Решение по дело №773/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Делото е образувано въз основа на депозирани пред съда иск от „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, Булстат[ЕИК], представлявано от М. Г. М., чрез адв. Т. и адв. П. срещу „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, Булстат[ЕИК], представлявано от Управителя Л. И. К., със седалище и адрес на управление: [населено място], ул. „К. О.” № 1.

Предявен е иск с който се иска от съда да установи по отношение на ответника, че ищецът е собственик на иделна част от ПИ № 476003, в м. „Б. м.”, в землището на [населено място], начин на ползване- рибарник, с площ от 18.684дка, с посочените в исковата молба съседи, ведно с построените върху описания имот двуетажна масивна сграда- люпилна, със застроена площ от 91 кв.м. и едноетажна масивна сграда с друго предназначение/складово помещение/, със застроена площ 83кв.м., както и да осъди ответника да предаде владението върху претендираната идеална част от имота.

Предявен е иск с който се иска да бъде отменен Констативен нотариален акт № 20, том V, рег. № 4494, дело № 783/2009г. по описа на Нотариус С. В., на основание чл. 537 ал. 2 от ГПК.

При условията на евентуалност са предявени следните искове:

Иска се от съда, в случай че не уважи предявения ревандикационен иск за собственост, да постанови решение, с което да установи по отношение на ответника, че ищеца притежава безвъзмездно и безсрочно право на ползване и плодоползване върху идеална част от недвижимия имот, предмет на делото, както и да осъди ответника да предаде на ищеца владението върху претендираната част от имота, като отново отмени Констативен нотариален акт № 20, том V, рег. № 4494, дело № 783/2009г. по описа на Нотариус С. В., на основание чл. 547 от ГПК.

При условията на алтернативност и в случай че съдът не признае и предявения иск за ползване върху посочения в исковата молба недвижим имот, иска се съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 26 000лв., представляваща обезщетение в размер на сумата, с която ответното дружество се е обогатило за сметка на ищцовото, чрез внесените в ищцовото дружество средства при вливането на двете дружества, ведно със законната лихва върху внесените суми до датата на отделянето, заплащания членски внос и приноса с личен труд, заедно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на дължимото.

Иска се и заплащането на разноските по делото за настоящата съдебна инстанция.

Съдът при първоначална проверка на депозираната искова молба констатира, че същата страда от редица нередовности, поради което с Определение № 3919 от 28.08.2015г. е оставил същата без движение. Дал е указания на сдружението ищец, че не са представени с исковата молба актуална скица на процесния недвижим имот и данъчна оценка на същия, както и убедителни доказателства за внесената държавна такса във връзка с предявените искове, след посочване на цената на всеки един от тях. Съдът е указал на ищеца също така, че липсва ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основават предявените искове, което съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК. Постановил е исковата молба да бъде вписана.

След удължаване срока за отстраняване нередовностите на исковата молба по реда на чл. 63 от ГПК на два пъти по искане на ищеца, част от констатираните от съда нередовности са били отстранени. По делото са представени скица на процесния имот и данъчна оценка на същия. Представен е и препис от платежно нареждане, от което е видно, че сумата 696.77лв. е внесена по сметката на ОС Благоевград, като държавна такса по настоящото гр.д. № 265/2015г. по описа на ОС Благоевград.

С писмена молба от 09.10.2015г. по делото е представен препис от вписана искова молба по делото, а на 02.11.2015г. е постъпила писмена молба, с който адв. И. П. Т., пълномощник на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” по делото, пояснява обстоятелствата на които се основава исковата претенция. Отново излага фактите, въз основа на които твърди че е било извършено преобразувано по смисъла на чл. 12 от ЗЮЛНЦ, на „Ловно-рибарско дружество Я.”, първоначално чрез вливане, а в последствие чрез отделяне от „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”. Твърди се в писмената молба, с която се пояснява исковата молба по делото, че при вливането на двете дружества, имуществото на „Ловно-рибарско дружество Я.” е преминало към „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, ведно с членския внос, което е спомогнало увеличаването на имуществото на приемащото сдружение. Сочи се че с последващия акт на отделянето си, „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” е станало собственик на част от имуществото, което е било общо и бездялово за двете сдружения, след вливането на едното в другото. И тъй като двете сдружения към настоящия момент не съществуват като самостоятелни ЮЛ, то собствеността им върху имуществото е обикновена бездялова съсобственост, при квоти съобразно големината на членската маса на съответното Сдружение.

Съдът при повторната проверка за редовността на исковата молба във връзка с допустимостта на предявените искове, е счел че все още не са отстранени част от нередовностите на първоначалната искова молба. И след поясненията дадени с допълнителната писмена молба по делото, исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК, като липсва ясно и точно изложение на обстоятелствата на които се основават предявените искове.

Като е съобразил че е предявен ревандикационен иск с правно основание чл. 108 от ЗС, с коÚто се иска установяването на правото на собственост и осъждането на „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, да предаде на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, владението върху идеална част от процесния имот: ПИ № 476003, в м. „Б. м.”, в землището на [населено място], начин на ползване- рибарник, с площ от 18.684дка, с посочените в исковата молба съседи, ведно с построените върху описания имот двуетажна масивна сграда- люпилна, със застроена площ от 91 кв.м. и едноетажна масивна сграда с друго предназначение/складово помещение/, със застроена площ 83кв.м., съдът е констатирал че в обстоятелствената част на исковата молба и в допълнителната писмена молба, с която същата е пояснена и конкретизирана от ищеца, не се сочи на какво основание „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” претендира че е собственик на идеална част от процесния недвижим имот, като липсват данни от представените с исковата молба писмени доказателства, че процесния недвижим имот е бил част от имуществото на „Ловно-рибарско дружество Я.” от преди вливането на същото в „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”. За да е налице правоприемство на имуществото на едно сдружение от друго, то следва имота да е бил част от имуществото, собственост на „Ловно-рибарско дружество Я.” от преди неговото вливане със сдружението ответник.

С исковата молба по делото, не е представен констативния нотариален акт за собственост, чиято отмяна се иска от съда и въз основа на който ответното сдружение- „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.”, се е легитимирало като собственик на процесния недвижим имот, поради което съдът не може да установи на какво основание ответното сдружение е признато за собственик на процесния имот. Очевидно е обаче, че с исковата молба правото на собственост върху имота на „Сдружение ловно- рибарско дружество- Р.” се оспорва от сдружението ищец, щом се иска отмяната на издадения констативен нотариален акт.

Изложени са от съда правни съображения, че в правната теория и в съдебната практика безпротиворечиво се приема, че не може да се иска в самостоятелно производство отмяна на констативен нотариален акт по реда на чл. 537 ал. 2 ГПК (чл. 431 ал. 2 ГПК - отм.), тъй като при засегнато право на собственост защитата на ищеца може да бъде реализиране чрез иск за собственост, а отмяната на нотариалния акт е законна последица от уважаването на иска. Ето защо задължително следва да бъде предявен иск за установяването на правото на собственост по чл. 124 от ГПК или ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС.

Неясни са според съда и съображенията изложени с исковата молба, поради каква причина се иска от съда да признае на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” безвъзмездно и безсрочно право на ползване и плодополвзване върху идеална част от процесния поземлен имот, след като се твърди че същият е част от имуществото на сдруженията страни по настоящото дело и поради тази причина след отделянето „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” е носител на правото на собственост на идеална част от процесния имот.

С Определение № 5704 от 08.12.2015г. по делото и на основание чл. 129 ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 127 ал.1 т. 4 от ГПК, съдът е оставил повторно исковата молба без движение- за отстраняване на нередовностите посочени в самото определение на съда. Дал е възможност на сдружението ищец да отстрани нередовностите на депозираната пред съда исковата молба съгласно подробните указания на съда, като му е указал, че в случай че не стори това в едноседмичен срок от получаването на съобщението за настоящото определение на съда, съгласно чл. 129 ал.2 от ГПК, производството по делото ще бъде прекратено, а исковата молба ще бъде върната на ищеца.

С писмена молба по делото от 01.02.2016г. от адв. И. П. Т., като пълномощник на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, са дадени уточнения, съобразно указанията на съда във връзка с определението, с което делото е било повторно оставено без уважение.

Сочи се с молбата, че основанието, на което ищецът претендира право на собственост върху част от процесния недвижим имот е следното : Тъй като при вливането на ищирвото сдружение имуществото му е преминало към имуществото на ответното сдружение,то чрез имуществото на влялото се дружество « чрез членския внос,който по-късно е бил заплащан от членовете на това вляло се сдружение, последното е спомогнало за увеличаване имуществото на приемащото сдружение -„Ловно - рибарско дружество - Р." - [населено място]. Именно процесният недвижим имот, чиято ревандикация се иска с исковата молба по делото, е бил придобит със средства на ищцовото сдружение и членски внос от членовете на ищцовото сдружение.Предвид извършеното по-късно отделяне на ищцовото Сдружение от ответното, „Ловно - рибарско дружество Я.", с акта на отделянето си, ищцовото сдружение е станало съсобственик върху част от имуществото, което е било общо бездялово за двете сдружения, след вливането на първото във второто. И тъй като двете сдружения към момента съществуват като самостоятелни ЮЛ, то съсобствеността им върху имуществото е обикновена дялова съсобственост, при квоти, съобразно големината на членската маса, на съответното Сдружение.

Уточнява се с писмената мовба, че процесният недвижим имот не е бил част от имуществото на ищцовото сдружение преди сливането, но същият не е бил част от имуществото и на ответното сдружение към датата на вливането. Процесният недвижим имот е продобит на името на ответното сдружние след вливането на ищцовото в ответното сдружение.

Пълномощника на ищцовото сдружение- „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, заявява с писмената молба, че сдружението не разполага с друг ред на защита за законните ни права и интереси, като за него е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване правото на собственост върху идеална част от недвижим имот, който имот е част от имуществото на ответното сдружение, за чието увеличение е спомогнало ищцовото сдружение след вливането на последното в ответното сдружение, евентуално заплащане на сума, с която ответника неоснователно се е обогатил.

Прави се с писмената молба повторно искане до съда: Да зъдължи ответната страна да представи по делото Констативен нотариален акт № 20, том V, per. № 4494, дело № 783/2009г. по описа на Нотариус С. В., per. № 489, евентуално да ни бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване с препис то същия от С. - [населено място].

С писмената молба от сдружението ищец- „Ловно- рибарско дружество- Община Я.”, чрез неговия представител, сеоттегля евентуалният предявен иск за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът притежава безвъзмездно и безсрочно право на ползване и плодоползване върху нделана част от процесния недвижим имот.

С оглед на направените от адв. И. П. Т., като пълномощник на „Ловно- рибарско дружество- Община Я.” уточнения с писмената молба от 01.02.2016г., следва да се приеме, че указанията на съда за отстраняване на нередовностите на исковата молба и конкретизиране на обстоятелствената част на същата, във връзка със заявения петитум, са изпълнени. Следва производството по делото да бъде възобновено.

Следва препис от изправената искова молба, въз основа на която е образувано настоящото дело, да бъде изпратена на другата страна, с възможност за отговор в едномесечен срок.

Следва да бъде указано на ответниците, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства, може да подадат писмени отговори по делото, които с оглед на съдържанието си да са съобразени с разпоредбата на чл. 131 ал. 2 от ГПК. В отговора към исковата молба, ответника е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.

Следва на ответниците по настоящото дело да бъде указано от съда, че подаването на възражението в посочения от закона в чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредставяне на нови писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.

Водим от горното и на основание чл. 131 и следващите от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по гражданско дело № 265/2015г. по описа на ОС Благоевград.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на ответниците по делото препис от изправената исковата молба ведно с книжата по делото.

УКАЗВА на ответниците, че в едномесечен срок от получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства, може да подаде писмен отговор по делото, който с оглед на съдържанието си да е съобразен с разпоредбата на чл. 131 ал.2 от ГПК. В отговора към исковата молба, е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, като посочи и представи всички писмени доказателства, с които разполага./чл. 131 ал.3 от ГПК/.

УКАЗВА на ответниците по делото, че подаването на възражението в посочения от закона в чл. 131 ал.1 от ГПК срок, не е задължително, но съгласно чл. 133 от ГПК, в случай на: неподаване на отговор, невземане на становище, не правене на възражения, не оспори истинността на представените от ищеца документ, не посочване на обстоятелствата на които се основава възражението и непредставяне на нови писмени доказателства от ответника, той ще губи възможността да направи това по – късно, освен ако пропуска се дължи но особени непредвидени обстоятелства и ответника докаже това пред съда.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ В ОС :