№ 1671
гр. Пловдив , 12.04.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
при участието на секретаря Христина А. Борисова
и прокурора Атанас Димитров Илиев (РП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20215330201952 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ – редовно призована, се
представлява от прокурор А.И..
ОБВИНЯЕМИЯТ А. И. Н. – редовно призован, се явява лично и с
упълномощения си защитник от досъдебното производство адв. К.Т., който
също е редовно призован.
СЪДЪТ докладва постъпила справка за съдимост за обвиняемия А. И.
Н..
ПРОКУРОР: Няма процесуална пречка, да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Моля да дадете ход на делото. Имаме доказателствени
искания, които искаме да представим на съда.
ОБВ. Н.: Да се даде ход на делото. Не възразявам за неспазването на 7-
дневния срок по чл. 376, ал. 2 от НПК. Да се гледа днес делото.
СЪДЪТ, след съвещание и като съобрази становищата на страните,
намира, че въпреки това ход на делото не следва да бъде даван. Обвиняемият
А. И. Н. е предаден на съд по обвинение за престъпление по чл. 227б, ал. 2 вр.
ал. 1 от НК за това, че в качеството му на управляващ и представляващ
търговско дружество „Морски дар 2015“ ЕООД в 30-дневен срок от спиране
на плащанията по изискуеми публичноправни задължения към ТД на НАП –
1
Пловдив не е поискал от Окръжен съд – Пловдив да открие производство по
несъстоятелност по реда на чл. 625 и следващите от Търговския закон.
В постановлението на РП – Пловдив е посочено, че задълженията са
формирани от декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ за данък върху доходите на
ФЛ за периода от 01.01.2016 г. до 31.03.2020 г.; декларации образец 6 за
дължими осигурителни вноски за периода от 01.10.2015 г. до 31.03.2020 г.;
декларации по ЗДДС за периода от 01.01.2017 г. до 31.08.2018 г., както и
наказателно постановление на Регионална дирекция Пловдив при КЗП, влязло
в сила на 10.10.2016 г. и наказателно постановление на НАП – Пловдив,
влязло в сила на 05.07.2019 г.
При тези факти съдът намира, че от постановлението по чл. 375 от НПК
остава неясно за какво деяние обвиняемият е предаден на съд и по-конкретно
липсва надлежно описание на задълженията, по които се твърди да са спрели
плащания. Така съдът служебно не би могъл да знае дали на дата 10.10.2016 г.
има влязло в сила само едно единствено наказателно постановление на РД
Пловдив на КЗП, нито дали на дата 05.07.2019 г. има влязло в сила само едно
наказателно постановление на НАП – Пловдив.
Използваният в постановлението подход представлява едно обобщение,
но при липса на нужната конкретика относно правното основание, от което е
възникнало всяко от задълженията. Наказателните постановления по правило
се индивидуализират с номер, дата на издаването си и своя автор. Те биха
могли да бъдат индивидуализирани и по редица други свои признаци като
например лицето, срещу което се издават, размера на наложеното наказание и
т.н. Единствено обаче от датата на влизане в сила на наказателното
постановление не може да се приеме, че то е несъмнено и категорично
установено и разграничено от всяко друго НП, влязло в сила на същата дата.
Същият недостатък се явява приложим и по отношение на справките-
декларации по ЗДДС, декларациите по ЗДДФЛ и декларациите образец 6 за
дължими осигурителни вноски. По правило всяко задължение се
индивидуализира по основание, по вид и по размер. В случая в
постановлението е посочено всяко от задълженията, по които се твърди
съзнателно спиране на плащанията, да е парично по своя вид. От
съдържанието на постановлението обаче остава неясно кой конкретно акт е
правното основание на всяко от задълженията, както и какъв е техният
размер.
2
Посочването на тези обстоятелства съдът намира за необходимо, тъй
като с крайния съдебен акт би следвало да се формира сила на пресъдено
нещо и така да бъде изключена възможността в друго производство
отговорността на обвиняемия да бъде ангажирана за същото деяние. Това
изисква да има яснота чрез спиране на плащанията по кои конкретно
задължения се твърди да е извършено престъплението.
Индивидуализацията на задълженията по основание и размер е
необходима както за да може да бъде извършен съдебен контрол дали
действително има спиране на плащанията по тези задължения, както и дали те
са възникнали, така и за да е наясно обвиняемият с конкретната фактическа
рамка на обвинението и да може да участва адекватно в процеса.
Действително отделните декларации заедно с двата броя наказателни
постановления в своята съвкупност образуват един твърде голям брой актове,
всеки от които би представлявал отделно основание, пораждащо отделно
задължение, поради което тяхното описване би представлявало една крайно
трудоемка работа. Това не може да бъде основание обвиняемият да бъде
предаден на съд въз основа на неясни твърдения или предположения за
действителните параметри на обвинението.
По тези съображения съдът намира, че е допуснато отстранимо
съществено процесуално нарушение съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК,
което е нарушило правото на защита на обвиняемия – да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество. Доколкото това нарушение е
отстранимо, то делото следва да бъде върнато на Районна прокуратура –
Пловдив, а съдебното производство да бъде прекратено.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 377, ал. 1 от НПК съдебното
производство по АНД № 1952/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ХХІ наказателен състав.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура – Пловдив.
Разпореждането подлежи на обжалване и протестиране в 7-дневен срок
от днес пред Окръжен съд – Пловдив по реда на Глава ХХІІ от НПК.
3
Протоколът се изготви в съдебна зала.
Заседанието се закри в 10:57 часа.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
Секретар: _______________________
4