Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 31.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Илиева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15851 по описа
за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Й.А.С. против Г. Ф.иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ.
Ищцата твърди, че на 29.06.2018 г. в гр.София, докато управлявала
велосипед, настъпило пътно-транспортно произшествие по вина на неизвестен
водач, управлявал неидентифицирано МПС. В резултат на пътно-транспортното
произшествие й били причинени следните телесни повреди: счупвания на части на подбедрицата - закрито, фрактура
бималеоларис АТС декстра кум луксацио АТС декстра (счупване на десен глезен,
засягащо двете пищялни кости – малък и голям пищял), фрактура пелвис/рамус
супериор ет инфериор осис пубис декстра(счупване на таза - фрактура на двете
рамена на пубиса в дясно), вулнус лацеро контузум феморис ет генус декстра
(разкъсно-контузна рана в областта на дясно коляно и по задната страна на дясно
бедро), контузио ет екскориацио аурикуле декстра(разкъсно-контузнаранавобластта
на дясно ухо). Твърди, че претърпяла неимуществени верди, изразили се в
болки и страдания. Счита, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди възлиза на 80 000 лв. Твърди, че претърпяла и имуществени вреди, изразили
се в разходи за лечение по фактури и касови бонове, издадени през периода
07.08.2018 г. - 10.07.2018 г., на обща стойност от 4920.88 лв., както следва:
по фактура № 754/07.08.2018 г., ведно с касов бон № 0468/09.08.2018 г.,
издадени от Медик "А." ЕООД, касаещи разходи за извършен медицински
транспорт с линейка за контролен преглед до „Пирогов“ и обратно, на стойност
100 лв., по фактура № *********/10.07.2018 г., ведно с касов бон № 40765,
издадени от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов" ЕАД, на обща стойност 900,00лв., касаещи
разходи за избор на екип; по фактура № 1087/06.07.2018 г., ведно с касов бон №
19518, издадени от „Санафарм" ООД, на обща стойност 92,88 лв., касаещи разходи
за 20 бр. „*******бр. „Фраксипарин“; по фактура № **********/ 10.07.2018 г.,
ведно с касов бон № 26277, издадени от „УМБАЛСМ Н.И.Пирогов" ЕАД, на обща
стойност 3 828,00лв., касаещи разходи за: 1 бр. заключваща плака за дистална
фибула; 1 бр. разширен остеосинтезен пакет; 2 бр. канюлиран винт 4.0 х 50 мм; 1
бр. канюлиран винт 4.7 х 40 мм. Моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 80 000 лв., ведно със законната
лихва, считано от 12.10.2018 г./датата на отказа за изплащане на
застрахователно обезщетение/ до окончателното изплащане и обезщетение за
имуществени вреди в размер на 4920.88 лв., ведно със законната лихва, считано
от 10.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения:
оспорва механизма на настъпване на катастрофата; оспорва твърденията, че
поведението на сочения деликвент е било виновно и противоправно; оспорва ищцата
да е претърпяла
описаните в ИМ вреди; оспорва наличието на причинно-следствена връзка между ПТП
и
описаните вреди; оспорва механизма на настъпване на ПТП; прави възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалата, която в нарушение на правилата за
движение по пътищата се движела по пътното платно с гръб към попътно движещите
се МПС и след
консумация на алкохол; оспорва размера на иска.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл.557, ал.1, т.1 от КЗ:
За да бъде ангажирана безвиновната отговорност на Гаранционния Ф.по чл. чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за изплащане на обезщетение
на пострадали от пътно – транспортното
произшествие лица, трябва да са осъществени следните предпоставки: да е осъществен фактическият състав
на непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи - деяние (действие или бездействие),
противоправност на деянието, реално претърпяна вреда, причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието и вината на дееца.
На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на територията на Република България
и да е причинено от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието
и не е било установено.
Съгласно чл.558, ал.5 от КЗ, увреденото лице
може да предяви
претенцията си за плащане пред
съда, само ако Гаранционният Ф.не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно
с размера на определеното обезщетение.
В настоящия случай по делото са
представени доказателства, установяващи предявяване на щетата пред
ответника, с оглед, на което са
спазени изискванията на чл. 558, ал.5 от КЗ.
Видно от молба с вх.№ 24-01-547/19.07.2018 г. ищцата е уведомила Гаранционния Ф.за настъпилото на 29.06.2018 г. пътно-транспортно произшествие,
извършено от неизвестен водач, както и за претенцията за репариране на вредите.
С писмо изх.№ 24-01-548/12.10.2018 г. Гаранционният Ф.е отказал да изплати
обезщетение на ищцата, тъй като е приел, че не са представени всички
доказателства, които е поискал.
Спорен въпрос по делото е какъв е механизмът на настъпване на
пътно-транспортното произшествие.
От заключението на автотехническата експертиза, което съдът приема, се
установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 29.06.2018 г. в
гр.София, на ул.“Б.Б.“, предназначена за двупосочено движение на автомобилите, с по една лента за
движение във всяка посока, е настъпило пътно-транспортно произшествие в тъмната
част на денонощието, при добра видимост към мястото на катастрофата. Неустановен
лек автомобил се е движел по ул.“Б.Б.“ в дясната
пътна лента с посока от бул.“Цар Борис III“ към ул.“Суходолска“ със скорост около 67 км/час. В
същото време ищцата е управлявала велосипед в дясната лента попътно на
автомобила и на около 1 м. вляво от десния край на платното за движение. Водачът
на автомобила е застигнал велосипеда, но не е намалил скоростта си и посоката
си на движение, при което е настъпила катастрофата. Автомобилът с предната си дясна част челно и отчасти
странично в зоната на десния фар е ударил велосипеда странично от лявата му
страна приплъзващо. Вследствие на удара ищцата е била отхвърлена напред и
вдяно. След удара автомобилът е продължил движението си е напуснал мястото на произшествието.
Според вещото лице, причина за настъпване на катастрофата е поведението на водача
на неизвестния автомобил, тъй като той е
имал възможност да следи пътната обстановка встрани и пред фронта на
автомобила. При огледа на мястото на катастрофата е открита част от фар на
автомобил, което веществено доказателство е описано в протокола за оглед. Мястото
на удара е било по широчина на пътното платно, на около 1 м. вляво от десния му
край, по посока на движението на автомобила, а по дължина на платното – на
около 2.5 - 3.00 м. след линията на приетия ориентир по посока на огледа. Видимостта
на водача на автомобила при движение на фарове е достигала до 75 метра от
дясната страна – най-силно осветени са от 50-я до 75 я метър от дясната страна
на автомобила. Вещото лице е посочило, че автомобилът се е движел със скорост
от 67 км/час, при което опасната зона за спиране е била 62.25 м. При движение
със скорост от 50 км/час, опасната зона за спиране е била 44 м. В протокола за
оглед не са описани устройства по велосипеда за излъчване на червена светлина
отзад. Ако водачът на велосипеда бе с поставена светлоотразителна жилетка, би
бил видим от разстояние 400 м. При липса на светлооразтиелна жилетка,
видимостта се свежда до осветеност от фаровете на разстояние 50-70 м.
