Р Е Ш Е Н И Е
№260097
гр.Р, 18.12.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Рнски окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на втори
декември две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: МАРИЯ ВЕЛКОВА
при секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от съдията Велкова т. д.
№ 245 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е искова молба от И.С.Т. – постоянен синдик на Кск „РПК“ (в несъстоятелност), ЕИК ***, срещу Кск „РПК“ (КСК „РПК“) гр.Р (в несъстоятелност), ЕИК ***, И.П.П., Н.Й.Б., М.Г.П. и П.Т.Ч.,***, с която е предявен иск,
квалифициран от него като такъв с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и
съединен с него обусловен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на
несъстоятелността на КСК „РПК“ Договор за продажба на дружествени дялове от
капитала на „К С“ ЕООД гр. Р, с ЕИК ***, сключен на 27.04.2018 г. с
едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието, рег. № 5045 и рег.
№ 5046 на Г.Г., н. с район на действие РРС, вписан под
рег. № *** на Нотариалната камара, по силата на който КСК „РПК“ е продала
собствените си 1 000 (хиляда) дружествени дяла, всеки един с номинална стойност
от 5 (пет) лева и с обща номинална стойност от 5 000 (пет хиляди) лева от
капитала на „КТД-СПБ“ ЕООД гр. Р, при следното разпределение: на И.П.П. – 211 дружествени дяла с обща номинална стойност от 1 055
лв., за сумата от 26 600,34 лв., на Н.Й.Б. – 486 дружествени дяла с обща
номинална стойност от 2 340 лв., за сумата от 61 172,55 лв., на М.Г.П. – 141
дружествени дяла с обща номинална стойност от 705 лв., за сумата от 17 761,32 лв.
и на П.Т.Ч. – 162 дружествени дяла с обща номинална стойност от 810 лв., за
сумата от 20465,79лв., или общо за 126 000 лв., която сума по обща
договорка на страните по сделката е прихваната с вземанията на купувачите за
срочни допълнителни вноски, направени от тях във Взаимо-спомагателната
каса на кооперацията, до размера на съответната продажна цена на дяловете на
дружеството по договора. Претендирано е и осъждане на
ответниците И.П.П., Н.Й.Б.,
М.Г.П. и П.Т.Ч. да върнат в масата на несъстоятелността на КСК „РПК“ полученото
по обявената за относително недействителна сделка, а именно И.П.П. – сумата от 26 600,34 лв., Н.Й.Б. – сумата от 61 172,55 лв.,
М.Г.П. – сумата от 17761,32 лв. и П.Т.Ч. – сумата от 20 465,79 лв.
Ищецът твърди, че с
решение № 162/15.10.2018 г. постановено по т.д.
№ 132/2018 г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността на К. – с. к. „РПК“
(в несъстоятелност), ЕИК ***, с начална дата 30.04.2018 г. С определение №
440/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 132/2018 г. по описа на РОС е назначен
за постоянен синдик. Счита, че процесният договор е относително недействителен
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като фактическият състав
на договора за продажба на дружествени дялове се е осъществил в пълнота на
27.04.2018 г. и попада в двугодишния период преди подаване на молбата за
откриване на производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. – 30.04.2018 г.
Дори да се приеме, че сделката е завършена едва на 14.05.2018 г. – датата на
вписване в ТРРЮЛНЦ, тогава разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ пак е
приложима с оглед предвиденото в чл. 647, ал. 2 от ТЗ. Сделката е извършена от
несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността, поради това,
че с отчуждаването на елемент от имуществото се намалява съдържанието на масата
на несъстоятелността и респ. същото не може да бъде осребрено в производството
и получената от реализацията му сума да бъде разпределена между кредиторите на
несъстоятелността по реда на чл. 722 от ТЗ. Излага подробни доводи за това, че
с извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява
целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на
кредиторите, като намалява възможността останалите от неговите кредитори,
различни от купувачите по сделката, да получат удовлетворяване на вземанията си
към длъжника.
Твърди, че в конкретния случай механизмът на
удовлетворяване на член-кооператорите е по-различен, като правото на
собственост върху недвижим имот е придобито от член-кооператори опосредено. КСК „РПК“ е била едноличен собственик на
капитала в търговско дружество „К С“ ЕООД гр. Р с ЕИК ****. Това дружество е
било собственик на следните недвижими имоти в гр. Варна: Магазин 31Б с площ
11.200 кв. м., Магазин 31В с площ 22.100 кв. м., Магазин 31Г с площ 18.800 кв.
м., подробно индивидуализирани в исковата молба. На 27.04.2018 г. на основание
чл. 129 от ТЗ е сключен договор за продажба на дружествени дялове с
едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието, по силата на който
КСК „РПК“ продава на член-кооператорите си, ответниците от № 2 до № 5,
собствените си 1 000 дружествени дяла, всеки един с номинална стойност от по 5
лева и на обща номинална стойност от 5 000 лева, от капитала на „К-С” ЕООД гр. Р,
при посоченото в договора разпределение на дружествените дялове. Общата
уговорена продажна цена за дружествените дялове, формиращи капитала на „К-С“
ЕООД гр. Р, възлиза на 126 000 лв.
На 14.05.2018 г. с вписване под № 20180514111425 по
партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ четиримата купувачи (член-кооператори) са
вписани като съдружници. Вписана е и промяна в управителя на „КТД-СПБ“ ЕООД.
Променен е и адресът на управление на дружеството.
На 12.10.2018 г. е сключен договор за продажба на
дружествени дялове с едновременна нотариална заверка на подписите и
съдържанието. По силата на този договор ответниците от № 2 до № 5 са продали на
третото лице Стефка Иванова Станчева, притежаваните от тях дружествени дялове в
процесното дружество. Уговорена е продажна цена в размер на 100 лева, която е
посочена като платена от купувача в брой. На 18.09.2018 г. дружеството се е
разпоредило с недвижимите имоти.
Признава обстоятелството, че ответниците от № 2 до № 5 са
имали ликвидни и изискуеми вземания от първия ответник КСК „РПК“ за изплащане
на срочни допълнителни парични вноски във Взаимо-спомагателната
каса на кооперацията. Вместо изплащане на дължимата парична сума Кредитно -
спестовна кооперация „РПК“ по допълнителна договорка с ответниците от № 2 до №
5 е престирала, като е прехвърлила правото на
собственост върху свои дружествени дялове, чрез което косвено им е предоставила
право на собственост върху недвижими имоти – магазини.
Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимите
имоти е осъществено в резултат на взето решение на извънредно Общо събрание на
кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр. Р, по силата на което поради
липса на ликвидни парични средства в кооперацията и невъзможност да погасява
задълженията си е дадена възможност на всички член – кооператори, които писмено
заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижим имот, притежаван от
кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран
оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от кооперацията.
В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ
нормата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, ищецът излага доводи за това, че
атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са
първият ответник и ответниците от № 2 до № 5, в качеството си на
член-кооператори, прилагайки по аналогия & 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ТЗ, касаеща
съдружниците в дружество с ограничена отговорност. Сочи, че свързаност между
тях е налице и по см. на & 1, ал. 2 от ДР от ТЗ, с оглед участието на
ответниците от № 2 до № 5 пряко в капитала първия ответник, както и че свързано
лице предвид нормата на чл. 37 от Устава е всяко лице, което може да има
информация за търговеца, извън обичайната.
По отношение на съединения с главния иск, осъдителен иск
по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД сочи, че при обявяване на атакуваната сделка за относително недействителна
по отношение на кредиторите на несъстоятелността, приобретателите
следва да върнат полученото по сделката. Задължението на страните за връщане на
престацията възниква от деня на получаване на същата – датата на сделката
27.04.2018 г., доколкото уважаването на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ има
обратно действие в отношенията между страните. Ищецът счита, че след като
дружествените дялове са отчуждени на трето лице, ответниците от № 2 до № 5
обективно не са в състояние да върнат в масата на несъстоятелността
дружествените дялове, които вече не са тяхна собственост, а дължат паричната им
равностойност към датата на сделката.
В молба-изявление, вх. № 10580 от 01.10.2019 г., в
изпълнение на указанията на РОС, дадени с Разпореждане № 2261/17.09.2019 г., с
което исковата молба е оставена без движение, ищецът е уточнил активната и
пасивната легитимация на страните, като е изложил довод, че титуляр на
материалното вземане, предмет на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, което възниква
като последица при уважаване на иска по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ, е на
несъстоятелния длъжник, но с измененията на чл. 649, ал. 2 от ТЗ, обн. в ДВ бр. 20/2013 г., е предоставена допълнителна
възможност на синдика да предяви и обусловените осъдителни искове, като съобразно
правомощията си по чл. 658, т. 7 от ТЗ упражни правата на длъжника, действайки
като негов процесуален субституент. По отношение на
обусловения иск е конкретизирал, че отчуждаването на вещта на трето
добросъвестно лице прави реституцията невъзможна и задължението за връщане на
даденото се свежда до възстановяване на полученото съгласно чл. 57, ал. 2 от ЗЗД, а това по своята същност представлява компенсаторното обезщетение. Предвид
липсата на покана от кредитора преди разпоредителната сделка към последващ приобретател от
12.10.2018 г., ответниците от № 2 до № 5 следва да върнат в масата на
несъстоятелността това, от което са се възползвали, с изключение на плодовете,
а именно облагата, която са получили по осъществената от тях разпоредителна
сделка в полза на третото лице Стефка Иванова Станчева. Направено е възражение
от ищеца за симулативност на продажната цена,
посочена в договора за продажба на дружествени дялове от 12.10.2018 г., с оглед
на което същият счита, че това, което следва да бъде размерът на
компенсаторното обезщетение е пазарната цена, определяема към момента на
осъществяване на разпореждането с дружествените дялове в полза на трето лице – 12.10.2018
г., като твърди, че действителната продажна цена на дяловете е равна по размер
на цената на придобиване към 27.04.2018 г.
Препис от исковата молба и доказателства към нея са
изпратени на ответниците, които са подали в срок писмен отговор.
Ответникът Кск „РПК“ (в несъстоятелност), представлявана от десезирания орган на управление
– председателят Юрий Дудев, чрез адв. Ф.М. ***, е
подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално допустими,
но неоснователни. Излага доводи за това, че сделката между кооперацията и останалите
ответници е сключена много над пазарната цена към датата на изповядването ѝ
и е налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на
длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата е
излязло имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в
резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане на масата на
несъстоятелността, трябва да е извършена сделка на цена, по-ниска от пазарната.
Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица, доколкото в нито
един нормативен акт не се съдържа такова определение за свързаност, което да
касае отношенията между кооперация и член-кооператор.
Заявява, че решението от проведеното извънредно общо
събрание на Кск „РПК“ гр. Р, въз основа на което е
извършена процесната сделка е взето почти единодушно, не е обжалвано от никой и
като такова е влязло в сила. Категорично твърди, че не е имало член-кооператор,
който да е поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му
е отказано. Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой член-кооператор ще
закупи имота като в много случаи член-кооператорите са се обединили и закупили
имоти в режим на съсобственост. Приложено представя нотариални актове на други
член-кооператори като доказателство, че дори и тези с малки вземания не са
увредени, тъй като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки
малкия размер на вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като
неоснователни.
Ответниците И.П.П., М.Г.П. и П.Т.Ч., чрез адв. Ф.М. ***, са депозирали отговор и също считат, че
исковете са процесуално допустими, но изцяло неоснователни, за което развиват
подобни съображения. Заявяват знание, че не е имало нито един член-кооператор,
който да е поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията и това право
да му е отказано като, за да бъде процесът максимално справедлив, са проведени
вътрешни търгове с наддаване кой точно член-кооператор ще закупи чрез
прихващане конкретния имот. Поради недостига на достатъчно средства някои от
кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Счита,
че с така извършените сделки не е налице увреждане на кредиторите, тъй като
сключването на договор за покупко-продажба на дружествени дялове сам по себе си
не уврежда масата на несъстоятелността. От масата на несъстоятелността е
излязло едно имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията
в резултат на извършеното прихващане. Налице е еквивалентна имуществена размяна
от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува масата на
несъстоятелността. Акцентира върху категоричността на съдебната практика по
въпроса относно обстоятелството, че за да е налице увреждане на масата на
несъстоятелността, което е и единствената предпоставка по чл. 647, ал. 1, т. 6
от ТЗ, то трябва да е извършена сделка на цена, по-ниска от пазарната, което не
е налице в настоящия случай. Освен това сочи, че въз основа на получените суми
от извършените сделки, вследствие взетите решения, са направени няколко транша
от плащания на дължими суми по направени допълнителни вноски, като към момента
е платено частично на много от член-кооператорите въз основа на направени от
тях заявления и по този начин са намалили и задълженията на кооперацията.
Считат, твърденията за свързаност на посочените основания категорично за
неверни по подробно изложени съображения. Ако съда прецени иска по чл. 647, ал.
1, т. 6 от ТЗ за основателен, считат, че следва в хипотезата на чл. 57, ал. 2
от ЗЗД ответниците да върнат пазарната цена на дружествените дялове към момента
на отчуждаването. Молят да се постанови решение, с което претенциите срещу тях
да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират направените в производството разноски.
Ответницата Н.Й.Б.,
чрез адв.Ф.М. ***, е депозирала писмен отговор, като
също счита, че исковете са процесуално допустими, но изцяло неоснователни, за
което развива подобни съображения, идентични с
изложените в отговора на ответниците И.П.П., М.Г.П. и П.Т.Ч.. Моли да се постанови решение, с което
претенциите срещу нея да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените в
производството разноски.
В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова
молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и
чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД
по изложените преди това доводи. Допълнително се акцентира на обстоятелството,
че „КТД-СПБ” ООД гр. Р на 18.09.2018 г. е продало на „Сафари“
ООД трите процесни магазина в гр. Варна, като се
твърди, че след извършването на продажбата, постъпилата от нея продажна цена е
била разпределена като дивидент между четиримата съдружници – ответниците от №
2 до № 5, което е станало преди прехвърлянето на дружествените дялове на
12.10.2018 г. По отношение на осъдителния иск счита, че в конкретния случай
облагодетелстването на ответниците от № 2 до № 5 е извършено не чрез последващата продажба на дружествените дялове на явно
занижена цена, а посредством разпределението на получената от продажбата на
трите магазина продажна цена. С оглед на това от тези ответници ищецът
претендира да заплатят на КСК „РПК“ сумите, от които са се възползвали в
резултат на сделката от 18.09.2018 г. и разпределението на продажната цена
съответно на квотите си в капитала на „К С“ ООД гр. Р.
Допълнителни писмени отговори от ответниците на
допълнителната искова молба няма депозирани.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма спор, че с влязло в сила решение №
162/15.10.2018 г. по т. д. № 132/2018 г. на РОС на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност
на Кредитно – спестовна кооперация „РПК“ с начална дата на
неплатежоспособността 30.04.2018 г. Представено е определение № 440/16.11.2018
г. по т. д. № 132/2018 г. по описа на РОС, с което И.С.Т. е назначен за
постоянен синдик на КСК „РПК“. Посочените обстоятелства се установяват и от
обявените в ТР актове по партидата на кооперацията.
По делото е приложен Протокол № 32/23.07.2016 г. от
извънредно общо събрание на КСК „РПК“, на което е взето решение след постъпване
на определена сума от реализация на активи, в т. ч. продажба на недвижими
имоти, представляваща 10 % от общия размер на задълженията по допълнителните
вноски, да се осъществи съразмерно плащане на допълнителните вноски във ВСК на
всички членове на части по 10 %. Общото събрание е приело още решение член-кооператори,
които писмено заявят в офиса на кооперацията, че желаят да приемат вместо
плащане недвижим имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно
оценка на независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на
вземането си от кооперацията. С цел пълна прозрачност на процеса по връщане на
допълнителните вноски ОС да избере 5-членна комисия, която да извършва мониторнг на решенията на УС при осъществяване на двата
способа за удовлетворяване на вземанията на член кооператорите. Правомощията на
комисията включват участие в заседанията на УС със съвещателен глас.
Видно от протокол № 835 от 18.04.2018 г. от проведеното извънредно
заседание на УС на КСК „РПК“ и съгласно протокол от 20.04.2018 г. от заседание
на тръжната комисия, е взето единодушно решение кооперацията да продаде на И.П.П., Н.Й.Б., М.Г.П. и П.Т.Ч., 100 % от дяловете на
собственото си търговско дружество „К-С“ ЕООД с ЕИК ***, съобразно правата им,
представляващи съотношение между притежаваните от тях суми спрямо общата
продажна цена, за сумата в общ размер на 126 000 лв.
Видно от приложен по делото, неоспорен Договор за
продажба на дружествени дялове от 27.04.2018 г., с едновременна нотариална
заверка на подписите и съдържанието с рег. №№ 5045 и 5046 на н. Г.Г., район на действие РРС, ответникът КСК „РПК“ е продал на
ответниците П., Б., П. и Ч. 100 % от притежаваните от
него 1 000 дяла от капитала на „К-С“ ЕООД, както следва: на И.П.П. – само 211 дяла с обща номинална стойност от 1 055 лв.,
за сумата 26 660.34 лв., на Н.Й.Б. – само 486 дяла с обща номинална стойност от
2 340 лв., за сумата от 61 172.55 лв., на М.Г.П. – само 141 дяла с обща
номинална стойност от 705 лв., за сумата от 17 761.32 лв. и на П.Т.Ч. – само
162 дяла с обща номинална стойност от 810 лв., за сумата от 20 465.79 лв., или
общо за купувачите за сумата от 126 000 лв. В договора е уговорено, че вместо
заплащане на дължимата продажна цена, страните се съгласяват да се прихване
задължението за плащане на цената по сделката с насрещните задължения на
продавача към купувачите, по вземания на член-кооператорите от срочни
допълнителни вноски, направени от тях във Взаимо-спомагателната
каса на кооперацията, до размера на съответната продажна цена на дяловете на дружеството
по този договор.
Видно от счетоводните справки с №№ 24/24.06.2020
г., 25/24.06.2020 г., 26/24.06.2020 г. и 27/24.06.2020 г., приложени на л. 204-207
от делото, към 27.04.2018 г. ответниците са имали следните дялови вноски: Н.Й.Б.
– дялови вноски в размер на 5 лв. и допълнителни вноски в размер на 61 172.55
лв., П.Т.Ч. – дялови вноски в размер на 5 лв. и допълнителни вноски в размер на
21 742.73 лв., М.Г.П. – дялови вноски в размер на 45 лв. и допълнителни вноски
в размер на 17761.32 лв. и И.П.П. – дялови вноски в
размер на 5 лв. и допълнителни вноски в размер на 26 600.34 лв. След
извършеното прихващане по сделката с вземанияна на Б.,
П. и П., за същите не е останала сума за получаване за допълнителните вноски, а
по отношение на ответницата Ч., по сделката е прихваната сумата от 20465.79
лв., като е останала дължима към нея сума за допълнителни вноски в размер на 1 276.94
лв.
Към доказателствата е приобщен и протокол от 20.04.2018
г. от заседание на тръжната комисия към КСК „РПК“, с който се удостоверява
проведеното наддаване и класиране за закупуване на процесните 100 % дялове от
търговско дружество „К-С“ ЕООД, с обявена начална цена в размер на 126 000 лв.
Не е спорно, а и от вписванията по партидата на „К-С”
ЕООД в ТРРЮЛНЦ, се установява, че на 14.05.2018 г. под № 20180514111425
четиримата купувачи – член-кооператори са вписани като съдружници, вписана е
промяна в управителя на дружеството и е променен адресът на управление.
От приложения по делото (л. 212-215) нотариален акт №
112, том ІІІ, рег. № 4448, дело № 327/2018 г. на н. М. П. Д. с район на
действие – РС Варна, вписан в служба по вписванията с вх. рег. №
25761/18.09.2018 г., акт № 52, том LХVІ, дело № 14201, е видно, че на 18.09.2018
г. „К.-С.” ООД се е разпоредило с притежаваните от него недвижими имоти – три
броя магазини, находящи се в гр. Варна, подробно описани в исковата молба.
С договор за продажба на дружествени дялове, сключен с
едновременна нотариална заверка на подписите и съдържанието (л. 125-126), на
12.10.2018 г. ответниците П., Б., П. и Ч. са продали
на третото лице С. И. С. общо притежаваните от тях 1 000 дяла от капитала на „К.-С.”
ООД, с обща номинална стойност 5 000 лв. Уговорената продажна цена е в размер
на 100 лева, която е посочена като платена от купувача на продавачите изцяло в
брой в деня на сделката.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съдът намира, че е сезиран с иск
по чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ и обусловения от него осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2
от ЗЗД. Исковете са предявени от синдика в преклузивния
едногодишен срок от откриване на производството по несъстоятелност, поради
което са допустими.
За успешното провеждане на иска за обявяване на
процесната сделка за недействителна, ищецът следва да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ в
кумулативна даденост, а именно: сключена от длъжника сделка в двугодишен срок
преди подаване на молбата за откриване производство по несъстоятелност, тази
сделка да уврежда кредиторите и страна по нея да е свързано лице с длъжника.
Първото
изискване на закона е налице, доколкото молбата по чл. 625 от ТЗ е подадена на
30.04.2018 г., а атакуваната сделка е извършена на 27.04.2018 г., т. е. – в
двугодишния срок 30.04.2016 г. – 30.04.2018 г. преди подаване на молбата по чл.
625 от ТЗ. Действително,
сделката е финализирана едва на 14.05.2018 г. с
вписване в ТРРЮЛНЦ на заявените промени в обстоятелствата по партидата на „К.-С.”
ЕООД, но разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ е приложима с оглед
предвиденото в чл. 647, ал. 2 от ТЗ.
За да е налице осъществена хипотезата на т. 6 от
цитираната разпоредба, следва да се установи още, че извършената сделка уврежда
кредиторите и страна по нея е свързано лице с длъжника.
В конкретния случай съдът намира, че ищецът не е
успял да докаже наличието на тези елементи от фактическия състав на
разпоредбата на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Съобразно правната теория и
константна съдебна практика, увреждаща кредиторите сделка ще е налице тогава,
когато със сделката се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване правата на кредитора спрямо длъжника. Такова увреждане е налице,
когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и да е
начин затруднява удовлетворяването на кредитора, в т. ч. извършено чрез
опрощаване на дълг, изпълнение на чужд дълг без правен интерес, сключването на
договор за наем за относително дълъг период от време и вписването на договора
на основание чл. 237, ал. 1 от ЗЗД и др. Като резултат се постига ефект на
затрудняване на осребряването на това имущество от синдика на несъстоятелния
длъжник, а оттук и до намаляване на възможността за удовлетворение на всички
негови кредитори в производството по несъстоятелност. Особеното в случая е, че
синдикът не се позовава и не твърди осъществено увреждане на масата на
несъстоятелността, както и категорично отрича извършването на нееквивалентна
имуществена размяна при атакуваната сделка. Доводите се свеждат до това, че
чрез осъщественото изпълнение на изискуемо негово задължение е намаляла
възможността останалите кредитори, различни от купувачите по сделката да
получат удовлетворяване на вземанията си към длъжника.
