЕООД, като уговаряща страна и длъжникът ГУСВ от друга
страна, като обещател се съгласяват, че трети лица ще бъдат реципиенти на
правата, които длъжникът промитент ще им прехвърли. В договорът е прието между
страните, че с това изпълнение спрямо трети лица обещателят ще изпълни своето
задължения към стипуланта, като по усмотрение на страните уговорката е да се
дадат конкретни вещи вместо изпълнението на установеното между страните парично
задължение. Изрично между съконтрагентите е прието, че с изпълнението по
отношение на трето лице длъжникът погасява задълженията си към кредитора.Т.е. в
рамките на едно и също съглашение са налице два договора- в полза на трето
лице, както и е налице договор между кредитор и длъжник за установяване на
модалитети по възникналото между страните правоотношение, а именно за
възникване на уговорка за даване вместо изпълнение на парично задължение.
В този аспект и твърденията на
ищеца за наличие на правната фигура по чл.103 от ЗЗД са неоснователни. Въпреки
това обаче като краен резултат очертаната от ищеца фактическа обстановка води
на извод, че вземанията на ИЗОТЕРМА- 96 ЕООД са били погасени към момента на
сключване на договорите за цесия. Съдът не е обвързан от квалификациите на
страните, като въз основа на твърденията на ищеца може да се стигне до краен
извод за основателност на предявения отрицателен установителен иск.
По делото се установява, че
длъжникът е прехвърлил на третите лица посочени в съглашението собствеността на
двата недвижими имота, като съобразно уговорките между страните с това
изпълнение са погасени задълженията по изпълнителното дело на ЧСИ П. по представените пред него седем
броя изпълнителни листове. При извършването на последващите прехвърляния на
вземанията по същите изпълнителни титули не се е осъществил някакъв
транслативен ефект на имуществени права между патримониума на цедента и
цесионера. Възраженията на ищеца за нищожност на договорите за цесия са
неоснователни, тъй като не се касае за невъзможен предмет по смисъла на закона.
В случая обаче доколкото към момента на сключване на описаните договори за
цесия, цедентът „Изотерма-96" ЕООД не е притежавал вземанията - предмет на
договорите за цесия, то същият не е могъл да ги прехвърли на цесионера,
ответник в настоящото производство. Поради това и следва да се приеме, че взискателят по изпълнително дело № 20179090400740 по описа на ЧСИ Х.С., рег. № 909, район на
действие ОС Пловдив
не се легитимира като кредитор. Поради това и искът е безспорно основателен.
Съдът не счита направените от
ответната страна възражения за основателни. Ответникът твърди, че както сключеното на
25.04.2014 г., в гр. София, между ГУСВ ЕАД и „Изотерма - 96" ЕООД
споразумение, така и договорът
за покупко - продажба на
недвижими имоти от 23.05.2014 г. във
формата на Нотариален акт № 194, том I, рег. № 1540, нот. дело № 169/2014
г., по описа на Нотариус С.Ч., рег. № 381, с район на действие – РС Стара Загора, са нищожни, поради
противоречие със закона и при условията на евентуалност - поради заобикаляне на
закона, а именно на
разпоредбите на чл.14, чл.15, чл.15д, чл. 15е и чл. 16 от ПРУПДТДЦУК. Съдът не счита посоченото
възражение за основателно. Установява се по делото и от представените писмени
доказателства от МРРБ и от заключението на вещото лице по назначената
експертиза, че предметът на сделката по нотариалния акт е заприходен при ищеца
не като ДМА, а като готова продукция. Цитираните от ответника членове на ПРУПДТДЦУК касаят единствено ДМА. В случая
вещите са заприходени като краткотраен материален актив и чл. 14 и сл. не
намират приложение. Т.е. праводателят ГУСВ законосъобразно се е разпоредил с
процесните активи. Съдът не установява някакви други обстоятелства водещи до
недействителност на правоотношението.
Ответникът твърди също, че
споразумението и нотариалният акт, подробно описани по-горе, са нищожни и
поради противоречие, и при условията на евентуалност - поради заобикаляне на
разпоредбите на чл. 264, ал. 1 във вр. с чл. 264, ал. 4 от ДОПК. В тази връзка
посочва, че съгласно чл. 264, ал.1 от ДОПК прехвърляне или учредяване на вещни
права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация
от прехвърлителя за липса на непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. Ответникът
твърди, че към 23.05.2014 год. ГУСВ ЕАД е имало непогасени, подлежащи на
принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни
вноски, поради което продажбата не е могла да бъде осъществена по реда на чл.
264 ал.1 от ДОПК.
Действително по делото е
представено писмено доказателство от НАП, което обективира обстоятелството, че
за процесния период ищецът е имал публични задължения. Нормата на чл.264 от ДОПК обаче по своето съдържанние не може да мотивира извод за наличието на
недействителност на правоотношенията. Ал.1 на цитираната новела гласи, че прехвърлянето или учредяването на вещни
права върху недвижими имоти се допуска след представяне на писмена декларация
от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или
залогодателя, че няма непогасени подлежащи
на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни
осигурителни вноски. Т.е. видно е, че законодателят е въвел, като иманентна необходимост и част
от изискуемия фактически състав, наред с факта на налични публични задължения,
и обстоятелството, че тези задължения следва да подлежат на принудително
изпълнение. В случая това не е установено по делото да е налице. Представено е
от НАП писмо /лист 177/ установяващо, че са налице задължения на ГУСВ, но това
не е достатъчно, с оглед на разпоредбата на ДОПК, за да се приеме, че е нарушен
чл.264, ал.1. Съобразно чл.127 от ДОПК установеното с ревизионния акт задължение
подлежи на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчването на акта. След изтичането на срока по ал.
1 ревизионният акт подлежи на принудително изпълнение, освен ако изпълнението е
спряно по реда на този кодекс. В тази връзка може да се каже, че по делото не
се установяват наличието на подлежащи на принудително изпълнение задължения на
продавача.
На следващо място в ал.5 е
посочено, че на държавата и
общината не могат да се противопоставят действията по ал. 1 и 2, извършени в
нарушение на ал. 4.
Тълкуването на съдържанието на посочената новела води на извода, че се касае до
вид относителна недействителност на сделка сключена при нарушение правилата на
чл.264 от ДОПК. В случая този правен институт е уреден в полза на държавата и
общините, като трети лица не могат да се позоват на посоченото основание за
недействителност на един договор.
С оглед на всичко изложено искът
е основателен, поради което и ответникът ще следва да понесе направените от
ищеца деловодни разноски. По повод на искането за присъждане на посочения в
списъка за разноски адвокатски хонорар на пълномощника на ищеца, ответникът е
направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съобразно новелата на ал.5 от чл.78 на ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съдът намира възражението за
основателно. Фактическата и правна сложност на разгледания казус, според
настоящият състав на съда не отговаря на адвокатско възнаграждение в размер от
7500 лева. Съобразно правната природа на правния спор справедливия еквивалент
на положения труд от пълномощника на ищеца, според настоящия състав на съда, е
в размер на 3000 лева.
Ето защо и Съдът
Р
Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД с ЕИК *********, че ищецът
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ с ЕИК ********* не му дължи сумите в общ размер
на 127 083.45 лева, от които:
- главница в размер на 10 790.72 лв.;
- обезщетение за забава върху
главницата от 10 790.72
лв., в размер на законната лихва за периода 16.11.2011 г.
-10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 6 487.87 лв.;
- главница в размер на 12 413.30 лв.;
- обезщетение за забава върху
главницата от 12 413.30
лв., в размер на
законната лихва за периода 16.11.2011 г. -
10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 7 463.47
лв.;
- главница в размер на 23 200.17 лв.;
- обезщетение за забава върху
главницата от 23 200.17 лв., в размер на законната
лихва за периода 28.10.2011 г. - 10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 14 074.09 лв.;
- главница в размер на 19 530.05 лв.;
- обезщетение за забава върху
главницата от 19 530.05 лв., в размер на законната
лихва за периода 28.12.2011 г. до 10.10.2017 г., възлизащо на сумата от 11 509.50 лв.;
- 4 896.96 лв. - присъдени
разноски;
- 7 000 лв. - разноски по
изпълнителното дело;
- 9 717.32 лв. - такси по
Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 10.10.2017 г., за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 20179090400740 по описа на ЧСИ Х.С., рег. № 909, район на
действие ОС Пловдив.
ОСЪЖДА
ПРОПЪРТИ МЕНИДЖМЪНТ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ
СТРОИТЕЛСТВО И ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ с ЕИК ********* сумата от 8143.34 лева направени
деловодни разноски.
Решението е обжалваемо пред ПАС в
двуседмичен срок от връчването.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :