№ 1186
гр. София, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Елеонора Тр. Михайлова
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело №
20211000503083 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
Със съдебно решение № 264419 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело
№ 7935/2020г. по описа на СГС, I-во ГО, 26-и състав, е осъдено дружеството
ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД да заплати на В. Б. П. сумата от 40
000 лв., на основание чл.432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 01.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от 02.06.2020г.
до окончателното изплащане на сумата, като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 150 000 лв., както и законната лихва върху сумата от
20 000 лв., заплатена извънсъдебно, за периода от 02.06.2020г. до 09.04.2021г.
Постъпила е въззивна жалба от В. Б. П., с която се обжалва съдебно
решение № 264419 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело № 7935/2020г. по
описа на СГС, I-во ГО, 26-и състав, в частта, в която е отхвърлен предявения
иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от
процесното ПТП за сумата до пълния претендиран размер от 150 000лв.
Изложени са съображения за незаконосъобразност, неправилност и
1
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата
на чл.52 от ЗЗД и е необосновано занижен, като при определяне на същия
съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства: непълното
възстановяване на физиологичното и психичното здраве на ищцата,
останалите трайни негативни последици.
Обжалва се решението и в частта за присъдените законни лихви.
Твърди се, че ответното дружество е изпаднало в забава на 23.06.2020г., от
която дата се дължат законни лихви върху присъденото и върху
присъденото с решението и върху извънсъдебно заплатеното обезщетения.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решени
№ 264419 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело № 7935/2020г. по описа на
СГС, I-во ГО, 26-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което
да уважи предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди до
пълния предявен размер от 150 000 лв. Претендира присъждане на разноски
за двете инстанции.
Въззиваемата страна по въззивната жалба, подадена от В. Б. П.,
депозира писмен отговор. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена
без уважение.
Постъпила е въззивна жалба от ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с
която се обжалва съдебно решение № 264419 от 02.07.2021г., постановено
по гр.дело № 7935/2020г. по описа на СГС, I-во ГО, 26-и състав, в частта, в
която е уважен предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди от процесното ПТП над сумата от 20 000лв.
Изложени са съображения за незаконосъобразност, неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната част.
Твърди се, че размерът на присъденото обезщетение не е съобразен с нормата
на чл.52 от ЗЗД и е необосновано завишен, като при определяне на същия
съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства: възрастта на
пострадалата, поведението на същата при провежданото лечение и пр.
Твърди, че първоинстанционният съд неправилно не е уважил
предявеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, която е пътувала на задната седалка на
мотоциклета без поставени протектори, и не е провела предписаното и
2
необходимото лечение, в т.ч. и съотв. рехабилитация. Твърди, че
съпричиняването от страна на ищцата е до размера на 80%.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени съдебно решение
№ 264419 от 02.07.2021г., постановено по гр.дело № 7935/2020г. по описа на
СГС, I-во ГО, 26-и състав, в обжалваната част и да постанови друго, с което
да отхвърли предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди над
сумата от 20 000лв. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции,
моли обжалваното съдебно решение да бъде изменено и в частта за
разноските.
Въззиваемата страна по въззивната жалба В. Б. П. депозира писмен
отговор. Оспорва жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира следното: Пред настоящата инстанция са ангажирани
нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК.
Представени са от В.П. писмени доказателства, съставляващи
медицинска документация. Съдът кредитира приетите писмени
доказателства. Същите не се оспорват от насрещната страна. Писмените
доказателства, представени с въззивната жалба на В.П., които не са приети от
съда са ирелевантни за процеса.
Представени са доказателства от застрахователното дружество, от които
е видно, че в хода на производството на ищцата е заплатена сумата от
40 000лв. главница и съотв. лихви от 02.06.2020г. Този факт и
представените доказателства не са оспорени от насрещната страна.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства: КП за
ПТП се установява, че на 01.05.2020г. С. И. П. при управление на
мотоциклет „Хонда ЦБР 900“ с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение
по пътищата и е самокатастрофирал в крайпътна мантинела на път III - 306
в землището на гр.Червен бряг, между с.Чомаковци и гр.Червен бряг, при
което е причинил средна телесна повреда на В.П., изразяваща се в закрито
счупване на лява бедрена кост в дисталната част и счупване на лява
ключица.
По делото не се спори, че към датата на процесното ПТП ЗАД
3
”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД е застраховател по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на водачите на МПС относно
мотоциклет „Хонда“ с рег. № ***, а това обстоятелство се установява и от
справка в ИЦ на ГФ.
Въззивните жалби са допустими - подадени са в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно
решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се
разгледат по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като
по останалите въпроси е ограничен от наведените в жалбата възражения.
Обжалваното решение е валидно (не е постановено в нарушение на
правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията –
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определеното съдържание), както и е допустимо.
Настоящият съдебен състав следва да обсъди доводите на жалбоподателите
досежно законосъобразността на обжалваното решение.
Разгледана по същество въззивната жалба на В. Б. П. е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Разгледана по същество въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и
Здраве” АД е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу
причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да
предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и
неимуществени вреди срещу застрахователя по задължителна застраховка
"гражданска отговорност". Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни
действия и по характер отговорността му е гаранционно - обезпечителна.
В процесния случай предявеният пряк иск по чл.432, ал.1
КЗ
срещу
застрахователя на гражданската отговорност на делинквента се явява
основателен доколкото в процеса са доказани всички кумулативни елементи
на сложния фактически състав на посочената правна норма.
4
Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че са налице
предпоставките за уважаване на заявената искова претенция.
За да се ангажира отговорността на дружеството-въззивник е
необходимо да е изпълнен ФС на чл.45 от ЗЗД по отношение на
застрахования при него водач на МПС, включващ кумулативно следните
елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищцата, от което тя
търпи болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилата увреда. Вината се
предполага съгл. презумпцията на чл.45 ал.2 от ЗЗД. Следва да бъде
доказано и наличието на валидно застрахователно правоотношение по риска
„гражданска отговорност” към датта на ПТП.
В тежест на въззивника-ищец пред първоинстанционния съд, е да
докаже изпълнението на посочения ФС с всички допустими доказателствени
средства, което в случая е сторено.
От представените доказателства- КП за ПТП и АУАН, и от
заключенията на приетите в първоинстанционното производство САТЕ и
СМЕ се установява вината на водача на МПС, С. И. П., за причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда на ищцата В. Б. П. при
извършеното от него ПТП и виновното му и противоправно поведение,
вследствие на нарушаване на правилата на ЗДвП (управление на мотоциклета с
превишена скорост от около 145 км./ч., несъобразена с пътните условия).
Не се оспорва от ответника обстоятелството за наличието на
действително застрахователно правоотношение между ответното дружество и
водача на процесния лек автомобил към датата на ПТП, а същото се доказва и
от справка в ИЦ на ГФ.
Предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди
е основателен и доказан.
Съдът следва да се произнесе по възраженията във въззивната жалба
на В.П. и във въззивната жалба на ЗАД ”ДаллБогг: Живот и Здраве” АД
относно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Оплакванията и в двете въззивни жалби досежно размера на
присъденото застрахователно обезщетение решаващият състав намира за
5
неоснователни.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза, което правилно
е кредитирано от първостепенния съд като обективно и компетентно
изготвено, неоспорено от страните в хода на съдебното производство, се
установяват по категоричен начин причинените на ищцата травматични
увреждания, получени от нея в резултат на процесното ПТП, изразяващи се в
закрито счупване на лявата бедрена кост, което е наложило оперативно
лечение и закрито счупване на лявата ключица, също лекувано оперативно.
Първоинстанционният съд при съобразяване с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД като е отчел конкретни факти и обстоятелства е определил справедлив
размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Отчетен е вида и характера на уврежданията на ищцата, продължителността и
интензивността на претърпените от нея болки и страдания, свързани с
процеса на възстановяване, който е продължил около 7-8 месеца, като е
съобразено обстоятелството, че възстановяването на движението в пълен
обем и без болка на левия крак на ищцата, към датата на изготвяне на
експертизата все още не е завършило.
Размерът на определеното обезщетение за претърпените
неимуществени вреди е съобразен с обществения критерий за
справедливост и съдебната практика, вкл. и ППВС № 4/1968г., правилно е
преценено от първостепенния съд, че сумата от 60 000 лв., представлява
справедливо обезщетение, с което се репарират в относително пълен размер
причинените на ищцата неимуществени вреди.
При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като се отчетат всички конкретни факти и
обстоятелства, относими към определяне на справедлив размер на
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, вкл. и
бъдещото отражение на претърпяните травми на здравето на ищцата.
Обезщетението по правило се присъжда заради възможността да бъдат
поправени нанесените вреди. Обезщетението на неимуществените вреди
представлява известно компенсиране на загубеното, което не може да бъде
възстановено, т.к. се отнася до претърпени болки и страдания, свързани със
здравословното състояние на ищцата и неговото увреждане. Основни
критерии при определяне на болките и страданията, претърпени от ищцата са
6
интензивността и продължителността на тези болки и страдания, както и
напредналата й възраст.
В същото време не би следвало да се допуска обезщетението да се
превръща в своеобразна пазарна цена и да води да неоправдано обогатяване
за ищцата.
Ищцата е претърпяла счупване на лява бедрена кост, което е довело до
трайно затруднение на движението на левия й крак за срок до 7-8 месеца,
т.к.в периода на лечение е била счупена поставената медицинска плака, което
едовело до необходимост от втора операция и поставяне на нова плака. Тази
контузия е довела до трайно обездвижване на ищцата и поставянето й в
зависимост от чужда помощ при извършване на обичайните й ежедневни
дейности за по-дълъг от обичайния период на зарастване на фрактури от типа
на получената при процесното ПТП. Обичайният период на възстановяване е
от 3 до 4 месеца, а оздравителният период при ищцата е бил около 7-8 месеца
и към датата на СМЕ все още не е приключил окончателно, макар и да се
очаква пълно възстановяване на крака. Лечението е било оперативно с
ендопротезиране.
Лечението на фрактурата на лявата ключица също е било оперативно с
поставяне на метална остиоситнеза, и е довело до затруднение на движението
на лявата ръкща на ищцата за период от окло 30 до 45 дни. Фрактурата на
ключицата е напълно зарастнала, без усложнения, правилно анатомично и не
се очакват негативни последици. Ищцата е търпяла болки и страдания при
лечеинето на лявата ръка за период от около 30-45 дни, като през първите 10-
15 дни болките са били с изключително висок интензитет, предвид и болките
в левия крак.
Несъмнено ищцата е преживяла болки и страдания, като през първия
месец те са били с по-силен интензитет; през този период е чувствала
силен дискомфорт. Ищцата е търпяла затихващи болки, дискомфорт и
неудобство, за период около общо от 7-8 месеца.
На 31.12.2020г. при нормален вървеж, ищцата е получила внезапна
болка в левия крак, поради счупване на поставената плака и възникнал
възпалителен процес, което е наложило повторна операция и поставяне на
нова плака.
Вземайки предвид претърпените от ищцата травми и наложилото се
7
лечение, съдът намира, че определената сума за обезщетение от
първоинстанционинят съд в размер на общо 60 000 лв. репарира в
относително пълен обем претърпените от ищцата неимуществени вреди.
Съдът изцяло кредитира заключението на приетата СПЕ, но видно от
същото ищцата не страда от психическо заболяване или постравматично
разстройство или адаптационно разстройство в резултат на преживяното
ПТП. В резултат на ПТП ищцата е преживяла остър емоционален стрес,
развила е продължителна адапционна реакция, но това са обичайни
последствия при преживяване на подобни събития и не водят до съществени
негативни психологически преживявания с трайни последици.
При определяне на размера на обезщетението, следва да се отчете и
обстоятелството, че втората преживяна от ищцата операция на левия крак и
претиръпените във връзка с нея и с продължителния възпалителен порцес
болки и стардания не са в пряка причинно-следстевна вързка с процесното
ПТП, доколкото при обичаен ход на лечението и недопускане на счупване на
поставената плака, не биха настъпили тези повторни негативни последици за
здравето на ищцата.
Предвид изложеното и съобразно трайната съдебна практика (ППВС №
4/1968) решаващият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение,
съобразено с критерия на чл.52 от ЗЗД е в размер общо на 60 000 лв., 20 000
лв., от които са заплатени преди постановяване на първоинстанционното
решение, а още 20 000 лв., са заплатени след постановяване на
първоинстанционното решение.
При определяне на този размер съдът съобразява и обществено-
икономическите условия в страната към датата на ПТП- месец 05.2020г. и
съответните нива ( лимити) на застрахователно покритие към същия период,
доколкото нормативно определените лимити следва да се разглеждат като
отражение на обществено-икономическата конюнктура ( в този см. Решение
№ 83/06.07.2009г. по т.д.№ 79582008г. , ІІ-ро ТО на ВКС, Решение № 1/2012г.
по т.д.№ 29982011г., ІІ-ро ТО на ВКС, постановени по реда на чл.290 от
ГПК.) Неоснователно е възражението на жалбоподателката-ищец, че
размерът на застрахователните лимити и обществено –икономическата
обстановка в страната не са били съобразени от първоинстанционния съд при
определяне размера на обезщетението.
Възраженията досежно размера на присъденото обезщетение за
неимуществени вреди, изложени във въззивната жалба на ищцата и във
възизвнага жалба на ответника, са неоснователни, по изложените по-горе
8
съображения.
По наведените във въззивната жалба на ищцата възражения досежно
съобразяване на обществено-икономическите условия и нивата на
застрхователните лимити: Предвид изложеното по-горе, съдът намира тези
възражения, изложени във възивната жалба на ищцата за неоснователни.
По наведените във въззивната жалба на ответника възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата: това
възражение е неоснователно, т.к. видно от заключенията и на САТЕ и на
СМЕ, е видно че евентуалното носене на защитна екипировка от ищцата не би
довело до намаляване на получените увреди. Ищцата е била с правилно
поставена каска, което е ограничило получените травми само в областта на
снагата й. Носенето на други протектори не би довело до омекотяване на
удара на тялото на ищцата в асфалта, предвид силата на кинетичната енергия,
получена от високата скорост на движение на мотоциклета.
Съпричиняване, поради неправилно поведение от пострадалата по
време на лечението също не беше доказано. Очевидно е, че счупването на
плаката, поставена в левия крак на ищцата и възникналия възпалителен
процес е било случайно събитие, непредвидимо, нито от ищцата, нито от
лекуващия я екип, но преживените във връзка с него болки и страдания не са
в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП и както по-горе беше
посочено, не подлежат на обезщетяване от ответното дружество.
По възражението досежно присъдената лихва за забава от 02.06.2020г.,
направено от жалбоподателката-ищец: Правилно е възражението на
жалбоподателката-ищец досежно неправилно определяне на началната дата
на дължимост на претендираната от нея законна лихва. Датата, на която
дружеството изпада в забава е правилно определена от жалбоподателката -
23.06.2020г., но т.к. тази дата е следваща датата 02.06.2020г., то това
възражение не може да бъде уважено.
Жалбоподателят - ответник не е направил изрично възражение за
недължимост на законна лихва от 02.06.2020г., още повече че същият е
заплатил в хода на процеса дължимата според него сума за обезщетение на
претърпените от ищцата неимуществени вреди именно с лихва от
02.06.2020г., което по съществото си има значение на извънсъдебно
признаване на факта на дължимост на лихвата от 02.06.2020г.
9
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, намира че решението
в частта за присъдената лихва също не следва да бъде изменяно.
С оглед изложените съображения и поради съвпадане на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода от правния спор пред настоящата
инстанция, и предвид размера на обжалваемия интерес за всяка от страните,
разноски за въззивната инстанция не следва да бъдат присъждани на
страните.
Доколкото не е проведено производство по реда на чл.248 от ГПК,
първоинстанционното решение в частта му за разноските, също не може да
бъде изменяно.
Воден от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, Х-ти
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 264419 от 02.07.2021г.,
постановено по гр.дело № 7935/2020г. по описа на СГС, I-во ГО, 26-и състав в
обжалваната му част.
В ОСТАНАЛАТА му необжалвана част решение № 264419 от
02.07.2021г., постановено по гр.дело № 7935/2020г. по описа на СГС, I-во ГО,
26-и състав е ВЛЯЗЛО В СИЛА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС при условията на
чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10