В настоящия случай ищецът признава обстоятелството,
че вторият, третият, четвъртият и петият ответник са
имали ликвидни и изискуеми вземания от първия ответник Кск
„РПК“ за изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които тези ответници са
направили в кооперацията, съответно в размер на: 26600.34 лв. за П., 61 172.55
лв. за Б., 17 761.32 лв. за П. и 21742.73 лв. за Ч.. Вместо изплащане на дължимите
парични суми в посочените размери, КСК „РПК“ им е прехвърлила правото на
собственост върху 100 % от притежаваните от нея 1 000 дяла от капитала на „К.-С.“
ЕООД, както следва: на И.П. – 211 дяла с обща номинална стойност от 1 055 лв.,
за сумата 26 660.34 лв., на Н.Б. – 486 дяла с обща номинална стойност от 2 340
лв., за сумата от 61172.55 лв., на М.П. – 141 дяла с обща номинална стойност от
705 лв., за сумата от 17 761.32 лв. и на П.Ч. – 162 дяла с обща номинална
стойност от 810 лв., за сумата от 20 465.79 лв., или общо за купувачите – за
сумата от 126 000 лв., като след прихващането на дължимите суми към Б., П. и П.
в пълен размер, а към Ч. – в размер от 20 465.79 лв., е останала дължима от
кооперацията сума в размер на 1 276.94 лв. само към ответницата Ч..
С така осъществената сделка не е накърнена масата
на несъстоятелността. Сделката е осъществена на цена, съответна на задълженията
на кооперацията. Налице е еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на
имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като
от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и
задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане.
С даването вместо изпълнение длъжникът КСК „РПК“ е
погасил свои изискуеми дългове като е отстъпил права срещу погасените
задължения. Налице е еквивалентност – едновременно с намаляването на актива е
намалял и пасивът. По тези съображения не може да се счита, че е накърнено
общото удовлетворяване на кредиторите и следователно в случая липсва увреждане
по смисъла на чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ. Б., П., П. и
Ч. са придобили 100 % от капитала на „КТД-СПБ“ ЕООД на общата цена от 126 000 лв.,
като е останало кооперацията да дължи само на ответницата Ч. сума в размер на
1276.94 лв., в какъвто размер е и вземането ѝ за допълнителни вноски след
сключване на сделкта и извършеното прихващане, което
е видно от представената от синидка счетоводна
справка (л. 205).
Предвид липсата на увреждаща сделка, ирелевантен остава въпросът за това, дали страните по нея
са свързани лица, още повече, че в нито един нормативен акт не се съдържа
такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и
член-кооператор, а прилагането по аналогия на отношенията между съдружник и
дружество, е недопустимо. За пълнота
обаче, следва да се отбележи, че искът е неоснователен и не може да се уважи
поради това, че лицата по сделката не са от категорията на „свързаните лица“ по
смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ. В
цитираната разпоредба точно и изчерпателно са уредени хипотезите, с които
законодателят дефинира понятието „свързани лица“. Нормата е императивна и разширителното ѝ тълкуване е недопустимо.
Предвид
гореизложеното, заявеният иск с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде оставен без уважение, както и
обективно съединеният с него обусловен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответниците И.П.П., Н.Й.Б., М.Г.П.
и П.Т.Ч. да върнат в масата на несъстоятелността на КСК „РПК“ полученото по
обявената за относително недействителна сделка, а именно И.П.П. – сумата от 26 600,34 лв., Н.Й.Б. – сумата от 61 172,55
лв., М.Г.П. – сумата от 17761,32 лв. и П.Т.Ч. – сумата от 20 465,79 лв.
На основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ в тежест на масата
на несъстоятелността следва да се възложи държавната такса за разглеждане на
неоснователните претенции в размер на 5 040 лв., съобразен с цената на иска 126
000 лв., на колкото възлиза продажната цена на процесните дялове.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 620, ал. 7
от ТЗ и чл. 78, ал. 3 от ГПК, в тежест на ищеца са направените от втория ответник
разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК в размер на 400 лв.
адвокатско възнаграждение за И.П.П..
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН **********, в качеството му на постоянен
синдик на Кск „РПК“ (в несъстоятелност) ЕИК **** срещу
Кск „РПК“ (в несъстоятелност), чрез законния ѝ
представител Ю. Г. Д.– управител, И.П.П. с ЕГН **********,
Н.Й.Б. с ЕГН **********, М.Г.П. с ЕГН ********** и П.Т.Ч. с ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл 647, ал. 1, т. 6 от ТЗ за
обявяване на недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелен
длъжник, на увреждаща кредиторите сделка със свързани с несъстоятелния длъжник
лица, сключена в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност, обективирана в Договор за продажба на
дружествени дялове от 27.04.2018 г., с едновременна нотариална заверка на
подписите и съдържанието с рег. №№ 5045 и 5046 на н. Г.Г.,
район на действие РРС, с която първият ответник КСК „РПК“ е продал на ответниците И.П.П., Н.Й.Б., М.Г.П.
и П.Т.Ч. 100 % от притежаваните от него 1 000 дяла от капитала на „К.-С.“ ЕООД,
както следва: на И.П.П. – само 211 дяла с обща
номинална стойност от 1 055 лв., за сумата 26660.34 лв., на Н.Й.Б. – само 486
дяла с обща номинална стойност от 2 340 лв., за сумата от 61 172.55 лв., на М.Г.П.
– само 141 дяла с обща номинална стойност от 705 лв., за сумата от 17761.32 лв.
и на П.Т.Ч. – само 162 дяла с обща номинална стойност от 810 лв., за сумата от 20 465.79 лв., или
общо за купувачите за сумата от 126 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.С.Т. с ЕГН ********** в качеството му на постоянен
синдик на Кск „РПК“ (в несъстоятелност) ЕИК *********
срещу И.П.П. с ЕГН **********, Н. Йорданов Б. с ЕГН **********,
М.Г.П. с ЕГН ********** и П.Т.Ч. с ЕГН **********,***, иск по чл. 55, ал. 1,
пр. 3 във вр. с чл. 57, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответниците
И.П.П., Н.Й.Б., М.Г.П. и П.Т.Ч. да върнат в масата на несъстоятелността на КСК „РПК“ полученото по обявената за
относително недействителна сделка, а именно И.П.П. – сумата от 26 600,34 лв., Н.Й.Б. – сумата от 61 172,55 лв., М.Г.П. – сумата от 17
761,32
лв. и П.Т.Ч. – сумата от 20 465,79 лв.
ОСЪЖДА Кск „РПК“ (в несъстоятелност), чрез синдика И.С.Т.
с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността в полза на
държавния бюджет по сметка на Окръжен съд Р сумата 5 040 лв., представляваща
дължима по делото държавна такса на основание чл. 649, ал. 6 от ТЗ.
ОСЪЖДА Кск „РПК“ (в несъстоятелност), чрез синдика И.С.Т.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ от масата на несъстоятелността на И.П.П. с ЕГН ********** ***,
сумата 400 лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване пред АС Велико Търново в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: