№ 91
гр. Велико Търново , 27.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесети януари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно
търговско дело № 20204001000382 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №149 от 07.07.2020г., постановено по т.д. №31/2019г.,
Окръжен съд-Габрово е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс АД-
гр.София да заплати на С. В. К. от гр.Габрово сумата от 27 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на сестра й И. В. К., починала в резултат на
уврежданията, получени при ПТП на 06.12.2014г., заедно със законната лихва
от 09.04.2017г. до окончателното изплащане. Отхвърлил е иска в останалата
му част до пълния предявен размер от сумата 100 000 лева, неимуществени
вреди със същия произход. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София да заплати
държавна такса в размер на сумата 1080 лева, както и сумата 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист, по сметката на Габровския окръжен
съд. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София да заплати на С. В. К. сумата 54 лева,
направени разноски по делото. Осъдил е ЗД Бул Инс АД-гр.София на
основание чл.38 ал.2 от ЗА във връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за
1
минималните размери на адвокатските възнаграждения да заплати на адвокат
Л.Г. Г., от Адвокатска колегия-Перник, сумата 1 340 лева адвокатско
възнаграждение. Осъдил е С. В. К. да заплати на ЗД Бул Инс АД-гр.София
сумата 3 384,28 лева, направени разноски по делото. Вписано е, че решението
е постановено при участието на третото лице помагач Агенция Пътна
инфраструктура.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата С.К., чрез процесуалния
представител адвокат Л.Г..
Жалбоподателката обжалва първоинстанционното решение в частта, в
която предявеният иск е отхвърлен за разликата от присъдените 27 000 лева,
неимуществени вреди до претендираните 100 000 лева; заедно със законната
лихва върху цялата сума, считано от 09.04.2017г. до окончателното й
изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди и последиците от тях вследствие смъртта на сестра й И.
К., настъпила вследствие на ПТП на 09.04.2017г., като ПТП е станало на
06.12.2014г. Моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в
обжалваните части и вместо тях да постанови друго решение, с което да
осъди ответното Застрахователно дружество да й заплати сума в размер на
още 73 000 лева, представляваща разликата над приетия за дължим размер от
27 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, обезщетение за
неимуществени вреди; заедно със законната лихва върху цялата сума, считано
от 09.04.2017г. до окончателното изплащане.
Счита първоинстанционното решение в отхвърлителната му част за
неправилно поради нарушения на материалния закон, а именно поради
неправилно приложение на чл.52 и на чл.51 ал.2 от ЗЗД. По делото били
доказани при условията на главно и пълно доказване всички предпоставки на
непозволеното увреждане: наличието на валидно застрахователно
правоотношение между увреждащото МПС и ответното дружество, вина,
противоправно деяние, вреди и причинна връзка между вредоносния резултат
и вредите за ищцата. Доказана била особено силната дълбока духовна и
емоционална връзка, която е съществувала между ищцата и нейната по-
голяма сестра приживе, както и изключително силните по интензитет и
продължителност болки и душевни страдания на ищцата след нейната
2
продължителна мъчителна смърт. С оглед на всички конкретни данни за
случая необходимото обезщетение за неимуществени вреди следвало да бъде
в размер на сумата от 100 000 лева, а не само 27 000 лева, колкото бил
присъдил Габровският окръжен съд. Неправилно същият съд бил приел
съпричиняване от страна на загиналата, поради това че пътувала без поставен
обезопасителен колан. Първо коланът бил двуточков, следователно
неефективен. Второ, дори да е бил триточков, с оглед механизма на ПТП, не
би могъл да се задейства и да задържи тялото на сестрата на ищцата.
В съдебно заседание въззивницата ищца, чрез процесуалния
представител адвокат Л.Г., поддържа жалбата и изложените в нея
съображения относно фактическата обстановка и правните изводи, които
счита че следва да бъдат направени.
Оспорва изцяло въззивната жалба на ответника ЗД Бул Инс АД-
гр.София, както и на третото лице помагач Агенция Пътна инфраструктура-
гр.София.
Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата.
Постъпил е отговор от третото лице помагач Агенция Пътна
инфраструктура. Без да се омаловажава преживяното от ищцата и тежестта на
загубата, която е претърпяла, съдът необосновано бил приел, че по делото
била доказана изключителна и необичайно силна връзка между двете сестри.
Действително връзката е била силна, тъй като до този момент двете момичета
са живеели заедно и са делили един дом и една стая, но не била налице
изключителност в техните взаимоотношения. Окръжният бил обсъдил всички
ангажирани по делото доказателства и обосновано бил приел наличието на
сестринска близост между ищцата и починалата, както и това че по-голямата
сестра е повлияла на ищцата да се ориентира към близка до медицината
професия, тъй като загиналата е учела стоматология във Варна към момента
на ПТП-то. Това обстоятелство обаче не било достатъчно, за да се присъди
обезщетение в претендирания размер. Според третото лице помагач
присъденото обезщетение било прекомерно завишено по размер. Исканото от
3
ищцата обезщетение не съответствало на степента и характера на
причинените вреди.
Моли Апелативният съд да остави въззивната жалба на ищцата без
уважение.
Постъпила е въззивна жалба от ответника ЗД Бул Инс АД-гр.София,
чрез процесуалния представител адвокат М.Г..
Жалбоподателят моли Апелативният съд да отмени
първоинстанционното решение в уважената част и вместо него да постанови
друго решение по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло
предявения иск за неимуществени вреди и за законната лихва.
Излага съображения, че според нормата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а съгласно чл.51 от
ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането. Това предполагало, че фактическият състав на
непозволеното увреждане обхваща наличието на противоправно деяние, вина
и вредоносен резултат, което да е пряка и непосредствена последица от
увреждането. По делото не било доказано наличието на пряка и
непосредствена причинно следствена връзка от ПТП-то, настъпило на
06.12.2014г, тъй като смъртта на И. К. била настъпила две години и половина
след датата на ПТП-то. Не била искана и не била слушана СМЕ, която да
установи дали смъртта на И. К. е пряка и закономерна последица от ПТП-то.
Поради това Окръжният съд следвало да отхвърли изцяло предявения иск за
причинени неимуществени вреди. Не била доказана и изключителна по своя
характер дълбока емоционална връзка между двете сестри, идентична с тази
присъща на роднините от най-близкия наследствен кръг-родители, деца,
съпруг, по смисъла на ТР №1/2016г. на ОСГТНК на ВКС, само в който случай
се дължи обезщетение на сестра или брат. С ангажираните от ищцата
доказателства това обстоятелство не било установено по делото, а именно
били разпитани като свидетелите само родителите на ищцата М. К. и В. К.,
което не било достатъчно за доказване изключителност на връзката между
двете сестри.
Жалбоподателят ответник поддържа и възражението за съпричиняване,
4
което счита че е в много по-висока степен от приетите от съда 10%. Ако И. К.
е била с правилно поставен обезопасителен колан, нямало да излети и изпадне
извън автомобила респективно не би получила тежката черепно мозъчна
травма.
Процесуалният представител на въззивника ответник адвокат М.Г. не
присъства в съдебното заседание, но в писмена защита поддържа
становището да бъде отменено първоинстанционното решение в уважената
част и вместо него с въззивното решение Апелативният съд да отхвърли
изцяло предявения иск, като доразвива съображенията си в тази посока.
Моли да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски,
включително заплатеното адвокатско възнаграждение изцяло.
Постъпила е въззивна жалба и от третото лице помагач Агенция Пътна
инфраструктура-гр.София, чрез главен юрисконсулт на Областно пътно
управление-гр.Варна Л. Ч..
Моли Апелативният съд да отмени решението на Окръжен съд-Габрово
и да постанови друго, с което да намали присъденото обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от страна на ищцата, като приеме, че
основна вина за настъпилото ПТП и състоянието на И. К. има Д. П. С., чието
неправомерно поведение, а не наличието на неравност /дупка/ на пътното
платно на АМ Хемус, посока гр.Варна-гр.София, при км.387, е основна
причина за ПТП. Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било в
завишен размер и не отговаряло на принципа за справедливост по смисъла на
чл.52 ЗЗД.
Третото лице помагач не се представлява в съдебното заседание на
Апелативния съд. В писмена защита главен юрисконсулт Л. К. - Т., на
Областно пътно управление-гр.Варна, поддържа изцяло жалбата, излага
допълнителни съображения за това, че Агенция Пътна инфраструктура
нямала абсолютно никакъв принос за ПТП-то, вина за същото имал само
водачът на лекия автомобил Д. С., отново моли Въззивният съд да отхвърли
предявения иск изцяло, или да намали присъденото обезщетение.
Третото лице помагач моли Апелативният съд да отхвърли изцяло
5
въззивната жалба на ищцата
Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания,
възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за
установено следното:
Въззивните жалби са допустими.
При обсъждане на тяхната основателност приема за установено
следното.
Ищцата С. В. К. от гр.Габрово твърди в исковата молба и по делото, че
на 06.12.2014г. сестра й И. В. К. пострадала при тежко ПТП като пътник на
задната седалка, по средата между други двама пътници, в лек автомобил
Рено, с рег.№ ТХ 45 ****, управляван от Д. П. С.. Автомобилът се движел с
несъобразена скорост над 120 км/ч в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на
мокър асфалт и при налични дупки на пътното платно, в посока гр.Варна-
гр.Шумен, по магистрала Хемус. На км 387, за да избегне неравност, водачът
направил опит да мине около/над дупката. Поради високата скорост гумите
на автомобил попаднали в дупката, която била с диаметър 1 метър, гумите се
спукали и на принципа на махалото автомобилът се завъртял няколко пъти,
след което се блъснал в мантинелата. При завъртането се отворила задната
дясна врата, счупила се задната седалка и К. „излетяла” от автомобила през
отворената задна врата и ударила главата си в мантинелата и след това в
земята. Получила тежка, съчетана черепно-мозъчна травма – открита и
проникваща – проникващо нараняване в черепната кутия, контузия на мозъка
и мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, остър хематом
над твърдата мозъчна обвивка, контузионни огнища двустранно-слепоочно,
въздух в черепното пространство-навсякъде, мозъчен оток, фрактура на свода
и на основата на черепа, травматично кръвотечение от двете уши, фрактура на
дясна ябълчна кост на лицето и на дясната орбита, контузия на гръдния кош и
белия дроб, остра дихателна недостатъчност. Получили се тежки усложнения
– гноен менингит, перитонит, множествена бактериална инвазия.
Първоначално пострадалата била приета в противошокова зала на МБАЛ
6
Света Ана в дълбока кома, по Глазгоу кома 3 точки, което е най-ниската
степен. Там била интубирана и поставена на изкуствена белодробна
вентилация. Извършени били необходимите изследвания, включително
компютърна томография на главен мозък. След това била настанена в ОАИЛ.
Проведено било оперативно, медикаментозно и антибиотично лечение. Била
извършвана ежедневна рехабилитация, поради коматозното състояние.
Поради тежките увреждания, получени при ПТП-то и извършената
необходима интубация се появили значителни усложнения – хидроцефалия,
възпаления на белия дроб, бактериален менингит, обхващаш обширни
мозъчни зони със засягане на бялото мозъчно вещество и мозъчния ствол,
възпаление в ликвора. Настъпили промени в гръбначния мозък – миелит и
миелопатия. Тези промени били необратими. Имало увреда на дихателния
център в продълговатия мозък, поради което пострадалата не можела да диша
самостоятелно. Стигнало се до корова артрофия. С експертно решение от
22.10.2015г. на МБАЛ Света Марина ЕАД-гр.Варна била призната 100 % ТНР
на К., която продължавала да бъде в будна кома. Поради настъпили
усложнения в ИБВ на 28.09.2016г. пострадалата постъпила в реанимацията на
МБАЛ Тота Венкова-гр.Габрово. Опитите да премине към собствено дишане
били без резултата. В хода на лечението персистирали и се задълбочили
кистите на мозъка, от тук, мозъчния оток, артрофията и хидроцефалията и се
стигнало до пневмония. От получените увреждания от тежката мозъчна
травма и последвалите я усложнения, на 09.04.2017г. И. К. починала в
Болницата в гр.Габрово, без да излезе от комата. Водено е ДП №514 при
РУМВР-гр.Провадия, при което се стигнало до извод, че виновен за ПТП-то е
водачът на лекия автомобил, който карал с несъобразена с конкретните пътни
условия скорост. ДП е прекратено от наблюдаващия прокурор в хипотезата на
чл.343 ал.2 от НК, с оглед изявление на настойника на пострадалата, че не
желае водачът да бъде наказван. За неимуществените вреди на И. К. е
присъдено обезщетение с влязло в сила съдебно решение, като СГС, САС и
ВКС са приели липса на съпричиняване от страна на същата, както и наличие
на валидно застрахователно правоотношение между увреждащото МПС и
ответното застрахователно дружество. Между ищцата и сестра й
съществувала дълбока и трайна емоционална връзка, изключителна по своя
характер. Излага обстоятелствата, на които основава този извод. Тази връзка
била прекъсната завинаги и по особено мъчителен начин и за двете сестри.
7
След смъртта на И. животът на ищцата е променен коренно. През цялото
време, през което сестра й е била в кома – около 3 години – ищцата се е
надявала че ще оздравее. Предвид изложеното ищцата счита, че влиза в кръга
на лицата, на които се дължи обезщетение съгласно ТР №1/2016г. на
ОСГТНК на ВКС. Относно размера на исковата претенция се позовава на
Директива 2009/103 ЕО и на практиката на Съда на ЕО.
Предвид изложеното и на основание чл.226 ал.1 от Кодекса за
застраховането /отм./ ищцата моли съдът да постанови решение, с което да
осъди ответното ЗД Бул Инс АД да й заплати сумата от 100 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за търпените и търпими от нея
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сестра й, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2017г. до окончателното й
изплащане.
Ответникът Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София,
представлявано от С. П. и К. К., в писмен отговор и по делото, оспорва
предявения иск като недопустим, алтернативно като неоснователен и
недоказан. Бил недопустим, тъй като не било изпълнено изискването на
чл.380 ал.1 от КЗ ищцата да е сезирала застрахователя с искане за
застрахователно обезщетение. Твърди, че претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди към застрахователя изобщо не била
отправяна. В исковата молба също липсвали твърдения ищцата да е заявила
искане пред застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение.
Освен това предявеният иск бил неоснователен и недоказан. Ищцата не се
легитимирала като лице, което има право на такова обезщетение, тъй като не
била доказала предпоставката, изискуема от ТР №1/2016г. на ОСГТНК на
Върховния касационен съд между нея и починалата й сестра да е
съществувала толкова трайна и дълбока емоционална връзка, че тя да е
изключителна по своя характер. Вина за ПТП-то имал не само водачът на
лекия автомобил, но и състоянието на пътното платно – по него е имало
множество дупки – за което отговаря Агенция Пътна инфраструктура, която е
била конституирана като трето лице-помагач. Прави възражение, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан
от страна на пострадалата, поради което същата сама се е поставила в
завишен риск от настъпване на по-тежки последици за живота и здравето й.
8
Оспорва първоначалния момент на дължимост на законната лихва върху
застрахователното обезщетение. Счита, че вече било налице уреждане на
взаимоотношенията между застрахователя и наследниците на починалото
лице по друго съдебно производство. Тъй като не била отправена претенция
към застрахователя, началния момент, от който евентуално дължи лихва, е
датата на която е получил препис от исковата молба, когато е узнал за
искането на ищцата. Прави възражение за прекомерно и необосновано
завишен размер на исковата претенция за неимуществени вреди. Позовава се
на №96 от ПЗР на КЗ, сега действащ, във връзка с чл.493а от КЗ, а именно че
на ищцата като сестра на загиналата се дължат най-много 5 000 лева.
Със съдебно определение на Габровския окръжен съд е конституирано
като трето лице помагач Пътна инфраструктура-гр.София.
Същото, чрез главен юрисконсулт на Областно управление-гр.Варна Л.
Ч., в писмен отговор, моли на първо място съдът да прекрати производството
по делото и да остави без разглеждане предявения иск, като недопустим, тъй
като не било предварително отправено искане до застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение по реда на чл.380 от КЗ. На второ място
оспорва предявения иск като неоснователен. Причина за ПТП-то била само и
единствено високата скорост, несъобразена с пътната обстановка и пътната
маркировка, с която водачът на лекия автомобил Стоянов, го управлявал.
Имало пътни знаци за ограничение на скоростта на 70 км/ч, а водачът на
лекия автомобил се движел със скорост 120 км/ч. Причина за тежестта на
уврежданията било непоставянето на предпазен колан от страна на
пострадалата. В краен случай, било налице съпричиняване от нейна страна.
Във всички случаи счита, че АПИ не следва да отговаря към ищцата.
Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на
страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение,
Апелативният съд приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд
следва да се произнесе по валидността и по допустимостта на решението, тъй
като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в
обжалваната част, която в случая е решението в неговата цялост.
9
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй
като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.
След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.
При проверка на правилността на първоинстанционното решение съдът
е обвързан от посоченото в трите въззивни жалби, като служебно има
правомощие да провери само спазването на императивните материалноправни
разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от Кодекса за
застраховането /отменен/ от сестрата на пострадала при ПТП, впоследствие
починала след 2 години и пет месеца, против застрахователя на виновен,
според ищцата, за произшествието водач на лек автомобил, при участие на
трето лице помагач Агенция пътна инфраструктура, привлечено от
застрахователя, за сумата 100 000 лева, представляваща застрахователно
обезщетение за търпените и търпими от нея неимуществени вреди, настъпили
вследствие смъртта на сестра й, заедно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.04.2017г. до окончателното й изплащане.
Разпоредбата на чл.226 ал.1 от КЗ/отм/ дава право на увреденото лице
при пътно транспортно произшествие да насочи иска за обезщетяване на
претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има
застраховка гражданска отговорност. По този иск ищецът следва да установи,
че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС, като
фактическият състав включва виновно и противоправно поведение на водача,
настъпили вреди от същото и причинна връзка между
действието/бездействието и вредите, както и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка гражданска
отговорност, с обект гражданската отговорност на деликвента като
автомобилист за вреди, причинени при управление на процесното МПС.
От преценката на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, се
установява следната фактическа обстановка по спора.
10
Безспорно е, че ищцата С. В. К. и И. В. К. са сестри.
На 06.12.2014г. сестрата на ищцата пострадала при тежко пътно
транспортно произшествие като пътник на задната седалка, по средата между
други двама пътници, в лек автомобил Рено, с рег.№ ТХ 45 ****, управляван
от Д. П. С..
