№ 35
гр. Варна, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора НИ.
в присъствието на прокурора Ст. Т. З.
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20223100600057 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивен протест от прокурор от РП-Варна и въззивна жалба от
адв.Р.Х., защитник на подс. И.К. срещу присъда № 87/25.10.2021 г., постановена от РС-Варна, 6
състав, по НОХД № 20213110201090.
С атакувания съдебен акт подсъдимия ИЛЧ. Й. К. е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК спрямо Г.З.. Наложено му е наказание „лишаване
от свобода“ за срок от две години, изпълнението на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК
за срок от три години. Освен това с процесната присъда И.К. е оправдан по обвинението по чл.150
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК за деяние извършено спрямо К.И.. В тежест на подсъдимия
са възложени направените по делото разноски.
С въззивния протест се иска присъдата да бъде отменена в оправдателната част и
постановена осъдителна такава, с която К. да бъде признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.150 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК. В тази връзка в мотивите към
протеста са изложени аргументи за неправилно кредитиране на показанията на свид.И. дадени
пред съда, вместо тези от досъдебното производство, които доказвали по категоричен начин
повдигнатото обвинение.
С въззивната жалба се оспорва правилността на първоинстанционната присъда в
осъдителната й част и е формулирано искане за отмяната й. В допълнителните мотиви към
жалбата са изложени доводи за неправилно кредитиране на показанията на свид. Г.З. от
досъдебното производство като се твърди, че те са в противоречие с останалите доказателства по
делото. Освен това се сочат като допуснати процесуални нарушения – непосочване на причини и
мотиви за извършване на престъплението и неприлагане на чл.58 б.“а“ от НК, доколкото
обвинението е за опит в начална фаза. Направено е възражение и срещу протеста, като е обсъдено
становището на прокурора относно достоверността на показанията на свидИ. от ДП, в контекста и
на изготвената СППЕ. Заявено е и допълнително искане към въззивния съд, освен това в жалбата -
1
делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. В допълнително писмено
становище до въззивния съд подс. К. също анализира свидетелските показания и прави искане за
отмяна на първоинстанционната присъда в осъдителната й част.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение поддържа протеста.
Счита, че въз основа на събраните доказателства може да се направи извод, за доказаност на
повдигнатото обвинение. Пледира за отмяна на присъдата в оправдателната част, признаване на
подсъдимия за виновен и справедливото му наказване.
Защитникът на подсъдимия И.К. поддържа жалбата и възражението срещу протеста. В
пледоарията си излага доводи за липса на обективни доказателства за извършване на
престъплението спрямо пострадалата З. и счита, че показанията на свид. КрИ. не следва да се
кредитират. Моли за уважаване на жалбата и искането за отмяна на присъдата в осъдителната й
част и потвърждаване в оправдателната, а в условия на евентуалност - делото да бъде върнато за
ново разглеждане.
Пред съда подсъдимият И.К. твърди, че процесът е навредил на него и семейството му,
никога не е планирал и извършвал такова нещо, а се е старал да бъде вежлив с клиентите си. С
последната си дума поиска да бъде изцяло оправдан.
Настоящият състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на
атакувания съдебен акт, установи следното:
Подсъдимият И.К. и съпругата му стопанисвали магазин за домашни потреби, находящ се в
кв."Възраждане" на гр.Варна в близост до бл. 48.
Свидетелката К.И., родена на 24.07.2004год. живеела в кв."Възраждане" с майка си, баба си
и дядо се. Същата познавала подсъдимия тъй като майка й много често пазарувала от неговия
магазин. Един ден през 2019 год. около обяд свид. К.И. отишла в магазина да напазарува
памперси. На работа бил подсъдимият. Свидетелката му казала какво иска. Той я заговорил както
обикновено правел. В един момент подсъдимият излязъл иззад щанда и отишъл при К.И.. С ръката
си започнал да я гали по дясната ръка движейки ръката си от китката й нагоре към рамото като
спрял на дясната й гърда. СвидИ. се изплашила, взела нещата си и веднага напуснала магазина.
Прибрала се в къщи, но не казала нищо на майка си. Седмица след това КрИ. отново отишла в
магазина на подсъдимия да пазарува. Подсъдимият отново бил сам в магазина. СвидИ. му
поръчала това която щяла да купува, от своя страна той отново започнал да я пита за училище, за
родителите й, дали били на работа. И този път подсъдимият излязъл иззад щанда и отишъл при
нея. Прегърнал я през кръста и се опитал да я целуне. СвидетелкатИ. обаче го блъснала и избягала
от магазина.
Свидетелката Г.З., родена на 02.11.2003год., живеела в бл. 39 в кв.“Възраждане“ на
гр.Варна, заедно с майка си, брат си и баба си, и пазарувала в магазина на подсъдимия.През месец
април дядото на св.Г.З. се разболял. Същият имал нужда от грижи и се преместил да живее при
тях. Това наложило свид. Г.З. да посещава по-често магазина за домашни потреби, за да купува
консумативи.
На 22.06.2019 год., около обяд, свид. Г.З. отишла в магазина по заръка на майка си, за да
купи тоалетна хартия, салфетки, памперси и пелени. В магазина бил само подсъдимият и седял зад
щанда. Свидетелката З. го поздравила и му казала какво иска да купи. Подсъдимият й дал стоката,
тя платила и я прибрала в торбата, която носела. Точно преди свид. Г.З. да си вземе торбата от
щанда и да тръгне подс. К. се пресегнал през щанда и с двете си ръце я хванал за гайките на
панталона. После пъхнал четирите си пръста през колана и я придърпал към себе си. Свид. З. се
дръпнала. Подсъдимият отново се пресегнал и я придърпал през щанда. Хванал я за раменете и я
дръпнал към себе си, прегърнал я с двете си ръце и се опитал да я целуне. З. започнала да се дърпа.
2
Казала му да я остави защото нищо не иска. Отскубнала се и тръгнала да напуска магазина.
Подсъдимият я попитал защо и кога ще се видят? З. не отвърнала нищо и излязла от търговския
обект. Тя била изплашена и бързо се прибрала в дома си. Там обаче не споделила нищо за
станалото на майка си. По-късно същия ден Г.З. отишла на гости у приятелката си - св. М.Д. и й
споделила за случката в магазина. Тогава свид.Д. й разказала, че и на нея й се било случвало нещо
подобно в този магазин, но по-малко гадно - подсъдимият я наричал пиленце, докосвал я по
ръката. Посъветвала приятелката си да сподели за станалото с майка си и тя да реши проблема.
Тогава в дома на М.Д. за преживяното от двете момичета разбрала и майката на последната -
Зорница Д..
За случката със свид. Г.З. разбрал и свид. Х.Р., който тогава бил неин приятел. На
25.05.2019 год. в късния след обяд около 16:20ч. двамата (св. Г. З. и св. Х. Р.) се намирали в района
на пазарчето, където бил магазина на подсъдимия и свидетелят Р. решил да отиде и да му потърси
сметка защо е направил така с приятелката му. Така и станало, свид.Р. отишъл до магазинчето за
домашни потреби, а св. Г.З. отишла на отсрещната страна и застанала до книжарницата. Свид. Р.
извикал подсъдимия да излезе навън, но той отвърнал, че няма да излезе. Р. обаче бил настоятелен,
започнал да проявява и вербална агресия. Подсъдимият му казал, че няма да излезе и че ще
натисне паник-бутона. Тогава свид. Р. се обадил на тел. 112 и подал сигнал, че мъж (на около 50-
60г.) се опитал да бръкне в гащите на приятелката му (тогава 15 годишна) и я дърпал. Поискал да
изпратят полиция, за да не стане по-голяма беля. Междувременно там дошла свид. К.И.. Скоро
след подаването на сигнала на място пристигнал полицейски екип на III РУ ОД на МВР Варна в
състав свидетелите Ч. и М.. Двамата установили там двете момичета (свидетелките З. И.) както и
св.Р.. Влезли в търговския обект и говорили с подсъдимия, но той отрекъл да е правил каквото и да
било с момичето. Полицаите докладвали на ОДЧ и поканили подсъдимия да се яви веднага в
районното управление да даде обяснения, а на св. Г.З. било указано да отиде там с майка си.
В този ден свид. К.И. разказала на свид. Г.З., че и с нея се е случило нещо подобно.
Споделила и с майка си за това.
На 02.08.2019год. било образувано наказателно производство с оглед извършено на
22.06.2019год. престъпление по чл. 150 от НК с пострадала Г.З..
От заключенията на комплексните съдебно-психиатрични експертизи с психологическо
изследване по отношение на свид. К.И. и свид. Г.З. се установява, че същите не страдат от
психично заболяване и няма данни за зависимост към алкохол или наркотични вещества.
Физическото и психическото им състояние позволява да възприемат факти, които имат значение за
досъдебното производство и да дават достоверни показания за тях. Към момента на извършване на
деянията (началото на 2019 год. спрямо св.К.И.) и (22.06.2019 год. спрямо свид. Г.З.) те не са били
в състояние на „краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието", не са страдали от
умствена недоразвитост и са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си. В хода на проведеното събеседване и при двете не било регистрирано
психично разстройство в следствие на преживян стрес.
