РЕШЕНИЕ
№ 109
гр. Ловеч, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
ВАСИЛ АНАСТАСОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
в присъствието на прокурора Р. Ив. П.
като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20224300600355 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази :
С присъда № 28/07.07.2022 г., постановена по НОХД № 893/2021 г.
Ловешкият районен съд е признал Г. П. М., с ЕГН ********** от гр.Ловеч, за
виновен в извършване на престъпление по чл.339, ал.1, предл. 2 и чл.55, ал.1,
т.1 от НК, като го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода,
изтърпяването на което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът е
отложил с изпитателен срок от 3 /три/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е
постъпила въззивна жалба от Г. П. М. чрез упълномощения му защитник –
адв. Х. Н. от ЛАК, в която се развиват оплаквания за неправилност на
присъдата. Моли съда да я отмени изцяло и да оправдае подзащитния му по
така повдигнатото му обвинение. Твърди, че от доказателствата по делото
безспорно са налице такива, които сочат, че обществената опасност на
1
извършеното от М. престъпление е явно незначителна, счита, че налице са
основанията за приложение на чл.9, ал.2, предл. 2 от НК.
В съдебно заседание въззивникът Г. П. М., редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. Х. Н. от ЛАК. Заявява, че
поддържа казаното от защитника си и моли съда да бъде оправдан. Твърди, че
е закупил въпросното оръжие през 1999 година, че със същото не е стрелял
нито веднъж и поради тази причина той не е имал нужда от никакви
допълнителни патрони. Сочи, че пистолетът на практика е съвсем нов като
оръжие. Излага, че патроните, които са ги намерили с тъщата, ги е взел той,
защото тя е на 84 години и не би желала въобще да има при нея такива неща.
Твърди, че ги е взел с цел да ги предаде на другия ден, като ги е съхранявал
13-14 часа. Изтъква, че на другия ден не успял да ги предаде по други
причини, които са ясни.
Защитникът адв. Н. заявява, че поддържа въззивната жалба срещу
присъдата. Сочи, че съображенията им, поради които обжалват присъдата и
искат евентуално съдът да постанови оправдателна такава, е поради
наличието на обстоятелства, свързани с чл.9, ал.2, пр.2 от НК. Счита, че
следва да се прецени налице ли са тези обстоятелства. Твърди, че в мотивите
си ЛРС е изложил подробни съображения защо не ги е приел. Сочи, че
извършеното от подзащитния му престъпление по чл. 339 от НК е тежко по
своя вид и характер, като за същото са предвидени от 2 до 8 години лишаване
от свобода. Твърди, че независимо от това, в живота се срещат всякакви
обстоятелства, които следва да се вземат предвид. Излага, че намирането и
попадането по случайност на такива вещи следва да се преценява с оглед
обществено опасния характер на тези обстоятелства. Твърди, че не са 2-3
патрона, а 94, но там са описани и е разпитана свидетелка, която сочи, че те са
притежавани от съпруга й, който е бил кмет на с. Н.. Сочи, че процесните
боеприпаси са били притежавани от тъста му, който е бил тогава кмет на с. Н.
и е притежавал законно оръжие и боеприпаси, и са предадени след смъртта
му, видно от искането, което е направил представителят на Районна
прокуратура до 2-ро РУ гр.Плевен, които са отговорили, че наистина тъстът
му е притежавал законно пистолет и боеприпаси, които след неговата смърт
са предадени. Твърди, че е имало някаква каса, в която са били съхранявани и
не са могли да намерят ключа. Сочи, че по-късно са намерили ключа, както е
разказала свидетелката, и го е уведомила, отговорили са касата и са намерили
2
тези патрони. Твърди, че подзащитният му е бивш служител на МВР и добре
познава законите, че не може да държи без разрешение боеприпаси и оръжие.
Сочи, че той има разрешение за притежавания боен пистолет „Макаров“,
въздушна пушка и законно притежаваните 50 бр. боеприпаси. Излага, че
поради обстоятелството, че са боледували от Ковид и са се изместили от
жилището, където е живял, за да не заразят децата си, когато тъщата му се е
обадила и той ги е взел с намерение да ги предаде. Твърди, че действително
М. е държал процесните патрони за определено време, но умисъл да ги
ползва, да ги владее и да ги държи за себе си не са налице, въпреки прекият
умисъл, който се иска за това престъпление. Изтъква, че той ги е държал с
цел да ги предаде и това не се е приело от РС - Ловеч като теза и са изложени
същите съображения, както от представителя на РП – Ловеч, че има временно
държане, което по смисъла на закона е държане. Счита, че трябва да се прави
разлика между държане за по-продължително време, държане като за
присвояване, собственост и държане с цел продаване. Твърди, че
подзащитният му се признава за виновен, че е държал незаконно тези
боеприпаси за по-продължително време, че съжалява за това нещо и за това
му е наложено минималното наказание. Моли настоящата инстанция да
постанови оправдателна присъда за престъплението, за което е виновен.
Твърди, че М. изцяло има положителна характеристика, не е лице с висока
обществена опасност и моли да се направи определена целесъобразност, да се
налага наказание лишаване от свобода при условията на условност. Сочи, че
той в момента е кмет на с. Н. и последиците са да напусне работата си. Моли
съда ако е възможно, да направи този компромис.
Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор Р. П. дава
становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на
първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива.
Въззивната инстанция, като съобрази постъпилата жалба, становищата
на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС –
Ловеч, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт,
намира за установено следното :
Въззивникът Г. П. М. от гр.Ловеч, обл. Ловешка /л.55-56/ е роден в
***, българин, българско гражданство, завършено висше образование, женен,
неосъждан, работи като кмет на с.Н., обл.П., ЕГН: **********.
В РУ на МВР - гр.Ловеч било образувано ДП № 300/2021 г. по пр.
преписка № 2806/2021 год. по описа на Районна прокуратура - Ловеч. В хода
3
на работата по него била установена следната фактическа обстановка:
Свидетелят С. П. работел в системата на МВР от 2013 г., като
длъжността, която изпълнявал към момента била старши полицай „Водач на
пътен автомобил“ в група „Охрана на обществения ред“ при РУ на МВР -
гр.Ловеч. Във връзка с инцидент станал в първите часове на 2021 година в
гр.Ловеч на паркинга пред блок № ***, находящ се в ж.к. „***“ било
образувано ДП № 1/2021 г. по описа на РУ на МВР - Ловеч. Инцидентът бил
свързан с прострелване с огнестрелно оръжие на лицето Т.Г.Т. от гр.Ловеч. В
тази връзка е било извършено претърсване и изземване с предварителни
съдебни одобрения от няколко състава на Ловешки районен съд по
отношения на няколко апартамента, находящи се в гр. Ловеч, Община Ловеч,
ж.к. „***“, бл. № ***, вх. „В“. Претърсването имало за цел установяване и
изземване на боеприпаси, оръжие и следи, свързани с произведените изстрели
в новогодишната нощ, простреляли пострадалата от инцидента Т. и
локализиране на извършителя на деянието.
Един от апартаментите, в които трябвало да се извърши, претърсване и
изземване бил № **, находящ се в ж.к. ***, бл. № ***, вх. „*“, ет. № *,
собственост на лицето Г. П. М.. В тази връзка била сформирана група, в която
участвали - св. С. С., св. Д.Д. - разузнавач в сектор „Криминална полиция“
при РУ на МВР - Ловеч, св. Я.С. - полицай при РУ на МВР - Ловеч, служител
на Сектор „Научно - техническа лаборатория при ГДНП“, св. Г. П. - служител
в ОД на МВР и разследващ полицай. Пристигайки на адреса, горепосочената
оперативна група позвънила на входната врата на апартамент № ** и вратата
била отворена от въззивника Г. М.. На същия му било обяснено, че в дома му
ще се извърши претърсване, като органите на реда му представили и
Определението на Районен съд - гр.Ловеч, с което било дадено нужното
законово разрешение за това.
Оперативната група пристъпила към изпълнение на задачата си
съгласно определението на съда. В дясно от входната врата на апартамента се
установило помещение, предназначено за спалня. На стената до вратата се
установила дървена секция - тип „Гардероб“ на две нива. В последния шкаф
на надстройката било намерено - 1 брой пистолет „Макаров“ - 9 х18 без да
имало поставен в него пълнител, 2 броя пълнители, съдържащи по 6 броя
патрони във всеки, 7 броя картонени кутии, съдържащи по 16 броя патрони
във всяка, както и 1 брой прозрачен полиетиленов плик, съдържащ 20 броя
4
патрони или общият брой на държаните от въззивника патрони е 144 (сто
четиридесет и четири) броя.
Гореописаните вещи били иззети, като с оглед на намерените
боеприпаси и оръжие веднага била проведена беседа с въззивника М..
Същият заявил пред полицаите, че притежава разрешително за оръжието,
като имал и каса за съхранението му, и това на боеприпасите, но същата се
намирала на друг адрес, а именно : в гр. ***. По време на претърсването
пристигнала и съпругата на М., св. К. М., която заявила, че се прибирала от
нощна смяна. В разпита си в хода на ДП същата заявила, че била омъжена за
Г. П. М. от 1980 година. Посочила, че мъжът й имал законно оръжие -
пистолет, но не знаела, каква марка и модел бил. Този пистолет го притежавал
от много години. Знаела, че го бил закупил от гр. К.. Заявила, че принципно
пистолетът и боеприпасите мъжът й ги държал в желязна каса, разположена в
техния дом, намиращ се в гр. ***. В този дом живеели преди време заедно с
Д. М., П. М. и тяхното внуче Г. М.. Децата им живеели на първия етаж, а св.
К. М. и съпругът й, Г. М. живеели в приземния етаж. Св. М. заявила, че със
съпруга си притежавали апартамент, който се намирал в гр. ***. В него се
преместили да живеят двамата през месец ноември на 2020 г., тъй като се
развивала „Ковид Епидемията“. Тъй като св. К. М. и съпругът й били в
рискова възрастова група решили да се преместят да живеят в горепосочения
апартамент, с цел да се предпазят от заразяване. Св. К. М. заявила, че тогава
мъжът й, Г. М. взел със себе си в процесното жилище пистолета и
боеприпасите. Посочва, че там той ги прибрал в един гардероб, разположен в
спалнята, в надстройката му във високата му част. На 07.01.2021 г., св. М. се
прибрала от работа и в дома си заварила полицаи, който извършвали проверка
в него. Разбрала, че повода бил прострелването на жена в Новогодишната
вечер. Въззивникът М. й казал, че пистолета и патроните му били иззети, като
той доброволно предал на полицаите и въздушната си пушка. В хода на
съдебното производство св. М. се е възползвала от правото си като съпруга
на подсъдимия М. да не дава показания.
Видно от писмо № 1762р-14182/20211 год. на служба „КОС“ към РУ на
МВР - гр.Ловеч (л.31 от ДП), въззивникът М. притежавал законно - 1 бр.
пистолет - черен на цвят c № ***—Макаров—9x18, 50 бр. патрони за него и 1
бр. пушка - черна на цвят с № ***, CAL-0.22/5.5 mm/ - Karl Arsm.
Съобразявайки вида на законно притежаваното от подсъдимия
5
късоцевно огнестрелно оръжие – пистолет „Макаров“ - 9x18, съобразявайки и
разпоредбата на чл.6, ал.2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните
вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), въззивникът е могъл да
придобие и съхранява наред с процесния пистолет и до 50 броя боеприпаси
за него, което в конкретния случай не е налице.
Видно от писмо рег.№ 339100-3557/11.05.2022 г. на Второ РУ на МНР
– гр.Плевен (л.57 от НОХД), лицето К.П.М. /тьст на въззивника/ се е водило
на отчет и контрол в системата на ЕАР-КОС и е имал издадено разрешително
за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия
и боеприпаси за пистолет „Макаров“ 9x18, което на 10.01.2007 г. е иззето
заедно с 32 броя боеприпаси калибър 9x18 и към момента се намират на
съхранение в служба въоръжение при Второ РУ-Плевен.
От назначената и изготвена балистична експертиза (л.44-47 от ДП) е
видно, че предоставените за изследване обекти са номерирани и описани в
експертизата, след което са обстойно обследвани от вещото лице, като
заключението е следното:
Обект № 1.1. - включващ дванадесет броя патрони, калибър 9 х 18 мм.,
предназначени за пистолети „Макаров“, „Стечкин“ и др. Шест броя патрони
са годни за използване по предназначение видно от направените проби, така
както са годни за употреба и останалите шест броя патрони.
1.1. Два броя пълнители с обозначени номера на тях „2058-1“ и „2058-
2“, предназначени за патрони калибър 9 х18мм.
Обект № 1.2. - включващ сто и дванадесет броя патрони, калибър 9x18
мм., предназначени за пистолети „Макаров“, „Стечкин“ и др. Двадесет и един
броя патрони са годни за използване по предназначение видно от направените
проби, така както са годни за употреба и останалите.
Обект № 1.3. - включващ двадесет броя патрони, калибър 9 х18 мм.,
предназначени за пистолети „Макаров“, „Стечкин“ и др. Шест броя патрони
са годни за използване по предназначение видно от направените проби, така
както са годни за употреба и останалите четиринадесет броя патрони.
За експериментална стрелба са били използвани, както следва: обект
1.1. - шест броя патрони, обект 1.2. - двадесет и един броя патрони и обект
1.3. шест броя патрони. Обектите на експертизата са били поставени в кафяв
плик, ведно с първичната опаковка и запечатани със силиконов печат „ЕКД 10
05 МВР“.
6
Ловешкият РС обективно е събрал, проверил и подложил на прецизна
преценка, както доказателствата, свързани с тезата на обвинението, така и
тези свързани със защитната теза, аргументирано е посочил въз основа на кои
доказателствени източници основава изводите си, като изложените в тази
връзка доводи се споделят напълно и от въззивния съд и не се нуждаят от
допълване и преповтаряне. Обстойно са обсъдени възраженията направени от
защитата, даден е отговор защо последните не се приемат. На въпроса за
авторството в съответствие с изискването на чл.301, ал.1, т.1 от НПК, съдът е
дал правилен и обоснован отговор, изцяло почиващ на безпристрастно
формираното в хода на съдебното следствие вътрешно убеждение.
В конкретния случай защитата не оспорва авторството на деянието, като
основното възражение касае приложението на чл.9, ал.2 от НК, а именно да се
приеме, че с оглед на събраните по делото доказателства обществената
опасност на извършеното от М. престъпление е явно незначителна.
Според разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК : „не е престъпно деянието,
което, макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е обществено-
опасно или неговата обществената опасност е явно незначителна“. При
малозначителност на деянието се касае до твърде съществени отклонения от
типичното отрицателно въздействие, което конкретното действие или
бездействие оказва върху съществуващата система от обществени отношения,
или въобще до отсъствие на такова въздействие. При това положение
конкретното поведение по същество не е това, което е имал предвид
законодателят при създаване на съответната норма в Особената част на НК. В
настоящия случай съобразявайки и доказателствата по делото не може да се
приеме, че се касае за малозначителност на конкретното деяние.
За да е налице явна незначителност на обществено опасните последици
на конкретното деяние следва отрицателното въздействие върху обекта на
деянието да е в много ниска степен, поради което използването на
наказателна репресия се явява обществено неоправдано. По начало, като
установява наказателноправен запрет за осъществяване на определен вид
деяния, законодателят е имал предвид типичната за тях обществена
опасност от гледна точка на нейния характер, но и в съответната минимална
степен, обосноваваща използването на методите и средствата на
наказателното право. В конкретния случай престъплението, за което е
предаден на съд въззивникът М. е такова по глава XI „Общоопасни
престъпления“, Раздел I „Престъпления , извършени по общоопасен начин
или с общоопасни средства“ и е тежко умишлено престъпление, за което
законодателят е предвидил наказание от две до осем години лишаване от
свобода. На следващо място се касае до неспазване на установения
7
разрешителен режим съгласно чл.6, ал.2 от ЗОБВВПИ и то за немалък брой –
94 (деветдесет и четири) броя боеприпаси калибър 9x18мм, което е близо два
пъти повече от разрешените от закона 50 броя боеприпаси. Следва да се има
предвид, че въззивникът е бивш служител на МВР и като такъв би следвало
да е много добре запознат с режима на придобиване, носене и съхранение на
огнестрелно оръжие, както и на боеприпасите към него. Версията на
въззивника е, че процесните патрони са останали от тъста му, като същата
обаче следва да се преценява в светлината на писмо рег.№ 339100-
3557/11.05.2022 г. на Второ РУ на МВР – Плевен (л.57 от НОХД), от което се
установява, че лицето К.П.М. /тьст на въззивника/ се е водило на отчет и
контрол в системата на ЕАР-КОС и е имал издадено разрешително за
придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и
боеприпаси за пистолет „Макаров“ 9x18, което на 10.01.2007 г. е иззето
заедно с 32 броя боеприпаси калибър 9x18 и към момента се намират на
съхранение в служба въоръжение при Второ РУ-Плевен. Дори и да се приеме
за достоверна горецитираната версия, подсъдимият с неговия житейски и
професионален опит е бил наясно, че по никакъв начин не би следвало да
осъществява каквато и да било фактическа власт върху процесните
боеприпаси, а е следвало да сигнализира компетентните органи за тях.
Горните съображения дават основание на настоящата инстанция да
приеме, че в конкретния случай не са налице условията на чл.9, ал.2 от НК,
предвид което аргументите на защитата в тази връзка се явяват
неоснователни.
При служебната проверка на обжалвания съдебен акт настоящата
инстанция не открива допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Въззивният състав счита, че така определеното от първостепенния съд
наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода, се явява справедливо.
Същото е в минималния размер предвиден от законодателя и е наложено при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – при наличие на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства : чистото съдебно минало, невисоката обществена
опасност на дееца, липсата на налагане на наказания по специалния закон,
доброто процесуално поведение, съдействие от страна на подсъдимия за
изясняване на фактическата обстановка.
Настоящият състав изцяло споделя извода на първата инстанция, че
8
дозираната строгост на закона не налага ефективното изтърпяване на така
наложеното наказание лишаване от свобода, като целите на специалната и
генералната превенция предвидени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и
чрез приложението на чл.66, ал.1 от НК, като в този смисъл Ловешкият РС е
отложил изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция приема, че
следва да бъде потвърдена като правилна присъда № 28/07.07.2022 г.,
постановена по НОХД № 893/2021 г. от Ловешкия районен съд.
Водим от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 28/07.07.2022 г., постановена по НОХД
№ 893/2021 г. от Ловешкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9