За установяване на претърпените от ищцата неимуществени
вреди по делото е изслушана комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещо
лице – травматолог и вещо лице – токсиколог. От нейното заключение, което съдът приема, се
установява, че при произшествието ищцата е получила следните телесни повреди: двуглезенно
счупване на дясната подбедрица; изкълчване на дясната глезенна става; фрактура
на горното и долно рамена на дясната срамна кост на таза; разкъсно-контузна
рана на дясното бедро и дясното коляно; контузия и охлузване на дясната ушна
мида. Описаните травматични увреждания често се срещат при водачи на двуколесни
превозни средства след претърпяно ПТП. Най често след внезапно нанесен удар от
друго превозно средство или удар в твърда среда, водачът първоначално прави
опит за опора, спускайки единия крак, но поради скоростта на движение и рязката
промяна на посоката, глезенната става се изкривява, ротира около остта си и
това води до костни и връзкови увреди в областта на глезенната става. Последва
падане върху пътната настилка, като водачът получава увреждания от различен вид
и тежест в тази област, в която е бил осъществен ударът. В процесния случай след
удара от автомобила ищцата е направила опит за опора, спускайки десния крак, от
което са получени костните увреждания на дясната глезенна става. Последвало е
падане върху дясната част на таза, а това е довело до фрактурите на тазовите
кости и мекотъканните увреждания на дясното бедро и коляно. Вещото лице е
посочило в заключението, че травматични увреждания, подобни на тези при
ищцата, могат да бъдат получени и при
спонтанно падане от превозно средство, когато водачът изгуби равновесие по
време на управлението, но телесните повреди при спонтанно падане обичайно са
единични и по-леки по вид. Видът, тежестта и локализацията на увредите зависят
от скоростта на движение на двуколесното превозно средство към момента на
падането, както и дали водачът е управлявал превозното средство със защитно
облекло.
По своя вид и тежест, травматичните увреждания на ищцата имат
следната медико-биологична характеристика: всяко едно от получените увреждания
в областта на дясната глезенна става - бималеоларна фрактура на дясната
подбедрица и изкълчването на дясната глезенна става са довели до „трайно
затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни “
(в случая до 4 месеца). Получените фрактури на двете рамена на дясната срамна
кост на таза са причинили на ищцата „трайно затруднение на движенията на десния
долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни“ (в случая до 4 месеца). Претърпените
мекотъканни увреждания са довели до „временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“.
Спешна медицинска помощ и лечение на ищцата е била оказана
в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, където е постъпила след катастрофата в задоволително
общо състояние, контактна, адекватна, с деформация на десния глезен, болки и
затруднени движения на дясната глезенна става, имала е болка в дясната слабинна гънка. Извършени са
били хематологични, рентгенови, ехографски изследвания и консултации от лекари
с различна специалност, в т.ч. и от токсиколог, поради дадените сведения от
пострадалата, че преди злополуката е „пила мента и бира“ и че „в миналото е
употребявала марихуана и амфетамини“. При прегледа от токсиколог пострадалата е
била контактна, адекватна, без нужда от някакво специално медикаментозно
лечение. По спешност на дясната подбедрица и глезена е била поставена временна
гипсова имобилизация и е била предприета инфузионна антибиотична,
антикоагулантна и обезболяваща терапия. След проведена предоперативна
подготовка ищцата е била оперирана на 02.07.2018 г. Извършено е било: „открито
наместване на фрактурите и стабилизиране на фрактурите чрез метална плака и
винтове и супрасиндесмален самонарязващ канюлиран винт за стабилизиране на
глезенната става“. След гладко протекъл следоперативен период, С. е била
изписана от болницата на 06.07.2018 г., а лечението е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, режим и поддържаща антикоагулантна и обезболяваща
терапия. В периода от 22.08.2018 г. до 01.09.2018 г. Й.С. е провела ново
болнично и оперативно лечение отново в УМАЛСМ „Н.И Пирогов“, където на
26.08.2018 г. оперативно е бил отстранен супрасиндесмалния винт между големия и
малкия пищял, а костният дефект е бил запълнен чрез извършена костна пластика.
Пострадалата е била насочена за провеждане на рехабилитация на глезенната
става. Счупените глезени на дясната подбедрица и костите на дясната срамна кост
на таза са зараснали за срок до 4 месеца, а с проведената рехабилитация оздравителният период на ищцата е приключил
за общ срок от 5 месеца. През посочения период С. е търпяла болки и страдания, като най-интензивни те
са били през първите 2 месеца, непосредствено след злополуката и извършените
две костни операции. Ищцата е търпяла
интензивни болки за период от 2-3 седмици и след проведената рехабилитация
на дясната глезенна и дясната тазобедрена става. Извън посочените по-горе
периоди пострадалата е търпяла само периодично явяващи се болки в зоната на
десния глезен и в зоната на тазовите фрактури, най вече при рязка промяна на
времето - при студено и влажно време, когато е била принудена да ползва в
по-голямо количество седативни и обезболяващи средства. Наред с претърпените
болки, в продължение на първите 30 дни, Й.С. е провеждала амбулаторното си
лечение в състояние на постелен режим, тъй като дясният крак е бил опериран и
не е можела да го натоварва, а от друга страна е имала и тазови фрактури, които
също не са позволявали обременяване на десния крак. В началото на 2-рия месец тя
е започнала предвижване с помощта на патерици, което е било затруднено и е
влияело негативно при обслужването й в
ежедневието. Към датата на изготвяне на заключението общото състояние на
пострадалата от претърпените фрактури е стабилизирано. От извършените операции
са останали трайни, пожизнени белези, които не могат да бъдат заличени чрез
пластични процедури. Според вещото лице – травматолог, възможно е ищцата да
търпи единични болки при студено и влажно време, но тези болки бързо отзвучават
след употреба на седативни и аналгетици. По делото няма данни останалите
метални остеосинтези да са отстранени от дясната глезенна става.
От заключението на експертизата в частта, изготвена от
вещо лице- токсиколог, се установява, че при постъпването на ищцата в лечебно
заведение непосредствено след катастрофата на 29.06.2018 г. е определена
алкохолна кръвна концентрация от 0,84%о. В приемната диагноза е включено и
„Злоупотреба с алкохол”. Проведена е била токсикологична консултация, при която
е установено, че ищцата е била контактна и адекватна, съобщила е за прием на
мента и бира, не е била необходима дезинтоксикираща терапия. Съобщила е за
употреба в миналото на марихуана. Алкохолната концентрация при пострадалата -
0.84%о отговаря на лека степен на алкохолно опиване. Леката степен на алкохолно опиване се
характеризира със следните функционални разстройства: емоционална неустойчивост
(по-често весело настроение, повишено самочувствие, бъбривост, намалена
самокритичност), лесна уморяемост, отслабване на концентрацията и вниманието,
съобразителността, забавени реакции, умерено изразени координационни и
вегетативни смущения. Сетивните нарушения се изявяват още при леката степен на
алкохолно опиване. При концентрация 0,5%о времето за възприемане на слухови и
зрителни дразнения се удвоява, а при 1%о се реагира 4 пъти по-бавно.
Според заключението, ищцата е извършила разходи за избор
на оперативен екип – 900 лв., за оперативни консумативи - „разширен
остеоснитезен пакет (плака, винтове, канюлирани самонарязващи винтове - 2 бр. -
3828,00 лв., за заплатен частен медицински транспорт - 100,00 лв., за
антикоагулантна терапия по време на амбулаторното лечение - 92,88 лв. Разходите възлизат общо на 4 920.88 лв.
и са били необходими за нейното лечение.
При така събраните по делото
доказателства съдът приема иска за доказан по основание. От заключението на автотехническата и медицинска експертиза се установява,
че на 29.06.2018 г. ищцата е пострадала, докато е управлявала велосипеда си, когато
е била ударена от приближило се отзад моторно превозно средство - ударът е бил приплъзващ
отляво, странично за велосипеда. Според медицинската екпертиза ищцата е
пострадала при пътно-транспортното произшествие. Вещото лице – травматолог
заявява, че травматични увреждания, подобни на тези при С., могат да се получат
и при спонтанно падане от превозно средство, когато водачът изгуби равновесие
по време на управлението, но травматичните увреди при спонтанно падане обичайно
са единични и по-леки по вид. С оглед вида на повредите по колелото на ищцата /деформирано
кормило, счупени спирачки, счупени педали, лява ръкохватка за скорости, описани
в констативния протокол/ и по-тежките травматични увреди, получени от ищцата,
установени от медицинската експертиза, както и заключенията на двете експертизи
по делото, съдът приема, че Й.С. е пострадала именно при пътно-транспортно
произшествие. От заключението на автотехническата експертиза е видно, че виновен за настъпване на катастрофата е единствено
водачът на неизвестния автомобил, а от медицинската експертиза се установяват
претърпените от ищцата неимуществени вреди, които са в причинно-следствена
връзка с катастрофата.
