РЕШЕНИЕ
№ 17
гр. Велико Търново , 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
осемнадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Теодорина Димитрова
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500855 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 395/08.05.2020 г. по гр. д. № 2175/2019 г. на Великотърновския районен
съд (ВТРС) е отхвърлил предявените от „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул.
„Московска“ № 19, срещу Г. А. Г., ЕГН: **********, гр. П.Т., ул. „**“ № , искове за
установяване на дължимостта на следните суми: 9322.58 лв. – главница, 312.42 лв. –
договорна лихва, 7.78 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 16.08.2018 г. до
19.12.2018 г., 408.57 лв. – такса за управление, 97.86 лв. – застраховки, 153.60 лв. – такси за
вписване на ипотека, 120 лв. – разноски за изискуем кредит, ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК (20.12.2018 г.) до окончателното
изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение № 1886/21.12.2018 г. и
изпълнителен лист от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3916/2018 г. на ВТРС, като неоснователни
и недоказани. Със същото решение районният съд е осъдил банката да заплати разноски на
ответника.
Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „Банка ДСК“ АД, гр. София, в
която се навеждат доводи за нейната неправилност. Отстоява се, че банката е била
уведомила надлежно длъжника Г. А. Г. за настъпването на предсрочната изискуемост на
кредита му на 19.12.2018 г. чрез уведомление по чл. 47 ГПК, изпратено му от частен съдебен
изпълнител (ЧСИ) Силвия Косева. Моли ВТОС да отмени решението на ВТРС и да уважи
1
изцяло предявените искове. Претендират се и разноски, като се прави в условията на
евентуалност и възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от
Г. А. Г. за защита пред въззивния съд.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. А. Г., гр. П.Т, в която се
навеждат доводи за неоснователност на същата и се моли ВТОС да я остави без уважение.
Претендират се и разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
На 09.11.2005 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. А. Г. е било постигнато съгласие
банката да предостави заем на физическото лице в размер на 14 000 лв. за закупуването на
н. и. (апартамент в гр. П. Т., подробно описан в договора). Това е видно от приложения по
делото договор за кредит за покупка на н. и. (л. 4 и сл. от п. д.). Кредитът е трябвало да бъде
върнат на 240 месечни вноски, считано от датата на усвояването му (чл. 2 от договора), като
всяка вноска е била в размер на 176.64 лв. (чл. 7, ал. 2 от същ. дог.). Размерът на лихвата
следвало да се определи от банката, като към датата на постигане на съгласието той бил
14.25 % (чл. 7.1 от същ. дог.). Съгласно чл. 18, ал. 3. от договора при забава в плащанията на
договорените погасителни вноски, включващи лихва и главница, над деветдесет дни,
банката превръщала целия остатък от кредита в предсрочно изискуем. Обсъжданият кредит
е обезпечен с ипотека върху закупения с него н. и. (чл. 15 от договора). От назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) от 05.12.2019 г. на вещото лице (ВЛ) Даниела
Василева Михнева се установява, че кредитът от 09.11.2005 г. е бил усвоен на 15.11.2005 г.
ВЛ заключва също, че след 21.09.2011 г. сумите за погасяване на кредита са постъпвали по
кредитна сметка, обслужваща самия кредит, предмет на настоящето дело. От ССЕ следва и
че от разплащателна сметка с № BG65 STSA 9300 0002 0352 41 са изплащани освен
процесния кредит и още три кредита между същите страни: (1) кредит № 8411039, който
погасен; (2) кредит № 2048494, който е предмет на друго производство; и (3) кредит №
10985821, който е предмет на настоящето дело.
Между „Банка ДСК“ ЕАД и Г. А. Г. на 16.07.2013 г. било постигнато допълнително
споразумение към процесния договор за кредит. Този извод се налага от приложеният по
делото писмен документ, в който е обективизирано въпросното съглашение (л. 9 и сл. от п.
д.). С него страните установили, че към датата на анекса остатъка от дълга на Георгиев бил в
2
размер на 13 292.67 лв., от които 12 153.53 лв. – главница, 706.37 лв. – редовна договорна
лихва и 304.20 лв. – дължима наказателна лихва, както и такси в размер на 128.57 лв. От
споразумението става ясно и че: банката се отказала от вземането си за наказателни лихви в
размер на 304.20 лв. и 60 лв. такса за предсрочна изискуемост, като остатъкът от 12 715 лв.
физическото лице се задължило да заплати в срока на договора – 15.11.2025 г. Така
месечната вноски била предоговорена в размер на 151.98 лв. Договорната лихва към
момента на сключването на споразумението е била в размер на 10.29 %, а годишният
процент на разноски (ГПР) – 11.65 %. В чл. 6 от споразумението е установено, че
предсрочна изискуемост на кредита би могла да настъпи при над 90 дни неплащане на
дълга. В чл. 16 от процесното споразумение е посочено, че Г. следва да заплаща „такси“ на
„Банка ДСК“ ЕАД съгласно нейната „тарифа“, която му била известна към датата на
постигнатото съгласие. От погасителния план към допълнително споразумение (л. 10 и сл.
от п. д.) се установява, че страните са се споразумели към 18.01.2021 г. – датата на
приключване на съдебното дирене пред ВТОС – да бъде изискуема деветдесетата вноска по
кредита в размер на 151.98 лв. с падеж на 15.01.2021 г. (Следващата вноска ще стане
изискуема на 15.02.2021 г.) От същия погасителен план следва, че „Банка ДСК“ ЕАД и Г. А.
Г. са се уговорили към 15.01.2021 г. последният да е заплатил на дружеството: 5792.18 лв. за
главница от цялата сума в размер на 12 715 лв.; 7884.02 лв. от цялата сума в размер на
9778.99 лв.; 560 лв. за такси от цялата сума в размер на 840 лв.
„Банка ДСК“ ЕАД е издавала уведомление на 02.10.2018 г. до Г. А. Г., с което му
заявила, че поради забава в плащанията по банковия кредит от 15.11.2005 г. „обявява“
кредита за предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на уведомлението (л. 22
от п. д.). От извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ ЕАД за сметка №
17/10985821 от 20.12.2018 г. (л. 16 и сл. от п. д.) се установява, че банката е приела, че не са
платени четири погасителни вноски с падежи петнадесето число от м. септември до м.
декември на 2018 г., поради което е счела, че кредитът от 2005 г. е станал предсрочно
изискуем на 19.12.2018 г. Уведомлението за настъпване на предсрочната изискуемост
банката е опитала да връчи на Г. А. Г. чрез ЧСИ Силвия Косева. Само че последният не е
бил намерен на адреса в гр. П. Т., ул. „*“ № на 04.10.2018 г. от помощникът на ЧСИ –
Доротея Жекова. След като установила, че Г. Г. от години живеел в Белгия, помощникът на
ЧСИ залепила уведомление на посочения адрес, че в двуседмичен срок, считано от
04.10.2018 г., той (Георгиев) следвало да се яви в деловодството на ЧСИ С. Косева в гр.
Велико Търново, за да получи уведомлението на „Банка ДСК“ ЕАД (л. 23 от п. д.). Впрочем,
от документ за адресна регистрация (л. 68 от п. д.) е видно, че Г. Г. от 03.04.2015 г. досега
(18.01.2021 г.) живее в гр. Х., Белгия, със съпругата си Н. Д. А.. (Последното обстоятелство
също така е и безспорно.) Въз основа на извлечение от счетоводните си книги „Банка ДСК“
ЕАД подала заявление по чл. 417, т. 2 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 3916/20189
г. на ВТРС. По това дело първоинстанционният съд издал заповед за изпълнение №
1886/21.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3916/2018 г. на ВТРС и изпълнителен лист № 1987 от
21.12.2018 г. за сумата от 10 422.81 лв., от която: 9322.58 лв. – главница, 312.42 лв. –
3
договорна лихва, 7.78 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от 16.08.2018 г. до
19.12.2018 г., 408.57 лв. – такса за управление, 97.86 лв. – застраховки, 153.60 лв. – такси за
вписване на ипотека, 120 лв. – разноски за изискуем кредит, ведно със законната лихва
върху главницата, договорната лихва, таксата за управление и дължимите такса, от
20.12.2018 г. (датата на подаване на заявлението) до окончателното им изплащане.
От приложеното по делото удостоверение на Г. А. Г., издадено от „Банка ДСК“ ЕАД,
гр. София, ФЦ, гр. Велико Търново (л. 53 от п. д.), е видно, че за периода от 26.03.2018 г. до
19.11.2018 г. банката е прихващала ежемесечно сумата от по 155 лв. от авоарите му по
сметка № 17/10985821 за погасяване на процесния му кредит. От същия документ се
установява, че след това банката е започнала да прихваща: (1) „съдебни разноски“ в размер
на 208.46 лв. на 28.12.2018 г., в размер на 308.23 лв. на 30.07.2019 г., в размер на 35.60 лв.
на 10.05.2019 г.; (2) „такси за управление“ в размер от 94.01 лв. на 11.01.2019 г. и от 278.96
лв. на 11.04.2019 г.; (3) „дължими застраховки“ в размер на 94.10 лв. на 10.05.2019 г. и в
размер на 9.68 лв.; (4) „разходи при изискуем кредит“ в размер на 120 лв. на 10.05.2019 г.;
(5) „такса за вписване на ипотека“ в размер на 0.50 лв. Всъщност, всичко това се
потвърждава и от заключението на допълнителната ССЕ на ВЛ Милен Стоянов Пенев от
27.02.2020 г. Експертът сочи още и че м. август 2018 г. до 23.02.2020 г. за заплащане на
задължения по процесния кредит са постъпвали няколко плащания в общ размер от 2 069.54
лв. по сметка № 17/10985821. ВЛ е дало заключение, че ако „Банка ДСК“ ЕАД бе извършила
прихващане на изпълнението на тези постъпили суми с уговорените падежи за връщане на
кредита, то остатъчният размер на кредита би бил в общ размер на 1039.92 лв., от които
515.88 лв. за главница, 519.41 лв. за договорна лихва и 4.63 лв. за „санкционираща“
(мораторна) лихва.
По правото:
ВТОС намира, че ВТРС е бил сезиран с обективно съединени установителни искове
на „Банка ДСК“ срещу Г. А. Г. на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ, чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с които банката иска да бъде установено, че физическото лице
дължи поради настъпила предсрочна изискуемост на 20.12.2018 г. по банков кредит от
09.11.2005 г. следните суми: (1) 9322.58 лв. – главница, (2) 312.42 лв. – договорна лихва от
16.08.2018 г. до 19.12.2018 г., (3) 7.78 лв. – лихвена надбавка за забава за периода от
16.08.2018 г. до 19.12.2018 г., (4) 408.57 лв. – такса за управление, (5) 97.86 лв. –
застраховки, (6) 153.60 лв. – такси за вписване на ипотека, (7) 120 лв. – разноски за изискуем
кредит, ведно със (8) законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
(20.12.2018 г.) до окончателното изплащане, за които суми е била издадена заповед за
изпълнение № 1886/21.12.2018 г. и изпълнителен лист от 21.12.2018 г. по ч. гр. д. №
3916/2018 г. на ВТРС. „Банка ДСК“ ЕАД обосновава основателността на така предявените
искове с приложения по договор за банков кредит и извлечения от счетоводните си книги.
4
В отговора на исковата молба Г. А. Г. счита, че предявените искова са неоснователни,
тъй като предсрочната изискуемост на кредита не е била настъпила. Това било така, защото
връчването на изявлението на „Банка ДСК“ ЕАД до Г. за настъпването на предсрочната
изискуемост е било сторено в нарушение на чл. 47 ГПК: връчителят – помощник ЧСИ бил
посетил само веднъж адреса на Г., вместо най-малко три пъти в рамките на поне един месец
с интервал от поне една седмица между всяко посещение, като най-малко едното посещение
е било в неприсъствен ден. Същевременно ответникът релевира правния довод, че бил
изпълнявал добросъвестно задължението си по договора за кредит, като е правил банкови
нареждания ежемесечно със съответните дължими суми от него по процесния и по друг
банков кредит, но вместо да погаси вземанията си от процесния – банката е „погасявала“
съдебните разноски по делото. Дължимостта на таксата за управление на кредита в размер
на 408.57 лв. се обосновава с уговарянето – чл. 12 от анекса, във вр. с „Тарифата“ на
банката.
За да е основателен искът за плащане на главницата в размер на 9322.58 лв. (чл. 19 от
договора от 2005 г.), искът за договорната лихва от 16.08.2018 г. до 19.12.2018 г. в размер на
312.42 лв. (чл. 4 от анекса), искът за лихвената надбавка за същ. период в размер на 7.78 лв.
(чл. 6 от анекса), искът за такси за вписване на ипотека в размер на 153.60 лв. (чл. 12 от
анекса), искът за разноски за изискуем кредит в размер на 120 лв. (чл. 21, б. „б“ от
договора), то банката носи доказателствена тежест да докаже по несъмнен начин, че са
настъпили основанията за предсрочна изискуемост на кредита (чл. 18 от договора). Това
означава, да се установи по несъмнен начин, първо, че е бил сключен договор за кредит и,
второ, три последователни падежни вноски, изискуеми на петнадесето число на всеки
месец, да не са били платени (чл. 6 от допълнителното споразумение от 16.07.2013 г.).
Трето, на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ изявлението на банката, с което упражнява
потестативното си право да направи кредита предсрочно изискуем, следва да е било
изпратено до длъжника и (поне) да е било достигнало до него (чл. 44, във вр. с чл. 13, ал. 4 и
чл. 14, ал. 1 ЗЗД). (Така и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС.)
Вземането в размер на 97.86 лв. за платени застраховки (чл. 13, б. „б“ и б. „г“ от
договора) се обосновава с уговарянето на подобна клауза в договора и доказването на
реално понесените разноски от кредитодателя в полза на застрахователя. Искането за
присъждане на законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното изплащане на паричните вземания се присъжда, ако те са възникнали,
станали са изискуеми и не са били погасени на някакво основание (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Доказателствената тежест за първите две обстоятелства се носи от кредитора, а за
последното – като отрицателен факт – съдът е длъжен да го приеме за ненастъпило
дотолкова, доколкото длъжникът не е доказал друг факт, който е несъвместим с него (напр.,
че длъжникът или трето лице са платили дълга). Кредитополучателят трябва да докаже
5
всичките юридически и доказателствени факти, на които основава възраженията си срещу
исковете на кредитодателя.
В настоящият случай съставът на ВТОС намира, че първата предпоставка на
предявените искове за главница, договорна лихва от 16.08.2018 г. до 19.12.2018 г., за
лихвената надбавка за същ. период, за такси за вписване на ипотека и за разноски за
изискуем кредит е не само надлежно доказана, но и безспорна между страните, а именно –
между тях е бил сключен договор за ипотечен кредит от 2005 г. (т. 1, л. 4 и сл. от п. д.).
Втората предпоставка от състава на тези претенции обаче не беше надлежно установена по
делото, при което е безпредметно да се изследва останалият, трети елемент от фактическия
състав на претендираните вземания.
Това е така, защото от заключението на допълнителната ССЕ на ВЛ Милен Стоянов
Пенев от 27.02.2020 г. се установява, че от м. август 2018 г. до 23.02.2020 г. Г. А. Г. е плащал
регулярно задълженията си от процесния кредит към „Банка ДСК“ ЕАД. От същата ССЕ
следва, че при извършване на прихващане на изпълнението по смисъла на чл. 76 ЗЗД на
направените плащания от длъжника Георгиев в общ размер от 2069.54 лв. с уговорените
падежи за връщане на кредита на съгласно погасителния план, остатъчният размер на
кредита, който към 23.02.2020 г. не е бил погасен, възлиза сумарно на 1039.92 лв., от които
515.88 лв. за главница, 519.41 лв. за договорна лихва и 4.63 лв. за „санкционираща“
(мораторна) лихва.