За произшествието е съставен констативен протокол за ПТП от
06.12.2014г., видно от който на същата дата посоченият лек автомобил,
управляван от Д. С., при движение по път А-2 при км 388, в платното Варна-
Шумен, сменяйки рязко посоката с цел заобикаляне на необозначена дупка,
губи контрол над превозното средство и се блъска вдясно по посока на
движението в предпазната мантинела. Посочени са следните пострадали
лица: И. В. К.-на 23 г., с фрактура на черепа, в кома и И. И. А.-прегледан и
освободен без наранявания.
От данните по делото се установява, че за случая е водено досъдебно
производство №514 при РУМВР-гр.Провадия, при което се стигнало до
извод, че виновен за ПТП-то е водачът на лекия автомобил, който карал с
несъобразена с конкретните пътни условия скорост. ДП е прекратено от
наблюдаващия прокурор в хипотезата на чл.343 ал.2 от НК, с оглед изявление
на настойника на пострадалата, че не желае водачът да бъде наказван. По ДП
са извършени редица процесуално следствени действия, включително е
изготвен фотоалбум, скица, протоколи за разпит и са били назначени
експертизи.
Безспорно е и се установява от приетите писмени доказателства, че
лекият автомобил към момента на инцидента има валидна застраховка
гражданска отговорност, действаща към 06.12.2014г., при ответното
застрахователно дружество Застрахователно дружество Бул инс АД-
гр.София.
В Първата инстанция е разпитан като свидетел, по делегация, Д. С.,
който е управлявал автомобила. Същият твърди, че на мястото на инцидента
имало неравност на пътя, след която изгубил контрол над автомобила и
вследствие на това катастрофирали, като колата поднесла и се ударили в
мантинелата. Според него автомобилът бил в изправност, наскоро бил минал
11
технически преглед, бил оборудван с обезопасителни колани, включително на
трите задни седалки, малко преди мястото на инцидента имало знак, който
обозначавал нормално ограничение на скоростта за магистрала от 130 км/ч.
Било облачно, но видимостта била нормална, както и било мъгливо.
За изясняване механизма на ПТП-то и причините за същото е назначена
и изслушана в Габровския окръжен съд съдебно автотехническа експертиза с
вещо лице инж.М. И. Х. от гр.Севлиево. Съгласно заключението на
06.12.2014г.., около 9,20ч., на автомагистрала Хемус участък Варна-Шумен,
при 387 км в посока Варна-София, се движи лекият автомобил, управляван от
водача Д. С., със скорост около 114 км/ч. На предна дясна седалка пътувала Т.
С. Г., на задна седалка вляво е Н. З. К., по средата е И. К. и на задната седалка
вдясно е И. И. А.. Пътният участък е прав, хоризонтален, пътното платно е с
три ленти за движение, с обща ширина 11 м. Лява/бърза/ лента с ширина 4,2м,
средна лента с ширина 3,8м, дясна/аварийна/ лента с ширина 3,0м. Между
лявата и средната лента има прекъсната разделителна линия, а между
средната и дясната – непрекъсната линия. Видимостта е била нормална,
светлината е дневна и настилката е мокра. В средата на средната лентаа
започва дупка в асфалта, която продължава вдясно с дължина 1м, ширина
0,8м и дълбочина 10см. Лекият автомобил с левите си гуми преминава през
неравността на пътното платно, при което гумите остават без налягане, а
джантите се деформират. Поради това, че левите гуми са без налягане,
автомобилът губи устойчивост и започва занасяне на ляво и на дясно, без
отлагане на следи. Когато е на разстояние около 32м преди окончателното си
установяване започва движение на дясно, с отлагане на следи. При това
движение задната му дясна част напуска пътното платно. Първоначално
задната дясна част се удря в крайпътната мантинела и автомобилът започва
въртеливо движение обратно на часовниковата стрелка спрямо вертикалната
си ос. Така настъпва удар на задната му част в металния стълб за закрепване
на мантинелата, при което задната пета врата се отваря. От удара рязко
нараства импулса на силата действащ върху пътниците в автомобила, в
резултат на което се пречупват назад задна дясна и задна средна седалка.
Пътничката на задна средна седалка изхвръква през задната врата, падайки на
зелената площ на разделителния остров на магистралата. Пътника на дясна
задна седалка само се измества назад и остава в багажника на автомобила.
12
Автомобилът продължава въртеливото си движение, при което предната му
броня се разкача от ляво и окончателно се установява с предна част, насочена
към разделителния остров на пътното платно.
Вещото лице установява, че в този участък е имало ограничение на
скоростта на движение, маркирано с пътни знаци, на 70 км/ч. Лекият
автомобил се движел със скорост 114 км/ч. По-конкретно според вещото лице
в участъка са били монтирани следните пътни знаци, а именно: на разстояние
593м преди неравността вдясно на пътното платно спрямо посоката на
движение на автомобила отгоре надолу последователно са монтирани
знаците:
-А15-Опасност от хлъзгане
-В26-Забранено е движението със скорост, по висока от означената.
Ограничение на знака за скорост – 90 км/ч;
-Т14-При сняг и зимни условия
-Т1-Разстояние до, действие на знака в метри – 500 м
На разстояние 404м преди неравността вдясно на пътното платно
спрямо посоката на движение на автомобила отгоре надолу последователно са
монтирани знаците:
-А15-Опасност от хлъзгане
-В26-Забранено е движението със скорост, по висока от означената.
Ограничение на знака за скорост – 70 км/ч;
-Т14-При сняг и зимни условия.
Следователно въз основа на заключението на вещото лице се налага
изводът, че на пътното платно е имало дупка с размери дължина 1м, ширина
0,8м и дълбочина 10см, скоростта на навлизане на лекия автомобил в тази
дупка е била 114 км/ч, при разрешена с обозначените пътни знаци 70 км/ч и
освен това пътната настилка е била мокра.
13
В заключението си вещото лице установява също, че задната средна
седалка е била оборудвана с двуточков предпазен колан, което определя че
обхваща пътника под кръста над долните крайници и в случай какъвто е
настоящият, при движение назад, предпазният колан не се натоварва, така че
предпазният колан за пътника на средната задна седалка не може да задържи
тялото на пострадалата.
От уточненията, дадени от вещото лице устно в съдебно заседание се
установява ,че преминаването над дупката е зависело единствено и само от
уменията на водача на автомобила, като в зависимост от разстоянието на
което е възприел тази неравност водачът, е било възможно заобикаляне
едностранно или предприемане на спиране. Вещото лице е категорично, че
ако тази дупка я е нямало на пътното платно, нямало да се стигне до ПТП,
като процесното. Вещото лице е категорично и че при движение с
определената от пътните знаци скорост от 70 км/ч последствията биха били
различни.
От заключението се налага и следният извод, а именно че поставен
обезопасителен колан от пътничката на средна задна седалка би ограничил,
но в много малка степен вредоносните последици при процесното ПТП.
Заключението е компетентно, обосновано и Апелативният съд го
приема изцяло.
От приетите по делото писмени доказателства-медицински документи и
преди всичко от епикризата от ОАИЛ при МБАЛ Д-р Тота Венкова-
гр.Габрово, от 28.09.2016г.; етапната епикриза от 06.12.2014г., издадена от
Отделение по реанимация и интензивно лечение при МБАЛ Света Ана-
гр.Варна; експертно решение на ТЕЛК от 22.10.2015г. при МБАЛ Света
Марина ЕАД-гр.Варна; се установява по категоричен и убедителен начин, че
вследствие на процесното ПТП И. К.-сестра на ищцата е получила следните
телесни увреждания, в следната хронологична последователност и в краен
резултат от същите тези увреждания е починала на 09.04.2017г., а именно: И.
К. е получила тежка, съчетана черепно-мозъчна травма – открита и
проникваща – проникващо нараняване в черепната кутия, контузия на мозъка
и мозъчния ствол, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, остър хематом
14
над твърдата мозъчна обвивка, контузионни огнища двустранно-слепоочно,
въздух в черепното пространство-навсякъде, мозъчен оток, фрактура на свода
и на основата на черепа, травматично кръвотечение от двете уши, фрактура на
дясна ябълчна кост на лицето и на дясната орбита, контузия на гръдния кош и
белия дроб, остра дихателна недостатъчност. Получили се тежки усложнения
– гноен менингит, перитонит, множествена бактериална инвазия.
Първоначално пострадалата била приета в противошокова зала на МБАЛ
Света Ана в дълбока кома, по Глазгоу кома 3 точки, което е най-ниската
степен. Там била интубирана и поставена на изкуствена белодробна
вентилация. Извършени били необходимите изследвания, включително
компютърна томография на главен мозък. След това била настанена в ОАИЛ.
Проведено било оперативно, медикаментозно и антибиотично лечение. Била
извършвана ежедневна рехабилитация, поради коматозното състояние.
Поради тежките увреждания, получени при ПТП-то и извършената
необходима интубация се появили значителни усложнения – хидроцефалия,
възпаления на белия дроб, бактериален менингит, обхващаш обширни
мозъчни зони със засягане на бялото мозъчно вещество и мозъчния ствол,
възпаление в ликвора. Настъпили промени в гръбначния мозък – миелит и
миелопатия. Тези промени били необратими. Имало увреда на дихателния
център в продълговатия мозък, поради което пострадалата не можела да диша
самостоятелно. Стигнало се до корова артрофия. С експертно решение от
22.10.2015г. на МБАЛ Света Марина ЕАД-гр.Варна била призната 100 % ТНР
на К., която продължавала да бъде в будна кома. Поради настъпили
усложнения в ИБВ на 28.09.2016г. пострадалата постъпила в реанимацията на
МБАЛ Тота Венкова-гр.Габрово. Опитите да премине към собствено дишане
били без резултат. В хода на лечението персистирали и се задълбочили
кистите на мозъка, от тук, мозъчният оток, артрофията и хидроцефалията и се
стигнало до пневмония. От получените увреждания от тежката мозъчна
травма и последвалите я усложнения, на 09.04.2017г. И. К. починала в
Болницата в гр.Габрово, без да излезе от комата. Безспорно е, че същата е
била в т.н. будна кома от 06.12.2014г. – датата на пътно транспортното
произшествие до датата 09.04.2017г., когато е починала.
Тези изводи съвпадат и със становището на комплексната съдебно
медицинска експертиза, изготвено на 04.12.2015г. по гр.д. № 7214/2015г. по
15
описа на Софийски градски съд, с решение по което №1453/06.03.2017г., по
предявен иск от настойника М. Г.а К. на дъщеря й И. К., за претърпените от
същата и търпени и за в бъдеще неимуществени вреди, вследствие на същото
ПТП, реализирано на 06.12.2015г., е присъдено застрахователно обезщетение
в размер на сумата 250 000 лева, заедно със законната лихва считано от
06.12.2014г. до окончателното й изплащане. В посоченото заключение вещите
лица-лекари са посочили песимистична прогноза, а именно че при
пострадалата има пълна невъзможност за каквато и да било съзнателна
психична дейност, настъпила е необратима увреда на висшите психични
функции, при което болната няма словесен контакт и адекватни поведенчески
реакции и евентуално би се стигнало до хронично вегетативно състояние, без
словесен контакт и адекватни поведенчески реакции, би могло да се стигне до
продължителен живот със задължително медикаментозно и
рехабилитационно лечение, но при безсъзнателно състояние и невъзможност
да се грижи за себе си. В случая обаче е възможен летален изход вследствие
на получените при ПТП-то увреждания, до какъвто се е стигнало на
09.04.2017г., когато И. К. е починала в МБАЛ-гр.Габрово, където е била
постъпила на 28.09.2016г., поради влошаване на състоянието й.
Впоследствие с решение №136 от 15.01.2018г., постановено по в.гр.д.
№2772/2017г., Апелативен съд-София е увеличил застрахователното
обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпилото на
06.12.2014г. потно транспортно произшествие, което ЗД Бул Инс АД-
гр.София да заплати на И. К., чрез настойника й М. К.-нейна майка, на сумата
800 000 лева, заедно със законната лихва върху нея, считано от 06.12.2014г.
до окончателното й изплащане.
Върховният касационен съд с определение №671 от 28.11.2018г. по т.д.
№128282018г. не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на
Софийския апелативен съд.
Третото лице помагач АПИ-гр.София твърди, че за процесния случай
има присъдено с влязло в сила съдебно решение и застрахователно
обезщетение за родителите на починалата М. К. и В. К., в размер на общо
сумата 800 000 лева. Това твърдение не е доказано по делото. Не са
ангажирани доказателства за установяване на твърдяното обстоятелство.
16
Освен това е без значение за определяне застрахователно обезщетение
на сестрата на починалата вследствие ПТП-то – ищца по настоящото дело,
дали на родителите им е присъдено застрахователно обезщетение.
Обезщетение на ищцата по настоящото дело застрахователят дължи на
отделно, самостоятелно основание.
С влязло в сила на 16.07.2015г. решение по гр.д. №30/2015г. на Окръжен
съд-Габрово И. К. е била поставена под пълно запрещение, предвид
здравословното й състояние, и за настойник е назначена нейната майка М. К..
От показанията на разпитаните от Първоинстанционния съд свидетели
М. К. и В. К.-родители на ищцата се доказват твърденията на същата за
изградена и доказала се във времето, между двете сестри, от малки до
момента на трагичния инцидент, взаимоотношения на привързаност,
изключителна близост, обич, взаимопомощ, дълбока емоционална близост и
подкрепа. Установено е по делото, че двете сестри са израстнали заедно в
едно семейство, били са свързани с дълбока духовна и емоционална връзка.
Починалата е била опора за своята по-малка сестра – ищцата – която се е
допитвала за всичко до нея. Били са неразделни до навършване на
пълнолетие. Навсякъде са излизали заедно, споделяли са си всичко, имало е
пълно разбирателство между тях. По-голямата сестра е помагала на ищцата в
овладяване на учебния материал, давала й е житейски съвети. След като
навършила 18 години И. била приета да учи стоматология в Медицински
университет-Варна. Била е много добра студентка – една от най-добрите.
Надявала се да се реализира успешно в бъдещата си професия. Под влияние
на по-.голямата си сестра, ищцата също се ориентирала към медицинска
специалност – записала кинезитерапия в Медицински университет-Плевен.
През цялото следване двете сестри поддържали контакт ежедневно ,обменяли
информация за ученето и за студентския си живот като цяло. След като И.
изпаднала в кома, ищцата я посещавала при всяка възможност, почти всяка
събота и неделя, прилагала научените знания за рехабилитацията и
кинезитерапията към сестра си, особено след като тя била приета в Болницата
в гр.Габрово, полагала всичко което зависи от нея за да се подобри
състоянието й и силно се надявала И. да не почине. Състоянието, в което е
била изпаднала И. и в което я виждала ищцата С., било много мъчително за
същата. Загубата й се отразила крайно негативно на ищцата. Боледуването и
17
смъртта на И. са оставили у по-малката сестра незаличим белег, който ще
остане у нея до края на живота й. Отложила личните си планове, дори
сключването на брак, тъй като казвала че по-голямата й сестра трябвало да се
омъжи преди нея. През цялото време от ПТП-то до смъртта на сестра й,
ищцата търсила контакти с лечебни заведения у нас и в чужбина, търсила
помощ и съвети от лекари и рехабилитатори, за да помогне на пострадалата.
Апелативният съд кредитира свидетелските показания, тъй като са
конкретни, последователни, непротиворечиви и неопровергани с други
доказателства по делото. Същите съответстват и на дадените от вещите лица
заключения, както и на приетата медицинска документация.
Преди подаване на исковата молба в съда на 31.05.2019г. ищцата не е
отправила заявление до ответното застрахователно дружество да й бъде
изплатено застрахователно обезщетение.
При тези приети за установени факти Въззивният съд стига до следните
правни изводи.
По делото предявеният иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ е основателен и
доказан до размер на сумата 70 500 лева, дължимо от застрахователя на лекия
автомобил, с който е настъпило ПТП-то на 06.12.2014г., на ищцата,
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди.
Налице са предпоставките на непозволеното увреждане, при които
застрахователят ответник дължи изплащане на застрахователно обезщетение.
Между водача на лекия автомобил, причинил процесното ПТП и
застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София към датата на пътно
транспортния инцидент съществува застрахователно правоотношение по
валидна застрахователна полица, действаща на 06.12.2014г. Водачът на лекия
автомобил Рено, с рег.№ ТХ 45**** има вина за настъпване на
катастрофата, тъй като е управлявал автомобила със скорост над разрешената
за пътния участък, а именно със 114 км/ч, при определена с пътен знак 70
км/ч, освен това не е съобразил при избора на скоростта конкретната пътна
обстановка.
Причина за настъпване на ПТП-то е и съществуващата неравност на
18
пътното платно – дупка с размери: дължина 100 см, ширина 80 см и
дълбочина 10 см, при нормативно определено задължение на Агенция Пътна
инфраструктура да поддържа пътищата в страната, включително процесния
пътен участък в състояние, което позволява безопасно движение на пътните
превозни средства.
В случая ищцата е съпричинила вредоносния резултат в размер на 6%
по горе посочените съображения, предвид това че е била без поставен
предпазен колан и с оглед заключението на съдебно автотехническата
експертиза, че поставеният колан макар да не предотврати напълно вредни
последици би намалил тежестта на уврежданията в известна малка степен.
По делото е доказана съществуваща между ищцата и сестра й И. К.
дълбока и трайна емоционална връзка, изключителна по своя характер, която
приравнява отношенията между двете сестри като такива между най-близкия
родствен кръг – родители деца и съпруг. Връзката между двете сестри
надхвърля обичайните нормални отношения между сестри и е много повече
от тях. Между тях са съществували взаимна грижа и помощ, емоционална
подкрепа и доверие и нейното отсъствие води до проявлението на
неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за
справедливост. Емоционалната връзка между сестрите е била трайна и
дълбока, като след смъртта на И., за ищцата са настъпили сериозни като
интензитет и продължителност морални болки и страдания.
Поради това съгласно Тълкувателно решение №1/2018г. на ОСГТНК на
Върховния касационен съд в случая на ищцата следва да бъде присъдено
застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер, а именно в размер
на сумата 70 500 лева за претърпените и търпени и досега неимуществени
вреди вследствие смъртта на сестра й при ПТП-то на 06.12.2014г.
Според настоящия съдебен състав дължимото обезщетение за
причинените неимуществени вреди при увреждането, представляващо
застрахователен риск, при който се дължи застрахователно обезщетение, се
определя по правилата на чл.52 от ЗЗД, а именно по справедливост, но въз
основа на конкретните обстоятелства на случая.
Правно значимите обстоятелства за определяне размера на дължимото
19
от застрахователя на сестрата на пострадалата обезщетение за неимуществени
вреди са следните: вид, интензитет, продължителност на претърпените,
търпяни и досега болки и страдания, обстоятелството че пострадалата е била
само на 23 години, а ищцата на 19 години към момента на трагичния
инцидент, това че веднага при ПТП-то т.е. от 06.12.2014г. И. К. е изпаднала в
будна кома, ищцата я посещавала при всяка възможност, почти всяка събота
и неделя, прилагала научените знания по рехабилитация и кинезитерапия към
сестра си, особено след като тя била приета в Болницата в гр.Габрово,
полагала всичко което зависи от нея за да се подобри състоянието й и силно
се надявала И. да не почине, състоянието на И., в което я виждала ищцата С.,
било много мъчително за същата, боледуването и смъртта на И. били
мъчителни, загубата й се отразила крайно негативно на ищцата, същата
отложила личните си планове, дори сключването на брак, тъй като казвала че
по-голямата й сестра трябвало да се омъжи преди нея, обстоятелството че
пострадалата е допринесла за вредоносния резултат вредоносния резултат
при 6% съпричиняване от нейна страна, житейски оправданото,
присъжданите обезщетения за аналогични случаи, както и справедливостта,
като се отчитат нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия.
Въз основа на тези критерии, като преценява конкретните доказателства
в тяхната взаимна връзка и съобразява указаните в ППВС №4/1968г. и
многобройните решения, постановени от ВКС по реда на чл.290 от ГПК,
общи критерии и установените по делото специфични обстоятелства, имащи
значение за определяне на справедливо по смисъла на чл.52 от ЗЗД
обезщетение, отчитайки нивата на застрахователно покритие и обществено
икономическите условия, настоящият състав на Апелативния съд приема, че
доколкото неимуществените вреди могат да бъдат обезщетени с паричен
еквивалент, изискването за справедливо обезщетяване на ищцата ще бъде
постигнато с присъждане на обезщетение в размер на 75 000 лева, като
пострадалата е допринесла за вредоносния резултат в размер на 6%
съпричиняване, на което съответства сумата 4 500 лева, поради което следва
да се присъди като дължимо и подходящо обезщетение сумата 70 500 лева.
Предвид изложеното Апелативният съд намира предявеният иск по
чл.226 ал.1 КЗ за основателен и доказан до размер на сумата 70 500 лева,
20
представляваща обезщетение за претърпени и търпяни и сега, а и за в бъдеще
от ищцата неимуществени вреди, която сума да заплати ответното
Застрахователно дружество, като застраховател по валидна застраховка
гражданска отговорност към момента на процесното ПТП на виновен за
същото лек автомобил.
Предявеният иск е допустим. Приложим закон е отмененият Кодекс за
застраховането, който не поставя като условие за допустимост на предявен
иск по чл.226 ал.1 от същия предварително подаване на заявление до
застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение т.е.
разпоредбата на чл.380 от сега действащия КЗ е неприложима в случая и
възражението на ответното застрахователно дружество и на третото лице
помагач за неспазване на същата, поради което предявеният иск да е
недопустим, е неоснователно.
При определяне размера на обезщетение за неимуществените вреди
следва да се съобрази становището на ВКС, ОСНГТК, дадено в ТР 1/2018г.,
за това правоимащите да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на близък.
Възражението за редуциране на дължимото обезщетение до размера,
посочен в §96 ал.1 от ПЗР на КЗ, а именно до размер на 5 000 лева, е
неоснователно. Разпоредбите на чл. 499 вр. с чл. 493а от КЗ, вр. с § 96 ал.1 от
Преходните и заключителни разпоредби към ЗИД на КЗ са неприложими в
случая, тъй като процесното застрахователно събитие е от 06.12.2014г.,
когато е в сила отменения КЗ, действал до 01.01.2016г., а посочените норми
са от 07.12.2018г. и имат действие само занапред-публикувани са в Държавен
вестник бр.101/2018г..
Съгласно чл. 9 ал.1 б. „а” от Директива № 2009/103/ЕО, задължение на
всяка държава членка е минималната застрахователна сума да е 1 000 000
евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на
пострадалите. Застрахователна сума по смисъла на § 1 т. 5 от допълнителните
разпоредби на КЗ /отм./ е договорената или определената с нормативен акт и
посочена в застрахователен договор парична сума, представляваща горна
граница на отговорността на застрахователя към застрахования, ползващото
21
се лице или третото увредено лице. Тази дефиниция е възпроизведена в чл.
346 от действащия Кодекс за застраховането. Въвеждането на
застрахователна сума като предел на отговорността на застрахователя в
действащия закон и уреждането на нейния минимален размер в Директива
2009/103/ЕО, която е част от правото на Европейския съюз означава, че при
настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания,
отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер
единствено на минимума на застрахователната сума, възприет в Директива
2009/103/ЕО и от застрахователния договор, който не може да предвиди по-
нисък размер на застрахователната сума, както и от критерия за справедливо
обезщетение. Следователно, недопустимо е размерът на обезщетението за
телесни увреждания, чийто възможен предел е застрахователната сума,
определена в нормативен акт на ЕС, да бъде ограничаван с нормативен акт на
вътрешното право. По аргумент на по-силното основание, това се отнася и
при обезщетяване на неимуществени вреди, претърпени от близки на
пострадало лице, при застрахователно събитие с причиняване на смърт на
лицето. Налице е противоречие на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ с разпоредбата на чл. 9
ал. 1 от Директива 2009/103/ЕО. Въпреки че директивата не е регламент и не
става автоматично част от вътрешното право на страна – член на Европейския
съюз, гражданите на Европейския съюз могат да се позоват непосредствено
на директива на Европейския парламент и Съвета на ЕС за защита на свои
права, свободи и законни интереси. Поради това съдът намира, че в този
случай следва да се тълкува разширително разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗНА
и Директива 2009/103/ЕО да намери непосредствено приложение, като се
дерогира прилагането на § 96 ал. 1 от ЗИДКЗ относно определения размер на
обезщетението от 5000 лева. В съответствие с горното, съдът следва да
определи размер на обезщетението според общия принцип на
справедливостта, прогласен в чл. 52 от ЗЗД, без да съобразява фиксирания
размер на обезщетението в § 96 от ЗИДКЗ.
Предвид изложеното възражението на ответника ЗД Бул Инс АД и на
третото лице помагач Агенция Пътна инфраструктура, че съдът следва да
ограничи размерът на обезщетението до 5 000 лв., се явява неоснователно.
Предвид изложеното Апелативният съд приема, че законната лихва
върху присъденото обезщетение се дължи по правилото на чл.84 ал.3 от ЗЗД
22
от датата на увреждането, която е 09.04.2017г., когато е починала сестрата на
ищцата. до окончателното му изплащане.
В обжалваното решение Окръжен съд-Габрово е стигнал до краен
решаващ извод за дължимо обезщетение в размер на 27 000 лева, заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 09.04.2017г. до окончателното й
изплащане.
Според Апелативния съд, в настоящият състав, на ищцата следва да се
присъди обезщетение в това производство в размер на сумата 70 500 лева, по
горе изложените съображения.
Поради това първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над присъдените
27000 лева до дължимите 70500 лева, застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, вместо което предявеният иск да бъде уважен и за тази
разлика от 43 500 лева, заедно със законната лихва върху нея, считано от
09.04.2017г. до окончателното й изплащане.
В частта за началният момент на дължимост на присъдената законна
лихва първоинстанционното решение е правилно.
Първоинстанционното решение на Великотърновския окръжен съд
следва да бъде изменено в частта за присъдените разноски по следния начин.
При този изход на делото и на основание чл.78 ал.6 от ГПК ЗК Бул Инс
АД-гр.София следва да заплати допълнително държавна такса в размер на
сумата 2 610 лева по сметката на Великотърновския апелативен съд, както и
сумата 5 лева за служебното издаване на изпълнителен лист, освен
присъдената от Окръжния съд държавна такса 1 080 лева, както и внесената
по въззивната жалба държавна такса от 540 лева, от която 1 740 лева Дт за
първа инстанция и 870 лева ДТ за втора инстанция. На основание чл.38 ал.2
от ЗА и Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на адвокат Л.Г., пълномощник на въззивницата ищца следва
да се присъди за първа инстанция адвокатско възнаграждение общо в размер
на сумата 2 645 лева без ДДС или освен присъдените с първоинстанционното
решение в полза на адвокат Г. 1 340 лева, следва да му се присъдят още 1575
23
лева с включен ДДС. За втора инстанция на същото основание на адвокат Г.
следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 174
лева с включен ДДС, която да му заплати въззивникът ответник. За първа
инстанция ответникът следва да заплати на ищцата вместо присъдените с
обжалваното решение 54 лева направени разноски, сумата 141 лева т.е.
първоинстанционното решение следва да се отмени за разликата над 54 лева
до 141 лева разноски в полза на ищцата; от своя страна ищцата следва да
заплати на ответника за първа инстанция направени разноски в размер нв
сумата 1 367,62 лева, вместо присъдените от Окръжния съд 3 384,28 лева т.е.
сумата следва да се намали с 2016,66 лева. При този изход на делото С.К.
следва да заплати на ЗД Бул Инс АД направени разноски за тази инстанция,
по съразмерност, в размер на сумата 1 433,70 лева /при направени разноски
общо 4 860 лева и отхвърлен иск от 29 500 лева/. В останалата му част, като
правилно, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №149 от 07.07.2020г., постановено по т.д.
№31/2019г., на Окръжен съд-Габрово САМО В ЧАСТТА МУ, с която е
отхвърлен предявения иск по чл.226 ал.1 от КЗ/отм./ за разликата между
присъдените 27000 лева и дължимите 70 500 лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди; заедно със законната
лихва върху тази разлика считано от 09.04.2017г. до окончателното й
изплащане; КАКТО И В ЧАСТТА ЗА СЛЕДНИТЕ РАЗНОСКИ, с която С. В.
К. е осъдена на основание чл.78 ал.3 от ГПК да заплати на ЗД Бул Инс АД-
гр.София сумата над 1 367 лева направени разноски в Първата инстанция
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.226 ал.1 от КЗ /отменен/ Застрахователно
дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на С. В. К.
допълнително сумата от 43 500 лева /четиридесет и три хиляди и петстотин
лева/, освен присъдените с първоинстанционното решение на Габровския
окръжен съд 27 000 лева или общо по двете решения сумата 70 500 лева
/седемдесет хиляди и петстотин лева/, представляваща застрахователно
24
обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на
сестра й И. В. К., починала в резултат на уврежданията, получени при ПТП на
06.12.2014г., заедно със законната лихва считано от 09.04.2017г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати допълнително държавна такса по сметката на
Апелативен съд-Велико Търново в размер на сумата
1 740 лева за първа инстанция /освен присъдената ДТ с първоинстанционното
решение в размер на 1 080 лева/.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат Л.Г. Г., от Адвокатска колегия Перник, още
сумата 1575 лева, с включен ДДС за първа инстанция, освен присъдените с
първоинстанционното решение 1 340 лева.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК Застрахователно дружество Бул
инс АД-гр.София, с ЕИК ********* да заплати на С. В. К. от гр.Габрово, с
ЕГН ********** още сумата 87 лева, освен присъдените от Окръжния съд 54
лева, направени разноски в първа инстанция, по съразмерност.
ПОТВЪРЖДАВА решение №149 от 07.07.2020г., постановено по т.д.
№31/2019г., на Окръжен съд-Габрово в останалата му част.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати допълнително държавна такса за тази инстанция по
сметката на Апелативен съд-Велико Търново в размер на сумата 870 лева
/освен вече внесените с въззивната жалба 540 лева ДТ/
ОСЪЖДА на основание чл.78 ГПК във връзка с чл.38 ал.2 от ЗА, във
връзка с чл.7 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с ЕИК
********* да заплати на адвокат Л.Г. Г., от Адвокатска колегия Перник,
сумата 3 174 лева адвокатско възнаграждение, с включен ДДС, за втора
25
инстанция, по съразмерност с уважения иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК С. В. К. от гр.Габрово, с ЕГН
********** да заплати на Застрахователно дружество Бул инс АД-гр.София, с
ЕИК ********* сумата 1 433,70 лева, направени разноски в тази инстанция по
съразмерност с отхвърления иск.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26