При определяне размера
на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отете следните
обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на катастрофата
- 29 г., вида и характера на претърпените от нея телесни повреда: двуглезенно
счупване на дясната подбедрица; изкълчване на дясната глезенна става; фрактура
на горното и долно рамена на дясната срамна кост на таза; разкъсно-контузна
рана на дясното бедро и дясното коляно; контузия и охлузване на дясната ушна
мида. Съдът съобрази вида на проведеното лечение – болнично и оперативно лечение
през периода 29.06.2018 г – 06.07.2018 г. – на пострадалата са извършени
множество изследвания – хематологични, рентгенови, ехографски и консултации от
лекари с различна специалност, поставена й е временна гипсова имобилизация и е
предприета инфузионна антибиотична, антикоагулантна и обезболяваща терапия. На
02.07.2018 г. С. е оперирана – извършено е открито наместване на фрактурите и
сталибилизането им чрез метална плака, винтове и супрасиндесмален самонарязващ
канюлиран винт за стабилизиране на глезенната става. През периода 22.08.2018 г.
- 01.09.2018 г. ищцата отново е провела болнично и оперативно лечение -
оперативно е отстранен супрасиндесмалния винт между големия и малкия пищял, а
костният дефект е запълнен чрез извършена костна пластика, след което е насочена
за провеждане на рехабилитация на глезенната става. Общият възстановителния
период за ищцата е продължил 5 месеца. Периодът на интензивни болки и страдания
е бил около 2 месеца, непосредствено след злополуката и двете костни операции,
допълнително ищцата е търпяла интензивни болки и страдания и след проведената
рехабилитация на дясната глезенна и дясната тазобедрена става за период от 2-3
седмици. Извън посочените по-горе периоди пострадалата е търпяла само
периодично явяващи се болки в зоната на десния глезен и в зоната на тазовите
фрактури, най-вече при рязка промяна на времето - при студено и влажно време,
когато е била принудена да ползва в по-голямо количество седативни и
обезболяващи средства. Съдът отчете обстоятелството, че през лечебния и
възстановителен период С. е зависела от чужда помощ в битовото си и хигиенно
обслужване. В продължение на първите 30 дни след катастрофата е следвало да
спазва постелен режим. В началото на втория месец е започнала да се придвижва с
помощта на патерици. При определяне на
обезщетението съдът съобрази и типичните за механизма на катастрофата и периода
на лечение стрес и негативни емоционални преживявания. От друга страна, по делото бе установено, че ищцата е
възстановена от получените телесни повреди, не са настъпили усложнения. Единствено
при студено и влажно време е възможно да изпитва единични болки, които бързо
отзвучават след употреба на седативни лекарства аналгетици. Останали са и трайни, пожизнени белези, които
не могат да бъдат заличени чрез
пластични процедури.
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2018 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 40 000 лв.
По
предявения иск за имуществени вреди:
От представените по делото фактури и
касови бонове, както и от заключението на медицинската експертиза се установи,
че ищцата е направила за лечение на травмите следните разходи: за избор на
оперативен екип – 900 лв., за оперативни консумативи - „разширен остеосинтезен
пакет (плака, винтове, канюлирани самонарязващи винтове - 2 бр. - 3828,00 лв.,
за заплатен частен медицински транспорт - 100,00 лв., за антикоагулантна
терапия по време на амбулаторното лечение - 92,88 лв.
Разходите възлизат общо на 4 920.88 лв. и са в причинно-следствена връзка с
катастрофата, поради което предявеният иск следва бъде уважен изцяло.