От погасителния план към допълнителното споразумение се доказва, че волята на
страните е била към датата на приключване на устните състезания пред въззивния съд
(18.01.2021 г.) да бъде изискуема деветдесетата вноска по кредита в размер на 151.98 лв. с
падеж на 15.01.2021 г. Това означава, че към тази дата Г. А. Г. е следвало да заплати на
банката: 5792.18 лв. за главница от цялата сума в размер на 12 715 лв., като падежът на
остатъка от главницата в размер на 6922.82 лв. ще настъпи по-късно, съобразно
погасителния план, до 2025 г.; 7884.02 лв. за договорна лихва от цялата сума в размер на
9778.99 лв., като падежът на остатъкът от 1894.97 лв. ще настъпи по-късно, съобразно
погасителния план, до 2025 г.; 560 лв. за такси от цялата сума в размер на 840 лв., като
остатъкът за 280 лв. ще настъпи по-късно, съобразно погасителния план, до 2025 г.
В заключение трябва да се приеме, че към деня на приключване на съдебното дирене
пред ВТОС Г. А. Г. е бил заплатил всички вноски с настъпил падеж към „Банка ДСК“ ЕАД в
срок – съобразно уговорения погасителен план – в т. ч. и за м. септември, октомври и
ноември 2018 г. Следователно, не е налице първата предпоставка за настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита съгласно чл. 18, ал. 3. от договора: забава в
плащанията на договорените погасителни вноски, включващи лихва и главница, над
деветдесет дни. При това претенциите на „Банка ДСК“ ЕАД срещу за главницата след
настъпване на предсрочната изискуемост, за договорна лихва от 16.08.2018 г. до 19.12.2018
6
г. до настъпването на предсрочната изискуемост, за лихвената надбавка за същ. период, за
такси за вписване на ипотека и за разноски за изискуем кредит (за които разноски няма
никакви ангажирани доказателства) се явяват неоснователни и недоказани и правилно са
били отхвърлени от ВТРС. Няма основание и за присъждане на вноските, чийто падеж е
настъпил след подаването на заявлението до приключването на устните състезания пред
ВТОС, тъй като всички вноски до този момент са били заплатени от длъжника Георгиев на
кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД. (Вж. в този смисъл ТР № 8/2017 г. по тълк. д. № 8/2017 г.,
ОСГТК на ВКС.)
Претенцията за заплащане на разноски за застраховка в размер на 97.86 лв. е
неоснователна и недоказана, защото, макар и да е уговорено, че Г. дължи подобни разноски
(чл. 13, б. „б“ и б. „г“ от договора), „Банка ДСК“ ЕАД не е представила никакви
доказателства за сключен договор за застраховка, респ. за плащане на застрахователни
премии в претендирания размер. Правилно районния съд е отхвърлил така предявения иск.
Претенцията за присъждане на законна лихва от датата на заявлението до
окончателното изплащане на сумите (чл. 86, ал. 1 ЗЗД) е неоснователна, поради това че не се
доказа в полза на „Банка ДСК“ ЕАД да съществува изискуемо и незаплатено вземане срещу
Г. А. Г.. Ето защо искането по чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде оставено без уважение като
неоснователно и недоказано. Законосъобразно първоинстанционният съд е отхвърлил така
предявеното искане.
С оглед на съвпадащите крайни фактически и правни изводи на ВТОС и ВТРС
атакуваното решение следва да бъде изцяло потвърдено, а въззивната жалба – оставена без
уважение (чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК). На основание чл. 272 ГПК въззивният съд
препраща към подробните фактически и правни съображения на първоинстанционния съд.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
въззиваемата страна срещу въззивната страна в размер на 800 лв. за адвокатско
възнаграждение пред ВТОС. Възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, направено от „Банка ДСК“ ЕАД, е неоснователно, тъй като делото
представлява правна и фактическа сложност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
7
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 2 ГПК и чл.
78, ал. 1 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 395/08.05.2020 г. по гр. д. № 2175/2019 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК: *********, гр. София, ул. „Московска“ № 19, да
плати на Г. А. Г., ЕГН: **********, гр. П. Т., ул. „**“ № , да заплати сумата от 800
(осемстотин) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния
съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, тъй като
банковият кредит, който е предмет на делото, е абсолютна търговска сделка (чл. 1, ал. 1, т. 7,
във вр. с чл. 430 и сл. ТЗ), а цената на всеки един от обективно съединените искове е под
20 000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8