От заключението на назначената от първоинстнационния съд съдебно-психиатрична и
психологична експертиза по отношение на подс. И.К. се установява, че същият не страда от
психично заболяване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Резултатите от психодиагностиката му регистрират усилване на определени
маркери като висок нарцисизъм, готовност за полигамия при определени условия. Завишени са
3
стойностите на теста за агресивна предиспозиция, която е добре контролирана в условията на
изследването. На два от тестовете има контролна скала лъжа като и при двата теста скалите са
силно завишени, но все още в допустимите стойности за валидност на теста. Високо изразена
социална желателност по време на интервюто и в даваните отговори са съчетани с ригидност на
афекта, дистанцираност и емоционална хладност, редуцирана емпатия. Според заключението на
експертите индивидуалните особености на подсъдимия говорят за акцентуация на определени
черти на личността, но не са достатъчно основание да се предположи значимо отклонение в психо-
секусално развитие.
Подсъдимият не е осъждан.
Тази фактическа обстановка първоинстанционият съд е приел за установена въз основа на
събраните и проверени в хода на делото гласни и писмени доказателствени средства. Обосновано е
мотивирал становището си относно тези, които е кредитирал (свидетелските показания на Г.З.,
Хр.Х., Д.Й., М.М., Й.Ч., М.Д., З.Д. и Ст.Славчева) и защо частично не е дал вяра на други
(показанията на К.И.,М.Р., М.Донева). Настоящият състав на съда не намира основание да
ревизира тези изводи, доколкото анализът на свидетелските показания /дадените пред съда и
приобщените по реда на чл.281 ал.5 вр. ал.1 от НПК/ не противоречи на правната и житейска
логика.
Съдът е аргументирал защо е възприел заключенията на изготвените по делото три СППЕ
експертизи, както и защо независимо от разясненията на психолога при изслушването му (за свид.
Г.З.) е дал вяра на показанията на пострадалата. Съдът основателно е кредитирал всички
включени в доказателствената съвкупност писмени доказателства (справка за съдимост, справка
от Нац.система 112 и аудиозапис, доклад за проверени лица и протоколи за разпознаване на лица).
Настоящият състав не намира порок в тези аргументи и ги споделя изцяло с оглед неоспорената
компетентност и обективност на вещите лица, които са ги изготвили, и относимостта на
посочените документи и материали към релевантната доказателствена съвкупност.
Съпоставката на установеното чрез кредитираните свидетелски показания и експертните
заключения очертава фактологията на извършеното престъпно деяние и активното поведение на
подсъдимия И.К. в него.
При тази фактология правния извод на първоинстанционния съд, че подсъдимия И.К. е
осъществил спрямо свид. Габриела З. състав на престъпление по чл. 150 ал.1 вр. чл.18 ал.1 от НК
е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия съдебен състав. Безспорно в инкриминирания
случай, действията извършени от подсъдимия са се изразили в опит да удовлетвори полово
желание, без съвкупление чрез употреба на сила – придърпвайки към себе си свид. З., прегърнал я
през раменете, посегнал да я целуне, но намерението му за това не било осъществено, защото тя
успяла да се отскубне. Съобразявайки, че престъплението по чл.150 ал.1 от НК може да бъде
извършено чрез действие, което може да се прояви обективно в милувки, целувки, опипване по
различни ерогенни места по тялото, против волята на пострадалото лице, а силата се използва за
да се сломи съпротивата на това лице, настоящият съд прецени, че са налице обективни
доказателства за извършен от подсъдимия опит за блудствени действия. Предизвиканият
дискомфорт и стрес у пострадалата Г.З. е достатъчно основание да се приеме, че макар и да не е
постигната целта на удовлетворяване на полово желание без съвкупление, изпълнителното деяние
на престъплението по чл.150 ал.1 от НК в този случай е доказано.
Въззивният съд счете, че обективираните в жалбата на подсъдимия и в пледоарията на
4
защитника му възражения са неоснователни, по следните съображения: Съдебното производство
заема централно място в наказателния процес, но приобщаването на свидетелски показания от
досъдебното (в случая на свид. З.) е процесуална възможност закрепена в закона, с която се
преодолява естествената функция на човешката памет да не съхранява подробности за събития,
отдалечени във времето. В тази връзка и настоящият състав на съда не констатира съществени
противоречия в показанията на тази свидетелка, дадени в хода на ДП и пред съда (обект на
детайлен анализ и в писменото становище на жалбоподателя), които да опорочават
доказателствената им годност. Освен това цялостния им прочит намира подкрепа в казаното от
свид. М.Д., а установеното от експертите за психиатричния и психологичен статус на свид.З. не
опровергава достоверността им. В този смисъл съдът намери за неоснователни и идентичните
твърдения в писменото изложение на подс.И.К., както и твърдението на защитника, че изготвените
в хода на разследването СППЕ представляват обективни данни, които доказват, че твърденията на
свид. Г.З. са съмнителни. Доводът, че пострадалата З. била „по-внушаема“ и може да
преекспонира някои факти е лишен от аргументи, доколкото експертите са направили тази
констатация в контекста на развиваща се личност към юношеска възраст. В същото време няма
каквито и да са данни свид. Г.З., М.Д. или К.И. да са имали повод или причина, извън процесния
случай, да твърдят неистини за подс. К.. За това съдът прие, че по делото са събрани достатъчен
обем от еднопосочни доказателства за противоправните действия на подс.К. и не споделя тезата на
защитника, че всеки може да бъде поставен на мястото на подзащитния й. С оглед изискванията
към съдържанието на присъдата, разписани в чл.305 от НПК, съдът прие за неоснователно
възражението в допълнението към жалбата, че непосочването на причини и мотив за извършване
на престъплението е в нарушение на НПК. Приложението на чл.58 б.“а“ от НК е правна
възможност, но не и задължение за съда да наложи наказание при условията на чл.55 от НК. За
това и определянето на наказанието по реда на чл.54 от НК от първоинстанционния съд,
обосновано с високата степен на обществена опасност на деянието и сравнително ниска на дееца
вкл. и с отчитане на факта, че престъплението е останало във фазата на опита, не е в нарушение на
процесуалните правила.
Въззивният съд прие за неоснователен и протеста на прокурора срещу оправдателната
част на първоинстанционната присъда, по следните съображения: Възможността за приобщаване
на свидетелски показания, дадени в хода на ДП законосъобразно е приложена и по отношение
тези на свид. К.И.. Те обаче основателно не са ползвани за установяване на фактологията по
конкретния случай, предвид неколкократно заявеното от нея (под страх от наказателна
отговорност), че е вярно това, което е разказала пред съда с подробности. Освен това в съдебно
заседание свид.К.И. признава, че при разпитите в полицията била притеснена и разказала неща,
казани й от другите момичета, и отрича тогава да е казвала, че подсъдимия и двата пъти се
опитвал да я целува. За първи път пред съда тя говори за два случая с подсъдимия. В този смисъл
времевата близост на показанията й от ДП до инцидента не е основание за безкритичното им
приемане за достоверни. Като резултат от алтернативното обсъждане на тези показания
първоинстанционният съд е констатирал неяснота на периода на извършване на деянията
спрямоИ. и направил извод за недоказаност на обвинението в тази му част. Това прие и
настоящият състав на съда, отчитайки казаното тогава оИ., че втората случка с нея бил около една
седмица след първата уточнявайки, че било лятото, а тя във ваканция. В този смисъл твърдението
в протеста, че случилото се с К.И. няма как да е било след датата на извършване на полицейската
проверка в магазина на подсъдимия на 25.06.2019 г., не намира опора и в показанията на свид. Г.З..
5
Доколкото казаното от нея, че споделеното й тогава от К.И., че подсъдимият е правил и с нея
подобни неща, не е конкретизирано по време, а свид. К.И. пред съда заявява, че „ е разказала не
това което на нея й се е случило, а което са й разказали други момичета“, се потвърждава горния
извод за недоказаност на времевите граници на инкриминирания период за това престъпление.
Отделно от това установените в хода на съдебното дирене действия, извършени от подс. К. спрямо
непълнолетната КрИ., макар да са морално укорими, не съответстват на обективната страна
състава на чл.150 от НК, поради което оправдаването му не е опорочено.
Както беше посочено по-горе в решението, Районният съд е определил наказание при
условията на чл. 54 от НК. Като приел от една страна, че са налице само смекчаващи
отговорността обстоятелства, касаещи личността на подсъдимия – чисто съдебно минало, добри
характеристични данни, а от друга, че деянието е с висока степен на обществена опасност, но е
останало във фазата на опита е наложил минимално предвиденото в закона за престъплението по
чл.150 ал.1 от НК – „лишаване от свобода“ за срок от две години. При наличните в случая
предпоставки за приложение на чл.66 ал.1 от НК законосъобразно, изпълнението на това
наказание е отложено с изпитателен срок от три години. За това въззивният съд счете, че
първоинстанционния акт и в наказващата му част следва да бъде потвърден.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на ОС-Варна, прие, че обжалваната
присъда, следва да бъде потвърдена и на осн. чл.334 т.6 НПК
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА присъда № 87/25.10.2021 г., постановена от РС-Варна, 6 състав, по НОХД
№ 20213110201090.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6