По
възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото
възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която в нарушение на
правилата за движение по пътищата се движела по пътното платно с гръб към
попътно движещите се МПС и след консумация на алкохол.
Възраженията са неоснователни.
От заключението на автотехническата
експертиза, което съдът приема, се установи, че единствената причина за
настъпване на катастрофата е поведението на водача на автомобила, който се е движел в дясната пътна
лента, застигнал е попътно движещия се в дясно велосипед, но не е намалил
скоростта си и посоката си на движение, макар да забелязал велосипеда, тъй като
е имал възможност да следи пътната обстановка встрани и пред фронта на
автомобила. Ударът е бил приплъзващ отляво, странично за велосипеда. Ищцата се
е движела до дясната граница на платното за
движение, съгласно чл.140 от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата. Макара да е била
употребила алкохол, с поведението си по никакъв начин не е допринесла за
настъпването на катастрофата.
По законната лихва:
Съгласно чл. 496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна
застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг
от три месеца
от нейното предявяване по реда на чл.
380 пред застрахователя,
сключил застраховката
"Гражданска отговорност"
на автомобилистите, или пред неговия
представител за уреждане на претенции.
Следователно, Фондът изпада
в забава не от настъпването на деликта, а от
момента, в който е изтекъл
законният срок за отговор по предявената от увреденото лице застрахователна претенция. По делото се
установи, че ищцата е отправила претенция до ответника за заплащане на
застрахователно обезщетение на 19.07.2018 г., като срокът за отговор изтича на 19.10.2018
г., поради което законна лихва се дължи за периода от 22.10.2018 г./първият
работен ден след изтичане на срока/ до окончателното изплащане, не и за периода
преди тази дата.
По разноските:
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение в размер общо на 306.16 лв., съобразно отхвърлената част от
иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат
Я.Д. ***, ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*********, на
основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 1627.98 лв., съобразно уважената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 1796.83 лв. върху уважената част от исковете, а
на СГС разноски за вещо лице в размер на 185,14 лв., съразмерно на уважената
част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. фонд, БУЛСТАТ *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.А.С., ЕГН **********,
съдебен адрес: *** – за адв. Я.Д., на основание 557, ал.1, т.1 от КЗ, сумата от 40 000 лв./обезщетение
за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от следните телесни
повреди: двуглезенно счупване на дясната подбедрица; изкълчване на дясната
глезенна става; фрактура на горното и долно рамена на дясната срамна кост на таза;
разкъсно-контузна рана на дясното бедро и дясното коляно; контузия и охлузване
на дясната ушна мида, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 29.06.2018 г., по вина на неизвестен водач, управлявал неидентифицирано
моторно превозно средство/, ведно със законната лихва, считано от 22.10.2018 г.
до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 80 000 лв. и в частта за законна лихва за периода 12.10.2018
г. - 22.10.2018 г., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г. фонд, БУЛСТАТ *********, да
заплати на Й.А.С., ЕГН **********, на основание 557, ал.1, т.1 от КЗ, сумата от 4 920.88 лв./обезщетение за имуществени вреди, изразили се в
разходи за лечение по фактури и касови бонове, издадени през периода 07.08.2018
г. – 10.07.2018 г., на телесни повреди, причинени при пътно-транспортно
произшествие, реализирано на 29.06.2018 г., по вина на неизвестен водач,
управлявал неидентифицирано моторно превозно средство/, ведно със законната
лихва, считано от 22.10.2018 г. до окончателното изплащане, като претенцията
за законна лихва в частта за периода 10.07.2018г. до 22.10.2018 г., като
неоснователна ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Й.А.С. да заплати на Г. фонд, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 306.16 лв., съобразно отхвърлената
част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на адвокат Я.Д. ***, ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.София, ул.“*********, адвокатско възнаграждение в размер на 1627.98
лв., съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. Ф.да заплати на държавата,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на
1796.83 лв. върху уважените искове, а на СГС разноски за вещо лице в размер на 185,14 лв., съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: